Конспирация Пекин

72.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Цялата чудовищност на нападението срещу Сидни се изясни, докато президентът Денвър Харисън и военният му кабинет гледаха видеоматериала, излъчен от „Ал Джазира“, и настроението в Ситуационната зала отново стана напрегнато.

— За загиналите в Сидни трябва да се съжалява — казваше д-р Кадир, — но от всички западни правителства австралийското е най-запаленият поддръжник на военната машина на Съединените щати. Това беше само първото от трите предупредителни нападения. Ако Западът не промени своя курс и не започне преговори, ще загинат още хора от двете страни. — Лицето на уйгура беше безизразно. — По данни на самия Запад заради безмилостното нахлуване в Ирак всеки месец умират над три хиляди души, много повече от загиналите на 11 септември в кулите близнаци. Нападението срещу Сидни е малък предвестник на това, което ще настъпи, ако не се възползвате от възможността да поправите грешките си. Седнете и преговаряйте със Сирия, Иран и всички арабски нации от Близкия изток. Проведете среща на върха и постигнете съгласие за пътя напред. Изглежда трудно, но основополагащите принципи няма да ви затруднят. Създаването на жизнеспособна палестинска държава трябва да е първият принцип, застъпван от Запада. И двете страни трябва да направят отстъпки, като се заменят с израелски земи незаконните селища, които продължават да се строят на палестинска територия с вашата подкрепа. Завръщането на палестинските бежанци в новата държава трябва да бъде финансирано. Ако вие на Запад искрено застанете зад тези идеи, ще откриете, че обикновените палестинци и израелци копнеят за мир, и ще получите тяхната подкрепа.

— Арогантно копеле — измърмори вицепрезидентът Болтън.

— Единственият начин да се прекрати ужасът, който създадохте в Ирак, е чрез политически преговори. Допълнителните войски няма да решат проблемите ви, само още хора ще бъдат убити. Шиитски Иран и сунитска Сирия не искат огнище на тероризъм край границите си. Няма да решите проблемите си, ако не поканите тези две страни на масата за преговори. И накрая, престанете да пренебрегвате убийствата и затварянето на обикновени хора в Китай, безчовечността и нарушаването на човешките права от Китайската комунистическа партия. Ако не направите това, ние ще ви отправим още две предупреждения. Ще ви нападнем, когато алфа се завърти за пръв път, а след това ще ви нападнем, когато алфа се завърти за втори път. Едно от най-могъщите прости числа, чрез които сме близко свързани, е 137. Стих 137 от благородния Коран пояснява без съмнения, че всички вярваме в това, което е било дадено на Авраам, Моисей, Исус и на пророците. Когато алфа се завърти за втори път, значението на 137 ще се насочи срещу вас. За вас, западни неверници, времето изтича. Ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, както беше заповядано на Ной преди шест хиляди години, ще приложим окончателното решение там, където единичната нишка се сплете със своя двойник.

Когато екранът потъмня, лицето на президента Харисън изразяваше още по-голямо упорство от обикновено. Вицепрезидентът Болтън наруши мълчанието.

— Господин президент, не можем да седнем да преговаряме заради прищевките на някакъв дребен терорист. — Тъй като Къртис О’Конър беше в Сидни, нямаше кой да се противопостави на мнението му.

— Подкрепям това становище, господин президент — обади се секретарят по отбраната и добави допълнителен аргумент за запазването на досегашния курс. — Цената, която ще поиска президентът на Иран, за да ни помогне в Ирак, ще е подкрепа за тяхната ядрена програма.

— Това няма да стане, докато аз съм президент — заяви Харисън и се обърна към своя прессекретар: — Никакви преговори.

Картината на смърт и опустошение в Сидни, предавана в Държавния кризисен център, внезапно се смени от водещия на Си Ен Ен, който обяви изявление на живо от Розовата градина в Белия дом. Образът на президента Харисън, застанал зад подиума с емблемата на Белия дом, изпълни екрана.

