История на вечността (Есета и разкази)

1

Би трябвало да се прибави името на Сенека Писма до Луцилий, 124.

2

Следвам латинската версия: разглеждал мъките на Йов, На английски, по-сполучливо, е казано: се е трудил повече.

3

Ориген приписва три смисъла на думите в Писанието: исторически, нравствен и мистичен, съответстващи на тялото, на душата и на духа, които съставят човека; Джон Скот Ериугена — безкраен брой смисли като цветопреливащото оперение на пауна.

4

Елена, страдална дъщеря Божия. Това божествено родство не изчерпва сходствата на легендата за нея с тази за Исус Христос. Нему привържениците на Василид отредили едно несъществено тяло; относно трагичната царица те се домогвали само към това, че нейният ейдолон или видение бил отнет от Троя. Едно красиво привидение е изкупило вината ни, друго е преминало в битки, чрез Омир. За същото да се види в Платоновия Федър и книгата Приключения сред книгите от Ендрю Ланг, с. 237–248.

5

Тази оценка дължи разпространението си на Карлайл, който я изтъква в своята прочута статия във Форин ривю, 1829. Не моментни съвпадения, а съществено преоткриване на агониите и прозренията на гностицизма са Пророческите книги от Уилям Блейк.

6

Такъв е Невидимият човек. Този герой — самотен студент по химия в отчайващата лондонска зима — най-накрая признава, че предимствата на невидимото състояние не покриват неизгодностите. Трябва да ходи бос и гол, та един забързан балтон и едни самостоятелни ботуши да не хвърлят в треска града. Един револвер в прозрачната му ръка е невъзможно да бъде скрит. Преди да бъдат усвоени, такива са и храните, поемани от него. От разсъмване неистинските му клепачи не задържат светлината и трябва да привикне да спи като с отворени очи. Безполезно е да премята и опризрачената си ръка върху очите. По улицата пътните злополуки го предпочитат и винаги се бои да не умре прегазен. Трябва да избяга от Лондон. Трябва да се укрие в перуки, тъмни очила, карнавални носове, подозрителни бради, ръкавици, за да не видят, че е невидим. Открит, започва в някакво затънтено селце едно жалко Царство на ужаса. Ранява, за да го уважават, един мъж. Тогава полицейският началник нарежда да го проследят с кучета, сгащват го близо до гарата и го убиват.

Друг много ловък пример за обстоятелствена фантасмагория е Киплинговият разказ „Най-хубавият разказ на света“ в неговия сборник от 1893 Много изобретения.

7

Вж. стиха:

8

С течение на времето сирените променят облика си. Първият им историк, рапсодът от дванадесета книга на Одисеята, не ни казва какви са били; за Овидий са птички с червеникаво оперение и лице на девица; за Аполоний Родоски горната половина на тялото им била на жена, долната — на птиче; за учителя Тирсо де Молина (и за гербознанието) били „наполовина жени, риби наполовина“. Не по-малко оспоримо е тяхното естество; нимфи ги наричат; класическият речник на Лемприер смята, че са нимфи този на Кишера — че са чудовища, а този на Гримал — че са демони. Обитават остров на изток, близо до острова на Цирцея, но трупът на една от тях, Партенопа, бил намерен в Кампария и дал името на прочутия град, който сега се нарича Неапол, а географът Страбон видял нейния гроб и присъствал на гимнастическите игри и надбягването с факли, провеждани периодично в почит към паметта й.

Одисеята разказва, че сирените привличали и погубвали мореплавателите и Одисей, за да чуе тяхната песен и да не загине, запушил ушите на гребците и заповядал да го вържат о мачтата. За да го изкусят, сирените му обещали опознаването на всички неща по света: „Никой не е минал оттук с черния си кораб, без да е чул от нашата уста сладкия като медена пита глас и без да се е насладил, и без да е помъдрял. Защото знаем всички неща: колко неволи са понесли аргивците и троянците в широката Троада по решение на боговете и знаем всичко, каквото ще стане по земята по решение на боговете, и знаем всичко, каквото ще стане по плодната Земя.“ (Одисея, XII) Предание, включено от митолога Аполодор в неговата Библиотека, разправя, че Одисей от кораба на аргонавтите пял по-сладко от сирените и че те се хвърлили в морето и били превърнати в скали, понеже законът им бил да умрат, когато някой не почувства тяхната омая. Също и сфинксът се хвърлил от високото, когато разтълкували загадката му.

