Инсценировка

Ден четвърти

Преминават през песъчлива местност, където сякаш хиляди градинари са направили с греблата си огромен неразбираем орнамент. И по него следи от крака. Техните ли? Не. От четирикрако същество. От предната вечер Том се е зарекъл да не пророни нито дума.

ДАНИЕЛ: Докато разговаряме помежду си, знаем, че сме живи.

САРА (тихо): Умираме.

НЕЛСОН: Имам чувството, че езикът се мята в устата ми като чуждо парче месо.

ДАНИЕЛ: Нов план. Този орнамент в пясъка.

Внезапно виждат съществото, чиито следи бяха открили в пясъка. То лежи неподвижно на земята. Прилича на космат глиган или на малка мечка.

Изглежда, няма очи. Том отива към него и го оглежда. Внезапно с един скок то скача върху гърдите му. Блясък като от сърп. Том се свлича на земята в локва кръв.

ДАНИЕЛ (извън себе си от гняв): Какво сме ти направили?

Даниел се хвърля върху животното, вкопчва се в него, души го, задъхвайки се. Животното се свива. Като умопобъркан, Даниел започва да къса с нокти и зъби козината му. Козината се разкъсва — отдолу се показват машинни части. Животното в същност е автомат.

Погребват Том. Гробът му остава като неспокойно петно в пясъчната равнина.

Стигат до един разрушен град. Разделят си последните остатъци от храната. А водата, ако я изразходват пестеливо, ще стигне може би за още два дни.

Разрушените къщи изглеждат така, като че ли са били разтопени. Откриват входа на една изба. В избата — човешки скелети. Даниел ги изнася внимателно навън.

ДАНИЕЛ: Тези скелети. Ето, това е действителността. — Дали това е действителността?