Изборът

Осма глава

Травис се беше задълбочил над документите, разхвърляни по кухненската маса, когато чу вратата на фризера крадешком да се отваря и затваря.

С крайчеца на окото си той видя Джулиана да вдига капака на съда, който извади оттам. Вече от няколко минути тихо работеше на плота с гръб към него и той не можеше да види какво точно правеше. Знаеше само, че има нещо общо с банани.

— Предавам се — каза той и хвърли молива. — Какво правиш там?

— Приготвям ти нещо специално. Мисля, че е време да си дадеш почивка. Работиш, откакто свършихме вечерята.

Тя не се обърна, но беше очевидно, че е много заета. Травис шумно въздъхна.

— И аз мисля, че е време да си дам почивка.

— Днес обаждал ли се е Бикърстаф?

— Не.

— Това означава да или не?

— Означава — каза Травис, — че още мисли.

— Добре. Сигурна съм, че ще се съгласи.

Травис поклати глава, стъписан, както обикновено, от безграничната й вяра в него. Можеше да си представи какво ще се случи, ако тази вяра бъде разклатена. Джулиана е делова жена. Тя сигурно очаква той да изпълни своя ангажимент по сделката, и ако не го изпълнеше…

— Как вървят плановете с годежа?

— Чудесно.

Джулиана отвори един бюфет и извади пакет с ядки.

— Всичко е уредено за четиринадесети в „Трежър Хаус“. Там или никъде другаде.

Травис изсумтя.

— Защо „Трежър Хаус“?

— По сантиментални причини, разбира се. Нали там ми направи предложение?

— Не точно. За разлика от другите мъже, които са ти правили предложение в ресторанта, аз проявих известна изобретателност. Заведох те долу на пристана, не помниш ли?

— Подробности, подробности. Просто си раздразнителен на тази тема, защото онази нощ падна във водата.

Тя се пресегна за буркан с шоколадов сос.

— Не паднах във водата, бутнаха ме. Какво правиш?

— Казах ти, изненада. Имай търпение. Днес говорих с Мелвин.

— Е? — Травис вътрешно се подготви за битка. Знаеше какво следва.

— Искаше да знае как вървят плановете за чайните. Казах му, че ти и аз все още обсъждаме концепцията, но че нещата бързо напредват.

— По дяволите, сигурно напредват — каза Травис тихо. — Не са помръднали и един сантиметър напред и ти го знаеш. Няма да отваряш чайна, Джулиана, и това е окончателно.

— Настроен си леко отрицателно, защото толкова много неща са ти на главата — успокои го тя. — Ще се заемем с подробностите, когато работата с курорта бъде уредена.

— Никога няма да се заемаме с подробности, защото няма подробности, с които да се заемаме. Бих бил повече от глупак, престъпно лекомислен, що се отнася до отговорностите ми, ако те оставя да продължиш с този странен план.

— Ти сам каза, че съм много добра делова жена, Травис.

— Вярно е. Много разумна и много реалистична. Предприемчива по природа. С изключение на случаите, когато емоционално се забъркаш в нещо по начина, по който се забърка, когато си дала пари на заем на Къркуд, и както сега правиш с идеята за чайна. Когато се стигне до подобни неща, ти позволяваш на чувствата и емоциите ти да вземат връх. Това е лош начин за правене на бизнес и двамата знаем това.

Само погледни в каква ситуация се оказах заради личните си чувства и емоции, помисли си Травис, като мрачно се загледа в листовете пред себе си.

— Наистина мисля, че има прекрасни възможности за чайни — решително каза Джулиана и отвори буркан с череши „Марасчино“.

— Няма никакви възможности за чайни.

— Аз ще ги разработя.

— Никой не може да ги разработи. Можеш да предложиш чай в „Каризма“ и с това да се свърши с чаения ти бизнес.

— Ценя опита ти на консултант — отряза го Джулиана. Тя рязко отвори едно чекмедже и грабна една от сребърните си лъжици.

