Изборът

Пета глава

— Искам да внимаваш за още едно нещо тази вечер — каза Джулиана.

Тя хвърли шепа люти чушлета в дълбокия тиган и разбърка юфката, която приготвяше по азиатска рецепта.

— Не искам никой нищо да знае за, хм, малкото ни споразумение.

Ножът, с който Травис режеше гъби, се спря по средата на замаха. Косо изгледа Джулиана.

— Защо не?

— Защо не? — като ехо повтори тя раздразнено. — Не е ли очевидно? Защото Дейвид и Ели ще се почувстват ужасно, ако си помислят, че ти плащам хонорара, като те правя партньор в „Каризма“. Не искам още повече да увеличавам тежестта на вината, която изпитват.

— Защо трябва да ги смущава това, че ти плащаш хонорара? Не са имали никакви угризения, когато са ти взели парите под формата на заем.

— Това беше, преди нещата да се влошат — каза Джулиана и се съсредоточи в юфката. — Навремето наистина изглеждаше, че Дейвид ще може да спаси положението. Травис, наистина ли нещата са стигнали толкова далеч?

— Вероятно. Казах ти, така съм нагласил всичко, че Къркуд да няма никакво поле за маневри. Не мога да бъда напълно сигурен, преди подробно да се запозная с книгите, но ако бях на твое място, нямаше да мълча.

Джулиана остана невъзмутима.

— Ще стане. Знам, че ще стане. Подай ми, ако обичаш, онези формички.

— Що за вечеря ще бъде това? Според моята книга тук всичко трябва да бъде определено като ордьовър.

— Престани да мърмориш. Всеки знае, че ордьоврите винаги са най-добрата част от менюто. За какво ни е основно ядене? Като свършиш с гъбите, можеш да ми помогнеш да напълня формичките със сместа от сирене.

— Май ми даваш заповеди?

— Просто защото си толкова симпатичен с тази престилка. В шкафа отдясно има стъклен поднос. Използвай го за нарязаните зеленчуци. Побързай, Дейвид и Ели ще дойдат всяка минута.

— Как се озовах в това положение с теб? — Травис попита толкова тихо, че Джулиана едва го чу. — Всеки път, когато мисля, че съм сложил нещата под мой контрол, установявам, че едва успявам да следвам новото отклонение, по което си тръгнала.

Той свърши да реже гъбите с бързи, отсечени удари на ножа.

— А колкото за партньорството ни, Травис…

— Какво за него? — Той внимателно изправи глава.

— Ами мисля, че трябва още от самото начало да решим, че ти си повече или по-малко мълчалив партньор. Ясно ли ти е какво казвам? — Тя лъчезарно се усмихна. — Разбира се, ще се съветвам с теб, преди да вземам важни решения. И Господ е свидетел, че вече си замесен в плановете за бъдещето на „Каризма“. Но в последна сметка аз съм старшият партньор в „Каризма“. Искам само да съм сигурна, че добре разбираш това дребно нещо.

— Можеш да се наричаш каквото си искаш — съгласи се Травис, — доколкото, както сама разбираш, не можеш да вземаш никакви важни решения, без да се съветваш с мен.

— Какво точно е определението ти за важно решение? — отвърна тя.

— Ще го определим, когато стигнем до такова. Къде искаш да сложа подноса със зеленчуците?

— На крайната маса до канапето.

Джулиана погледна през прозореца и видя познат бял мерцедес да се плъзга в пространството до нейното купе.

— Не може да бъде, вече са тук. Обзалагам се, че Дейвид и Ели умират от любопитство.

— Защо? Какво си им казала?

— Естествено, че ще спасиш кожата на всички.

Джулиана занесе тавата с питчиците със сирене във всекидневната.

— Не давай прибързани обещания, Джулиана. Казах ти какво мога да направя. Не мога да гарантирам нищо.

— Не се тревожа, Травис. Имам ти пълно доверие.

— Ти си твърде умна делова жена, за да вярваш сляпо, в който и да е консултант.

— Ти не си обикновен консултант.

Джулиана избърза към вратата, пола — панталонът й от лъскава коприна заблещука около нея.

— Отвори шампанското, Травис. Дейвид и Ели ще се трогнат.

