Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Тая церква на Йерусалим, що са изпервен зовеше Иерон, ала е сега на християните возбранено да влезат внутре равно, каквото и на киябе, и на Медину, тако и на другии някои градове, спроти тая причина аз возприях да скажа една история на любопитнаго нашего читателя и мнии ми са, како не кя да буде тому без утешение.

Во дни султан Мурада Третияго, отманскаго императора, на то време бил на Цариград някой французкий министър, сиреч илчия, каквото има обичай и сега седят от вси царие миистрии на Цариград. На ония министър тогива сас свои някои потаенния услуги, що били полезни и користни на султана, та получил бил у султана и у везиря, и у другии велможи голямое приятелство и крепкост. Почто по неговое изволение и прошение много са работи учиняли, що едвам между них многомощний могъл би да учини везир. Он много пашии и везири бил изгонил от нихная власт и поставил другии. Някого войвода молдовскаго он поставил княза. Патриарха цареградскаго изпъдил и някого на име Йеремия другаго поставил. Зарад него са хвали аглинская и галанская церков, како и бил он от нихная страна, и сказуват, како е он по нихное веродержание мученик бил станал. Почто ухищрением и навадением того княза Василия Молдовского зарад многии причини навладен и обвинен бил у везиря и на смерт осужден бил, и сас таковое сложение, като да би на заточение проводен бил, но сас повеление султанское у морето хвърлен и потоплен бил. Но да са възвърнем ний къмто предложение нашей.

Тоя министър, като беше жив по время Йеремия патриарха цареградскаго, то по премного са бил трудил дано би могъл да соедини греческая церков сас лютеранская, ала му поишел труда напусто. Той министър сас сговора тога Йеремия патриарха подканен бил да поиде и да посети святий Йерусалим, а най-више да види сас своите си очи и да познай како сходи на великую суботу сияние светаго духа во образе очевидно огън с небес и запаля тамо свещите, що са приготвени, и освещава святаго гроба Спаса нашего. Зарад да разумей това надесно ли й, наляво ли й на того министра патриарх това сказал: „Бог вест.“ Ала аз тая неговая вещ каквото е било да скажу.

Министър той возприял пут къмто Йерусалим и просил от султана да му подаде от своя рука указ, сиреч хатишериф. И султан му подал и утвердил да промине у пут все без опасност и да буде почестно приемлем бил и от пашей, и от градския управители. Още му дал позволение султан, коги поиде на Йерусалим, да влезе и у Иерон, сиреч во светая светих, и да види тамо ония камен, що висит на яра. И сас таковий твердий и грозний хатишериф постигнал на Йерусалим. Ала зарад нашите свещенния вещи тамо що е видял и що е уразумял, това не е нашей предложение сега. Затова доброхотно да го оставим.

Като поишел он там, перво поишел при шейха йерусалимскаго того храма и показал му султанския хатишериф. И он го приял почестно и назначил му ден да прииде у той ден и по султанское позволение и повеление должност има да му отвори храма и да влезе в харем, си ест у оное християном возбраненное място. Това все му обеща оний коварний шейх по воли его да учини. И министър са трудяше сас свое любопитство повише широкий пут да отвори, спроти това и почете шейха сас многии дарове. И като поишел той предуставление ден, шейх пратил свой человека до того министър, та ако хоче министър, да изволи да прииде на посещение Иерона. И министър оний востанал сас голямая радост и сас многое народ и перво поишел у дом шейхов, почто бил близо до Иерона, а посетил шейха. И шейх взаймно почестно приял го и угостил го. Поле от дома шейха востанали двоица сас мног собор и поишел до врата храмнии. Тогива отговорил шейх на министра того и рекъл ему да почака и да постои мало на прага вратнии, почто хоче от сам да поиде внутре храма да прочете сас глас султанския хатишериф, зарад да го чуе вси народ муслиманский, що са тамо наишле. И тако сас високий глас пред все ми прочети бил султанския хатишериф. Тогива оний шейх поиде на вратата при онаго министра и рече му: „Господине министре, аз воистину сас пророческий закон обверзан есм да буду послушен на императорския хатишериф. Почто закон наш повелява нам: кой са не покори на императорское повеление, оний муслиманин неверен, сиреч гявур, ест. Пише султан и повелява, като си ти человек неверен гявурин, а ний да тя отворим той святий храм и вся нашей тайна да тя открием да видиш. Тако да буде, ако е угодно тебе, увлязи. Ала е потребно тебе и това да разсудиш, почто хатишерифа султанский позволява тебе и позволява тя да влезеш токмо, а не и да излязиш. Но ако хочеш да влезеш, ала вече никога не има да излязиш, добро ест, що и дай Боже. Ако ли хочеш да излязиш, да знайш, како това нито е у султанския хатишериф написано, нито е тая работа прилична на мохамеданская нашея религия — един неверник да види все нашея тайнства и да буде тому возможно да са возвърне пак на свое безумствие и да ходи жив гявурин, това не е возможно да буде.“