— Уверявам те, че ще държа сметка за забележките ти, когато вземам решение.

— Не можеш да вземаш решения с такъв обхват без мен — спокойно й припомни Травис. — Аз не съм ти просто бизнес консултант. Аз съм ти партньор. Не помниш ли?

— Помня. Вярвай ми, помня.

Джулиана се обърна към него, държейки кулинарния си шедьовър с две ръце. Очите й войнствено искряха.

— Но трябва да разбереш, че с „Каризма“ стигнах дотук, докъдето съм, съвсем сама. Знам какво правя.

— Повечето време. Но всеки си има слабо място. Изглежда, чаят е твоето слабо място. Разбира се, заедно с „Флейм Вали“.

— Господи, колко си кисел тази вечер. Може би това ще те ободри малко.

Травис изостави спора, за да насочи вниманието си към най-сензационния бананов сплит, който някога е виждал. В голяма стъклена купа три огромни топки сладолед се бяха разположили между половинките на тлъст банан. Трите топки и бананът изобилно бяха покрити с шоколад, ядки, разбита сметана и три черешки. Устата на Травис се напълни със слюнка.

— Може би — съгласи се той.

— Как изглежда?

Джулиана се загледа в него очаквателно. Избута настрани няколко листове и постави деликатеса на масата.

— Не съм виждал подобно нещо, откакто бях на осем години, а и този, който поръчах тогава, далеч не беше толкова голям.

Травис взе лъжицата и се зачуди откъде да започне.

— Реших, че се нуждаеш от бърз прилив на енергия.

Джулиана се пресегна през масата, потопи връхчето на собствената си лъжица в една от сладоледените топки и поднесе хапката към устата си.

— А сега за чайните.

Дамата е упорита като териер, помисли си Травис, възхищавайки й се въпреки настроението си.

— Вече ти казах, забрави за чайните. Съдбата ти е да забогатееш като търговец на кафе.

Той грижливо избра първата хапка сладолед и ядки.

— Искам да направя опит с чайните, Травис.

— Виж какво. Като имам време, ще седна с теб и ще ти покажа точно защо не можеш да спечелиш от чайните, окей? Точно сега съм зает до козирката да спасявам задника на Къркуд.

— По дяволите.

Джулиана скочи, очите й изведнъж засвяткаха.

— Дори не искаш да ме изслушаш.

Травис загреба нова порция сладолед.

— Слушах те. Идеята ти е глупава. Като твой партньор, няма да се съглася и да ти позволя да продължиш с тези планове. Това е всичко.

— Добре, продължавам плановете си и това е окончателно — изсъска тя с ръце на кръста.

— Няма да правиш нищо без мое съгласие.

— Не можеш да започнеш да ми даваш заповеди, Травис. Мисля, че все още не си спечелил хонорара. Не си спасил „Флейм Вали“ и докато не го направиш, не си истински партньор на „Каризма“.

— Напротив. Ти вече се съгласи, че партньорството е хонорарът ми и ще прибера хонорара си, независимо от успеха на работата ми с „Флейм Вали“.

Джулиана скръсти ръце на гърдите си и зае предизвикателна поза, леко разкрачена, в средата на кухнята.

— „Каризма“ е мое творение. Аз го създадох и го направих това, което е днес. Дори и да си ми партньор, ти си младши партньор. Никога не забравяй това, Травис. Аз вземам решения за бъдещето на бизнеса и това е окончателно. Не си мисли, че само защото ще се ожениш за мен, можеш да ми казваш какво да правя.

Травис въздъхна. Очакваше тази сцена. Искаше само да не се беше случвало тази вечер. Главата му беше заета с толкова много други неща.

— Не си мисли, че само задето ме накара да ти направя предложение, можеш да ме водиш като говедо с халка на носа — каза той спокойно.

