Императорската перла

Глава XIVСъдията Ди излага в задухата две версии пред сержант Хун; началникът на стражата донася вест за ново нападение

В кабинета на съдията Ди старшият писар му помогна да се преоблече в тънък зелен памучен халат. Съдията се разпореди да му сервират обедния ориз в кабинета, а после да му донесат и леген със студени пешкири. И щом началникът на стражата се върне, незабавно да му докладва.

Щом даде разпорежданията си, съдията Ди закрачи из кабинета със сведена глава. Обмисляше последните разкрития. Явно Ся Куан бе наел тримата бандити по нареждане на своя покровител, неизвестния маниак. Дали собственичката на къщата зад даоисткия храм, където е трябвало да отведат похитената жена, го познаваше? Прекалено хубаво и лесно би било, за да се окаже истина. Но пък се случваше щастливо съвпадение да разплете и най-забъркания случай. На вратата се почука. Съдията вдигна глава, очаквайки да види на прага началника на стражата. Появи се писарят, хванал поднос с купичка ориз, супа и блюдо мариновани зеленчуци.

Съдията Ди седна на писалището да обядва. Почти не усещаше какво слага в устата си, мислите му бяха погълнати от трите убийства. Усещаше, че разследването е стигнало до повратна точка, защото най-сетне бе наясно с подбудите на убиеца. Първоначално бе приел за мотив алчността — предполагаше, че престъпникът е целял да задигне перлата и златото. После отхвърли алчността и реши, че злодеят се ръководи най-вече от ревност, което водеше до изводи че историята за Императорската перла е чиста измислица. Сега следваше да отхвърли и ревността, поне като главен двигател, защото вече безусловно бе установено, че в основата на престъпните деяния лежи някакъв извратен порив да се изтезават жени, каквито и да било. Естествено, както доказваха и кражбата на златото, и машинациите със залаганията, все още и алчността не биваше да се пренебрегва като мотив. Но всичко това в момента оставаше на заден план. Като основна първопричина напред излизаше извратена похот. А това не бе никак добре, защото, усетят ли подобни маниаци, че някой пречи на кроежите им, склонни са да прибягват до страшни зверства без оглед на последиците.

Броят на заподозрените се свеждаше до трима, известни на съдията, и евентуално четвърти, неизвестен. Съдията Ди въздъхна дълбоко. Ако престъпникът се ръководеше от някой от обичайните мотиви — алчност, ревност, желание за мъст и прочее, щеше да е ясно каква насока да поеме разследването: старателно и систематично проучване на всичко, свързано с тримата, включително произхода им, семействата, материалното състояние и т.н. Но след като имаше работа с маниак, време за подробно проучване нямаше. Защото нищо чудно престъпникът да убиеше отново, като жертва можеше да бъде всеки. Трябваше незабавно да се предприемат мерки. Само че какви мерки и срещу кого?

Той остави пръчиците за хранене, но не помръдна от писалището, така потънал в мисли, че забрави дори за жегата. Писарят се върна и донесе бакърен леген с пешкири, накиснати в ледена ароматизирана вода. Съдията тъкмо бършеше лицето си, когато се появи началникът на стражата. Щом зърна посърналото му лице, съдията тревожно запита:

— Какво става?

— Къщата намерихме лесно, ваше превъзходителство. В нея е живеел градинарят на стар господарски дом, необитаван от години. Самият дом е напълно порутен, но къщичката на градинаря в дъното на имота е добре поддържана. Единственият й обитател е старицата Мън. Предобед обикновено идвала чистачка да разтреби. Съседите подозират, че там са се устройвали оргии, защото нощем често виждали мъже и жени да влизат и да излизат. Но понеже къщичката е в дъното на запуснатото имение, не виждали и не чували какво точно става. Затова и никой няма представа, кой я е убил.

— Убил!? Защо не започна с това, ама че глупак! Как е била убита?

