Играчът на лотария

5Играчът на лотария

— Елвира. Ела веднага. Отчаяно се нуждая от помощта ти.

Очите на Елвира мигновено се отвориха. За част от секундата излезе от приятния сън, в който се намираше на официална вечеря в Белия дом, и се озова в реалността, събудена в три часа сутринта от пронизително дрънчащия телефон и от паникьосания глас на баронеса Мин фон Шрайбер.

— Мин, какво има? — извика тя.

Уили се събуди и изсумтя до нея.

— Скъпа, какво става? — измърмори той.

Елвира докосна успокояващо с ръка устните му.

— Шшшт. — После повтори: — Мин, какво има?

Трагичният стон на Мин долетя през континента — от Сайпърс Пойнт Спа в Пебъл Бийч, Калифорния, до луксозния апартамент в Сентръл парк Саут.

— Ще бъдем разорени. Сред гостите има крадец на бижута. Диамантите на мисис Хейуърд са изчезнали от стенния сейф във вилата й.

— О, небеса! — възкликна Елвира. — И какво прави Скот по въпроса? — Скот Алшорн, шерифът на Монтерей Каунти14, се беше сприятелил с Елвира, когато тя помогна за разкриването на едно убийство, извършено на минералните бани преди няколко години.

— О, мили боже, толкова е сложно. Не можем да се обадим на Скот — отвърна Мин с треперещ глас. Надин Хейуърд е в истерия. Не смее да признае на съпруга си, че застраховката на диамантите е изтекла. Убедила го да повери грижата за личните им застрахователни полици на сина й от първия брак, така че да получава комисионите, обаче той изгубил на комар парите за вноската. Застрахователната компания би понесла отговорността, тъй като синът е неин агент, но така биха съдили него, а на нея не й дава сърце да подаде жалба и да остави сина си да отиде в затвора. Така че й хрумнала щурата идея да поръча фалшиви копия на диамантите, за да заблуди съпруга си.

В този момент Елвира вече беше напълно будна.

— Фалшификатите свършват работа в „Огърлицата“15 на Мупасан. Чудя се дали мисис Хейуърд не го е чела.

— Мопасан, не Мупасан — поправи я Мин. После въздъхна тежко. — Елвира, глупаво е да оставиш някого да се измъкне безнаказано, след като е откраднал бижута за четири милиона долара. Не можем просто да го отминем. Може да стане и друга кражба. Трябва бързо да дойдеш. Нуждая се от теб. Трябва да се погрижиш да откриеш виновника. Като моя гостенка, разбира се. Доведи и Уили. Може да посещава гимнастическите занимания. Ще му предоставя личен треньор.

Петнадесет часа по-късно лимузината с Уили и Елвира мина покрай „Пебъл Бийч клъб“, а после и край именията, разположени до Шор Драйв. Зави и пътниците й отдадоха дължимото на дървото, дало името си на Сайпръс Пойнт Спа16. След като се вмъкна през украсените железни порти, колата пое към главната къща — асиметрична триетажна сграда с хоросанова замазка в цвят слонова кост и светлосини капаци. Въпреки че беше изтощена, очите на Елвира горяха от очакване.

— Обичам това място — каза тя на Уили. — Надявам се Мин да ни даде „Тренкуилити“ — любимата ми вила. Спомням си първия път, когато дойдох тук. Тогава перспективата да прекарам една седмица сред всички тези знаменитости ме караше да си мисля, че съм предала богу дух и съм отишла в рая.

— Знам, скъпа — обади се Уили.

— По онова време започвахме да разбираме как живее другата част от човечеството. Какъв урок! Е… — Елвира внезапно млъкна, осъзнавайки, че беше на път да припомни на Уили как, когато бе помогнала за разкриването на убийството на минералните извори, едва не бяха убили и нея.

Очевидно Уили бездруго го помнеше. Сложи ръка върху нейната и промърмори:

— Скъпа, не искам да си навлечеш беда, докато се тревожиш за нечии изчезнали бижута.

— Няма. И все пак ще ми е приятно да помогна. Напоследък беше доста спокойно. О, виж, ето я Мин.

Колата беше спряла пред външната врата. Мин изхвърча по стълбите да ги посрещне с разтворени обятия. Беше облечена със синя ленена рокля, която прилепваше към закръглената й, но прекрасна фигура. Косата й, не по-различна, отколкото сигурно е била преди двадесет години, бе вдигната в сложна френска прическа. Беше си сложила комплект обеци и колие от перли и злато. Както винаги, изглеждаше така, сякаш беше слязла от страниците на „Вог“.

— А като си помисля, че е с пет години по-възрастна от мен — измърмори Елвира с възхищение.

Зад Мин пристъпваше внушителният барон Хелмут фон Шрайбер, чиято военна осанка го правеше по-висок от неговите метър и седемдесет. Прекрасно подстриганата му козя брадичка се развяваше леко на вятъра, а радостната усмивка разкри съвършени зъби. Само бръчиците около синьо-сивите му очи намекваха, че е в началото на петдесетте си години.

Шофьорът изскочи да отвори вратата, но Мин го изпревари.

— Вие сте истински приятели — възкликна тя и разтвори ръце да ги прегърне. Изведнъж спря и зяпна. — Елвира, къде си купи този костюм? Добре е ушит, но не бива да носиш бежово, обезличава те. — После отново замлъкна, този път поклащайки глава. — Е, всичко това ще почака.

Казаха на шофьора да отнесе багажа във вила „Тренкуилити“.

— Камериерката ще го разопакова вместо вас — информира ги Мин. — Трябва да поговорим.

Те послушно я последваха в богато обзаведения офис на втория етаж на сградата. Хелмут затвори вратата и се отправи към шкафа с напитки.

— Чай с лед, бира или нещо по-силно?

Елвира винаги се забавляваше с мисълта, че на територията на Сайпърс Пойнт Спа беше абсолютно забранен какъвто и да било алкохол, освен в личния апартамент на Мин и Хелмут. Тя предпочете чай с лед. Уили изглеждаше трогателно благодарен при мисълта да получи бира. Наистина, помисли си тя, беше подло да го измъкне от леглото посред нощ, но само така успяха за полета в девет.

И въпреки това не можаха да си намерят места в първа класа и бяха притиснати в тесни седалки между други хора. Първите думи на Уили, когато слязоха от самолета, бяха:

— Скъпа, не знаех колко много съм свикнал с хубавия живот.

Докато отпиваше от ледения чай, Елвира премина право към въпроса:

— Мин, какво точно се случи? Кога беше открит обирът?

— Късно следобед вчера. Надин Хейуърд пристигна в събота, така че беше тук от три дни. Съпругът й е отседнал в апартамента им в „Пебъл Бийч клъб“. Участва в турнира по голф. Ще ходят на благотворителен бал в Сан Франциско, така че Надин донесе най-хубавите си бижута и ги сложи в стенния сейф във вилата.

— Била ли е тук и преди? — попита Елвира.

— Редовно ни посещава. Откакто се омъжи за Котър Хейуърд, идва на минералните бани винаги когато той участва в някой от турнирите. Корт Хейуърд е от добрите аматьори в голфа.

Елвира се намръщи.

— Е, това ме притесняваше. Имаше друга жена с него, когато бяха тук преди две години. И тя беше мисис Котър Хейуърд.

— Това беше първата му съпруга, Елиз. Тя продължава да посещава баните, но обикновено избягва да се засича с Надин. Въпреки че мрази Котър, не й харесва мисълта, че е била изместена, особено след като за нейно нещастие именно тя го е запознала със сегашната му жена.

— Влюбиха се под този покрив — промърмори Хелмут с въздишка. — Случват се и такива работи. Но за да се усложнят нещата, Елиз също е тук тази седмица.

— Чакайте малко — рече Елвира. — Искате да ми кажете, че и Елиз, и Надин са тук?

— Точно така. Естествено, дадохме им маси в два различни края на трапезарията и по такъв начин направихме програмите им, че да не попадат едновременно на тренировки.

— Елвира, скъпа, мисля, че се отклоняваш от въпроса — обади се Уили. — Защо не изясним обстоятелствата около обира, а после да идем до вилата да подремнем?

— О, Уили, съжалявам. — Елвира поклати глава. — Толкова съм невнимателна. Уили има нужда от повече сън от мен, а не можа да мигне в самолета. Намираше се между две хлапета, които си играеха на морски шах на неговата масичка. Родителите не пожелаха да им разрешат да седнат едно до друго, защото много се биели.

— А защо родителите не седяха с тях? — попита Мин.

— Държаха на ръце тригодишни близнаци, а знаеш какво добро сърце има Уили.

— Обирът — напомни Уили.

— Ето какво стана — заразправя Мин. — В пет часа Надин отишла във фризьорския салон да й оправят косата. Върнала се във вила „Рипоуз“ в шест без десет и я заварила обърната с краката нагоре. Всички чекмеджета били преровени, куфарите й — извадени. Някой или може би няколко души систематично били претърсили всеки сантиметър от вилата.

— И какво са търсили? — попита Елвира.

— Бижутата, разбира се. Знаеш как се издокарват всички вечер. Жените обичат да се фукат с бижутата си една пред друга. Предния ден Надин беше с диамантена огърлица и гривна. Някой е търсел тях, защото не може да е знаел, че е взела също диадемата на Хейуърдови, както и някои пръстени и още две гривни. — Мин въздъхна, после избухна: — Защо й е било на тази глупачка да взима всичко, което има? Със сигурност не би могла да се окичи с толкова неща на благотворителния бал.

Хелмут я потупа по ръката.

— Мина, Мина, не мога да ти позволя да вдигнеш кръвното. Мисли си за хубави неща. — Той продължи разказа: — Странното е, че крадецът очевидно се е натъкнал на сейфа едва след като е претърсил всичко останало. Той е скрит зад нашия портрет с Мина в дневната на вилата.

— Чакай малко — прекъсна го Елвира. — Току-що казахте, че някой сигурно е видял Надин с бижутата предишната вечер. Онази вечер тя излиза ли навън от минералните бани?

— Не. Присъства на онова, което шеговито наричаме „часа за коктейли“, после на вечерята и след това на концерта на Моцарт в музикалния салон.

— Тогава значи единствените хора, които може да са я видели, са всички останали гости и персоналът, а всеки един от тях би бил достатъчно наясно, че трябва да търси в сейфа. Вече всички вили са снабдени със сейфове. — Елвира пое въздух и приглади полата на бежовия си костюм, за който доскоро бе сигурна, че ще получи одобрението на Мин. Наистина забравих, че тя ми каза да не обличам бежово, защото ме обезличавало, помисли си мрачно. О, добре. Продължи мисълта си. — И още нещо. Сейфът беше ли разбит?

— Не. Някой е знаел комбинацията, която Надин е използвала.

— А може да е бил професионалист и да е знаел как да я открие — добави Уили. — Какво ви кара да мислите, че крадецът вече не е на хиляди километри оттук?

Мин въздъхна.

— Единствената ни надежда е, че ако е бил вътрешен човек и Елвира успее да открие кой е, може да съумеем да го принудим — или да я принудим — да върне скъпоценностите. Всички гости са ни познати. Репутациите им са неопетнени. Има само трима нови в персонала и знаем точно какво са правили по това време. — Изведнъж Мин сякаш остаря с десет години. — Елвира, този проблем може да ни съсипе. Котър Хейуърд е труден човек. Не само ще съди сина на Надин, но няма да се учудя, ако си намери и някаква причина да ни подведе под отговорност за кражбата.

— Кога трябва да замине Надин за Сан Франциско и за благотворителния бал? — попита Елвира.

— В събота. Това означава, че имаш три дни да направиш чудото.

