Играчът на лотария

1Трупът в гардероба

Ако през онази юлска вечер Елвира знаеше какво я чака в хубавия й нов апартамент в Сентръл парк Саут, никога не би слязла от самолета. Докато металната птица обаче кръжеше над летището, обичайната й силно чувствителна интуиция не й подсказа с нищо, че я очакваше злокобно приключение.

Въпреки че с Уили бяха обхванати от мания за пътуване, след като бяха спечелили четиридесет милиона долара от лотарията, и до този момент бяха предприели немалко вълнуващи пътешествия, Елвира винаги се радваше да се завърне в Ню Йорк. Разкриващата се от самолета гледка стопляше сърцето й: силуетите на небостъргачите се очертаваха на фона на облаците, а светлинките по мостовете блещукаха в Ийст Ривър.

Уили я потупа по ръката и Елвира се обърна към него с любяща усмивка. Помисли си, че той изглеждаше страхотно в новото си синьо ленено сако, което имаше цвета на очите му. С тези свои очи и буйната си бяла коса Уили досущ приличаше на Тип О’Нийл2, в това нямаше съмнение.

Елвира приглади червеникавокестенявата си коса, наскоро боядисана и фризирана от Дейл в Лондон. Дейл се бе изненадал да чуе, че тя наближава шестдесетте.

— Шегувате се — беше възкликнал той. Тя знаеше, че подобни комплименти обикновено са напълно кухи, но въпреки това приятно галеха ухото й.

Да, мислеше си Елвира, докато гледаше към града долу, животът се бе оказал щедър към нея и Уили. Освен че им беше дало възможността да пътуват по света и да си позволят всичко, за което човек би могъл да мечтае, новопридобитото им богатство също така бе отворило пред тях нови врати и неочаквани възможности, като например сътрудничеството й в един от най-големите вестници в града — „Ню Йорк Глоуб“. Всичко започна, когато репортер на „Глоуб“ разговаря с нея и с Уили във връзка с печалбата им от лотарията. Елвира му бе признала отдавнашната си мечта да посети елегантния курорт Сайпръс Пойнт Спа и че очаква с нетърпение не само да я осъществи, но и да има възможността да попадне сред всички онези знаменитости, за които толкова обичаше да чете.

Репортерът очевидно бе забелязал в Елвира някаква своеобразна дарба да надушва новината, както и упоритостта да я преследва докрай, така че я убеди да му сътрудничи във вестника. Помоли я да си отваря очите и ушите и да помисли върху идеята да напише статия за преживяванията си в елегантния курорт на минералните бани. А за да я улесни в процеса на събиране на новини и впечатления, той й даде нещо като брошка във формата на слънце, в която всъщност беше вграден миниатюрен касетофон. Така щеше да може да записва впечатленията си, докато още са свежи, както и да запечата на лента частици от разговорите на хората, с които гореше от нетърпение да се срещне.

Резултатите се бяха оказали много по-драматични, отколкото и тя, и репортерът бяха очаквали. На минералните бани Елвира бе записала човек, готвещ се да я убие, бе подготвила покушение над живота си, защото се беше опитала да открие виновника за извършеното там убийство. Благодарение на детективските си способности и на удобния за носене касетофон Елвира не само беше помогнала за разкриването на престъплението, но беше сложила и началото на една съвсем нова и неочаквана кариера за себе си — тази на журналист и детектив любител.

Сега, докато седеше сгушена в седалката и си припомняше последното пътуване, тя докосваше с пръсти брошката слънце — малко или повече постоянно украшение към всеки тоалет, който обличаше — и си мислеше колко разочарован щеше да е репортерът.

— Прекрасно пътешествие направихме — каза тя на Уили, — но няма нито едно приключение, за което бих могла да пиша. Най-вълнуващото преживяване за цялото пътуване беше, когато кралицата се отби на чай в „Стафърд хотел“, а котката на управителя нападна ирландските й кучета.

— Е, аз пък съм доволен, че ваканцията ни се оказа спокойна и приятна — отвърна Уили. — Не бих могъл да понеса отново да рискуваш да те убият, докато разследваш разни престъпления.

Стюардесата на британските авиолинии вървеше по пътеката в първа класа и проверяваше дали коланите са затегнати.

— Наистина ми беше приятно да си поговоря с вас — усмихна им се тя. Уили й беше обяснил, както би сторил с всеки, готов да го изслуша, че само допреди две години е работел като водопроводчик, а Елвира като чистачка, когато са спечелили четиридесет милиона долара от лотарията. — Божичко — истински изненадана се обърна стюардесата към Елвира, — просто не мога да повярвам, че някога сте били байка.

За благословено кратко време след приземяването се озоваха в чакащата ги лимузина, а комплектът им куфари „Вютън“ — в багажника. Както винаги през август, в Ню Йорк беше горещо, влажно и задушно. Климатичната инсталация в лимузината току-що беше включена и Елвира си мислеше с копнеж за новия им апартамент в Сентръл парк Саут, където щеше да е блажено прохладно. Бяха запазили стария си тристаен апартамент във Флъшинг, където бяха прекарали четиридесет години, преди лотарията да промени живота им. Както изтъкваше Уили, не можеш да си сигурен дали Ню Йорк някой хубав ден няма да фалира и да поиска от спечелилите на лотария да забравят за остатъка от печалбата.

Когато лимузината спря пред жилищната кооперация, портиерът им отвори вратата.

— Сигурно сте вир-вода — обади се Елвира. — Човек би казал, че няма никаква нужда да ви обличат по този начин, докато не приключат с ремонта.

Сградата беше в процес на основен ремонт. Когато бяха купили апартамента през пролетта, агентът по недвижими имоти ги бе уверил, че ремонтните работи ще бъдат завършени за броени седмици. От стърчащите във фоайето скелета ставаше ясно, че той е бил отчаян оптимист.

Пред асансьорите към тях се присъедини друга двойка — висок мъж на около петдесет и елегантна жена в бял копринен вечерен костюм и с изражение, както си помисли Елвира, на човек, отворил хладилника и посрещнат от вонята на развалени яйца. Познавам ги, каза си Елвира и зарови из изумителната си памет. Той бе Карлтън Ръмзън, легендарният бродуейски продуцент, а тя — съпругата му, някогашна актриса, станала „мис Америка“ преди тридесетина години.

— Мистър Ръмзън! — Елвира протегна ръка с топла усмивка. — Аз съм Елвира Миън. Срещнахме се в Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл Бийч. Каква приятна изненада! Това е съпругът ми, Уили. Тук ли живеете?

На лицето на Ръмзън се появи бледа усмивка, която веднага изчезна.

— Държим един апартамент за по-удобно. — Кимна на Уили, после неохотно представи жена си. Вратата на асансьора се отвори в мига, в който Виктория Ръмзън ги удостои с потрепване на клепачите си.

Ама че студенокръвно същество, реши Елвира, докато гледаше изваяния, но високомерен профил с вдигната на кок светлоруса коса. В резултат на дългогодишното четене на „Пипъл“, на „Ю Ес“, на „Нешънъл Инкуайърър“, както и на клюкарските рубрики в ума на Елвира се бе натрупала невероятна по обем информация за богатите и известните.

Тъкмо бяха спрели на тридесет и четвъртия етаж, когато Елвира си спомни пикантните клюки за Ръмзън. Той беше известен с това, че очите му шареха, докато способността на съпругата му да не забелязва кръшканията му й беше извоювала прозвището Добронамерената Вики. Несъмнено идеална двойка, помисли си Елвира.

— Мистър Ръмзън — рече Елвира, — племенникът на Уили, Браян Маккормак, е прекрасен драматург. Току-що завърши втората си пиеса. Много би ми се искало да я прочетете.

По лицето на Ръмзън се изписа раздразнение.

— Служебният ми телефон е в указателя — отвърна той.

— Първата пиеса на Браян в момента се играе на Бродуей — настоя Елвира. — Един от критиците го нарече новия Нийл Саймън.

— Хайде, скъпа — подкани я Уили. — Задържаш хората.

Неочаквано леденото изражение изчезна от лицето на Виктория Ръмзън.

— Мили — рече тя, — чувала съм за Браян Маккормак. Защо не прочетеш пиесата тук? В офиса ти просто ще потъне. Мисис Миън, изпратете я в апартамента ни.

— Много любезно от ваша страна, Виктория — отвърна сърдечно Елвира. — Ще я получите утре.

Докато вървяха от асансьора към апартамента си, Уили попита:

— Скъпа, не мислиш ли, че беше малко прекалено напориста?

— Съвсем не — отвърна Елвира. — Който рискува, печели. Бих направила всичко, за да подпомогна кариерата на Браян.

От апартамента им се разкриваше главозамайваща гледка към Сентръл парк. Винаги когато влезеше в него, Елвира си спомняше, че до не толкова отдавна бе смятала къщата на мисис Честър Лолъп в Литъл Нек, която почистваше в четвъртък, за малък палат. Божичко, очите й наистина се бяха отворили през последните няколко години!

