Колекционерът на кости

37.

Понеделник, 19:15 - понеделник, 22:00

Слънцето вече залязваше, когато Амелия Сакс влезе у Райм.

Вече не беше с късите панталонки. Не бе облечена и в униформа. Носеше дънки и тъмнозелена блуза. По красиво­то ѝ лице личаха няколко драскотини, които Райм не си спом­няше да е виждал досега, но като се имат предвид наскорошните събития, наличието им не го учуди.

Замалко не стъпи в петното от кръвта на Полинг и Стан­тън. То бе посипано с белина (след смъртта на убиеца разследва­нето бе станало безсмислено), но розовият цвят все още личеше.

Сакс кимна студено на доктор Бъргър, който стоеше до прозореца със соколите, с неразделния си куфар.

- Значи най-сетне го хвана - каза гя и кимна към кърва­вото петно.

- Да - отвърна Райм. - Край с него.

- Съвсем сам ли?

- Не бих казал, че борбата беше равностойна. Едва се въздържах да не го разкъсам.

Отвън отслабващите, алени слънчеви лъчи озаряваха вър­ховете на дърветата и покривите на елегантните сгради, нареде­ни като войници по Пето авеню на отсрещната страна на парка.

- С Линкълн тъкмо си приказвахме - каза Бъргър.

- Така ли?

Настъпи неловко мълчание.

- Амелия - започна Райм, - ще направя, както бях решил.

- Разбирам.

Сочните ѝ устни, загрозени от късите шевове, се свиха леко:

- Знаеш ли, мразя да се обръщаш към мен на малко име. Наистина ми е неприятно.

Как да ѝ обясни, че тя е основната причина да сложи край на живота си? Като се събуди тази сутрин в едно легло с нея, той си даде сметка, че скоро тя ще стане, ще се обле­че и ще се гмурне в друг живот, в нормалния си живот. Лю­бовта им бе обречена (ако изобщо можеше да става дума за любов). Скоро тя щеше да срещне друг Ник и да се влюби в него. Случай 823 бе приключил и без това свързващо звено съдбите им неизбежно щяха да поемат в различни посоки.

О, Стантън бе много по-хитър, отколкото бе предпола­гал. Наистина успя да върне Райм в истинския живот, да го накара да го заобича отново.

„Излъгах те, Сакс. Понякога човек не може да забрави мъртвите. Понякога трябва просто да ги последваш...“

Със стиснати юмруци Сакс се приближи до прозореца:

- Бях решила да измисля унищожителен аргумент и да те разубедя. Нали се сещаш, нещо наистина зашеметя­ващо. Но не успях. Мога само да ти кажа: не искам да го правиш.

- Сделката си е сделка, Сакс.

Тя погледна Бъргър.

- По дяволите, Райм!

Приближи се до леглото, приклекна, постави ръка на ра­мото му, погали го по главата:

- Би ли ми направил една последна услуга?

- Каква?

- Изчакай още няколко часа.

- Няма да си променя решението.

- Добре. Изчакай само два часа. Искам преди това да направиш нещо.

Райм погледна Бъргър, който каза:

- Не мога да чакам повече, Линкълн. Самолетът... Ако решиш да изчакаш още една седмица, ще дойда тогава.

- Няма проблем, докторе - каза Сакс. - Аз ще му по­могна вместо вас.

- Вие ли?

Тя кимна неохотно:

- Да.

Това не ѝ бе присъщо. На Райм му беше съвсем ясно. Погледна сините ѝ очи, които, макар и пълни със сълзи, бяха съвършено ясни.

- Когато бях... - започна тя - когато той ме заравяше, не можех да мръдна. Нито сантиметър. За миг ми се прииска да съм мъртва. Всичко да свърши, веднъж завинаги. И разб­рах какво изпитваш.

Райм кимна бавно, обърна се към Бъргър:

- Няма проблем, докторе. Бихте ли оставили само... ка­къв е евфемизмът за тези неща?

- Какво ще кажете за „принадлежности“?

- Оставете ги на масата.

- Сигурна ли сте? - обърна се Бъргър към Сакс.

Тя отново кимна.

Лекарят остави хапчетата, брендито и плика на нощната масичка. След това зарови из куфарчето си.

- Нямам гумена лента. За плика.

Сакс погледна обувките си.

- Няма проблем. Аз имам.

Бъргър пристъпи към леглото и постави ръка върху ра­мото на Райм.

- Желая ти спокойно възнасяне.

