На Александра и Александър
Нека животът ви грее ярко като звездите.
За книга с такъв мащаб ми беше необходима цяла армия помощници — приятели, семейството ми, литературни критици, библиотекари, музейни уредници, консултанти от туристически агенции, миячи на чинии и бавачки за домашните ми любимци. За начало, нека благодаря на Каролин Макгрей, която първа нашари с червено страниците, и на Стив Прей, чиито размисли и вдъхновение ми помогнаха да включа антиките и произведенията на изкуството в сюжета на тази книга. Не мога да пропусна, разбира се, и моята групичка приятели, с които се събирахме през седмица в ресторанта на Коко — Джуди Прей, Крис Кроу, Майкъл Галоуглас, Дейвид Марей, Денис Грейсън, Дейв Мийк, Роял Адамс, Джейн 0’Рива, Дан Нийдьлс, Зак Уоткинс и Каролин Уилямс. А за безценната й помощ с езиците от сърце благодаря на моята приятелка от Великия бял север Дайан Дей-гъл. Специални благодарности на Дейвид Силвиан за безграничната му енергия, подкрепа и ентусиазъм и на Сюзан Тюнис за всички проверки и сверки на факти от всякакво естество, които направи за мен. Вдъхновението за тази история води началото си от книгите на сър Лорънс Гарднър и оригиналните проучвания на Дейвид Хъдсън. И накрая, четиримата, които уважавам заради приятелството им толкова, колкото и заради съветите им — редакторката ми Лиса Кюш и нейната колежка Мей Чен, както и агентите ми Рас Гален и Бани Барър. И както винаги, нека подчертая, че всички евентуални грешки във фактите и детайлите са мои и само мои.
Точността на всяка художествена измислица е отражение на фактите, представени в нея. И докато истината може понякога да е по-чудата от художествената измислица, то художествената измислица задължително трябва да се основава на истина. По тази причина всички произведения на изкуството, реликви, катакомби и съкровища, описани в тази история, са истински. Историческият процес, разказан на тези страници, действително е съществувал. Науката в сърцето на романа е стъпила на съвременни изследвания и открития.
„Свещените реликви бяха поверени на Рейналд фон Дасел, архиепископ на Кьолн (1159–67), след като император Барбароса разграби Милано. Това велико съкровище беше поверено на германския архиепископ заради помощта и съветите му в служба на настоящия император. Не всички останаха доволни, че такова съкровище напуска Италия… не без съпротива“.