Играчът на лотария

4Промяната

Телефонът звънеше, но Елвира не му обърна внимание. С Уили едва бяха успели да си разопаковат багажа, а телефонният секретар вече беше записал шест съобщения. Бяха решили, че утре ще имат достатъчно време да се свържат с външния свят.

Хубаво е да си бъдеш у дома, мислеше си щастливо тя, докато излизаше на терасата на апартамента им в Сентръл парк Саут и гледаше надолу към парка, където сега, в края на октомври, листата приличаха на ослепителна дъга от оранжево, алено, жълто и кафяво-червено.

Влезе отново вътре и се настани на дивана. Уили й донесе коктейл „Манхатън“ в чест на завръщането им в града и отнесе своя до голямото си удобно кресло. Вдигна чаша към нея.

— За нас, скъпа.

Елвира му се усмихна с обич.

— Трябва да призная, че разглеждането на всички онези забележителности наистина ме изтощи. Ще дам почивка на ръцете и краката си поне за две седмици — рече тя.

— Съгласен — кимна Уили и после добави смутено: — Скъпа, все още си мисля, че язденето на онези мулета в Гърция беше малко прекалено. Чувствах се като разнебитен.

— Може, но изглеждаше чудесно — увери го Елвира. Замълча и погледна с любов съпруга си. — Уили, позабавлявахме се, нали? Ако не беше лотарията, аз все още щях да чистя разни домове, а ти да поправяш развалени тръби.

И те отново мълчаливо се удивиха на невероятното събитие, което бе променило из основи предишния им живот. Залагаха винаги на рождените си дати и на датата на сватбата си — по един долар всяка седмица в продължение на десет години до неповторимия миг, когато бе изваден лотарийният билет с тези цифри и те се оказаха с печалба от четиридесет милиона долара.

Както Елвира обичаше да казва:

— Уили, за нас животът започна на шестдесет, е, може би не точно на шестдесет. — Досега бяха ходили три пъти до Европа, веднъж до Южна Америка, бяха пътували с транссибирския влак от Китай до Русия и току-що се връщаха от обиколка по море на гръцките острови.

Телефонът иззвъня.

— Не се изкушавай — помоли я Уили. — Трябва да си поемем дъх. Вероятно е Корделия и ще има работа за мен — да оправям тръбите в манастира или нещо такова. Може да почака един ден.

Чуха телефонния секретар. Обаждаше се Ронда Алвирез, секретарката на манхатънския филиал на групата за подкрепа на спечелилите от лотария. Ронда, член-основател на групата, бе спечелила шест милиона долара и се беше оставила един братовчед да я убеди да вложи първия си голям чек в измисления от него бързо действащ препарат за отпушване на тръби. Както се бе оказало, единственото нещо, което препаратът на братовчеда успял да излее в отходните тръби, били парите на Ронда.

Именно тогава Ронда основала групата за подкрепа и когато прочела колко умно инвестират печалбата си Елвира и Уили, ги беше поканила да бъдат почетни членове и постоянни лектори.

Ронда вече им беше оставила едно съобщение. В момента премина право на въпроса:

— Елвира, знам, че си вкъщи. Лимузината ви е довела преди около час. Попитах портиера. Моля те, вдигни. Важно е.

— А ти мислиш, че Корделия е лоша — измърмори Елвира, докато послушно вдигаше слушалката.

Уили видя как изражението й се промени, как по лицето й се изписаха недоверие и загриженост и после я чу да казва:

— Разбира се, че ще поговорим с нея. Утре сутринта в десет. Тук. Добре.

След като затвори, обясни:

— Уили, ще се срещнем с Нели Монахън. По думите на Ронда тя е много симпатична жена, но което е по-важното — спечелила от лотарията и бившият й съпруг я измамил. Не можем да позволим това да остане така.

На следващата сутрин в девет часа Нели Монахън се готвеше да излезе от тристайния си апартамент в Стайвъсънт Таун — жилищен район в Ийст Сайд, където се беше преместила преди повече от четиридесет години като двадесет и две годишна младоженка. Въпреки че сега наемът беше десет пъти по-голям от първоначалните петдесет и девет долара месечно, апартаментът пак си беше изгодна сделка, при положение, разбира се, че можеш да си позволиш да даваш почти шестстотин долара месечно за покрив над главата си.

Но сега, когато се беше пенсионирала и живееше от мизерната си пенсия и от чековете с месечната социална осигуровка, за Нели бе болезнено ясно, че можеше да й се наложи да се откаже от апартамента и да се премести при братовчедка си Маргарет в Ню Брънсуик, Ню Джърси.

За Нели, коренячка нюйоркчанка, перспективата да прекара последните си дни далеч от Голямата ябълка11 беше ужасяваща. Достатъчно лошо бе и това, че съпругът й Тим я беше напуснал, но мисълта да се прости с апартамента разбиваше сърцето й. На всичко отгоре научи, че новата съпруга на Тим се бе оказала притежателка на онзи печеливш лотариен билет! Това вече беше прекалено! Именно тогава един съсед й предложи да се свърже с групата за подкрепа и сега имаше среща с Елвира Миън, която според уверенията на Ронда умееше да решава проблеми и да урежда нещата.

Нели беше дребна, закръглена, невзрачна жена, с приятни черти и следи от кестеняво в посивялата си коса, чиито естествени къдрици обрамчваха лицето и омекотяваха бръчките, оставени от времето и работата около очите и устата й.

С колебливия си глас и смутена усмивка Нели правеше впечатление на балама, но нищо не би могло да е по-далеч от истината. Хората, които се опитваха да се възползват от нея, скоро научаваха, че Нели е костелив орех и притежава необоримо чувство за справедливост.

До пенсионирането си на шестдесетгодишна възраст тя бе приемала поръчките в малка компания, произвеждаща венециански щори, и няколко години преди това събитие именно тя се бе досетила, че племенникът на собственика буквално изцежда компанията. Беше убедила шефа си да накара племенника да продаде къщата си и да върне и последния цент, който бе откраднал, или да поеме риска да стане гост на изправителното заведение в Ню Йорк.

А веднъж, когато един тийнейджър се опита да й отмъкне чантата, докато минаваше с велосипед покрай нея, тя мушна чадъра си между спиците, така че той политна към шосето и си навехна глезена. Тя първо извика за помощ, а след това чете лекция на крадеца до идването на полицията.

Но тези епизоди бледнееха, като се сравняха с факта, че Тим Монахън, който й беше съпруг в продължение на четиридесет години, и втората му жена Рокси я бяха лишили с измама от дела й от два милиона долара, който й се падаше от лотарията.

Нели знаеше, че Елвира Миън и съпругът й Уили живееха в една от онези хубави сгради в Сентръл парк Саут, така че внимателно се облече за срещата с тях, като се спря на кафявия туиден костюм, закупен от разпродажбата в „А&С“. Дори си беше позволила екстравагантността да отиде да й измият и фризират косата.

Точно в десет сутринта портиерът съобщи за пристигането й.

В десет и половина Елвира наля втора чаша кафе на гостенката. Умишлено беше говорила половин час за общи неща — за сходното им минало и променящия се живот в града. От опита си на репортер за „Ню Йорк Глоуб“ тя беше научила, че човек може да узнае много повече от хората, когато те се отпуснат.

— Сега да поговорим делово — предложи тя, докосна брошката слънце на ревера си и включи записващото устройство. — Ще бъда искрена — обясни. Ще записвам разговора ни, защото понякога, когато прослушвам записите, улавям неща, които са ми убягнали.

Очите на Нели проблеснаха.

— Ронда Алвирез ми каза, че използвате този касетофон за разкриването на престъпления. Е, нека ви призная, аз имам едно престъпление за вас и името на престъпника е Тим Монахън.

Продължи, за да поясни думите си:

— През четиридесетте години, когато бях омъжена за него, той все не можеше да се задържи на работа, защото винаги си намираше причина да заведе дело срещу настоящия си работодател. Тим губеше повече време с дребни жалби, отколкото съдия Уорнър.