Двучасовата дрямка и обилният душ съживиха Елвира. Копнееща за одобрението на Мин, тя се настани пред тоалетката и внимателно си сложи грим. Да не е много ярък, мислеше си тя, и не излизай извън очертанията на устните, съвсем леко с молива за очи, използвай тъмна пудра, за да омекотиш контура на челюстта и носа. Зарадва се, като чу Уили да пее под душа. И той се чувстваше по-добре.

Беше сложила на леглото хубавата връхна дреха, която Мин й бе избрала при последното й посещение на минералните бани. След като я облече, си сложи брошката слънце и извади бележника. Докато Уили се обличаше, тя записа информацията, която Мин й беше дала, като я разпредели под различни поднаименования.

Когато приключи, имаше няколко неотложни въпроса. Защо Елиз Хейуърд, първата мисис Котър Хейуърд, беше тук? Съвпадение? Хелмут бе изтъкнал, че Елиз обикновено избягва да идва на минералните бани по едно и също време с бившата си приятелка Надин.

Интересно, помисли си Елвира.

Тримата нови членове на персонала работеха в Римската баня, която беше най-новата атракция на курорта. Бяха необходими две години за завършването й, но резултатът бе наистина възхитителен — досущ като Римската баня в Баден-Баден. Две от новопостъпилите бяха масажистки, третата обслужваше стаята за почивка. Но Мин беше казала, че знае какво са правили по времето на обира. Въпреки това, реши Елвира, ще отида в Римската баня и най-малкото ще им хвърля един поглед.

Уили се появи на вратата на дневната.

— Минавам ли инспекцията, за да се смеся с великите?

Хубавата чуплива бяла коса обграждаше меките му черти и топлите сини очи. Красивото морскосиньо спортно сако скриваше коремчето, което се появяваше след всяко пътешествие с обилно похапване.

— Изглеждаш прекрасно — усмихна се Елвира.

— Както и ти. Побързай, скъпа. Нямам търпение да опитам един от фалшивите коктейли на Мин.

Верандата вече беше пълна с гости. През отворените прозорци на къщата се носеше музика на цигулка. Докато вървяха по пътеката, Елвира каза:

— Сега запомни, Мин ще ни представи на Надин Хейуърд. Тя знае, че сме тук, за да й помогнем, и че по-късно ще минем през вилата й, за да поговорим на спокойствие с нея.

Откакто бяха спечелили от лотарията, Елвира идваше на минералните бани поне веднъж годишно. Уили понякога минаваше да я вземе в края на седмицата и заминаваха за някое пътешествие, но сега той за първи път щеше да остане за през нощта.

— Скъпа, за какво мога да си говоря с тези хора? — бе възразявал той, когато го бе карала да я придружава. — Мъжете приказват за голф или бръщолевят за щуротиите си в първокласните колежи, или пък за инвестициите на компаниите си в Азия. Какво да им кажа аз, че съм роден в Бруклин, че съм ходил в тридесет и осмо енорийско училище и съм работил като водопроводчик, докато не забогатяхме от лотарията? Дали ги интересува, че в момента хобито ми е да обикалям света с теб, а когато съм в Ню Йорк — да оправям тръби, мивки и тоалетни на изпаднали в нужда хора?

— Но сред тях няма нито един, който не би умрял щастлив, със съзнанието, че всяка година получава два милиона, освободени от данъци — отговори му Елвира. И все пак вътрешно си призна, че наистина се безпокоеше да не би някой да реши да унижи Уили с онези невинни и смразяващи забележки, които можеха да раняват като нож. Кой ли не се опита да го прави с нея, но тя им даваше добър отпор, само че Уили беше твърде мил човек, за да се кара с когото и да било.

Пет минути по-късно осъзна, че не е трябвало да се притеснява. Уили беше потънал в задълбочен разговор с управителя на „Америкън Плъмбинг“17 и му обясняваше точно защо прехваленият нов тип автоматично действащи казанчета за тоалетни на най-големите им конкуренти са напълно непрактични за обикновените домове. Докато Елвира ги наблюдаваше, изражението на управителя ставаше все по-доволно и по-доволно.

Загорели, със здрав вид и хубаво облечени мъже и жени се бяха събрали на малки групички. Елвира се изкиска, като дочу забележката, която една жена направи пред друга:

— Скъпа, все още не ме познаваш достатъчно добре, за да ти стана неприятна.

После Мин я дръпна за ръкава.

— Елвира, искам да се запознаеш с Надин Хейуърд.

Елвира бързо се обърна. Не беше наясно какво бе очаквала, но определено не и тази хубава, сладка, синеока блондинка с кожа като праскова.

Можеше да мине за тридесетгодишна, а вероятно беше в началото на четиридесетте, реши Елвира, но, господи, сигурно беше ужасно нервна. Изглеждаше така, сякаш се бе облякла при пожарна тревога. Надин Хейуърд носеше лимоненозелен тоалет от шантунг с широк панталон и дълго до талията сако. Очевидно струваше цяло състояние, но не й стоеше никак добре. Средното копче на сакото не беше закопчано, черните обувки бяха в дисхармония със сребристия блясък на тоалета. Тъмнорусата коса на Надин беше небрежно прибрана на кок. Един наниз перли се подаваше под деколтето на бледозелената дреха.

Докато Елвира я гледаше, по лицето на Надин се изписа истинска паника.

— О, господи! Съпругът ми идва — измърмори тя.

— Доколкото си спомням, ми каза, че щял да присъства на вечеря в клуба за голф — просъска Мин.

— Трябваше, но… — Гласът на Надин изтъня и тя се вкопчи в ръката на Мин.

Елвира погледна към пътеката. Висок мъж се приближаваше към верандата.

— Когато чу, че Елиз е тук, се закле, че няма да го видя до събота — прошепна Надин през сега безкръвните си устни.

Наоколо им хората бъбреха и се смееха. Но Елвира видя как няколко чифта очи се втренчиха в тях. Излъчващото се от Надин напрежение бе ясно осезаемо.

— Усмихни се — нареди й твърдо тя. — Закопчай си сакото… Оправи си перлите… Така е по-добре.

— Но той не знае, че бижутата липсват. Ще се зачуди защо не съм си сложила никое от тях — простена Надин.

Котър Хейуърд беше до стълбите. Елвира полугласно я насърчи:

— Трябва да се преструваш заради сина си, докато не бъда в състояние да ти помогна.

При споменаването на сина й в очите на Надин се появи болка и после изчезна.

— Преди много време се занимавах малко с актьорство — каза тя. Сега усмивката й изглеждаше искрена и миг по-късно, когато съпругът й изкачи стълбите и я докосна по ръката, реакцията й на приятно изненадана беше безукорна.

Този тип не ми харесва, помисли си Елвира, когато Хейуърд рязко й кимна, след като ги представиха, и после се обърна към съпругата си.

— Вярвам, че ще ми позволят да остана за вечеря тук — рече той. — Трябва да се върна навреме за речите, но исках да те видя.

— Добре си дошъл — отвърна Мин. — Какво предпочиташ — малка самостоятелна маса или ще се присъединиш към Надин на общата маса?

— Никакви общи маси, моля — каза Хейуърд презрително.

Боядисва си косата, стрелна се в ума на Елвира. Добра работа, но аз мога да го забележа. Никой на петдесет години няма такава руса коса. Все пак Котър Хейуърд беше красив мъж, не можеше да му се отрече.

Твърдо правило на Мин и Хелмут беше гостите им да сядат на маси по осем. Изключение се правеше единствено когато някой от гостите имаше посетител и се налагаше да поговорят насаме. В този случай, но не по-често от веднъж седмично, се появяваше маса за двама.

На вечеря Елвира с удоволствие отбеляза, че Мин ги беше сложила с Уили на груповата маса на Елиз, първата мисис Котър Хейуърд, която се оказа сприхава, тънка като молив, облечена по последна мода брюнетка в средата на четиридесетте. Приятна по-възрастна двойка от Чикаго с фамилията Дженингс, изумително красива жена в края на тридесетте — Бара Сноу, модел, който Елвира мигновено разпозна от рекламите на „Ейдриън козметикс“ — Майкъл Фийлдс, бивш конгресмен от Ню Йорк, и Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, бяха останалите гости на масата.

Елвира успя да нагласи така, че да седне само през едно място от Елиз Котър. Бързо й стана ясно, че Елиз изобщо не криеше чувствата си нито към бившия си съпруг, нито към бившата си приятелка.

— Надин не изглежда много добре тази вечер — отбеляза язвително тя. — Чудя се дали това е въпрос на избор, или Котър е започнал отново да опява, че бижутата трябва да се държат в банковия трезор, защото го е страх от обир. Ако е така, това означава, че е срещнал някоя друга и дните на Надин са преброени. — Усмивката й никак не беше приятна. — Аз би трябвало да зная това.

— Онази вечер Надин беше с някои от бижутата на Хейуърдови — обади се Бара Сноу. — Тогава ти поиска да ти сервират вечерята във вилата, Елиз.

Елвира наостри уши и включи записващото устройство на брошката си слънце. Случайно ли беше това, че първата жена на Котър Хейуърд спомена за обир? Щеше да се наложи да се обади на Чарли Евънс, нейния редактор в „Глоуб“, и да го помоли да й изпрати известна информация за всички Хейуърдови от архивата на вестника.

Да видим, мислеше си тя, докато взимаше малко парче агнешко от платото, което сервитьорката държеше. Когато бях тук преди четири години, Елиз все още беше омъжена за Котър, така че значи Надин не е на сцената много отдавна. Очевидно е, че Елиз е родена със сребърна лъжица в устата18, а по гласа на Надин си личи, че не е възпитаничка на мис Портър19. Чудя се как изобщо се е приближила толкова до Хейуърдови?

— Скъпа, продължаваш да държиш вилицата за сервиране — напомни й Уили.

На една маса близо до панорамния прозорец, който гледаше към басейна и градините, Надин и Котър Хейуърд се хранеха почти в пълно мълчание. Котър отваряше уста единствено за да се оплаче.

После дойде ред на въпроса, от който Надин се ужасяваше:

— Как така не си си сложила нито едно свястно бижу? Всички останали жени тук демонстрират трофеите си; твоите със сигурност са едни от най-хубавите.

Надин успя да отговори със спокоен глас:

— Не смятах, че ще е проява на добър вкус да се накича с тях пред Елиз. В края на краищата тя ги носеше, когато дойде тук преди няколко години.

С влажни от пот пръсти тя наблюдаваше реакцията на съпруга си и изпита огромно вътрешно облекчение, когато той кимна.

— Предполагам, че си права. Сега трябва да се връщам. Ще започнат речите след вечерята.

Докато ставаше, бързо се наведе и докосна бузата й с нервна целувка. Точно така вероятно е целунал и Елиз към края на брака им, помисли си Надин. О, мили боже, какво ще правя?

Видя го да минава през просторната зала и после с изумление забеляза Елиз да бърза към него. Въпреки че виждаше само тила му, Надин ясно разбираше езика на тялото му. Спря рязко, замръзна и после, след като Елиз му каза нещо, я бутна настрана и излезе бързо.

Надин беше сигурна, че Елиз му беше напомнила за последните плащания по развода, които трябваше да й бъдат изпратени следващата седмица. Три милиона долара. Котър се вбесяваше при мисълта да ги плати. А и аз си плащам затова, помисли си Надин. След всичко, което Елиз му струваше, предварителният брачен договор, който съм подписала, ще ме остави без пукната пара, ако се ядоса заради бижутата достатъчно, та да се разведе с мен…

Какво имаше да казва Елиз на бившия си съпруг? — чудеше се Елвира, докато отхапваше от миниатюрната сладка и се опитваше да си запази за по-дълго време многоцветния шербет20. От мястото си виждаше доволното изражение на лицето на разведената жена и сърдитата, тъмна червенина, избила по физиономията на Котър Хейуърд.