— Защо, ти опърничаво магаре, инат, упорито, твърдоглаво коп… Приличаш ми на говедо. Много дебелоглаво говедо.

Джулиана се завъртя на токчетата си и излезе от кухнята.

Миг по-късно вратата на спалнята се тръшна.

Чудесен пример за върховен гняв, реши Травис и неохотно отново се зае с работата. Искаше му се да си беше взел още няколко хапки сладолед, преди Джулиана да избухне. Дори не беше посегнал към банана. На устата му бавно се оформи усмивка. Джулиана е от жените, които ще поддържат мъжа млад или ще го унищожат. Така или иначе, никога няма да му е скучно.

Джулиана се появи един час по-късно. Травис присви очи, когато бавно започна да осъзнава присъствието й зад себе си. Завъртя глава и я видя, застанала, страховито безгрижна, на кухненската врата. Беше облякла това, което той мълчаливо оцени като най-секси нощницата й, черна, прозрачна с малки дантелени цветчета, стратегически разположени по съответните части на анатомията й. Буйната й червена коса се беше разпиляла по раменете. Беше боса и очите й блестяха.

— Реших да ти простя — каза тя с дрезгав глас.

Травис усети как желанието стегна вътрешностите му.

— Изглежда, това е щастливият ми ден.

— Не трябваше да се опитвам да обсъждам идеята за чайна с теб тази вечер. Твърде много си затънал във „Флейм Вали“ точно сега, за да се товариш с други бизнес планове.

Травис намери момента за неподходящ да й казва точно сега, че мнението му за чайните едва ли ще се промени, независимо от заетостта му.

— Сигурна ли си, че няма да се опиташ да използваш секса, за да ми обясниш колко блестящ е планът ти?

Тя лъчезарно и чистосърдечно се усмихна.

— Никога не бих постъпила така низко.

— Много лошо. Винаги съм се чудил как ли бих се чувствал, ако стана жертва на подобна постъпка.

Джулиана подканващо протегна ръка към него.

— Винаги можем да си го представим.

— Да. Бихме могли. Много добре ни се отдава заедно да си фантазираме.

Травис се изправи на крака и тръгна към нея. Фантастична е, помисли си той. Никога по-рано не е срещал нещо като нея и дълбоко вътрешно знаеше, че няма да срещне. Не трябва да я губи. Ще се вкопчи в тази илюзия с цялата си сила.

— Травис?

Гледаше го сластно, но в погледа й се появи лека тревога, когато се загледа в него.

— Нещо не е наред?

— Не — промълви той и се спря точно пред нея. — Всичко е наред.

Но нещо не беше наред и той го знаеше. Всеки изминал ден без отговор от Бикърстаф или някоя от връзките му означаваше загуба на още частица от малката надежда, която хранеше, че ще спаси курорта. Но тази вечер не можеше да мисли за това, реши Травис, не след като Джулиана беше застанала там и го канеше да се любят.

Той я целуна, малко я стресна с внезапната си нетърпеливост. За частица от секундата тя се поколеба, след това реагира, както винаги, с всичко, което се съдържаше в нея. Нищо не можеше да се сравни с чувството, че си желан от тази жена, помисли си Травис с растяща страст.

— Имаш ли чувството, че вече променяш мнението си за чайните? — закачливо прошепна Джулиана във врата му.

— Не, но определено се чувствам щастлив.

Беше напрегнат и натежал от страст. Започна да хапе ухото й.

— Това ли е начинът, по който ще ми прощаваш, всеки път, когато се скараме?

— Вероятно. Не съм от хората, които хранят злоба.

Тя бавно започна да разкопчава ризата му, докато тя увисна разтворена и разкри гърдите му. След това прокара пръсти по къдравите косми. Погледът й се размекна като на жена, изпитваща сладка нужда, докато с нокти леко обикаляше плоските му зърна.