— Не се съмнявам.

Дейвид и Ели не бяха точно трогнати. Те много предпазливо изгледаха Травис, докато влизаха и се настаняваха във всекидневната. Първоначално стреснати и учудени, се зарадваха на съобщението, което има направи Джулиана. След това учудването постепенно премина във въздържана, предпазлива тревога и всички въпроси скоро се събраха в един фокус.

— Защо правиш това? — накрая Дейвид попита направо.

— Вярвай ми, аз си задавам същия въпрос — каза Травис сухо, вземайки една от гъбите, които сам беше нарязал.

— Искам да кажа, какво те засяга? — настоя Дейвид и начумерено събра вежди, нещо, което рядко му се случваше. — Не мисли, че не сме благодарни, но бих искал да знам какво ще получиш ти.

Джулиана усети как очите на Травис се завъртяха към лицето й, очевидно оставяше на нея отговора на този въпрос. Тя се усмихна.

— Не разбираш ли, Дейвид? Прави ми услуга.

— Услуга — повтори Ели, широко ококорена.

— Бизнес услуга — поясни Джулиана. — Някой да иска още питка със сирене?

— Но Джулиана — настоя Ели, — защо ще ти прави каквито и да било услуги?

— Да, защо? — като ехо се обади Дейвид, но имаше замислен вид, когато забеляза непроницаемото изражение на Травис.

— Интересен и навременен въпрос — каза Травис. — Защо искам да ти правя услуги, Джулиана?

Джулиана мило му се усмихна.

— Как защо, за да спасиш бъдещето на „Каризма“, разбира се.

Тя се обърна към Дейвид и Ели.

— Травис се ангажира с консултации за „Каризма“, преди да беше разбрал за финансовото ми участие във „Флейм Вали Ин“. Това породи сблъсък на интересите в него, нали разбирате. След като разбра колко пари може да загуби „Каризма“, той веднага настоя да се опита, да спаси „Флейм Вали“. Чувстваше се морално ангажиран да помогне на „Каризма“. Както знаете, Травис много държи на етиката в бизнеса.

— Така ли? — измърмори Дейвид. — Мисля, че ще взема още една питка със сирене, Джулиана. И още една чаша шампанско.

— Разбира се.

Джулиана се пресегна към тавата с питките. Всичко ще се оправи, каза си тя, докато Дейвид бомбардираше Травис с нови въпроси. Нещата идеално се подреждаха. Тя не обърна внимание на тревожните погледи на Ели.

Но след двадесет минути Дейвид я притисна в кухнята, където Джулиана се канеше да приготви нова порция юфка на тиган.

— Какво по дяволите става тук? — попита Дейвид тихо.

Джулиана вдигна поглед от тигана:

— Какво имаш предвид?

— Много добре знаеш какво имам предвид. И за миг не мога да повярвам на всички тези врели-некипели, че Травис внезапно е обзет от силен пристъп на бизнес етика. В кухнята, сладурче, сега сме само ти и аз и дълго време сме били приятели. Сега кажи ми истината. Защо се е затичал да спасява „Флейм Вали“? Истинската причина. Какво ще спечели той?

— Дейвид, моля ти се! — Джулиана изключи тока и се зае да изсипва юфката в поднос. — Говори по-тихо. Ели и Травис ще те чуят.

— Този път ти ли си хонорарът, Джулиана?

Дейвид се приближи и се надвеси над нея по начин, който Джулиана някога намираше за толкова вълнуващ. Сега установи, че я смущава.

— Не ставай глупак, Дейвид.

— Говоря сериозно. Какво има между вас двамата? Да не би да спиш с него в замяна на помощта му? Това сделка ли е? Защото ако е така, няма да допусна да го направиш и това е окончателно. Господ ми е свидетел, че ще приема всякаква помощ до определен момент. Но със сигурност няма да ти позволя да се продаваш на Сойер като цена за това, че ще спаси „Флейм Вали“?

Джулиана отвори устата си, за да му нареди да напусне кухнята, но преди да успее да произнесе думите, Травис я прекъсна от вратата. Гласът му беше студен и твърд.

— Остави я на мира, Къркуд. Джулиана няма нужда от твоята закрила. Сделката, която сме сключили, е частна и изобщо не е необходимо ти да знаеш подробностите.