— Последните нападения показват, че тези терористи, мюсюлмански фундаменталисти, няма да се спрат пред нищо. Те мразят достойните и свободолюбиви хора, каквито са моите добри приятели в Австралия, и се опитват по всякакъв начин да пречупят волята ни. Опитват се да унищожат нас, нашата цивилизация и всичко, което тя представлява. Искам да уверя вас, скъпи австралийски приятели, и вас, мои сънародници, че ние няма да стоим и да гледаме отстрани. Бог няма да остане безучастен, няма да позволи това да се случи. Ние печелим в Ирак. Печелим и в Афганистан и сега не е време да се предаваме. Печелим и войната с тероризма. Терористите губят по всички фронтове и ние ще продължаваме да се борим, докато всички те бъдат изправени пред съда.

Отказът на президента дори да помисли за промяна на политиката, която очевидно не работеше, накара и най-големите подлизурковци сред журналистическия корпус в Белия дом да поклатят глави.

— Няма изгледи Денвър Харисън скоро да започне преговори — отбеляза Къртис.

— Нито пък нашият министър-председател — додаде Кейт. — И двамата си приличат по ината.

— Но би трябвало да осъзнаят, че Кадир говори сериозно.

— Този Халид Кадир е необикновен човек — тихо каза Кейт.

— Високоинтелигентен и много по-умерен, отколкото смятат хората. Предполагам, че има и по-лоши неща от това да поговорим с него, за да видим дали може да се постигне някакво разбирателство — добави Къртис.

— Чудя се дали предупреждението му ще има някакво въздействие върху китайските управници, които измъчват своите граждани? — попита младата жена.

Първоначалната атака срещу китайското консулство в Кемпърдаун беше забравена от медиите, но важността на тази мишена не бе убягнала на Кейт и Къртис.

— Трудно ми е да преценя. Китайците могат да бъдат не по-малко упорити от Запада и не ми се вярва да има някакво раздвижване по отношение на човешките права. Ще продължават да екзекутират като едното нищо — размишляваше на глас той, — но ако решат, че това ще се отрази зле на игрите, може и да отстъпят. Не биха допуснали нещо да им попречи да организират най-добрата олимпиада в историята. Това е въпрос на престиж. Какво мислиш за алфа и за 137?

— Не съм сигурна за следващото предупреждение и за алфа, която сега влезе в играта — отговори Кейт, — но простото число 137 е интересно. Константата на фината структура на вселената е много близо до 1 върху 137.

Алфа, или константата на фината структура на вселената, е занимавала някои от най-блестящите умове в света на физиката от близо сто години. Понятието е въведено през 1916 г. от немския физик Арнолд Зомерфелд като константа, която характеризира силата на електромагнитната реакция. Разработени били няколко формули, като най-простата е:

В нея „е“ е зарядът на електрона, „c“ е скоростта на светлината, а „h“ с чертичка е константата на Планк46. Епсилон пък представлява диелектричната проницаемост, или въздействието на електрическо поле върху празното пространство.

— Без съмнение най-важното число във физиката — съгласи се Къртис. — Ако варираше дори съвсем малко, на тази планета нямаше да има живот. Чудя се какво ли иска да ни каже Кадир.

— Може би, че животът вече няма да бъде възможен — предположи Кейт. — Или има някаква връзка със самото число? Ако завъртиш алфата, получаваш 137, а ако Кадир говори за още по-смъртоносно и шокиращо нападение от проведеното срещу Сидни, може би ни заплашва с „мръсна“ бомба.

— Радиоактивните изотопи — подхвърли Къртис, проследявайки логиката на Кейт с нарастващ интерес.

— Точно така. Изотопите, имащи два елемента с масови числа 137 са барий и цезий. Ако някой от тях бъде преобразуван в радиоактивната му форма, Кадир ще получи съставките за „мръсна“ бомба — заключи Кейт.

— Надявам се да грешиш, но ще трябва да поработя по идеята ти. Последствията от „мръсна“ бомба в някой гъсто населен град биха били ужасяващи — замислено каза Къртис.

— Сега, щом ще летим обратно за Щатите от Мелбърн, трябва да се опитам да организирам някакъв превоз до там — предложи Кейт.

Почти час по-късно Кейт се облегна назад и се протегна доволно, след като получи потвърждение на онлайн резервацията.

— Ще пътуваме с експреса за Мелбърн — съобщи на Къртис, — но ми е неудобно да оставим хората тук сами.