— Не — призна той тихо, — няма да храниш злоба, нали така? Не си такава. Ще покрещиш по мен известно време, ще тръшнеш няколко врати и след това ще облечеш секси нощница и ще дойдеш да ме съблазниш. Нямам избор.

— Пластелин в ръцете ми — съгласи се тя, притискайки гърди в него. — Дразни ли те тази мисъл?

Тя свали ципа на панталоните му и разкопча колана.

— Ще рискувам.

Ръцете му се плъзнаха надолу по мекия й заоблен корем. Напипа малкото дантелено цвете, което едва прикриваше триъгълника от червени къдрици на върха, в който се събираха бедрата й. Дланта му се затвори над цветето и божествено сладострастно чувство се разля в него, когато Джулиана простена и се стопи в прегръдката му.

Той я гали през фината материя на нощницата, докато тя ставаше все по-гореща и влажна. Пръстите й се плъзнаха в панталоните му и той изпъшка, когато тя го докосна. След като не издържаше повече на това мъчение, той вдигна Джулиана, отнесе я в спалнята и я постави на леглото.

Миг по-късно, захвърлил дрехите си на купчина на пода, Травис се промъкна в леглото, сграбчи Джулиана в прегръдките си и се търкулна по гръб. Тя го възседна и дълбоко го пое в топлината си. Краката й страстно се притискаха в хълбоците му.

Травис се изправи, за да хване гърдите й и започна да гали зърната, докато те се превърнаха в стегнати, чувствени пъпки. Когато докосна деликатните връхчета с длани, Джулиана се задъха и се опъна. Травис усети как тя се стяга около него и той едва успяваше да задържи остатъка от самоконтрола си.

Джулиана започна да диша по-бързо и отметна глава назад. Косата й като коприна се разпиля около раменете. Травис изчака още малко, пряко сили, след това се раздвижи и обърна Джулиана по гръб. Когато тя се пресегна към него, той я притегли отново още по-близо до себе си, проникна дълбоко в топлината й и се отдаде на върховната забрава.

Много по-късно Травис усети Джулиана да се раздвижва в сенките зад него.

— Буден ли си? — попита тя тихо.

— Аха.

Не можа да заспи, мислеше си дали сутринта да не позвъни още веднъж в офиса на Бикърстаф. Но не бива да изглежда твърде нетърпелив, каза си той. Бикърстаф може да стане предпазлив.

— Не трябваше да излизам от кожата си тази вечер само защото не си съгласен с мен за чайната. Въпросът е, че „Каризма“ винаги е било моя грижа. Винаги съм вземала решенията, всички решения за бъдещето.

— Знам.

Той прокара ръка по заобления й хълбок.

— Представям си го, като да си отгледал дете съвсем сам и след това да се ожениш и да оставиш някой друг да решава бъдещето на детето.

Травис не каза нищо. Обикновено избягваше всякакви теми, които и най-малко имат нещо общо с деца. Някой от близките дни ще му се наложи да се заеме с този въпрос, каза си той. Но смяташе да го отлага, колкото се може повече.

— Травис?

— Да?

— Знам, че си добронамерен и сигурно си мислиш, че знаеш, кое е най-доброто за „Каризма“, но…

— Но ти не искаш да ти казвам кое е най-доброто за „Каризма“, когато това влиза в конфликт с теб, така ли?

— Така е.

— Не го вземай лично, Джулиана. Не позволявай на емоциите да влияят на решенията ти. „Каризма“ е бизнес. Нека си остане бизнес.

— Но нали понякога двете се смесват?

Травис се замисли за сегашното си положение. Мъст, бизнес и желание бяха необратимо преплетени във възел, който той не беше сигурен дали ще може да развърже.

— Да — промълви той тихо. — Понякога се смесват.

Джулиана изчака още два дни, преди да повдигне въпрос, който още не беше обсъждан и който се надяваше, че Травис ще повдигне пръв. До този момент не го беше сторил и, както обикновено, тя беше твърде нетърпелива да чака нещата да се случат в удобното за тях време.