После Нели спомена дългия списък от обвиняеми, които си бяха имали работа с Тим и който включваше собственика на салон за химическо чистене, подведен под отговорност заради появилата се в един стар панталон дупка, автобусната компания, рязкото спиране на чийто автобус по думите на Тим предизвикало контузия на врата му, продавача на стари коли, който отказал да поправи колата му след изтичането на гаранционния срок, и „Мейсис“, които били съдени за развалената пружина, открита от него в един разтегателен стол — Нели му го била подарила преди години.

С нежния си глас тя продължи да им разказва, че Тим се смятал за галантен мъж и любезно се спускал да отваря вратите на хубави момичета, докато тя, Нели, вървяла след него, сякаш била невидима. Особено дразнещо било, когато започнал да сипе похвали за Рокси Марш, собственичката на заведението за обществено хранене, в което работел от време на време. Нели била виждала въпросната жена веднъж и веднага разбрала, че тя е от онзи тип хора, които непрестанно изтъкват как помагат на другите, а плащат на работниците си мизерни надници.

Обясни също така, че макар Тим малко да прекалявал с пиенето, да създавал проблеми и да изглеждал особено глупаво в такива моменти, все пак й бил дружинка и след четиридесет години съвместен живот тя била свикнала с него. Освен това обичала да готви и винаги се радвала на огромния апетит на Тим. Бракът им не бил идеален, но не живеели и зле.

Докато спечелили или не спечелили от лотарията.

— Разкажете ми за това — нареди Елвира.

— Играехме на лотарията всяка седмица и един ден се събудих с чувството, че ще имам голям късмет — обясни Нели сериозно. — Това беше последната възможност да участваме в лотарията с джакпот от осемнадесет милиона долара. Тим отново беше без работа, така че аз му дадох един долар и му напомних да не забрави да купи билет, когато си взима вестник.

— И той направи ли го? — поинтересува се бързо Елвира.

— Естествено! Когато се върна, го попитах за това и той ме увери, че го е купил.

— Вие видяхте ли билета? — обади се заинтригувано Уили.

Елвира се усмихна на съпруга си. Уили се бе намръщил. Той рядко се ядосваше, но когато това станеше, ужасно приличаше и в поведението, и по гласа на сестра си Корделия. Уили не би простил на човек, измамил жена си.

— Не поисках да го видя — обясни Нели, докато допиваше кафето. — Винаги държеше билета в портфейла си. Освен това нямаше нужда, винаги играехме с едни и същи числа.

— Както и ние — каза Елвира. — Рождените ни дни и датата на сватбата.

— А нашите бяха номерата на къщите, в които сме израснали — Тенброк авеню №1802 и 1913 в Бронкс и Източна четиринадесета улица №405 — номерът на сградата, в която живеехме през всичките тези години. Така че накрая се получи следното: 18-2-19-13-4-5. Тим не спомена да е използвал други числа. Това беше в събота. Следващата сряда гледах телевизия, когато изтеглиха нашите числа, и не можете да си представите смайването ми.

— Напротив, мога — увери я Елвира. — Бях чистила дома на мисис О’Кийф в деня, в който спечелихме, и нека ви кажа, предишния ден бяха гостували всичките й внуци и къщата приличаше на кочина. Бях ужасно изтощена и точно си киснех краката, когато изтеглиха числата ни.

— Прекатури легена — обясни Уили. — Прекарахме първите си десет минути като милионери да бършем пода на дневната.

— Тогава значи ме разбирате — въздъхна Нели. Тя продължи да обяснява, че Тим го нямало тази вечер — работел като барман в заведението на Рокси. Нели останала да го чака и за да отпразнуват, направила любимия му десерт — крем карамел.

Но когато се прибрал вкъщи, Тим с насълзени очи й подал билета. Той не бил с цифрите, които винаги пускали. Всичките били различни.

— Реших да ги променя за късмет — казал й Тим.

— Помислих си, че ще получа инфаркт — изпъшка Нели. — Но той се чувстваше толкова зле, та накрая му рекох, че няма значение и явно просто не ни е било писано.

— Обзалагам се, че е изял обаче крема си — каза ядосано Елвира.

— До последната трошичка. Похвали ме, че всеки мъж би бил щастлив да има съпруга като мен. После след няколко седмици ме напусна и се премести при Рокси. Съобщи ми, че се бил влюбил в нея. Това беше преди година. Решението за развода излезе миналия месец и преди три седмици той се ожени за Рокси. Обявиха четирима печеливши за джакпота от осемнадесет милиона долара, но аз не знаех, че единият от тях не беше отишъл да си получи печалбата. После миналата седмица в последния ден, преди билетът да стане невалиден, Рокси, сега новата мисис Тим Монахън, отишла на гишето и заявила, че току-що била разбрала — четвъртият билет се намирал у нея, билетът с цифрите, които с Тим винаги пускахме.

— Тим е работил при Рокси вечерта, когато са изтеглили цифрите ви, и билетът е бил в портфейла му? — попита Елвира, за да получи потвърждение на подозренията си.

— Да, там е работата. През цялото време се увърташе около нея и вероятно й е показал билета.

— А тя е от кукличките, които не пропускат големия си шанс — рече Уили. — Това е отвратително.

— Ако искате да разберете какво означава думата отвратително, ще ви покажа снимката им в „Поуст“, когато казват какви късметлии били и че Рокси случайно намерила билета си. — Гласът на Нели затрепери и тя едва не заплака. После погледът й стана твърд и челюстта й се издаде леко напред. — Не е справедливо — измърмори тя. — Един пенсиониран адвокат, Денис О’Шей, живее на моя етаж и аз говорих с него по този въпрос. Направи известни проучвания и установи, че е имало още няколко подобни случая, при които единият от съпрузите е погаждал този номер на другия, но съдът решавал в полза на онзи, у когото бил билетът. Каза, че било жалко, отвратително и срамота, но според закона просто нямам късмет.

— Как стана така, че отидохте на среща с групата за подкрепа на спечелилите от лотарията? — попита Елвира.

— Денис ме изпрати. Бил чел за хората, изгубили всички спечелени от лотарията пари в лоши инвестиции, и реши, че може да ми е от полза да се озова сред сродни души.

С натежал от справедлив гняв глас и с упорито стиснати устни Нели завърши тъжната си сага.

— Тим ме напусна по-бързо, отколкото бихте могли да изречете „абракадабра“, и сега те двамата ще си живеят живота, а на мен ще ми се наложи да се пренеса при братовчедка ми Маргарет, защото не мога да си позволя да остана в жилището, където съм в момента. Маргарет ме покани при нея само защото харесва как готвя. Приказва толкова много, че вероятно ще оглушея напълно, преди да е изминала и година.

— Сигурно има начин да ви помогнем — заяви Елвира. — Нека помисля. Ще ви се обадя утре.

В девет часа на следващата сутрин Нели седеше до масата в апартамента си в Стайвъсънт Таун, като се наслаждаваше на топлата курабийка и на чашата кафе. Може да не е Сентръл парк Саут, но е приятно място за живеене, мислеше си тя. Откакто Тим си бе отишъл, тя беше направила някои промени в апартамента. Той все настояваше големия и грозен разтегателен стол да стои вдясно от прозореца, но тъй като го бе взел със себе си, когато я напусна, тя беше пренаредила останалите мебели по начина, по който винаги тайничко бе искала. Уши ярки нови калъфи за дивана и фотьойла и купи чудесно килимче за стената почти без пари от едни съседи, които се местеха.

Като гледаше сега влизащото през прозореца есенно слънце и виждаше колко приятен и привлекателен е апартаментът, тя се замисли: все повече и повече осъзнаваше, че Тим й бе тежал като воденичен камък на шията и й беше много по-добре без него.

Бедата бе, че не успяваше да свърже двата края без мизерните му доходи, а колкото и да се стараеше, не можеше да си намери работа. На кого му е потрябвала шестдесет и две годишна жена, която не умее да работи с компютър? Отговор: на никого.

Маргарет вече й се беше обадила тази сутрин.

— Защо не напуснеш апартамента от първи и не си спестиш един месечен наем? Тъкмо пребоядисвам задната спалня за теб.