— В Австралия само ще пречим — увери я той. — Ти си много по-ценна в „Халиуел“. Кога тръгва влакът?

— В 20:40.

— Двойно легло или единични? — попита Къртис с весело изражение. Дори в разгара на кризата той не губеше чувството си за хумор.

— Първа класа, но предлагаме само седалки. Тук няма „Ориент експрес“ — отговори Кейт и също се усмихна.

— Жалко, а аз се надявах да подремна — намигна й той.

Вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Дан Еспозито придружиха президента до Овалния кабинет. Държавният секретар не беше поканен.

— Господин президент, може би няма да е лошо да отскочите до Австралия, за да покажете на австралийците, че сме им благодарни за подкрепата — предложи Дан Еспозито, отклонявайки вниманието от заплахите на Кадир.

— За бога, Дан, те имат само трима души и едно куче в Ирак, а и Австралия е на гъза на географията. Дори да остане там само двадесет и четири часа, пътуването ще отнеме най-малко три дни — възрази натъртено секретарят по отбраната.

— Господин президент, не е важно колко хора са изпратили в Ирак — настоя Еспозито, поглеждайки хладно секретаря по отбраната, — важното е, че на коалиционните пилони има още едно знаме. В момента коалицията е твърде несигурна, а австралийският премиер изглежда доста смутен. Той е упорит и ще пренебрегне протестите, но ако сметне, че всичко това може да му струва изборите, ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Не можем да си позволим и австралийците да духнат като тъпите испанци и макаронаджиите. Оттеглянето им ще се отрази доста зле на подготовката на следващите избори — завърши Дан Еспозито, като издигна понятието „лицемерие“ на невиждани висоти.

— Господин президент, мисля, че Дан е прав — намеси се вицето в подкрепа на президентския съветник, което се случваше изключително рядко. — Те трябва да останат с нас и ако това изисква малко извиване на ръце, сега му е времето.

73.

Пекин

Пекин може и да беше построен в съгласие с древната система фън шуй, но за неудоволствие на Ал Фалид живееше с ритъма на декадентските градове на Запада. Двадесет етажа под неговата стая в петзвездния хотел на булевард „Вангфуджинт“, пекинският събрат на Пето авеню и Шанз-елизе, проточил се недалеч от езерото Синхай, площад „Тянанмън“ и Забранения град, туптеше с пулса на столица, равна по сребролюбие на Запада. Докато нощният живот в града набираше скорост, баровете и ресторантите със санпей ксиянойе — „дамите на трите съпровода“47, започнаха да се пълнят.

На следващия ден Ал Фалид трябваше да замине на изток за провинция Шандун и мечата ферма в Цинтао, където щеше да информира екипа си как да се подготви за окончателното решение. По-късно тази вечер щеше да влезе в интернет, за да му докладват как върви подготовката за второто и третото предупреждение. Ал Фалид не можеше да разбере защо Кадир не мине направо на окончателното решение, да пусне смъртоносния вирус и да унищожи китайските и западните неверници, но се придържаше към подхода с предупрежденията заради неохотното уважение, което изпитваше към ислямския философ. Може би Кадир се размеква, помисли си той, докато се подготвяше за пътуването. Успехът на второто нападение зависеше от спящите клетки на Ал Фалид по местата, където алфа щеше да се завърти, ако се появеше възможност. Но такава възможност не се появяваше често. За да увеличи максимално шансовете да се възползва от нея, в случай че се появи, Ал Фалид бе набелязал места в пет държави.

Британската клетка на „Ал Кайда“ беше наела апартамент близо до мястото, където неверникът е бил на 18 ноември 2003 година. Това беше първото му посещение след 1982 година, така че шансовете да се случи повторно вероятно бяха много малки.

Ал Фалид знаеше, че клетката във Франкфурт на Майн беше преодоляла първоначалните си затруднения с военната база „Рейн-Майн“. По-късно я бяха затворили, което оставяше Шьонефелд като възможност. Членовете на клетката бяха наели апартамент, който покриваше района добре.

За московската клетка „Шереметиево“ отпадна. Когато ходиха там през ноември 2006 година, двамата неверници бяха предпочели „Внуково“.