Реши да го направи съвсем небрежно. Ловко тя успя да го придума да се откъсне от бюрото и да се разходят по брега. Бавно подходи към въпроса.

— Нали нямаш нищо против да живеем в моя апартамент, докато решим къде да живеем постоянно? — попита тя.

— Апартаментът ти е хубав.

Ръката на Травис се стегна около нейната, крачеше бос до нея по влажния, спечен пясък до ръба на водата. Ако питаш мен, можем да живеем там постоянно.

— Не е ли малък?

— Предостатъчно място за двама. — Звучеше несигурен. — Едва съм се нанесъл и, както изглежда, нещата вървят прекрасно.

Дотук всичко беше вярно. За Джулиана все още беше новост да отвори гардероба и да открие цяла редица мъжки бели ризи с консервативна кройка, окачени вътре, но започваше да свиква. Оплака се, че Травис използва всичката гореща вода за сутрешните си душове, но той реши въпроса, като я накара да споделя душа с него. До този момент проблемите, свързани със съжителството, са предизвиквали само съвсем незначителни конфликти.

Очевидно размерът на апартамента нямаше да открие възможност да обсъдят въпроса, който изцяло владееше мисълта й днес. Трябваше да потърси друг подход. Хитро, каза си тя. Трябва да стане с хитрост.

— Всичко е готово за годежа — съобщи тя. — Седем часа в петък вечер. Почти всички поканени ще дойдат. Дори родителите ми идват от Сан Франциско. Много пъти разговарях с шефа на „Трежър Хаус“, храната ще бъде фантастична.

— Добре.

Неутралният тон на гласа му я смути. Напоследък на Джулиана й се струваше, че все по-често и по-често чува този тон. Потърси начин незабелязано да премине от разговора за плановете за годежа към по-важния въпрос, но се отказа. С хитростта дотук. Не можеше повече да чака да повдигне един все още необсъждан въпрос. Трябва да улови бика за рогата.

— Ами — смело се обади Джулиана — какво ще кажеш, ако ти кажа, че съм бременна?

Не й трябваше много време, за да усети, че е сбъркала.

Травис рязко се спря и се завъртя, така че да застане срещу нея със сурово, ядосано изражение.

— Ти си какво?

На Джулиана й мина мисълта, че очевидно е шокирала клетия човек.

— Просто се чудех как ли ще се почувстваш, ако се окаже, че аз…

— Не си бременна — отряза я той бързо. — Не може да си бременна. Вземахме предпазни мерки. Нямаше никакви злополуки.

— Знам, но…

— Да не би да искаш да ми кажеш, че си бременна? — попита той през зъби.

— Не, не, всичко е окей, Травис. Прав си. Не съм бременна. Беше просто хипотетичен въпрос.

— Хипотетичен въпрос? Да не си превъртяла? Така не се подхвърлят хипотетични въпроси. Какво те е прихванало?

— Добре де, не се изразих правилно.

— Не.

Той стоеше и я гледаше с изражение, което я развълнува така, както нищо не я е вълнувало от момента, в който го видя да разговаря с братовчедка й Ели онази нощ на терасата. Джулиана бързо се съвзе.

— Съжалявам, Травис — каза тя тихо. — Не исках да те тревожа. Просто си помислих, че е време да поговорим за деца. Това е нещо, което все още не сме дискутирали.

Безизразните му очи огледаха лицето й и след това се преместиха над лявото й рамо към хоризонта над океана.

— Не, не сме говорили за деца, така е. Впечатлението ми е, че не ти се иска особено много да имаш деца. Откакто те познавам, изглеждаш изцяло погълната от плановете си за „Каризма“. Не си споменавала нищо, че искаш да имаш бебета.

— Не съм мислила много за бебета, преди да те срещна — призна си тя и за първи път установи истинността на твърдението. — Никога не е имало време или мъж, който да ме накара да се замисля за деца. Но сега с теб и след като се женим, а и никой от нас не е точно млад, ами добре…

Изречението се провлече.

