Избрана

Двадесет и шеста глава

— Пуснете ме да си вървя. — Гласът на Стиви Рей беше дрезгав, напрегнат и прозвуча нехарактерно за нея, затова оказа желаното въздействие. Деймиън и Близначките мигновено престанаха да я прегръщат.

— Наистина миришеш странно — опита да се усмихне през сълзи Шоуни.

— Да, без да се обиждаш — завърши Деймиън.

— Хей, интелектуални изроди, които все още сте живи — подвикна Афродита, която беше застанала под големия дъб. — Предлагам да се дръпнете от неживото момиче. Тя хапе.

— Ти хапеш! — троснато рече Шоуни.

— Кучка! — обади се Ерин.

— Афродита казва истината — рече Стиви Рей и сетне погледна Деймиън, Близначките и мен. — Обясни им.

— Стиви Рей има проблем с кръвта. Тя трябва да я пие или ще полудее.

Афродита изсумтя.

— Кажи им истината — настоя Стиви Рей.

Въздъхнах примирено и им я разказах накратко.

— Стиви Рей е една от групата новаци, които умряха и после се съживиха в този вид. Те убиха футболистите от „Съюза“ миналия месец. И едва не убиха Хийт. Разбрах какво се е случило със Стиви Рей, докато измъквах Хийт от тях. Само че тя е различна от тях. Запазила е човечността си.

— Но я губи — уточни Афродита.

Намръщих се.

— Да, може да се каже. Ето защо трябва да излекуваме Стиви Рей, за да стане отново такава, каквато беше.

Близначките и Деймиън дълго мълчаха.

— Знаела си за нея от месец, но не каза нищо? — попита Деймиън.

— Остави ни да мислим, че Стиви Рей е мъртва — обади се и Шоуни.

— И се държа така, сякаш тя наистина е мъртва — добави Ерин.

— Тъпаци! — провикна се Афродита. — Зоуи не можеше да ви каже. Нямате представа какви сили действат тук.

— Говориш като от телевизионен канал за евтини научнофантастични филми — отбеляза Шоуни.

— Не ти вярваме, кучко — допълни Ерин.

— Знаела си за нея от месец, но не каза нищо — повтори Деймиън, но този път не го произнесе като въпрос.

— Афродита е права — заявих аз. — Не можех да ви кажа за Стиви Рей. Имаше смекчаващи вината обстоятелства. — И още ги имаше. За приятелите ми беше по-добре да не знаят, че Неферет стои в дъното на цялата история, дори ако това ги накараше да ме намразят.

— Не ме интересува какво говори Афродита. Ние сме твои приятели. Най-добрите ти приятели. Трябваше да ни кажеш — упрекна ме Деймиън.

— Смекчаващи вината обстоятелства? — зачуди се Ерин. — Изглежда Афродита изведнъж е станала част от тези обстоятелства.

— А имаше ли смекчаващи вината обстоятелства, когато пазеше в тайна Лорън Блейк? — предпазливо попита Шоуни и присви очи.

Не знаех какво да отговоря. Виждах, че приятелите ми се отчуждават от мен, и най-лошото беше, че заслужавах да ми обърнат гръб.

— Как да ти имаме доверие, щом криеш от нас разни неща? — Както обикновено Деймиън обобщи мислите на всички в едно простичко изречение.

— Знаех си, че идеята е лоша — намеси се Стиви Рей. — Махам се оттук.

— Защо? За да ядеш хора и да всяваш ужас? — подхвърли Афродита.

Стиви Рей се завъртя към нея и изръмжа.

— Може да започна с теб, вещице.

— Господи, успокой се. Само попитах. — Афродита се опита да говори равнодушно, но аз видях страх в очите й.

Отново хванах Стиви Рей за ръката и я стиснах силно, когато тя се помъчи да се отскубне. Без да й обръщам внимание, погледнах Деймиън и после Близначките.

— Ще ми помогнете ли да я излекуваме, или не?

