Изборът

Втора глава

Цялата тази работа твърде много се обърка, невероятно, катастрофално се обърка.

Отмъщението трябваше да бъде нещо просто, целеустремено, изпълнено със силни, ясни, не объркани емоции. В тази работа има две страни, припомни си Травис — неговата и другата. И всеки с фамилно име Грант беше от другата страна.

Седеше зад волана на колата си, замислено втренчил поглед в океана. От върха на носа гледката беше съвършена като на пощенска картичка. Долу блестеше град Джуъл Харбър, артистична, очарователна смесица от къщи в испански колониален стил и последната дума на модерната архитектура на калифорнийското крайбрежие. Из цялата местност, която понякога изглеждаше малко нереална, се долавяше атмосфера на съвременен просперитет. Добра среда за седалището на „Сойер Мениджмънт Систъмз“.

Всеки метър от улиците, покрай които в стройни редици се олюляваха гъвкави палми, преливаше от пищност и зеленина. Много задни дворове имаха сапфирено сини плувни басейни и портокалови дръвчета. Колите, паркирани в широките алеи, обикновено бяха немско производство, само от време на време се срещаше някакъв италиански или класически английски модел.

Търговският център на Джуъл Харбър изглеждаше също така небрежно заможен като останалата част на града. Строги разпоредби принуждаваха магазините и учрежденията да не превишават определена височина, а архитектурата им беше в испански стил. Преобладаваха декоративната бяла гипсова мазилка и червените плочки също като в блока на Джулиана. Травис за миг присви очи, за да се съсредоточи в гледката. Оттук можа да види само оживения търговски площад, където Джулиана беше отворила кафенето „Каризма Еспресо“.

Спомни си за съдбоносния ден преди около четири седмици, когато влезе в „Каризма“, чийто интериор бе в динено червено и сиво. Тогава си беше казал, че е на просто разузнаване. Чувстваше се като генерал с грижливо подготвена бойна стратегия и искаше да е сигурен, че е огледал всички подробности. Много старателно си беше направил план за всичко, дори със сигурност беше предвидил капанът да щракне в момента, когато той е тук в Джуъл Харбър, за да изгради най-новия офис на „Сойер Мениджмънт Систъмз“.

Джулиана Грант бе единственият член на семейство Грант, когото той не познаваше преди пет години, единственият неизвестен елемент в уравнението. Смътно си спомни, как някой му спомена, че била на работа в Сан Франциско.

Травис не беше съвсем сигурен какво е очаквал, когато бутна стъклената врата на „Каризма Еспресо“, но веднага го удариха две мощни сили. Първата беше силният аромат на прясно смляно кафе, втората — много по-мощната сила, беше жизнената, червенокоса, изумително облечена сто осемдесет и три сантиметра висока богиня зад бара. Джемпърът в електриково синьо, който носеше, би трябвало да изглежда безвкусен и натрапчив, и вероятно на всеки друг би изглеждал така. Но за Джулиана беше точно такъв, какъвто трябва. Дързък и жив като нея.

Джулиана се различаваше от всички останали Грант и вероятно това беше причината, поради която той допусна положението толкова да се обърка. Добре помнеше, че мъжете от семейството бяха със среден ръст, жените — дребни и деликатни.

Джулиана напротив беше висока почти колкото Травис. По дяволите, помисли си той недоволно, като се качи на токчета, става толкова висока или по-висока от него. Огненочервената коса вероятно е наследила от баща си, но трудно можеше да бъде сигурен, защото Травис си спомняше Рой Грант с бяла коса. Същото се отнасяше и за Тони Грант — брата на Рой. Очите вероятно е наследила от майка си Бет. Но никой в семейството нямаше същата комбинация от цветове и височина като Джулиана. Очевидно при нея гените се бяха съчетали в нова, екзотична смесица.

Ала не видът на Джулиана го извади от равновесие, а самата Джулиана. Беше различна. Различаваше се не само от другите членове от семейството си, но и от всяка друга жена, която Травис беше срещал в живота си.

Твърде много, помисли си той, търсейки точните думи, за да я опише. Точно така. Джулиана имаше прекалено много от всичко. Твърде колоритна, твърде висока, твърде емоционална, твърде динамична, твърде агресивна, твърде интелигентна. Беше от тези жени, които преди хиляда години щяха да носят копие и, препускайки редом с избраника на сърцето си, да летят на бой. Този вид жени биха дали всичко и биха поискали също толкова в замяна.