Ами какво ще кажеш за кухнята? — стрелна се в ума на Нели. Обзалагам се, че именно там очакваш да си прекарвам времето.

Всичко беше толкова безнадеждно. Нели отпи от превъзходното прясно сварено кафе и въздъхна.

После се обади Елвира.

— Имаме план — каза тя. — Искам да отидеш да се видиш с Рокси и Тим и да ги подмамиш да си признаят, че са те измамили.

— Защо им е да си го признават?

— Гледай да вбесиш единия от тях дотолкова, та да се изпусне, че са те преметнали. Мислиш ли, че ще се справиш?

— О, мога да изнервя Рокси — отвърна Нели. — Когато миналия месец се ожениха, открих една снимка на Тим на Джоунс Бийч, на която той прилича на изхвърлен на брега кит. Поръчах й рамка и я изпратих с послание: „Поздравления и прав ти път!“.

— Харесваш ми, Нели — изкиска се Елвира. — Ти си от жените, които са ми по сърце. Ето какъв е планът. По някакъв начин ще си определиш среща с тях и ще носиш копие на брошката ми слънце. Моят редактор ми направи няколко резервни.

— Елвира, но брошката изглежда скъпа.

— Скъпа е, защото има вграден касетофон. Ще го включиш, ще ги примамиш да си признаят, че са те измамили, и после ще накараме твоя приятел адвоката Денис О’Шей да подаде жалба до брачното отделение на съда, че съпругът ти те е ограбил.

В пълната гръд на Нели припламна слаба надежда.

— Елвира, мислиш ли, че наистина има някакъв шанс?

— Всъщност това като че ли е единственият ти шанс — отвърна тихо Елвира.

След като затвори телефона, няколко минути Нели седя дълбоко замислена. Спомни си как преди две години, когато майката на Тим умираше, старата жена го беше помолила да й каже истината: не е ли запалил той гаража, когато е бил осемгодишен? Винаги го беше отричал, но в онзи ден, като виждаше, че тя си отива, бе рухнал и си беше признал. Знам как да го накарам, помисли си Нели, и посегна към телефона.

Вдигна Тим. Когато чу гласа й, явно се раздразни:

— Слушай, Нели, стягаме се да заминем за Флорида завинаги, така че какво има?

Нели преплете пръсти.

— Тим, имам лоши новини. Не ми остава повече от месец. — И си е така, помисли си тя. Поне не и в Стайвъсънт Таун.

Гласът на Тим прозвуча леко загрижено.

— Нели, това е много лошо. Сигурна ли си?

— Напълно.

— Ще се моля за теб.

— Затова ти се и обаждам. Трябва да ти призная, че не си мислех особено хубави неща за теб през всичките тези седмици, откакто Рокси прибра печалбата от лотарийния билет.

— Това беше нейният билет.

— Знам.

— Искам да кажа, аз все й разправях как сме пускали тези цифри и онази седмица тя играла с тях за късмет, а пък аз пробвах друга комбинация.

— Нейната ли?

— Не си спомням — отвърна бързо Тим. — Виж, Нели, съжалявам, но утре заминаваме, а новите наематели пристигат сутринта. Имам да върша доста неща.

— Тим, трябва да те видя. Опитвам се да подготвя душата си и тъй като мразех и теб, и Рокси толкова много, нужно ми е да те видя и да говоря с теб. Иначе няма да мога да умра спокойно. — Още по-вярно, помисли си Нели.

В далечината чу писклив глас да вика:

— Тим, кой, по дяволите, е това?

Тим снижи глас и бързо каза:

— Заминаваме с обедния самолет утре. Ела тук в десет часа. Но, Нели, трябва да знаеш, че мога да ти отделя само петнадесет минути.

— Благодаря ти, Тим — отвърна Нели с по-мек от всякога глас. Затвори телефона и се обади на Елвира. — Ще ми отдели петнадесет минути утре сутринта — рече тя. — Елвира, способна съм да го убия.

— От това няма да има никаква полза — възрази Елвира. — Намини днес следобед и ще ти покажа как да използваш брошката.

На следващия ден в девет часа Нели тъкмо се готвеше да облече палтото си, когато на вратата се позвъни. Беше Денис О’Шей, симпатичният пенсиониран адвокат, който живееше надолу по коридора в 8F. Беше се нанесъл там преди около шест месеца. Няколко пъти я бе изпращал до вратата, когато се срещаха в асансьора. Той беше по-скоро дребен, някъде около метър и седемдесет, със стегната, съразмерна фигура, добродушни очи зад очилата без рамки и приятно интелигентно лице.

Беше й казал, че жена му е починала преди две години и след като се пенсионирал от „Лигъл Ейд Съсайъти“ на шестдесет и пет годишна възраст, решил да продаде къщата в Сайосет и да се върне в града. В момента прекарваше времето си между апартамента и вилата си в Кейп Код.

Нели бе забелязала, че също като нея Денис притежава силно развито чувство за справедливост и не обича нечестните неща. Затова бе имала куража да го помоли за съвет, когато Рокси представи печелившия билет.

Тази сутрин Денис имаше угрижен вид.

— Нели — подхвана той, — сигурна ли си, че знаеш как се пуска онзи касетофон?

— О, разбира се, просто трябва да прокараш ръка по фалшивия диамант в центъра.

— Покажи ми.

Тя го направи.

— Кажи нещо.

— Върви по дяволите, Тим.

— Точно така. Сега да чуем записа.

Тя извади касетата от брошката, сложи я в касетофона, който Елвира й бе дала, и натисна бутона за прослушване. Пълно мълчание.

— Предполагам, че ти си казала на приятелката си Елвира за мен — рече Денис. — Обади ми се преди няколко минути, за да ме предупреди. Според нея, изглежда, имаш проблеми с пускането на касетофона.

Нели усети как пръстите й затрепериха. Не бе успяла да мигне цялата нощ. Съществуваше някаква възможност, вероятност да получи своя дял от печалбата. Но ако планът се провалеше, това щеше да бъде краят. През цялата изминала година не беше проляла нито сълза, но точно в този момент, като гледаше изписаната по лицето на Денис О’Шей загриженост, усети как очите й се навлажняват.

— Покажи ми къде греша — каза тя.

През следващите десет минути пробваха да пускат и да спират касетофона, казваха по няколко думи и ги прослушваха. Номерът беше да натиснеш малкото бутонче силно. Накрая Нели въздъхна:

— Схванах. Благодаря ти, Денис.

— Удоволствието беше мое. Нели, ти само ги запиши как си признават, че са те измамили, а аз ще ги призова в съда толкова бързо, че няма да разберат откъде им е дошло.

— Но те заминават за Флорида.

— Лотарийните чекове се издават в Ню Йорк. Остави аз да се погрижа за тази част от нещата.

Почака асансьора с нея.

— Нали знаеш кой автобус да вземеш?

— Не е чак толкова далеч до Кристофър стрийт. Поне в едната посока ще повървя.

Елвира прекара напрегната сутрин. В осем часа започна да почиства наново безукорно чистия апартамент. В девет без петнадесет намери номера на Денис О’Шей в указателя и му се обади, споделяйки с него безпокойството си, че Нели може да не е схванала как да използва касетофона. После пак се зае да бърше вече излъсканите мебели. За Уили това беше сигурен знак, че е силно загрижена.

— Какво те мъчи, скъпа? — попита накрая той.

— Имам лошо предчувствие — призна тя.

— Страхуваш се, че Нели няма да може да се справи с касетофона?

— И за това се безпокоя, но също, че може да не съумее да ги накара да проговорят, най-вече се тревожа обаче, че ще й признаят всичко, а тя няма да успее да го запише.

Нели трябваше да се срещне с бившия си съпруг и с Рокси в десет. В десет и половина Елвира седна и се втренчи в телефона. В десет и тридесет и пет той иззвъня. Беше Корделия и търсеше Уили.

— На една от нашите сестри й тече таванът на кухнята — каза Корделия. — Целият апартамент е започнал да мирише на плесен. Веднага изпрати Уили.

— По-късно, Корделия. Чакаме важно съобщение. — Елвира знаеше, че няма да се измъкне, без да обясни проблема.