— Аз ще ти помогна, но вече ти нямам доверие — отвърна Деймиън.

— Ние също — в един глас казаха Близначките.

Стомахът ми пак се беше свил на стегната топка. Изпитах желание да се хвърля на тревата, да се разплача и да ги моля: „Останете мои приятели! Не преставайте да ми вярвате!“ Ала не го направих. Не можех. В края на краищата те бяха прави.

— Добре — кимнах. — Да образуваме кръг и да я излекуваме.

— Нямаме свещи — напомни Деймиън.

— Мога да изтичам да взема — предложи Джак, без да ме поглежда. Каза го на Деймиън.

— Не — възразих аз. — Нямаме време, пък и не ни трябват свещи. Ние притежаваме способността да призоваваме природните стихии. Свещите са само част от церемонията. Но въпреки това, мисля, че трябва да отидеш, Джак. Не съм сигурна какво ще се случи и не искам да рискувам да пострадаш.

— Д-добре — заеквайки отвърна той, пъхна ръце в джобовете си и бавно тръгна.

— Тази нощ, изглежда, ще приключим с церемонията — отбеляза Деймиън и ме погледна изпитателно.

— Да, тази нощ ще приключим с много неща. — Шоуни ме наблюдаваше и имах чувството, че ме гледа с очи на непозната.

Ерин кимна мълчаливо в пълно съгласие с нея. Стиснах зъби да не изкрещя болката, тъгата и страха си. Приятелите ми бяха всичко, което имах. Как щях да оцелея, ако ги загубех? Как щях да се опълча срещу Неферет? Как щях да се изправя пред Лорън? Как щях да понеса загубата на Хийт и Ерик? И после си спомних нещо, което бях прочела в старата прашна книга, където се ровех, когато се опитвах да намеря как да излекувам Стиви Рей. Цитат от древна вампирска амазонска Висша жрица, написан под рисунка на свирепото й, но красиво лице.

„Да бъдеш Избрана от нашата богиня е привилегия, но и болка“

Започвах да разбирам какво бе имала предвид древната жрица.

— Е, ще го направим ли, или не? — обади се Афродита. Съвзех се.

— Да. Север е натам. — Посочих към дъба, където стоеше тя. — Заемете местата си. — Докато все още държах Стиви Рей за китката, тръгнах към средата на кръга, който се образуваше около мен.

— Ако не ме пуснеш, няма да мога да отида до мястото си на земята — каза тя.

Втренчих се в червените й очи и се опитах да съзра някакви следи от най-добрата ми приятелка, но видях само още една непозната със студени очи.

— Ти няма да бъдеш земята, а ще стоиш в средата на кръга с мен.

— Тогава кой ще завърши кръга? Джак си тръгна, пък и той не е точно… — Стиви Рей млъкна, когато погледът й обходи кръга и се спря на Афродита. — Не! — изсъска тя. — Не и тя!

— Престани! — извиках аз и природните стихии раздвижиха въздуха около мен в отговор на гнева и отчаянието ми. — Афродита ще представлява земята. Съжалявам, че това не ти харесва. Съжалявам, че не я харесваш. Съжалявам за страшно много неща, но не мога да направя нищо. Ще трябва да го понесеш, така както аз ще го понеса. Застани тук и стой мирно, за да видим дали ще успея да направя нещо.

Съзнавах, че всички ме гледат — Близначките и Деймиън с обвинителните погледи на непознати, а Стиви Рей с гняв и неподправена омраза, макар че не бях сигурна дали са насочени към Афродита, или към мен. Хвърлих бърз поглед към Афродита. Тя стоеше в северния сектор на кръга и предпазливо гледаше Стиви Рей.