— И реши, че искаш деца.

Травис уморено затвори очи, след това пак ги отвори. Кристалният му поглед беше по-непроницаем от всякога.

Джулиана си пое дълбоко въздух.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не искаш?

Той започна да масажира тила си.

— Това е невероятно време за повдигане на този въпрос.

— Кога е по-добре? — Тя тревожно го изгледа. — Ако не искаш деца, трябва да ми го кажеш сега, Травис.

— Децата усложняват нещата.

— Животът е сложен бизнес. От какви усложнения се опасяваш?

— По дяволите, Джулиана, знаеш какви са усложненията. Не ставай наивна. Ако нещата не потръгнат между нас, нали не искаме да нараним, когото и да било другиго?

Тя шумно преглътна.

— Да не би вече да мислиш за развод?

— Разбира се, че не. Но днес хората са реалисти. Половината от всички бракове се провалят и вероятно още много биха се провалили, ако малко им помогнат.

— Е, и за какво намекваш? Че хората престават да раждат деца? — отсече тя.

— Намеквам, че те много мислят, преди да пристъпят към нещо толкова необратимо като решението да имат дете — измърмори той и продължи да крачи напред.

Тя избърза, за да го настигне.

— Съгласна съм с теб, Травис. Бебетата трябва да се планират и да са желани. Спор няма. Но ако двама души са сигурни в ангажимента си един към друг и ако и двамата искат деца, те не бива да се страхуват да ги родят.

— Сега ли трябва да го обсъждаме, Джулиана?

Дланите й бяха влажни, смътно си даде сметка тя. Обзе я неприятно чувство. За първи път, откакто срещна Травис, се усъмни в собствената си преценка. В края на краищата, да не би да е избрала неподходящ мъж?

— Не — каза тя. — Няма нужда да го обсъждаме сега.

— Добре. — Той погледна часовника си. — Време е да се връщам в офиса. Бикърстаф все още не се е обадил, а има още един, двама, на които искам да се обадя този следобед.

— Разбира се. Разбирам. По-добре и аз да се връщам в „Каризма“. Днес има много работа. Искам да поговоря с персонала си да направим опит да опечем по-тъмно някои от новите кафета, които купих.

Опита се широко и лъчезарно да се усмихне и реши, че се получи.

Травис й хвърли кратък кос поглед, кимна, обърна се и тръгна нагоре по брега към мястото, където Джулиана беше паркирала колата си. По пътя обратно към града не си казаха почти нищо.

Джулиана остави Травис в офиса му и бавно потегли към дома си. Ще се опита да поговори за намерението си да опекат в по-тъмен цвят новото кафе някой друг път.

Паркира червеното купе пред къщата си и влезе вътре. Първото нещо, което направи, беше да сложи чайник с вода на печката. Второто, което направи, беше да не се обади, когато две минути по-късно телефонът иззвъня.

Когато чаят стана, тя го занесе на кухненската маса и седна. Все още седеше там, загледана през прозореца, когато видя колата на Ели да навлиза в мястото до купето.

Телефонът лесно можеше да се пренебрегне, но нямаше смисъл да не обръща внимание на чукането по входната врата. Джулиана знаеше, че няма начин да се престори, че не е вътре.

— Ето те — каза Ели, когато Джулиана отвори вратата. — Отбих се в „Каризма“, но хората ти казаха, че не си се връщала, и след като не се обади по телефона, реших да се отбия по пътя обратно към „Флейм Вали“. Какво има?

— Няма нищо. Защо питаш?

— Не на мене тия. Никога не си се прибирала по средата на деня.

Ели мина покрай нея и влезе направо в кухнята.

— И сама пиеш чай. Какво става тук?

— Ели, моля ти се. Просто съм изморена. Не се чувствам в настроение да бъда с хора.