— Удушена е, ваше превъзходителство — унило отвърна началникът. — Трябва да е имала гостенин, при това малко преди ние да пристигнем, защото чаят в двете чаши, които заварихме на масата, не беше изстинал. Госпожа Мън лежеше мъртва на пода до прекатурения си стол. Около шията й бе усукан копринен шал. Веднага го развързах, но тя вече бе умряла. Наредих да докарат тялото й тук. Сега съдебният лекар прави аутопсия.

Съдията Ди прехапа устни. Четвърто убийство! Овладя се и изрече с равен глас:

— Добре, постъпил си, както трябва. Свободен си.

На прага началникът за малко не се сблъска със сержант Хун. От стражите, охраняващи входа на съдилището, той вече бе научил за новото убийство и бе дотичал да разбере как е станало. Щом влезе, седна и попита:

— Какво означава това, ваше превъзходителство?

— Означава, че имаме работа с невероятно умен и решителен противник, Хун. Да ти кажа какво стана в съда, след като излезе — и съдията разказа на сержанта за подвизите на госпожица Горска Теменужка и заключи: — Престъпникът навярно е видял госпожица Лян да води тримата бандити и жената към трибунала. Тримата мъже той, естествено, не е разпознал, защото пазарлъците около похищението е оставил на довереника си Ся. Но е разпознал госпожица Ли, която е виждал на някое празненство или пир и е бил набелязал за своя следваща жертва. Разбрал е, че госпожица Лян е изненадала похитителите и те ще признаят накъде са водели жертвата си. Веднага е отишъл в къщата и е убил старата сводница — съдията сърдито подръпваше брадата си. После въздъхна дълбоко и попита: — А ти какво успя да научиш?

— Немного, ваше превъзходителство. Говорихме надълго и нашироко с Шън Ба. Той се беше постарал, но успял да разбере единствено, че човекът, който стои зад машинациите със залозите, е свързан с антикварната търговия.

— Пак тази антикварна търговия! Пресвети небеса, като че ли всеки, свързан по някакъв начин с този случай, се интересува и от антики.

— Колкото до Куан Мин, ваше превъзходителство, собственикът на странноприемницата го описа като тих човек, който никога не създава неприятности и си плаща редовно сметките. Заедно проверихме регистъра му и се оказа, че миналата година Куан е отсядал в странноприемницата осем пъти. Винаги идвал неочаквано и никога не оставал повече от два-три Дена. Обикновено излизал веднага след закуска и се прибирал късно вечер. Никой никога не го бил посещавал.

— Кога е бил в странноприемницата за последен път?

— Преди около три седмици. От време на време Куан искал от собственика да му намери жена и винаги уточнявал, че държи да е обикновена проститутка, не скъпа куртизанка, че не било задължително да е хубавица, стига да е чистоплътна, здрава и цената й да е приемлива — сержантът направи физиономия и продължи с примирен тон: — Наминах и през публичния дом близо до странноприемницата, откъдето собственикът обикновено наемал жени за Куан. Говорих с момичетата, които са били с него. От тях не научих нищо особено. Според тях Куан не бил нито по-добър, нито по-лош от повечето клиенти. Никога не искал нещо по-особено, пък и нямало смисъл да се мъчат да му угаждат, защото и така, и така не давал големи бакшиши. Това е — той помълча, после попита: — Защо са ви всички тези подробности за Куан, ваше превъзходителство? Мислех, че…

Прекъсна го почукване на вратата. Влезе съдебният лекар. Поздрави съдията и му подаде един лист с думите:

— Както негово превъзходителство ще разбере от доклада ми, жената на име Мън е около петдесетгодишна. Освен ивицата около врата й други следи от насилие по тялото не открих. Предполагам, че докато са пиели чай, убиецът й е станал от мястото си по един или друг повод и докато е бил зад гърба й, в миг е надянал шала на шията й. Шалът беше стегнат тъй зверски, че коприната се бе впила в плътта, почти бе прерязала дихателната тръба.

— Благодаря. Нека поставят временно трупа в някакъв ковчег и да уведомят най-близките й да го приберат при първа възможност, за да не стои така в тази жега. Господин Ку Юанлян откара ли вече тялото на Кехлибар? Чудесно. Погрижете се и семейството на Ся Куан да бъде известено. Чух, че родителите му живеели в столицата — съдията прокара длан по лицето си и запита: — А как са тримата затворници?

