Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Повест мохамеданская о трубе роговий в конце мира

Рог той или труба, сказуват мохамеданите, како е толкова долга, колкото пятстотин години пут, и три пути хоче да я найдут ангел, ала перво хоче да са случи на месец Рамазана у пяток, като са тогива муслиманите безбедни и безнадеждни, и напразно ангел Исрафил, що е он ангел смерти, и толкова крепко хоче да возтруби, почто на тоя глас вси человеци хочут да са обезумеят и от страх хочут да изступят ум свой. И от тоя страх децата за един час хочут да остареят, а старците последний дух хочут да изстустят. И вси седем небеса ща наченат да са обръщат и да са въртят като воденичний камен. И от тоя крепкий ек и скриптения вси муслимани хочут заедно да измрут58, ала не страшно, но сладко. Почто на тоя глас единий хочут да измрут вси ангели и вси муслимани, и вси животния, а не гявурите. И то хоче да буде по Божию строению: почто после муслиманите да не будут изгорени сас огън заедно сас гявурите да не будут изгорени сас огън заедно сас гявурите (ето второе потребление). Почто после бог хоче да разсипе небето над них. Затова хочут муслиманите напред да измрут, та да не биха после пострадали таковое окаянство. И хочут напред да измрут вси ангели и вси муслимани, и хочут вси погребени да будут. И тогива ангели смерти второе хоче да возгласи оная труба много страшно и ужасно и тоя глас ангелите (ангелите измряха, ами откуду другие ангели?) хочут да спуснат солнцето ниско до землята и хоче да разтопи перво луната и звездите, и вси небеса у един час сас своя лютая горячост. И от тоя световний пожар огнений углие и прах хоче да упадне на главите неверних гявуров и еврейов, и дяволов и вси люто хоче да ги погори, и като пепел хочут да будут. (Ето другое потребление гявурское.) И тогива свето седем години без муслимани хоче да пребуде. И след седем години третия пут пак хоче да возгласи ангел сас трубата, и толкова страшно и грозно, почто от тоя страх хочут да измрут (ето измреха человеци и животни) вси животния, що са на небето и що са на землята, токмо хочут да останут живи един Бог и четири ангели сас него. А после всия свят и вси градове и страни, и села, и всякое място от своя причина хоче да погине.

Первое падение и погибел хоче да буде на град Мека от някой род, що хоче сам от свое място от Абисиния да изникне из землята като някоя трева и хоче да нападне на меканския страни и всия град оний хоче да отпроверже (вижте, молю ви, истинное откровение того лъжепророка Мохамеда како са не сравнява говорението му нигде; почто, коги измрут вси живущих на небето и на землята, измислил, како хоче да изникне някой род из Абисиния да опроверже градовете меканскии) и камението на меканская джамия хочут да ги положат един на другий и вси в морето (ами камо море, нели го изпи аджуч-маджуч) да ги хвърлят.

Тако хоче да упадне и Медини град. А Басра от глад хочут да измрут. А Термид от чума59 хоче да ги изтреби. А Мерде град и другии индийскии градове у вода ща ся потопят. А Самарканд и Бухара, персидските градове от рода Асферова, мучителством изтребится. Такожде и Греция от того рода сотрени будут. А Йония азитическая и оная от потопа хоче да погине. И тако хоче да са опроверже и да упадне всия свят и вси градове и страни. Ала Дамаск после четиридесят години хоче да стои, каквото имат они присловие, та говорят: „Еввел Шам, ахир Шам“60. И коги са поминат четиридесят години, тогива и Дамаск сас падение хоче да са опроверже. А Африканская страна, на нея гората тамошная хоче да падне и да я сокруши. А Гама сирийский град от могилианов, си ест от татаров, хоче да са опроверже. И другите градове восточнии от тресение земли хочут да упаднат. А страна Сейгун61 тамошная река Нихан хоче да возкипей и да ги потопи. А страна Мемедан от мраз и от студ хоче да изчезне. А Вавилон и Урфа, и другии много градове и страни от сам ели, сиреч от топлия вятър, хочут да са запалят сас огън и да изгорят и пепел да станат. А Мисир и Илкаир — Нил река хоче да изсохне и от жад да погинат. А Сирия и Европа, и Египет от франците хоче да са опустоши. Почто е на свето глава Дамаск, а Каир опашка. А най-после йерусалимский храм, що е галилурагман, без огън и без вода хоче да погине. Ето тогива вси муслимани хочут да измрут и да са свершат крайно. И това все за хиляда години и за повише едвам трябва да са изполни.

Ето, от Мохамеда досега броят лета 1217, а на оное время някои попитали Мохамеда кога хоче да буде скончание света, а он показал указателний и средний перст свои. И спроти това някой арапский шейх на имя Муми-един толкува тоя указателний перст да буде хиляда години, а средний перст пятстотин години. (Ами кои са тия другии хиляда години?) Ала они весма зарад това не определяват, но говорят, почто това коги хоче да буде, почто един Бог знай.