Казано направо, беше от жените, които повечето мъже биха намерили за поразяващи, освен ако не ги приемат на много малки дози. Травис достатъчно добре познаваше собствения си пол, за да установи, че обикновеният мъж би намерил Джулиана за неудържима точно за около петнадесет минути. Малко след това същият този мъж като луд би търсил изход, за да избяга, колкото се може по-бързо в обратна посока.

Нямаше спор. Жени като Джулиана можеха като нищо да уплашат обикновения мъж.

Травис не считаше себе си за обикновен и отказваше да бъде уплашен от Джулиана, но това не означаваше, че е готов да мине през кръговете на ада заради нея. Дамата беше трудна, но той не се съмняваше, че ще успее да се справи. Никакъв проблем.

Проблемът беше, че я искаше, а при сегашното положение в отношенията със семейство Грант той не би трябвало повече да се замесва с нея. Беше стигнал достатъчно далеч. Как по дяволите допусна тя да го наеме като консултант? Повече от десет години не се беше захващал с дребен клиент като „Каризма Еспресо“.

Травис дълбоко въздъхна, опитвайки се да измисли как да се измъкне от бъркотията. Отначало изглеждаше достатъчно просто. Джулиана беше от семейство Грант и той беше дал обет да си отмъсти на целия им клан. Беше си казал, че като прелъсти Джулиана, това ще бъде добро допълнение към шедьовъра на отмъщението, който е сътворил. А и беше очевидно, че Джулиана нямаше да има нищо против да бъде съблазнена.

Но сега, поглеждайки назад, Травис не беше съвсем сигурен кой кого е съблазнил. Именно Джулиана подготви пътя към романа, след като го убеди да я приеме за свой клиент. В момента, в който разбра каква му е работата, започна да го бомбардира с въпроси за начина, по който успешно да разшири бизнеса си.

Той се хвана за това, което изглеждаше като явна покана и продължи играта с всички сили. Още един скалп Грант за колана му.

Устата му тъжно се изви при тази мисъл. Не се нуждаеше от скалпа на Джулиана. Тя нямаше нищо общо със случилото се преди пет години. Тя дори не знаеше кой е той. За нейна зла участ обаче тя беше свързана с всички останали Грант и преди три и половина седмици, когато за първи път я видя, си каза, че би могъл да използва и нея.

Миналата нощ престана да мисли за нея като нещо, което ще използва за отмъщение, а като нещо, което може да задоволи копнежа, който се надигаше вътре в него.

Тази сутрин той беше напълно зашеметен от събитията, за да може изобщо да мисли, докато Джулиана влетя в спалнята с чайничето в стил Арт Деко и започна да прави планове за женитба. Това светкавично върна Травис към действителността.

Джулиана застраши плановете му за отмъщение. След цялото планиране, след всички проучвания и търпение, които си беше наложил през последните няколко години, Травис нямаше да загуби контрол над ситуацията точно сега.

Той се почеса по тила и завъртя стартера на буика. Трябваше да предвиди, че това ще се случи, си каза той. По някое време през последните три седмици Джулиана се влюби в него. В това се увери миналата нощ, когато тя му се отдаде свободно, без никакви задръжки. Тя действаше така. И ако беше честен със себе си, бе длъжен да признае, че взе всичко, което тя му предложи.

Трябваше непрекъснато да си напомня, че тя е Грант, помисли си Травис, докато караше към апартамента си. И да бъде проклет, ако остави някой Грант да му дава ултиматуми.

Един месец, за да реши, че я обича? Един месец, за да се вразуми? За какво се мислеше тя? Преди да е изтекъл месецът, той ще си е отмъстил на всички Грант.

Щеше да е късметлия, ако успее да прекара най-много една седмица с нея.

Защото опре ли ножът о кокала, всички ще трябва да вземат страна. На Травис нямаше нужда да се казва на чия страна ще застане Джулиана. Изборът й е предопределен от факта, че е Грант. Травис прие тази истина стоически. Беше свикнал да е аутсайдер, да не е сред избраниците.

Но всичко, за което можеше да си мисли, докато караше надолу по виещия се път към града, беше, че предишната нощ се оказа нещо друго. Споменът за нея щеше да го преследва, докато е жив, и той го знаеше. Все още чувстваше следите от ноктите й по гърба си. Джулиана Грант беше от този тип жени, които оставяха белези по мъжа.

Изведнъж перспективата да открадне още една седмица с нея беше нещо, на което не можеше да устои.

— Ей, как мина великата среща, Джулиана?