Във VI век една сирена била заловена и кръстена на север в Галия и дори фигурирала като светица в някои старинни календари под името Моргана. Друга в 1403 минала през пролуката на една дига и живяла в Харлем до деня на своята смърт; Никой не я разбирал, но я научили да преде и по предусет благоговеела пред кръста. Летописец от XVI век разсъдил, че не била риба, понеже знаела да преде, и не била жена, понеже можела да живее във водата.

Английският език различава класическата сирена (siren) от имащите рибя опашка (mermaid). В образуването си последните били повлияни от тритоните, божества от Посейдоновата свита.

В книга десета на Републиката осем сирени председателстват въртенето на осемте концентрични слънца.

Сирена: предполагаемо морско животно, четем в жестокия речник.

9

Обаче любителят на преизподни ще стори добре, ако не пренебрегне тия почтени нарушения: сабианския ад, чийто четири надпоставени преддверия пропускат нишки мръсна вода по пода, но чието главно помещение е обширно, прашно, пусто; Сведенборговия ад, чиято унилост не долавят осъдените, отхвърлили небето; ада на Бърнард Шоу (Човек и свръхчовек, с. 86–137), който напразно развлича неговата вечност с хитрини на разкоша, на изкуството, на еротиката и на доброто име.

9

Подир век китайският софист Хуейдзъ разсъдил, че жезъл, на който отрязват половината всеки ден, е несвършващ (Х. А. Джайлс, Джуандзъ. 1889, с. 453).

10

В Парменид — чийто Зенонов характер е неопровержим — Платон измисля много сходен довод, за да покаже, че единното е действително множествено. Ако единното съществува, участва в битието, следователно има две части в него, които са битието и единното, но всяка от тези две части е една и съществува по такъв начин, че съдържа други две, съдържащи също други две: до безкрайност. Ръсел (Увод в математическата философия, 1919, с. 138) замества Платоновата геометрическа прогресия с аритметическа. Ако единното съществува, то участва в битието, но тъй като са различни битието и единното, съществува двойното, но тъй като са различни битието и двойното, съществува тройното и т.н. Джуандзъ (Уейли, Три начина на мислене у древните китайци) прибягва до същото несвършващо връщане назад срещу монистите, които заявявали, че Десетте хиляди неща (Вселената) са едно-единствено. Затова — умозаключава — космическото единство и оповестяването на това единство са вече две неща: тези две и оповестяването на тяхната двойственост са вече три; тези три и оповестяването на тяхната тройственост са вече четири… Ръсел изказва мнението, че смътността на понятието битие е достатъчна, за да обезсили разсъждението. Прибавя, че числата не съществуват, че са просто логически фикции.

11

Отзвук на това доказателство, сега мъртво, отеква в първия стих на Рай: Славата на Оня, Който движи всичко.

12

Следвам изложението на Джеймс (Множествена вселена, 1909, с. 55–60). Вж. Венчер, Фехиер и Лотце, 1924, с. 166–171.

13

Мисля, че долавям иронична препратка към самата Флоберова участ.

14

Агрипа Скептика обосновал, че всяко доказателство изисква на свой ред доказателство, и така до безкрайност.

15

Обратната му страна е „класическото“ учение на романтика По, който прави от работата на поета интелектуално упражнение.

16

Да проследим разновидностите на една Омирова черта по протежение на времето. Елена от Троя в Илиадата тъче платно и го тъче с битки и неволи от Троянската война. В Енеидата героят, беглец от Троянската война, пристига в Картаген и вижда изобразени в един храм сцени от тази война, а сред многото образи на воини — и своя. Във втория Йерусалим Годфрид приема египетските посланици в един изписан шатър, чиито рисунки представляват неговите собствени войни. От трите версии последната е най-малко щастлива.

17

Стенографски запис на урок, изнесен в Свободния колеж за висши науки.

18

Милонга (южноамерик.) — фолклорна песен и танц. Б.р.

19

Тази метафора ми служи да припомня на читателя, че настоящите безчестни биографии са се появили в съботната притурка на един следобеден всекидневник.

20

Схоластичното разбиране за времето като поток на потенциалното в настоящето е сродно с тази идея. Виж вечните предмети на Уайтхед, съставляващи „царството на възможността“ и влизащи във времето.

21

Жив, син на Буден, невероятният метафизически Робинзон от романа на Абу Бакър ибн Туфайл, се примирява да яде онези плодове и онези риби, които изобилстват на острова му, винаги загрижен видът да не се изгуби и вселената да не обеднее по негова вина.