Но ми да поидем пак на Мохамедовии откровителнии лъжи: коги са изтребят вси муслимани, тогива ще остане землята токмо сас еднии невернии гявури и евреи населена. (Колико крати умряха и паки живи еста.) И тогива Бог хоче да повели на Исрафила ангела пак третий пут да найдут трубата и той час на тоя глас вси невернии бедне хочут да погинат. И коги измрут вси, тогива токмо четири ангели хочут да останут на свето живи, по имя: Джебраил, Микяил, Исрафил и Исраил. Тогива Исрафил ангел хоче да рече на Бога: „О, Боже! Никой не остана жив на свето освен аз един“, и Бог хоче тому да отговори: „Знайш ли ти мене, како есм аз Господ и повелител живота и смерти. Спроти това е потребно и ти да умреш и сам ти душу твою из себе си да извелечеш.“ Тогива Исрафил ще начене сам душу свою из себе да извлачи и толкова хоче да изкрещи, и от тоя неговий страшний глас, да биха били тогива живи человеците на землята, та вси биха за едно мигване око все измреле. Тогива Исрафил от тоя подвиг (захмет) хоче да рече: „О, Боже! Да бих знаял колко е тяжко и нужно било, кога са разлучава душа от тяло, та не бил хочел да извелку ни единаму человеку душата от тялото му.“ „Тако и он коги умре: тогива всия свят хоче да буде пуст — без человеци, без ангели, без животни — 40 годин.“ Тогива хоче сам Бог да рече: „Где сега онии, що ся фаляха и говоряха, како е свето нашей наследие. Где сега онии, що си подносяха глави свои и сас надутии (горди) перси ходяха и гордяха са. Где да види сеги ония безчеловечния мучители, що не хочаха да знаят мене за Бога, но повише другии человеци утесняваха и озлобляваха. Где да види сеги они, що са от мое единство отфърляха и мене дружини преполагаха.“ Ала тогива ни един не ке да са найде да отговори на Бога ответ. Затова тогива хоче Бог сам себе да рече: „Воистину аз все создал есм! Воистину аз цар и Бог вечний есм, що конец не имам никоги: ето аз един есм, що приведох вся от небитие в битие.“

Тогива хоче да возкреси Бог ония четири ангели и хоче Бог да повели да из морето, оное, що е под небето арш, да прииде из оное море дожд, що кя буде наглед като мужеское семе. И хоче да иде на землята тоя дожд четиридесят дни и четиридесят нощи, докле буде тая вода верх землята четиридесят лактей, после тая вода, като е из форми и материя мужеское семе, затова то семе хоче землята да го погълне и да го изпий като някоя женская ложесна. И тогива хочут да изникнат на мертвия человеци плоти их из землята и да са родят като губи, ала хочут да будут подобни на поган и мресота заходная. (О, великая хула и буйство, и юродство, и бледния слова мерзкия Мохамедовии!)

И тогива хоче да повели Бог на Исрафила ангела, що он ангел смерти, пак да найдут ония рог, що има четири ветви (клони), що са високи толкова и самое небо достигают, и ония единия клон досегает херувимите, а на другия глубината земленая пронича. И на ония клония има някои малии хижици, сиреч килери. И тамо у тия килери седут все души, що са на свето из умреле человеци, и всякоя душа стои по чин и по достойнство свое. Ангелските души стоят най-високо горе, а муслиманите душите, що са райскии достойници, они стоят под ангелите на вторий степен. А на гявурите и на евреите невернии нихните души стоят най-долу на третий степен.

Ето тогива и третия пут хоче да найдут ангел Исрафил толкова крепко ония рог и кой час чуют вси души неговий глас, и тогива всякая душа хоче да излезе от своя си килер толкова борзо, що кя хочут да изполнят отведнож вся ширина, що е между небето и землята, и хочут вси тогива да викнат сас голям глас, и тогива ще слязат на землята и всякая душа хоче да найде своя труп и в него хоче да влезе. И вси человеци като от сон хочут да востанут, очи свои ще отворят и из гробов да излязут, и на нозе хочут да стоят. И тогива вси хочут да са приведут на общий суд, где тамо хоче да има мерило праведное, що кя мери и що кя са изпитва вся работа человеческая. Тамо праведните человеци милост Божия кя получат, а грешните и неправедните на огън геенский кя осудят.

Тогива вси ангели седмонебеснии кя обиколят престола Божий и вси в свои чинове хочут да стоят. А человеците кя стоят голи, без покривало, еднии над коляно, а другии под коляно62. И не хоче да са разсмотрява кой муж, кой жена. Тогива неверните гявури и евреи ще наченат горко да плачут и да говорят, и да са молят Богу, и да думат: „О, Боже, сеги отпусти нас да поидем пак на свето и да са покаем, и да приемнем истинную веру мохамеданскую, и добрая работа да учиним.“ Но Бог сас гняв хоче да им отговори: „Ви должни бяхте това да учините тогива, когито имахте време за покаяние. Почто тука покаяние не има вече и молба посега вече са не слуша, и милост за вас никоя прокопсия.“ И тако вси невернии предани хочут бити на вечнии казни и нескончаемия муки. Ала не вси, но токмо освен ония, които Бога единаго верували и изповядали. И то Единство Божии хоче да са помоли Богу за них и спроти това след някой время хочут да будут от вечнаго адскаго огня свободни и на уготованное веселое място приведени.

Говори Мохамед: „ти знай, рече, како е оно Божие судище за четиридесят години хоче да са соверши. Ала на то оное время единия ден хоче да буде колко на тоя свят сегишния хиляда години. И у оное время, у тия хиляда години, едвам ще буде возможно человеку тогива един намаз да учини. И още тамо грешните человеци, що са тука зле променали все живение свое, тамо они хочут да имат странния образи.“ Ето колико беше возможно да са скаже и да са рече вам. Аз все открих вам и показах ви, и много още остана несказано, що не е то возможно да са обемне сас человеческий ум. Затова кой ест премудр и разумява, от това малое много има да разумей. А кой ест глуп и безумен, тому макар и шестотин таковии вщей да му бихме показали, нищо са не вместява от них во уше неговии.