— Прав е — енергично се обади Джулиана. — Споразумението е стриктно между Травис и мен. Двамата сме доволни от подробностите и ти няма защо да се тревожиш. Ето занеси тези салфетки на Ели. Ще ни потрябват за следващата порция юфка.

— Но, Джулиана…

— Хайде. Марш. Вън от кухнята ми. Юфката ще изстине. И престани да се тревожиш за мен, Дейвид. Много добре знаеш, че мога сама да се грижа за себе си. Винаги съм могла.

— Знам, но не съм сигурен, че ми харесва това, което става тук.

— Не ти харесва, но ще го приемеш, нали така? — каза Травис тихо. — Защото това е единственият ти шанс да спасиш курорта.

За няколко секунди погледите им се срещнаха, след това Дейвид, без да каже повече и дума, се върна във всекидневната със салфетките.

Травис се обърна към Джулиана.

— Нали си даваш сметка как всеки ще изтълкува идиотската сделка, която сключихме? Родителите ти, чичо ти Тони, Дейвид и Ели, всички ще стигнат до заключението, че спиш с мен заради помощта ми.

— Но ти и аз знаем истината, не е ли така? Това е делово споразумение. Нищо повече.

— О, да. Точно така. Делово споразумение. Стъпи на земята, Джулиана.

— Погледни го от този ъгъл — каза Джулиана, докато му тикаше чиния с юфка в ръцете. — След като знаем, че деловата страна на сделката е само бизнес, свободни сме да продължим отношенията си, без да се интересуваме от взаимните си мотиви.

Тя се забърза към вратата, без да я е грижа за смущението в погледа на Травис.

— Джулиана. По дяловите, върни се. Какво искаш да кажеш?

Джулиана не му обърна внимание, влезе във всекидневната и топло се усмихна на Дейвид и Ели.

— Някой да иска още юфка? Не се стеснявайте. Имам много горещ сос.

Травис се нахвърли на Джулиана в момента, в който мерцедесът на Къркуд напусна паркинга.

— Искам да поговорим за нашите отношения — започна той мрачно.

До този момент Джулиана се чувстваше много сигурна, но сега, сама с Травис, вече не беше толкова сигурна. Компенсира тази несигурност, като показа, че се чувства по-сигурна от всякога. Беше й станало навик. Когато хората приемат, че можеш да се грижиш за себе си, ти се научаваш да го правиш.

— Какво за отношенията ни? — попита тя и започна да прибира салфетките и чиниите.

Травис съвсем целенасочено тръгна към нея.

— Последния път, когато ти зададох въпроса, ти се закле, че няма да спиш с мене, преди да се ангажирам да се оженя за теб. Доколкото си спомням, даде ми един месец, за да се вразумя. След това недвусмислено изтъкна, че имаме делово споразумение. А сега говориш за отношения. Отново ли променяш правилата, Джулиана?

— Искаш истината? Добре, ще ти кажа истината. Отсега нататък ще се срещаме много. Влюбих се в теб в момента, в който те зърнах. И честно казано, не мисля, че ще мога да ти устоя дълго. Особено ако си решил да ме съблазняваш.

Тя взе празен поднос и го отнесе в кухнята.

— Какво по дяволите означава всичко това?

Травис влетя в кухнята след нея и я пое в прегръдките си, докато тя се освобождаваше от товара си.

— Кажи точно какво означава това. Край на хитрите игри, Джулиана.

— Означава точно това, което казах. Ще решиш ли да ме съблазняваш?

Тя обви ръце около врата му, леко прокара меките си устни по твърдата му уста.

— Джулиана.

Травис произнесе името й с дрезгава, невъздържана въздишка. Пое главата й в ръцете си и жадно притисна устата й със своята.

Джулиана реагира инстинктивно, с желание и с цялата страст, която от много време се мъчеше да потиска.

— Спри — заповяда Травис, макар че ръцете му вече бяха стегнати около кръста й. — Трябва да си дам сметка какво става тук. Казваш, че деловото ни споразумение е нещо отделно. Че няма нищо общо с тази страна на нещата. И твърдиш, че още ме обичаш. Тогава за какво е всичко това? Да не би да си мислиш, че ако пак ме пуснеш в леглото си, аз изведнъж ще реша да ти направя предложение за женитба?