22

Не искам да се разделя с платонизма (който изглежда леден), без да съобщя това наблюдение, с надежда да го продължат и оправдаят: Родовото може да бъде по-силно от конкретното. Онагледяващи случаи не липсват. Като малък, летувайки на север в провинцията, кръглата равнина и мъжете, пиещи мате в готварницата, ме заинтересуваха, но щастието ми бе страхотно, когато узнах, че оная окръгленост била „пампата“, а ония мъже — „гаучовците“. Същото е при надарения с въображение, който се влюбва. Родовото (повтаряното име, типът, родината, богоизбраната участ, която й приписва) първенства над индивидуалните черти, които биват търпени по силата на, предходното.

Крайният случай, за влюбващия се по чути думи, е многообичан в персийската и арабската литература. Да чуеш описанието на някоя царица — коса, наподобяваща нощите на раздяла и преселване, но лице като деня на прелестта, гърди като топки от слонова кост, огряващи луните, походка, засрамваща антилопите и предизвикваща отчаянието на върбите, обременителни ханшове; пречещи й да се крепи на крака, ходила, тесни като острия на копия, — и да се влюбиш в нея до безметежност и до смърт е една от традиционните теми в Хиляда и една нощ. Да се прочете историята за Бадр Басим, син на Шадриман, или за Ибрахим и Ямила.

23

Представата, че времето на хората не е съизмеримо с Божието, изпъква в един от ислямските преводи на поредицата за възкачването. Знае се, че Пророкът бил въздигнат до седмото небе от сияйната кобила Бурак и че разговарял на всяко едно с населяващите го патриарси и ангели, и че прекосил Единството и усетил студ, който смразил сърцето му, когато дланта Господна го потупала по рамото. Копитото на Бурак, напускайки земята, преобърнало кана, пълна с вода; след завръщането си Пророкът я вдигнал и не се била изляла нито капка.

24

Исус Христос бе казал: Оставете децата да дохождат при Мене; Пелагий бе обвинен, естествено, че се вмъквал между децата и Исуса Христа, като ги осигурявал така за ада. Както при Атанасий (Сатанас), името му позволявало каламбура; всички казвали, че Пелагий (Pelagius) трябвало да е море (pelagus) от злини.

25

Търся класическото съответствие на тази приятност, съответствие, която най-неподкупният от моите читатели не ще иска да отмени. Попадам на бележития сонет на Кеведо за херцог Осуна, ужасяващ с галери, кораби и въоръжена пехота. Лесно е да се уверим, че с такъв сонет великолепната ефикасност на двустишието:

предхожда всяко тълкуване и не зависи от него. Казвам същото за следния израз: военният плач, чийто „смисъл“ не е оспорим, но пък е маловажен: плачът на военните. Относно кървавата Месечина по-добре е да не обръщаме внимание, че става дума за символа на турците, засенчен от не знам какви пиратства на дон Педро Телес Хирон.

26

Сурова дума е предател. Стурлусон — вероятно — е бил просто фанатик на разположение, човек, раздиран до възмутителност от последователни и противоречиви преданости. В интелектуален порядък знам два примера: на Франсиско Луис Бернардес и моя.

33

Да се превежда всеки кенинг с испанско съществително (домашно слънце вместо слънце на домовете; ръчен приблясък вместо проблясък на ръката) би било може би по-вярно, ала и по-несензационно, и по-лесно — заради липсата на прилагателни.

34

Говоря за един специален спорт на този остров от лава и корав лед: боя с жребци. Влудени от нетърпеливите кобили и от виковете на мъжете, конете се биели с кръвопускащи ухапвания, понякога смъртоносни. Намеците за тая игра са многобройни. За някакъв капитан, който се сражавал безстрашно пред своята дама, историкът казва, че как нямало да се бие добре този жребец, щом кобилата го гледала.

35

Казвам същото за „трикрил орел“, което е метафоричното име на стрелата в персийската книжнина (Браун, Литературна история на Персия, III, 262).

36

Също тъй, пази се последната молитва на финикийските моряци: „Майко на Картаген, връщам греблото.“ Съдейки по монети от II век преди Исус Христос, трябва да разбираме Сидон вместо Майка на Картаген.

37

Също там е и, с изящество, образът в прочутите стихове на Милтън (Изгубеният рай. IV, 263–271) за отвличането на Прозерпина, и тия на Дарио:

38

И двата стиха произтичат от Писанието: „И видяха /местостоенето на /Бога Израилев; и под нозете му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.“ (Изход, 24; 10).