Това министър като чу, стана изумлен, нито знаяше що да отговори, нито знаяше що вече да учини и той час отступи от прага храмний и сас много скроб и сас голям срам върна са назад и у дом. И после колко ли дар обещаваше на ушите и на руцете шейхове да ги изполни, токмо да би желание свое изполнил. Ала оний жестосердий шейх никако на това не хочеше да са приклони и не хочеше ни до двери храмние да го допусти да приближи. Затова на онаго министра душата му много са смущаваше и скорбяше зяло защо е напусто возприял толкова долгий пут и толкова труд подел, и толкова трошок разнесъл. Ала най-много зарад това скорбяше и не знаяше какво би подобало да учини. И като бил у таковое смущение, видял его неговий някой слуга, що е бил родом маронит, а верою несторянин, и бил на турецкий и на арапский язик много изкусний, почто е той маронитский народ до Алепа и до Ливан гора близо ест, и многонароден ест, и рече: „Господине министре, гледам те, како много смущен еси душею.“ А он му отговори: „Много скорблю — рече, — ала не зарад ония голямии дарове, що ги даровах аз оному неблагодарному шейху и що возприях толкова тяжкий и трудний пут, ами що желаях, не можих да получа. И ето принужден есм отсюду да ся върна назад и ничто друго унамерение другожелателно, токмо да бих би видял ния камен, що го сказуват, како виси на яра. И тогива сас радост бих са ворнал у дом свой. А сега, каквото си и ти сам видял, почто тоя лукавий шейх не хоче да са покори ни на султанский хатишериф, ни на мое моление, ни на толковия дари да са приклони, но сас голямая хитрост возбрани ми да поида и да влеза у тоя храм. И все мои труди и скорби суетни и празни учинил.“ А мароните му рече: „Господине, ако ти буде угодно, аз да остана тука и все оное, що е у тоя гарем храм, що го крият и вардят да го не види някой от християните, аз това да го видя и без всякаго усумнения да приида и да тя скажа все. Токмо ти обещай мене, како и занапред не има да мя оставиш и ако ми буде от тия погани някоя нужда, а ти сас цена да мя изкупиш. Почто аз у тоя храм зная сас какова скопост да влезна и у него три месяци да седя неизгодно, да четем тамо Корана и денем, и нощем, каквото нихните дервиши обичай имат, почто аз Корано совершено знам да го четем, защо, като бях у младост моя У Персия, и тамо сас неволя мохамедания возприял бях и джамийскии обряди и грамоти арапския изучих ся. Ти ся върни и иди на Цариград, а аз това все кога видя и да го узная, и да го прегледам, и тогива ми прати указ, како е возможно скоро да приида до тебе.“ И министър от маронитовите хорати много са утеши, и подари го доволно сас жълтици, а сам къмто Цариград пут возприял.

И ония маронита след някой ден облякъл ся у дервишкия одежди и сказал себе, како е сунни, сиреч правоверний муслиманин, и пришел и Персиди заедно сас другии муслимани. И на време обичайнии молитви у храм влезел. Но перво, докле не беше влязъл у храм, случило ся, та бил узел много крепкаго и чреворешителнаго лекарство повише от мери. И като поиде у джамията и он сас другия народ муслиманския да са кланя на молба, забавиха са мало на молбата, а лекарството внутре чрево его крепко работяше и у самой последней молитви, що ги они фатиге наричат, като го насили отвнутре оное лекарство, и сас трескот чревное изпразнение учинил, и вся джамия изполнил сас смрадний кал. Тогива оний шейх и прочии муслимани, като видяха того человека, како учини таковая неприличная и мресная работа, той час востанаха и фатиха го сас грознии го хорати укориха, заедно и рани наложиха на него, сиреч биха го като нечестиваго и гнуснаго человека и светаго място осквернителя и на лютая смерт го осудиха.

