На моите роднини и приятели:
Джун М. Кларк и в памет на Алън Кларк,
на Кен и Ирен Кларк,
на Агнес Партъл и в памет на Джордж Парт.
Скъпи приятели от младежките ми дни,
нима не сме все още на двадесет и две?
Елвира Миън направи своя дебют — ако може да се нарече така — като героиня в романа ми „Не плачи, любима“1. Тя е чистачка в края на петдесетте си години и заедно със съпруга си, водопроводчика Уили, спечелва четиридесет милиона долара от нюйоркската държавна лотария. Елвира моментално решава да задоволи отдавнашната си мечта да отиде в Сайпръс Пойнт Спа и да се смеси със знаменитостите там.
За неин лош късмет тя се оказва твърде умна, изпречва се на пътя на един убиец и става негова жертва. В първоначалните варианти на „Не плачи, любима“ бедната Елвира не доживяваше до последната страница.
Тогава дъщеря ми Керъл Хигинс Кларк прочете ръкописа и запротестира:
— Не можеш да го направиш. Елвира е толкова забавна. Освен това не си ли премахнала достатъчно хора в тази книга?
— Тя трябва да умре — възразих твърдо.
Но Керъл толкова настояваше, че накрая върнах Елвира към живот.
Наистина се радвам, че го направих. За мен тя и Уили са като близки приятели. Те са единствените ми герои, които минават от един мой роман в друг, и сега се надявам, като четете за техните приключения, да изпитате такова удоволствие, каквото изпитвах аз, докато пишех за тях.
Благодаря ти, Керъл.