Ден трети

Предния ден не бяха забелязали, че пропастта обгръща като огромен пръстен мястото, откъдето дойдоха. Повървяха малко в кръг.

ДАНИЕЛ: Игра. Нечовешка игра. Фигури на шахматна дъска: Сузана, Барней… Не!

Като че ли пропастта е станала по-тясна. Те хвърлят оскъдното си имущество на другата страна — това са шишетата с вода. Сега трябва да скачат.

Нелсон скача пръв. След това Том, Сара…

ОСТАНАЛИТЕ: Скачай, Елзи. Хайде де!

Елзи изпада в истерия. Даниел, който иска да скача последен, я удря по лицето.

ЕЛЗИ (през сълзи): Благодаря, Даниел.

Елзи скача. И пада в пропастта.

Даниел се хвърля на земята, удря отчаяно главата си в пясъка.

ОСТАНАЛИТЕ: Даниел!

Даниел скача. Скача по-далече от всички останали.

Те бягат, оставят пропастта зад себе си, бягат, докато грохват немощни на земята. Пясъкът е хлъзгав и податлив, като че ли е изкуствен.

След няколко минути небето се покрива с плътен слой облаци. И започва да вали.

Вода!

САРА: Внимавайте, всичко ще се оправи.

Дъждът е като водна стена, която се сгромолясва върху тях и ги поваля на земята. Мъчително. Те крещят.

ДАНИЕЛ (задъхвайки се): Трябва да налеем вода!

Внезапно дъждът спира. Преди да успеят да отворят шишетата си. Песъчливата почва поглъща за секунди водата. Без да остави следа.

НЕЛСОН: Сигурно дъждът беше радиоактивен.

САРА: Ще ни открият. Някоя спасителна група.

Том започва да се смее, гърчи се от смях.

ДАНИЕЛ (през нощта, заспивайки): Психотехника — теорията и практиката за поведение на интелигентни форми на живота — форми на смъртта.

Загрузка...