— Трябваше да ми кажеш по-рано — скара й се Корделия. — Ще започна да се моля.

Към пладне Елвира имаше напълно съсипан вид. Отново се обади на Денис О’Шей.

— Някаква вест от Нели?

— Не. Мисис Миън, Нели ми каза, че Тим Монахън ще й отдели само петнадесет минути.

— Знам.

Най-сетне в дванадесет и петнадесет телефонът иззвъня. Елвира грабна слушалката.

— Елвира.

Беше Нели. Елвира се опита да определи тона на гласа й. Напрегнат? Не. Стреснат. Да, това беше. Стреснат. Нели говореше така, сякаш беше в транс.

— Какво стана? — запита Елвира. — Признаха ли си?

— Да.

— Записа ли ги?

— Не.

— О, това е ужасно. Съжалявам.

— Но не е най-лошото.

— Какво искаш да кажеш, Нели?

Последва дълга пауза, след това Нели въздъхна.

— Елвира, Тим е мъртъв. Застрелях го.

Пет часа по-късно Елвира и Уили внесоха парите за гаранцията, след като Денис О’Шей, самоназначилият се адвокат на Нели, пледира, че е невинна по обвинението за убийството втора степен, за непредумишлено убийство от първа степен и за носене на скрито оръжие. Нели излезе от подобната си на транс летаргия само колкото да каже с изненадан глас:

— Но аз наистина го убих.

Отведоха я вкъщи. На кухненския плот имаше половин кейк „Сара Лий“, внимателно увит в найлон.

— Тим винаги е харесвал този кейк — въздъхна тъжно Нели. — Днес изглеждаше ужасно, даже преди да умре. Не мисля, че Рокси се е грижила да му готви.

Елвира се чувстваше отвратително. Всичко това беше станало по нейна вина. Сега Нели я очакваха дълги години затвор. На нейната възраст това би могло да означава до края на живота й. Вчера Нели беше казала, че е способна да убие Тим. А аз го взех на шега, помисли си Елвира. Отвърнах й, че няма да има никаква полза. Не допусках, че говори сериозно. И откъде е взела пистолет?

Сложи чайника.

— Мисля, че ще е по-добре да си поприказваме — рече тя. — Но първо ще ти направя чаша хубав силен чай, Нели.

Нели й разказа историята си с равен, лишен от емоции глас.

— Реших да мина пеша по Кристофър стрийт и да събера мислите си, нали ме разбираш? Свалих брошката и я сложих в чантата. Тя е толкова хубава, че се боях да не ми я откраднат. После на Десета улица и Авеню Б видях две деца. Едва ли бяха на повече от десет-единадесет години. Можеш ли да повярваш, че едното от тях показваше на другото пистолет?

Втренчи се пред себе си.

— Да ти кажа, побеснях. Тези момчета не само бяха избягали от училище, но размахваха онзи пистолет, сякаш беше играчка. Приближих се до тях и им наредих да ми го дадат.

— Какво си направила? — примигна Денис О’Шей.

— Хлапето, което не държеше пистолета, рече: „Застреляй я“, но ми се струва, че другото трябва да ме беше взело за цивилно ченге или нещо подобно — продължи Нели. — Както и да е, то се уплаши и ми го даде. Казах им, че деца на тяхната възраст би трябвало да са на училище и да си играят на топка, както правеха момчетата по наше време.

Елвира кимна.

— Значи пистолетът беше у теб, когато отиде да се видиш с Тим и Рокси?

— Нямах време да го предам в полицията. Тим ми беше обещал само петнадесет минути. Както се оказа, не ми бяха необходими повече от десет.

Елвира видя, че Уили се готвеше да зададе въпрос. Поклати глава. Беше ясно, че Нели бе на път отново да преживее мислено сцената.

— Добре, Нели — рече меко тя. — Какво стана, когато отиде у тях?

— Закъснях с около две минути. На Кристофър стрийт снимаха филм и трябваше да си пробивам път сред тълпата, която зяпаше актьорите. Когато пристигнах, работниците от службата за пренасяне бяха приключили. Рокси ме пусна да вляза. Не мисля, че Тим я беше предупредил за идването ми. Устата й като че ли увисна, когато ме видя. Дневната беше празна, като се изключи старият разтегателен стол на Тим, в който той се беше настанил, както обикновено. Дори не се изправи, което би сторил един джентълмен. После мисис Тим Монахън номер две най-нагло ми рече: „Махай се оттук!“. До този момент вече се бях изнервила до такава степен, че погледнах право към Тим и просто издрънках всичко, което си бях намислила: остава ми да живея само месец и искам прошката му, задето съм му била толкова ядосана, лотарийният билет няма значение и се радвам, че има кой да се грижи за него. Но преди да умра, също като майка му, искам все пак да чуя истината.

— Казала си им това! — възкликна Уили.

— Умна си — прошепна Елвира.

— Както и да е, Тим имаше странно изражение — сякаш се готвеше да се засмее, — после каза, че историята тревожела и него от самото начало. Вярно било, купил печелившия билет и го разменил с този на Рокси, след което го държал в сейф в банката на Западна четвърта улица, докато миналия месец не го взел и не го дал на Рокси да го осребри. Каза още, че съжалявал за болестта ми, защото съм била добра, щедра жена.

— Признал го е просто така! — възкликна Елвира.

— Толкова бързо, че едва не припаднах, а той през цялото време се смееше. Сега съм напълно сигурна, че се забавляваше за моя сметка. Осъзнах, че не съм си сложила брошката, и отворих чантата, започнах да ровя, за да я намеря, а Рокси изкрещя нещо за пистолета. Извадих го, за да им обясня, а той взе, че гръмна и Тим се свлече като торба с мас. След това всичко ми е мътно. Рокси се опита да грабне пистолета и следващото нещо, което си спомням, е, че се озовах в полицейското управление.

Посегна към чашата си.

— Така че, предполагам, няма защо да се безпокоя дали ще задържа този апартамент, или ще отида при братовчедка си в Ню Брънсуик. Мислите ли, че ще ме изпратят в същия затвор, където вкараха онази жена, която застреляла съпруга си, защото искала да задържи кучето при себе си след развода им?

Остави чашата и бавно се изправи. Елвира, Уили и Денис О’Шей видяха как лицето й се сгърчи.

— О, господи — изстена тя, — как можах да застрелям Тим?

После припадна.

На следващата сутрин Елвира се върна от посещението си при Нели в болницата.

— Ще я задържат няколко дни — каза на Уили. — Толкова по-добре. Вестниците са в стихията си. Погледни. — Подаде му „Поуст“. На първа страница имаше снимка на истерично ревящата Рокси, която гледаше как изнасят тялото на Тим от апартамента. Според тези писания Рокси твърди, че веднага щом се е появила, Нели е започнала да стреля.

— Можем да свидетелстваме, че е имала уговорена среща с Тим — отвърна Уили, — но Нели наистина каза, че Рокси, изглежда, не я е очаквала. — Челото му се смръщи, докато обмисляше положението. — Денис О’Шей се обади, когато те нямаше. Смята, че не е лоша идея да се споразумеем със съдията12.

Елвира бръсна едно влакънце от ръкава на прекрасно ушития си костюм. Обикновено обичаше да облича този тоалет. Беше само номер 14, но успяваше да закопчее копчето на колана на панталона без прекалено много усилия. Днес обаче нищо не беше в състояние да я успокои. Може на Нели да й бяха измъкнали с измама печелившия лотариен билет, тя пък я бе снабдила с билет за затвора, разсъждаваше Елвира.

— Мислех си, че ако успея да открия онези деца, от които Нели е взела пистолета, поне бих доказала, че не е възнамерявала да отиде там въоръжена. Ще я накарам да ми ги опише.

Мисълта да действа й донесе известно облекчение.

— По-добре да се преоблека в някакви стари дрипи, за да се разхождам спокойно. Кварталът не е от най-добрите.