Съдебният лекар се намръщи.

— Онзи с разкъсаните уши има и няколко счупени ребра, както и вътрешни контузии. Наместих изкълченото рамо на втория и му дадох успокоително защото има и сътресение на мозъка. Според мен след някой и друг ден ще можете да ги разпитате по-подробно. Докато за третия, онзи със смазания гръклян, ще трябва да минат седмици преди да е в състояние да говори… ако изобщо някога проговори.

След като съдебният лекар излезе от кабинета, съдията Ди се обърна към сержант Хун:

— Това нещастно трио май вече си е получило наказанието. С госпожица Лян шега не бива. Не ще и дума, истинска Горска Теменужка! Господи, тази жега става все по-непоносима. Хун, отвори прозореца.

Сержантът подаде глава навън, но бързо се дръпна и затвори прозореца.

— Навън е още по-задушно, ваше превъзходителство. Насъбрали са се едни ниски облаци, въздухът е съвсем неподвижен. Опасявам се, че скоро ще се извие страшна буря.

Съдията взе един мокър пешкир от легена, избърса потното си лице и намота кърпата около врата си. После избута легена по писалището към сержант Хун и каза:

— Направи и ти така. Докато хапвах на обед, премислих трите убийства. Четвъртото, на сводницата Мън, не променя съществено изводите ми. Ще се опитам Да ти изложа накратко положението, Хун.

— Ваше превъзходителство, преди това много ми се иска да разбера защо толкова се интересувате от делата на господин Куан.

— Ще стигнем и до Куан. Той играе важна роля в една от версиите ми. Но да караме подред. С една дума, убийствата показват, че извършителят им е безмилостен маниак. Преки улики относно личността му нямаме, а и той съвестно се погрижи да премахне всички, които биха могли да свидетелстват против него. Кехлибар, Тун Май, Ся Куан, сводницата Мън: и четиримата са убити. Няма свидетели, значи няма и улики. Прибави и повтарящата се връзка с антикварната търговия, историята за Императорската перла и всичко това на фона на злокобната Бяла богиня в непроходимата й свещена горичка и ето ти всички съставки на един прелестен случай. Прелестен, ако го обсъждаш с приятели на чаша чай след обилна трапеза. Само че на нас ни предстои да го разрешим, Хун! При това бързо, защото, ако разследването се проточи, онзи, който стои зад тези убийства, ще успее да заличи и малкото косвени улики, с които разполагаме, а ако се наложи, и отново да убие.

Съдията Ди жадно изпразни чашата чай, която сержант Хун му подаде. Смени пешкира около врата си с друг и продължи делово:

— Засега основният заподозрян все още е Ку Юанлян. В основата си обвинението ми срещу него е такова, каквото вече ти го изложих. Да се опитаме да възпроизведем случилото се, ако действително той е нашият човек. Ку наема Тун Май да му издирва ценни антики и същевременно да му осигурява жертви за долната похот. Тун води жените по тъмно и по обиколни пътища в къщата на старата Мън, където Ку ги посреща с маска на лицето или с нещо друго, за да не бъде разпознат. На жертвите си плаща щедро, така че рискът те да му създадат неприятности е малък. Единственото слабо място в тактиката на Ку е, че му се налага да прибягва до помощник. А този помощник Тун Май, е умен и настъпателен. Започва да иска все повече и повече пари от Ку, вероятно го е заплашел и с изнудване. Като капак на всичко Ку открива, че Тун има тайна любовна връзка с Кехлибар и че именно той е баща на нероденото й дете. Ку решава да убие и Тун, и Кехлибар. Той е търпелив човек и изчаква сгоден случай. Най-напред се отървава от Тун, несъмнено заплащайки щедро възнаграждение, и на негово място наема Ся. Госпожица Горска Теменужка ми каза, че Ся не е бил толкова отракан, колкото Тун, затова и едва ли би създавал на Ку особени затруднения. Ку разбира, че часът за отмъщението му е ударил, когато Кехлибар му разказва онази небивалица за Императорската перла. А тъй като сам е начетен антиквар, веднага си дава сметка, че това е чиста измислица, номер на Тун и Кехлибар, за да се сдобият с пари и да избягат. Това е неговият шанс. Ку привиква Ся Куан. Казва му да изчака с отвличането на проститутката Ли, защото гаврата с нея би била обичайно забавление, а в момента има нещо по-сериозно наум. Ся му обещава да предупреди тримата бандити, че сделката се разтуря. Вече знаем, че за наш късмет Ся не успява да го стори, макар това всъщност да е без значение. Ку дава на Ся план на запуснатата къща и павилиона и му казва, че Тун и Кехлибар ще се срещнат там след състезанието с намерение да избягат заедно. Ку възлага на Ся да иде вместо Тун, да убие прелюбодейката Кехлибар и да вземе златото, срещу което му обещава щедра отплата. Ку може да си го позволи, защото е намислил незабавно да се освободи и от Ся.