Бяха купили апартамента напълно обзаведен от някакъв брокер, който след това бе осъден за измами. Току-що го бил обзавел дизайнер по интериора, по когото — беше ги уверил брокерът — били полудели в Манхатън. В момента Елвира имаше сериозни вътрешни съмнения за чия точно лудост ставаше дума. Дневната, трапезарията и кухнята бяха изцяло бели. Имаше ниски бели дивани — твърде неудобни, — дебели бели килими, по които си личеше всяко петънце, бели лавици и шкафчета, бял мрамор и бели домакински уреди, напомнящи й за всички вани, мивки и тоалетни, които някога се бе опитвала да почисти от мръсотията.

А тази вечер забеляза и нещо ново — голям, надраскан с печатни букви надпис, залепен за водещата към терасата врата. Елвира се запъти натам да го прочете.

След като се запозна мълчаливо с текста на бележката, тя я прочете на глас и на Уили, а после сви рамене.

— Е, със сигурност имам достатъчно акъл, за да не се облягам на който и да било парапет, независимо дали е безопасен или не.

Уили се усмихна смутено. Той изпитваше глупав страх от височините и никога, не излизаше на терасата. Както беше казал, когато купиха апартамента: „Ти обичаш терасите, аз пък обичам terra firma3“.

Уили отиде в кухнята да сложи чайника. Елвира отвори вратата на терасата и излезе навън. Знойният въздух я удари като гореща вълна по лицето, но това не я притесни. Обичаше да стои така и да гледа към парка, към празничния блясък на украсените дървета около „Таверната“ на Грийн, както и ивиците светлина от фаровете на колите и мяркащите се като призраци в далечината карети.

О, хубаво е да се завърнеш! — помисли си отново тя, докато влизаше и оглеждаше дневната с набито око, за да прецени доколко си беше свършила работата идващата всяка седмица чистачка, която би трябвало да е била тук вчера. Учуди се, като видя размазани отпечатъци от пръсти по стъклената масичка за коктейли. Автоматично извади носна кърпа и енергично ги избърса. После забеляза, че шнурът за завесата до вратата на терасата липсва. Надявам се да не се е озовал в прахосмукачката, помисли си тя. Аз поне бях добра чистачка. После си спомни какво беше казала стюардесата на британските авиолинии: добра „байка“, каквото и да означаваше това.

— Ей, Елвира — извика Уили. — Браян оставил ли е бележка? Струва ми се, че е очаквал някого.

Браян, племенникът на Уили, беше единственото дете на най-голямата му сестра, Медълин.

Шест от седемте сестри на Уили бяха отишли в манастир. Медълин се беше омъжила на около четиридесетгодишна възраст и бе родила Браян, който коренно промени живота й. В момента той беше на двадесет и шест. Израснал в Небраска, Браян пишеше пиеси за тамошен репертоарен театър и бе дошъл в Ню Йорк едва след смъртта на Медълин преди две години. Всички неосъществени майчински инстинкти на Елвира бяха отприщени от Браян с неговото слабо напрегнато лице, непокорна пясъчноруса коса и срамежлива усмивка. Тя често казваше на Уили:

— Дори да го бях носила девет месеца в себе си, не бих могла да го обичам повече.

Когато заминаваха за Англия през юни, Браян завършваше първия вариант на новата си пиеса и с радост прие предложения му ключ за апартамента в Сентръл парк Саут.

— Много по-лесно ще ми е да пиша там, отколкото в моята квартира — бе отбелязал с благодарност. Живееше в сграда без асансьор в Ийст Вилидж в съседство с многолюдни шумни семейства.

Елвира влезе в кухнята. Вдигна вежди. На сребърен поднос имаше бутилка шампанско в съд за изстудяване, сега наполовина пълен с вода, и две празни чаши. Шампанското им беше подарено от агента по недвижими имоти, осъществил продажбата на апартамента. Той няколко пъти беше повторил, че това шампанско струва сто долара бутилката и точно тази марка предпочита да пие самата английска кралица.

Уили имаше обезпокоен вид.

— Това е ужасно скъпо нещо, нали? Не е възможно Браян да се е обслужил сам, без да попита. Нещо странно има тук.

Елвира отвори уста да го успокой, после я затвори. Уили беше прав. Наистина имаше нещо странно и интуицията й подсказа, че ги очакват неприятности.

На вратата се позвъни. Портиерът се извини и внесе багажа им.

— Съжалявам, че толкова се забавих, мистър Миън. Откакто започна ремонтът, много от живеещите тук използват служебния асансьор, така че персоналът трябва да чака на опашка за него. — По молба на Уили той отнесе багажа в спалнята, после си тръгна усмихнат и ръката му се сви около петдоларовата банкнота.

Уили и Елвира седнаха да пият чай в кухнята. Уили продължаваше да гледа втренчено бутилката шампанско.

— Ще се обадя на Браян — каза той.

— Сигурно още е в театъра — отвърна Елвира, затвори очи, концентрира се и измърмори телефона на билетната каса.

Уили набра, почака известно време и затвори.

— Включен е телефонен секретар — отбеляза с равен глас. — Пиесата на Браян е свалена. Уведомяват интересуващите се как да си получат парите за билетите обратно.

— Горкото момче — натъжи се Елвира. — Пробвай в апартамента му.

— Отново телефонен секретар — осведоми я Уили след миг. — Ще му оставя съобщение.

Внезапно Елвира осъзна колко е уморена. Докато прибираше чаените чаши, тя си напомни — беше пет сутринта английско време и нямаше нищо чудно в това, че всички кости я боляха. Остави чашите в миялната машина, поколеба се, после изплакна неизползваните чаши за шампанско и също ги пъхна там. Нейната приятелка баронеса Мин фон Шрайбер — собственичката на Сайпръс Пойнт Спа, където Елвира беше отишла да си почине, след като бе спечелила от лотарията — й беше казала, че скъпите вина никога не бива да бъдат оставяни прави. Изтърка енергично с влажна гъба неотворената бутилка, сребърния поднос и съда за изстудяване и ги прибра. Загаси лампите след себе си и отиде в спалнята.

Уили беше започнал да разопакова багажа. Елвира харесваше спалнята. Обзаведена като за ерген, какъвто беше брокерът, в нея имаше огромно легло, трикрила тоалетка, удобни кресла и нощни шкафчета, достатъчно големи, за да се сложат върху тях едновременно няколко книги, очила за четене и обезболяваща помада за скованите от ревматизъм колене на Елвира. Обстановката обаче я убеди, че прехваленият дизайнер по интериори трябва да е бил закърмен с белина. Бяла покривка на леглото. Бели завеси. Бял килим.

Портиерът беше оставил куфара с дрехите на Елвира върху леглото. Тя го отключи и започна да изважда костюмите и роклите. Баронеса фон Шрайбер все я умоляваше да не ходи да пазарува сама.

— Елвира — мърмореше Мин, — ти си истинска жертва на продавачките, на които им е наредено да се възползват от грешките на купувачите. Усещат приближаването ти още докато си в асансьора. Идвам в Ню Йорк достатъчно често. Ти посещаваш минералните бани няколко пъти годишно. Изчакай да сме заедно; ще пазарувам с теб.

Елвира се запита дали Мин би одобрила костюма на оранжеви и розови карета, който продавачката в „Хародз“ толкова хвалеше. Като го гледаше сега, беше сигурна, че Мин няма да го хареса.

С пълни с дрехи ръце отвори вратата на гардероба, погледна надолу и изпищя. На тапицирания под между редиците направени по поръчка обувки на Елвира — четиридесет и втори номер с допълнителна ширина — лежеше тялото на стройна млада жена. Зелените й очи гледаха изцъклено нагоре, къдравата руса коса беше разпиляна около лицето, езикът й леко се подаваше от устата, а липсващият шнур на пердето стягаше врата й.

— Света богородице — изстена Елвира и дрехите се изсипаха от ръцете й.

— Какво има, скъпа? — запита Уили, като се втурна към нея. — О, господи — изпъшка той. — Коя е тази жена, по дяволите?

— Това е… това е… нали се сещаш. Актрисата. Онази, която изпълняваше главната роля в пиесата на Браян. Онази, по която Браян си беше загубил ума. — Елвира стисна очи, доволна да се спаси по този начин от стъкления поглед на тялото в краката й. — Фиона Уинтърс.

Подхваната здраво от Уили, Елвира тръгна към едно от ниските диванчета в дневната, които я изпълваха с усещането, че коленете й ще се ударят в брадичката. Докато набираше 911, направи усилие да събере мислите си. Не е необходимо да си много умен, за да ти стане ясно, че това е доста лошо за Браян, рече си. Трябва да си размърдам мозъка и да си спомня всичко за това момиче. Тя се държеше толкова зле с Браян. Дали не се бяха скарали?

Уили прекоси стаята, седна до нея и взе ръката й в своята.

— Всичко ще се оправи, скъпа — зауспокоява я той. — Полицията ще пристигне след няколко минути.

— Обади се пак на Браян — каза му Елвира.

— Добра идея. — Уили бързо набра. — Отново този дяволски автомат. Ще оставя съобщение. Опитай се да се отпуснеш.

