Изборът

Девета глава

— Джулиана? Съжалявам, но, както изглежда, няма да мога да се прибера навреме за вечеря.

— Това е втора вечер подред, Травис. Да не би да става нещо с „Флейм Вали“?

— Все още не съм сигурен. Може би.

— Не звучиш бодро.

Навярно защото не съм бодър, помисли си Травис.

— Не искам никой да храни много надежди. Виж, по-добре да се заемам с работа. Не знам колко ще се забавя.

Той изчака, молеше се тя да му каже, че няма значение колко ще закъснее, че ще го чака, докато си свърши работата в офиса.

— Сигурно ще си изтощен, когато свършиш.

— Да. Вероятно.

Пръстите на Травис се вкопчиха в телефона, подготвяше се за това, което смяташе, че предстои. Джулиана ще каже същото, което каза предишната вечер, когато й се обади, за да я предупреди, че ще закъснее:

— Няма нужда да се отбиваш тук. Знам, че си изморен. Сигурно ще предпочетеш да се прибереш направо в твой апартамент и да се тръшнеш в леглото — каза Джулиана много спокойно и с разбиране, за да се хареса на Травис.

— Да. Точно мислех, че така ще е най-добре. Ще се видим утре, скъпа.

— Чудесно.

— Всичко готово ли е за партито в петък вечер?

Настъпи малка пауза, преди Джулиана да проговори.

— Да, всичко е наред.

Травис усещаше как тя му се изплъзва. Той сграбчи по-здраво телефона, усърдно започна да търси начин да я задържи поне още малко в другия край на линията.

— Хареса ли си рокля?

— Не. Ели настоява утре пак да опитам. Ще дойде с мен. Казах й да не се вълнува. Ако не харесам нищо ново, винаги мога да изровя нещо от гардероба си.

Травис отчаяно затвори очи, като долови липсата на въодушевление в гласа й. Знаеше, че при нормални обстоятелства Джулиана никога нямаше да каже подобно нещо. Щеше да претършува Калифорния от единия до другия край, за да открие нова рокля, която да облече на годежа си.

— Късмет в пазаруването — накрая каза Травис, знаейки, че именно неговият късмет бързо му се изплъзваше, като вода през сито.

— Ще се опитам утре да се отбия в „Каризма“ за чаша кафе.

— Добре. До утре.

Джулиана се поколеба.

— Лека нощ, Травис.

— Лека нощ.

Травис бавно затвори телефона и през прозорците, които се издигаха от пода до тавана, се загледа в нощта, която се спускаше над Джуъл Харбър. Мракът изглеждаше хладен и успокояващ — кадифено мек. Място, където да се скриеш. Вътре в офиса всичко блестеше на флуоресцентното осветление и нямаше място, където да се скрие от провала, който виждаше как се очертава на хоризонта.

Разбира се, провалът отдавна витаеше наоколо. Беше го зърнал още съвсем в началото, когато се съгласи да се опита да спаси курорта. Но неразрушимата вяра на Джулиана в него известно време скриваше реалността. Вярно е, че жизнерадостното й доверие в него го дразнеше, но и го ободряваше.

По дяволите, всъщност за известно време той самият почти повярва, че ще го спаси.

Но през последните два дни Джулиана не бе давала израз на обичайната си чистосърдечна увереност в способностите му. Нямаше бляскави, ободряващи лекции за това как всичко ще тръгне.

И Бикърстаф не се обади.

Но Травис знаеше, че студенината вътре в него тази вечер не идваше от жестоката, грубата реалност на бизнеса. Идваше от факта, че Джулиана се отдалечаваше от него дори още преди да е настъпила катастрофата.

Стана хладна и далечна след онази вечер, когато се разхождаха по плажа и тя го попита какво ще направи, ако му каже, че е бременна.

Оттогава, помисли си Травис, престана да го занимава с датата за сватбата. И дума не обелваше за чайни. А сега Джулиана не се интересуваше дори от покупката на нова рокля за годежа. Признаците едва ли можеха да бъдат по-застрашителни.

Неговата лъчезарна, жизнерадостна, въодушевена Джулиана се изплъзваше от прегръдките му, макар че все още нищо не се беше случило с „Флейм Вали“.