Клетката в квартал Чаоянг на Пекин също беше готова, но и там го бяха виждали на големи интервали. Първия път — на 21 февруари 1972 г., посещението му бе отразено в заглавията по цял свят от онова време. Последният бе точно след тридесет години — на 21 февруари 2002. Така че оставаше петата клетка.

Ал Фалид знаеше, че малката клетка в Австралия проучва възможните места за окончателната атака, но шансовете й за успех бяха много малки. Неверникът беше идвал в страната само три пъти през цялата й история: на 23 октомври 1966, на 19 ноември 1996 и отново, съвсем за кратко, на 23 октомври 2003 година — точно тридесет и седем години след първото посещение. При последното му идване местните власти платиха за щетите сметка от тридесет милиона долара. Ал Фалид и водачът на австралийската клетка Ахмад Рахман, млад мъж със здраво телосложение и добре подстригана брада, мислеха еднакво. Шансовете са малки, но ако Аллах пожелае, със сигурност щяха да получат и друга възможност.

Ал Фалид се усмихна: „Когато алфа се завърти за първи път“. Загадката на Кадир беше превъзходна.

Ахмад Рахман стоеше на наблюдателния пост и веднага отхвърли това място. Въпреки че то се издигаше над целта и осигуряваше пълна видимост към нея, ако се появеше възможност, слугите на неверника със сигурност щяха да изпратят патрули и тук. Ахмад огледа района мишена, а после завъртя бинокъла към по-малкия хълм на юг. Той предлагаше по-малко възможности, тъй като се издигаше точно над една казарма.

Ахмад подкара обратно по тесния, извиващ се път към планината, после зави наляво и пое по магистралата, която свързваше града с източните му предградия. Продължи по пътя, докато стигна до табелата, която търсеше. Паметникът на загиналите при самолетната катастрофа беше близо до върха на хълма в средата на боровата гора, но когато Ахмад се изкачи по черния път, той се оказа затворен. До заключената с масивен катинар бариера, която препречваше пътя, имаше табелка с надпис „Охранителна фирма Уилсън“ и телефонен номер.

Ахмад паркира своя старичък модел джип „Чероки“ и пое пеша, като взе със себе си картата и бинокъла. Ако някой го попиташе какво прави тук, щеше да обясни, че се разхожда из гората.

Четиридесет минути по-късно стигна до мястото сред боровете, но и то не беше много подходящо. Обхватът беше наред, но видимостта куцаше и нещо по-лошо, боровата гора беше по-рядка, отколкото бе предполагал. Ако неверниците патрулираха из този район, можеха да го открият. Ахмад огледа планинската верига в далечния край на района мишена и фокусира бинокъла върху едно лозе на около пет километра от едната страна на хълма.

Докато се връщаше обратно към джипа, ръководителят на групата размишляваше, че от всички мишени на света тази беше най-открита и най-трудна за защита. На юг се показа подножието на друга планинска верига, където той вече бе избрал позиция, в случай че се наложеше атаката да се проведе оттам.

Ахмад се насочи обратно към магистралата в добро разположение на духа. Ако времето предоставеше удар от север, хълмовете над лозето изглеждаха многообещаващи.

Ал Фалид си наля минерална вода и насочи вниманието си към третото предупреждение, за което особено важен щеше да бъде цезиевият хлорид. Никак не беше лесно да се открие в силно радиоактивната му форма, но Халид Кадир се бе справил с този проблем.

Лъчевата терапия използваше радиоактивни източници за лечение на туморите и се практикуваше широко в развитите страни, а в целия свят тези апарати бяха над десет хиляди. Те използваха като радиоактивен източник кобалт 60. Тъй като е метал, кобалт 60 не можеше да бъде използван за аерозолна атака, но Кадир обясни на Ал Фалид, че по-раншните модели на апаратите са използвали преработен цезиев хлорид, и му нареди да намери такива. Много от тях бяха подарени на страни от Третия свят с най-добри намерения като част от всякакви програми за подпомагане. Тези страни обаче имаха доста неефективно счетоводство и още по-слаба отчетност при бракуването на апаратурата.

