Конспирация Да Винчи

Послепис

Жорж Мюро угаси цигарата си в пепелника с форма на сребриста риба — спомен от Мзаб21, където навремето беше предприел пътешествие. Остави последната страница от дневника на бюрото си и опъна тялото си на облегалката. Столът изскърца под тежестта на масивното му тяло; разтърси раменете си, схванати и болезнени от продължителната неподвижност. Жорж и за секунда не беше оставял настрани този затрогващ ръкопис, като че ли загадъчна сила го беше обладала през целия ден. Но можеш ли да проникнеш и митовете на човечеството, без да прекрачиш границата, която отделя реалността от мечтите, помисли си той.

Изпусна дълга въздишка от умора и разклати боксьорската си глава. Тази история изглеждаше толкова невероятна и същевременно му се струваше близка до собствения му живот, до собствената му същност, която никой никога не можеше да му отнеме.

Минаваше 16 часът. Четеше от сутринта; дори за миг не бе помислил да спре четенето за обяд. Жорж пое телефона и набра номера на Анри Дюканж — шефа на издателството. Последният отговори веднага и Жорж просто му каза: „Анри, може ли да дойда при теб, мисля, че попаднахме на нещо…“