След около час, натъкмена с вехти дънки и протрита блуза с Мики Маус, на която бе закачена брошката слънце, Елвира застана на поста си на ъгъла на Авеню Б и Десета улица. Момчетата, които Нели й беше описала, бяха около десет-единадесет годишни. Едното било ниско и слабо, с къдрава коса и кафяви очи, а другото — по-високо и яко. И двете били подстригани късо и носели златни ланци и по една обеца.

Вероятността случайно да се натъкне на тях беше малка и след половин час Елвира започна систематично да обхожда магазините в квартала. Купи си вестник от единия, две ябълки от другия, аспирин от аптеката. Във всеки магазин подхващаше разговор. Късметът обаче я споходи едва при обущаря.

— Естествено, че ги зная тия двамата. Малкият е истинска напаст. Другият не е лошо момче. Обикновено висят край онзи ъгъл. — Посочи през прозореца. — Тази сутрин ченгетата прибираха кръшкачите и ги връщаха на училище, така че, предполагам, няма да се появят до три часа.

Доволна от информацията, Елвира възнагради обущаря, като купи от него цяла камара бои, никоя от които не й беше необходима. Докато бавно броеше рестото, той й обясни, че изпуснал очилата си за четене и ги настъпил, но затова пък отдалеч можел да види дори как киха комар. После, поглеждайки покрай нея, възкликна:

— Ето ги децата, които търсите. — Посочи към другата страна на улицата. — Явно отново са изкръшкали от училище.

Елвира се завъртя.

— Задръж рестото — извика тя и изхвърча от магазина.

Час по-късно Елвира унило разправяше на Уили и на Денис О’Шей какво се бе случило.

— Когато разговарях с тях, те току-що бяха видели снимката на Нели в „Поуст“ и я бяха познали. Тия малки подлеци бяха тръгнали към полицейското управление, за да разкажат, че Нели уж се приближила към тях и ги попитала къде може да си купи пистолет, защото спешно й трябвал, а после им предложила стотарка. Твърдяха, че те самите не знаели, но по-късно някакво друго хлапе им се похвалило, че й продало един.

— Това е проклета лъжа — рече твърдо Денис. — Точно преди да излезе от апартамента вчера сутринта, Нели провери портмонето си. Без да искам, забелязах, че нямаше повече от три-четири долара в него. Защо им е на тия хлапета да лъжат?

— Защото Нели им е взела пистолета — отвърна му Елвира — и това е тяхната възможност да си разчистят сметките с нея. — В този момент тя осъзна, че всъщност не знаеше защо Денис седеше в дневната и разговаряше с Уили, когато се беше прибрала у дома.

Когато той й каза причината, тя съжали, че бе попитала. Бяха направили аутопсията. Единият куршум само бе одраскал челото на Тим. Другите два се бяха забили в сърцето му и от ъгъла, под който били влезли, ставало ясно, че са изстреляни, след като вече е лежал на пода. Областният прокурор се обадил на Денис да му каже, че сега не можело да става дума за друго, освен за непредумишлено убийство от първа степен с утежняващи вината обстоятелства, за което минималната присъда щяла да е петнадесет години затвор. Така че или го приема, или отказва.

— А когато разговарях с него, все още не беше чул за тези деца — завърши Денис.

— Нели знае ли вече за това? — попита Елвира.

— Видях се с нея тази сутрин точно след като ти си бе тръгнала. Възнамерява да излезе от болницата утре и да сложи ред в делата си. Все повтаря, че трябвало да си плати за престъплението.

— Не ми е приятно да повдигам този въпрос — започна Уили, — но възможно ли е Нели наистина да е купила пистолета и да е била достатъчно вбесена, за да иска да убие Тим?

— Да е насочила пистолета към сърцето му, докато е лежал на пода! — възкликна Елвира. — Не вярвам.

— Не мисля, че го е направила умишлено — съгласи се О’Шей. — Но го е убила. Отпечатъците й са по пистолета. — Стана. — По-добре да се обадя ида започна да уреждам споразумението. Ще видя дали ще дадат на Нели малко време, преди да започне да излежава присъдата си.

— Той харесва Нели — отбеляза Уили, след като изпрати Денис О’Шей.

— С такъв мъж е трябвало да бъде през всичките тези години — съгласи се Елвира. Изведнъж се почувства стара и изморена. Аз съм само една досадна глупачка, помисли си тя. Отново се чу как съветва Нели да иде да се срещне с Тим. Чуваше също така как Нели й отвръща: „Способна съм да го убия“.

Уили я потупа по ръката и тя го погледна с благодарност. Той беше не само най-добрият съпруг на света, но и най-добрият й приятел. А горката Нели беше търпяла онзи тип, който не се е задържал на работа, карал се е с всички, пиел е прекалено много и на всичко отгоре е бил огромен като кит.

Защо, по дяволите, се е оженила Рокси за него?

Заради билета, разбира се.

Тази нощ Елвира не можа да спи. Отново и отново премисляше всяка подробност и все стигаше до едно и също нещо: петнадесетте години затвор за Нели Монахън. Накрая в два часа тя стана от леглото, като внимаваше да не събуди Уили, който очевидно вече караше втория си сън. Няколко минути по-късно с димяща кана чай в ръце седна до масата и пусна записа от първата си среща с Нели, а после и изповедта й, след като я бяха освободили под гаранция.

Нещо й убягваше? Какво беше то? Стана, отиде до бюрото, взе една тетрадка и химикалка, върна се до масата и пренави лентата. После, докато я прослушваше отново, започна да си води бележки.

Когато стана в седем часа, Уили я завари да чете бележките си. Знаеше какво прави тя. Сложи чайника да се затопли и седна на масата срещу нея.

— Не искаш да разбереш какво ти убягва, нали? — измърмори той. — Дай да погледна.

Половин час мина, преди Уили да се обади:

— Не откривам нищо. Но като чета за стария разтегателен стол на Тим, се сещам за стария Бъстър Кели. Помня, че и той имаше такъв стол. Дори настоя да го вземе със себе си в старческия дом.

— Уили, я го кажи пак.

— Бъстър Кели настоя да вземе разтегателния си стол…

— Уили, това е. Тим е седял на разтегателния стол, когато Нели е влязла в апартамента. — Елвира се пресегна през масата и грабна тетрадката си. — Виж. Нели казва, че хората, които са изнасяли мебелите, тъкмо са си тръгвали, когато пристигнала там. Защо не са взели и разтегателния стол? — Тя подскочи и стана. — Уили, не разбираш ли? Тим е имал причина да признае на Нели, че я е измамил. Обзалагам се на каквото и да е, че Рокси тъкмо му е била казала да се пръждосва. Останала е с него, докато не й е дал лотарийния билет и тя не го е занесла на гишето. След това вече не й е бил нужен.

Колкото повече говореше, толкова по-сигурна беше, че е ударила право в целта. Гласът й се извиси развълнувано, докато продължаваше:

— Тим се е опитвал да попречи на Нели да предяви претенции към част от печалбата, но и през ум не му е минавало, че Рокси ще го изиграе. Готова съм да се обзаложа, че като е наредила на работниците да оставят разтегателния стол, за първи път му е дала да разбере, че смята да го изостави.

— И като е признал пред Нели, че я е измамил, той си е мислел — ще си получи обратно билета и ще вземе половината от парите. Има смисъл — съгласи се Уили.

— Нели не е убила Тим. Онзи първи куршум съвсем леко е одраскал челото му. Рокси не е сграбчила ръката й, за да вземе пистолета, а за да го насочи към Тим.

Спогледаха се. Очите на Уили блестяха от възхищение.

— Най-умната червенокоска на света — рече той. — Има само един проблем, скъпа. Как ще го докажеш?

Как щеше да го докаже? Елвира направи списък откъде да започне. Искаше да говори с работниците, които бяха опразнили апартамента на Рокси. Тим беше споменал пред Нели, че е държал билета в сейф в някаква банка близо до Кристофър стрийт. Трябваше да я открие и да разбере кога е извадил кутията от сейфа и на чие име е бил той. Накрая се налагаше да говори и с портиера в сградата, където е било малкото любовно гнездо на Рокси и Тим.