— Видях ви да вечеряте в „Трежър Хаус“ снощи. И двамата изглеждахте толкова увлечени, че не посмях да ви прекъсна. Помислих си, че мъжът се кани да зададе големия въпрос.

— Е, шефе, как е, носиш ли пръстен тази сутрин?

Джулиана ядосано изгледа изпълнените с очакване лица на персонала си, когато се спря пред дългия сив бар.

— Вие двамата нямате ли си друга работа, ами стоите и задавате лични въпроси?

— Охо.

Санди Оукс, която беше зализала зад ушите обработената си с гел коса, за да се видят трите чифта обици, които носеше, изгледа сътрудника си.

— Сякаш не всичко е наред с върховния ни водач тази сутрин. По-добре да смелим малко кафе, Мат.

Мат Линтън, чиято коса беше дори по-къса от косата на Санди и носеше само един чифт обици, се намръщи, внезапно изпълнен с тревога.

— Просто се закачахме. Всичко наред ли е, Джулиана?

— Всичко просто е чудесно. Направо върховно. Пре-лест-но!

Джулиана захвърли прекалено голямата кожена чанта в малък уютен офис и посегна към една от престилките в динено червен цвят със знака на „Каризма“.

— Нямаше да бъда по-щастлива, ако бях открила, че съм спечелила на лотарията. Доволни ли сте? А сега на работа. Сутрешната навалица започва след няколко минути. Санди, защо онези бишкоти не са изложени в стъклената витрина?

— Пекарят ги донесе само преди пет минути — обясни Санди със спокоен тон. — Веднага ги слагам.

Тя замислено огледа шефката си, докато подреждаше бишкотите в стъклената витрина близо до касовия апарат.

— Мат, опитай се да бъдеш полезен. Барът има нужда от подреждане. И къде е светлокафявият миксер?

— Уф. — Мат разтърси глава като ухапан от диво куче.

Джулиана изсумтя.

— Вижте какво, извинявам се, че съм толкова заядлива тази сутрин. Истината е, че не съм в добро настроение.

— Странно, но веднага познахме — отбеляза Санди. — Допускам, че пуякът не ти е направил предложение, както беше запланувано?

— Не само пуякът не ми направи предложение, но очевидно се стъписа, когато разбра, че очаквам до го направи — информира я Джулиана. — Цялата работа се оказа пълно недоразумение. Направих се на абсолютна глупачка. Ако някога дам някакви признаци, че отново съм склонна да се замеся с някой друг от противния пол, искам да ми обещаете, че ще ми напомните какво се случи този път. Отказвам да повтарям грешките си.

Мат се засмя.

— Ще отблъскваш всички мъже само защото господин Идеален се оказа господин Погрешен?

— Той не е господин Погрешен. Просто не знае, че е господин Идеален.

Джулиана обърна гръб към вратата и се зае да мели ароматна смес от едри лъскави костарикански зърна. Тя повиши глас, за да я чуят над шума на машината.

— Но предполагам, че ако няма достатъчно ум да разбере, че е господин Идеален, тогава наистина е господин Погрешен, нали така? Искам да кажа, че истинският господин Идеален не може да бъде толкова глупав.

Толкова се беше задълбочила да следва логиката на мисълта си, че не чу, когато вратата на заведението излетя навътре.

— Ей, Джулиана — започна Мат нервно, но веднага беше прекъснат от тирадата на Джулиана.

— Но трябва да ви призная, сърцето ми е разбито. И питам ви, какво ви говори това за моята интелигентност? Как можах да допусна господин Погрешен да разбие сърцето ми? Прекалено съм умна, за да допусна подобно нещо.

— Джулиана! Май по-добре…

— И още нещо — Джулиана не се спираше, — ако Травис Сойер е толкова глупав и да не разбере, че аз съм идеалната жена за него, то тогава вероятно е твърде глупав, за да планира бъдещето на „Каризма Еспресо“. Сутринта му казах, че нямам намерение да го уволня, но сега не съм сигурна. Имах време да размисля и наистина не вярвам, че искам да поверя бъдещето на „Каризма“ в ръцете на Сойер…

— Джулиана — бързо я прекъсна Санди. — Имаме клиент.

— Какво? — Джулиана свърши да мели последните зърна и машината спря.

— Казах — ясно повтори Санди, — че имаме клиент.

— Е, и? Защо го правиш на въпрос. Върви и виж какво иска.

— Това, което иска — спокойно се обади Травис Сойер от другата страна на бара, — е единия месец, който му обеща, за да се вразуми.

— Травис!