И тако като наченаха они да го сверзват и да го карат на судника, ала чревото му това угрозие като не знай и от лекарствая сила като било ослабено, пак изпразнение кала учинил. И тако, докле го извадят из джамийския двор, три-четири крати чревное изпразнение учинил. Ала (тогива) у мохамеданите никого не могли да убият без изречение судейское. И тако скоро и борзо приведоха того маронита пред судия и сказаха и марторисваха пред судия вси, како е таковое мресная и безчестная работа учинил тоя человек у джамията, на тоя святое място. А маронит отговори: „Братя моя — рече, — и народе пророка нашего, а послушайте да ви скажа това чудо, що би от Бога и от пророка нашего днес на мене. Аз сега хваля и прославляю, що би на мене днес Божие безмерное милосердия со вся сила неговая. А сас вашея глупости и незнаянния вашего чудя са и мая ся, како не можете да разумейте вашего чудя са и мая ся, како не можете да разумейте и да познайте како е возможно мене, като не можете да разумейте и да познайте како е возможно мене, като съм аз мохамеданин и от муслиманскии родителей рожден, та дерзну да учиня таковая беззакония и мресная работа и сас таковое окаянейшое и неверное и страшное злодеяние могъл би святий храм и дом божий да омерся. Ами слушайте и да познайте чудо, що е изолил Бог днес да учини на мене грешнаго и вас да увери да познайте, како е мохамеданская нашея вяра истинная и известнейшая. Ето шестий месец ест како са свершава, що имам аз чревний проход мой заключен, макар и мало да ядях и пиях, ала толкова време никакво изпражнение не можих да учиня. Того ради, като бях на отечество мое, що имах стока, и все я продадох, и раздадох сас щедрая рука по аптекарите и по лекарите и надеях ся да получа някой лекчина и изцеление от мои неслихание болести, ала вся би напусто. И отчаях са вече от человеческия утехи, но вручих все себе на вола Божия и обещах ся сас чистое сердце да прииду на тоя святий храм Иером да са поклоня и последное издихание да предам Богу всеблагому подателю на това святое място, почто имение мое не беше доволно да поида на Мека. И тако сас Божия помощ прилежное путешествие учиних и вчера влязох у той святий град. И днес дойдох во святий храм и сас вас молба учиних, каквото мя и видяхте. И като прочетаях последния молитви фатиге, тогива аз грешний из глубини сердця и со топлою душею помолих ся всемилост тому Богу у той час или да оздравея, или край на живение мое да буде. И аз нито знаях, нито мислях, нито са надеях да би Бог послушал моя молба, като съм толкова человек грешен и някоя добра работа не имам никак, тако скоро, колко за едно мигвание око, почто шест месеци що беше закличен мой чревний проход. Ето сега проторгна са все като някой източник водний и оний недуг, що беше у мене застарял, его излезе. И ето сега здрав бих, каквото и сами сега ви гледате.“ И судия, като чу от маронита таковия хорати, почуди ся и замая ся, и начена да говори: „Субган Аллах, ве барек Аллах“, сиреч милосердний и превисокий Боже, и той час онаго маронита Неповинна показал и повелял му тамо да седи на ония храм и непрестанно да са моли Богу и да го прославя, и да не яви себе пред Бога неблагодарен за таковое Божие благодеяние и милостивное дарования. И тако оний маронита у храм Иерона седял три месеци и прочитал корана и денем, и нощем. И после помолил ся на шейха, като да си поиде на отечество свое, и шейх дал му позволение да си отиде. И оттамо приишел на Цариград и все сказал господину своему, що е видял у ония храм, и заради ония камен, като го думат, како виси на яра. Все тако сказал, каквото и ний отпервен сказахме таковая, не токмо що чухме от него, но и от другии много сме чуяле, и известное предания имаме, како и тако, каквото и сказали есми. Но да са возвърнем, отгдето отступихме.

