Императорът на света

Епилог

Едва когато излязоха в открито море и върховете на небостъргачите на Морекупчина постепенно започнаха да изчезват зад хоризонта, Руиз започна да вярва, че са избегнали страшната участ. Изглежда, бягството беше успяло. Старият шлеп плуваше доста уверено. Вятърът духаше откъм сушата и засега водите бяха сравнително спокойни. После, разбира се, щеше да стане по-зле.

Публий лежеше върху импровизирана постеля, ту бълнувайки, ту изпадайки в апатия. Останалите вече започваха да страдат от морска болест, поради което им се налагаше да прекарват голяма част от времето, облегнати на парапета в опити да обърнат на обратно празните си стомаси.

Животът и възпитанието в свят, по-голямата част от който бе заета от пустиня, не ги беше подготвила за несгодите на пътешествието по море. Заобиколен от миризмата на повръщано и вонята от възпалилите се рани на Публий, Руиз също започна да усеща, че от време на време му прилошава.

Повечето жертвоприносители също не бяха в особено добра форма. Руиз чуваше как матросите им подвикват, когато на единия борд са се натрупали прекалено много хора, създавайки заплаха от преобръщане на шлепа. Заповедническите подвиквания и къркоренето на опитващите се да се изпразнят стомаси се прекратяваха от свистенето на невронните бичове, с които моряците прогонваха болните поклонници обратно в постелите им.

Белите дрехи на сектантите вече не сияеха с чистотата си, но фанатизмът на поклонниците никак не беше намалял. По-здравите пееха химни, превъзнасящи величието и благородството на самоубийството, или се разхождаха по палубата, гръмогласно цитирайки свещените книги. Колкото и да се опитваше Руиз да избегне опитите да бъде въвлечен в тази религиозна треска, правоверните не го оставяха на мира. В един момент дори му хрумна, че мъките по време на пътуването са една от причините Жертвоприносителите да търсят избавление в лабораториите-касапници на Остриетата.

Агентът все още не беше успял да разкаже на фараонците за останалите скрити от тях събития, случили се в Морекупчина, и Низа продължаваше да общува с него подчертано формално.

Умората и изтощението го караха да се чувства недодялан, страхуваше се да не би случайно да каже или направи нещо не както трябва. А повече от всичко се боеше, че тя няма да го разбере, каквото и да каже. Затова предводителят все отлагаше и отлагаше обясненията, но никой, дори Долмаеро, не искаше от него никакви обяснения.

Публий се събуди внезапно и заразмахва ръце:

— Императорът на света! — извика той. — На света! — от гърдите му се изтръгна конвулсивна въздишка. — Руиз? — гласът на умиращия изведнъж стана удивително ясен и разумен. — Руиз, знам нещо, което ти не знаеш. Искаш ли да ти го кажа?

— Давай — отвърна Руиз.

Той се надяваше само, че създателят на чудовища няма да се разкрещи. Това не се вписваше в ролята на смирените Жертвоприносители, насочили се към свещените земи на самоубийството. А дори и да се развикаше, Публий го правеше съвсем не скромно и смирено…

— Ха! Ти дори не ме попита за моята тайна. А ще дойде ден, когато ще съжаляваш за това, всички ще съжаляват. Но аз няма да ти разкрия своята Голяма Тайна. Ти сам скоро ще научиш за нея, всички ще научат — върху лицето на ранения се появи старото злорадство. — Ще ти доверя своята Малка Тайна, а в замяна ти ще бъдеш добро момче и ще ми донесеш „прилепало“ или поне ще ми позволиш да пия някакво лекарство.

— Не — отсече Руиз.

— Добре — съгласи се Публий. — Но аз въпреки това ще ти кажа моята Малка Тайна. Защо не, в края на краищата? Моят Юбере, преди да го убиеш… тъкмо ми разказваше, че един от твоите роби е бил при геншите.

На Руиз му прилоша доста сериозно. Той потрепна, но гласът му прозвуча напълно равнодушно:

— Естествено, император Публий. Кой?

Устните на умиращия се разтеглиха в кошмарна пародия на усмивка.

— Точно това е най-смешното, Руиз. Ти го уби преди да успея да си изясня кой е. Ха-ха-ха-ха-ха!

В този момент той отново изгуби съзнание.

„Не — помисли си Руиз. — Това е очевидна лъжа. Просто поредната хитрост на Публий, единственият останал му начин да си отмъсти.“

Разбира се, фалшивият Юбере би могъл да получи подобни сведения от своите служители през времето между момента, когато агентът му бе върнал свободата на волята с кодовата фраза, и тяхното пристигане в крепостта. Но защо му е трябвало да съобщава тези сведения на господаря си?

Не, това почти със сигурност беше лъжа.

На сутринта на третия ден Публий умря. Това събитие предизвика пристъп на раздразнение в Руиз, тъй като той беше разчитал да използва влиянието на покойника върху Остриетата на Намп с цел да улесни максимално бягството им от Суук.

Но когато беглецът прехвърли тялото през парапета и го запрати в океана, най-силното му чувство беше облекчението.