— Боже, боже — измърмори Бара Сноу с лека усмивка. — Не знаех, че в менюто са включени и фойерверки.

— Добре ли познавате Хейуърдови? — попита нехайно Елвира.

— Имаме общи приятели и понякога се озоваваме на едно и също място.

Уили скочи да подаде стола на Елиз Хейуърд, когато тя се върна на масата с мрачна усмивка на лицето.

— Е, съсипах му деня — рече тя с явно задоволство. — Няма нещо, което да вбесява Котър повече от мисълта да се прости с някакви пари. — Засмя се. — Адвокатите му пробваха да ми пробутат споразумение. Вместо последно плащане от три милиона долара следващата седмица те се опитваха да ме накарат да приема годишни вноски през следващите двадесет години. Отговорът ми беше, че не съм спечелила от лотарията, а съм се развела с богат мъж.

Камъни в нашата градина, помисли си Елвира.

— Зависи от годишните вноски — измърмори тя.

Хърбърт Грийн, управителят на водопроводната компания, се захили:

— Жена ви ми харесва — обърна се той към Уили.

— На мен също. — Уили току-що бе приключил с шербета. — Вечерята беше страхотна, но трябва да призная, че бих искал да я подплатя с един „Биг Мак“21.

Бара се изсмя.

— Радвам се, че се чувствате така. Сестра ми получи заведение „Макдоналдс“ при развода си. Аз нямах този късмет.

— Нито пък ще го има Надин, когато Котър се отегчи от нея — намеси се Елиз. — Ето какво ще получи. — Тя опря върха на палеца си до този на показалеца, така че се оформи идеален кръг. Беше съвсем ясно какво искаше да каже. — Надин е идеален пример за това защо трябва да спазваме деветата Божа заповед.

— Не пожелавай жената на ближния си — рече Уили.

— Или съпруга. — Елиз се изсмя. — Проблемът на Надин е, че имаше лошия късмет да пожелае моя.

Надин Хейуърд не изчака рецитала в музикалната зала. Вместо това се измъкна от трапезарията с първите разотиващи се и се насочи към вилата си, която бе сред най-отдалечените от главната къща.

Сряда вечерта е, мислеше си тя. В събота сутринта Котър ще дойде да ме вземе. Ще трябва да му кажа за кражбата. Ще иска да разбере защо веднага не съм се обадила на полицията. Тогава ще се наложи да му призная, че Боби не е платил застрахователната вноска на компанията. И Боби ще бъде съден.

Не мога да позволя това да се случи.

Само да не бях идвала тук преди четири години, да не се бях срещнала с Котър.

Беше се опитвала да избегне тази мисъл.

Докато свиваше от главната пътека към вилата, Надин се изпълни с отвращение от себе си и със съжаление, че изобщо беше срещнала Котър. Единствената ми екстравагантност, помисли си тя, бе да дойда тук след смъртта на Робърт и ето че трябваше да срещна този мъж.

Първият й съпруг Робърт Крендъл беше далечен братовчед на Елиз, красив, умен, забавен и любящ. Но и комарджия. Беше се омъжила за него на двадесет години и се разведе, когато Боби бе десетгодишен. Това беше единственият начин да се отърве от дълговете му. Но си бяха останали приятели. Повече от приятели. Винаги съм го обичала, помисли си тя сега.

Беше загинал преди близо пет години, карайки прекалено бързо по мократа от дъжда магистрала — все същият комарджия, все същият незаслужаващ доверие човек. Но беше оставил застраховка, достатъчна, за да осигури образованието на Боби в колеж, и именно облекчението, което изпита при откриването на този факт, съчетано с емоционалното изтощение от вестта за смъртта му, тласнаха Надин да си подари едноседмична почивка в Сайпръс Пойнт Спа.

Докато все още беше омъжена за Робърт, от време на време бе срещала Котър и Елиз на семейни събирания. В момента, в който отново ги срещна на минералните бани, беше ясно, че те почти не си говореха. Три месеца по-късно Котър й се обади. „В процес на развод съм — заяви той, — защото не можех да престана да мисля за теб.“

Внимателен. Чаровен. О, как умееше Котър да използва чара си.

„Никога не ти е било лесно, Надин — бе добавил той. — Време е някой да се погрижи за теб. Знам какво си преживяла с Робърт. Цяло чудо е, че не го убиха. Тия букмейкъри не си поплюват, когато не си плащаш дълговете. От време на време го откупувах. Не мисля, че ти го знаеше.“

Никога не беше откупувал Робърт, помисли си Надин, докато отключваше вратата на вилата. Котър никога не беше плащал ничии дългове.

Преди да успее да превърти ключа, вратата се отвори и в нея се втренчи изплашеното лице на двадесет и две годишния й син.

— Мамо, помогни ми. Какво ще правя сега?

Елвира и Уили останаха да пият еспресо без кофеин с останалите гости на масата с надеждата да научат още някоя клюка, но за разочарование на Елвира Елиз приключи темата за бившия си съпруг.

— Ще присъствате ли на рецитала, мисис Миън? — попита Бара Сноу.

— Все още не сме отвикнали от нюйоркското време22 — отвърна Елвира. След язвителната забележка на Елиз за лотарията, на езика й беше да отговори, че ще вървят да „му откъртят един сън“, но се отказа. — Мисля, че ще е по-добре да се оттеглим — завърши тя.

С бавна стъпка Елвира изведе Уили от трапезарията. Веднага щом се озоваха навън обаче, ускори крачка.

— Да вървим — рече тя. — Умирам да поговоря с Надин. От онова, което научавам за отношението на Котър Хейуърд към парите, ми става ясно, че няма да позволи да бъде разубеден и ще обяви кражбата пред застрахователната компания.

Когато стигнаха до вилата на Надин, с изненада чуха сподавени гласове през отворения прозорец.

— Чудя се дали съпругът не се е върнал — прошепна Елвира, но когато почука, вратата отвори красив млад мъж, който дори при оскъдната светлина поразително приличаше на Надин.

Седнали на дивана в светлосиньо и бяло в добре обзаведената дневна, Елвира и Уили изчакаха, докато Надин обясни на Боби, че Миънови знаят всичко за кражбата и са тук, за да помогнат.

На Елвира й беше ясно, че Боби е притеснен до смърт, но въпреки това не й хареса опитът му да оправдае собственото си мошеничество.

— Мамо, кълна ти се, че това е първият път, когато се възползвам от застрахователен чек — каза той с писклив глас. — Бях се хванал на бас. Беше опечена работа.

— „Опечена работа“. — Надин едва не заплака. — Думите на баща ти. Чух ги за първи път, когато бях на деветнадесет години. Не желая да ги чувам повече.

— Мамо, щях да възстановя застрахователната сума, кълна се.

— Не изпратиха ли уведомление за изтичането на застраховката? — попита Елвира.

Боби отмести поглед.

— Знаех, че ще дойде.

— И го унищожихте? — настоя Елвира.

— Да.

— Това също е престъпление — каза сурово тя.

— Боби — проплака Надин, — убедих Котър да ти повери застраховането на бижутата, защото започна работа в „Хаскил“. След това го убедих да ти позволи да живееш в нюйоркския апартамент.

Толкова прилича на баща си, помисли си тя. Това изражение на разкаяние по лицето, потиснато отпуснатите рамене.

Боби като че ли разбра какво си мислеше.

— Мамо, не съм като татко, не е по същия начин. По-рано винаги съм залагал свои пари.

— Невинаги. Аз съм покривала някои от загубите ти.

— Но никога много. Мамо, ако можеш да убедиш Котър да не ме съди, кълна се, че това няма да се повтори. Не искам да отивам в затвора.

Боби зарови лице в ръцете си.

Надин го прегърна.

— Боби — рече тя. — Не разбираш ли? Не мога да го спра.

После след кратка пауза добави:

— А може и да мога?

Час по-късно, когато Уили и Елвира бяха вече в леглото, Елвира започна да разсъждава на глас.

— Синът на Надин, Боби, е това, което бих нарекла безгръбначен егоист. Искам да кажа, като си помислиш, майка му е положила усилия да убеди Котър да му повери застраховането на бижутата, за да получи комисионата, а после той проиграва на комар цялата сума. Имам и усещането, че се безпокои повече заради вероятността да отиде в затвора, отколкото заради факта, че резултатът от всичко това може да е краят на брака на Надин.

— Ъхъ — съгласи се Уили сънливо.

— Не че смятам Котър Хейуърд за стока — продължи Елвира. — Напомня ми за мистър Паркър. Нали помниш, че чистех у Паркърови всяка сряда, докато не се преместиха във Флорида. Мисля, че жена му почина. Добрите хора винаги умират, нали, а злобните старци живеят вечно. Както и да е — придирчив, придирчив, придирчив! Такъв беше. И скръндза! Веднъж мистър Паркър се разкрещя на жена си, задето е подарила някакъв негов стар костюм. Имаше пълен гардероб с дрехи, но не можеше да се примири с мисълта да се раздели с нещо повече от износен чорап.

Коментарът на Уили беше равномерното му дишане.

— Единственият начин да спасим Боби Крендъл от затвора е да открием крадеца — отсъди Елвира на глас. — Работата е там, че вечерта на обира Надин е заключила външната врата на вилата, но след като Боби каза, че е успял да влезе през плъзгащата се врата на остъклената веранда тази вечер, това означава, че всеки друг би могъл да направи същото. Тук никой не се безпокои кой знае колко за ключалките.

И тогава през ума й мина мисъл, която я накара да прехапе устни. Доколко Боби Крендъл беше заклет комарджия? Той е знаел, че майки му е взела бижутата със себе си. Надин им беше казала, че комбинацията, която винаги използва за стенните сейфове по минерални бани или в хотели, е годината на раждането й — 1-9-5-3. Боби вероятно го знаеше.

Елвира обмисли възможността Боби Крендъл да е в огромна беда заради натрупани на комар дългове. Ами ако са заплашили, че ще го убият, само да не намери парите, които дължи? Ами ако е дължал много голяма сума? Ами ако е решил да открадне бижутата, независимо че вече е злоупотребил с парите за застраховката? Може би е бил толкова отчаян, та е вярвал, че майка му ще успее да убеди Котър Хейуърд да не подава жалба за липсващите бижута, помисли си тя.

Елвира си зададе още един въпрос, преди да заспи. Защо точно днес Котър Хейуърд внезапно беше решил да вечеря с Надин?

Обадиха му се в единадесет часа, малко след като се беше оттеглил. Все още напълно буден, Котър Хейуърд вдигна слушалката и ядосано рече „Ало?“

Хейуърд стана от леглото и облече памучен панталон и пуловер. После, след като размисли, си сипа мартини. Вероятно не би трябвало да пия — помисли си кисело той. Като се имаше предвид обаче как бе минала вечерта му, със сигурност нямаше да му се отрази зле.

В дванадесет без петнадесет излезе от апартамента си в „Пебъл Бийч клъб“ и като се придържаше в сенките, тръгна към шестнадесетата дупка на игрището за голф. Застана под дърветата в края на поляната и зачака.

Тихото изпукване на съчка извести нечие приближаване. Обърна се в очакване. Точно тогава облаците се разкъсаха. В мига, преди да умре, Котър Хейуърд преживя цяла вечност. Видя нападателя си, даде си сметка, че към черепа му се насочваше стик за голф, и дори успя да си каже, че бе постъпил като кръгъл глупак.

В 5:45 сутринта Елвира сънуваше, че отплават от Саутхемптън с „КЕ 2“23. После осъзна, че звукът, който чуваше, не бе параходна сирена, а дрънченето на телефона. Обаждаше се Мин.