— Кой знае? Може и да го направиш, след като толкова държиш на етиката?

Той бавно учудено поклати глава.

— Май никога не се предаваш?

— Не. Но точно сега не искам да говоря за женитба.

— Добре. Аз също.

Травис страстно я целуна, след това здраво я улови за ръка и тръгна към спалнята. Пътьом изгаси лампите и когато стигнаха края на коридора, те вече бяха дълбоко навлезли в царството на мечтите, на нощта и на сенките.

— Травис?

Тя му се усмихна, когато той я спря до леглото. Тя прокара връхчетата на пръстите си по рамото му, наслади се на силата, която откри там.

— Направо полудявах, докато се чудех кога отново ще ми се случи с теб.

Травис ухапа ухото й и започна да разкопчава горнището на официалния й костюм.

— Първо на първо никога не трябваше да поставям този едномесечен срок — призна си Джулиана, отдавайки се на жизнеността и топлината му. — Трябваше да знам, че няма да издържа толкова дълго.

— След първата ни нощ се съгласихме, че това, което е между нас, е много специално.

Травис свърши да разкопчава горнището от жълта коприна и го смъкна по раменете й.

Джулиана усети мекотата на фината материя по кожата си и потрепери от очакване. Травис се загледа надолу към голите й гърди и кристалните му очи заблестяха в мрака. Дланта му нежно се затвори над набъбналото зърно и Джулиана дълбоко си пое въздух.

— Чувстваш се добре — устата на Травис намери извивката на шията й. — Така трябва.

— И ти също.

Тя дръпна вратовръзката му и я захвърли настрани. След това с треперещи пръсти разкопча ризата. В момента, в който го освободи от нея, тя вкопчи ръце около кръста му и облегна главата си на голото му рамо. Къдравото килимче от косми на гърдите му възбуждаше зърната й. Тя се притисна в него, наслаждавайки се на вълнуващото усещане.

Травис тихо се изсмя, звукът беше хрипкав и много секси в мрака. Той плъзна длани под ластика на копринените й бикини и ги дръпна надолу по бедрата й. След миг тя беше гола в прегръдките му.

— Така трябва да бъде между нас — измърмори Травис, вдигна я и я пренесе до леглото. Нагласи я на възглавниците и се изправи, за да се освободи от останалото си облекло.

— Знам.

Джулиана лежеше, загледана в него, наслаждаваше се на мускулите и силата му. Силата на плещите и бедрата му влияеха на всичките й чувства, а откровената му възбуда някак дълбоко примитивно я вълнуваше. Но Травис не само физически и чувствено я пленяваше, даваше си сметка тя. Имала е и други мъже също толкова здрави и мъжествени, и с много по-добър външен вид.

— Изведнъж стана много сериозна — отбеляза Травис, докато се спускаше на леглото с малко пакетче в ръка. — За какво мислиш?

Тя погледна към него, когато той застана над нея.

— Чудех се какво те прави толкова секси.

Той се усмихна, зъбите му блеснаха в мрака, докато вадеше съдържанието на пакета.

— Опитваш се да разбереш защо повече не можеш да ми устоиш?

— Аха.

Тя прокара пръсти през косата му и преплете крак с неговите.

— Не се замисляй толкова — посъветва я Травис и се наведе, за да целуне долчинката между гърдите й. — Някои въпроси нямат ясни отговори. Просто го приеми и се примири.

— Както кажеш, партньоре.

Джулиана подканващо се изви, когато той я погали по хълбока. Щом пръстите му стиснаха извивката на бедрото й, тя въздъхна, като усети собствената си реакция, която идваше дълбоко вътре от тялото й. Има такива хубави, силни, знаещи ръце, помисли си тя. Най-слабото докосване на грубите му пръсти я възбуждаше, а когато той целуна гърдата й, тя само дето не извика. Усещаше как вече се затопля и овлажнява.

Джулиана леко се извъртя в ръцете му и се притисна по-плътно в Травис. Започна интимно да го изследва, да преоткрива тайните, които за първи път научи предишната нощ, която прекараха заедно.