Но дори мозъкът й трескаво да работеше, усещането, че всичко е напразно, не я напускаше. Фактът си оставаше — щеше да е почти невъзможно да докаже, че Рокси бе насочила ръката на Нели.

В девет часа звънна на Чарли Евънс в „Глоуб“ и обясни от какво има нужда. В десет той й се обади. Компанията „Столуърт Ван“ била изнесла покъщнината от апартамента на Рокси и Тим, докладва й той. Тримата мъже, свършили работата, днес се намирали на Източна петдесета улица. „Гринуич Сейвънгс банк“ на Западна четвърта е имала сейф на името на Тимоти Монахън. Наел го миналата година и го освободил преди три седмици.

— Изказаха желание да поговорят с теб.

Елвира записваше бързо и рече:

— Чарли, ти си истинска кукличка. — После затвори и се обърна към Уили: — Хайде, скъпи.

Спряха първо на Източна петдесета улица, където работниците на „Столуърт Ван“ опразваха един апартамент. Повъртяха се около камиона, докато тримата мъже не се върнаха, превити под тежестта на близо триметров гардероб.

Елвира изчака да го натоварят в подобната на пещера каросерия на камиона, после се представи.

— Не искам да ви отнемам нито минутка, но е много важно да ви задам няколко въпроса. — Уили отвори портфейла си и им показа три двадесетдоларови банкноти.

Те весело обясниха, че Тим не бил в апартамента, когато пристигнали там. Всъщност, когато се върнал малко преди десет, си личало, че жена му не го очаква. Рокси му изкрещяла: „Казах ти да се подстрижеш. Приличаш на мърляч“.

Плещестият работник се захили.

— После той спомена за някаква среща в десет, която не мислел, че ще й хареса, и тя попита: „Каква среща, да пийнеш нещо ли?“.

— Тъкмо си тръгвахме вече, и той ни извика да се върнем да вземем разтегателния му стол; но жена му ни каза да си вървим по пътя — рече най-дребният работник, онзи, който беше носил най-тежката част на гардероба.

— В съда това няма да докаже нищо — напомни Уили на Елвира час по-късно, когато излязоха от „Гринуич Сейвингс банк“, където бяха потвърдили информацията, че Тим Монахън бе наел сейф преди година — на сутринта, след като е бил изтеглен въпросният печеливш билет — и го посетил само веднъж — в деня, в който го закрил преди три седмици. Този ден го придружавала жена с безвкусна външност. Чиновникът беше познал Рокси на снимката. „Тази е.“

— Той е слязъл в трезора и е освободил този сейф половин час преди да се появят в офиса, за да представят билета — каза Елвира, чието тяло се тресеше от чувство за безсилие.

— Знам, че е така — съгласи се Уили, — но…

— Но юридически това не доказва нищо. О, Уили, може и да се окаже напразно, но нека опитаме да хвърлим поглед на апартамента, в който са живели.

Свиха зад ъгъла и се озоваха пред тълпа притиснати към оградата зрители, които наблюдаваха Том Круз да застига тичащата Деми Мур и да я извръща към себе си.

— Нели спомена, че и онзи ден тук са снимали филм — промърмори Елвира. — Е, имаме да вършим по-важни неща от това да зяпаме.

Стоеше пред вратата на Кристофър стрийт №101, когато един познат глас извика: „Лельо Елвира“.

Двамата с Уили се завъртяха кръгом и видяха слаб млад мъж със смъкнати на върха на носа му очила да си пробива ловко път към тях.

— Браян, жив да си.

— Мислех, че си в Лондон — каза Елвира, докато го прегръщаше.

— Аз пък си мислех, че сте в Гърция. Току-що се върнах и те поискаха допълнителен диалог. Аз написах сценария за този филм. — Кимна към камерите надолу по улицата. — Вижте, трябва да се връщам. Ще ви потърся по-късно.

В този момент точно нагласяха прикрепена към камион камера малко по-надолу по улицата. Подсъзнателно Елвира си отбеляза факта, докато звънеше на портиера на №101.

Десет минути по-късно с Уили разглеждаха тристайния апартамент, в който покойният Тим Монахън беше издъхнал.

— Имате късмет — информира ги портиерът. — Рокси едва вчера се обади, че не иска апартамента повече, затова все още никой не знае, че е свободен. А вие сте тъкмо наематели, каквито управата търси — добави той искрено, като си помисли за дадения му от Елвира чек за хиляда долара, сега прибран на сигурно място в джобчето до гърдите му.

— Искате да кажете, че не е възнамерявала да го освободи, когато се преместят във Флорида?

— Не. Каза, че можело да й потрябва, но го беше прехвърлила на името на Тим.

В паянтовия разтегателен стол на покойния Тим Монахън се отразяваше сутрешното слънце. Останалата част от стаята беше празна. По пода още личаха следите от тебешир, с които полицията беше отбелязала местонахождението на мъртвото тяло.

По стола премина сянка. Изненадана, Елвира се обърна и видя — камиона на „Мираж филм“ с камерата да минава отвън.

— Точно това ми трябва — измърмори тя.

На следващата сутрин Нели Монахън седеше на един стол в стаята си в болница „Ленъкс Хил“ и чакаше да я изпишат. В скута си държеше бележник и записваше всичко, което трябваше да направи, преди да влезе в затвора. Натъженият Денис О’Шей й беше казал, че областният прокурор щял да се съгласи да бъде призната за виновна за по-малкото престъпление само в случай че тя приеме петнадесет години затвор без право на съкращаване на срока.

— Това е справедливо — беше му отвърнала тихо. — Трябва да платя за онова, което съм извършила. — После, когато той взе дланта й, тя се намръщи. Китката я болеше вероятно защото Рокси с всички сили се беше опитала да измъкне пистолета от ръката й, а на показалеца си имаше драскотина, която си беше направила, докато се опитваше да включи касетофона в брошката.

После Денис изрази мнението си, че трябва да отидат на съд, и предложи да я защитава, но тя възрази, че няма да е честно да се измъкне. Беше отнела човешки живот.

„Да освободя апартамента — пишеше Нели сега. — Да прекъсна телефона.“

Вдигна поглед. Елегантно облечената Елвира стоеше до вратата.

— Колко си хубава, Елвира — рече с възхищение. — Знаеш ли какъв цвят са затворническите униформи? Смешно. Миналата нощ си лежах будна и мислех за такива неща.

— Не се тревожи за затворнически униформи — каза й Елвира. — Нищо не е приключило, докато не му се види краят. Сега ще те заведа у дома с такси, ще се обадя на Денис и ще му съобщя, че няма, повтарям — няма да стъпиш в кабинета на областния прокурор, нито ще подписваш каквото и да било, докато не задействам плана си — а ще започна с интервю от сломената вдовица на покойния Тим Монахън.

Рокси Марш Монахън се чудеше какво да облече за срещата си с Елвира Миън. Вълнуваше се при мисълта, че за нея ще има цяла статия в „Глоуб“. Историята в „Поуст“ й беше харесала, но съжаляваше, че не си бе направила косата в понеделник, както възнамеряваше. Тя изглеждаше леко провиснала на снимката, на която Рокси гледаше как изнасят тялото на Тим. От друга страна обаче, тя плачеше така истерично, че може и да беше за добро, задето косата й бе разрошена. Подсилваше ефекта.

Огледа се. Малкият апартамент в „Омни парк хотел“ беше много хубав. Бе го наела в деня на произшествието. От областната прокуратура я бяха помолили да остане за известно време в Ню Йорк, докато не се изяснят всички факти около случая. Бяха й казали, че Нели несъмнено ще се съгласи на споразумение, така че няма да има никакъв процес.

Рокси реши, че Ню Йорк малко ще й липсва, но тя обичаше голфа, а във Флорида щеше да може да играе всеки ден, без да се налага да разнася чинии на някое противно парти. Подготвянето на празненства беше ад. Господи, не смяташе, че някога щеше да си сготви нещо повече от зелен фасул.

Усмихна се. Беше обзета от топлината на очакването още откакто онзи тъпанар Тим й даде билета, за да го представи на служителите от лотарията. Всъщност Тим не беше чак толкова тъп. Онази първа вечер, когато й бе показал печелившия билет, тя предложи да му го пази. Няма да стане, беше отвърнал. Той искаше да се увери, че наистина си подхождат.