— Елвира, моля те ела в главната къща незабавно. Имаме проблем.

Елвира навлече бледожълт костюм на „Диор“ и подходящи мокасини, докато Уили примигваше сънено.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Още не знам. О, проклета да съм, ако не съм облякла това горнище наопаки.

Уили примижа по посока на часовника.

— Мислех си, че хората идват тук да си почиват.

— С някои е така. Побързай да се облечеш, за да можеш да дойдеш с мене. Имам лошо предчувствие.

Няколко минути по-късно лошото предчувствие на Елвира се потвърди от присъствието до главния вход към минералните бани на кола с емблемата на шерифа на Монтерей Каунти.

— Скот е тук — отбеляза тя кратко.

Скот Алшорн се намираше в кабинета на Мин. Мин и Хелмут все още бяха по халати. Въпреки че и двамата изглеждаха смутени, Елвира не можа за момент да не се възхити на факта, че успяваха да изглеждат облечени по последна мода дори и когато ги бяха вдигнали от леглото преди изгрев-слънце. Халатът на Мин беше от блестящ розов сатен с поръбена с дантела яка и свободно вързан колан. Кафявият, дълъг до коленете копринен халат на Хелмут красиво се съчетаваше с ушитата от същия плат пижама.

За щастие шериф Алшорн никога не се променяше. Мечешкото му тяло, грубото загоряло лице, бялата непокорна коса и пронизителните очи си бяха същите. Когато прегръщаше приятел, от него се излъчваше също такава топлота, каквато непреклонност се появяваше, докато преследваше престъпник.

Прегърна Елвира и се здрависа с Уили. После, като сложи край на общите приказки, каза:

— Тялото на Котър Хейуърд е било намерено на територията на „Пебъл Бийч клъб“ от занимаващия се с поддръжката работник.

— Господи — ахна Елвира, но в себе си помисли: кой го е сторил — Надин или Боби?

— Бил е ударен няколко пъти силно с тежък предмет. Който и да е убиецът, искал е да бъде сигурен, че е мъртъв. — Скот погледна Елвира преценяващо. — От думите на Мин разбрах, че не си тук само за да се поглезиш.

— Не съвсем. — Мозъкът на Елвира трескаво работеше. — Надин знае ли за съпруга си?

— Скот дойде право тук — отвърна Мин. — Ще го придружим, когато тръгне да й съобщава. Може да има нужда от медицинската помощ на Хелмут. Само ми се щеше да знам къде мога да намеря сина на Надин, така че да я подкрепи в този момент.

— Боби е… — Уили спря при предупредителния поглед на Елвира.

Това не убягна на Скот Алшорн.

— Познавате ли този Боби? — попита той.

— Срещали сме се — измъкна се Елвира, после осъзна, че щеше да е безсмислено да крие от Скот факта, че Боби Крендъл е бил във вилата на Надин в десет часа вечерта вчера.

— При майка си ли е отседнал? — запита Скот.

— Снощи поне така възнамеряваше — призна Елвира. — Надин е в една от вилите с по две спални.

Скот стана и изведнъж се извиси над останалите.

— Елвира, скъпа приятелко, дай да изясним нещо. Преди три дни тук е станала голяма кражба. Трябвало е да бъда уведомен незабавно. Мин ми обясни положението, но това не оправдава решението й да се съгласи с Надин Хейуърд и да скрие престъплението. Онова, което вие явно не разбирате, е, че би трябвало да вземем от сейфа проби за тестуване за ДНК24. Сега вече е прекалено късно.

Приближи се до Елвира.

— Вместо да извика мен, тя вика теб. В момента имаме не само голяма кражба, но и предумишлено убийство. Искам да науча всичко, което си разбрала, откакто си пристигнала тук вчера. Ясно ли се изразих?

— Аз също искам да бъда ясен — обади се Уили с леден тон. — Не тормози жена ми.

— О, скъпи, Скот не ме тормози — каза успокоително Елвира. — Това е само неговата версия на предупреждението Миранда25. — Вдигна поглед към Скот. — Знам какво си мислиш — че Надин и Боби са вероятните извършители. Но знам също така, че си зрял мъж и няма да гледаш на нещата предубедено. Срещнах Котър Хейуърд преди няколко години, когато беше тук с тогавашната си съпруга Елиз. И по онова време не бих ги нарекла влюбени, но повярвай ми, от това, което видях снощи, ми е ясно, че тази жена го мрази. Само че тя няма какво да спечели, като го убие, или поне доколкото на мен ми е известно. Все пак се обзалагам, че Котър Хейуърд има много врагове, така че, преди да си направиш прибързани изводи, поогледай добре някои от мъжете, участващи в турнира по голф, и открий кои от тях биха имали причини също да го мразят.

Мин посочи часовника.

— Наближава шест и половина — рече нервно тя. — Сутрешната разходка ще започне след петнадесет минути. Трябва да уведомим Надин за случилото се.

— Мисля, че Елиз също трябва да научи, преди слуховете да са плъзнали — предложи Елвира. — Ако искате, аз ще отида до вилата й и ще поговоря с нея.

— Не и без мен — сопна се Скот и после добави с насилена усмивка: — Добре, Елвира. Можеш да дойдеш с нас при вдовицата на Хейуърд.

Мин и Хелмут изтичаха до горе да се преоблекат в екипи за джогинг и после тържествената процесия напусна главната къща. Уили предпочете да отиде в собствената си вила.

— Само ще преча — измърмори той.

Докато вървяха по извиващата се пътечка към вилата на Надин, току се разминаваха с натоварени с подноси със закуска камериерки. Елвира усещаше любопитните им погледи.

Както се оказа, медицинските услуги на Хелмут наистина бяха необходими. Когато пристигнаха, Надин беше в дневната. Имаше вид на човек, който не е мигвал цяла нощ. Елвира веднага забеляза, че халатът й беше облечен наопаки. Трябва да е била в истинска паника, когато го е слагала, помисли си тя. Защо ли?

Прасковеният тен на Надин доби пепеляв оттенък, когато ги видя.

— Какво има? Нещо с Боби ли се е случило?

Значи това беше, помисли си Елвира. Боби е изчезнал и тя не знае къде е отишъл. Видя как Мин и Хелмут застанаха закрилнически до Надин, докато Скот я уведомяваше, че съпругът й е станал жертва на ужасно престъпление.

Надин не каза нищо. Само въздъхна и се свлече на пода. Беше припаднала.

— Ако Надин бе разстроена, то трябваше да видиш Боби — разправяше Елвира на Уили час по-късно. — Дойде, докато Хелмут се опитваше да помогне на майка му да се съвземе, и, предполагам, си помисли, че е мъртва. Беше плакал, личеше си. Бутна Хелмут настрана и непрекъснато повтаряше: „Мамо, аз съм виновен, съжалявам. Съжалявам“.

— Какво имаше по-точно предвид — че съжалява за застрахователната сума, или че се бяха карали? — попита Уили.

— Това се опитвам да разбера и аз. Когато Надин се съвзе и Хелмут й даде успокоително и я сложи да си легне, Скот разговаря с Боби. Но той каза само, че не могъл да спи и излязъл да потича. След това заяви, че нямало повече да си отвори устата, докато не си намерел адвокат.

Уили леко подсвирна.

— Това не ми прилича на приказки на невинен човек.

Елвира кимна неохотно.

— Очевидно не е лошо момче, Уили, и наистина обича майка си, но смятам, че не е от хората, които обмислят нещата добре. Искам да кажа, и това хич не ми е приятно, според мен той е в състояние да реши, че ако Котър Хейуърд бъде премахнат, на майка му никога няма да й се наложи да обяви за кражбата на бижутата.

Уили й подаде чаша кафе.

— Не си яла нищо. Камериерката остави термос и ето това, което би трябвало да е кифла. Но ще ти трябва лупа, за да я видиш в чинията.

— Деветстотин калории на ден, скъпи. Затова хората изглеждат толкова добре, когато си тръгват оттук. — Елвира изяде кифлата на една хапка. — Знаеш ли обаче какво е интересното? Когато отидохме да съобщим на Елиз за бившия й съпруг, тя изпадна в истерия.

— Мислех си, че не може да го търпи.

— Както и аз. И вероятно е така. Но е знаела, че Котър Хейуърд толкова се страхува от смъртта, та никога не би направил завещание. Няма деца, което това означава, че…

— … че Надин може да е много богата вдовица — довърши Уили. — И предполагам, че сега синът й може да си позволи да наеме добър адвокат.

В дванадесет часа Скот се върна при минералните бани с разрешително за обиск във вилата на Надин. До този момент медиите се бяха събрали край оградата и трябваше да се направи полицейски кордон, за да ги държи настрани.

Пресрещнаха шериф Алшорн за изявление. Когато слезе от колата си и застана пред камерите и микрофоните, той заяви:

— Разследването напредва. В момента се прави аутопсия. Ще ви държим в течение на по-нататъшното развитие по случая.

Посипаха се въпроси:

— Шерифе, вярно ли е, че синът на мисис Хейуърд е наел адвокат? Вярно ли е, че бижутата на мисис Хейуърд са били откраднати преди няколко дни и вие не сте били информиран? Вярно ли е, че мистър Хейуърд е имал спречкване с бившата си съпруга вчера на вечеря?

— Без коментари — отсече кратко Скот в отговор на всички въпроси, с които го затрупваха. Върна се в колата и нареди на заместника си: — Натисни газта. — Минаха през кордона и се скриха в територията на минералните извори: — Чудя се колко от служителите тук ще продадат версиите си за скандалните страници — промърмори вбесено, докато се насочваха към вилата на вдовицата.

Надин бе облечена и макар и мъртвешки бледа, беше съвсем спокойна.

— Разбирам — рече тя с равен глас, когато Скот й показа заповедта за обиск. — Не знам какво търсите и съм съвсем сигурна, че няма да го намерите, но заповядайте.

— Къде е синът ви? — попита Скот.

— Изпратих го в Римската баня. Масажът и плуването ще му подействат добре.

— Надявам се да е разбрал, че не бива да напуска територията на минералните бани?

— Струва ми се, че му го казахте достатъчно ясно. Сега, ако ме извините, ще бъда в кабинета на баронеса фон Шрайбер. Помага ми да уредя кремацията на съпруга си, когато ми предоставят тялото му.

Претърсиха вилата най-старателно, но резултатът беше нулев. Скот заразглежда вбесено стенния сейф.

— Този е доста добър — обърна се той към един от хората си. — Не е бил разбит, а това означава, че ако не е действал професионалист, онзи, който е взел бижутата, е знаел комбинацията.

— Синът?

— Той е бил в нюйоркския си офис в сряда сутринта. Бижутата са изчезнали във вторник следобед. Проверяваме извънредните полети, но, разбира се, може и да не е използвал истинското си име, ако е пътувал с един от тях.

Именно във втората спалня, онази, в която беше спал Боби, Скот откри нещо, което според него беше важно — тефтерчето с телефони на Надин, отворено на буквата „Х“ до апарата. Първите пет номера принадлежаха на Котър Хейуърд: в офиса му, на яхтата, в нюйоркския апартамент, ранчото в Ню Мексико и апартамента в „Пебъл Бийч клъб“.

— Боби е бил тук снощи — рече Скот. — Котър се е намирал в апартамента си в Пебъл Бийч. Чудя се дали нашият приятел Боби не му се е обадил да си уреди тайна среща.

В Сайпръс Пойнт Спа имаха навика да сервират обяда неофициално на масите около басейна. Повечето от гостите бяха облечени с цели бански и халати. Онези, които бяха приключили със сутрешните си програми и планираха следобед да играят голф на новото игрище с девет дупки, бяха подходящо облечени за няколко часа на терена.