Четвертое освещенное място имат мохамеданите Дамаск си ест Шам, що са на вехтое время Димишк нарицал. Тамо са перво вси муслиманскии хаджии собират и оттамо отхождат на Медини, а от Медини на Меку. Второе, още от пророчествата коранова веруват, како тамо хоче да буде общий суд. Того ради обичай имат да го зовут Шам шериф, си ест святий Дамаск. Третие мнение имат някои нихнии теологии, како е Мохамед от Йерусалим на небо возшел, а от небето на Дамаск снишел на церковния покров светаго Йоанна Предтеча, а оттамо у тая нощ на Меку пришел (каквото отпервен показахме). И друго са баснословие обноси у них: како бил попитал Мохамед на кое място хоче да буде рай, а он отговорил: „Или на Дамаск, или по Дамаск, или под Дамаск.“ Ест на Дамаск храм святаго Йоанна Предтеча, що е бил на время християнство много славний. После вторий наследник Мохамедов, като узел Дамаск града, тоя храм обращен бил от него на джамия и первое на оной християнской церкве изан пояли, сиреч изповедание вери мохамеданския. Зарад това на толикая почест и почетание имат мохамеданите тоя храм. Много тамо има вехтии и преславния гробища мохамеданския. Перво е тамо Амавия, первия арабския халифи, що покори под своя власт Африка и Испания и Рима попленил и разграбил.

Откуда са обноси фабула и досега у простии турци, како ест римский папа безсмертен. (Вижте голямая лъжа — папа да буде безсмертен. Папа е един архиерея человек. Коги умре един, другий бива на място его.) Това доносят турци, що са били поробени на баталия и побягнали от Рим или от другое място, или от пустини, що са случило, та видели Рим и папа римский. Почто имат они истории написани от оное время: како е бил папа на баталия уранен на лице сас меч от Амавия халифи арапскаго, но сас бягство са куртулисал. И роби турци, що дохождат оттамо, сас клятва утвердяват, како сами видели того папа и видели и на лицето му раната страшная, како и досега стои оний белег. Говорят зарад папа, како е безсмертен, и не зарад здравии или зарад другая някоя сила, но токмо да изполнит ся на него пророчество и да са марториса, каквото и отнапреде рекохме: како той папа хоче най-после да падне у робство и во удержание муслиманския, що е някое время от Амавия халифи бил он уранен, того ради пак он хоче да упадне сам на последное время у муслиманския руце в робство. Бог тако е утокмил. Затова са тогива куртулиа сас бягство от неговите руце. Но да оставим ний сега малите фабули и да приступим по на голямии.

Пятое святое място почита ся у них „Святая София“, що е на Цариград, и тако сас простое имя и они я наричат „Ая София“. Но почестните, каквото мнят, наричат я Кябеи фукара, сиреч Сиромашкая Мека. Почто и това утверждават. Един сиромах муслиманин да пожелай от все сердце да поиде на Мека да я посети, ала не има толкова доволно имение да му постигне да соверши тоя пут, и да иде сас тоя омисъл на Цариград да посети „Светая София“ и да учини молба тамо сас чистое сердце, оний муслиманин като че би бил на меканская джамия. Тако приема Бог неговая молба, каквото и на ония муслимани, що били доволни, та посетили Меку.

Ами защо имат толкова почест и святост на „Святая София“, да ви скажем. Прочетох някоя книга вехтая, що я они Янкобин Мадиан наричат. Ала зарад зданието „Светия София“ у мохамеданите двояка история имат. Една теологическая, а другая просто историческая. На колкото самая мохамеданская теология от истина е далеко ест, толкова и оное теологическое сказание зарад здание „Святия София“, почто е все сас фабула (басен) изполнена и вълност человеческая не има никак у нея. Но историческое сказание зарад здание „Светия Софии“, макар и да не е то весма право, почто много баснословия има примешано, ала пак мало къмто истиная близо ест.

По историческое сказание и они сами сказуват, како това изрядное и красное здание „Светия София“ создано и снаправено ест от Юстиана, императора греческаго, от някого преславнаго майстора архитектора на име Германа, сас неговое изкуство и художество. Може любопитний читател наш да прочете историка Саади, що са тая книга нарича „Таджиут теварих“, тоест „Венец хронографов“, и тамо да просмотри що сказува тамо някоя чудесная и за слушание не неприятная. Но това ако бихме все по чину би описовали, превозишли бихме нашей предприятие.