- „Възнасяне“ ли?

Лекарят излезе. Райм се обърна към Сакс:

- Сега какво искаш да направя?

Тя взе един завой с осемдесет, гумите изсвириха, леко превключи на четвърта.

Вятърът свистеше през отворените прозорци и развява­ше косите им. Течението бе силно, но Амелия Сакс не иска­ше и да чуе за каране с вдигнати стъкла.

- Няма да е по американски - обясни, докато стрелката на километража прехвърляше 160.

„Когато се движиш...“

Райм бе предложил да се разходят из учебния полигон на Нюйоркския полицейски департамент, но Сакс възрази, че тра­сето било за детски колички: още първия ден в академията ѝ беше писнало. Затова сега летяха по пътищата на Лонг Айланд. Бяха си измислили оправдания за пред пътната полиция и се бяха упражнили да ги рецитират, без да се запъват.

- Има една особеност при петскоростните автомобили. Най-високата скорост не е най-бърза. Тя е за най-икономично каране. Но на мен не ми пука за икономиите.

Сакс хвана ръката на Райм и я постави върху скоростния лост.

Моторът изрева. Летяха със 190. Дървета и къщи свис­тяха отстрани с бясна скорост. Конете, които пасяха по окол­ните ливади, вдигнаха глави, учудени от профучаването на шевролета.

- Не е ли страхотно, Райм? - изкрещя Сакс. - Човече, по-готино е от секс. По-готино от всичко.

- Усещам вибрациите - възкликна той. - Струва ми се, че ги усещам. С пръста си.

Тя се засмя и стисна ръката му. Ha-сетне навлязоха в населени райони, по пътя се появи движение. Сакс неохотно намали. Обърна колата към неясния образ на луната, която плуваше над далечния град, почти невидим във влажния ав­густовски въздух.

- Хайде да пробваме да вдигнем двеста и четиридесет - предложи тя.

Линкълн Райм затвори очи и се остави на вятъра, мириз­мата на прясно окосена трева и шемета на скоростта.

Нощта бе най-горещата за това лято.

От новата наблюдателница на Линкълн Райм се виждаха влюбените двойки по пейките, тичащите за здраве, семейства­та, събрани около скарите за пикник като оцелели войници след някоя средновековна битка. Няколко собственици на кучета, които не бяха имали търпение да изчакат времето да се захла­ди, правеха принудителните си разходки с пликчета в ръка.

Том бе пуснал един диск - елегичното „Ададжо за струнен оркестър“ на Самюел Барбър. Но Райм изпръхтя подиграва­телно, обяви музиката за банална и поиска да слуша Гершуин.

Амелия Сакс влезе в стаята. Видя, че Райм гледа през прозореца.

- Какво виждаш?

- На хората им е горещо.

- А птиците? Соколите?

- А, и те са тук.

- И на тях ли им е горещо?

Райм погледна мъжкия.

- Не мисля. Струва ми се, че са някак над тези неща.

Сакс остави чантата си до крака на масата и извади бу­тилка луксозен коняк. Райм й бе предложил да допият уис­кито, но тя настоя да купи друго. Постави бутилката до хап­четата и найлоновия плик. Приличаше на опитна домаки­ня, която току-що се е върнала от пазар и бърза да приготви вечеря.

Бе донесла и лед, по заръка на Райм. Той си беше спом­нил думите на Бъргър, че когато наденеш плика, става горе­що. Сакс отвори бутилката „Курвоазие“, наля си, напълни му чашата и пъхна сламката в устата му.

- Къде е Том?

- Излезе.

- Знае ли?

- Да.

Двамата отпиха от чашите си.

- Да предам ли нещо на жена ти?

Райм се замисли. Хората може да се познават от десети­летия, да разговарят, да спорят и да се карат, да споделят желания, тревоги, болки... Но сега Райм си даде сметка, че през последните три дни е опознал повече Амелия Сакс, от­колкото Блейн за почти десет години,

- Не - отвърна той. - Изпратих ѝ имейл. Кратка равнос­метка на времето, прекарано заедно.

Отпи още коняк. Лекото щипене по небцето му отслабна.

Сакс се наведе и чукна с чашата си неговата.

- Спестил съм малко пари - започна Райм. - Давам го­ляма част на Блейн и на Том. Искам...

Сакс го прекъсна с целувка по челото.

Хапчетата леко изтракаха в дланта ѝ.