Елвира кимна, затвори очи и веднага насочи мислите си към онази вечер миналия април, когато се бе състояла премиерата на Браяновата пиеса.

Театърът беше претъпкан. Браян им беше осигурил места в средата на първия ред, а Елвира носеше новата си рокля със сребърни и черни пайети. Действието на пиесата „Падащи мостове“ се развиваше в Небраска и разказваше за помирението в едно семейство, Фиона Уинтърс изпълняваше ролята на жена от хайлайфа, отегчена от простодушните роднини на съпруга си. Елвира трябваше да признае, че играеше доста убедително, макар че момичето, което изпълняваше другата главна роля, й харесваше много повече — Еми Лейкър имаше яркочервена коса, сини очи и пресъздаваше образа на забавната, но мечтателна героиня съвършено.

В края на представлението публиката стана на крака и сърцето на Елвира се изпълни с гордост, когато викове „Авторът! Авторът!“ накараха Браян да излезе на сцената. Поднесоха му букет и той се наведе да го връчи на Елвира, която не можа да сдържи сълзите си.

Приемът след премиерата беше на горния етаж на „Галахърз Стейк Хауз“. Браян пазеше местата от двете си страни за Елвира и за Фиона Уинтърс. Уили и Еми Лейкър седяха отсреща. На Елвира не й отне дълго да схване положението. Браян се суетеше около Фиона Уинтърс като влюбено теле, но тя непрекъснато парираше ухажванията му и на всички наоколо даваше да разберат, че произлиза от хайлайфа, сипейки реплики като „Семейството ми беше ужасено, когато след «Фокскрофт» реших да се посветя на театъра“. След това каза на Уили и на Браян, които очевидно се наслаждаваха на сандвичите с бифтек и специалните пържени картофи на „Галахърз“, че са кандидати за инфаркт. Лично тя никога не ядяла месо, информира ги.

Отправяше критични забележки към всички ни, спомни си Елвира. Попита ме дали ми липсва почистването по домовете. Упрекна ме, че Браян би трябвало да се научи да се облича изискано, и се изненадвала как при нашите доходи все още не сме му помогнали. Но истински се нахвърли върху онази сладка Еми Лейкър, когато тя се обади, че Браян имал да мисли за по-важни неща от гардероба си.

По пътя за дома Елвира и Уили тържествено се бяха съгласили, че каквато и зрелост да показваше Браян като драматург, имаше още много да се учи, щом не виждаше каква опърничава жена е Фиона.

— Ще ми се да го видя заедно с Еми Лейкър — беше заявил Уили. — Ако не си бе загубил ума, щеше да разбере, че е луда по него. А и тази Фиона не е вчерашна. Сигурно е поне с осем години по-възрастна от Браян.

Настойчиво иззвъняване на външната врата върна Елвира към реалността. Света богородице, помисли си тя, това трябва да е полицията. Искаше ми се да бях имала възможността да поговоря с Браян.

Следващите часове минаха като насън. Когато мозъкът й малко се проясни, Елвира успя да различи отделните представители на закона, които шареха из апартамента. В първата група бяха униформените полицаи. След тях идваха детективите, фотографите, съдебният медик. Тя и Уили седяха мълчаливо един до друг и ги наблюдаваха.

Дойдоха представители и на „Сентръл парк Саут Тауърз Офис“.

— Надяваме се, че няма да се дава ненужна гласност — започна председателят на жилищния район. — Това няма да помогне на никого.

Основните им показания бяха взети от първите две ченгета. В три сутринта вратата на спалнята се отвори.

— Не гледай, скъпа — предупреди я Уили.

Но Елвира не можеше да отмести поглед от носилката на колелца, която двама санитари със сериозни лица изкараха оттам. Поне тялото на Фиона Уинтърс беше покрито. Нека Бог й даде покой, помоли се Елвира, като си представи отново разрошената руса коса и нацупените устни. Тя определено не беше приятна личност, помисли си Елвира, но все пак не заслужаваше да бъде убита.

Срещу тях седна дългокрак мъж на около четиридесет, който се представи като детектив Руни.

— Чел съм статиите ви в „Глоуб“, мисис Миън — обърна се той към Елвира, — и много ми харесват.

Уили се усмихна доволно, но Елвира не се остави да бъде залъгана. Знаеше, че детектив Руни я ласкае, за да я накара да му се довери. Мозъкът й трескаво работеше, опитвайки се да открие начин да спаси Браян. Автоматично се пресегна и включи касетофона в брошката си слънце. Искаше да има възможността отново да изслуша всичко казано по-късно.

Детектив Руни погледна бележките си.

— Според показанията ви току-що сте се завърнали от задгранична ваканция и сте пристигнали тук около десет часа вечерта. Открили сте жертвата, Фиона Уинтърс, малко след това. Познавате мис Уинтърс, защото тя е изпълнявала главната роля в пиесата на племенника ви Браян Маккормак.

Елвира кимна. Забеляза, че Уили се готвеше да заговори, и сложи предупредително длан на ръката му.

— Точно така.

— Доколкото разбирам, срещали сте се с мис Уинтърс само веднъж — допълни детектив Руни. — Как смятате, че се е озовала в гардероба ви?

— Нямам представа — отвърна Елвира.

— Кой има ключ за този апартамент?

Устните на Уили отново се свиха. Този път Елвира го ощипа по ръката.

— Ключове за този апартамент — промърмори замислено тя. — Нека си припомня. В службата за почистване „Раз-два-три“ имат ключ. Е, всъщност нямат ключ. Взимат го от портиера и пак там го оставят, когато си тръгват. Моята приятелка Мод има ключ. Тя пристигна за Деня на майката, за да отиде със сина си и жена му в Рейдио Сити. Те обаче имат котка, а тя е алергична към котките, така че спа на нашия диван. После сестрата на Уили — сестра Корделия — има ключ. И…

— А племенникът ви Браян Маккормак има ли ключ, мисис Миън? — прекъсна я детектив Руни.

Елвира прехапа устната си.

— Да, и Браян има ключ.

Този път детектив Руни леко повиши глас.

— Според портиера, Браян често е използвал този апартамент по време на отсъствието ви. Между другото, макар че не можем да бъдем напълно точни преди аутопсията, съдебният медик определи времето на настъпване на смъртта между единадесет часа сутринта и три следобед вчера. — Гласът на детектив Руни прозвуча замислено. — Ще е интересно да разберем къде е бил Браян в този интервал от време.

Казаха им, че преди да могат да използват апартамента, следствената група ще трябва да провери за отпечатъци и да мине с прахосмукачката за някакви следи.

— Апартаментът във вида, в който го намерихте, ли е? — попита детектив Руни.

— Освен… — започна Уили.

— Освен че си направихме чай — прекъсна го Елвира. Винаги мога да им съобщя за чашите и за шампанското, но няма защо да избързвам, помисли си тя. Този детектив ще открие, че Браян е бил луд по Фиона Уинтърс, и ще реши, че е престъпление от страст. После ще нагласи всичко така, че да съвпадне с версията му.

Детектив Руни затвори бележника си.

— Разбрах, че управата на сградата разполага със свободен мебелиран апартамент, който ще можете да използвате за тази нощ — каза той.

Петнадесет минути по-късно Елвира беше в леглото, доволна, че най-сетне е могла да се свие до вече задрямалия Уили. Колкото и да се чувстваше изморена, трудно й бе да се отпусне в чуждото легло, а освен това умът й премисляше случилото се тази вечер. Знаеше, че всичко това можеше да се окаже доста лошо за Браян. Но знаеше също така, че трябваше да има някакво обяснение. Браян не би си позволил да извади онази стодоларова бутилка шампанско, а определено не би убил и Фиона Уинтърс. Но как тогава се беше озовала в гардероба им?

Независимо че си бяха легнали толкова късно, Елвира и Уили станаха на следващата сутрин в седем. Когато шокът от откриването на трупа в гардероба постепенно се поуталожи, те започнаха да се тревожат.

— Няма смисъл да се тормозим за Браян — каза Елвира със смелост, каквато всъщност не усещаше в себе си. — Сигурна съм, че след като разговаряме с него, всичко ще се изясни. Да видим дали можем да се върнем в апартамента си.

Облякоха се набързо и излязоха. При асансьора отново се срещнаха с Карлтън Ръмзън. Розовото му лице беше пребледняло. Тъмните торбички под очите му го състаряваха поне с десет години. Елвира автоматично се пресегна и включи микрофона в брошката си.

— Мистър Ръмзън — обади се тя, — чухте ли ужасната новина за убийството в апартамента ни?

Ръмзън натисна с всичка сила бутона на асансьора.

— Всъщност да. Позвъниха ни приятели, които също живеят тук. Ужасно за младата дама, много неприятно и за вас.

Асансьорът пристигна. След като влязоха, Ръмзън каза:

— Мисис Миън, жена ми ми напомни за пиесата на племенника ви. Утре сутринта заминаваме за Мексико. Много бих искал да я прочета днес, ако е възможно.

Елвира зяпна.

— О, много мило от страна на жена ви, че ви е напомнила за това. Ще се погрижим да ви я изпратим.