Страхотно. Чудесна атмосфера за преклонение пред богиня. Затворих очи и си поех дълбоко дъх няколко пъти, за да се съсредоточа. „Никс, знам, че ужасно обърках нещата, но, моля те, бъди с мен и приятелите ми. Лечението на Стиви Рей е по-важно от драмата между нас. Неферет иска да ме раздели с всеки, включително и с теб, но аз няма да престана да разчитам на теб… и да ти вярвам.“ След това отворих очи и решително тръгнах към Деймиън. Той обикновено ме посрещаше с мила усмивка. Тази нощ обаче Деймиън срещна погледа ми, без да трепне, но в изражението му нямаше нищо мило или дружелюбно.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг първата природна стихия, вятъра! — Говорех със силен, ясен глас, вдигнах ръце над главата си, когато произнесох името на природната стихия, и изпитах неописуемо облекчение, когато около Деймиън и мен се уви порив на вятър, разроши косите ни и развя дрехите ни. Обърнах се надясно и тръгнах към Шоуни.

Не очаквах, че тя ще ме погледне радушно, и така и стана. Шоуни ме гледаше мълчаливо с черните си предпазливи очи. Потиснах отчаянието, което отхвърлянето й ме накара да почувствам, и призовах огъня.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг втората природна стихия, огъня!

Мигновено усетих топлина върху кожата си и веднага забързах към Ерин, която също беше мълчалива и необщителна.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг третата природна стихия, водата!

Обърнах се с гръб към уханията на море и се приближих до Афродита. Тя срещна погледа ми спокойно и мрачно ми се усмихна.

— Не е приятно, когато приятелите ти се сърдят, нали? — попита тя тихо, за да я чуя само аз.

— Да. И съжалявам, че имах нещо общо с твоите приятели, когато ти се ядосаха.

— Не. — Афродита поклати глава. — Ти не беше виновна. Аз взех неправилни решения. Точно както твоите неправилни решения те забъркаха в тази каша.

— Благодаря, че ми го напомни — отвърнах аз.

— Дошла съм да помагам. По-добре побързай. Страшната Стиви Рей започва да обезумява.

Не беше необходимо да поглеждам през рамо към Стиви Рей, за да се уверя, че Афродита е права. Усещах, че безпокойството на Стиви Рей се засилва. Тя приличаше на стегнато навит ластик, който всеки момент щеше или да се скъса, или да изхвърчи безконтролно.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг четвъртата природна стихия, земята!

Разнесе се приятен мирис на пролетна ливада. Усмихнах се и се обърнах, за да се върна в центъра на кръга и да довърша образуването му, когато Стиви Рей не издържа.

— Не! — ядосано и отчаяно изръмжа тя. — Афродита не може да представлява земята! Аз съм земята! Само това ми остана! Няма да й позволя да ми я вземе!

Със зашеметяваща бързина Стиви Рей се нахвърли върху Афродита.

— Не! Стиви Рей, престани! — извиках аз и се опитах да я дръпна, но това беше все едно да отместя мраморна колона. Тя беше твърде силна. Афродита имаше право. Стиви Рей не беше нито човек, нито новачка или вампир, а нещо повече и много опасно. Тя държеше Афродита в грозна пародия на прегръдка. Видях заслепяващия блясък на големите й криви зъби и после Афродита изпищя, когато Стиви Рей ги впи в шията й. — Помогнете ми да я дръпнем! — изкрещях аз и отчаяно погледнах Деймиън и Близначките.

— Не мога! — отвърна Деймиън. — Не мога да помръдна.

— Ние също! — отговори Шоуни.

Тримата бяха заковани на място от природните стихии. Бурен вятър притискаше Деймиън към земята. Огнена клетка обграждаше Шоуни и бездънно езеро изведнъж обви Ерин.

— Трябва да завършиш кръга! — извика Деймиън. — Призови на помощ всичките природни стихии. Това е единственият начин да я спасиш.

Хукнах към средата на кръга и вдигнах ръце над главата си.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг петата и последна природна стихия, духа!

