Инсценировка

Ден пети

Когато Сара и Даниел се събуждат, Нелсон е изчезнал. На пода на избата има малка бележка: „Не искам повече.“

До бележката — шишето с водата на Нелсон.

Остатъците от водата преливат в едно шише. Споглеждат се.

Чувстват как подът на избата започва да се движи под тях. Бавно като човешки орган, който започва своята дейност. Разтягане и свиване. Стомах, който се е свил около храната в него.

Сара и Даниел се втурват ужасени навън. Сара прекарва ръка през косата си и тя остава като сноп в ръката й.

ДАНИЕЛ: Сара.

САРА: Аз Сара ли съм?

ДАНИЕЛ: Аз Даниел ли съм?

Разрушеният град като че ли се е разпрострял в нощта. Достига чак до хоризонта. И когато се добират дотам, той се простира до следващия хоризонт.

САРА: Ще останем тук.

Сара взема шишето с водата и започва да излива съдържанието му на земята.

САРА: Искам тук да растат цветя.

Даниел се хвърля, върху Сара и се опитва да й вземе шишето. Като че ли силите на Сара са се удвоили. Ръката й стиска гърлото на Даниел като в метални клещи. Падат на земята.

ДАНИЕЛ: Сара, ти ще ме убиеш.

Даниел намира пипнешком един камък. Замахва и удря.

Сара е мъртва. Ръката й, която все още стиска гърлото на Даниел, е мъртва. Един предмет на гърлото на Даниел. Той внимателно се освобождава.

Даниел е сам.

Седи на земята. Заравя лице в шепите си и плаче.

ДАНИЕЛ: Човек не може да ми стори такова зло. — Човек? — Това е нечовешко.

Поглежда ръцете си — белезите — тържественото им побратимяване.

Взема ръката на Сара. Белезите! Трябваше да превържат Сара. Тук няма никакви белези!

Даниел затваря очи.

ДАНИЕЛ: Сара, и все пак не е Сара. Просто имитация от времето на онази вечер. Нелсон… Том… Елзи… Барней… Сузана — фантоми. Изкуствени същества. Не-хора. (Извън себе си от ярост.) Не, чудовища сте вие, които инсценирахте всичко това.

Мъжете и жените, които наблюдават екрана, си отдъхват. Тестът свърши. И Даниел го разгада. И разпозна чудовищното в тази измама.

Един от мъжете казва:

— Никога няма да се примиря с това, че подлагаме нашите кандидати на такова тотално внушение.

Една от жените казва:

— Той ще може да носи отговорността на бъдещата си професия само ако е опознал себе си и поведението си в изключително напрегната ситуация. И ако някога действително е оставал сам.

Мъжът пита:

— Но защо такава нечовешка инсценировка?

Жената отговаря:

— Защото само така ще се научи да се бори против безчовечността.

Мъжът отбелязва:

— Все пак мисля, че прекаляваме с обвиненията срещу себе си.

Те наблюдават на екраните как Даниел взема шишето и бавно излива водата от него. С безизразна физиономия.