Когато с Уили слязоха на своя етаж, тя измърмори:

— Това може да се окаже големият пробив на Браян. При положение че… — започна и спря по средата на изречението.

Един полицай пазеше входа към апартамента им. Вътре всички повърхности бяха зацапани, тъй като следствената група беше слагала прах, за да търси отпечатъци. А срещу детектив Руни седеше Браян с объркан и отчаян вид.

— Лельо Елвира, съжалявам. Представям си колко ужасно се чувстваш.

На Елвира й се стори, че вижда пред себе си десетгодишно дете. Тениската и спортният му панталон с цвят каки бяха измачкани; дори да се беше облякъл в горяща сграда, не би могъл да изглежда по-раздърпан.

Елвира приглади назад пясъчнорусата коса, която падаше по челото на Браян, а Уили го хвана за ръката.

— Добре ли си? — попита той.

Браян успя да се усмихне объркано.

— Мисля, че да.

Детектив Руни ги прекъсна.

— Браян току-що пристигна и тъкмо се готвех да го информирам, че е заподозрян за убийството на Фиона Уинтърс и има право на адвокат.

— Шегувате ли се? — попита Браян невярващо.

— Уверявам ви, че не се шегувам. — Детектив Руни извади един лист от джобчето на сакото си. Прочете на Браян правата му, после му подаде документа. — Моля ви, кажете дали разбирате всичко тук.

Руни погледна към Елвира и Уили.

— Нашите хора приключиха. Сега можете да останете в апартамента. Ще взема показанията на Браян в управлението.

— Браян, недей да казваш нито дума, докато не ти намерим адвокат — заповяда му Уили.

Браян поклати глава.

— Чичо Уили, нямам какво да крия. Не ми е необходим адвокат.

Елвира целуна Браян.

— Върни се право тук, след като свършите — посъветва го тя.

Бъркотията в апартамента й даде възможност да върши нещо. Връчи на Уили дълъг списък за пазаруване и го предупреди да използва служебния асансьор, за да избегне репортерите.

Докато почистваше с прахосмукачката, търкаше, бършеше и обираше праха, Елвира с нарастващ ужас осъзна, че ченгетата не четяха някому правата, ако нямаха достатъчно добра причина да подозират, че е виновен.

Най-трудната част от работата й бе да почисти гардероба. Като че ли отново виждаше широко отворените очи на Фиона Уинтърс да я гледат.

Тази мисъл я наведе на друга: очевидно горкото момиче не беше убито, докато е седяло в гардероба, но тогава къде е било, когато са го удушили?

Елвира изпусна дръжката на прахосмукачката. Спомни си за онези отпечатъци по масичката за коктейли. Ако Фиона Уинтърс е седяла на дивана може би леко приведена напред, а убиецът й се е приближил към нея откъм гърба, плъзнал е шнура на пердето около врата й и я е дръпнал, ръката й не би ли отскочила по този начин?

— Боже милостиви — прошепна Елвира, — обзалагам се, че унищожих доказателство.

Телефонът иззвъня точно когато прикрепяше брошката слънце към ревера си. Беше баронеса Мин фон Шрайбер, която се обаждаше от Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл Бийч, Калифорния. Мин току-що беше чула новината.

— Какво, за бога, е търсило това ужасно момиче в апартамента, за да бъде убито в гардероба ти?

— Повярвай ми, Мин — отвърна Елвира, — не знам какво е търсила тук. Срещала съм я само веднъж, на премиерата на Браяновата пиеса. В момента ченгетата разпитват Браян. Разтревожена съм до смърт. Те мислят, че той я е убил.

— Грешиш, Елвира — възрази Мин. — Срещала си Фиона и преди това — тук, на минералните бани.

— Никога — отрече твърдо Елвира. — Тя така играе по нервите на хората, че не бих могла да я забравя.

Последва пауза.

— Нека помисля — каза Мин. — Права си. Дойде тук, когато теб те нямаше, с един мъж и прекараха целия уикенд в къщичката си. Дори искаха да им сервират храната там. Сега си спомням. Беше с онзи важен продуцент, когото тя се опитваше да върже. Карлтън Ръмзън. Помниш го, Елвира. Запозна се с него, когато той дойде в курорта сам.

Елвира отиде в дневната и излезе на терасата. Уили така се изнервя, когато стъпя тук, помисли си тя, и това си е наистина лудост. Трябва да внимавам само да не се облегна на парапета.

Влажността беше почти стигнала върховата си точка. Нито едно листенце в парка не помръдваше. Въпреки това Елвира пое въздух с удоволствие. Как може човек, който е роден в Ню Йорк, да остане толкова дълго далеч от него? — зачуди се тя.

Уили донесе вестниците и продуктите. Едно от заглавията гласеше: „УБИЙСТВО В СЕНТРЪЛ ПАРК САУТ“; друго — „КЪСМЕТЛИИ НА ЛОТАРИЯТА ОТКРИВАТ ТРУП“.

Елвира внимателно прочете потресаващите разкази.

— Нито съм викала, нито съм припадала — отбеляза насмешливо. — Откъде им е хрумнала тази мисъл?

— Според „Поуст“ тъкмо си закачала зашеметяващите си нови тоалети, закупени в Лондон — каза й Уили.

— Зашеметяващи нови тоалети! Единственото скъпо нещо, което си купих, е костюмът на оранжеви и розови карета, а знам, че Мин ще ме принуди да се отърва от него.

Имаше статии за живота на Фиона Уинтърс: скъсването с високопоставеното й семейство, когато се посветила на актьорската професия. Неравната й кариера. (Беше спечелила наградата „Тони“, но с нея е било толкова трудно да се работи, че това я лишило от не една примамлива роля.) Скарването й с драматурга Браян Маккормак, когато приела роля във филм и внезапно се отказала да играе в пиесата му „Падащи мостове“, поради което тя трябвало да бъде свалена от програмата.

— Мотив — отбеляза мрачно Елвира. — До утре ще обявят в медиите, че е подведен под отговорност, и Браян ще бъде признат за виновен.

В 12:30 на обяд Браян се върна. Елвира хвърли поглед на пепелявото му лице и му нареди да седне.

— Ще сложа чай и ще ти направя хамбургер — предложи тя. — Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.

— Мисля, че чаша уиски ще му помогне много повече от чая — отбеляза Уили.

Браян се усмихна уморено.

— Струва ми се, че си прав, чичо Уили. — Докато ядяха хамбургери и пържени картофи, Браян им разказа какво беше станало. — Кълна се, мислех, че няма да ме пуснат да си тръгна. Както изглежда, те смятат, че аз съм я убил.

— Имаш ли нещо против да включа касетофона си? — попита Елвира. Попипа брошката слънце и включи микрофона. — Сега ни разправи точно какво им каза.

Браян се намръщи.

— Главно за личните ми отношения с Фиона. Беше ми дошло до гуша от гадното й отношение и започвах да се влюбвам в Еми. Казах им, че когато Фиона заряза пиесата, това беше последната капка.

— Но как се е озовала в гардероба? — попита Елвира. — Ти трябва да си я пуснал в апартамента.

— Така е. Работех доста тук. Знаех, че ще се върнете вчера, така че събрах нещата си предния ден. После вчера сутринта Фиона ми се обади, каза ми, че се е върнала в Ню Йорк и веднага ще дойде да ме види. Случайно бях забравил бележките към последния вариант на новата си пиеса тук заедно с втория екземпляр. Посъветвах я да не си губи времето, после тръгнах насам, за да си взема бележките, след което възнамерявах да работя на машината цял ден, без да отварям вратата. Когато пристигнах, заварих я да чака долу във фоайето и предпочетох да я оставя да се качи тук, отколкото да правим сцени.

— Какво искаше? — попитаха Елвира и Уили в един глас.

— Нищо особено. Само главната роля в „Нощи в Небраска“.

— След като беше изоставила предишната пиеса?

— Изнесе ми представлението на живота си. Молеше ме да й простя. Вайкаше се, че била глупачка да зареже „Падащи мостове“. Ролята й във филма приключила на пода в монтажното, а лошата слава, която й донесло напускането на пиесата, й причинила болка. Искаше да знае дали вече съм завършил „Нощи в Небраска“. Е, и аз съм човек. Изфуках й се. Казах й, че може да мине известно време, докато намеря подходящ продуцент, но когато това стане, пиесата ще бъде абсолютен хит.

— Тя чела ли я е? — попита Елвира.

Браян се втренчи в листенцата чай в чашата си.

— Не са най-добро качество — отбеляза той. — Знаеше сюжета, както и че има фантастична главна женска роля.

— Сигурно не си й я обещал? — възкликна Елвира.

Браян поклати глава.

— Лельо Елвира, знам, че ме правеше на глупак, но не вярвам да ме е смятала за чак толкова тъп. Помоли ме да сключим сделка. Твърдеше, че имала връзка с един от най-големите продуценти на Бродуей. Ако можела да му занесе пиесата и той я приемел, тя искаше да играе Даян — искам да кажа Бет.

— И коя е тя? — попита Уили.