Травис наум възпроизведе разговора на плажа може би за стотен път, опитваше да се разбере какво се случи, което накара Джулиана да охладнее.

Първата му мисъл тази сутрин беше, че е направил ужасна грешка. Може би случайно е забременяла и се е опитала да му го каже, а неговият гняв и нежеланието му да й повярва, дълбоко са я засегнали.

Но едва ли беше това. Спомни си, че направо я попита дали е бременна и тя отрече. Не би го излъгала за подобно нещо.

Втората мисъл, която му мина, беше, че в някой момент през последните два дни тя накрая е разбрала, че шансовете да бъде спасен курортът и парите, които е вложила в него, съвсем не са добри. Дълбоко вътрешно, под цялата тази самоувереност и оптимизъм Джулиана си беше реалистична делова жена. Може би накрая е започнала да гледа реалистично на „Флейм Вали“ и бъдещето на курорта.

А изводът беше, че ако не успее да го спаси, Травис знаеше, че автоматично ще трябва да се върне към ролята на лошия човек. Разбра го още в самото начало. За него имаше само две възможности. Той трябваше да бъде или проблемът, или решението. Среден път нямаше. Ако не спасеше „Флейм Вали“, щеше се превърне в един от тези, които са го провалили.

Травис се опитваше да се насили да приеме тази перспектива от самото начало, но по някакъв начин се беше поддал на натиска на Джулиана.

Когато е с Джулиана, му е трудно да не бъде завладян от ентусиазма й, помисли си Травис. Но никога не си бе имал работа с Джулиана, която е загубила животрептящата си увереност.

Сякаш е загубила вярата си в него.

Травис си припомни, че от самото начало знаеше, че в критичния момент тя ще вземе страната на семейството си. Ще го обвинява, че е провалил „Флейм Вали“, вероятно и брака на братовчедката й на всичкото отгоре.

Голата истина е, че ще бъде права.

Когато всичко свърши, Травис знаеше, че отново ще се окаже аутсайдер. Роля, която доста често е играл в миналото, и му е добре позната.

Когато се правеше избор, той биваше изоставен.

Опита се да си каже, че навярно така е по-добре. Връзката му с тази жена от самото начало беше на кредит. Може би е най-добре тя още сега да започне да се отдръпва от него.

Но мисълта да я загуби още преди да се е търкулнал последният зар, беше повече от това, което Травис можеше да понесе. Той ще приеме поражението, когато няма абсолютно никаква надежда да спаси „Флейм Вали“. Дотогава беше решен да вземе каквото може от огъня на Джулиана.

Разхлаби вратовръзката си и отново се зае с работа, търсеше вратичката, която знаеше, че не съществува. Парадоксално е да се откаже от курорта. След като цели пет години беше обзет от мисълта за това проклето място, сега установи, че повече не иска да го види.

Но трябва да намери начин, реши той, Джулиана да си върне парите. Може би щеше да му отнеме известно време, но трябва да намери начин тя да си ги получи. Знаеше, че няма да я купи обратно, но това беше най-малкото, което можеше да направи за нея.

Тя му даде толкова много през последните няколко седмици, а Травис се гордееше с това, че винаги плаща дълговете си.

— Ама че работа. Сериозно ли харесваш този тоалет.

Ели стъписана се втренчи в братовчедка си, която излезе от пробната.

— Какво му има?

Джулиана огледа надолу по дължината строгия костюм от бял креп в две части, който беше облякла. Доколкото можеше да установи, дългите ръкави, високото деколте и скромната пола до под колената с нищо не предизвикваха.

— Какво му е?

Деликатните вежди на Ели се събраха в строга бръчка.

— Да не си превъртяла? Дрехата съвсем не ти подхожда. Няма блясък, няма нерв, няма цвят. Неугледна, неугледна, неугледна. Може да изглежда добре на някое сладко ангелче или на целомъдрена пансионерка, но определено не е за теб.

За миг Джулиана изпита известно раздразнение.

— Тогава ти предложи нещо. Изморих се да пробвам.

— Никога не се изморяваш да пазаруваш и да пробваш нови дрехи.

— Днес се изморих, ясно?