Джулиана не можеше да повярва на ушите си. Странна смесица от облекчение и щастие я заляха. Тя се завъртя, за да се изправи срещу него, съзнавайки, че се усмихва като селския идиот, но това ни най-малко не я интересуваше. В края на краищата сърцето й не беше разбито.

— Ти се върна.

— Никога не съм си тръгвал. Поне не доброволно. Ти ме изрита.

— Знаех, че ще прогледнеш, че ти трябва само малко време, за да се намести главата ти.

Джулиана подхвърли торбата, пълна със смляно кафе, към Мат и изтича иззад тезгяха, за да се хвърли в прегръдките на Травис.

Травис се стегна, когато тя шумно се блъсна в него. Отстъпи само крачка назад.

— Трогната съм от вярата ти в моята интелигентност.

Травис се вгледа право в грейналите й очи. Днес беше на петсантиметрови токчета.

— Означава ли това, че не се опитваш да намериш начин да развалиш бизнес договора ни?

Санди твърдо се намеси от другата страна на бара, преди Джулиана да е успяла да отговори.

— Не мисля, че достатъчно се е молил, Джулиана.

— Оставете човека да си поеме въздух, дами — изръмжа Мат.

— Нали е тук? Какво друго искате?

— Благодаря — тържествено каза Травис, кимайки към Мат. — Напълно съм съгласен. Какво друго искате?

Отново насочи вниманието си към Джулиана, която доволно се усмихваше с ръце около врата му.

— Имаш ли нещо против остатъка от тази велика сцена на помирение да изиграем насаме? Харесвам Мат и Санди, но от време на време предпочитам да разговарям очи в очи с теб.

— Не ни обръщай внимание — бързо се обади Санди. — Много ще се радваме, ако можем да помогнем.

— Точно така — каза Мат. — Ние сме като едно семейство.

— Не съвсем — каза Травис, улови здраво за ръка Джулиана и я поведе към вратата.

Джулиана се заливаше от смях, докато Травис я водеше към масите навън. Сутрешното слънце топло грееше през декоративната дървена решетка над главите им и рисуваше светли фигури по белите маси и столовете в стил френско кафене.

— Знаеш, че са добронамерени — простичко отбеляза Джулиана, докато сядаше срещу Травис.

— Знам, че е така, но всеки път, когато вляза в заведението, се чувствам като златна рибка в буркан. Всичко ли им казваш?

— Разбира се, че не — бързо го увери Джулиана. — Но наблюдават връзката ни от самото начало. Те бяха тук първия ден, когато влезе и поръча чаша кафе, нали помниш? Знаят какво изпитах към теб от самото начало. Тази сутрин веднага предположиха, че се е случило нещо ужасно.

Травис въздъхна и се облегна назад на малкия стол. Той изскърца под тежестта му.

— Ти си напълно зряла жена, Джулиана. А не тийнейджър със светнали очи. Би трябвало вече да си разбрала, че е добре да афишираш по-малко, да, по-малко личните си чувства.

— Аз съм много откровен човек, Травис. — Джулиана стана по-сериозна, след като първоначалната й еуфория се разсея. — Хората винаги знаят къде се намират с мен и аз искам да знам къде съм с тях. Така животът е по-лесен. Потиска се нивото на стреса.

— Знаеш ли, че си странна комбинация от съставни елементи?

— Искаш да кажеш за жена? — попита тя сухо.

— За всекиго, за мъж, за жена. Когато става дума за бизнес, ти си не по-малко хитра, от който и да е човек на дребния бизнес, когото изобщо съм срещал. Успехът, който си постигнала с „Каризма“, говори сам за себе си.

— Но?

Устата на Травис в ъгълчето отскочи нагоре, а очите му блеснаха.

— Но що се отнася до много други неща, ти сякаш освирепяваш. Не, това е меко казано. Заприличваш на буре с барут. Не мога да предскажа кога и как ще се взривиш. И винаги го правиш шумно.

Той сви рамене.

— Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Очевидно и аз не те познавам толкова добре, колкото си мислех, иначе нямаше да сгафя, както направих тази сутрин. Но няма нищо. Нали имаме предостатъчно време да научим един за друг всичко, от което се нуждаем?

Травис я изследва известно време с поглед.

— Няма да те карам да даваш обещания, Джулиана. Искам този път да си изясним нещата от самото начало.

— Да не би да си от мъжете, които не могат да поемат ангажимент? Ако е така, веднага го кажи, защото наистина не искам да си губя времето с мъж, който е абсолютно невъзприемчив.