Незнайно защо Райм започна да си мисли: „Цветен тест на Дили-Копани. Разтворете неизвестното вещество в еднопроцентов метанолов разтвор на кобалтов ацетат. Прибавете петпроцентов метанолов разтвор на изопропиламин. Ако из­следваното вещество е барбитурат, сместа ще придобие кра­сив синьо-виолетов цвят.“

- Как да го направя? - попита тя, като погледна хапче­тата. - Наистина не знам.

- Сипи ги в коняка.

Сакс ги пусна в чашата му. Хапчетата се разтвориха много бързо.

„Колко са нетрайни. Като сънищата, които причиня­ват...“

Сакс разбърка сместа със сламката. Той погледна раз­кървавените ѝ пръсти. Дори за това не изпитваше съжале­ние. Неговата нощ бе настъпила - нощ на триумф.

Линкълн Райм неусетно си спомни детството си в мал­кото илинойско градче. Винаги се мръщеше на млякото и за да го накара да пие, майка му носеше различни ароматизира­ни сламки. С аромат на ягода, на шоколад. Не беше се сещал за тях досега. Много находчиво решение от страна на майка му. След това винаги с нетърпение чакаше следобедната си порция мляко.

Сакс приближи сламката до устата му. Райм я лапна. Тя постави ръка на рамото му.

„Светлина или мрак, музика или тишина, сънища или безпаметен покой? Какво ме очаква?“

Започна да смуче. Вкусът не се различаваше от този на чистия коняк. Беше може би малко по-горчиво. Като...

От долния етаж се чу тропане. Удари и ритници. Викове.

Райм отмести устни от сламката. Обърна глава към тъм­ното стълбище.

Сакс го погледна и се намръщи.

- Иди, виж - каза ѝ той.

Тя слезе и след миг се появи отново с неловко израже­ние на лицето. Лон Селито и Джери Банкс влязоха след нея. Младият детектив си бе направил нова рана с бръсна­ча. Ако продължаваше така, някой ден наистина щеше да се заколи.

Селито хвърли поглед към бутилката и найлоновия плик. Погледна Сакс, но тя скръсти ръце и го изгледа - мъл­чалива заповед да ги оставят насаме. Тук нямаше място за заповеди и старшинство, детективът трябваше да разбере, че това, което се случва, не му влиза в работата. Селито отмести поглед, но явно все още нямаше намерение да си ходи.

- Линкълн, искам да поговорим.

- Говори. Но бързо, Лон. Имаме работа.

Детективът се отпусна тежко на един скърцащ .стол.

- Преди час в сградата на ООН избухна бомба. Непос­редствено до залата за приеми. По време на банкета по слу­чай откриването на конференцията.

- Шестима убити, петдесет и четири ранени - допълни Банкс. - От тях двадесет с опасност за живота.

- О, Господи! - възкликна Сакс.

- Разкажи му - обърна се Селито към Банкс.

- За конференцията са наети доста хора на временни договори. Една от тях, разпоредителка, е заложила устройст­вото. Шестима души са я видели да идва на работа с раница и да я оставя в гардеробната до залата за коктейла. Тръгнала си е непосредствено преди взрива. Специалистите по експло­зиви предполагат, че става дума за около килограм С-4 или семтекс.

- Линк - каза Селито, - свидетелите твърдят, че бомба­та била в жълта раница.

- Жълта ли? Защо ми звучи познато?

- От служба „Личен състав“ към ООН идентифицираха разпоредителката като Карол Ганц.

- Майката! - възкликнаха едновременно Сакс и Райм.

- Да. Жената, която спасихме в църквата. Ганц е псев­доним. Истинското ѝ име е Шарлот Уилъби. Жена на Рон Уилъби. Говори ли ти нещо?

Райм каза, че не.

- Преди две години бе главна тема в новините. Сержант от армията, когото изпратиха на умиротворителна мисия в Бирма.

- И?

- Уилъби не искал да отиде. Смятал, че един американ­ски войник не би трябвало да носи униформа на ООН и да получава заповеди от друг освен от американски офицери. Сега на тази идеология се базира голямо дясно политическо течение. Но той въпреки това заминал. Не минала и една седмица, и някакъв негодник го застрелял в Рангун. В гърба. Превърна се в мъченик на консервативните сили. От „Борба с тероризма“ твърдят, че жена му била вербувана от някаква екстремистка групировка. Висшисти, които сега се занима­ват с подривна дейност. Едуард и Катрин Стоун.