— Добре, успокой се. Днес не си на себе си. Успокой се и ме послушай. Върни се в пробната и пробвай тази в зелено и златно, с дълбокото до кръста деколте на гърба.

Джулиана въздъхна, раздразнението й мина, вместо това изпита вече познатото чувство на досада. Върна се в пробната и посегна към яркозелената вечерна рокля, която Ели беше избрала преди това.

Докато приглаждаше ефирната пола надолу по бедрата си, частица от нея осъзна, че роклята в зелено и златно беше в стила, който обикновено я привличаше. Дълбокото остро деколте отзад беше едновременно елегантно и дръзко. То завършваше с предизвикателна фльонга на кръста. За миг или два Джулиана почти въодушевено се замисли колко добре с тази рокля ще вървят обувките с токчетата с искрящи като диаманти мъниста, които беше зърнала на една витрина.

Но апатията отново я завладя, като си спомни точно за какво купуваше роклята.

— По-добре е — постанови Ели, когато Джулиана се появи от пробната. — Всъщност чудесно.

Тя погледна към мотаещата се около тях продавачка.

— Ще я вземе.

Джулиана започна да протестира, след това сви рамене, нямаше настроение да спори.

След двадесет минути Ели я изведе навън на паркинга на огромния търговски център. Зелената рокля беше в торба под мишницата на Джулиана. От друга торба стърчаха токчетата с искрящите като диаманти мъниста.

— Никога не съм те виждала такава по-рано. Просто днес не си ти.

Ели се плъзна на предната седалка на мерцедеса и завъртя ключа в стартера.

— Май нещата между теб и Травис бързо се влошават?

— Откъде да знам? Не съм го виждала вече почти три дни. Последните две нощи прекара в стария си апартамент.

— Но нали не ти е казал да отмениш годежното тържество? Той е много самонадеян индивид — обяви Ели, докато излизаше от паркинга. — Ако искаше да отмени тържеството, щеше да го направи. А ти, предполагам, не си променила решението си?

Джулиана се загледа през прозореца.

— Не. Непрекъснато си казвам, че нещата са ужасно зле и че трябва да се откажа от всичко, преди да е станало много късно, но нямам куража да го направя. Обичам го, Ели. Какво ще стане, ако се окаже, че той не ме обича достатъчно?

— Не знам. — Ели качи мерцедеса на магистралата, изражението й беше мрачно. — Напоследък самата аз прекарвам много време да си задавам същия въпрос.

На Джулиана изведнъж й стана съвестно.

— Все още се тревожиш какво ще направи Дейвид, ако загубиш курорта, така ли?

— Дейвид и аз напоследък много не си общуваме, меко казано. Всъщност не повече, отколкото ти и Травис, в интерес на истината. Цялото си време прекарва или заключен в офиса си, или затворен с Травис. Когато вечер си легне, заспива, преди да изляза от банята. На следващата сутрин е излязъл, преди да съм станала. Не мога да кажа какво мисли, но знам, че е потиснат и тревожен. Страх ме е, Джулиана.

— Значи сме в едно и също положение.

Травис се изненада колко усилия трябваше да положи, за да се мотивира да се отбие в „Каризма Еспресо“ в петък. Фактът, че изобщо трябваше да работи върху тази задача, го разтревожи. Беше свикнал да посреща проблемите с открито лице, но проблемът с Джулиана, изглежда, беше уникален.

Беше обяд, напомни си той, като излизаше от колата. Само няколко часа до годежа. И все още нито дума от Бикърстаф. Времето тече много бързо. Колкото повече се приближаваше до горчивия край, толкова повече превратно се опитваше да вярва, че Бикърстаф ще се обади в последната минута и ще каже, че иска сделката.

Абсурдната надежда на осъдения.

В „Каризма“ беше пълно с хора, които се разхождаха наоколо с малки чашки и бележници в ръце. Със закъснение Травис си спомни, че това беше един от дните за дегустация, които Джулиана въведе миналия месец. През стъклените врати я чуваше как зад бара изнася лекция за кафето, докато Мат и Санди разливаха образци в чашите.

Травис бутна вратата, за да се отвори, и застана тихо, заслушан в заключителните думи на словото й.