— По дяволите, аз съм от мъжете, които не обичат да ги тласкат към нещо, включително към ангажимент. И искам да разбереш това добре, преди да се опитаме да възобновим връзката. Като знаеш това, все още ли си склонна да ми отпуснеш моя месец?

Джулиана малко се замисли, но не за дълго.

— Разбира се. Защо не? Готова съм да поема риск или два, ако си струва усилието.

Травис замислено поклати глава.

— Толкова си лекомислена!

— Само когато преследвам нещо важно.

— Да. Е, тъй като си имаме работа с предупреждения, мисля, да подчертая, че ти получи своите. Никакви обещания от моя страна, Джулиана, подразбиращи се или каквито и да било. Никакви ангажименти. Ще действаме ден за ден. Не искам да ме насилват към каквото и да било.

— Аз си получих предупрежденията — съгласи се тя тихо. — Но ти не си получил своите.

Веждите му се вдигнаха.

— Що за предупреждение е това?

— След като не си в състояние ясно да се ангажираш, аз не съм в състояние да легна с теб, докато не решим всички въпроси между нас.

Травис мрачно присви поглед.

— Не мислех, че си от жените, които използват секса, за да получат каквото искат.

— Не съм. Също, както ти не си от мъжете, които могат да бъдат манипулирани чрез секс. — Тя лъчезарно се усмихна. — Следователно, няма и да си помисля да те задържа по този начин.

— Много разумно от твоя страна — промълви той.

— Като няма да си лягам с теб, мозъкът ти няма да страда от хормонални смущения — добави тя. — Така ще можеш по-трезво да мислиш за нашето бъдеще.

— Джулиана — каза Травис, доколкото можеше спокойно. — Миналата нощ установихме, че можем да се чувстваме много добре заедно в леглото. Нали помниш?

— Разбира се, че помня. Тогава какво?

— Тогава защо да се лишим от този елемент на връзката ни? — попита той любезно.

Пресегна се през масата и с голямата си длан покри дългите й, лакирани в бакърен цвят нокти.

— Много просто. На акта на преспиване с мъж гледам като на ангажимент. И като става дума за нашите отношения, аз няма отново да поема ангажимента си, докато ти не поемеш своя и това е окончателно. Нямам намерение два пъти да си чупя главата. Все още ли искаш да използваш гратисния си месец?

Той се загледа в нея в течение на дълъг напрегнат момент.

— По дяволите. Защо пък не? Може би така е по-добре. И без това тази връзка няма и най-малък шанс. Трябва да съм бил луд, като съм си мислил, че може и вълкът да е сит, и агнето цяло.

— За какво говориш? Какво агне?

— Нищо.

— Но, Травис…

Той се изправи на крака.

— По-добре да се връщам в офиса.

Джулиана тревожно вдигна поглед към него. Пресегна се, за да го хване за ръката.

— Травис, почакай. Не разбирам какво става. Искаш ли отново да ме видиш или не?

Той погали ръката й, която лежеше на неговата. На слънчевата светлина погледът му беше твърд като диамант.

— Да, Джулиана, искам отново да те виждам.

Тя се отпусна.

— Дори при тези условия? Не изглеждаш много възторжен от перспективата.

Той погледна надолу към бакърените нокти на ръката й. След това погледът му срещна нейния.

— Мисля, че знаеш по-добре от мен какво искам.

Джулиана прехапа долната си устна.

— От време на време греша, като всеки друг. Правя грешки. И друг път се е случвало.

— С годеника, който избягал с дребната блондинка преди няколко години?

— Както казах, не съм безгрешна. До миналата нощ бях много сигурна за теб и мен. Както сам отбеляза, нещата между нас паснаха и то не само в леглото. Но ако грешах, бих казала край още сега.

— Така ли?

Джулиана си пое дълбоко въздух.

— Май си много твърд човек.

— А ти си много непостоянна жена.

— Може би в последна сметка подобна комбинация не е толкова добра. Може би накрая онова, което ще постигнем, е взаимно да се надцакваме. Това не е достатъчно, Травис.

— Отказваш ли се, Джулиана?

Тя инстинктивно реагира.

— Не, давам ти месеца.

— Благодаря. — Травис се наведе, за да докосне устата й със своята. — Довечера ще те взема за вечеря. Шест часа, окей?

— Да. Добре.

Тя пак се усмихна и отблъсна мрачните мисли, които бяха пропълзели в главата й.

— Ще бъда готова. Какво ще кажеш за новия тайландски ресторант на „Палома Стрийт“.

— Дадено.