Почувствах, че се изпълвам със сила. Стиснах зъби и се опитах да овладея треперещото си тяло. Писъците на Афродита утихваха, но не можех да мисля за това. Затворих очи и се съсредоточих, а после изрекох дадените от богинята думи, които се рееха в съзнанието ми като приятен, сигурен отговор на молитва. Гласът ми се усили като по магия. Усетих, че думите се материализират и искрят във въздуха около мен.

— Ветре, всяко зло отвей! Огън, черната омраза изгори! Вода, лошите намерения измий! Земя, мракът в душата й премахни! Дух, изпълни я и от смъртта я освободи!

Сякаш хвърлях топка, аз запратих към Стиви Рей кипящата сила на природната стихия, която почувствах в ръцете си. В същия миг изпитах познатата пронизваща болка да се разпространява на вълни от основата на гръбнака до целия ми кръст. Двете със Стиви Рей изпищяхме. Отворих очи и видях странна гледка. Афродита беше паднала на земята по време на нападението на Стиви Рей. Двете бяха обградени от въртящо се, светло кълбо от сила, направено от всичките пет природни стихии. Момичетата ту избледняваха, ту се открояваха, докато силата виеше и се сгъстяваше около тях. Забелязах, че Стиви Рей вече не се е вкопчила в Афродита. Сега Афродита държеше Стиви Рей и я принуждаваше да пие кръв от раната на шията й. Стиви Рей още смучеше кръвта й, но се бореше да спре и да се отскубне от нея.

Втурнах се да ги разтърва, но се блъснах в кълбо от сила, сякаш се опитах да мина през стъклена стена. Не можех и нямах представа как да я отворя.

— Афродита! Пусни я! Тя се опитва да спре, преди да те убие! — извиках аз.

Афродита ме погледна в очите. Устните й не се раздвижиха, но ясно чух гласа й в главата си. „Не. Така изкупвам грешките си. Този път аз съм Избраната. Запомни, че се пожертвах доброволно.“

После очите й се изцъклиха и тялото й се отпусна неподвижно. Дъхът й излезе през усмихнатите устни в дълга въздишка. Стиви Рей нададе смразяващ кръвта писък, най-после се отскубна от нея и падна до тялото й. Кълбото от сила се пръсна и изчезна. Знаех, че и кръгът е прекъснат. Усещах отсъствието на природните стихии. Не знаех какво да направя. Не можех да помръдна.

И в следващия миг Стиви Рей ме погледна. Тя плачеше с обагрени в розово сълзи и очите й все още имаха странен червеникав оттенък, но лицето й беше предишното. Още преди да заговори, аз разбрах, че онова, което Неферет бе прекъснала в нея, за да я превърне във вървящ, говорещ мъртвец, е излекувано.

— Аз я убих! Опитах се да спра, но тя не ме пускаше и не можах да се откопча! О, Зоуи, много съжалявам! — изхлипа Стиви Рей.

Приближих се, препъвайки се, до нея. В съзнанието ми отекваха думите на Лорън: „Може и да стане, но не трябва да забравяш, че ще призовеш силна магия, а за това винаги се заплаща определена цена.“

— Ти не беше виновна, Стиви Рей. Ти не…

— Лицето й! — чу се зад мен гласът на Деймиън. — Вижте Белега й!

Замигах, защото не разбирах за какво говори, но после ахнах. Гледах я в очите и се радвах, че виждам предишната Стиви Рей, затова не забелязах очевидното. Полумесецът на челото й се беше запълнил и около очите й имаше красива татуировка на прекрасни цветя с дълги изящни дръжки, която се простираше до скулите й.

Татуировките обаче не бяха сапфирени като на вампир, а в яркоаления нюанс на чиста, свежа кръв.

— Какво гледате? — попита Стиви Рей.

— В-вземи. — Ерин бръкна в чантата, която неизменно носеше, извади огледалце за гримиране и й го подаде.

— Всемогъща богиньо! — провлачено възкликна Стиви Рей. — Какво означава това?

— Означава, че си излекувана. Променена си, но в нов вид вампир — обясни Афродита, която се мъчеше да стане.