Съдията Ди взе ветрилото си. Облегна се на стола и продължи, като си повяваше бавно:

— Какво става снощи? Ку отравя Тун Май, докато гощава с доктор Пиен екипажите на драконите в Мраморен мост. Така Ку постига три цели с един удар. Първо, отмъщава на любовника на жена си. Второ, отървава се от един неудобен помощник. Трето, прибира чиста печалба от машинациите със залозите за състезанието. Ся Куан се явява на срещата в запуснатата къща, убива Кехлибар и занася на Ку златото. Тогава Ку съобщава на Ся, че златото всъщност не е било откраднато, а че срещу него е трябвало да получи Императорската перла, която Тун е скрил някъде в павилиона, и че Тун и Кехлибар са мислели да избягат с перлата в добавка към златото. Добавя и че умишлено не е казал на Ся по-рано за перлата, защото не е искал Ся да губи време да търси перлата в павилиона, след като убие Кехлибар. Изтъква и че това се е оказало умна предпазна мярка, защото Кехлибар по някаква неизвестна причина е била проследена до къщата от служители на трибунала, които за малко не хващат Ся. Накрая добавя, че все пак двамата ще се доберат до перлата. Ще отидат заедно сутринта и ще претърсят павилиона. Същата сутрин на зазоряване още с отварянето на градските врати Ку и Ся се добират до запуснатата къща поотделно: Ку излиза уж да се разсее с езда в ранната утрин, а Ся се преоблича като дърводелец, тръгнал рано по работа извън града. Ку оставя Ся да претърси павилиона, защото, докато Ся е улисан да търси перлата, Ку ще може спокойно да го убие, а и защото, претърсим ли ние павилиона, ще се разбере, че историята, която Ку ми разказа за перлата, е измислица от начало до край. Ку избира подходящ момент и разбива черепа на Ся с тухла, хвърля трупа в рова и се прибира с коня си в града. По-късно същия предобед присъства на заседанието на трибунала. На път за дома си вижда госпожица Лян да предвожда процесията към съдилището. Не познава нито нея, нито тримата бандити, но разпознава госпожица Ли. Осъзнава, че е станал провал и че похитителите ще издадат тайното му свърталище, дома на старата госпожа Мън зад даоисткия храм. А госпожа Мън го познава. Затова Ку избързва й я удушава. Вече се е погрижил за всичко. Отмъстил е на невярната си съпруга и на любовника й, върнал си е десетте кюлчета злато, освен тях е прибрал и печалбите от залозите. И Тун, и Ся, и госпожа Мън — единствените, които могат да свидетелстват против него, не са живи. Край!