— Винаги помнете, че кафето в чашата ви се състои предимно от вода, следователно трябва да внимавате за качеството на водата. Няма смисъл да варите кафе от вода, която не е прясна и добра. Сега нека си припомним трите смеси, които дегустирахме днес. Първата съдържаше тъмно опечени колумбийски зърна. Помнете, че когато пиете тъмно опечено кафе, вие усещате предимно ефекта от процеса на печене, а не специфичните качества на използваните зърна. Вкусът на кафето е по-силен, но равнището на кофеина е почти същото, понякога дори по-малко, отколкото на по-светло опеченото.

— Втората чаша, която опитахме, беше от сместа „Кона“. Кафето от Кона на Хавайските острови е единственото кафе, което се отглежда в Съединените щати. Производството е малко, но кафето, когато е най-добро, може да бъде невероятно. Средна киселинност, нестипчив, характерен вкус и аромат.

Днес тя изглеждаше не само малко изпита, реши Травис, изглеждаше и малко умислена. Обикновено когато играеше пред тълпа клиенти, беше като добра актриса на сцената, внушителна, изцяло вживяна в ролята си. Днес сякаш действаше машинално. Все пак беше професионалист и ръководеше дегустацията на кафе с цялата пищност на дегустацията на вино.

— Третият образец е смес, съдържаща главно танзанийска арабика от хълмовете на Килиманджаро. Танзанийското кафе е известно заради съвършения си баланс. Надявам се, че сте забелязали силния аромат и плътността му.

Джулиана се усмихна на клиентите си.

— Това е всичко за днес, господа. Надявам се да ви видя следващата седмица, когато ще опитате няколко кафета, приготвени по различни методи. Ще поговорим още малко и за историята на кафето.

Травис видя как Джулиана се усмихна за последен път на слушателите си, доста приветлива усмивка, но й липсваше блясъка, който беше свикнал да вижда в нея. След това тя го забеляза отзад в помещението и за миг му се стори, че усмивката й блесна с обичайната си лъчезарност. Не беше сигурен, защото ефектът не продължи много. Усмивката веднага се сви обратно, тя доби нормално любезно, вежливо изражение, което запази, докато излизаше иззад бара.

— Здравей, Травис. Обедна почивка?

— Искам да говоря с теб.

Нещо като страх проблесна в очите й, но мигновено изчезна.

— Добре. Свърших с дегустацията. Да излезем и да седнем на масите в двора.

Той я последва, докато тя си пробиваше път през гъстата тълпа от хора, които си поръчваха прясно смляно кафе на бара. Минута по-късно те се озоваха в относителното спокойствие на двора.

— Е, какво има? Да не би да си размислил за довечера? — запита Джулиана с характерната си прямота, след като седнаха.

— Не. Но ми хрумна, че ти може да си размислила.

Травис, седнал срещу нея, от другата страна на масата, очакваше истината от нея. Чувстваше се сякаш е седнал на ръба на остра канара.

— Все пак довечера няма да се женим — хладно изтъкна Джулиана. — Просто годеж. Причина за паника няма.

— Точно така. Сигурна ли си, че ти не си се паникьосала?

— Малко съм нервна, но не съм паникьосана — отвърна тя с изблик на гняв.

Травис кимна.

— Добре, успокой се. Просто питах.

— Защо?

— Защото се държиш малко странно през последните няколко дни — каза той тихо. — Всъщност от деня, в който се разходихме по плажа.

— О. Може би нерви.

Той изчака, но тъй като нямаше по-нататъшно обяснение, опита отново.

— Джулиана, да не би да съм казал нещо, което да те е разстроило оня ден? Ако си се засегнала, защото избухнах като бомба, когато намекна, че може да си бременна, съжалявам. Просто бях толкова сигурен, че не няма как да си бременна, че се стъписах, когато чух, че може да си и аз… — Той не довърши изречението. — Предполагам, че съм прекалил.

— Не се тревожи за това. Явно не повдигнах въпроса дипломатично.

— Някой ден ще поговорим за деца — обеща Травис.

— Ще поговорим ли?

Той кимна и побърза да смени темата.

— Има ли нещо друго, което те тревожи?

Тя го погледна направо.

— Не.

— Помислих си, че може би те вълнува състоянието на „Флейм Вали“.

