Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Под тоя имя гарам разумяват они да буде то все божестеннии и пророческия заповедание, како тая вещ да не буде учинена, зарад това возбраненна и запрещена ест, пощо са содержава тая под смертния и наказателния грях (тако имат обичай они да наричат грехове смертнии, що ги ний просителния називаем), почто десят заповеди Мойсеови освен суботство все совершено приемат и що е противно тому, казуват да буде то возбраненно.

1. В перво, возбранено ест у них да причитават Богу отечество, синовство, како да има матер да ражда и да са роди, и имя множествоброение да буде, и прочая, макар на Корана на многия места да говори зарад Бога на множества имена, каквото: „Ми повелехме“, „Нам угодно“, и прочая, що са по нихное мнение великолепие знаменува, а не множество.

2. Возбраненно ест да имат у домех и у джамииней храме иконе и образе человеческии, и не токмо зарад почитание, но и зарад украшение не хочут живописати, такожде и животния — птици, риби и прочая. Почто говорят, како у кой дом има изобразени икони от шар, тамо псета бива да са хранят и жени, коги поидат у той дом, потребно е да си разпустят космите, почто тамо ангели не могат да влязат. Затова они християните наричат путперест78 и клеветят нас, како сме ний идолопоклонници, защото имаме у доми и в церкви нашей сас шар изображения икони и покланяем ся ним. И тако мнят и говорят, почто кой са поклоня на иконите и люби ги, он на ада хоче да поиде, а иконописците на ада хочут да са мучат другий вид мучение. Почто тогива хочут, говорят, дяволите да принесат ония образи, що са изобразени сас шар, що ги они написали, и след непрестанной мучение и томление хочут да им речет: „Коги изписахте ви тия образи, сас тяло и сас одежди ги сотвористе. Дайте им сега и души. Ви хочели есте да подражайте имени на Бога, що е создал и силен ест на вся, и гордостно да са хвалите и да говорите, како аз сотворих человека того и жену, и деву, и коня, и вола, и птицу, и рибу, и прочая. Кога сте ги учинили, вложите ним и душу, като да живеят и да ходят.“ Затова они на украшение домов своих и на шивение одежди свое токмо цветя написут или нашиват сас игла. Но в церквата „Святия София“ (мни ми ся, како не без Божия промисла) оставила неповредени иконите, що са сас шар изобразени: иконата господа Спасителя, и пресвятия Богородици, и святия апостоли, и святия пророци, и святаго Йоанна Предтеча, и херувимов, и серафимов.

Паки невозбарненно им ест, сас натуралнии вапи да написуват Мохамедовая рука сас длан и на ногите му стопите на таблица, сас злато и сребром изрядно украшение и повесят ги къмто киблето на стену — да гледат къмто, Мека. Таковое обичай имат да ги повешават по джамиите по доми свое и востанват заутра рано и на то си учинят кланяние и молбу свою. Благоговейно ги целуват и почитат и тамо на таблица оная, що е упаднало прах, уземат го и отерват сас него лице свое. И още на тая таблица написуват изобразение крин бял, що сказуват, како е той крин перво от пота Мохамедова произведен. А насред таблицата сас изрядний и доброписателний образ написуват все образ Мохамедов, сиреч все части тела его, ала без лице. И написуват четири имен тамо — четири наследници Мохамедовии: Абубекир, Отмана, Омера, Алия, и приложили им някои похвалнии стихове за прославление нихное. Из турецките султани токмо един султан — Мурад Третий — тая заповед не хочел да держи, почто повелял да напишат на царския чертоги и палати за украшения на все родове образите, що ги сам согради и снаправи.

А персите сказуват, како не е возбраненно да изобразяват икони, но да ги почитат злочестиво ест. Затова ги мият турците и арапите, како са нечистии еретици. Они изобразяват вси пророци от Адама и до Мохамеда, и не токмо на другите пророци лицата, но и самаго Мохамеда, ала го изобразяват сас тяло, без глава токмо. На място глави плат белий като глава запасват, зарад да не би било видяно лице его. Лицето му покрито изобразяват, почто говорят, како плот Мохамедовая като и на другите человеци подобна сас части, ала лицето му красота имало велика, почто било просвещено сас божественная светлост неизреченная и неподражаемая, и тако не било возможно да са изобрази.