Елвира нямаше намерение да се подлага нито на режим за разкрасяване, нито на тренировки, а и никога не беше държала в ръка стик за голф. Независимо от това бързо се преоблече в тъмносин цял бански и розов халат, които бяха част от стандартното оборудване на всяка вила. Беше настояла Уили да облече банските гащета и късия халат — обичайното облекло за гостите от мъжки пол.

— Не ни трябва да се набиваме на очи — беше му казала. — Искам да добием представа какво говорят хората за убийството.

Даде си сметка, че вероятно щеше да изглежда безвкусно да си закачи брошката слънце на халата. Дори жените, които приличаха на коледни елхи на вечерните „коктейлни“ партита, не биха го направили. Въпреки това сложи брошката на ревера си. Включи записващото устройство, когато приближиха басейна. Не искаше да пропусне нито думичка от онова, което хората разправяха за случилото се.

Елвира се учуди, като видя Елиз да седи край една от масите с Бара Сноу и останалите гости.

— Хайде, скъпи — подкани тя Уили, забелязвайки, че на масата все още имаше две свободни места.

Видимо напълно спокойна, Елиз се беше въздържала от униформения за минералните бани цял бански, както и от халата и беше облечена с раирана памучна риза, бяла пола и обувки за голф.

— Ужасен шок — казваше тя на жената, която се беше приближила до масата да поговори с нея. — В края на краищата бях омъжена за Котър петнадесет години и поне известна част от тях бяха щастливи. Благодарение на него се научих да играя голф и за това ще му бъда вечно благодарна. Той беше превъзходен учител. Всъщност именно това ни задържа заедно толкова време. Мисля, че дълго след като си бяхме дошли до гуша, все още ни беше приятно да играем голф заедно.

— Сигурна ли си, че искаш да играеш този следобед? Можем да намерим някой да попълни четворката.

Разговарящата с Елиз жена беше още една от елегантните, загорели стройни гостенки на курорта с почти английски акцент. Изглежда ми позната само защото е копие на половината жени тук, реши Елвира, след като я оглежда известно време.

Бара Сноу отговори вместо Елиз:

— Сигурна съм, че Елиз ще се чувства по-добре, ако играе с нас. Вече помолих да донесат стиковете от колата й. Не бива само да седи и да се отдава на мрачни мисли.

— Нямам никакви мрачни мисли — възпротиви се остро Елиз. — Наистина, Бара, ако настояваш да изразиш съчувствието си, спести го за Надин. Чувам, че Боби бил с нея снощи, и доколкото разбрах, не го е очаквала. Много ми се ще да разбера в каква нова каша се е забъркал сега. Последния път Надин трябваше да проси пари от Котър, за да го измъкне. Ще стане същият като баща си.

Елвира си спомни, че Елиз беше далечна братовчедка на покойния баща на Боби. Откъде знаеше, че Надин е оправяла дълговете на Боби? — зачуди се тя. От Котър ли го беше чула? Помисли си за истеричната реакция на Елиз при новината за смъртта му. Дали се дължеше само на факта, че Надин ще наследи много пари, или между нея и бившия й съпруг съществуваше връзка, почиваща едновременно на любов и омраза? Интересно, реши тя.

Госпожа Дженингс, която бе на масата им предишната вечер, бързо се приближи.

— Току-що чух по телевизията за слуха, че бижутата на Надин са били откраднати онзи ден. Не е ли невероятно?

— Бижутата — ахна Елиз. — Бижутата на Хейуърдови! Господи, Котър знаел ли е? Тези скъпоценности са в семейството му от три поколения. Никога не са ги подарявали на съпругата, нали разбирате? На нея просто й се разрешаваше да ги носи. Баща му се е женил четири пъти и хората се шегуваха, че и четирите съпруги на портретите си са окичени с едни и същи бижута. Наричаха ги Хейуърдовите хористки. Мислех си, че накрая Надин ще наследи всичко това. Котър беше последният от рода.

Или наистина е развълнувана, че са били откраднати, помисли си Елвира, или пък е добра актриса.

Симпатичен мъж в униформата на кеди26 от минералните бани приближи към масата с метнат през рамо сак за голф.

— Донесох стиковете ви, мисис Хейуърд — каза той и остави сака, — но ми се струва, че ще е по-добре да почистя онзи с клиновидния край. Калъфа го няма и е малко лепкав.

— Но това е нелепо — сопна се Елиз. — Всички стикове бяха почистени, преди да бъдат прибрани в сака.

Лепкав? Интуицията на Елвира се изостри. Тя скочи и рече:

— Нека да погледна, ако обичате.

Взе сака за голф от стреснатия служител и надникна в него. Като внимаваше да не докосва никой от стиковете, тя се наведе и се вгледа в онзи, който беше без калъф. Извитата стоманена главичка на стика беше покрита с тъмнокафяви петна. Дори с просто око се виждаха късчетата кожа и косми, полепнали по метала.

— Някой да извика шериф Алшорн — каза тихо Елвира. — Съобщете му, че по всяка вероятност съм открила оръжието на престъплението.

Два часа по-късно Елвира и Уили бяха посетени във вилата си от шериф Алшорн.

— Добра работа, Елвира — призна Скот някак си неохотно. — Ако онзи кеди беше почистил стика, щеше да бъде унищожено ценно доказателство.

— ДНК? — попита Елвира.

Алшорн сви рамене.

— Може би. Знаем, че това е било оръжието на престъплението, знаем и че е било взето от сака за голф на бившата съпруга. Сакът се е намирал в багажника на незаключената й кола на паркинга.

— Което означава, че всеки би могъл да го вземе и после пак да го остави — допълни Уили.

— Всеки, който е знаел, че е там — обади се Елвира. — Нали така, Скот?

— Да.

— Не съм докоснала този стик, но ми се стори, че от него би станало доста опасно оръжие. Права ли съм?

Челото на Елвира се смръщи, което винаги бе знак, както се изразяваше тя, че си е сложила „шапката за мислене“.

— Да, от него е станало страшно оръжие — съгласи се Скот. — Стиковете с клиновидни накрайници са най-тежките.

— Не го знаех. Ако възнамерявах да фрасна някого по главата със стик за голф, мисля, че бих грабнала първия, който ми попадне.

— Елвира — рече Скот и поклати глава, — може би просто трябва да те взема на служба при мен.

— Да, и аз стигнах до същия извод. Някой, който играе голф или поне разбира от голф, е избрал този стик за срещата си с Котър снощи.

— И ти се спираш на Боби Крендъл, нали?

Той сви рамене.

— Или на майка му по съвсем разбираеми причини.

Елвира се замисли за Боби, за уплашеното му красиво младежко лице, за опита му да се оправдае, като изтъкне, че винаги до този момент сам е изплащал загубите си. Предполагаше и вероятно не беше далеч от истината, че Надин винаги го бе измъквала, и той се беше втурнал към нея, очаквайки отново да го направи. Снощи Елвира бе видяла със собствените си очи как той беше осъзнал, че този път майка му е безсилна да го спаси. А беше съвсем ясно, че Надин би сторила всичко, за да не отиде синът й в затвора. Дори беше казала, че…

— Положението и на двамата не изглежда розово — изрече бавно тя, — но знаеш ли какво, Скот? И двамата са невинни. Усещам го с костите си.

Намираха се в дневната на вилата. Плъзгащата се стъклена врата беше отворена и свежият хладен бриз откъм Тихия океан бе прогонил обедната жега.

Откъм вътрешното дворче се чуха препускащи стъпки, после изведнъж Надин бутна плъзгащата се рамка.

— Елвира, помогни ми — изхлипа тя. — Боби ще признае, че е убил Котър. Спри го, моля те, спри го. — После видя шерифа. — О, господи! — изпищя тя.

Скот се изправи.

— Мисис Хейуърд, по-добре ще е да ида да намеря сина ви и да видя какво има да ми каже.

А на вас предлагам да надникнете в собственото си сърце и да помислите защо внезапно е изпитал нуждата да се признае за виновен в убийство.

Скот Алшорн и двама заместник-шерифи отведоха Боби Крендъл в полицейското управление на Монтерей Каунти. След няколко минути Надин, придружена от Елвира и Уили, ги последва с лимузината на минералните бани.

Надин беше престанала да хлипа. Напълно мълчалива по време на краткото пътуване, когато стигнаха управлението, тя пожела да се види с шерифа.

— Имам да му казвам нещо много важно — рече тя.

Елвира веднага усети какво възнамеряваше да направи Надин.

— Надин, искам да извикаш адвокат, преди да започнеш да говориш.

— Адвокатът не може да ми помогне. Никой не може.

Отведоха ги до чакалнята, където останаха, докато Скот не изпрати да ги повикат час по-късно. До този момент Елвира вече беше толкова разтревожена, че едва не забрави да включи микрофона в брошката си слънце.

— Къде е Боби? — попита Надин, когато най-сетне ги въведоха в кабинета на Скот.

— Чака да напечатат самопризнанията му на пишеща машина.

— Той няма какво да признава — извика Надин. — Аз…

Скот я прекъсна.

— Мисис Хейуърд, не казвайте нито дума, преди да сте ме изслушали. Чували сте за предупреждението Миранда, нали?

— Да.

Елвира усети как ръката на Уили се протегна да я успокои, докато Скот четеше правата на Надин, след което я накара да прочете текста сама и я попита дали е разбрала всичко.

— Да, да, знам, че мога да поискам адвокат.

— Много добре. — Скот се обърна към един полицай. — Доведи стенографката. Елвира, вие с Уили изчакайте отвън.

— О, не, нека останат, моля ви. — Надин трепереше.

Елвира я прегърна.

— Нека остана с нея, Скот.

Надин започна признанието си направо.

— Позвъних на Котър в апартамента. Казах му, че трябва да говоря с него.

— В колко часа беше това?

— Аз… не съм сигурна. Бях си легнала. Не можех да заспя.

— За какво искахте да говорите с него? — попита Скот.

— Възнамерявах да му кажа за кражбата на бижутата и да го помоля да не обявява изчезването им. Елвира, ти си толкова умна. Мислех си, че може би, просто може би ще откриеш кой ги е взел. Аз наистина си бях сложила някои от тях онази вечер. Доста хора изразиха възхищението си и всички тези хора са тук. Вероятно всичко е в сейфа на някоя от вилите.

— Той съгласи ли се да се срещнете? — попита Скот.

— Да, на игрището за голф.

— Защо не в апартамента? — попита Елвира. — Ти си му съпруга.

— Той… той каза, че искал да се поразходи, а игрището е по средата на пътя и за двама ни.

Обясни ми точно как да стигна дотам.

— Защо взехте стик за голф?

Надин прехапа устната си.

— Котър често освирепяваше. Страхувах се, че ако се вбеси… И точно така стана. Когато му казах за кражбата и за парите за застраховката, той ужасно се ядоса. Вдигна ръка и се опита да ме удари. Аз се отдръпнах, вдигнах стика и… — Гласът й изтъня. После тя прошепна: — Не си спомням да съм го удряла, но после той лежеше там и знаех, че е мъртъв.

— Оставили сте стика за голф обратно в колата на Елиз Хейуърд?

— Да. Просто исках да се отърва от него.

— Защо в нейната кола?

— Знаех, че държи стикове там. Виждала съм я с тях. На излизане от минералните бани минах през паркинга.

Не само челото, но цялото лице на Скот се бе смръщило от мисли.

— Признанията ви са по-приемливи от тези на сина ви — рече той. — Съжалявам за вас, мисис Хейуърд. Щяхте да направите на Боби много по-голяма услуга, ако го бяхте оставили да си понесе заслуженото за присвояването на вноската за застраховката. Щеше да се справи. Предпочиташе да се озове в газовата камера, отколкото да позволи да бъдете арестувана за убийството на съпруга си. Сега мога да ви кажа, че признанията му не бяха убедителни.