— Не.

Разбира се, че не можеше да изплюе камъчето и направо да му каже, че е разколебана във вярата си в него особено след всичко, което беше постигнала през последните няколко седмици. Ще запази растящите съмнения за себе си.

— Не изглежда добре, Джулиана. — Травис се почувства задължен да опита за последен път.

— Вече си ми го казвал толкова пъти — рече тя, губейки търпение.

Травис почувства, че спокойствието го напуска. Рязко се изправи на крака.

— Да, казвал съм ти го. Навярно най-после започваш да го разбираш. До довечера. Да те взема ли?

— Не. Сама ще карам. Искам да отида в ресторанта два часа по-рано, за да съм сигурна, че всичко е наред.

Тя скочи на крака.

— Травис, не исках да бъда груба с теб. Просто съм малко напрегната.

— Сигурно. Аз също.

Той излезе от сянката на кафенето на огрения от слънцето път. Когато стигна до буика, погледна назад и видя, че тя все още го наблюдаваше. Помисли си, че вижда мъка в погледа й и за малко не се върна. Но докато се колебаеше, несигурен какво да направи и как да се отнесе към нея, тя се обърна и влезе в „Каризма“, без повече да поглежда назад. Видя я да бърше очите си със салфетка, която взе от една маса, и стомахът му се сви.

От високия скалист бряг Травис се загледа надолу към зеещата пропаст и се зачуди как ли би се почувствал, ако се хвърли отгоре.

Разбра точно как би се почувствал, когато затвори телефона след последния разговор с Бикърстаф. Почувства се сякаш е знаел какво ще изпита — сякаш земята се е разтворила под краката му. Нямаше за какво да се хване, нищо, което би могъл да използва, за да се спаси.

Това беше краят.

Травис се учуди на неестественото чувство на спокойствие, което го обзе. Разтърка тила си и погледна часовника. Няколко минути след седем. Годежното тържество вече е започнало и той закъсняваше. Чудеше се дали Джулиана ще се досети защо.

Почувства се по-изморен от когато и да било друг път през живота си, но стана, отиде до бюрото и си взе сакото. Нямаше никакъв смисъл да се връща в апартамента си и да се облича за случая. Нямаше да остане дълго на собствения си годеж.

— Ако това е някакъв знак за бъдещето, Джулиана, по-добре се подготви да се озовеш сама пред олтара.

— Не е добър знак, приятелко, когато бъдещият младоженец закъснява за собствения си годеж.

— Не мога да повярвам, Джулиана. Как можа да планираш всичко до салатата от стриди и да забравиш да се увериш, че годеникът ти ще дойде навреме? Това не си ти, приятелко. Изглежда, перспективата за женитбата е размътила главата ти.

Джулиана още веднъж успя да се усмихне, изтърпявайки поредната добронамерена закачка. Беше така, откакто малко след седем гостите започнаха да пристигат и установиха, че Травис още го няма. Повечето го приемаха като шега и очакваха годеникът всеки момент да мине през вратата.

Единствените, които наистина даваха някакви признаци на тревога, бяха Ели и другите членове на семейството на Джулиана. Членовете на семейство Грант като група определено изглеждаха посърнали.

— Не искаш ли да му се обадим в офиса? Или в апартамента му? Може да се е случило нещо — обади се Ели точно зад братовчедка си.

— Ще дойде, когато е готов — каза Джулиана, чудейки се на странното чувство на примирение, което изпитваше. Установи, че се чувства като упоена. Беше нещо като успокоение след цялото това мъчително безпокойство и несигурност, които изпитваше през по-голямата част от седмицата.

Още веднъж огледа залата и видя, че всичко върви гладко, ако се пропуснеше дребната подробност, че бъдещият жених липсваше.

Голямото помещение, което „Трежър Хаус“ даваше под наем за специални случаи, беше тържествено украсено със сребърни балони, разноцветни ленти и венец от екзотични парникови цветя.

В центъра имаше пищна шведска маса, която заемаше почти цялата дължина на помещението. Беше отрупана с изумителни деликатеси — от препечен хляб с чесън до шишчета от скариди. В момент на носталгия Джулиана дори беше поръчала купа с гуакамоли и беше наредила да го сложат на почетно място в средата на масата.