Излезе и се запъти към мястото, където беше паркирал жълтеникавокафявия буик и влезе в него.

Джулиана скочи на крака и избърза след него.

— Нали все още искаш да дойдеш с мен на рождения ден на братовчедка ми следващата събота? — попита тя развълнувано. — Ще се видим с много членове на семейството ми, включително с чичо Тони.

Травис вдигна поглед към нея през отворения прозорец, изражението му беше толкова учудващо, толкова неочаквано сурово, че Джулиана инстинктивно отстъпи крачка назад.

— Няма да го пропусна — каза Травис и завъртя ключа на стартера.

Джулиана неопределено се усмихна и махна, когато той потегли. Добре е да знаеш, че Травис е от този тъп мъже, които нямат нищо против да се замесят със семейството ти, си каза тя. И моментално се зачуди защо не се почувства особено успокоена от тази констатация.

Следващата събота Джулиана седеше на пасажерската седалка в пъргавото си червено като пожарна команда двуместно спортно купе и се наслаждаваше на омайния морски въздух, който идваше през вдигнатия гюрук. Травис беше на волана. Под неговото управление малката кола вземаше завоите и извивките по крайбрежния път леко и грациозно. Черният океан изпълваше хоризонта и се сливаше с нощта. Далеч долу под магистралата осветените от луната вълни се пенеха в скалите. Прекрасна южнокалифорнийска вечер, помисли си Джулиана, чувстваше се щастлива и доволна. Последните няколко дни минаха добре с Травис, макар че помежду им във въздуха се долавяха много неизвестности.

— Прахосваш си таланта зад волана на буика — обясни Джулиана, когато Травис плавно ускори, излизайки от един завой. — Трябва в най-скоро време да се снабдиш с истинска кола.

— Буикът ми харесва. Разбираме се.

— Не обичаш ли да шофираш?

— Не особено.

— Но се справяш добре — отбеляза Джулиана.

— Шофирането е нещо, без което не може и се опитвам да го правя добре, така че аз или някой друг да не пострада. Дотам се простира интересът ми в това отношение.

Джулиана раздразнено въздъхна.

— Настроението ти е странно, откакто се появи в „Каризма“, за да ми кажеш, че си искаш месеца. А тази вечер си направо чудат. Сигурен ли си, че искаш да отидеш на рождения ден на Ели?

— Планирам го от седмици. — Той леко натисна спирачки на завоя.

— Да, знам, но не искам да те насилвам, искам да кажа много мъже не си падат особено по семейни събирания.

— Не е ли малко късно да променя решението си? След петнадесет минути ще бъдем в курорта.

— Наистина. Ще харесаш семейството ми, Травис. Щях да те запозная с Ели и Дейвид по-рано, но през последните три седмици те не бяха в града. Тя обикаляше други курорти, за да събере някои идеи за „Флейм Вали“. Рано днес родителите ми излетяха за Сан Диего, за да вземат чичо Тони и по крайбрежния път заедно ще пристигнат в курорта. Ще бъдат там, когато ние пристигнем. Сигурна съм, че ще искат да се запознаят с теб. Дейвид е…

— Джулиана?

Напоследък всеки път, когато заговореше с този конкретен тон, който откриваше у него, тя все повече се тревожеше. Не го разбираше, когато изпаднеше в това настроение.

— Да, Травис?

— Няма защо да ми описваш семейството си.

— Добре, добре. Нито дума повече по този въпрос.

Той бегло се усмихна, явно облекчен.

— А ако ти повярвам, ще трябва да отида да ми прегледат главата.

— Ей. Държа на думата си.

— Да, но не съм сигурен, че можеш да държиш устата си затворена.

— Имаш някакви сериозни възражения срещу устатата ми? — попита тя.

— Не, госпожо — отговори той разгорещено. — Никакви. — Спря се. — Братовчедка ти отдавна ли е омъжена за Дейвид Къркуд?

— Почти три години. Чудесна двойка са. Идеално си допадат. Преди пет години Ели беше обвързана с друг. Никога не срещнах този мъж и тя отказва да говори за него, но знам, че я е травматизирал. Известно време се тревожех, че няма да допусне да се влюби в друг. И тогава се появи Дейвид.

— И те щастливо управляват този курорт?

Джулиана се усмихна.

— „Флейм Вали Ин“. Един от най-шикозните по крайбрежието. Почакай, докато го видиш, Травис. Красив е и има всичко. Игрище за голф, тенис кортове, минерална баня, фантастичен изглед към океана, първокласни, луксозни стаи и чудесен ресторант. Баща ми и чичо Тони — бащата на Ели, го построиха преди двадесет години. Искаха да спечелят от лудостта по минералните бани.