— Главната героиня. Промених името й снощи в последния вариант. Казах на Фиона, че сигурно се шегува, но ако успее да го направи, възможно е да размисля. После взех бележките си и се опитах да я изведа оттук. Тя обаче отказа да си тръгне, като настояваше, че имала прослушване в „Линкълн сентър“ рано следобед и тъй като било наблизо, искала да остане тук, докато дойде времето. Накрая реших, че вероятно няма нищо лошо в това да я оставя в апартамента и да вървя да си върша работата. За последен път я видях по обед и тя седеше на онзи диван.

— Знаеше ли, че държиш копие на новата пиеса тук? — попита Елвира.

— Естествено. Извадих го от чекмеджето на масата, докато си прибирах бележките. — Посочи към фоайето. — Сега е в онова чекмедже.

Елвира стана, отиде бързо във фоайето и отвори чекмеджето. Както подозираше, то беше празно.

Еми Лейкър седеше неподвижно на огромния дървен стол в таванския си апартамент в Уест Сайд. Откакто по новините в седем беше чула за смъртта на Фиона, се опитваше да се свърже с Браян. Дали го бяха арестували? О, господи, не и Браян, помисли си тя. Какво да направя? Погледна отчаяно към багажа в ъгъла на стаята. Багажът на Фиона.

Предишния ден сутринта в 8:30 часа на вратата й се бе позвънило. Когато отвори, Фиона нахлу вътре.

— Как издържаш да живееш в сграда без асансьор? — запита тя. — Слава богу, че някакво хлапе правеше доставка и домъкна багажа ми дотук. — Беше пуснала куфарите си, за да извади цигара. — Провалих се. Каква грешка да приема ролята в онзи филм. Наругах режисьора и той ме уволни. Опитвах се да се свържа с Браян. Знаеш ли къде е?

При спомена затова Еми пламна от гняв. Сякаш и сега виждаше Фиона в другия край на стаята с разпиляна руса коса, с прилепнал гащеризон, разкриващ всеки сантиметър от идеалната й фигура, и със самоуверени и нахални котешки очи.

Фиона беше напълно сигурна, че независимо от начина, по който се беше отнесла към Браян, все още можеше да се върне в живота му, помисли си Еми, като си спомни всички месеци, през които бе страдала, виждайки я с Браян. Отново ли щеше да се случи същото? Вчера го беше сметнала за възможно.

Фиона непрекъснато звънеше на Браян, докато накрая не го намери. Когато затвори, тя попита:

— Имаш ли нещо против да оставя багажа си тук? Браян е на път към префърцунената квартира на чистачката. Ще го пресрещна. — После сви рамене. — Толкова провинциален тип е, но изумително много хора по Западния бряг знаят за него. От онова, което чувам за „Нощи в Небраска“, трябва да кажа, че пиесата има всички данни да стане хит, и аз възнамерявам да играя главната роля.

Еми стана. Тялото й беше схванато и я болеше. Старата прозоречна климатична инсталация бръмчеше и жужеше, но стаята пак си беше гореща и влажна. Студен душ и чаша кафе, реши тя. Може би това щеше да проясни главата й. Искаше да види Браян. Искаше да го прегърне. Не съжалявам за смъртта на Фиона, призна си тя, но — о, Браян, как очакваш да ти се размине?

Тъкмо беше облякла тениска и памучна пола и прибираше дългата си яркочервена коса на кок, когато домофонът иззвъня.

Вдигна слушалката и детектив Руни й съобщи, че се качва нагоре.

— Нещата започват да се изясняват — обади се Елвира. — Браян, има ли нещо, което да си премълчал? Например да си сложил онова подходящо за кралици шампанско в сребърната кофичка вчера?

Браян изглеждаше озадачен.

— Защо ще го правя?

— Така си и мислех. — О, божичко, ама че история, рече си Елвира. Фиона не е останала тук, защото е имала прослушване. Хващам се на бас, че продуцентът, за когото е споменала на Браян, е Карлтън Ръмзън и тя му се е обадила и го е поканила тук. Затова бяха извадени чашите и шампанското. Дала му е ръкописа и тогава Бог знае защо са се скарали. Но как да го докажа? За момент Елвира потъна в размисъл. После се обърна към Браян: — Искам да си отидеш вкъщи и да донесеш последния вариант на пиесата. Говорих с Карлтън Ръмзън за нея; пожела да я види днес.

— Карлтън Ръмзън? — възкликна Браян. — Та той е най-важният човек на Бродуей, както и най-трудно достъпният. Трябва да си магьосница!

— Ще ти разкажа за това по-късно — каза Елвира. — Също така случайно знам, че с жена му заминават на малко пътешествие, така че да ковем желязото, докато е горещо.

Браян погледна към телефона.

— Трябва да се обадя на Еми. Сигурно вече е научила за Фиона. — Набра номера, изчака, после остави съобщение: „Еми, трябва да говоря с теб. Тръгвам си от леля Елвира към къщи“. — Когато затвори, очевидното разочарование пролича в гласа му. — Предполагам, че е излязла — измърмори той.

Дори когато чу гласа на Браян, Еми не помръдна, за да вдигне слушалката. Детектив Руни седеше срещу нея и току-що я бе помолил да опише подробно какво беше правила предишния ден. Сега вдигна вежди.

— Можехте да се обадите по телефона. Нямам нищо против да почакам.

— Ще се обадя на Браян по-късно — отвърна Еми. После спря за миг, като внимателно подбираше думите си. — Вчера излязох оттук около единадесет сутринта и отидох да потичам. Върнах се към един и половина и през останалата част от деня просто си седях у дома.

— Сама?

— Да.

— Видяхте ли Фиона Уинтърс вчера? — Очите на Еми се завъртяха към ъгъла, в който беше струпан багажът. — Аз… — Замълча.

— Еми, мисля, че трябва да ви предупредя: ще е само във ваш интерес, ако сте напълно откровена. — Детектив Руни погледна бележките си. — Фиона Уинтърс е пристигнала със самолет от Лос Анджелис приблизително към седем и половина сутринта. Знаем, че е взела такси до тази сграда и че едно момче за доставки, което я е познало, й е помогнало да качи багажа си. Казала му е, че няма да се зарадвате, когато я видите, защото преследвате гаджето й. След като мис Уинтърс е излязла, вие сте я последвали. Един портиер от Сентръл парк Саут ви е познал. Седели сте на пейка в парка от другата страна на улицата, наблюдавали сте сградата приблизително два часа, после сте влезли през служебния вход, който е бил отворен заради бояджиите. — Детектив Руни се приведе напред. Тонът му прозвуча поверително. — Качили сте се до апартамента на Миънови, нали? Мис Уинтърс беше ли мъртва вече?

Еми се втренчи в ръцете си. Браян винаги я закачаше колко са малки. „Но силни“ — смееше се той, когато играеха на канадска борба. Независимо какво ще каже, щеше да му навреди. Вдигна поглед към детектив Руни.

— Искам да разговарям с адвокат.

Руни се изправи.

— Това, разбира се, е ваше право. Бих желал да ви напомня, че ако Браян е убил бившата си любовница, вие можете да станете съучастничка, като скривате улики. Уверявам ви, Еми, че изобщо няма да му помогнете по този начин. Не се съмнявайте, че ще повдигнем обвинение срещу него.

Когато Браян пристигна в апартамента си, на телефонния му секретар имаше съобщение от Еми.

Браян трескаво набра номера.

— Здравей — прошепна тя.

— Еми, какво има? Звънях ти по-рано, но те нямаше.

— Тук си бях. Идва един детектив. Браян, трябва да те видя.

— Вземи такси до апартамента на леля ми. И аз тръгвам за там.

— Искам да говорим насаме. Става дума за Фиона. Тя беше при мен вчера. Проследих я до апартамента на леля ти.

Браян усети как устата му пресъхва.

— Не казвай нищо повече по телефона.

В четири следобед на вратата се позвъни настойчиво. Елвира скочи на крака.

— Браян си е забравил ключа — каза тя на Уили. — Забелязах го на масичката в коридора.

Но пред вратата стоеше Карлтън Ръмзън, а не Браян.

— Мисис Миън, моля да ме извините за безпокойството. — И при тези думи той влезе. — Споменах на един от помощниците си, че ще прегледам пиесата на племенника ви. Очевидно той е гледал предишната и смята, че е много добра. Всъщност беше настоявал да я видя, но я снеха от програмата, така че нямах тази възможност. — Ръмзън бе стигнал до дневната, беше седнал и потропваше нервно по масичката за коктейли.

— Мога ли да ви предложа някакво питие? — попита Уили. — Или предпочитате бира?

— О, Уили — обади се Елвира. — Сигурна съм, че мистър Ръмзън пие само хубаво шампанско. Предполагам, че съм го чела в „Пипъл“.

— Всъщност това е вярно, но не и в момента, благодаря. — Изражението на Ръмзън бе върхът на любезността, но Елвира забеляза как една вена пулсираше на гърлото му. — Къде мога да намеря племенника ви?

— Очакваме го да дойде всеки миг. Можете да го почакате, а ако искате, ще ви се обадя, когато пристигне.