Банкс продължи разказа:

- Експлозивът бил в пластилина на детето заедно с дру­гите играчки. Смятаме, че е искала да вземе момиченцето, та пластилинът да не привлече вниманието на охраната, ко­гато влиза в залата. Но тъй като Пами беше в болницата, се е отказала от идеята за главната зала и е оставила експлози­ва на гардероб. Въпреки това щетите са достатъчно големи.

- Изчезнала ли е?

- Да, без следа.

- А момиченцето? - попита Сакс. - Пами?

- И тя е изчезнала. Майката си я прибрала от болница­та горе-долу по времето на взрива. И от двете няма и следа.

- А поръчителите? - попита Райм.

- Групировката от Чикаго ли? И те са изчезнали. Ща­бът им бил в Уискънсин, но са го опразнили за нула време. Нямаме представа къде са.

- Ето, значи, какво е дочул информаторът на Делрей - изсмя се Райм. - Карол е била тази, която трябвало да пристигне на летището. Нямала е нищо общо с Извърши­тел 823.

Банкс и Селито го загледаха мълчаливо.

Старият номер с неловкото мълчание.

- Не го и помисляй, Лон - каза Райм. Чашата стоеше на сантиметри от лицето му и като че го подканяше ласкаво. - Няма да стане.

По-възрастният детектив отлепи потната риза от тялото си, потрепери.

- Ама че студ е тука, Линкълн. По дяволите! Помисли си само. Какво ще ти навреди?

- Не мога да ви помогна.

- Има и една бележка - добави Селито. - От Карол до генералния секретар. Обвинява международната организация, че нарушавала правата на американските граждани. Такива глупости. Поема отговорност и за бомбата в сградата на ЮНЕСКО в Лондон и заплашва, че ще има още. Трябва да ги спрем, Линк.

Банкс усети, че е ред на неговата реплика:

- Генералният секретар и кметът ви молят да се заемете. Главният специален агент Пъркинс - също. Обадиха се и от Белия дом. Има ли нужда от още молби? Смятаме, че не, детективе.

Райм не поправи грешното обръщение.

- Криминоложкият отдел на Бюрото е готов за дейст­вие. Фред Делрей оглавява разследването и моли (смирено, да, така се изрази), смирено моли да се заемеш с кримино- логическата работа. Сцената на престъплението е непокът­ната. Изнесли са само труповете и ранените.

- Това не е „непокътната“ - възрази Райм. - Това е „мно­го замърсена“.

- Още една причина да ви молим да се заемете - не пропусна да отбележи Банкс и след като Райм го погледна свирепо, добави: - Сър.

Райм въздъхна, погледна чашата и сламката. Вечният покой не е бил никога толкова близък. А също и болката.

Затвори очи. В стаята настана гробна тишина.

- Ако беше само жената - добави Селито, - нямаше да сме толкова загрижени. Но дъщеричката ѝ е с нея, Линкълн. Подривна дейност с малко момиченце... Представяш ли си какъв живот очаква това дете?

„Това през носа ще ти го изкарам, Лон.“

Райм отпусна глава на пухкавата възглавница. След мал­ко отвори очи:

- Имам някои условия.

- Казвай, Линк.

- Преди всичко... не работя сам.

Райм погледна Амелия Сакс.

Тя се поколеба. После се усмихна. Взе чашата коняк. От­вори широко прозореца и лисна кафявата течност във влаж­ния, горещ въздух над уличката. На по-малко от метър еди­ният от соколите погледна ядосано ръката ѝ, проточи шия. След това отново се зае да храни гладното си пиле.

Приложение

Извадки от „Речник на криминологичните термини“, Линкълн Райм; „Физикал евидънс“, 4-то изд. (Ню, „Йорк Форензик прес“, 1994). Отпечатано е разрешение на автора.

Алтернативен източник на светлина (АИС) -

Лампи с висок интензитет на излъчването, варираща дъл­жина на вълната и слабо оцветяване, използвани за визу­ализиране на пръстови отпечатъци и някои видове следови улики от биологичен произход.

Барутни следи - Вещества (главно барий и анти­мон), които остават по ръцете и дрехите на човек, ко­гато стреля с огнестрелно оръжие. Барутните следи ос­тават по кожата до шест часа след стрелбата, ако не бъдат премахнати нарочно - чрез измиване, или неволно - при залавяне на заподозрения и поставянето на белез­ници на ръцете му (особено голям риск носи заключване­то на ръцете зад гърба).