Помещението ечеше от смехове, бъбрещи хора, облечени в типичния калифорнийски стил, което означаваше, че беше представено всякакво въобразимо модно облекло — от сребърни джинси до елегантни кимона.

Дейвид и Ели бяха дошли в шест, за да си предложат услугите в последната минута. Джулиана за първи път виждаше Дейвид от вечерта, когато беше поканила него и Ели на вечеря, за да им каже, че Травис ще спаси курорта. Един поглед към красивото му лице беше достатъчен, за да разбере, че Ели имаше право. Той изглеждаше неспокоен. Опитваше се да го скрие зад обичайната си жизнерадостна усмивка, но Джулиана знаеше, че Дейвид силно се тревожи. И Ели полагаше не по-малко усилия да поддържа веселия фронт.

Родителите й и чичо Тони също поддържаха настроението, като бъбреха с другите гости, но често някой от тях поглеждаше към входната врата и недоволно се мръщеше.

Слава Богу, че беше решила да покани родителите на Травис само за сватбата, а не на годежа, помисли си Джулиана.

Тя изследва тълпата и въздъхна. Как допусна нещата да отидат толкова далеч? Трябваше да анулира всичко още преди няколко дни, веднага след съдбоносната разходка по плажа. За петнадесети път погледна часовника. Седем и половина. Зачуди се дали Травис изобщо ще си даде труд да дойде.

Джулиана сериозно обмисляше възможността да изчезне през задната врата на ресторанта, когато тълпата в залата се разшумя. Тя моментално се обърна, знаеше, че Травис сигурно е пристигнал. Като погледна към вратата, духът й за кратко време се повиши. Надеждата умира трудно, установи тя.

Чуха се одобрителни възгласи, докато Травис преминаваше през залата. Чуха се нови закачки, поздравления и много смях.

Травис пренебрегна всички. Тръгна направо към Джулиана, без да поглежда към никого. Беше с обичайното си работно облекло, бяла риза с навити ръкави, вратовръзка на консервативни райета и тъмни панталони. Сакото висеше на рамото му.

Джулиана видя мрачното сурово изражение и разбра, че всичко е загубено.

Тя застана много тихо в средата на помещението, докато Травис се насочваше към нея. Почувства, че ръцете й треперят. Скръсти ги отпред. Тълпата започна да разбира, че нещо не е наред. Закачките станаха по-приглушени и постепенно замряха. Хората сториха път на Травис и настъпи тишина.

Последните няколко стъпки Травис измина в наелектризирана тишина. Той, изглежда, не забелязваше никого другиго в помещението, освен Джулиана. Погледът му нито за миг не се отмести от лицето й, докато накрая застана пред нея.

— Току-що говорих с Бикърстаф — започна той със страховито студен, спокоен глас. — Свършено е. Не иска да се замесва във „Флейм Вали“. Твърде голям риск, каза той. И е прав.

Устата на Джулиана пресъхнаха.

— Травис?

— Съжалявам, че така всичко се провали. За известно време за малко не успяхме. Ти дори ме накара да мисля, че има шанс, а аз преди всички останали трябваше да съм напълно наясно. Бикърстаф беше последният шанс, а той вече е вън от играта.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Джулиана със затаен дъх.

— Че не мога да спася „Флейм Вали“ от вълка — не мога да го спася от себе си. Изглежда, ще трябва да си отмъстя, искам ли го, или не. Дойдох само да ти кажа, че няма нужда ти да разваляш годежа ни. Аз ще го направя вместо теб, за да ти спестя неудобството.

Травис се завъртя на пети и бързо излезе от залата.

Джулиана се загледа след него, чувстваше се, сякаш са я ритнали в стомаха. Слоят от действащата като упойка вцепененост, който я закриляше през последните няколко дни, започна да се пропуква. Отдолу имаше огромна болка.

Травис излизаше от живота й.

— Джулиана?

Ели бързо се приближи към нея, стремеше се да говори тихо.

— Какво става? Какво ти каза Травис?

— Че последният шанс на „Флейм Вали“ току-що е отишъл на кино и той разваля годежа. Каза, че иска да ми спести неудобството аз да го направя.