Съдията замълча. Сержант Хун тихо му наля пресен чай. Съдията Ди отпи, избърса пак лицето си със студен пешкир и продължи:

— Ако Ку е невинен, излиза, че е крайно нещастен човек. Първата му съпруга наистина трябва да е загубила разсъдъка си при внезапен пристъп на злокачествено мозъчно възпаление, а белезите по раменете на Кехлибар сигурно са от времето, когато още е била робиня. Клетите роби, често се отнасят нечовешки с тях! Тогава излиза, че Ку е повярвал на историята за Императорската перла. Тя звучи напълно правдоподобно и аз самият отначало я взех за чиста монета. Сега да забравим за момент всичко, което казах за господин Ку дотук, и да се съсредоточим върху втория заподозрян, доктор Пиен. Преди всичко какъв може да е неговият мотив? Според мен до подобен перверзен разврат може да го е довело усещането за неудовлетвореност и безизходица. Един вид непряк протест срещу властната му съпруга, която не му позволява да заведе у дома си втора жена. Той не е имал друг изход, защото ревността на съпругата му и достопочтеността на професията не му позволяват открито да блудства с проститутки и куртизанки.

А не е изключено поначало да е склонен към жестокост. За тези неща знаем наистина прекалено малко Хун. Тъй или иначе, първоначално Пиен дава воля на извратената си страст спрямо обикновени, прости жени, които му намира неговият довереник Тун Май, заместен след това от Ся Куан. Очевидно е потърсил услугите на Ся Куан вместо на Тун Май по причините, които вече изтъкнах при версията за Ку. Най-лошото при такива перверзни типове е, че с времето започват неудържимо да се стремят към все по-остри усещания. Безличните недодялани жени вече не удовлетворяват Пиен, той търси да омърси с гнусното си сладострастие изтънчени дами. Така мишена за мерзката му похот става втората съпруга на Ку, красивата и изискана Кехлибар. Пиен я вижда често, защото, както ми каза антикварят Ян, лекува първата съпруга на Ку. Но да удовлетворяваш похотта си с жената на знатен гражданин, не е дреболия и на Пиен му се налага да дебне. Заръчва на Ся да държи под око как вървят работите в дома на Ку, и му обещава и голяма награда, ако успее да му осигури Кехлибар само за една нощ.

Съдията Ди тръсна рамене и отпи няколко глътки чай. После отново се отпусна в креслото си и продължи:

— При тази втора версия на Тун и Ся се падат коренно различни роли. Първия път допуснахме, че Ся не е знаел за намеренията на Тун и Кехлибар, преди Ку да му каже. Тук обаче следва да предположим обратното: че Ся е научил от самия Тун за предстоящата му среща с Кехлибар в запустялата къща, където ще разменя перлата срещу солидно количество злато. Но понеже Тун е предпазлив мошеник, не споделя със Ся, че историята около перлата е измислица и че всъщност те с Кехлибар възнамеряват да избягат. Ся съзира възможност да получи наградата, обещана от доктор Пиен. Подготвя скица на имението със запуснатата къща и павилиона по сведения, изкопчени от Тун, после отива при доктор Пиен и му съобщава, че това е моментът да сложи ръка на Кехлибар. И че ако докторът намери начин да се отърве от Тун, той, Ся, на драго сърце ще иде в запуснатата къща вместо Тун и ще заключи Кехлибар в павилиона. Тогава доктор Пиен може да се яви, за да се позабавлява с „пиленцето в кафеза“. Ся ще задигне златото и перлата и с Пиен ще си поделят плячката. Ще уредят нещата така, че на следващата сутрин Кехлибар да бъде открита в павилиона. Тогава всеки, включително и Ку, ще решат, че ужасните й преживявания са причинени от разпасани скитници. Доктор Пиен охотно приема предложението на Ся. Така не само ще спипа Кехлибар, а и ще отнесе десет кюлчета злато — чудесно разрешение на финансовите му проблеми. Съмнявам се Пиен да е повярвал на историята за перлата. Достатъчно е умен, за да не се поддава на скалъпени измислици, и си е дал сметка, че всичко е съчинено от Тун, за да може да избяга с Кехлибар. Това обаче него не го интересува. Пиен сипва отрова в чашата на Тун по време на гощавката в Мраморен мост. Така се отървава от един досаден довереник и си осигурява сериозна печалба, като залага срещу своята лодка. По-късно Кехлибар заварва на срещата в павилиона Ся. Той се опитва да я пречупи със сила, но тя се съпротивява и ненадейно изважда кама. В последвалото сборичкване Ся е ранен и я убива, било случайно, било умишлено. Изведнъж това убийство му предоставя повече власт над Пиен. Ся взема златото, но моята поява му попречва да намери перлата. Ся се връща в града и разказва на доктор Пиен за провала си. Казва му още и че иска по-голям дял от договорения, защото върху доктор Пиен пада отговорността за смъртта на Кехлибар. Ся просто не си дава сметка, че има работа с безогледен маниак. Пиен се преструва, че е съгласен, и разпалва алчността на Ся, като подмята, че би било жалко просто така да се откажат от перлата. Ся изобщо не съобразява, че перлата не може да бъде продадена, и се поддава на увещанията на доктор Пиен сутринта да отидат заедно и да я намерят в запуснатата къща. Пиен оставя Ся да прерови павилиона, след това го убива. Хун, налей ми още една чаша чай, гърлото ми направо изгаря.