Усещаше сексуалното напрежение в него, докато плъзгаше ръка по тялото му. Мускулите на гърба и раменете му бяха напрегнати от желанието, което потискаше. Очевидната нужда на Травис предизвика мощна реакция в Джулиана. Тя енергично се отърка в него. Когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й във влажната й топлина, тя разтвори крака и тихо прошепна името му. Ноктите й го одраскаха по раменете.

— Жена, която оставя следи — промълви Травис и я обърна по гръб.

— Какво?

— Няма значение. Обвий крака около мен, скъпа. Стегни ги. Поеми ме в себе си и силно ме притисни.

Джулиана го пое. Жадуваше за него, тялото й туптеше от нужда.

— Сега — прошепна Джулиана, със затворени очи се притисна в него и стегна краката си около стройните му бедра. — Ела при мен сега. Обичам те, Травис.

— Не можех и да чакам повече, дори и да бях опитал.

Травис внимателно се освободи в нея, цялата я изпълни, нежно я разлюля, а тя почувства как нарастващото напрежение започва да достига непоносими висоти.

Тя вдигна ханш и Травис реагира, като навлезе още по-дълбоко в нея, след това се отдръпна убийствено бавно. Джулиана се притисна още по-плътно в него. Той отново навлезе в нея и пак се отдръпна.

— Травис — промълви тя, притискайки се в него. — Не искам нищо без теб.

Той отново се гмурна в нея, още по-дълбоко отпреди и Джулиана се задъха, когато прелестното напрежение вътре в нея излезе от контрол. Тя се отдаде на освобождаването, устните й мълвяха името на Травис, когато го усети да навлиза отново в нея. Мускулите на гърба му се стегнаха под дланите й и тя се оказа смазана под тежестта му в леглото.

Известно време нищо друго нямаше значение в целия свят.

Доста по-късно Травис се размърда над Джулиана и се загледа в нея, погледът му беше напрегнат в сумрака. Тя сънливо се усмихна, пръстите й гладко се запързаляха по следите от пот по раменете му.

— Не се безпокой — каза тя, деликатно прозявайки се. — Няма да повдигам въпроса.

— Кой въпрос?

— Женитба.

— Току-що го повдигна — изтъкна Травис и я целуна по върха на носа.

— Добре де, ще го сменя с по-неотложен.

— Например?

— Например кой ще стане пръв сутринта, за да направи чай.

— Този път ще го направя аз — каза Травис.

— Толкова отзивчив мъж.

Джулиана отново се прозя и се унесе в сън.

Три дни по-късно в десет и половина сутринта Травис седеше на бюрото си в новия офис на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър и се опитваше да реши дали наистина се нуждае от пауза за кафе. „Каризма Еспресо“ беше само на няколко пресечки. Можеше да се разходи дотам, да каже „здрасти“ на Джулиана, да изпие едно кафе на крак и до двадесет минути да си бъде обратно в офиса.

Или можеше да спести петнадесет минути, като сам си налее от кафеника. Господ му беше свидетел, че се нуждае от всяка минута, която може да спести, за да работи върху проблема на „Флейм Вали“.

Травис огледа купчината хартии по бюрото си със замислен поглед. Той и „Фаст Форуърд Пропъртиз“ безспорно бяха свършили добра работа, за да подготвят превземането на курорта. Тъжната истина беше, че той не можеше да бъде напълно сигурен дали ще успее да го спаси. Много кредитори, включително собствената му група от инвеститори, ще трябва незнайно колко време да се отблъскват и е нужна голяма парична инжекция, за да се изправи курортът финансово на крака. Кошмарна задача.

Всеки път, като се сетеше за лекотата, с която Джулиана се беше доверила на способността му да спаси имението от батака, тихичко изругаваше. Напоследък установи, че много се старае да не мисли какво ще стане, ако се провали.

Интеркомът на бюрото му тихичко иззвъня.

— Господин Сойер, тук е някаква госпожа Къркуд, която иска да ви види.

Травис скръцна със зъби. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше посещение на Ели, но почти нямаше какво да направи.

— Поканете я, госпожо Банерман.