Ели се загледа в нея.

— Нещо май не е наред? Не се опитвай да лъжеш, Джулиана. Познаваме се от толкова отдавна.

— Имах труден ден.

Джулиана седна на масата и си взе чашата с чая.

— Също и аз. Това е и една причините, поради които исках да разговарям с теб днес. Много се тревожа за Дейвид и за това какво ще се случи, ако Травис не успее да сключи сделка с Бикърстаф.

Джулиана кимна, без да проявява много интерес.

— Знам, че се тревожиш.

— Но — Ели продължи тихо, докато сядаше срещу братовчедка си, — в момента се тревожа много повече за теб. Това не си ти, Джулиана.

— Как познаваш? Току-що мина през вратата.

— Познавам. Обикновено си ослепителна като неонова реклама. А сега изглеждаш сякаш някои току-що ти е дръпнал щепсела.

Въпреки мрачното си настроение, Джулиана успя леко да се усмихне.

— Не е зле, Ели. Сполучлива аналогия.

— Заради Травис е, нали? Кажи ми.

— Няма много за казване. Просто се чудя дали не греша. Това е всичко.

Веждите на Ели се вдигнаха.

— Не мога да повярвам. След като всичко, което ти изприказвах, не можа да те разубеди, след като не се вслуша в лекциите на родителите си и на баща ми, сега изведнъж се чудиш дали не си сбъркала? Това е шок. Добре, дай да видим. Какво стана днес?

— Попитах Травис как би се почувствал, ако забременея. Той побесня.

— Бременна ли си? — рязко попита Ели.

— Бременна? Не. Беше хипотетичен въпрос. Исках ловко да въведа темата за бебета.

— Мъжете нищо не разбират от хипотетични въпроси — отбеляза Ели с неочаквано проникновение. — Също и от тънкости. Вероятно си нанесла на човека най-големия удар в живота му. Не разбираш ли, сега не мисли за нищо друго, освен как да спаси „Флейм Вали“, а ти така го стряскаш.

— Той не се успокои, когато му обясних, че просто исках да обсъдим възможността да имаме деца. — Джулиана срещна погледа на братовчедка си. — Не мисля, че иска деца. Изглежда, че иска да се застрахова.

— Какво искаш да кажеш?

— Останах с впечатлението, че част от него не е убедена, че бракът ни ще бъде сполучлив. Мисля, че дълбоко вътрешно не иска да има потърпевши, ако нещата се провалят. Вероятно, защото като дете той самият е бил потърпевш.

— Май започвам да разбирам проблема. Но честно казано, учудвам се, че толкова си посърнала. Обикновено се нахвърляш на предизвикателството като риба на стръв. Винаги съм завиждала на самоувереността ти. Нищо не може да я разклати, нито дори когато от време на време губиш. Просто се реорганизирай и атакувай. Винаги си толкова силна, Джулиана. Всички в семейството го твърдят, знаеш го. Всички те смятаме за силния човек.

— Сега не се чувствам силна. Ако искаш да знаеш истината, чувствам се изплашена. Бях толкова сигурна в него, Ели. Толкова сигурна, че той е човекът за мен. Установих го в деня, в който премина през вратата на „Каризма“. Само дето не му се нахвърлих още тогава и не му казах, че ще се ожени за мен. Знаех, че съм го чакала цял живот. Едва изтърпях до нощта, когато той… ние… нощта, когато си легнахме заедно за първи път.

Ели огледа масата за миг.

— Беше сигурна в него дори и след като той и аз изиграхме онази сцена на терасата във „Флейм Вали“, нали така? Страшно му се беше ядосала, но продължаваше да си сигурна, че е точно човекът за теб.

Джулиана кимна.

— Вярно е. Много му се ядосах онази вечер. Бях гневна, че ме излъга за предишните му отношения със семейството и още повече се разстроих, като разбрах, че някога е искал да се ожени за теб. Искам да кажа, очевидно е, че ти и той никак не си подхождате.