39

Това изумление е безполезно. Ницше в 1874 се подиграл с Питагоровата теза, че историята се повтаря циклично (За ползата и вредата от историята). (Бележка от 1953.)

40

За това очевидно потвърждение Нестор Ибара пише: „Случва се също тъй някое ново възприятие да ни впечатли като спомен, както и да ни се струва, че разпознаваме предмети или случайности, които впрочем със сигурност срещаме за пръв път. Предполагам, че става дума за странна реакция на паметта ни. Първоначално нещо се възприема, но под прага на съзнателното. Миг след това дразнителите започват да действат, но сега ги възприемаме в съзнателното. Паметта ни е заработила и създава у нас усещане за «нещо познато»; ала тя трудно определя този повик. За да обясним неговата слабост и неяснота, ние му приписваме значително връщане назад във времето; може би го препращаме и отвъд нас самите, в цикъла на някой предишен живот. В действителност става дума за едно близко минало и бездната, която ни дели от него, е плод на нашата разсеяност.“

41

Намеквам за Марк Антоний, позован от Цезаровия апостроф:

В тези редове мисля, че съзирам някакво обратно отражение на зоологическия мит за василиска — змия със смъртоносен поглед. Плиний (Естествена история, книга осма, 33 новоредие) нищо не ни казва за посмъртните способности на това влечуго, но съединяването на двете идеи — за гледане и умиране (виж Неапол и после умри) — трябва да е повлияло върху Шекспир.

Погледът на василиска бил отровен; затова пък Божеството може да убива с блясък — или просто с излъчване на манна. Прякото виждане на Бога е непоносимо. Мойсей покрива главата си в планината Хореб, защото го дострашало да види Бога; Хаким, пророк от Хорасан, използвал четворно було от бяла коприна, за да не ослепява хората. Виж също Исайя 6:5 и I Царе 19:13.

42

Паметна е също тази разновидност на мотивите на Абулбека де Ронда и Хорхе Манрике:

43

Unheimlichkeit (нем.) — неприятност, страховитост. Б.р.

44

Не съм чел Чувството за миналото, но познавам достатъчния разбор на Стивън Спендър в творбата му Разрушителната стихия (с. 105–110). Джеймс бил приятел на Уелс; за тяхната връзка може да се прегледа обширният Опит в автобиографията на последния.

45

На хребета на XVII в. епиграмистът на пантеизма Ангелус Силезиус казал, че всички блажени са един (Херувимският скитник. 7) и че всеки християнин трябва да бъде Христос (цитираната творба, V, 9).

46

Философия на индийците след Ведите, 318.

47

В тази поема от XV век има един образ на „много големи три колела“: първото, неподвижно, е миналото; второто, въртящо се — настоящето; третото, неподвижно — бъдещето.

48

Половин век преди да я предложи Дън, „нелепата догадка за едно второ време, в което тече, бързо или бавно, първото“, бе открита и отхвърлена от Шопенхауер в ръкописна бележка, прибавена към Светът като воля и представа. Вписана е на с. 829 от втория том на историко-критическото издание на Ото Вайс.

49

Фразата е разбулваща. В глава XXI на книгата Един опит с времето говори за време, което е перпендикулярно спрямо друго.

50

В благочестивата поезия това единение е обичайно. Може би най-силният пример е в предпоследната строфа на Химн към Бога, моя Бог, по време на болестта ми, 23 март 1630, който съчинил Джон Дън:

51

Виж Спенсър, Факти и коментари, с. 148–151, 1902.

52

Този текст е беседа, изнесена в Свободния колеж за висши науки през март 1949.

53

Открояват най-добре тази разлика Хенри Сейдъл Каиби (Уолт Уитман, 1943) и Марк ван Дорън в антологията на Вайкинг прес (1945). Никой друг, доколкото знам.

54

Заплетен е механизмът на тия апострофи. Разчувства ни това, че поета го е разчувствало предвиждането на нашето чувство. Виж тези редове на Флекър, отправени към поета, който ще го прочете след хиляда години:

55

Толкова много се различават разумът и убедеността, че най-сериозните забележки към всяко философско учение обикновено съществуват предварително в творбата, която го провъзгласява. Платон в Парменид предварително излага довода за третия човек, който ще му противопоставят Аристотел, Беркли (Диалози, 3), опроверженията на Хюм.