След няколко секунди Ели застана на прага, късата й по момчешки подстригана коса още повече подчертаваше крехкостта на лицето й, и деликатната й фигура се очертаваше под тесните бели панталони и бялата копринена блуза. Големите сини очи, които преди години се, струваха толкова чисти и невинни на Травис, бяха изпълнени с нервен страх. Наистина ли някога е бил влюбен в тази жена, мина му мисълта. Беше сладка, бледа азалия в сравнение с жизнената, енергичната орхидея Джулиана.

— Здравей, Ели. Седни.

Травис неохотно се изправи и небрежно й махна към един стол.

— Благодаря.

Ели седна, без да снема поглед от него. Кръстоса крака в глезените си и сгъна ръце на скута. Изглеждаше много нервна, но решителна.

— Трябваше да дойда днес тук, Травис. Искам да говоря с теб.

— Добре. Говори.

Травис отново седна и се облегна назад. Искаше му да се беше решил да прескочи до „Каризма“ преди пет минути. Тогава щеше да пропусне малкия разговор на четири очи. Това му доказваше, че който се колебае, неизбежно губи.

Ели пое дълбоко въздух.

— Спиш с Джулиана. Имаш връзка с нея.

Травис погледна през прозореца. Оттук имаше хубава гледка надолу към пристанището. Дори виждаше ресторанта „Трежър Хаус“ на пристана за яхти.

— Това не те засяга и го знаеш, Ели.

— Ти я използваш. Тя ми е братовчедка, Травис. Не искам да я нараниш.

Травис я погледна.

— Много ли се тревожеше, че можеш да нараниш Джулиана, когато примами и й отне Къркуд?

— Не е честно — извика Ели. — Не съм го примамила. Дълго време се борихме с чувствата си един към друг, докато… докато…

— Докато Джулиана накрая разбра и пусна Къркуд?

— По дяволите, Травис. Не се чуваш какво говориш. Джулиана не пусна току-така Дейвид.

— Би ли се за него?

Той напрегнато зачака отговора. Искаше да разбере колко важен е бил някога Къркуд за Джулиана.

Ели очевидно се шокира от този въпрос.

— Нямаше битка. И двамата разбраха, че са направили грешка и по взаимно съгласие развалиха годежа. Беше много спокойно и цивилизовано. Попитай я. Тя ще ти каже истината, Травис. Не искам да говоря за миналото.

— Дори и за нашето собствено минало? — попита я той леко заинтригуван.

— Особено за нашето собствено минало.

Тя отмести погледа си от него.

Той кимна и пусна писалката на бюрото.

— Права си. Досадна тема, нали?

Ели неспокойно се наведе напред.

— Травис, трябва да знам дали шантажираш Джулиана да спи с теб.

— Защо?

— Защото ако това е цената, която си определил, за да спасиш „Флейм Вали“, тя е много висока. Няма да допусна Джулиана да я плати.

— Мислиш, че братовчедка ти ще се остави да бъде шантажирана да спи с някой мъж, независимо от причината?

Ели се намръщи, изведнъж доби сконфузен вид.

— Не при нормални обстоятелства. Но сега е различно.

— Колко различно?

— Тя е много увлечена по теб. Фактически мисля, че е влюбена в теб. Не мисля, че щеше да й е много трудно да се убеди, че няма нищо лошо да спи с теб в замяна на помощта ти. Но ще пострада, когато настъпи краят и не искам тя да плаща такава цена.

Травис изведнъж изгуби търпение.

— Не се безпокой за това, Ели.

— Тя ми е братовчедка. Не мога да не се безпокоя. Създадохме такъв хаос, Травис. Ти си много опасен мъж и аз, изглежда, съм единствената, която напълно съзнава този факт. Дейвид отказва да погледне под повърхността, за да се опита да разбере точно какви са ти намеренията, а Джулиана е заслепена от чувствата си. Баща ми, леля ми и чичо ми са напълно объркани от положението. Те отчаяно искат да повярват, че курортът може да бъде спасен и макар че всички те обичат Джулиана, свикнали са да я оставят сама да се грижи за себе си.

— И си решила, че само ти можеш да подадеш предупредителен сигнал? Спести си думите, Еди. Джулиана няма да те послуша.

Ели се изправи на крака и нервно отиде до прозореца. Застана там, стиснала чантата си, с гръб към Травис.

