Клопката на Тривейн

„Тривейн, слушай ме! Може би никога няма да ми простиш това, което ще ти кажа. Ако се чувстваш достатъчно силен, ще приема последствията и утре ще очаквам най-острите ти упреци. Няма да те оборвам с доказателства. Но сега трябва да помислиш. Ти си ни необходим. Сега събранието е само една формалност. Ако им кажеш, как ще го направиш, без да причиниш болка на жена си?… Не разбираш ли?… Те искат точно това.“

Тривейн въздъхна дълбоко и спокойно отговори: „Нямам никакво намерение да наранявам отново жена си, нито ще позволя някой да ни засегне. Нямам нужда от вас, господин президент. Ясен ли съм?“