Ради рая, сиреч поданици

Рая, сиреч поданик, на каковая вяра да буде, що е наложено на него дан да дава на султана, возбраненно им ест да го рушат, да го обезчестят, да го грабят и да го убиват или от другая някоя страна да го раздражават и да го утесняват. Почто са говори у нихная фетва: „Душа нихная като душа нашея. Плот нихную като плот нашу. Благая нихная като благая наша, що сме должни да ги покриваме и да ги забраняваме.“ Закон коранов сказува, како зарад единаго християнина, що е рая поданик, макар от хиляда мохамедани от единаго да буде убиен, онии хиляда мохамедани, ако не изяват онаго мохамеданина, що го е убил, повелява коран вси онии хиляда мохамедани да ги избий судника до едного. Аз сам видях на Цариград, како девет еничари убиха едного гряха християнина поселянина и приведоха ги на судия да скажат кой от них убил того человека: „Убихме го ний вси.“ Не сказаха онаго убийца, почто са надеяха, како девет мохамедани яничари зарад едного гяурина хоче ли судия да повели да ги побий (може за буде, како не знаяша законнии жестокости). Затова и рекоха: „Ний го вси убихме.“ И той час вси тие девет яничари от судния на смерт осуждени биша. Тако говорет нихная фетва: „Око за око, рука за рука, зуб за зуб“ и прочая.

4. Возбраненно ест ним две сестри заедно да имат за жени, ала два братя две сестри да имат за жени не е возбраненно им. Паки возбраненно ест голямая, сиреч по-стария, брат да уземе на по-малаго брата жената себе за жена. Затова не е возбраненно на по-стария брат да види на по-малаго брата жената, а малия брат да види на по-стараго брата жената возбраненно ест.

5. Возбраненно им ест братова дъщеря и сестрина дъщеря и леля си да уземат себе за женя и тако и две сестри заедно, каквото рекохме, но коги умре, ако е от голямий род, може да уземе по-малая сестра. Ако ли й узел перво малая, по-голямая не е возможно да уземе.

6. Возбраненно им ест свободную девицу или свободную жену да уземе за наложницу и тако и робиня да буде от него свободена и отпущена или от другиго някого ако буде отпущена и свободена.

Паки сют кариндаш, брат и сестра от млеко, що са съсали на младенчестве от една кормилица сосци, возбраненно им ест да ся уземат, тако и муж не може уземе за жену дъщер кормилици своея.

7. Возбраненно им ест на коя ли буде чуждая жена или дъщери ея, или на чуждая робиня, или на чуждая наложница ни да са докачи до них, ни да гледа на них позволено им ест. И още, ако буде девица по-долу от седем години, тоест преди возраст ея, да са сочетай на брак не е запрещено, у което время могут да ходят они на общая сколя.79 Паки муж мужа или отрока да греда на голое тяло тежчайший грех ест, говорят, освен ноги до колени и тяло от глави до пояса, макар да има у них скотское содомское обхождение.