През 90-те години в Гояния, Бразил, бяха прегледани повече от сто хиляди души, подложени на радиация, след като някакви вехтошари проникнали в изоставена сграда. Те разглобили стария апарат за лъчева терапия, който открили там, и изнесли някакъв прах, който светел в смъртоносно синьо. Този прах бил цезий 137.

„Чърчил“ бе успял да осигури една пратка от осем глави за лъчева терапия от пристанище Арика в Чили и още шест от Уевак, Папуа, Нова Гвинея. Благодарение на връзките на Ал Фалид в Грузия към това количество беше добавен и един много по-голям товар. Цялата наличност бе достатъчна за шест големи бомби, които можеха да се пренесат в раници. По две за всеки от градовете, които Халид бе наредил да бъдат нападнати, ако Западът пренебрегне второто предупреждение.

Ал Фалид дръпна пердетата, за да се скрие от ярките светлини и шума от улиците долу, и горещо си пожела Западът да пренебрегне следващите две предупреждения. Лично той не би избрал Пекин за последното нападение, но олимпийските игри действително бяха силен магнит. Бе уверен, че предвижданията на пекинските власти за броя на очакваните гости ще се окажат точни. През критичните две седмици в града щяха да се струпат повече от три милиона зрители, атлети и официални лица. С изключение на верните воини на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, които щяха да бъдат ваксинирани, западният свят и другите неверници щяха да бъдат изтрити от лицето на земята.

74.

Сградата на парламента, Канбера

Четиридесет и осем часа след нападението срещу Сидни новината за краткото посещение на американския президент в Канбера беше посрещната със смесени чувства.

— Поради съображения за сигурност американците не искат посещението да се обявява до последния възможен момент — каза министър-председателят и огледа министрите от кабинета около масата. — Така че засега да си остане между нас.

— Мамка му — промърмори директорът на изборната кампания на Либералната партия, който седеше на мястото си до стената в правителствената заседателна зала. Предстояха избори, за които се тревожеше, а със Сидни в развалини визитата на американския президент беше последното нещо, което му трябваше. — Господин премиер, няколко въпроса — обади се той, решен да направи всичко възможно, за да отложи посещението, но съвсем предпазливо, съзнавайки упоритата вярност на своя началник към великия и могъщ съюзник на Австралия. — Моите проучвания показват, че президентът Харисън не се приема много добре от електората, така че идването му ще бъде коз за опозицията. Като се има предвид подготовката за подобно посещение, ние няма да успеем още дълго да пазим тайната.

— Белият дом настоява визитата да се запази в тайна и аз се съгласих — ядосано отговори министър-председателят. Напрежението от последните два дни ясно си личеше.

Сидни направо бе спрял да функционира. Централната делова част на града беше буквално откъсната от северното крайбрежие, транспортната система бе в хаос, а движението — задръстено. Голямата болница „Роял“ на северния бряг и деловият квартал в северната част бяха изолирани. Хиляди хора бяха уволнени, а водолазите още вадеха трупове от наводнените тунели. Австралийската борса се бе сринала заради опасения от бъдещи атаки. Лондонската борса и Уолстрийт също претърпяха доста загуби. Икономиката на щата беше разбита и заплашваше да повлияе на националната. Гневът от тесните връзки на Австралия със Съединените щати растеше, но министър-председателят упорито отказваше да дистанцира страната от политиката на президента Харисън.

— Посещението на президента Харисън няма да се обявява, докато аз не кажа — нареди премиерът и закри заседанието на кабинета.

На следващия ден до снимките с опустошенията от касапницата в Сидни вестник „Сидни Морниг Хералд“ публикува на първа страница и една колонка със заглавие:

Ахмад Рахман си купи вестници от будката в търговския комплекс „Айнсли“. През последните осемнадесет месеца завербуваният от Ал Фалид младеж и другите двама членове на клетката бяха наели къща в тихото, залесено предградие близо до Паметника на загиналите във войните австралийци. Те не общуваха много, работеха на смени в телефонен клиентски център, никога не пропускаха датата за плащане на наема и се стараеха животът им да изглежда напълно нормален. За съседите си бяха обикновени млади мъже в добра форма, които се интересуваха от разходки в планините.

