Инсценировка

— Психотехника ли желаете да следвате? — попита една от жените, след като прелисти документите на Даниел.

— Да — каза твърдо Даниел. За момент се замисли дали да не обясни на хората колко неподходящо му се струва определението „Психотехника“. Но и тази мисъл му се стори неприемлива.

Даниел знаеше, че всеки кандидат, който иска да следва тази специалност, трябва да се подложи на много сериозен психотехнически тест.

— Вие ще се събудите на непознато за вас място — обясни един от мъжете. — Но бъдете спокоен, ако се окажете в ситуация, която застрашава живота ви, ние ще се намесим.

Изпитът щеше да се състои след два дни.

Вечерта „семейството“ имаше прощално тържество. Семейството се състоеше от Даниел, двете момчета Том и Нелсон, момичетата Елзи и Сара, и, разбира се, родителите — Барней, онколог, и Сузана, езиковед.

Когато преди десет години децата дойдоха тук от своите родни планети, за да постъпят в училище, правителството бе определило Барней и Сузана за настойници на петимата. Те представляваха една семейна група, подобна на много останали. След завършване на училище тя трябваше да се разпадне. Момчетата и момичетата щяха да се разпръснат на разни страни, за да получат своето по-нататъшно образование.

Барней и Сузана си бяха вече легнали, когато Даниел се опита да обясни на останалите идеята за кръвното братство. Той беше прочел това в една стара книга за културата на земните хора.

Даниел донесе малко остро ножче и всеки от тях си поряза ръката. В началото те се развеселиха от този варварски ритуал. Но след това все пак застанаха сериозни в кръг и един друг допряха кървящите си длани. Раната на Сара беше по-дълбока от останалите и след всеобщ смях й поставиха дебела превръзка.

Говориха дълго за бъдещите си планове. Том и Нелсон искаха да работят на родните си планети като онколози. Елзи искаше да следва теория на комуникациите, а Сара, най-голямата умница от всички, възнамеряваше да започне работа в някой антропологичен музей на централната планета.

Те гадаеха какъв ще бъде тестът, който предстоеше на Даниел. Повтаряха ужасните и противоречиви слухове, които се разпространяваха за този изпит. Всеки, който беше държал този тест, беше длъжен да пази пълна тайна. Друг слух обаче говореше, че всички спомени на тествания бивали заличавани.

Даниел беше обзет от чувство за самота. Той бе изпитал това усещане още тогава, когато за пръв път бе разяснил на другите своя план да стане психотехник. Те го бяха изгледали с невярващи очи. Сигурно в прастари времена древните са гледали така някого, който неочаквано е съобщавал за решението си да стане свещеник. Даниел, разбира се, знаеше, че това сравнение е много неподходящо.