Бе й дошло до гуша да гледа загубената му физиономия всеки ден, да го слуша как хърка през нощта, да го вижда разплут в онзи скапан разтегателен стол с бира в ръка, да се прави на щастлива, докато я обсипваше с недодяланите си целувки. Беше си спечелила всеки цент от близо двестате хиляди годишно без данъците, които щеше да получава в продължение на следващите двадесет години.

Заоглежда двата черни костюма, които си бе купила от „Ани Сез“ вчера. Единият беше със златни копчета. Другият — с покрити с пайети ревери. Избра този със златните копчета. Костюмът с пайетите изглеждаше малко прекалено весел. Рокси се облече, сложи обичайните си гривни и тюркоазните пръстени. Знаеше, че не изглежда на петдесет и три. Даваше си сметка, че с русата си коса и стройната си фигура все още беше доста привлекателна. А сега можеше да си позволи да остане такава още за дълго.

Всичко се свеждаше до това да си намери някой наистина интересен мъж.

Благодаря ти, Тим Монахън. Благодаря ти, Нели Монахън. Невероятно как се измъкнах като победителка от онази безнадеждна клопка, радваше се Рокси. Единствената й грешка беше, че хвърли истината в лицето на Тим, когато той видя работниците да си тръгват без разтегателния му стол от дневната. Все някак си щеше да успее да се измъкне. Определено би си държала устата затворена обаче, ако знаеше, че Нели Монахън ще позвъни на вратата секунди след като беше казала на Тим да иде да се удави в езерото и че няма да тръгне с нея. Докато Рокси оформяше устните си с червилото, телефонът иззвъня. Елвира Миън беше във фоайето.

— Нашата отправна точка ще бъде да поговорим за това как печелившият лотариен билет е довел до такава трагедия за вас — казваше съчувствено Елвира няколко минути по-късно, седнала срещу Рокси.

Рокси попи очите си.

— Съжалявам, че изобщо го намерих в чекмеджето с гримовете си. Открих го под една кутийка, а току-що бях чела статия за това колко много хора изобщо не се сещат, че имат печеливш билет и никога не разбират, че са могли да бъдат милионери — в нея се даваше и телефонът, на който да се обадим, така че се засмях и рекох на Тим: „Няма ли да е смешно, ако този билет е бил печеливш?“.

Елвира леко се завъртя, така че касетофонът в брошката й слънце да не пропусне нито дума.

— И какво отвърна той?

— О, онзи глупчо отвърна: „Не си хаби телефонното обаждане, освен ако не е номер осемстотин13“. Рокси изстиска от очите си сълзи. — Сега съжалявам, че го направих.

— Бихте предпочели да се занимавате с подготвяне на празненства, така ли?

— Да — изхлипа Рокси. — Да.

Елвира никога не говореше вулгарно, но една известна ругатня едва не се изплъзна от устните й. Вместо това успя да каже през стиснати зъби:

— Имам още само няколко въпроса и после нашият фотограф ще ви направи снимки.

Хлипанията на Рокси внезапно секнаха.

— Чакайте да погледна грима си.

Мел Ливайн, известният фотограф на „Глоуб“, беше получил недвусмислено нареждане: „Снимай в близък план ръцете й“.

Най-възрастната жива сестра на Уили, сестра Корделия, не обичаше да я оставят настрана от нищо. Като знаеше, че Елвира е свързана с Нели Монахън, жената, застреляла бившия си съпруг в присъствието на втората му съпруга, Корделия реши да направи внезапно посещение в Сентръл парк Саут.

Придружена от сестра Мийв Мари, младата полицайка, станала послушничка, Корделия беше пристигнала в апартамента и чакаше в креслото в дневната, когато Елвира се върна у дома. Тъй като креслото беше тапицирано с хубаво алено кадифе, а Корделия носеше дълги до глезените одежди и къс воал, на Елвира моментално й хрумна една отдавнашна мисъл — ако някога изберяха жена за папа, то тя щеше да прилича на Корделия.

— Корделия тъкмо се отби — обясни Уили и дясната му вежда се повдигна. Това беше сигнал, че не беше уведомил Корделия за плановете им в момента.

— Надявам се, че не ви създаваме неудобства, Елвира — извини се сестра Мийв Мари. — Старшата сестра сметна, че може да се нуждаете от помощта ни. — Мийв имаше стройното, тренирано тяло на атлет. Лицето й, на което изпъкваха големите сиви очи, беше изумително красиво. Изражението й, същото като това на Уили, казваше: „Съжалявам, Елвира, но нали познаваш Корделия“.

— Е, какво става? — попита Корделия, като мина право на въпроса.

Елвира знаеше, че няма никакъв друг избор, освен да й признае истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Отпусна се на дивана, като й се искаше да бе имала време да изпие на спокойствие с Уили чаша чай преди посещението.

— Трябва да помогнем на Нели. Вината да отиде да посети Тим е моя и аз не мога да позволя да прекара остатъка от живота си в затвора.

Корделия кимна.

— И какво смяташ да правиш?

— Нещо, което може да не ти хареса. Браян е написал сценарий за „Мираж филмс“.

— Знам. Надявам се да им има достатъчно доверие, че няма да го напълнят с цинизми. Но какво засяга това горката Нели Монахън раба Божия?

— В деня на произшествието „Мираж“ са снимали сцена точно пред сградата, където живееха Рокси и Тим. Ще се опитаме да накараме Рокси да повярва, че камерата я е заснела как извива ръката на Нели и насочва пистолета към Тим.

— Ще го фалшифицираш? — избухна Корделия.

— Точно така. Браян говори с продуцента и той се съгласи да ни помогне. Мел, фотографът на „Глоуб“, днес направи много снимки на Рокси. Освен това имаме нейни снимки и от момента, в който са изнасяли тялото на Тим. Трябва да намерим някоя жена, която снимана отдалеч, смътно да прилича на Рокси. Ще я облечем в същия раиран костюм, с който е била Рокси, и ще снимаме отблизо как хваща ръката на Нели. Остава да убедя Нели да се съгласи, но мисля, че ще успея.

Уили й кимна окуражително и продължи с обяснението:

— Корделия, вече дадохме депозит за апартамента. Единствената мебел в стаята е била разтегателният стол на Тим, а той още е там. Следите от тебешир, където е лежало тялото, се виждат. Аз ще изиграя ролята на Тим. Имам предвид, че ще се просна на пода до разтегателния стол. Нели каза, че Тим бил със сив анцуг и с мокасини.

Очите на сестра Мийв Мари бляскаха от вълнение.

— Когато бях ченге, наричахме това „следствен експеримент“. Харесва ми.

Уили погледна Корделия. Знаеше, че Елвира е твърдо решена да осъществи плана. И все пак нямаше да е зле, ако Корделия не се опиташе да попречи. Елвира и без това достатъчно се притесняваше, че тя бе дала предишната идея, довела до толкова неприятности за Нели. Когато Корделия не одобряваше някой начин на действие, тя имаше необичайната способност да те убеди, че е осъден на неуспех.

Корделия моментално се намръщи, после челото й се разведри.

— Неведоми са пътищата Господни — рече тя. — Кога ще снимаме?

Елвира изпита вълна на облекчение.

— Възможно най-скоро. Трябва да намерим актриса, която да изиграе Рокси. — Докато говореше, гледаше към сестра Мийв Мари. Също като Рокси Мийв беше висока и имаше хубава фигура. Също като Рокси ръцете й бяха добре оформени, с дълги пръсти.

— Много се радвам, че дойдохте и двете — рече сърдечно.

Два дни по-късно бяха готови да щракнат капана. В апартамента на Кристофър стрийт, откъдето душата на Тим Монахън се беше отправила към своя Създател, Браян режисираше действието.

— Чичо Уили, ти просто си лежи там. Трябваше да изтрием следите от тебешир, но направихме очертанията с молив.

Уили послушно се отпусна до разтегателния стол.