Скот се изправи.

— Когато напечатат показанията ви и ги подпишете, ще бъдете официално обвинена в убийство. В момента сте арестувана по подозрение в убийство първа степен.

Елвира и Уили бяха отишли в полицейското управление с Надин, а сега се връщаха оттам с Боби. Отдаден на мъката си, той се беше свил в колата с опряна на скръстените си длани брадичка и с полузатворени очи. Цялото същество на Елвира преливаше от майчински инстинкти. Толкова страда, мислеше си тя, и обвинява себе си. Накрая го заговори:

— Боби, ще останеш във вилата на майка си, нали?

— Да, ако баронеса фон Шрайбер разреши. Майка ми я е ангажирала само до събота.

— Знам, че Мин ще намери къде да те настани. — Обърна се към Уили. — Мисля, че ще е добре с Боби да прекарате заедно останалата част от деня. Заведи го в гимнастическия салон или при басейна.

Стисна устни, тъй като не искаше да дава празни обещания. Но докато лимузината минаваше по Севънтийн Майл Драйв реши да каже каквото имаше:

— Боби, знам, че не си убил Котър Хейуърд, а съм също толкова сигурна и че майка ти не го е направила. Тя си мисли, че така защитава теб, точно както и ти си мислеше, че защитаваш нея. Сега искам истината. Какво стана, след като с Уили си тръгнахме снощи?

Лицето на Боби се озари от слаба надежда. Той отметна назад тъмнорусата си коса, която толкова приличаше на тази на майка му.

— С мама бяхме доста отчаяни. Тя беше сигурна, че Котър ще се замисли върху това защо не е сложила нито едно от бижутата на вечеря, ето защо смяташе, че ще е по-добре да му каже за случилото се, вместо да чака до събота. После и двамата си легнахме. Известно време я чувах да плаче, но не знаех дали трябва да отида при нея. След това съм заспал.

Погледна нервно към предната седалка, после осъзна, че Елвира беше натиснала бутона, с който се вдигаше стъклото между тях и шофьора.

— Събудих се към пет часа и надникнах при мама. Не беше в стаята си. Видях бележника й и се обадих в апартамента на Хейуърд, но никой не вдигна. Изплаших се и реших да отида там. Боях се, че е отишла да се види с него и може да й се е случило нещо. Затичах натам, но когато стигнах, забелязах полицейски коли; един служител от поддръжката ми каза какво се е случило. След това ме обзе паника. Затова се признах за виновен. Защото, ако го е направила майка ми, извършила го е заради мен.

Елвира погледна младежа. Лицето му излъчваше болка.

— Не вярвам да го е направила, Боби — успокои го тя, — затова казах на шериф Алшорн да се огледа и за други хора, които биха могли да имат причини да убият втория ти баща. Сега задачата ми е да открия кой го е сторил.

Голям кафяв плик очакваше Елвира във вилата.

В него се намираха материалите, които беше поискала от Чарли Евънс, редактора в „Ню Йорк Глоуб“ — изрезки от вестници и списания, свързани с Котър Хейуърд. Елвира почти беше забравила, че е пропуснала обяда, когато се потопи в тях, после си спомни миниатюрната кифличка от закуската и си даде сметка, че ужасното й главоболие не се дължи единствено на стреса. Позвъни на румсървиза.

Десет минути по-късно се появи усмихната сервитьорка с чаша минерална вода, кана билков чай и салата от моркови и краставици — обедното меню за деня. Елвира си представи с копнеж един хубав, сочен хамбургер, после си спомни забележката на Бара Сноу, че сестра й получила заведение „Макдоналдс“ при развода си. Усмихна се леко, като си мислеше, че в момента се чувстваше така, сякаш можеше да изяде всичките сандвичи на сестра й наведнъж.

Елвира откри, че внушителният материал за Котър Дж. Хейуърд наистина бе занимателно четиво. Беше роден в Дериън, Кънектикът, и бе внук на създателя на приспособлението, улесняващо междуградските и международните телефонни разговори — дядо му бе продал изобретението си на „AT&T“ за шестдесет милиона долара.

Огромна сума в онези дни — помисли си Елвира, докато си записваше в бележника. Именно тогава Котър Първи купил бижутата за жена си. Тъй като бил всеизвестен като скъперник, покупката предизвикала сензация във вестниците. Бижутата преминали към сина му, Котър Втори, плейбоя, чиито четири жени една след друга ги носили. Но докато бижутата останали непокътнати, гуляйджийският му начин на живот и бракоразводните споразумения доста намалили семейното богатство.

Котър Трети, покойният съпруг на Надин и покоен бивш съпруг на Елиз, като че ли бе нещо средно между двамата. Имаше десетки снимки от младежките му години, на които се виждаше в компанията на филмови звезди и дебютантки.

Беше се оженил за Елиз на тридесет и пет и също като дядо си беше известен със стиснатостта си. Правел собствени инвестиции и слуховете говореха, че имал над сто милиона долара, но точни цифри не се знаеха.

Трябва да е бил страхотен играч на голф, помисли си Елвира. Много от снимките му бяха направени по игрищата, където беше с Джак Никлаус27 и бившия президент Форд28. На по-старите снимки се виждаха той и Елиз, хванати за ръка, облечени в екипи за голф, понякога получаващи заедно награди. По-скорошните снимки, тези, направени през последните три години, показваха него и Надин на светски събирания, но нямаше нито една, на която тя да играеше голф.

Една снимка особено много привлече погледа на Елвира. На нея се виждаше как Елиз и Бара Сноу получават еднакви награди на благотворително състезание в „Риджууд Кънтри клъб“ в Ню Джърси, а Котър Хейуърд, като председател на състезанието, им ги връчва. Това е само преди шест седмици, помисли си тя.

Усмивката на Котър в този ден изглеждаше съвсем искрена, докато стоеше между двете жени. Елиз бе вдигнала усмихнато поглед към него. Любов и омраза, помисли си Елвира. Това изпитваше Елиз към бившия си съпруг. Прочете написаното под снимката и вдигна поглед. О, господи, помисли си. О, господи.

Пресегна се за телефона, обади се на Чарли в „Глоуб“, благодари му за получените материали и го помоли да й изпратят по факса още един материал възможно най-скоро.

— Знам, че в Ню Йорк е осем часът, но ако можеш да натовариш някого с тази задача веднага, ще помоля Мин да ми даде ключа от кабинета си, така че да го имам още тази вечер. Много ти благодаря.

Следващата й работа беше да прослуша записите, които беше направила миналия ден на вечеря, после във вилата на Надин и на обяд. Докато слушаше, си водеше бележки.

В шест часа Уили се върна изтощен.

— Плувахме, тренирахме на онези гимнастически уреди. Боби знае как да ги използва. После изпихме по чаша портокалов сок заедно и поговорихме. Той е симпатичен млад човек, скъпа, и напълно си дава сметка, че майка му е в това положение заради него. Казвам ти, ако някак си се намери истинският убиец и Надин се отърве, Боби Крендъл едва ли ще си купи нещо повече от лотариен билет оттук нататък, за да задоволи комарджийската си страст. — После Уили забеляза купчините изрезки, подредени върху масата. — Откри ли нещо?

— Нищо определено, но не съм съвсем сигурна. Както и да е, на вечеря вероятно ще бъде интересно.

За облекчение на Елвира всички на масата им присъстваха. Беше се страхувала, че Елиз може да поиска да й сервират вечерята във вилата. Но първата мисис Хейуърд, все така ледено спокойна, бе облечена с елегантна тъмносиня дълга до глезените рокля.

Бара Сноу беше с бял копринен костюм с панталон — дреха, която подчертаваше русата й красота. Все пак не е толкова прекрасна, колкото изглежда на снимките на онези реклами, помисли си Елвира — около очите и устата на Бара се виждаха ситни бръчици.

Главната тема на разговорите беше арестът на Надин.

— Надявам се да съзнава, че ако я осъдят, няма да получи и пукната пара от богатството на Котър — рече Елиз с недвусмислено удоволствие в гласа си.

— Както казахте, трябва да се спазва деветата Божа заповед — вметна Елвира. — С други думи, ако вие с мистър Хейуърд бяхте постигнали помирение преди четири години… Предполагам, че често сте го правили, нали? Кавги и сдобрявания, кавги и сдобрявания? Тогава вие щяхте да сте вдовицата. Вместо това той се е насочил към Надин. Мъчно ми е и за вас. На всички ни е тежко, когато загубим съпруга си, но не е зле да бъдеш богата вдовица.

— Наистина не ми харесват забележките ви, мисис Миън — отвърна остро Елиз. — Уведомиха ме за репутацията ви на любител детектив, но ви моля да ми спестите размишленията си.

Елвира си придаде смутен вид.

— О, толкова съжалявам. Не исках да ви обидя. — Надяваше се разкаянието й да изглежда убедително. — Просто ужасно ми е мъчно за Надин. Искам да кажа, тя не е любителка на голфа. Има толкова бледа кожа, а синът й доверил на Уили, че е най-слабата атлетка на света. По-скоро е артистичен тип, струва ми се. Така или иначе имам предвид, че за всички е само лош късмет, дето с Котър не сте се спогодили, нали? А още по-лошо е за нея, че е носела именно вашия стик за голф, когато е отишла да се срещне с него. Наистина се надявам да не се е опитвала да насочи подозренията към вас. Но все пак понякога убийците са толкова притеснени, че допускат грешки.

Елиз умишлено пренебрегна Елвира и коментарите й и започна усилено да бъбри с Дженингсови, докато Бара флиртуваше без особен ентусиазъм с бившия конгресмен. По време на десерта Елвира с изумление научи, че Елиз си заминава в събота.

— Просто искам да бъда на милион километра оттук — обяви Елиз. — Това място ми действа много потискащо и никога не съм играла голф по-зле. Знаех, че днес ще бъда ужасна.

После Бара каза:

— Аз също заминавам. Обадиха се от агенцията ми. Трябва да повторя някои снимки в Ню Йорк за рекламите на „Ейдриън“. Ще се откажа от втората седмица тук.

На Елвира й беше трудно да не се втренчи в Елиз. Микрофонът беше включен и по-късно щеше да прослуша всяка казана по време на вечерята дума. Елиз се беше изпуснала с нещо. Какво беше то обаче?

Забавлението на вечерта беше лекция за испанското изкуство от четиринадесети век, придружена с прожекция на диапозитиви. Докато хората влизаха в задния салон, където бяха подредени столове, Елвира помоли Мин да й даде ключ от кабинета си.

— По-късно очаквам да ми изпратят нови факсове и искам да ги прегледам още тази вечер.

Мин се усмихна топло заради наблюдаващите ги. Когато заговори обаче, в гласа й се долавяше тревога.

— Шестима от гостите отмениха резервациите си за следващата седмица. Бесни са от начина, по който представителите на медиите се трупат пред портала. Елвира, защо Надин не е убила Котър с някой от неговите собствени стикове? Защо й е трябвало да взима оттук? Да не би да се е опитвала да изглежда така, сякаш Елиз е извършила престъплението?

— Това притесняваше и мен — отвърна Елвира и кимна. — И аз не го разбирам. Защо ще връщаш на мястото му изцапан с кръв стик, освен ако не искаш да бъде открит?

На следващата сутрин по покана на Елвира Скот Алшорн отиде във вила „Тренкуилити“ за сутрешното кафе.

— Е, доволен ли си? — попита го тя решително. — Искам да кажа, напълно, съвършено убеден ли си, че Надин е убила съпруга си?

Скот се втренчи в съдържанието на чашата си.

— Хубаво кафе.