56

Сравни любопитната теза на Лайбниц, която предизвика такъв скандал у Арнолд: Представата за всеки индивид съдържа предварително всички събития, които ще му се случат. Според този диалектически фатализъм фактът, че Александър Македонски ще умре във Вавилон, е качество на този цар, както надменността.

57

Мъдростта е на Рейес, който я прилага към мексиканския човек (Слънчев часовник, с. 158).

58

Непознаването на свещеното животно и неговата безславна и случайна смърт от ръцете на простолюдието са традиционни теми на китайската книжовност. Да се види последната глава на Психология и алхимия (Цюрих, 1944) на Юнг, съдържаща две любопитни илюстрации.

59

Вж. Т. С. Елиът, Гледни точки (1941), с. 25–26.

60

Съчинения. 1896, том първи, с. 129.

61

Какво е един безкраен промисъл? — ще запита може би читателят. Няма богослов, който да не го определи; аз предпочитам примера. Крачките, които прави човек от деня на своето раждане до смъртта си, рисуват във времето една немислима фигура. Божественият промисъл предусеща тази фигура незабавно, както човекът — един триъгълник. Тази фигура (може би) има определена своя функция в стопанството на вселената.

62

В будизма се повтаря рисунката. Първите текстове разказват, не Буда, до смоковницата, предусеща безкрайната навързаност на всички следствия и причини във вселената, миналите и бъдещите въплъщения на всяко същество; последните, съставени отново подир векове, разсъждават, че нищо не е действително и че всяко познание е мнимо, и че ако имаше толкова реки Ганг, колкото песъчинки има в Ганг, и пак толкова реки Ганг, колкото песъчинки в новите Ганг, броят на песъчинките би бил по-малък, отколкото броя на нещата; които Буда не знае.

63

Този сън е за нас чиста грозотия. Не е така за индусите — слонът, домашно животно, е символ на кротостта; множенето на бивни не може да смути зрителите на едно изкуство, което, за да внуши, че Бог е всичко, извайва многоръки и многолики фигури; шест е обичайното число (шест пътя на преселението; шест Буди, предхождащи Буда; шест основни посоки, ако се броят зенитът и надирът; шест божества, които Яджурведа нарича шестте врати на Брахма)

64

Тази метафора може да е внушила на тибетците машините за молене — колела или цилиндри, които се въртят около ос, пълни с ленти навита хартия, по които се повтарят магически думи. Някои са ръчни; други са като големи мелници и ги движи водата или вятърът.

65

Рис Дейвис премахва тоя израз, въведен от Бурноф, но употребата му в тази фраза е по-несмущаваща, отколкото Големия преход или Голямата колесница, които биха смутили читателя.

66

Така са ги изтълкували Милтън и Данте, съдейки по някои откъси, които изглеждат подражателни. В Комедията (Ад, 1, 60: V, 28) имаме: където светлината я няма и където слънцето мълчи за обозначаване на тъмни места; в Самсон Бореца (86–89):

Вж. Е. М. У. Тилмард, Сцената у Милтън, 101.

67

Също у Сведенборг. В Човек и свръхчовек се чете, че Адът не е наказателно учреждение, а състояние, което умрелите грешници избират поради съкровено влечение, както блажените — Небето: Сведенборговото съчинение За Небето и Ада, отпечатано в 1758, излага същото учение

68

Един от Платоновите диалози, Кратил, обсъжда и изглежда отрича една необходима обвързаност на думите и нещата.

69

Гностиците наследили или преоткрили това особено мнение. Така се образувал един много обширен речник от собствени имена, които Василид (според Ириней) свел до неблагозвучната или циклова дума Каулакау, вид всеобщ ключ за всички небеса.

70

Бубер (Какво е човекът?, 1938) пише, че животът е проникване в едно странно обиталище на духа, чийто под е шахматна дъска, на която играем неизбежна и непозната игра срещу променлив и понякога ужасяващ противник.

71

Карлайл (Първите крале на Норвегия, XI) разваля с една нещастна прибавка тази пестеливост. Към шестте стъпки английска земя притуря „за погребение“.

72

За улеснение на читателя съм избрал един миг между два съня, един литературен миг, не исторически. Ако някой подозира измама, може да вмъкне друг пример; от своя живот, ако иска.

73

Преди, от Нютон, който твърдеше: „Всяка частица пространство е вечна, всеки неделим момент от времетрайност се намира навсякъде.“ (Начала, III, 42)