Браян и операторът се отдръпнаха, Браян надникна през обектива, после погледна снимката на мъртвия Тим, която редакторът на „Глоуб“ беше успял да копира, като бе подкупил един от хората в отдела за съдебна медицина.

— Не изглеждаш достатъчно дебел — отсъди Браян.

— Добра новина — измърмори Уили.

Проблемът бе решен, след като Браян свали пуловера си и го напъха под горнището на Уили.

Нели стоеше в ъгъла. Бе облечена със синия костюм и пъстрата блуза, които носеше, когато посети Тим и Рокси. В чантата си пак имаше пистолет, досущ приличащ на онзи, който бе взела от момчетата в съдбоносния ден.

Беше само преди четири дни, помисли си тя. Просто невероятно. Погледна към Денис О’Шей, който й се усмихна окуражително. После хвърли поглед към сестра Мийв, която потискащо напомняше за Рокси. Беше с руса перука и точно копие на раирания костюм, с който Рокси бе станала вдовицата на Монахън. Огромен тюркоазен пръстен опираше на кокалчето на показалеца й. Кървавочервените нокти подчертаваха дългите й пръсти, а по опакото на ръцете й бяха изрисувани бръчки и червеникавокафяви петънца. Точно като при Рокси, помисли си Нели с известно задоволство, докато поглеждаше надолу към собствената си гладка кожа.

Сестра Корделия наблюдаваше сцената със скръстени ръце. Тя напомняше на Нели за монахините в енорийското училище, което бе посещавала.

Браян я попита дали е готова. Когато кимна в потвърждение, той я подкани:

— Тогава иди до вратата, Нели. Опитай се да направиш всичко така, както през онзи ден.

Нели погледна към Уили.

— В такъв случай ти още не си мъртъв.

Докато Уили се изправяше, тя тръгна към вратата.

— Рокси ми отвори — обясни. — Тим седеше в стола си. Забелязах, че е много разстроен, но мислех, че причината съм аз, та дори вестта за фаталното ми заболяване. Както и да е, просто минах покрай Рокси, отидох до него и му казах, че искам да чуя истината, преди да умра…

— Направи го — нареди Браян, — Мийв, ти застани до вратата.

Нели бе репетирала речта си за пред Тим толкова много, че не й беше трудно да се изправи до стола и отново да я изрече. Не й беше трудно и да си представи лицето на Тим на мястото на Уили. Но Уили изглеждаше загрижен.

— Трябва да започнеш да се усмихваш — подсказа му тя. — Беше много гадно от твоя страна и не биваше да се усмихваш, докато ти съобщавах, че умирам.

Господи, помисли си Елвира. Може би напразно разлайвам кучетата.

— Но после ти простих, защото веднага си призна, че си разменил билетите. — Нели отвори чантата си. — Едва не припаднах, когато си спомних, че не си бях сложила брошката слънце, отворих чантата и започнах да ровя в нея ето така, а Рокси видя пистолета. — Направи пауза. — Чакайте малко. Рокси тогава крещеше на Тим да млъкне, но когато ми отвори вратата, явно току-що му бе казала нещо друго.

— Не е важно — рече бързо Браян. — Не записваме звук.

Нели имаше чувството, че гледа видеозапис. Всичко се връщаше. Измъкна брошката от дъното на чантата си и като ехо сякаш чуваше Рокси да крещи за пистолета.

— Оставих брошката, грабнах пистолета, извадих го и се опитах да й го покажа. Тим скочи. Пистолетът изгърмя. Тим извика… какво извика… „Нели, не прави глупости. Ще си поделим печалбата.“ После се хвърли на пода.

Хвърлил се е на пода, помисли си Елвира. Не е паднал. Хвърлил се е.

Нели видя всичко съвсем ясно. Беше си помислила, че го е застреляла, и й се стори, че ще припадне, после усети как една ръка обгръща нейната и извива китката й. Затова ме боли китката. Така стана. Сега съм сигурна.

Но Тим беше казал още нещо, помисли си тя. Какво беше то?… Рокси, беше казал нещо на Рокси.

Усети как сестра Мийв извиваше ръката й и насочваше пистолета надолу към Уили, който в момента играеше ролята си на пода. Именно тогава припаднах.

Остави коленете й да се подвият и се свлече на пода.

— Това беше много добре, Нели — окуражи я Браян. — Не мога да повярвам, че го направихме от раз, но смятам, че стана. Ще го пуснем, за да сме сигурни, после ще се молим на бога Рокси да не усети номера.

Нели седна. Пресегна се за чантата си и зарови за брошката, която още не беше върнала на Елвира.

— Чудя се — измърмори тя.

Елвира изпита онова прекрасно усещане, което винаги се появяваше, когато инстинктивно почувстваше, че ще се случи нещо важно.

— Какво има, Нели? — попита тя.

— Едва сега като че ли чух отново думите на Денис, с които ми обясняваше как да пускам касетофона в брошката. Каза ми, че трябва силно да я натисна с този пръст. — Вдигна показалеца на дясната си ръка. — А този пръст ми създава проблеми, откакто бях тук онзи ден. Мислиш ли, че може да съм пуснала касетофона точно преди да се опитам да покажа пистолета на Рокси? Въобще не съм проверявала. Мислите ли, че може да се е записало как Тим я моли да пожали живота му?

— Боже, помогни — прошепна Корделия.

Копчето на касетофона в брошката, която Елвира беше дала на Нели, все още бе във включено положение. Батерията беше изхабена, разбира се, но Елвира умело извади миниатюрната касета, сложи я в джобния си касетофон, превъртя я и натисна копчето за прослушване.

Устните на Корделия се движеха в безмълвна молитва, докато Елвира го включваше. Моментално се чуха звуци. Изстрел, гласът на Тим, който молеше Нели да не прави глупости. Нели, която възкликваше: „О, божичко, о, божичко. О, съжалявам“, после дрезгав глас, гласът на Рокси: „Тим, копеле такова“.

И накрая молбите на Тим: „Рокси, недей. Рокси, не ме убивай!“.

Елвира усети ръката на Уили около рамото си.

— Отново успя, скъпа.

Два дни по-късно Нели настоя да приготви тържествена вечеря за шестимата: Елвира и Уили, сестри Корделия и Мийв Мари, Денис и, разбира се, тя самата.

Като бивша полицайка Мийв беше настояла предвид неопровержимостта на доказателствата да уведомят областния прокурор, така че един от най-добрите му тайни агенти, представяйки се за оператора, заснел произшествието, се бе свързал с Рокси.

Когато Рокси видя видеозаписа и чу гласа на Тим да я моли да не го убива, моментално предложи на тайния агент каквото поиска, само и само да й го продаде. После благодарение на умело зададените от него въпроси тя си призна всичко. Сега срещу нея бе възбудено съдебно преследване, а Нели бе оправдана и обявена за законна собственичка на лотарийния билет.

Денис беше донесъл шампанско. С просълзени очи Нели уважи тоста на приятелите си, след което самата тя вдигна един.

— За всички вас и за Браян. Съжалявам, че трябваше да е в Холивуд тази вечер, независимо от сензациите и така нататък.

— Всичко това не е за вярване — каза тя няколко минути по-късно, докато гледаше как Денис разрязва сочното агнешко бутче, което беше приготвила по своя собствена рецепта. Останалата част от менюто включваше салата от домати и лук, картофено пюре, хрупкав зелен фасул, ронливи бисквити, желе с джоджен, топъл ябълков пай и кафе.

Нели доволно се усмихна, обсипвана от похвалите на гостите.

В девет часа Корделия и Мийв станаха да си вървят.

— Уили, първата ти работа утре сутринта е да дойдеш при мен — нареди му тя. — Донеси си кутията с инструменти. Имам много задачи за теб.

— Ние също си тръгваме. Ще се отбием да ви оставим — каза й той.

— Няма да помръдна оттук, докато не помогна на Нели да оправи всичко — обяви Елвира и усети как Уили я настъпва.

Обърна се и проследи погледа му. Нели и Денис се гледаха щастливо.

— Време е да се прибираме, скъпа — възрази твърдо Уили и хвана облегалката на стола й.