Вакуумно-метално отлагане (ВМО) - Най-ефективният начин за визуализиране на скрити пръстови отпеча­тъци върху меки повърхности. Златни или цинкови части­ци се разпрашават под вакуум и върху изследвания обект се отлага тънък слой метал, благодарение на който отпе­чатъците се проявяват.

Веществени доказателства (улики) - Според На­казателния кодекс веществените доказателства са пред­мети или вещества, които, представени пред съда, подкре­пят верността на тезата на защитата или обвинението. В уликите се включват неодушевени предмети, телесни сек­рети и отпечатъци (като пръстовите отпечатъци).

Газова хроматография и масепектрометрия -

Два метода за определяне на непознати вещества, като ле­карства или следови улики. Апаратите често работят свър­зано. При газовата хроматография веществото се разлага на по-прости химични съединения, които се разделят и пре­минават през масспектрометъра, който ги идентифици­ра.

Двойно лъчепречупване - Различно пречупване на две­те компоненти на поляризираната светлина при премина­ването ѝ през кристали и някои други вещества. Използва се при идентификацията на пясък, влакна и пръст.

Идентификация на улики - Определяне към каква група предмети или вещества принадлежи уликата. За разлика от конкретизацията, при която се определя точ­но източникът на уликата. Например късче хартия мо­же да бъде идентифицирано като парче от гланцирана хартия за списания. Същото парче ще бъде конкретизи­рано, ако съвпадне точно със страница от списанието, от което е откъснато. Разбира се, конкретизацията има много по-висока доказателствена стойност от иденти­фикацията.

Инсцениране (Подреждане) - Стремежът на прес­тъпника да добави или отстрани улики от сцената на прес­тъплението, така че да създаде впечатление, че то не е извършено или е извършено от някой друг.

Картиране на ДНК - Анализиране на носителя на генетичната информация от някои видове биологични улики (например кръв, сперма, косми), за да бъдат сравнени с кон­тролни проби от заподозрени лица. Методът се състои в изолиране и сравняване на фрагменти от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина), основната съставка на хромозомитe. Резултатите от някои ДНК-анализи показват само сла­ба вероятност биологичните улики да произхождат от за­подозряното лице, докато при други се доказва с почти пълна сигурност, че уликите са оставени от точно определен индивид. Нарича се още „генно картиране“ или ,ДНК-фингърп- ринтинг“.

Кожни гребенчета - Изпъкналите ивици на кожа­та на пръстите, дланите и стъпалата, уникални за все­ки човек. Според яснотата си пръстовите отпечатъци се класифицират на (1) пластични - оставени върху плас­тични повърхности като например маджун; (2) ясни - оставени от кожа, нацапана с някаква субстанция като например кръв или прах; и (3) скрити или латентни - мно­го неясни, оставени от кожа, покрита с телесни секре­ти като мазнина или пот.

Конкретизация на улики - Виж „Идентификация“.

Контролни проби - Материали от познати източ­ници, които се използват за сравнение с веществени дока­зателства с неизяснен произход. Контролна проба са нап­ример кръвта и космите на жертвата.

Масспектрометрия - Виж „Газова хроматография“.

Нинхидрин - Химически реактив, който се използва за проявяване на скрити пръстови отпечатъци върху по­рести повърхности като хартия, картон и дърво.

Оглед (Решетъчен оглед) - Широко разпространен начин за търсене на улики, при който търсещият първо преминава сцената на престъплението напред и назад в едната посока, после в перпендикулярната.

Плътностен градиент - Свойство, според което се сравняват проби от почва, за да се установи дали произли­зат от едно и също място. Изследването се извършва, ка­то пробите се потапят в цилиндри, пълни с течност, раз­делена на слоеве с различна плътност.

Посиняване - Побледняване и посиняване на кожата на трупа вследствие потъмняването и съсирването на кръвта.

Последователност на съхранение (ПС) - Списък на всички лица, които са имали достъп до дадено вещес­твено доказателство от момента на откриването му на сцената на престъплението до представянето му в съда.

Правило на Локар за обмена - Формулирано от френ­ския криминолог Едмон Локар. Гласи, че между престъпни­ка и жертвата винаги протича някакъв обмен на частици, колкото и незначителни да са те.

Предварителен кръвен тест - Химически методи, които се използват за доказване на присъствието на кръв на сцената на престъплението, дори това присъствие да е очевидно. Най-често използваните реактиви са луминол и ортотолидин.

Система за автоматична идентификация на отпечатъци (САИО) - Компютъризирана система за ска­ниране и сравняване на пръстови отпечатъци.