— Правиш го, за да ме накажеш, така ли? — промълви тя.

Травис може би в продължение на двадесет секунди мисли върху това.

— Не — каза той.

— Не се върна само защото си решил, че не ти е платено, когато спаси курорта преди пет години. Върна се заради това, което се случи между нас.

Травис огледа крехкия гръб на Ели и поклати глава. Джулиана беше права: тази крехка, деликатна, лесно стряскаща се кошута не е за него, никога не е била жена за него.

— Върнах се, защото ме излъгаха с плащането, Ели. Това е единствената причина, поради която се върнах.

Ели за малко не се разхълца.

— Съжалявам за случилото се преди пет години. И тогава съжалявах. Не исках да го направя. Исках да ти кажа истината — че искам да разваля годежа, исках да ти го кажа веднага щом разбрах, че не ми подхождаш. Но татко беше сигурен, че ще си тръгнеш и каза, че ако си тръгнеш, ще загубим „Флейм Вали“. Каза, че нещата били отишли твърде далеч и ти си единственият, който може да го спаси. Каза, че трябва да те накарам да си мислиш, че ще се омъжа за теб и като сватбен подарък ще те направи съдружник в курорта.

— И ти продължи да лъжеш. Трябва да призная, че беше много убедителна, Ели.

Тя се завъртя, влажните й очи изразяваха тревога.

— Какво трябваше да направя? Трябваше да избирам между семейството си и теб.

— И семейството ти спечели.

— Да, бъди проклет. Нямаше друг избор. Но не искам Джулиана да пострада заради постъпката ми преди пет години.

— Имаш вид на очарователна мъченица, Ели. Но по-добре се отпусни. Няма да нараня Джулиана.

— Ти я използваш. Тя ми е дубльорка. Ако не можеш да притежаваш една от жените Грант, ще вземеш другата, така ли? Отмъщението ти няма да бъде пълно, ако не вкараш една от нас в леглото.

Травис се загледа в нея, за първи път истински се разгневи. Изправи се.

— Достатъчно, Ели. Не се чуваш какво говориш. Просто за сведение ще ти кажа, че няма начин Джулиана някога да ти бъде дубльорка. Джулиана е абсолютно уникална. Тя не е ничия дубльорка. И никога не би могла да бъде. Сега ти предлагам да си тръгнеш, преди да си произнесла още една дума.

— Не съм свършила.

Ели вдигна брадичката си, предизвикателно, с дързостта на ранена сърна.

— Искам да знаеш, че познавам номерата ти. Ни най-малко не ти вярвам, каквото и да мислят другите.

— Така ли? Добре, тогава ще трябва много да внимавам.

Травис заплашително пристъпи и Ели потисна малък вик.

— Не ме докосвай, чудовище такова.

Тя отскочи назад, обърна се и изтича към вратата.

Травис наблюдава с леко отвращение как бившата му годеница подплашено избяга. Джулиана никога нямаше да избяга така, помисли си той. Щеше да настоява на своето.

Травис седна на бюрото си, взе купчината хартии, които прелистваше преди няколко минути. Думите на Ели прозвучаха в главата му.

Трябваше да избирам между семейството ми и теб.

Травис знаеше, че греши, като каза на Ели, че Джулиана е абсолютно уникална. Едно важно нещо я свързваше с Ели. Тя също беше страшно лоялна към семейството си.

Травис се молеше никога и с Джулиана да не се окаже в същото положение, в което се оказа с Ели преди пет години — положение, при което дамата би трябвало да избира между него и семейството си. Изглежда, той винаги губи в такива ситуации.

Като осъзна този факт, той отново се запита какво ли ще се случи, ако не успее да спаси „Флейм Вали Ин“.

Вратата рязко се отвори в средата на тази мисъл и Джулиана влетя в стаята с книжна торба със символа на „Каризма“, изрисуван от едната й страна.

— Е, и какво си сторил на братовчедка ми, чудовище такова?

Тя бляскаво се усмихна, остави торбата на бюрото и извади гигантска пластмасова чаша за кафе.

Травис я изгледа, усмивка заигра в крайчеца на устата му. Днес тя изглеждаше много шик в плисирана спортна пола, тесен елек и риза с широки ръкави.