Когато Ахмад прочете репортажа на Мишел Жилард за предстоящата визита на президента Харисън, той отправи безмълвна благодарствена молитва към Аллах. Възможността, за която петте клетки по света се подготвяха и молеха, се беше паднала на него. След десет дни президентът на Съединените щати щеше да бъде в Канбера само за двадесет и четири часа, но Ахмад бе уверен, че това ще бъде напълно достатъчно.

Ахмад се усмихна. Когато едно правителство отказва да потвърди или да отрече, това означава, че информацията е вярна.

75.

Цинтао

Пътуването до Цинтао в провинция Шандун на близо осемстотин километра югоизточно от Пекин отне цял ден, но това не безпокоеше Ал Фалид. Той настоя да тръгнат много рано и шофьорът му се справи лесно с хаотичния трафик в Пекин. След като се измъкнаха от гъстия смог на столицата, те поеха на югоизток по огромните равнини на Северен Китай, където от векове селяните отглеждаха жито, памук и царевица. По обяд стигнаха до Хуан Хъ, голямата Жълта река, а малко по-късно и до град Инан, провинциалната столица. На югоизток величествено се издигаше свещената планина Тайшан, а на юг лежеше Куфу, родното място на Конфуций.

След кратка почивка и обяд от пържен ориз със зеленчуци от една крайпътна сергия до централната гара, те поеха на изток към кипящото от живот пристанище Цинтао.

Мръкна се и подкараха по виещия се път в подножието на Лао Шан, древна даоистка планина на четиридесет километра източно от пристанището. Кадир е прав, размишляваше Ал Фалид, докато шофьорът караше по черния път сред гъстата борова гора. Мечата ферма е последното място, в което властите биха заподозрели терористична дейност.

На следващата сутрин Ал Фалид стана рано и тръгна на разходка, за да огледа околността. Теренът с големина два хектара, разположен върху склона на Лао Шан, беше скрит от погледите. Жилищата се намираха в ниска, мръсна сграда на върха на склона. Чак до края на терена в ниското се издигаха борове, а мечкарникът бе ограден с кирпичена стена. Някога, когато германците бяха окупирали Цинтао по време на боксерското въстание, мястото е било използвано за муниционен склад. Сега в тесните клетки на фермата невъобразимо страдаха кротки азиатски черни мечки заради болките от постоянно отворените жлъчни канали.

В далечния ляв ъгъл на терена се издигаше друга мръсна сграда, която подслоняваше административните помещения. Повечето от работниците бяха китайци, включително управителят на фермата, Пън Ю, нисък, жесток и много подкупен селянин, който работеше в мечи ферми, откакто бе напуснал училище на десетгодишна възраст. Днес служителите бяха освободени, а сградата беше заета от десетима от най-добрите хора на Кадир. На тях бе поверено организирането на екипите, които щяха да пуснат смъртоносния вирус ебола-шарка във вентилационните системи на десетина ключови сгради в Пекин. Оставаше хората да бъдат ваксинирани. Това щеше да бъде направено след пристигането на ваксината и шишенцата с вируса.

— Надявам спал добре, господин Флид — каза Пън Ю на развален английски, когато срещна арабина пред жилищната сграда.

— Благодаря, да. Кога за последен път изпратихме на генерал Хо меча жлъчка?

— Отдавна. Иска още?

Ал Фалид кимна.

— Погрижи се шофьорът да получи пакет в лед, преди да тръгне утре сутринта. Може лично да го достави. И гледай да е от млада мечка.

Пън Ю тръгна към вонящата сграда, където от години стояха затворени мечките, взе един тъп нож и катетър и се върна в помещението с клетките. Без да обръща внимание на дълбоките стенания на по-възрастните животни, Пън Ю прекара тънко въже през предните и задните крака на най-младата мечка и го завърза за клетката.

— Това е типична система за кондициониране на въздуха — обясни Ал Фалид на младите уйгури, събрани около голяма маса в задната част на жилищната сграда. — Веществото ще дойде в такива шишенца — каза той и повдигна шишенце с оцветена в розово вода. — Нашите хора трябва да бъдат обучени как да си осигурят достъп до тръбите на системата в съответната сграда. Ще ви бъде дадена поредица от дати, на които можете да нанесете удара. Като изключим летището, не е важно кой ден ще изберете за останалите обекти — добави, докато гледаше към водача на групата, определена за пекинския хотел „Капитол Интернешънъл“. — Летището трябва да бъде нападнато в три поредни дни в началото на игрите, за да се постигне максимален резултат.