— И сега братовчедка ти и мъжът й го управляват.

Беше твърдение, не въпрос.

Джулиана въпросително изгледа Травис отстрани.

— Преди четири години баща ми продаде голяма част от акциите си на чичо Тони, но все още има участие. Чичо Тони преди три години трябваше изцяло да поеме управлението на мястото, но получи някакви сърдечни смущения и лекарите му казаха да не се изморява. Ели и Дейвид го заместиха и оттогава управляват комплекса. Харесва им.

— Следователно съпругът на братовчедка ти взема повечето от решенията за „Флейм Вали“?

— През последните две години, да. Дейвид има много и големи планове за „Флейм Вали“.

Джулиана постави ръката си на облегалката на вратата и подпря брадичката си на нея.

— За нещастие, мисля, че малко избърза с изпълнението на някои от плановете.

— Избърза?

Слабата проява на интерес беше точно това, от което Джулиана се нуждаеше. Тя силно се намръщи и веждите й се събраха.

— Дейвид и Ели имат много амбициозни планове за „Флейм Вали“. Ако има резултат, мястото ще бъде един от най-добрите курорти в целия свят. Но ако не успеят, „Флейм Вали“ може да се превърне в истински финансов проблем.

— Разбирам.

— Травис, исках да те попитам нещо. Знам, че компанията ти дава консултации в най-различни области. Разбираш ли нещо от курорти?

Настъпи кратко мълчание. След това Травис тихо се обади:

— Да разбирам малко от курорти и хотели.

— Хм. — Джулиана се замисли върху това. — Чудя се дали да не накарам Дейвид и Ели да поговорят с теб. Напоследък малко се тревожа за тях.

— Колко са загазили?

Джулиана си пое въздух и се отпусна назад в седалката.

— Всъщност не би трябвало да казвам нищо повече, преди да поговоря първо с тях. Дейвид е много чувствителен, когато става дума за професионалните му способности, а Ели заема отбранителна позиция. Но ако ги убедя да те наемат като консултант, би ли се съгласил да ги поемеш като клиенти?

— В момента съм претрупан, Джулиана. Едва успях да вмъкна „Каризма“ в графика си, но се страхувам, че това е върхът. Не ми е възможно да поема проект с размерите на „Флейм Вали“.

Джулиана преглътна разочарованието си.

— Е, в такъв случай мисля, че е по-добре да не казвам нищо на Дейвид или Ели.

— Навярно така ще бъде най-добре.

Джулиана се оживи.

— Но може би ще намериш място в графика си след месец или два?

Травис й хвърли кратък, остър поглед.

— Май никога не се предаваш?

Тя се усмихна.

— Само когато положението е явно безнадеждно.

— Въпросът е дали ще признаеш, че някоя ситуация е безнадеждна, когато я видиш?

— Разбира се, че ще призная. Не съм идиот. Намали. Има знак за „Флейм Вали“. Завий направо към океана на следващото кръстовище.

Травис се подчини. Мълча през цялото време, докато караше по тясната ивица път, която се извиваше към проблясваща редица от светлини, накацали на височината с изглед към океана.

Продължи да мълчи, докато паркираше червеното купе на паркинга под курорта. След това изключи стартера и изчака спокойно, докато Джулиана разкопчаваше предпазния колан. Наблюдава я, когато тя бързо се обърна, коленичи на седалката и се протегна назад, за да вземе подаръците, увити в лъскава опаковка.

— Джулиана?

— Да, Травис?

— Искам да знаеш нещо.

— Какво?

Беше се навела през облегалката на седалката и се бореше с най-големия подарък. Чудеше се дали не е сгрешила, като е купила на Ели огромна италианска ваза за цветя. Не всички харесваха пилони, високи шестдесет сантиметра с аеродинамична форма от черно стъкло.

— Когато всичко свърши тази вечер, опитай си да запомниш, че никога не съм имал намерение да те нараня.

Джулиана се вцепени, забрави за пакетите. Тя рязко се завъртя на седалката широко ококорена.

— Годеникът ми произнесе същите думи преди три години, точно когато обяви годежа си с друга. Какво се опитваш да ми кажеш, Травис?

— Забрави. Някои неща не могат да се променят, след като веднъж са задвижени.

Той бързо пое лицето й в силните си ръце и властнически, пламенно я целуна. След това я пусна.

— Да вървим.

