Инсценировка

Ден втори

Сузана умира. При изгрев-слънце тя е мъртва. Барней е обзет от пълна апатия.

БАРНЕЙ: Това е само един ужасен сън.

ТОМ (вика): Разберете най-после! Ако останем тук, скоро всички ще измрем.

ДАНИЕЛ: Сега не трябва да губим ума си.

ТОМ: Ти забърка тая каша.

И Барней има температура, тресе го. Повръща му се. Ясно небе. След един час пясъкът е горещ като жар. Те погребват Сузана зад скалата.

ДАНИЕЛ: Сузана, моята майка. Другата ми майка, от родната планета, тя е толкова далеч. Ами Сузана… Нейната любов и нежност. Ако ти е било тежко на сърцето, то тя винаги те е успокоявала.

Трябва да носят и Барней. Той е много тежък. Барней — най-големият гастроном.

БАРНЕЙ: Оставете ме.

Жажда.

НЕЛСОН: Трябва да разпределим запасите. Водата.

По лицето на Елзи текат сълзи.

ДАНИЕЛ: Ние сме едно цяло. Трябва да сме сплотени.

Достигат до една дълбока пропаст. Тя е много широка. И Барней умира. Сигурно е умрял, докато са го носили. Те вървят по ръба на пропастта… Краят й не се вижда. Изглежда невъзможно да се премине на отвъдната страна.

ДАНИЕЛ: Това не може да бъде никакъв план. Не бива да има такъв план.

ТОМ: Даниел, психотехникът. С големите си планове да подобрява съвместния живот на хората.

Те втренчват див поглед в пясъка, като че ли това е единственото, което могат да направят. Погребват Барней.

ДАНИЕЛ: Барней, баща и дядо. Баща на всички бащи. Когато разговаряше с тебе, слагаше ръка на рамото ти.

Вечерта отново огнена жарава. Заплашителна. Гнусна. Установяват се близо до пропастта. Притиснати плътно един до друг.