Ръмзън очевидно бе възприел втората възможност, така че стана и тръгна към вратата.

— Чета бързо. Ако ми изпратите ръкописа горе, с него бихме могли да се срещнем около час след това.

Когато Ръмзън си тръгна, Елвира попита Уили:

— Какво мислиш?

— За известен продуцент е доста нервен. Мразя хората да тропат с пръсти по повърхността на масите. Това ужасно ме изнервя.

— Е, той определено е изнервен и не се учудвам. — Елвира отправи на Уили загадъчна усмивка.

След по-малко от минута звънецът отново прозвуча. Елвира забърза към вратата. На прага стоеше Еми Лейкър и от кока й висяха снопчета червена коса. Тъмни очила скриваха половината от лицето й, тениската прилепваше към стройното й тяло, а памучната пола приличаше на цветен водовъртеж. Елвира си помисли, че Еми изглежда като шестнадесетгодишна.

— Онзи мъж, който току-що си тръгна — запъна се Еми. — Кой беше той?

— Карлтън Ръмзън, продуцентът — отвърна бързо Елвира. — Защо?

— Защото… — Еми свали очилата и разкри подпухналите си очи.

Елвира стисна момичето за раменете.

— Еми, какво има?

— Не знам какво да правя — простена Еми. — Не знам какво да правя.

Карлтън Ръмзън се върна в апартамента си. По челото му се стичаха струйки пот. Елвира Миън не беше глупава, каза си той. Онази забележка за шампанското не беше случайна. Колко ли подозираше?

Виктория стоеше на терасата и ръцете й леко докосваха парапета. Отиде неохотно при нея.

— За бога, не прочете ли всички онези бележки из апартамента? — запита той. — Едно бутване, и този парапет ще рухне.

Виктория беше облечена с бял спортен панталон и бял плетен пуловер. Ръмзън си помисли кисело каква гнусна наглост беше онова, което един моден коментатор веднъж бе написал: светлорусата красавица Виктория Ръмзън трябва винаги да се облича в бяло. Виктория бе приела съвета му присърце. Само сметките й от химическото чистене биха разорили повечето мъже.

Обърна се спокойно към него.

— Забелязала съм, че винаги се държиш гадно с мен, когато си разтревожен. Случайно знаеше ли, че Фиона Уинтърс ще бъде в сградата? А може би е пристигнала тук по твоя покана?

— Вик, не съм се виждал с Фиона близо две години. Много лошо, ако не ми вярваш.

— Достатъчно е да не си се видял с нея вчера, скъпи. Чувам, че полицията задава куп въпроси. Непременно ще излезе наяве, че двамата сте били, както твърдят журналистите — новина. — Направи пауза. — Е, добре, предполагам, че ще се справиш с това с обичайната си самоувереност. Междувременно докъде стигна с пиесата на Браян Маккормак? Имам едно от прословутите си предчувствия за нея, нали разбираш?

Ръмзън прочисти гърлото си.

— Онази Елвира Миън ще предаде на Маккормак да ми изпрати екземпляр този следобед. След като я прочета, ще сляза долу да се срещна с него.

— Дай ми да я прочета и аз. Тогава може да дойда с теб. Много ми се иска да видя как се е обзавела тази чистачка. — Виктория Ръмзън мушна ръка под лакътя на съпруга си. — Горкичкият. Защо си толкова нервен?

Когато Браян влетя в апартамента, профучавайки покрай Елвира с пиесата си под мишница, той завари Еми да лежи на дивана на леля му, завита е леко одеяло. Елвира затвори вратата след него и го видя как коленичи до Еми и я прегърна.

— Отивам в другата стая. Оставям ви да си поговорите — обяви тя.

Уили беше в спалнята и вадеше дреха след дреха.

— Кое сако, скъпа? — Той вдигна две спортни сака.

Челото на Елвира се смръщи.

— Трябва да си хубав за тържеството по случай пенсионирането на Пит, но не бива да изглеждаш така, сякаш искаш да се изфукаш. Облечи синьото сако и бялата спортна риза.

— И все пак не ми се ще да те оставям сама довечера — недоволстваше Уили.

— Не можеш да изпуснеш празненството на Пит — отвърна твърдо Елвира. — Освен това, Уили, бих искала да ми позволиш да ти поръчам кола с шофьор.

— Скъпа, плащаме сума пари, за да държим колата си в тукашния гараж. Няма смисъл да ставаме прахосници.

— Добре тогава, ако си прекалено подпийнал, искам да ми обещаеш да не караш чак дотук. Иди в стария апартамент. Знаеш как успяваш да се подредиш, когато се събереш с момчетата.

Уили се усмихна смутено.

— Искаш да кажеш, че ако изпея „Дани, приятелю“ повече от два пъти, това трябва да ми послужи за сигнал.

— Точно така — отвърна твърдо Елвира.

— Скъпа, толкова съм скапан от пътуването и от случилото се снощи, че само ще пийна няколко бири с Пит и ще се прибера.

— Няма да е хубаво. Когато празнувахме печалбата от лотарията, Пит остана на тържеството ни, докато на магистралата не започна сутрешното задръстване. Сега трябва да поговорим с онези деца.

Браян и Еми седяха един до друг в дневната, хванати за ръце.

— Вече изяснихте ли си всичко? — запита Елвира.

— Не съвсем — отвърна Браян. — Очевидно Еми си е навлякла доста неприятности, като е отказала да отговаря на въпросите на Руни.

Елвира седна.

— Трябва да знам всичко, което те е питал.

Еми заразправя колебливо. Гласът й стана по-спокоен и самоувереността й се възвърна, когато каза:

— Браян, ще предявят обвинение срещу теб. Той се опитваше да изкопчи от мен неща, които ще ти навредят.

— Искаш да кажеш, че ме защитаваш. — Браян изглеждаше изненадан. — Няма нужда. Не съм направил нищо. Мислех си…

— Мислеше си, че Еми е в беда — обади се Елвира. Седна до Уили на дивана срещу тях. Даде си сметка, че Браян и Еми седяха точно пред онази страна на масичката за коктейли, където бе видяла размазаните отпечатъци от пръсти. Пердето се намираше леко вдясно. Човекът, който е седял на това място, е виждал прекрасно шнура за завесата. — Ще ви кажа нещо на двамата — обяви тя. — Всеки от вас си мисли, че другият може да има нещо общо със случилото се, но грешите. Просто искам да чуя какво знаете или какво си мислите, че знаете. Браян, има ли нещо, което премълча във връзка с вчерашната си среща с Фиона?

— Абсолютно нищо — отвърна Браян.

— Добре. Еми, твой ред е.

Еми отиде до прозореца.

— Харесва ми тази гледка. — Обърна се към Елвира и Уили и им разказа за внезапното и неприятно появяване на Фиона в апартамента й. — Вчера, когато Фиона излезе от апартамента ми, за да се срещне с Браян, като че ли откачих. Той бе толкова омагьосан от нея преди, че просто не бих издържала, ако това се случеше отново. Фиона е, беше, от онези жени, на които им трябва само да щракнат с пръсти, и мъжът е техен. Толкова се боях да не би Браян отново да се върне при нея.

— Никога не бих… — възпротиви се Браян.

— Замълчи, Браян — нареди му Елвира.

— Дълго време седях на пейката в парка — продължи Еми. — Видях Браян да си тръгва. След като Фиона не излезе, започнах да си мисля, че Браян може да й е казал да почака. Накрая реших да си уредя сметките с нея. Влязох след една прислужница през служебния вход и се качих със служебния асансьор, защото не исках някой да разбере, че съм била тук. Позвъних на вратата и почаках, после пак позвъних, след това си тръгнах.

— Това ли е всичко? — попита Браян. — Защо си се страхувала да го кажеш на Руни?

— Защото, когато е чула за смъртта на Фиона, си е помислила, че може би причината да не й отвори е, че вече е била мъртва — убита от теб. — Елвира се приведе напред. — Еми, защо ме попита за Карлтън Ръмзън? Вчера си го видяла, нали?

— Когато вървях по коридора откъм служебния асансьор, той беше пред мен и се насочваше към другия. Стори ми се познат, но не се сетих кой е, докато не го видях отново преди малко.

Елвира се изправи.

— Мисля, че трябва да се обадим на мистър Ръмзън и да го помолим да слезе, а ми се струва, че трябва да звъннем и на Руни и да го помолим също да присъства. Преди това обаче, Браян, дай пиесата си на Уили. Той ще я занесе в апартамента на Ръмзънови. Да видим какво ще стане. Сега е почти пет часът. Уили, помоли мистър Ръмзън да ни се обади, когато е готов да ни върне пиесата.

Прозвуча звънецът на домофона. Уили вдигна слушалката.

— Руни е долу — каза той. — Теб търси, Браян.

В държането на детектива нямаше и следа от топлота, когато влезе в апартамента няколко минути по-късно.

— Браян — започна той без заобикалки, — трябва да те помоля да дойдеш в управлението за нов разпит. Вече ти прочетох правата. Напомням ти, че всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб.

— Той никъде няма да отиде — категорично заяви Елвира. — А преди да си тръгнете, детектив, имам да споделя с вас доста неща.