8. Возбраненно им ест не укусват едина капля вино, ала другии напитки колико хочут да пият, но токмо пиян да не буде. И освен това зарад лекарство да пият позволено им ест. Ала защо е толкова у мохамеданите вино запрещето ест? Освен то вино, що сказахме отнапред на главе, като возшел Мохамед на небето, що е било тамо первое тому от Бога возбраненно и от ангелите Божии, и още другии две запрещения приносят — едно от самаго Корана, другое же из книги Мохамедия. Що е из Корана запрещено вино, тако говори коран. Сказува, како е Бог пратил два ангела на свето, на едного имя Арут, а на другия Марут, да обладават вся земля и да судят человеците по праву. Ала отишла една красноличная жена при них да проси правина своя. И като й отсудил, що е просила она, после ги позвала на трапеза своя да ги угости и принесла им вино да пият (ала им било заповядано от Бога вино да не пият никако). Ала они пили много безмерно и опили ся и обезумили себе, и наченали да искат от жената плотское смешение да учинят със нея. И она соизволила, но сас таковая причина: едину ангел да я вознесе на небето, а другия да я снесе пак долу на землята и тогива да им учини волята. И тако я узели ангелите на рома свою и посили ея и занесли я на небо. Като возишла тая жена на небето, видял я Бог и познал правина, що имаше она, и той час учинил оная жена на звезду светоносную, зарад да буде и тамо между звездите тако красна, каквото била и на землята между жените. А на ангелите таковую казън подаде Бог — да висят сас глави свое надолу, повешени да будут за нозете свои у някой вавилонский глубочайший кладенец до скончания света. А другая причина зарад това вино ест, що са било случило по-напреди, докле не беше возишел Мохамед на небето. Мохамед някоги видял двоица человеци, како са прегъртале като братя и целовали ся, и попитал някого человека, що е бил там: „Какова е тая причина, та има тия человеци толкова веселости и любов между себе си?“ А он му отговори: „Тие человеци вино пили и сас него са обвеселили, затова са тако между себе взаимно прегъртат и целуват ся.“ Като чу това, Мохамед много похвалил виното и рече: „колко е потребно това вино на утешение человеческое живение и вещ полезна ест.“ И по малом час пак ся повърнал оттамо. Видял едногото от них умрял, а другия того двоица человеци го верзали и на судия го влачеха. И между другите человеци много мятеж имаше. И Мохамед паки попитал: „що е това толкова мятеж людский и що е за тоя мертвия человек?“ Отговориха му: „Два ония человеци, що са преди малий час братски прегъртаха и целуваха. И като си ги видял и похвалил си ги, ала от много питие вино опили ся и обезумили ся и наченаха да са крамолят, и свадиха са, и един уби другаго.“ Тогива Мохамед, що перво като похваляше виното, наченал да го похула и да го укорява, и рече: „О, да би Бог запретил на человеците това винопиение!“ И послушал му Бог молбата. Того ради, като возишел на небето, возбраненно било тому винопиение и на неговии последнии народи. Почто народ турецкий пиянственний народ ест от всите другии народи. Мни ми ся, како е то всякиму известно. Тверде мало ся насищат от това вино, а най-више простаците сас отвореное гърло преизполняват стомах свой. Ала зарад на уничтожат тоя грях, хиляди хитрости и убежище измислили, а най-вече що са изкуснии на закон. В перво думат, почто кой пий вино, страшний грях са уработя и не е подобно да са говори, како е добро вино или пиянство, или веселост, що са приема от него, да го похваляти или да го превозносити. Но това изречение едва не са противни вси стихотворци, що полагат всю хитрост и израдство художества не тако на другое похвала като на виното, нито са срамят да превозносят това вино, що хочут они на рай да го пият, що го кевсер наричат и прилагат му имя нур, що са на Корана зове божественное сияние. И още го наричат абигаят, сиреч животная вода. Таковая титла и работа тому приписуват и още на това подобная.

Преславний ест стих на султан Мурада, що беше по право первоначалника пияниц. Ядеше маковий (афион) сок и много тютюн димяше (той султан Мурад беше избил такива на своя империя до четиринадесят хиляди, такова са слава обносяше). Он са смеяше и тако говоряше за них: „Егли кеиф олмак истерсен баденуш ол, бок еме“, сиреч, ако хочеш да будеш чтител на веселости, пий вино, лайна (говна) не яж. Лайна, дума, маковий сок и другии таковии вещи, що упояват человека. Паки другии хочут виното да го претворят (да го наливат като) оцет но чревото свое, почто е оцет виний им позволен. Но коги изпият чаша сас вино, той час сол посипват тамо. Колко ли обмануват (лестят) сами себе, почто наливат вино у стомах свой и наполнят и жили свои, и претворили себе на оцетници, и що е возбраненно, учинят го позволено, а да укапне на одеждата му, грях имат и сол посипват. Вино гореное или другии спирти, сиреч ракия, толико да от тях, ничто не е. Разсуждават, како не пият того за другое, но за пиянство, заради да приемнат от Бога казън. Ако са случи да хватят някого у то пиянство, от судия наказани има да будут. Почто всякое возбраненное, коги промине през огне или през алембик да буде пропущено, мни им са, како са очистя от всякия скверни и нечистоти, и като е нечисто, тогива чисто бива.

9. Возбраненно им ест мертвечину незакланое да не ядут и кров да не ядут. И на жени нищо не е позволено да заколи, почто от жена ща е заклано, запрещение имат да го не ядут.