Докато пълнеше чашата, сержантът попита:

— А какво според тази версия е направил доктор Пиен, ваше превъзходителство, след убийството на Ся?

— Според мен се е скрил между дърветата по пътеката и е изчакал господин Куан да мине на път за срещата им. Докторът оставя господин Куан да разгледа опустошения павилион, за да се появи след това. Само че преди да излезе от скривалището си, ни забелязва нас с теб. За него това е добре дошло, появяват се още двама свидетели. После тръгва подире ни към павилиона. Нататък нещата до голяма степен съвпадат с първата ми версия. И доктор Пиен, както и господин Ку, е могъл да види госпожица Ли на улицата, защото и той си тръгна преди края на заседанието. Хукнал е веднага към северния квартал и е удушил госпожа Мън. Накратко: на доктор Пиен му се е наложило да се откаже от забавлението си с Кехлибар, но пък се е отървал от двама стръвни и досадни свои довереници, като същевременно е разрешил и всичките си финансови проблеми, защото се е сдобил с десет кюлчета злато плюс значителна сума от залозите. Чиста работа, всичко си идва на мястото!

Съдията Ди замълча. Заслуша се в далечния тътен на гръмотевица. Докато той намотаваше нов мокър пешкир около врата си, сержант Хун отбеляза:

— С позволението на негово превъзходителство втората версия ми се струва по-вероятна. Най-малкото е по-проста. А и срещу доктор Пиен има допълнителни улики: нали твърдеше, че смъртта на Тун Май е от сърдечен удар, и излъга, че е видял Ся да се прибира в града веднага след състезанието.

— Това е важно, но не и решаващо — отсече съдията. — Симптомите наистина можеха да бъдат приети за сърдечен удар. А доктор Пиен може и искрено да се е припознал в някой друг с белег през лицето като на Ся.

— А кой е ремонтирал павилиона?

— Склонен съм да мисля, че е Тун Май. Нали е живял там и е познавал прекрасно цялото имение. Но не го е потегнал, за да бъде склад, както предположих в началото. Решетките на прозорците, стабилната врата, якото резе: всичко това не е, за да се попречи на външен човек да се намъкне в павилиона, а за да не може онзи, който е заключен вътре, да излезе. Павилионът е дори по-подходящ от къщата на старата сводница за тайни оргии. Както казал Ся на госпожица Горска Теменужка: „Там, и да писука пиленцето, няма кой да го чуе.“

Сержант Хун кимна. Остана известно време замислен, подръпвайки тънката си козя брадица. В миг се смръщи и каза:

— Негово превъзходителство спомена, че най-заподозрените са трима. Да не би третият да е господин Куан Мин? Длъжен съм да призная, че…

Гласът му секна посред изречението. В коридора прокънтяха забързани крачки. Вратата се отвори и в кабинета нахълта началникът на стражата.

— Ваше превъзходителство, нападнали са доктор Пиен, за малко не са го убили!