Колелото на мрака

61.

Затишието, паднало над мъждиво осветения салон на апартамент „Тюдор“, не даваше представа за скритото напрежение в каютата. Констанс стоеше пред Пендъргаст, гледаше го как спокойно отпива от чая си и слага чашата обратно на масичката.

— Е? — вдигна вежди той. — Не разполагаме с цял ден.

Констанс си пое дъх.

— Алойзиъс, не мога да повярвам, че седиш тук толкова невъзмутимо и проповядваш нещо, против което винаги си бил.

Пендъргаст въздъхна със зле прикрито раздразнение.

— Моля те не обиждай интелигентността ми като протакаш този безсмислен спор.

— По някакъв начин Агозиенът е отровил съзнанието ти.

— Агозиенът не е направил нищо подобно. Той освободи съзнанието ми. Изчисти го от наивните и ограничени схващания за морал.

— Агозиенът е инструмент на злото. Монасите го знаеха.

— Имаш предвид монасите, които се страхуваха толкова, че не смееха да погледнат Агозиена?

— Да, и бяха по-умни от теб. Явно Агозиенът има силата да маха всичко добро, от всякакъв вид, и… и да управлява онези, които го погледнат. Виж какво направи с Блекбърн, как уби, за да го вземе. Виж какво прави с теб.

Пендъргаст се изсмя.

— Агозиенът пречупва неустойчивия ум и засилва по-силния. Виж какво направи с моя ум, с този на Мейсън!

— Какво?

— Наистина, Констанс, разчитах повече на теб. Разбира се, Мейсън го е видяла — какво друго обяснение би могло да има? Как? Не знам и не ме интересува. Тя стои зад изчезванията и убийствата — много внимателно повиши напрежението, докато се стигна до състояние на бунт и получи контрол над кораба; сега го води към Сейнт Джонс и може да реши да го насочи към Кериън Рокс.

Констанс се взираше в него. Теорията изглеждаше абсурдна — а може би беше абсурдна? Почти насила тя успя да види как подробностите започват да идват на местата си.

— Но вече нищо от това не е важно — размаха ръка Пендъргаст. — Повече не мога да отлагам. Тръгвай с мен сега.

Тя се поколеба.

— При едно условие.

— И какво е то, ако мога да знам?

— Първо ми направи компания в една сесия Чонг Ран.

Пендъргаст присви очи.

— Чонг Ран? Ама че извратено — няма време.

— Има време. И двамата имаме духовната подготовка да достигнем бързо стонг па найд. От какво се боиш? Че тази медитация може да те върне към нормалност? — Това всъщност беше най-голямата й надежда.

— Пълен абсурд. Няма връщане назад.

— Тогава медитирай заедно с мен.

Пендъргаст остана неподвижен известно време. После лицето му отново се промени. Изведнъж стана по-спокойно, уверено, сдържано.

— Много добре — съгласи се той. — Готов съм. Но и аз имам условие.

— Кажи го.

— Възнамерявам да взема Агозиена, преди да напуснем кораба. Ако Чонг Ран не ти донесе очакваното удовлетворение, тогава ще погледнеш Агозиена. Той ще те освободи, както стори с мен. Това е голям подарък, който ти предлагам, Констанс.

При тези думи тя сдържа дъха си.

Пендъргаст се усмихна студено.

— Ти каза своето условие. Сега и аз казах моето.

Още известно време тя остана мълчалива. Накрая установи, че отново диша, гледайки в сребристите му очи.

— Много добре. Приемам.

Той кимна.

— Отлично. Тогава да започнем?

В този момент на входната врата се чу почукване. Констанс отиде и отвори. Отвън в коридора стоеше с разтревожено лице Мария.

— Съжалявам, госпожице Грийн — каза тя. — Не може да се намери никакъв лекар. Проверих навсякъде, но този кораб полудява, всички крещят, пият, плячкосват…

— Всичко е наред. Ще ми направиш ли една последна услуга? Би ли останала отвън няколко минути, да не позволяваш никой да не ни безпокои?

Камериерката кимна.

— Благодаря ти много. — И тя затвори тихо вратата след себе си, върна се в дневната, където Пендъргаст беше седнал по турски на килима, отпуснал китки върху коленете си и чакаше с тихо доволство.