10. Возбранено им ест свиное мясо да не ядут. Свиное мясо сас виното равное запрещение имат и утвердяват. И още за нечистое имат пес, котка, жаба, врана или грач и гарван и другии плотоядния и калоядния животни и того ради не е позволено им да го ядут. А татарите, като ядут кониное и камилинное мясо, затова ги трупоядни80 наричат турците. Укорение било на турците от някои християнский писателей, като предала Писание, како они камилское месо ядат, макар то токмо у арапите бива. Но у нужда и камилское млеко ядат равно каквото другите животния и скотове, що не са запрещени. Паки нест позволено ним всякое животное четвероногое и фърковатое да убиват, що не е ни за ядене, ни за другая някоя потреба полезна и що не наноси на человека никаковий повред и убиток, каквото паук, мравии, жаба, домовная муха и медоточная пчела и другии малейшии животнии, и другии черепокожнии, що излязат из тревата и из землята. Ала най-вече са износи у них история зарад паука, како бил някоги Амавия халифе сас флота корабленная на някой пристанище и на утре хочел да простре ветрила, сиреч елкеми, та да гони неприятели свое. Ала като видял едното паука како си прострел паячина своя от едни корабл на другий, и не хочел да му разкъса мрежата тоя ден до довечера, но терпеливо седял на тое пристанище, а плен и лов имал готов пред очи свое. А на втория ден видя неприятели свои, како са явиха сас много силний флот корабленний и идут верх него. И да не би бил излязъл от тое пристанище, не би избежал бил от беди злия. И от това разсуждаваше, како по Божию смотрению паука препятие учинил на кораблии неговии и удержал ги като някоя новая котва у пристанище оное. И тако зарад паука на Корана има особливая (башкадже) глава, що са много чете зарад него.81

11. Возбраненно им ест да уземат лихву (мамеле) или от свои пари пребиток да уземат — ни много, ни мало, — почто мнят, како е тая нечестивая работа по достойнство и по правду. На лихоимците и що пременяват пенезеи (дукати), на суд не подава им са някой слушание и на нихное марторисвание не хващат вяра, и на никое друголюбное почетение да поставят ги за достойнии, но имат ги на хуление незагладимое и на повредное умаление доволно им ест да го назоват и да го показуват по праву, како таковий ест. Почто говорят, како между хайдути и между лихоимци токмо едно имя ги разделя, а работа не.

Ала на това време мохамеданите лихоимци изнайдоха една хитрост, що да могут сас тая хитрост да уземат лихву и да избягнут от имени укореннаго. В первих, ако хоче някой да подаде някому денги (пари) сас голямая лихва, сиреч да подаде сто, а после да уземе петдесят отгоре или двадесят лихва, поставя пред марторие зарад оная лихва, що хоче после да я уземе, някоя златая вещ сас малая цена или сабля, или шуба (кожух) и пита оного человека, що узема ония денги: „Хочеш ли доброволно да купиш тая вещ за толкова денги, колкото е оная лихва?“ И он произволи за толкова да я уземе. И тогива рече оний, що хоче да уземе оная лихва: „Подари тая вещ сега на того человека — някого от неговите человеци, — а он да я подари мене.“ И тако прилагат злодеяние на добродетел и злоба на благодеяние. Почто повелявает ся, како кавл шерии, сиреч договор праведен и от правди ест. Того ради на рукописание не са поменува име на лихву оную никога, но пишут оная вещ, що я е купил он за толико и за толико.

Паки лихвоземание у них невозбраненно ест на денги целковния, що са собират зарад народних ползах, и на вещи божестенния, сиреч на милостиня, да удоволяват сиротиня, да угостяват чужденци, да изцеляват болнии и на изучение, що ходят на школи, и на созидание джамиев и що е при джамията.

И още и денги сиротския, що останат малии деца без отца или без матер, могут да подани будут на терговци сас известная лихва, докле приидут ония сирачета на смисленная возраст, сиреч да имат откуду да са прехранят и да са облякат, зарад да са не умалят денгите им. Ала кога приидут на возраст совершении, по излечения судейскому, тогива е потребно да покажат добрии и достовернии мартории пред судия, како е пришло то мужеское дете или девица оная на совершенний возраст и возможно им ест браком сочетати ся. Тогива ония отеческия денги или матерния подават им ги и повелява са от судия оная лихва да престане.