Беше станало почти седем вечерта, когато два часа по-късно Карлтън Ръмзън позвъни. Елвира и Уили бяха разказали на Руни за шампанското, чашите и отпечатъците по масичката за коктейли, както и че Еми бе видяла Карлтън Ръмзън, но Елвира можеше да се закълне, че нищо от това не направи особено впечатление на детектива. Той оставаше сляп за всичко, което не отговаряше на теорията му за Браян, помисли си тя.

Няколко минути по-късно Елвира се изненада, когато видя двамата Ръмзънови да влизат в апартамента. Виктория Ръмзън се усмихваше топло. След като я представиха на Браян, тя го улови за ръцете и каза:

— Вие наистина сте новият Нийл Саймън. Току-що прочетох пиесата ви. Поздравления.

Когато представиха детектив Руни, лицето на Карлтън Ръмзън стана пепеляво. Запъваше се, докато се обръщаше към Браян:

— Съжалявам, че ви прекъсвам точно сега. Ще бъда много кратък. Пиесата е прекрасна. Кандидатирам се за нея. Моля, предайте на агента си да се обади в офиса ми утре.

Виктория Ръмзън стоеше до вратата на терасата.

— Толкова умно сте постъпили, като не сте закрили тази гледка. Моят декоратор сложи щори, така че със същия успех прозорците ми биха могли да гледат и към някоя мизерна уличка.

Тази сутрин определено е пила хапчета за любезност, помисли си Елвира.

— Мисля, че ще е най-добре всички да седнем — предложи детектив Руни.

Ръмзънови се подчиниха неохотно.

— Мистър Ръмзън, познавахте ли Фиона Уинтърс? — попита Руни.

Елвира започна да си мисли, че е подценявала детектива. Изражението му стана напрегнато, когато се приведе напред.

— Мис Уинтърс участваше в някои от продукциите ми преди две-три години — отговори Ръмзън. Седеше на един от диваните до жена си. Елвира забеляза, че я погледна нервно.

— Не ме интересува станалото преди две-три години — прекъсна го Руни. — Интересува ме вчерашният ден. Видяхте ли я вчера?

— Не. — На Елвира гласът на Ръмзън й се стори напрегнат и отбранителен.

— Позвъни ли ви от този апартамент? — попита Елвира.

— Мисис Миън, ако нямате нищо против, аз ще задавам въпросите — намеси се детективът.

— Проявявайте уважение, когато разговаряте със съпругата ми — избухна Уили.

Виктория Ръмзън потупа съпруга си по ръката.

— Скъпи, струва ми се, че може би се опитваш да щадиш чувствата ми. Ако тази непоносима жена Уинтърс отново ти е досаждала, моля те, не се страхувай да кажеш точно какво е искала.

Ръмзън като че ли видимо остаря пред очите им. Когато заговори, гласът му бе уморен.

— Както току-що ви споменах, Фиона Уинтърс игра в няколко от финансираните от мен постановки. Тя…

— Тя също така е имала интимна връзка с вас — прекъсна го Елвира. — Водили сте я в Сайпръс Пойнт Спа.

Ръмзън я погледна гневно.

— Не съм имал нищо общо с Фиона Уинтърс от няколко години — отсече той. — Да, тя ми се обади вчера точно след обед. Каза ми, че е в сградата и разполага с пиеса, която иска да прочета, увери ме, че имала всички данни да се превърне в хит, и ми заяви, че искала да играе главната роля. Чаках да ми се обадят от Европа и се съгласих да сляза да се видя с нея след около час.

— Това означава, че ви се е обадила, след като Браян си е тръгнал — заяви победоносно Елвира. — Затова шампанското и чашите бяха извадени. Били са за вас.

— Дойдохте ли в този апартамент, мистър Ръмзън? — попита Руни.

Ръмзън отново се поколеба.

— Скъпи, няма нищо — подкани го тихо Виктория Ръмзън.

Без да смее да погледне детектив Руни, Елвира обяви:

— Еми ви е видяла в коридора пред апартамента няколко минути след един часа.

Ръмзън скочи на крака.

— Мисис Миън, няма да търпя никакви инсинуации повече! Боях се, че Фиона ще продължи да ме търси, ако не уредя въпроса веднъж завинаги. Слязох тук и позвъних. Никой не се появи. Вратата беше само притворена, така че я бутнах и извиках. След като бях стигнал дотук, исках да приключа с тази жена.

— Влязохте ли в апартамента? — попита Руни.

— Да. Минах през тази стая, надникнах в кухнята и погледнах в спалнята. Нямаше я никъде. Реших, че си е променила намерението да се види с мен, и трябва да ви уверя, че почувствах облекчение. После, когато чух новината тази сутрин, се ужасих при мисълта, че тялото й сигурно се е намирало в онзи гардероб, докато съм бил тук, и че мен ще обвинят за убийството. — Обърна се към жена си: — Предполагам, че така ще стане, но кълна се, онова, което казах, е самата истина.

Виктория докосна ръката му.

— Не могат да те въвлекат в това. Онази жена трябва да не е била с ума си, за да вярва, че би могла да получи главната роля в „Нощи в Небраска“. — Виктория се обърна към Еми: — Някое момиче на вашата възраст трябва да играе ролята на Даян.

— Всъщност тя ще я изпълнява — отвърна Браян. — Само че досега не й бях казал.

Ръмзън се обърна нетърпеливо към жена си.

— Да не би да…

Руни го прекъсна, като затвори бележника си.

— Мистър Ръмзън, ще ви помоля да дойдете с мен в управлението. Еми, искам и вие да дадете пълни показания. Браян, трябва отново да говорим с вас и аз настоятелно ви съветвам да си вземете адвокат.

— Само минутка — намеси се възмутено Елвира. — Виждам, че вярвате на мистър Ръмзън повече, отколкото на Браян. — Ще трябва да се простим с опцията върху пиесата, но това е по-важно, помисли си тя. — Очевидно смятате, че Браян може би си е тръгнал, после е решил да се върне и да накара Фиона да се махне, а накрая я е убил. Чуйте сега според мен какво се е случило. Ръмзън е слязъл и се е скарал с Фиона. Удушил я е, но е бил достатъчно умен да вземе ръкописа, който тя му е показвала.

— Това са пълни измислици — сопна се Ръмзън.

— Не желая повече никакви дискусии тук — заповяда Руни. — Еми, мистър Ръмзън, Браян — долу чака кола. Да вървим.

Когато вратата се затвори след тях, Уили прегърна Елвира.

— Скъпа, ще пропусна тържеството на Пит. Не мога да те оставя сама. Струва ми се, че всеки момент ще припаднеш.

Елвира също го прегърна.

— Не, няма да го пропуснеш. Записах всичко. Трябва да прослушам записите, а се чувствам по-добре, когато съм сама. Ти се позабавлявай.

Апартаментът изглеждаше ужасно тих, след като Уили излезе. Елвира реши, че една топла вана би могла да прогони изтръпналостта от тялото й и да проясни ума й.

След това се облече удобно в любимата си нощница и в раирания хавлиен халат на Уили. Сложи скъпия касетофон, който редакторът от „Глоуб“ й беше купил, на масата в трапезарията, после извади миниатюрната касета от брошката си слънце, пъхна я в касетофона и натисна копчето за прослушване. Намести нова касета в брошката и я закачи към халата си — просто в случай че й се приискаше да разсъждава на глас. Седеше и слушаше разговорите си с Браян, с детектив Руни, с Еми, с Ръмзънови.

Какво в Карлтън Ръмзън я смущаваше толкова много? Елвира методично си припомни първата среща с Ръмзънови. Държеше се доста студено онази вечер, но когато налетяхме на него следващата сутрин, той определено бе променил поведението си, каза си тя, дори ми напомни, че иска да прочете новата пиеса веднага. Спомни си думите на Браян, че никой не може да се добере до Карлтън Ръмзън.

Това е, помисли си. Вече е знаел колко добра е пиесата. Не би могъл обаче да признае, че я е чел.

Телефонът иззвъня. Изненадана, Елвира забърза да го вдигне. Беше Еми.

— Мисис Миън — прошепна тя, — продължават да разпитват Браян и мистър Ръмзън, но знам, че смятат Браян за виновен.

— Току-що всичко ми стана ясно — увери я тържествено Елвира. — Доколко добре видя Карлтън Ръмзън, когато го забеляза в коридора?

— Доста добре.

— Тогава сигурно си видяла, че е носел ръкопис, нали? Имам предвид, ако той казваше истината, че е слязъл само за да се отърве от Фиона, никога не би взел ръкописа. Но ако са разговаряли за него и той е прочел известна част, преди да я убие, би го взел. Еми, мисля, че реших случая.

Гласът на Еми долетя съвсем глухо.

— Мисис Миън, сигурна съм, че Карлтън Ръмзън не носеше нищо, когато го видях. Ами ако детектив Руни се сети да ми зададе този въпрос? Това ще навреди на Браян, нали, ако им го кажа?