— Не отговори на въпроса на Елвира — подкани го твърдо Уили.

Елвира се усмихна на себе си. Знаеше, че Уили все още беше малко ядосан на Скот заради начина, по който бе разговарял с нея вчера.

— Мисля, че не съвсем — отвърна бавно Скот. — Надин направи самопризнания. Имала е мотив, много силен мотив. От телефона във вилата й са направени две местни обаждания. Едното е било на девети. Това е сряда. Другото — на десети. Тоест вчера, което съвпада с твърдението й, че се е обадила на Котър в сряда вечерта, и с думите на Боби, че се е опитал да се свърже с Котър Хейуърд рано в четвъртък сутринта. Така че все пак защо да се съмнявам в самопризнанията й?

— Шерифе, някога пускал ли си лъжлив слух, за да подплашиш убиеца — попита Елвира. — Имам предвид, че калифорнийските адвокати непрекъснато го правят, за да помогнат на клиентите си, и ние също можем да го направим, ако това ще доведе до нещо добро.

Докато той клатеше глава, тя продължи убедително:

— Скот, всичко това е свързано с бижутата. Не го ли разбираш? Бижутата все още липсват. Да предположим, че Надин е знаела — Котър Хейуърд се готви да я зареже, — затова е инсценирала грабеж, та поне след развода да й останат бижута, които е смятала, че може да намери начин да продаде. В мига, в който тя се е обадила на Боби, за да го уведоми за кражбата, и е открила, че застраховката не е внесена, единственото, което е трябвало да направи, е било да се откаже от версията за обир. Обадила се е на Боби, преди да съобщи на Мин. И нека ти кажа, когато се срещнах с Надин, тя беше обезумяла.

— Добре, не е откраднала собствените си бижута. Съгласен съм.

— Сигурен ли си, че Боби е бил все още в Ню Йорк следобеда на кражбата?

— Да. Имаме потвърждение на алибито му.

— Тогава някой друг е откраднал бижутата и се обзалагам на каквото и да било, че този човек е също убиецът. Скот, съгласи се да пуснем лъжлив слух, моля те.

Беше хубав ден. Сутрешното слънце огряваше с топли ярки лъчи олимпийския басейн и масите около него, скрити под чадъри, с всички цветове на дъгата. На една от масите беше оставено радио, нагласено на вълните на местната станция, с високо пуснат звук. То прикова вниманието на мълчаливо отпусналите се гости, които редуваха утрините си упражнения, с масажи на лицето и тялото и маски с водорасли.

Гласът от радиото съобщаваше, че според известни сведения шерифът е попаднал на важна улика. Няколко ясни отпечатъка от стъпки са били открити в горичката близо до шестнадесетата дупка на игрището за голф, където е бил убит Котър Хейуърд. Шерифът смятал, че това са отпечатъците на убиеца, който очевидно се е криел и е причаквал Хейуърд. Онова, което правело тази улика особено важна, бил фактът, че откритите отпечатъци, макар и очевидно женски, били определено по-големи от стъпалата на призналата се за виновна, която носела обувки номер пет и половина.

— А най-изненадващото е — продължи говорителят, — че, както изглежда, откраднатите бижута са фалшиви копия, направени от Хейуърд, когато той решил да повери застраховането им на доведения си син. Притеснявал се е да не би Боби Крендъл да направи именно онова, което и извършил — да осребри чека за застраховката и да я остави да изтече. И така по всяка вероятност крадецът на бижутата на Хейуърдови е задигнал фалшификати без всякаква стойност.

Този следобед Елвира не можа да седне на масата на Елиз Хейуърд, но все пак успя да си намери място в съседство. Включи касетофона и обърна стола си към Елиз, а после се обади така, че непременно да бъде чута:

— И това не е цялата история. Знаете, имам склонност да си пъхам носа в подобни работи и от онова, което чух, те са толкова убедени, че убиецът е гост тук, та шерифът поискал разрешение от съда да провери номерата на обувките на всички жени на минералните бани. Ако намерел такива, които да съвпадат с отпечатъците, съдията щял да му разреши да претърси вилата и вещите на въпросната личност заради бижутата.

— Но това е незаконно — възрази някой.

— Намираме се в Калифорния — напомни Елвира. Наведе се назад дотолкова, доколкото можеше, без да събори стола, и чу със собствените си уши Елиз да казва съвсем тихо:

— Напълно в стила на Котър. Ама съвсем в стила на Котър. — След това тя бутна стола си назад и се извини.

Елвира знаеше, че жена детектив, облечена като камериерка, ще проследи Елиз. Но тя имаше и друг план. Когато стана време гостите да тръгнат за следобедните си занимания, тя внимателно проследи Бара Сноу до вилата й, промъкна се във вътрешния двор и скрита отстрани на плъзгащата се стъклена врата, надникна вътре.

Отдръпна глава, когато Бара се огледа, после я подаде достатъчно, за да види как Бара отмества настрани портрета на Мин и Хелмут и набира комбинацията на сейфа си. Миг след това тя извади оттам найлонов плик, блестящото съдържание на който бе свито на топка.

— Така си и мислех! — въздъхна Елвира. — Така си и мислех! Сега Бара трябва да се отърве от тях…

Отдръпна се назад. Вилата на Бара, също като тази на Надин, беше от най-отдалечените от главната къща, малко изолирана, заобиколена от дървета. Къде възнамеряваше Бара да остави бижутата? — зачуди се Елвира.

Бях сигурна, че е Елиз, помисли си Елвира, но след това, като накарах Чарли да ми изпрати и останалите снимки от онова състезание в „Риджууд Кънтри клъб“, започнах да виждам картината различно. На няколко от снимките начинът, по който се гледаха Бара и Котър, беше доста красноречив. После и от записа ставаше толкова ясно, че Бара е убедила Елиз да отиде да играе голф вчера. Бара изпрати кедито за стиковете, след като през цялото време е знаела какво ще открие. Като че ли не я интересуваше дали ще бъде замесена и Елиз, или Надин ще остане основната заподозряна. И в двата случая никой не би допуснал, че тя има нещо общо с убийството.

Подозренията на Елвира се бяха задълбочили, когато Бара беше заявила, че трябва да се върне за снимки. Елвира знаеше, че това не е вярно. Текстът под снимката, която имаше, я описваше като бившия модел на „Ейдриън“. Това бе привлякло вниманието на Елвира.

От друга страна, онази забележка, че сестра й получила заведение „Макдоналдс“ при развода си… Какво беше споменала Бара? „Аз нямах този късмет.“ Обзалагам се, че тя е доста притеснена с парите, каза си Елвира.

Обаче оставаше въпросът дали беше извършила обира сама? И откъде е знаела комбинацията за сейфа на Надин?

Имаше само един човек, от когото би могла да я научи, проблесна в ума на Елвира — Котър Хейуърд. Дали той не е откраднал собствените си бижута, за да получи застраховката и да изплати с нея последните три милиона на Елиз?

Във вилата беше тихо. Бара сигурно вече се побърква, опитвайки се да измисли къде да скрие бижутата, които смята за фалшиви, рече си Елвира. Мислите й внезапно бяха прекъснати, когато нещо малко и твърдо се притисна в гърба й и тя чу шепота на Бара Сноу:

— Твърде сте умна и това не е добре, мисис Миън.

Скот Алшорн беше в лошо настроение. Не му харесваше идеята да се носят лъжливи слухове по време на разследване на убийство. Затова никак не му беше трудно да изглежда бесен, когато отново сляза при портала на минералните бани, за да застане пред представителите на медиите.

— Нямам коментари относно отпечатъците от стъпки на мястото на убийството — заяви той с леден тон. — Няма да обсъждам и твърденията на някои, че откраднатите бижута били фалшиви копия на скъпоценностите на Хейуърдови. Ще се опитам обаче с всички сили да открия източника на изтичане на информация от офиса ми към медиите.

Е, това поне е вярно, помисли си той, докато минаваше покрай микрофоните и камерите и се връщаше при колата си. Територията на минералните бани изглеждаше пуста. Скот знаеше, че след сервирането на лекия обяд заниманията за разкрасяване се подемаха отново с пълна пара. Мин вечно го преследваше поне веднъж като неин гост да се остави на грижите й за цял ден. Само това ми липсва, мислеше си раздразнено, да ме увият във водорасли.

Отиде право в кабинета на Мин, където Уолт Пиърс, един от заместниците му, го чакаше заедно с Мин, Хелмут и Уили.

— Къде е Елвира? — попита той.

— Трябва да дойде всеки миг — отвърна уклончиво Уили.

— Което означава, че пак й е хрумнало нещо — каза Скот и мислено се поздрави, задето беше наредил на Лиз Хил, негова служителка, да следи Елвира.

Обърна се към Пиърс.

— Има ли вече някакви доклади?

— Дарва се обади — осведоми го Пиърс. — Проследила Елиз Хейуърд до вилата й. Държи я под наблюдение.

— Някакви следи, че бижутата може да са у Елиз Хейуърд? — запита Скот.

— Отишла е право при сейфа. В него била скрита бутилка джин.

— Джин! — възкликна Мин. — В правилника ни е включено изискване гостите да не крият алкохол в сейфа. Камериерките са инструктирани да докладват за всякакво наличие на алкохол във вилите, но те, разбира се, нямат достъп до сейфовете.

— Как могат гостите ни да отслабнат, ако пият? — въздъхна Хелмут. — Как могат да си възвърнат свежестта на младостта?

Е, ти успяваш, рече си Уили.

— Дарва държи Елиз Хейуърд под наблюдение с бинокъла си. Казва, че Хейуърд плачела, смеела се и пиела. С други думи, изпаднала е в истерия — продължи Пиърс.

— Толкова за теорията на Елвира — рече Скот. — Ако Елиз Хейуърд държеше бижутата, щеше да се опита да се отърве от тях. Последното нещо, което би правила, е да се напива. Уолт, какво научи от Лиз?

— Мисис Миън се крие във вътрешния двор на вилата на Бара Сноу. Лиз няма видимост към вътрешността на къщата, само към фасадата откъм вътрешния двор, но засега нищо не се е случило.

— От колко време е там Лиз? — попита Скот.

— От около петнадесет минути.

Предавателят в ръцете на Пиърс избръмча.

Той го включи и рече:

— Какво става? — После тонът му се промени. Погледна към Мин. — Офицер Хил иска да знае дали има и друг вход към вилата на Бара Сноу.

— Да — отвърна Мин. — Тази вила е снабдена с плъзгаща се врата от голямата спалня към задния двор.

Скот грабна предавателя.

— Какво има? — Слуша известно време, после попита: — С униформа на камериерка ли си?… Добре… Отиди до вилата. Намери си извинение да влезеш и пак се обади.

Уили усети познатото неприятно чувство в стомаха, което изпитваше винаги когато започнеше да се притеснява за Елвира.

Малко по-късно предавателят отново издрънча. Офицер Хил не си направи труда да говори тихо и те всички я чуха.

— Бара Сноу и мисис Миън са изчезнали. Трябва да са излезли през задната врата. Това е само на няколко крачки от гората. Сноу, изглежда, е отваряла стенния сейф. Картината пред него е бутната настрани.

— Идваме веднага — каза й Скот. — Опитай се да откриеш следите им.

Уили го сграбчи за ръката.

— Къде свършва тази гора?

— При „Пебъл Бийч клъб“ — отговори му Мин. — Ако бижутата са у Бара, сигурно възнамерява да се отърве от тях някъде в гората. Ще е почти невъзможно да бъдат намерени. Това са повече от триста и петдесет декара, много от които гъсто обрасли, а на места дори е заблатено. — После, като забеляза изражението на Уили, побърза да добави: — Но Елвира може просто да я следи. Сигурна съм, че е в безопасност.