Но да приступим сега на теологическое нихное сказание заради тая церква „Светая София“. Имат они една книжица, другое нищо не сказува, токмо освен зарад чудесное здание „Светия София“. У нея тако пише: „Мохамед пророк като цветяше на Мека, тогива имаше на Цариград греческий цар на име Янко бин Мадиан, тоест Янко син Мадианов.“ (Откуду и отгде измислиха таковое име, истина сказувам, нигде никако не би возможно да го найдем.) Той Янко император, като наченал да созида „Светая София“ храм, много е безчетно богатството разнесъл и напусто го погубил, и ничто не би возможно тому да учини, почто ги, и положиха ги на зид, вси камене ония нощем разсипваха са и падаха долу на землята. (Чудя са откуду таковая лъжа!) И Янко бин Мадиан, като не можаше вече да понесе таковий труд и освен това начена и хазната му да са сверша, и намисли тая работа, що е заченал, да я остави. Като би вечер, поишел у храм святаго Йоанна Предтеча, що е сега близо при султанските палати разсипан. Близо е до Калемния рог, гледа са до протоку. И учинил християнския обичния молитви, и помолил Бога да би благоизволил Бог да му покаже тая причина, защо да упада по вся дни това здание, като я е он заченал сас доброе намерение (иет) и да я учини на славу Божию. Ами защо да буде тако, от кого приходи това препятие (идер). И като си поишел в дом свой, у тая нощ видял насоне някоего человека сас зеленую шарку на граву его и от камалскии власове изткани одежди облечен (що го они сами толкуват, како е бил святий Йоан Предтеча), и рече ему: „О, императоре! Бог послушал молитви твои, затова мя и прати да тя скажу, да знайш, како на Мека града има някой пророк Божий на име Мохамед. Тому е Бог даровал тая работа и всех другии вещи знаяние. Того ради, ако хочеш да свершиш без препятие зачатая работа, а ти прати до него твой посланик и проси от него да изволит образ да покаже тебе и лесност на создания храма того, почто той храм хоче да са нарече премудрост. Затова никому не е возможно да снаправи тоя храм, ако не буде перво наставен от того пророка, почто е токмо тому единому подадено премудрост и знаяние на всех таинств, каквото божественния, тако и человеческия.“ И като са разбудил той Янко бин Мадиан, николко более не чакал, но бързо наскоро пратил посланика своего сас дражайшии дарове на Мека до Мохамеда, що го и он чакал да прииде. И ония посланик, като поишел при него, и подал му писание императорское и изявил му зарад какова е причина приишел до него, и молил его да изволи да покаже общое благодеяние на все человеци. Тогива Мохамед узел на длан руки свои мало земля и три крати плюнул на нея и учинил я брение. После духал на нея и изсушил я, и подал я на посланика, и рече му: „Тоя брение да го размеси император ваш сас киреча, що хоче да го положи на основание храма, и на стене, и на покрива, и олтар да направи да гледа къмо кибле, каквото е меканская джамия, а не на восток, каквото имали напред назаряните обичай да учинят, и тако хоче да стои оное здание во веки напорушено, и на тоя храм да са нарече името «Ая София»!“ И тако оний посланик узел Мохамедовое плюновение и принесъл го на императора своего. И император по увещание Мохамедовое повелял, та положили оное брение да го разделили на три части, и едину част да положат на основание долу, а другая част на стене, а третия част на кубето. И оттогива вече оное здание не упаде никако. И тако тая работа на „Светая София“ чудесно била снаправена и совершена сас Мохамедовое плюновение. Таковая фабула баснословят. И тоя храм за тая причина заслужен от Бога да буде Мека убогих (сиромах). Оная книжица още много сказува зарад „Светая София“, зарад мраморния столпове ея и заради камение, и зарад другии материалния обряди превозносително буесловят, що ги тука оставяме заради краткое говорение.

Тоя турецкий народ толкова е преклонен на супертция (масалджинский народ ест, всякий масал веруват за истину) да верува за всякая вещ, що е по нихните книги написано, що е противно на всякии хронологическия вери и историческии истини. Тако утверждават и веруват, како е „Светая София“ создана от онаго Янок бин Мадиана, когиго облодовал Мохамед Меку. Ала „Светая София“ все работа ея совершена била в лято от Рождество Христово 557, а Мохамед лъжепастир родил са в лято 570, после тринадесят години, по мартория Евагрия историка и другии писателей, що сказуват.

Ето това е сказание мохамеданской зарад святих местах нихнии.

Еще о других някиих делех заслужителих правда