— Трябва да кажеш истината — отвърна тъжно Елвира. — Не се безпокой. Ще продължа да мисля. — След като затвори, тя отново включи касетофона и започна да прослушва записите. Пропускаше нещо, което той й беше споменал.

Накрая стана, като реши, че глътка чист въздух няма да й навреди. Не че нюйоркският въздух е чист, помисли си тя, докато отваряше вратата на терасата и излизаше навън. Този път отиде право до парапета и опря леко пръсти на него. Ако Уили беше тук, би получил припадък, мина й през ума, но аз няма да се облягам. Гледката към парка обаче е толкова отморяваща. Паркът. Струва ми се, че един от най-щастливите спомени на мама беше от деня, в който се е возила на шейна през парка. Тогава тя е била на шестнадесет години, а споменаваше за това преживяване през целия си живот. Отишла да се повози, защото приятелката й Бет поискала тази разходка да бъде подарък за рождения й ден.

Бет!

Бет!

„Това е!“ — помисли си Елвира. Сякаш отново чу думите на Браян, че Фиона Уинтърс настоявала да играе ролята на Даян. После Браян се бе поправил и бе казал: „Имах предвид на Бет“. Уили го беше попитал коя е тя и Браян бе отговорил, че така се казва главната героиня в новата пиеса, на която е променил името в последния вариант. Елвира включи микрофона и прочисти гърлото си. По-добре запиши всичко това, напомни си тя. Нямаше да е зле да разполага с непосредствените си впечатления, когато седне да пише историята за „Глоуб“.

— Не Карлтън Ръмзън е убил Фиона Уинтърс — започна тя с висок и уверен глас. — Трябва да го е направила жена му, Добронамерената Вики. Тя настояваше Ръмзън да прочете пиесата. Тя беше тази, която спомена, че Еми е най-подходяща за ролята на Даян — не знаеше, че Браян е променил името. И Ръмзън понечи да я поправи, защото беше чел само променения вариант на пиесата. Трябва да ги е подслушала, когато Фиона му се е обадила. Слязла е тук, докато той е чакал разговора с Европа. Не е искала Фиона отново да стане любовница на Ръмзън, така че я е убила, после е взела ръкописа. Прочела е копието, не последния вариант.

— Колко сте умна, мисис Миън.

Гласът дойде точно иззад нея, но преди да успее дори да мигне, Елвира усети тласъка на две силни ръце в гърба си. Опита да се обърне, когато тялото й се притисна към парапета. Как беше влязла тук Виктория Ръмзън? — проблесна в ума й. После, сякаш ударена от гръм, си спомни, че ключът на Браян се намираше на масичката в коридора. Виктория очевидно го беше взела.

С всички сили се опита да се хвърли върху нападателката си, но един удар отстрани по врата я зашемети. Успя да се завърти, така че да застане лице в лице с другата жена, но ударът си беше свършил работата и тя се свлече край парапета. Тогава съвсем смътно си даде сметка за трясъка от нещо счупено и усети как тялото й се люшна в пространството.

Тържеството по случай пенсионирането на Пит беше страхотен успех. Залата в „Найтс ъф Къламбъс“ във Флъшинг бе препълнена със стари приятели на Уили. Ароматът на наденички, чушки, осолено говеждо и зеле се смесваше съблазнително. Първата бъчонка бира беше отворена и Пит ходеше от приятел на приятел, настоявайки да пият на екс.

Но Уили не можеше да влезе в духа на компанията. Нещо го тревожеше, мъчеше го, подсказваше му, че трябва да си върви у дома. Отпи от бирата, отхапа със свито сърце от сандвича с говеждо, поздрави Пит по случай пенсионирането му и после, без да дочака дори първото хорово изпълнение на „Дани, приятелю“, се измъкна и се качи в колата.

Когато стигна до апартамента, завари вратата леко открехната; червената лампичка вътре в него моментално засвети предупреждаващо.

— Елвира — извика нервно той. После видя два пръста, опрени на парапета на терасата. — О, господи! — изстена и се втурна през стаята, като викаше името на Елвира.

— Влез вътре, скъпа — замоли се той. — Върни се. Махни се оттам. — След това изведнъж осъзна какво ставаше. Другата жена се опитваше да бутне Елвира през парапета. Стъпи на терасата точно когато една част от парапета се откърти и полетя в тъмнината зад Елвира.

Уили направи втора стъпка към борещите се жени и изгуби съзнание.

Еми седеше в районното управление, като чакаше да напечатат показанията й. Сърцето й се беше свило от безпокойство за Браян. Знаеше, че детектив Руни вярваше на разказа на Карлтън Ръмзън: отишъл до апартамента на Елвира, помислил, че е празен, и си тръгнал. Очевидно Руни бе решил, че Браян е убил Фиона.

Защо не можеше да прозре, че Браян е нямал причина да я убива? — измъчваше се Еми. Браян й беше споменал, че Фиона му е направила услуга, като е изоставила пиесата. Така разбрал точно що за човек е тя. О, не биваше да се тревожа толкова, когато Фиона се появи в апартамента ми вчера, помисли си. Браян никога не би започнал наново връзката си с Фиона, Еми бе сигурна в това. Но когато се опита да убеди детектив Руни, той бе попитал:

— След като сте били толкова уверена, че Браян е приключил с Фиона, защо я проследихте до апартамента на леля му?

Еми разтърка челото си. Имаше такова главоболие! Струваше й се невероятно, че само преди няколко вечери Браян й беше дал да прочете новата си пиеса и беше поискал съвета й дали да промени името на главната героиня от Даян на Бет.

— Даян е доста силно име — беше допълнил. — Аз виждам героинята отначало като уязвима, дори мечтателна; едва с развитието на действието осъзнаваме колко силна е всъщност. Какво мислиш за това да я нарека Бет вместо Даян?

— Харесва ми — беше отговорила.

— Това е добре — беше се зарадвал Браян, — защото ти си прототипът й и искам името да ти харесва. Ще направя промяната в последния вариант.

Еми изведнъж застина и се втренчи напред, без повече да забелязва острата светлина в стаята, нито трескавата дейност и суматохата около себе си. Бет… Даян…

„Това е!“ — осъзна внезапно тя. Тази вечер Виктория Ръмзън ми каза, че аз би трябвало да играя ролята на Даян. Но в последния вариант, онзи, който би трябвало да е чела, името е променено. Така че очевидно е чела копието на ръкописа, което липсва от апартамента. Това означава, че е била там с Фиона. Разбира се, всичко съвпадаше! Вероятно способността на Виктория Ръмзън да не забелязва изневерите на съпруга си е била подложена на голямо изпитание, когато преди две години едва не го беше загубила заради Фиона Уинтърс!

Еми скочи и изхвърча от управлението. Трябваше незабавно да говори с Елвира. Чу един полицай да вика след нея, но не му отговори и спря едно такси.

Когато стигна до сградата, прелетя покрай пелтечещия портиер и се втурна към асансьора. Чу Уили да вика, докато тичаше по коридора. Вратата към апартамента беше отворена. Забеляза Уили да пристъпва на терасата и да се свлича. После забеляза силуетите на двете жени и осъзна какво ставаше.

С невероятна бързина Еми се озова на терасата. Елвира беше с лице към нея, наведена над празното пространство. Дясната й ръка се беше вкопчила в онази част от парапета, която все още си беше на мястото, но хватката й бързо отслабваше, защото Виктория Ръмзън удряше дланта й с юмруци.

Еми хвана ръцете на Виктория и ги изви зад гърба й. Виктория изрева от гняв и болка и викът й заглуши трясъка, когато и останалата част от парапета се откърти и полетя. Еми я бутна настрана и успя в последния момент да улови колана на Елвириния халат. Елвира се люшна към празното пространство. Домашните й чехли се плъзнаха надолу по терасата. Тялото й се олюля, когато надвисна тридесет и четири етажа над тротоара долу. Еми напрегна сили и я издърпа обратно, така че двете се стовариха върху свитото тяло на припадналия Уили.

Елвира и Уили спаха до обяд. Когато най-сетне се събудиха, Уили настоя Елвира да остане в леглото. Той отиде до кухнята и петнадесет минути по-късно се върна с кана портокалов сок, чайниче и препечена филийка. След втората чаша чай Елвира възвърна обичайния си оптимизъм.

— Божичко, не беше ли страхотно, че детектив Руни връхлетя тук след Еми и хвана Виктория точно когато се готвеше да избяга? И знаеш ли какво мисля, Уили?

— Никога не знам какво мислиш, миличка — отвърна Уили с въздишка.

— Е, хващам се на бас за едно — че Карлтън Ръмзън въпреки всичко ще иска да стане продуцент на пиесата на Браян. Можеш да си сигурен — няма да пролее и сълзица за това, че Виктория ще отиде в затвора.

— Вероятно си права — съгласи се Уили. — Те двамата определено не приличаха на влюбени птички.

— И, Уили — заключи Елвира, — искам да си поговориш с Браян и да му кажеш, че най-добре ще е да се ожени за тази сладка Еми, преди някой друг да я е отмъкнал. — Усмихна се лъчезарно. — Имам идеалния сватбен подарък за тях — цяла планина от бели мебели.