— О, Господи — Ели затвори очи. — Какво ще прави Дейвид?

След това останалите думи на Джулиана я сепнаха. Ели рязко отвори очи.

— Травис разваля годежа? Сега? Тази вечер? Просто така? Пред всички тези хора?

— Трябва да му се признае на човека, че от време на време проявява истински вкус към драматичното.

— Джулиана, съжалявам. Много съжалявам. Не мислих, че ще свърши така. Наистина не мислих. Знаеш ли, през последните две седмици реших, че наистина те обича, че не те използва, за да си отмъсти. Дори реших, че съм грешила за него и че ти си имала право.

— Знаеш ли, никога не ми е казвал, че ме обича — натъжено промълви Джулиана. — Но мислих, че нещата отиваха натам. Наистина така мислих.

— Какво ще правиш? Всички тези хора. Цялата тази храна. Музиката. Какво ще кажеш на всички?

Остатъкът от чувството за вцепененост се строши напълно и се разпадна. Болката остана, знаеше, че така ще бъде. Но останаха и много други емоции, включително гняв.

— Как смее да постъпи така с мен? — процеди Джулиана през зъби. — Кой по дяволите си мисли, че е? Та ние сме годеници за Бога. И ако мисли, че може да се отнася така с мен, трябва добре да си помисли.

Тя се устреми през тълпата към вратата.

— Джулиана — изсъска Ели. — Къде отиваш? Какво да кажа на гостите?

— Кажи им да се насладят на храната. Платена е. — Джулиана се втурна през стреснатата тълпа и излезе през главната врата на ресторанта. За малко се спря на тротоара, огледа паркинга за познатия жълтеникавокафяв буик.

Чу двигателя, преди да зърне колата. Травис точно излизаше от завоя.

— Върни се, копеле… казах, върни се.

Джулиана вдигна полата си и бързо се затича през алеята на ресторанта, не лесно упражнение с искрящите високи токове.

Пресече през редиците паркирани коли и стигна буика точно когато Травис спря, за огледа през рамо трафика зад гърба си.

Той не я видя, когато тя се хвърли на капака на буика, но разбира се, чу удара. Бързо подаде глава и видя жена в зелено, просната над двигателя, сякаш виждаше призрак.

— Джулиана!

— Ти си сгоден за мен, копеле такова — извика тя през стъклото. — Не можеш да постъпваш така с мен. Заслужавам обяснение и веднага те предупреждавам, каквото и обяснение да дадеш, то няма да бъде достатъчно добро. Защото ние не сме просто сгодени, ние сме партньори, не помниш ли? Можеш да развалиш годежа по този начин, но не можеш толкова лесно да сложиш край на деловите ни връзки.

Травис изключи двигателя и отвори вратата.

— Не мога да го повярвам — измърмори той, докато излизаше от колата. — От друга страна, навярно мога. Слез оттам, Джулиана.

Тя не обърна внимание на заповедта и се изправи на жълтеникавокафявия капак, балансирайки малко неуверено. Не обърна внимание на следите, които високите токчета оставяха по боята. Скръсти ръце и се загледа надолу към него с пламнал поглед.

— Никъде няма да отида, докато самата аз не реша да го направя. Искам обяснение защо се опитваш да развалиш годежа ни. Поне това ми дължиш, Травис Сойер.

Той вдигна поглед към нея, бръчките по лицето му ясно се очертаваха на яркото осветление на паркинга.

— Дадох ти желаното обяснение, Джулиана.

— Какво? Че не можеш да спасиш „Флейм Вали“? Това не е обяснение, това е извинение.

— Не ме ли чуваш? Не мога да спася проклетия курорт за скъпоценната ти братовчедка, бившия ти годеник и останалото ти семейство. „Флейм Вали“ ще фалира и аз нищо не мога да направя, за да го спася.

— Престани да говориш за идиотския курорт. Точно сега никак не ме е грижа за него. Годежът ми е много, много по-важен.

— Така ли? — попита той грубо. — Наистина ли се опитваш да ми кажеш, че искаш да се омъжиш за човек, който сам, самостоятелно ще бъде отговорен за рухването на „Флейм Вали“?

— Да! — изкрещя тя в отговор.