Отвори вратата на колата и излезе.

— Травис, почакай. Какво става?

Джулиана се измъкна от колата, стиснала подаръците. Стъклените мъниста, които украсяваха деколтето на черната й кадифена блуза, проблясваха на светлините на паркинга.

— Дължиш ми обяснение. Не можеш да правиш такива странни изявления и да очакваш да не им обърна внимание.

— Ще изпуснеш това, ако не внимаваш.

Той се протегна и пое най-големия пакет, този с вазата от ръцете й. След това се обърна и решително тръгна към главния вход на курорта.

Джулиана забърза след него, затруднена от останалите подаръци, тясната пола и петсантиметровите токчета на вечерните й сандали в черен и пурпурен цвят.

— Не можеш по този начин да се измъкнеш, Травис. Искам да знам какво искаше да кажеш. Ако се срещаш с друга жена, най-добре направо още сега да ми кажеш. Не искам за втори път да ме преметнат. Чуваш ли ме?

— Няма друга.

Той премина под ослепителните фенери, които осветяваха входа.

Млад мъж в униформа в бежов и златист цвят отвори масивната стъклена врата.

— Сигурно идвате за частното парти на собствениците — каза портиерът, любезно усмихвайки се. — Направо през главното фоайе и навън към терасата с басейна. Не може да не я видите. — Кимна към Джулиана. — Добър вечер, госпожице Грант.

— Здравей, Рик. Как е?

— Просто добре. Забавлявайте се тази вечер. Кухнята работи извънредно през последните три дни, за да приготви всичко. Истински гуляй.

— Вярвам ти. До скоро.

Джулиана разсеяно се усмихна и избърза напред, за да настигне Травис, който продължаваше да върви с устремения вид на човек, тръгнал на война.

— Честно, Травис, с всяка минута ставаш все по-странен и по-странен.

Той стигна до вратите в далечния край на елегантното фоайе и се спря, с престорена галантност ги държа отворени за нея.

Джулиана го изгледа намръщено, след това надникна през стъклото към тълпата хора, събрани около тюркоазения плувен басейн. Зърна майка си и баща си, чичо си Тони и след това братовчедка си Ели.

Докато се взираше в братовчедка си, висок, рус, добре изглеждащ мъж се приближи зад Ели и я прегърна през раменете. Бяха добра двойка, никакво съмнение. Ели — дребна, руса и деликатна на вид, прекрасно контрастираше на високия си, очарователен съпруг. Когато Ели погледна нагоре към Дейвид и му се усмихна, лесно можеше да се види любовта в очите й.

Джулиана рязко отклони поглед от Ели и Дейвид точно на време, за да улови Травис, втренчен в двойката. В изражението му имаше нещо, от което тревожна тръпка мина по вените й.

— Травис?

— Не е ли по-добре да излезем и се присъединим към останалите? Май и без това се забавихме.

Объркана, Джулиана премина през вратата, усещайки Травис точно зад себе си. Много лица в тълпата се обърнаха, за да се усмихнат любезно. Джулиана няколко пъти се спира, за да поздравява, преди да стигне малката група, съставена от Ели, Дейвид и трима техни познати.

Ели се обърна, ръката на Дейвид все още любовно лежеше на раменете й. Тя се усмихна с истинско удоволствие, когато видя братовчедка си. Късата й сребриста коса блестеше на светлината.

— Джулиана, ето те най-после. Чичо Рой и леля Бет пристигнаха с татко преди два часа. Чакаме те.

— Как мина огледа на минералните бани? — попита Джулиана.

— Чудесно. Събрах страхотни идеи. А сега, кой е този мистериозен мъж, за когото ми каза, че ще доведеш тази вечер?

Погледът на Ели се прехвърли към мъжа, застанал зад Джулиана. Сините й очи като в шок широко се отвориха и поздравителните думи замряха на устните й.

Изглежда, сякаш вижда дух, помисли си Джулиана. Удивена, тя наблюдава как братовчедка й потиска паниката, която така явно я обзе при вида на Травис Сойер.

Травис не помръдна, но Джулиана усети напрежението в атмосферата между него и братовчедка си. Беше напрежение, което сигнализира за мощни емоции и опасни тайни.

В този момент се приближиха родителите на Джулиана заедно с чичо й Тони и Джулиана видя как шокът на Ели като в огледало се отрази в лицата на другите трима Грант.

Изведнъж Джулиана разбра всичко. Травис беше мъжът от миналото на Ели, този, за когото е била сгодена преди пет години, този, за когото никога не се говореше.