— Чудовище такова? — повтори Травис и въодушевено изгледа чашата с кафе.

— Мисля, че това бяха точните й думи.

Джулиана отхлупи втора чаша и седна на стола, който братовчедка й току-що беше освободила.

— Двамата сте си разиграли малка сцена тук, така ли да разбирам?

— Трудно е с Ели да разиграем нещо повече от малка сцена. Тя винаги бяга, когато нещата започнат да стават интересни.

Травис махна капака от чашата си и с наслада вдъхна аромата.

— Точно каквото ми трябваше.

— Помислих си, че по това време ще си готов за сутрешната си пауза за кафе. Реших да ти спестя разходката до „Каризма“. Пък и аз самата се нуждаех от почивка. Мелвин и аз отново сме врагове. И така за какво се карахте с Ели?

— Тя мисли, че те шантажирам да спиш с мен.

Травис фиксира Джулиана над ръба на чашата си, докато тя поемаше глътка от силното тъмно кафе.

— Ха, и тя ли?

— Не бих се учудил, ако Санди и Мат, родителите ти и Тони Грант подозират същото нещо. Така практически мнението става единодушно.

— Много лошо, че не е истина — отбеляза Джулиана. — Наистина е вълнуваща мисъл.

Травис се раздразни.

— Не беше много очарована онази нощ, когато ти го предложих. Доколкото си спомням, ти направо ме изхвърли от апартамента си, когато предложих да взема красивото ти тяло като възнаграждение за това, че ще спася „Флейм вали“.

— Да, разбира се, че те изхвърлих. Трябваше, заради самия теб.

— Заради мен?

— Разбира се. Ако се бях съгласила да те оставя да ме шантажираш да спя с теб, за нула време щеше да се стопиш от терзания.

Травис внимателно остави чашата си.

— За какво?

— Заради истинската причина, поради която имам връзка с теб. Всеки път, когато те целувам или ти казвам, че те обичам, частица от теб щеше да ти шепне, че те дресирам като куче заради курорта. Това беше начинът да отделя напълно бизнеса от личните ни отношения.

Травис кисело изруга.

— Винаги една крачка напред, нали така?

— Не мога да го избегна. Такава ми е природата. Признавам, че за твое добро трябваше да потуша вълнуващия ти опит за шантаж.

Джулиана се изправи на крака и мина от неговата страна на бюрото. Погледът й беше пълен със съблазнителен, закачлив хумор.

— Но и за миг не си помисляй, че предложението ти не ми се стори прелестно и вълнуващо.

Травис се усмихна, бутна настрани чашата и посегна към нея. Свали я на скута си, прегърна я.

— За твое сведение, ако беше приела предложението за шантаж, далеч нямаше толкова да се терзая.

— Така ли?

Тя го целуна по шията.

— Не. Следващия път, когато правиш нещо заради мен, първо се консултирай с мен, окей?

— Окей.

Тя приканващо отърка носа си в шията му.

— Кога е следващата ти среща?

— Нямам насрочени срещи за тази сутрин.

Травис пусна ръка по хълбока й, усети стегнатото й тяло. Всичко в тази жена го възбуждаше, помисли си той учуден. Стисна шепа гъсти червени къдрици в юмрука си.

Джулиана се изсмя.

— Правил ли си го някога на работното място, така да се каже.

— Не. — Той се усмихна. — А ти?

— Никога.

— Звучи сякаш имаме нещо да наваксваме.

Той нежно я вдигна и внимателно е положи на края на бюрото, обърната към него. След това бавно издърпа нагоре трикотажната сива пола нагоре. Пръстите му се затвориха около коленете й. Джулиана има много красиви колена, помисли си той. Красиви, заоблени колена. Странно, никога не си е давал сметка колко привлекателни могат да бъдат коленете на една жена.

— Травис? — Тя постави ръка на раменете му. Топазените й очи заблестяха.

— Да?

— Няма нищо лошо, ако от време не време си даваме вид, че ме шантажираш. Какво ще кажеш?

Той хитро се усмихна и бавно разтвори прелестните й крака.

— Винаги съм готов да поддържам някаква илюзия заради теб, любима.