— Очевидно.

— Но си мисля, че всеки има право на една или две грешки. Е, и аз самата съм правила някоя и друга дребна грешка.

— Проявяваш голямо разбиране.

— Той скоро разбра, че греши — Джулиана продължи. — Не се ли завъртя на сто и осемдесет градуса и не се ли съгласи да спаси курорта, не ми ли направи предложение?

— Вярно е. Точно това направи.

— Но тази работа с бебетата ме потресе, Ели. Съвсем различно нещо е.

— Не всички искат да имат деца, Джулиана. Самата ти до днес не си проявявала много интерес към тях.

— Но винаги съм знаела, че когато се появи подходящият мъж, ще искам да имам. В това никога не съм се съмнявала.

— За такова решение са нужни двама.

— Знам. — Джулиана въздъхна. — Ако беше просто това, че Травис не иска да бъде баща, навярно щях да го разбера. Но има и още нещо. Каза, че не иска да види наранени деца от развод. Сякаш човек като се жени, се подготвя за най-лошото.

Ели се облегна назад, мръщейки се.

— Докато ти с безграничната си сигурност и ентусиазъм си готова да дадеш всичко от себе си за брака.

Джулиана вдигна поглед, чувстваше се слаба и много уязвима.

— Точно така. Ели, не мога да се омъжа за човек, който не се чувства ангажиран като мен да направи брака ни сполучлив. Няма да се омъжа за човек, който чувства, че трябва да се застрахова, в случай че бракът не потръгне.

— Вразуми се. Какво очакваш от Травис? Той е бизнесмен. И от самото начало ти казах, че в него има някаква студенина. Той не е емоционално създание като теб. Ако питаш мен, напълно в характера на Травис е да се застрахова. Бъди благодарна, че е достатъчно честен да не иска да те зареже с бебе, така да се каже.

Студен? Травис? Никога. Но е вярно, че е бизнесмен и може да бъде невероятно упорит. Джулиана си спомни колко непреклонен ставаше, когато повдигнеше въпроса за чайните. Може би на брака гледаше по начин, по който гледа на потенциална инвестиция в бизнеса.

От самата мисъл й се повдигна.

— Джулиана? Искаш ли още чай? — Ели бързо се изправи. Ще ти направя.

По всяко друго време Джулиана би се разсмяла при самата мисъл Ели да й отнеме ролята и да стане тази, която успокоява, която дава кураж. Но когато Ели постави чашата с пресен чай пред нея, тя можа да изпита само съвсем слаба благодарност.

— Благодаря ти — измърмори Джулиана.

Ели въздъхна.

— Мисля, че трябва да те насърча да размислиш. В края на краищата именно аз те предупреждавах да не се омъжваш за него. Но поради някаква необяснима причина не мога да понеса това, че си направила такава ужасна грешка. Просто за теб не е нормално да се държиш така. Трябва да се вземеш в ръце, Джулиана. Депресията никак не ти подхожда.

— Знам.

Джулиана отпи от чая си. Беше много слаб, но днес сякаш това нямаше значение. Всъщност днес нищо нямаше значение, освен да разсъждава върху вероятността тотално да е сбъркала в оценката си за Травис Сойер. Той се страхуваше да има деца, защото се опасяваше, че бракът им ще се разпадне. А това означаваше, че не се чувства истински ангажиран да се постарае да го направи сполучлив.

— Джулиана? По-добре ли си?

— Не.

— Наистина, съжалявам.

Джулиана се загледа, без да вижда, през кухненския прозорец.

— Какво да правя, Ели?

— Мисля, че трябва да помислиш да анулираш сватбата, ако се чувстваш толкова несигурна за бъдещето.

Джулиана сграбчи чашата с чая.

— Господ да ми е на помощ, Ели. Не мисля, че ще имам смелостта да направя това.