12. Возбраненно имат всякий лов освен риби, макар някоги по подлогом прохождение, гуляние и зарад да си починат от многия работи султану и другии велможи, що виси на них народная работа, може да им буде разрешено веднож у неделята да поидут на лов. Почто спроти фетвата повелява им са да не отегчават и да не оскорблявят плотскии естествении сили освен труда женскаго смешения, почто здраве султаново и велможное мни им са, како е то здраве народное.

13. Возбраненно им ест без работа да ходят и празни да седя, и много да спят безмерно, ала най-више во время молотви.

14. Возбраненно им ест празни речи и приказки да говорят, що не приноси никоя полза кой них слуша, или другии някои непристийнии фабула блядословити и сказовати.

15. Возбраненно им ест више или по-много от потреби и нужди своей разнос да учинят, но токмо колкото е потребно и колкото може да понесе состояние человеческое, толкова да разноси, а не повише. Паки запрещено им ест да носят одежди шелковии, сас злато и сас сребро наткани, и перстен златий, и пояс златий на мохамеданский закон запрещено ест (о, да би и християнский закон запретил!). Носят някоги таковия одежди и мужие, но токмо зарад славопоказание пред народа и зарад украшение двора султанскаго, що служат у султанския двору и сам султан, ала по гражданский закон позволено ест, а не по пророческий.

16. Возбраненно ест, а най-вече безумно судят да буде това, кой дава на църквите, сиреч на джамията, някоя вещ, що е за дом потребна, или кога не е возможен да си киверниса жената и децата, а он да подава милостиня на сиромасите.

17. Возбраненно им ест освен арапский язик другии без всякии нужди да не говорят и на другий чуждий язик книги да не четут, ни да учат ся. Веруват, како на вси нужди никой закон ним не е наложен ест, почто по фетвата са говори: „Казая риза“, сиреч подобно е на нужда да са покориш.

18. Возбраненно ним ест всякий уграние род, сиреч да играят хоро или другии игри християнскии, почто таковии игратели, коги будут поймани от судия, сас биение педепсани82 биват, освен играние сас чан-пари83, ала под таковая причина — кой час чуят, коги вика ходжата на джамията, да престанут. Ами ако не престанут, тогива са вменява то играние като оное, що е возбраненно и запрещено.

19. Возбраненно им ест музикия, ала я имат на усумнение, почто гласную явно хочут невозбраненно да буде. Ала орган някои от них говорят, како возбранен ест, но все на това са согласуват, како и гласнии, и органии музикии Идрис, сиреч Енох, ги бил изнаишел. Тако после и пророк Давид сас органии музикии Зеббура, тоест псалтир, извадил и сас них пояше и на Бога слава и благодарение воздаваше. Спроти това толкяват учените мохамедани, како е музикия позволена, почто е небесная работа, ала говорят, како в молитви всяческии подобно е да молчи, защо яче из позволяние прешла би на возбраненную. Паки позволено имат свирели, почто сказуват, како сам Мохамед сас него са утешал.

20. Возбраненно им ест камбано да имат по градовете и голямия часове да бият, почто, като ударя часу, на звона та са уподобява на християнскии церкви. Ала нине редкий град да не имат голямии часовнии да бият, токмо на Цариград и на Андрианополе не имат.

21. Возбраненно им ест, коги имат войска, да не обрязват ноктей свои и верх глави свои да не брият, почто они мнят, како са ноктей на человека природное оружие и возможно е ним сас ноктей своей да хватят и да раздерат неприятели свои. А главу не брият того ради, ако са случи някому мохамеданину да буде убиен от неприятеля, та има оний неприятел за что да му хвати да подемне от космите му отсеченная неговая глава. А кога е обрета главата му да не има косми, тогива оний неприятел може да буде понужден да я поемне сас копие или сас палюш свой. Кога буде тако, мни им са, како причину подават на онаго неприятеля повише да са гнева и да реже на мученика онаго, що са й изполнил звание свое, и повише умножава укорение оний неприятел на оная мохамеданская плот. Ето сас таковое подобное лъжесказание и блядословства у мохамезаните мало не безброение ест у них, сиреч безчетная.