Елвира се препъваше из гъстите храсти, бутана напред от долепения до гърба й пистолет. Буйната растителност дереше глезените, а около лицето й жужаха безброй насекоми. Привличам комарите, мислеше си тя. Дори на света да има само един комар, той ще ме открие.

— Върви по-бързо — заповяда й Бара.

Само да можех да й отвлека вниманието, мислеше си Елвира, като се оглеждаше за някаква пръчка, за нещо, с което да може да се защити.

Нарочно се спъна и падна на колене, възползвайки се от момента, за да си поеме дъх.

— Къде ме водиш? — запита тя и вдигна поглед към Бара Сноу.

Беше й трудно да свърже тази жена с неумолим поглед и стиснати устни с онази изискана и забавна дама, с която беше седяла на една маса през последните дни. Като че ли Бара си беше сложила маска. Или може би, помисли си Елвира, другото й лице е било маската.

— Ти уби Котър Хейуърд, нали? — попита тя. — Ти открадна бижутата?

Сноу насочи пистолета към нея.

— Ставай — заповяда тя. — Освен ако не искаш да умреш тук.

Елвира се подчини. Прояви обаче достатъчно хладнокръвие, за да пусне касетофона, докато се изправяше. После, надявайки се Бара да не забележи, плъзна малката дамска чанта надолу по ръката си и я остави да падне, когато тръгна.

— Така е по-добре. Продължавай.

— Добре. Добре. — Елвира влачеше крака с надеждата да остави някакви следи. Тук беше ужасно задушно, тъй като никакъв вятър не проникваше през гъстата растителност. Едва дишаше. Но каквото и да станеше, трябваше да запише признанията й.

— Кажи ми нещо — изпъшка тя. — Ти ли уби Котър?

— Елвира, толкова си умна, че би трябвало да си разбрала всичко. Сега млъквай и върви!

Елвира отново почувства пистолета, този път отзад в тила си.

— Според мен ти си откраднала бижутата, но си се опитала да прилича на кражба с взлом, затова си разхвърляла всичко. Явно много си била озадачена защо Надин не е обявила изчезването им. Вървя толкова бързо, колкото мога — изпъшка тя. — Престани да натискаш това нещо в тила ми.

После продължи:

— Въпросът е, защо си убила Хейуърд? Срещнал се е с теб на игрището за голф, нали? Обзалагам се, че е трябвало да му предадеш бижутата. Права ли съм?

— Да, права си.

В гласа на Бара се долавяше чувство на гняв и поражение.

Малко след това дърветата изведнъж се разредиха и те стигнаха до блатиста местност. Елвира усети калта под краката си. Право пред тях имаше езерце, цялото покрито с тинеста вода и растителност. Сигурно се приближаваме до територията на „Пебъл Бийч клъб“, помисли си. Какво ли възнамерява да прави сега?

— Обзалагам се, че той ти е дал комбинацията за сейфа на Надин, след което се е канел да поиска парите от застраховката, за да плати на Елиз — упорстваше Елвира.

— Точно така — отвърна Бара. — Сега можеш да млъкнеш.

Елвира се обърна.

— Въпросът е, защо си го убила? Заради думите на Елиз, че е скъперник и че така или иначе Надин ще остане без пукната пара, ако се разведе с него? Може би си решила, че ще е по-добре да си запазиш това? — Посочи пликчето с бижута в ръцете на Бара.

— Отново си права, Елвира. — Този път Бара Сноу насочи пистолета към сърцето й. — А когато им кажа, че съм те видяла да притичваш покрай вилата ми след някакъв мъж, който е приличал на един от кедитата в „Пебъл Бийч клъб“, ще започнат да търсят убиеца тук, а не на минералните бани. А аз ще се върна навреме за масажа на лицето си. Докато те открият — ако въобще те открият, защото това езерце е дълбоко, а калта те всмуква надолу като подвижен пясък, — ще бъда далеч от това място. Сега вземи тези фалшиви скъпоценности във влажните си малки ръце. Искам да се отърва едновременно и от тях, и от теб.

Елвира се подчини, а Бара отстъпи назад и отново насочи пистолета към сърцето й.

Докато тичаше към вилата на Бара, Скот нареди да изпратят патрулни коли към двата края на гората и полицаите да започнат да търсят Бара и Елвира.

— Може да са навсякъде — рече рязко. — Уолт, ще се разделим, докато не дойде помощ. Мин, вие с барона и Уили не се намесвайте.

Пренебрегвайки нареждането на шерифа, Уили се насочи към гората, като викаше Елвира. Онази жена е убийца, повтаряше си той, а вероятно вече е и много отчаяна. Ако е разбрала, че Елвира я следи, по-добре ще е да знае, че има и други хора наоколо и още едно убийство няма да й се размине.

Уили си даде сметка, че шерифът и заместникът му бяха тръгнали в различна посока от тази, в която интуицията му подсказваше да поеме. Вероятно ще е по-добре да се насоча към океана, помисли си Уили, обезпокоен, че интуицията му можеше и да не се окаже вярна. Възможно беше Бара Сноу да се опита да отведе Елвира до брега.

Тогава я забеляза — чантата на Елвира. Беше сигурен, че я е изпуснала нарочно. После успя да види къде тревата беше малко смачкана. Да, това беше вярната посока.

Хвърли се напред и стигна до поляната навреме, за да стане свидетел на онова, което ставаше там, но не и за да спре Бара Сноу.

Когато Бара дръпна спусъка, Елвира отскочи, после усети остра болка някъде до брошката си слънце. Докато политаше назад към водата, тя си мислеше: Господи, застреляха ме.

Уили се хвърли през калта и улови ръката на Бара точно когато насочваше пистолета към мястото, където Елвира започваше да потъва. Изстрелът прогърмя във въздуха, когато измъкна пистолета от ръката й. Той го хвърли във водата, събори я на земята и се спусна към Елвира.

— Тук съм, скъпа — повтаряше, докато повдигаше главата на Елвира. — Тук съм.

Елвира усети болка в рамото си. Брошката, помисли си тя. Куршумът се е ударил в брошката слънце. Беше я спасило отскачането й, но и късметът! Движението й бе заблудило куршума на Бара, така че той само беше одраскал брошката. Усети пронизващата болка, но отново с изненада си помисли: Добре съм! Знам, че съм добре. И бижутата все още са у мен.

Успя да не припадне, за да изпита удовлетворението да види как Скот пристига тичешком на полянката тъкмо навреме, за да задържи Бара, която отчаяно се мъчеше да се измъкне от тресавището.

— Мисля, че събитието изисква да нарушим основното правило на Сайпръс Пойнт Спа — обяви Хелмут, докато една камериерка влизаше след него във вила „Тренкуилити“ с поднос с шампанско и чаши.

Ръката на Елвира беше превързана през рамото й. Настанена удобно на един диван в дневната, тя се усмихваше мило на Мин, Скот, Надин и Боби. Уили, все още пребледнял от тревогата, че се беше измъкнала на косъм, се суетеше около нея като квачка.

— Мисля, че ти трябва почивка, скъпа — измърмори той за петнадесети път през последните пет часа.

— Добре съм — отвърна Елвира — и ще бъда вечно благодарна, че реших да си сложа брошката „за всеки случай“. Бог ми е свидетел, не съм си и помисляла, че този „всеки случай“ ще означава да стрелят по мен. Брошката е доста пострадала, но записът е невредим. Хванала съм Бара Сноу натясно. — Усмихна се при тази мисъл.

Скот Алшорн поклати глава. Отново се улови, че отправя благодарствена молитва, задето Елвира Миън живееше толкова далеч. Тя привличаше бедите, това беше безспорно.

И все пак неохотно си призна, че планът на Елвира да пуснат слуха за отпечатъците от стъпки на мястото на престъплението, както и за фалшивите бижута наистина бе свършил работа. Ако не се беше съгласил да го направят, Надин Хейуърд все още щеше да е в затвора и да поддържа версията, че е убила съпруга си, само за да спаси сина си. А Бара Сноу щеше да си стегне багажа и да си замине за вкъщи, оставяйки зад гърба си един труп и отнасяйки със себе си откраднати бижута за четири милиона долара.

Прие чашата шампанско, когато му я предложиха, и щом Хелмут вдигна тост за Елвира, Скот с радост се присъедини и отдаде дължимото на смелостта й. И все пак с оглед на бъдещето той реши, че е време да си каже думата.

— Елвира, скъпа моя приятелко, отново отърва кожата. Но бихте помолил да отбележиш, че ако не те следеше полицайка…

— Която ти изпрати по петите ми — прекъсна го Елвира. — Това беше много умно от твоя страна, Скот.

— Благодаря. Бих искал да изтъкна все пак, че днес едва не загуби живота си само защото не поиска помощ, когато тръгна да следиш Бара Сноу.

Опитът на Елвира да изглежда огорчена не беше убедителен.

— Ще бъда искрена — каза тя. — По-скоро допусках, че Елиз ще се окаже убийцата. Изглеждаше ми по-логично. И да ви призная, наистина имаше едновременно любов и омраза между тях двамата с Котър Хейуърд.

— Като се замисля сега, така е — тихо се обади Надин. — Очевидно едно от нещата в мене, които са привлекли Котър, е, че не играя голф. Струва ми се, че с Елиз непрекъснато се караха заради игрите си. Но след четири години явно му бях дотегнала и онзи тип връзка започваше да му липсва.

— Само че се е насочил към Бара, а не към Елиз — намеси се Скот. — Когато Елиз Хейуърд научи какво се е случило този следобед, тя си призна, че искрено се е надявала Котър Хейуърд отново да пожелае да бъде с нея. После усетила, че има друга, но не предполагала, че е Бара.

Скот се обърна към Надин. Усмихна се леко, като видя благословеното спокойствие, изписано на лицето й, и пълното щастие, излъчващо се от сина й Боби. След това обаче се насили да изглежда строг.

— Надин, вие с Боби излъгахте един заради друг. Не беше трудно да се разбере, че историята на Боби е съшита с бели конци, но те моля да си дадеш сметка, че можеше да свършиш в газовата камера, ако съдията или съдебните заседатели бяха повярвали на разказа ти. За щастие Елвира не ти повярва, а и аз вътрешно се съмнявах.

— Но ти наистина онази вечер си станала от леглото и си излязла от вилата — рече Елвира. — Затова Боби е тръгнал да те търси. Не разбрах само къде си ходила.

Надин изглеждаше смутена.

— Вярно е, обадих се на Котър, но когато той вдигна, бях толкова разстроена, че затворих. После отидох до басейна и седнах в един от шезлонгите. Знаех, че никой няма нито да ме види, нито да ме чуе там, а не исках Боби да ме слуша как плача. Предполагам, че съм била толкова изтощена, та съм заспала накрая.

— Значи затова имаше одеяло на един от шезлонгите — въздъхна Мин. — Радвам се да го чуя. Когато ми докладваха, не знаех какво да мисля.

— Искам да отбележа още нещо — рече Елвира със сериозно изражение. — Надин, доколкото разбирам, сега си много богата жена. Ще го кажа пред Боби. Няма да му направиш никаква услуга, ако му плащаш комарджийските дългове.

— Съгласен съм — отвърна Боби и погледна към Надин. — Мамо, не те заслужавам.

Мин стана.

— Трябва да отивам в главната къща. Тази вечер ще изнасям лекция за медитацията като част от цялостния процес за постигане на красота.

Този път се обади Уили.

— Мин, с цялото ми уважение ти благодаря за гостоприемството, но в интерес на известно спокойствие, от което се нуждаем, на сутринта тръгваме за Ню Йорк. Можеш да уведомиш някой клиент от списъка на чакащите, че вила „Тренкуилити“ е свободна.