Сканиращ електронен микроскоп (СЕМ) - Апарат, който изпраща сноп електрони в проба от изучавания обект и представя изображението му на компютърен монитор. Със СЕМ е възможно увеличение до 100 000 пъти. За сравне­ние, най-добрите оптични микроскопи увеличават до 500 пъти. Електронният микроскоп често се комбинира с уред за измерване на разсейването на рентгенови лъчи, който определя състава на пробата още докато изследователят я наблюдава.

Следоби улики - Миниатюрни, понякога микроскопич­ни улики, като прах, почва, клетки и влакна.

Съдебен антрополог - Специалист по костите, кой­то помага на детективите да оценяват и идентифицират останки, открити при разкопаване на гробове.

Съдебен одонтолог - Специалист по зъбите, който се занимава с идентифициране на жертвите по зъбите им и с анализиране на следи от ухапвания.

Бележки

[

←1

]

¹ Измерване границите на движение във всяка става на тялото. - Б. ред.

[

←2

]

¹ Парализа на четирите крайника. - Б. пр.

[

←3

]

² Нарушение функциите на червата при парализа, съпроводено с остри болки от задържането на газове и изпражнения. - Б. пр.

[

←4

]

³ Забавяне ритъма на сърцето. - Б. пр

[

←5

]

¹ Игра на думи: bestseller - бестселър, книга, която се продава най-добре; betterseller - (по аналогия) книга, която се продава по-добре от някои дру­ги (анг.). - Б. пр.

[

←6

]

¹ Управление за охрана на околната среда. - Б. пр.

[

←7

]

¹ Различни багрила. - Б. пр.

[

←8

]

¹ Букв. „Перлена улица“ (анг.). - Б. пр.

[

←9

]

¹ Американски предприемач, финансист и продуцент (1905-1976), който на стари години водил живот на отшелник, без да се къпе, стриже и бръсне. - Б. пр.

[

←10

]

¹ Дърво, около което се танцува на първи май в някои англоговорящи страни. - Б. пр.

[

←11

]

¹ Ладиевидна, полулунна, куковидна, главеста - кости на китката (лат.). - Б. пp.

[

←12

]

¹ Сутрин (нем.). - Б. пр.

[

←13

]

¹ Господи (нем.). - Б. пр.

[

←14

]

¹ Помощ! Не, недейте. Моля ви, недейте! (нем.) - Б. пр.

[

←15

]

¹ Изследване, което се основава на изгаряне на дървото и анализиране на пепелта. - Б. пр

[

←16

]

¹ Хана, елате с мен, Хана Голдшмит (нем.). - Б. пр.

[

←17

]

² Не се казвам Хана (нем.). - Б. пр.

[

←18

]

¹ Така значи! (нем.). - Б. пр.

[

←19

]

¹ Американски фотограф (1886-1958), носител на много награди за фо­тографско майсторство. - Б. пр.

[

←20

]

¹ Schwarz - черен (нем.). - Б. пр.

[

←21

]

² Тази болка! (нем.) - Б. пр.

[

←22

]

¹ Напред! (нем.) - Б. пр.

[

←23

]

¹ Моля ви, не! (нем.) - Б. пр.

[

←24

]

¹ Какво? (нем.) - Б. пр.

[

←25

]

¹ „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд“ - повест от P. Л. Стивънсън за раздвоението на личността на главния герой д-р Джекил. - Б. пр.

[

←26

]

¹ Dick - мъжки полов член (анг., вулг.). - Б. пр.

[

←27

]

¹ Ash Building - букв. „Пепелната сграда“ (анг.). - Б. пр.

[

←28

]

¹ The Collect (от хол. De Kolek) - резервоар за отточни води (анг.). - Б. пр.

[

←29

]

² Дверите на ада (анг.). - Б. ред.

[

←30

]

¹ Хълбочна, седалищна и срамна кост. - Б. пр.

[

←31

]

¹ Американска циркова актриса (1860-1926), известна с точната си стрелба. От няколко метра улучвала хвърлена карта за игра точно в глава­та на фигурата. - Б. пр.

[

←32

]

¹ Американска медицинска сестра, основала Американския червен кръст. - Б. пр.

[

←33

]

¹ Хълм край Йерусалим, на който е разпънат Христос. - Б. пр.

[

←34

]

¹ Village - село (анг.). - Б. пр.

[

←35

]

¹ Schneider (нем.) = tailor (анг.) - шивач. - Б. пр.