Внезапно инструктажът беше прекъснат от пронизителния вой на най-младата мечка. Болезнените й писъци се понесоха нагоре по хълма, докато Пън Ю атакуваше корема й с тъпия нож.

76.

Канбера

Посещението на президента на Съединените щати беше отразено възможно най-широко в националните медии. Въпреки че протестите срещу участието на Австралия в катастрофата, в каквато се бе превърнала инвазията в Ирак, бяха сред най-големите в историята на страната, възмутените граждани бяха държани настрана от упорития президент Харисън и инатливия министър-председател, които в момента провеждаха последен обмен на мнения преди края на визитата.

Ахмад Рахман видя патрула, който навлезе в боровата гора петстотин метра по-надолу от неговото скривалище над лозето, и замръзна. Следеше войниците с бинокъла си, докато изчезнаха от погледа му. Когато се обърна към другите двама членове на клетката, направи знак с палец надолу — сигнал за врагове. Командосите се изкачваха по хълма към мястото, където бяха членовете на клетката.

Клетката на „Ал Кайда“ беше на позиция от три дни и когато първите лъчи на слънцето огряха евкалиптовите дървета по източните хълмове, Ахмад Рахман провери камуфлажа около скривалището и грижливо смени всички увехнали евкалиптови клонки. Пукнатината в скалите над лозето не беше дълбока, но достатъчна да побере тях тримата заедно с ракетите „Стингър“, донесени преди Ахмад да прецени, че районът ще бъде претърсен, за да се осигури безопасността на президента Харисън.

При по-раншните си разузнавателни походи Ахмад осъзна, че проблемът, пред който бяха изправени войниците, заели се да защитават президента, беше всъщност географски. Като се изключи новото строителство около летището на Канбера и удължаването и укрепването на писта 35, този район на летището не се бе променил много от април 1940 година, когато от тогавашната малка военновъздушна база излитаха и кацаха самолети DC-3. По откритите полета все още пасяха коне и добитък, а цялото летище беше заобиколено от гъсто залесени хълмове и планини. За да се претърси щателно толкова голям район, щяха да са нужни много повече войници от отделените за кратката двадесет и четири часова визита. Ахмад беше взел предвид и това. Предишния ден един патрул беше минал на сто метра от скривалището им, но не стигна до тях. А сега се появи още един.

Рахман огледа района зад летището. На около километър в северна посока една патрулка беше спряла движението по Маджура Лейн, голяма артерия за летището, която го заобикаляше и свързваше предградието на Канбера с магистралата за Сидни. От южната страна беше затворена друга магистрала и колите стояха на опашка, дълга няколко километра. По-близо до града, по маршрута, който президентът щеше да използва, за да стигне до летището, бяха разположени десетки полицейски коли. Вероятно президентът вече е тръгнал, помисли си Рахман и се премести при двамата млади мъже, за да провери за последен път ракетите. После отново насочи бинокъла към боровата гора под него. Патрулът беше по-близо и все още вървеше нагоре по планинския склон към тях. Рахман фокусира бинокъла отново към района точно пред контролната кула на КАВС — Кралските австралийски военновъздушни сили. Районът от другата страна на пистата край цивилните терминали беше под строга полицейска охрана. Като допълнение към полицейското присъствие, бяха разположили екипи снайперисти, а на ключови позиции в района на летището и в близките хангари — щурмови екипи на специалните части. Водачи с кучета патрулираха специалния периметър, очертан около самолета на президента и цистерните за презареждане.

Ахмад завъртя бинокъла от цивилното летище към дългия път, който водеше към военновъздушната база. Полицаи на мотоциклети с проблясващи сигнални лампи ескортираха голяма бяла лимузина, на чийто преден капак се вееше австралийското знаме. Премиерът и неговата жена, помисли си Ахмад, докато фокусираше бинокъла още по̀ на юг. Няколко полицейски мотоциклета водеха кортежа, който вече беше стигнал до изхода от главната магистрала. Черните събърбани бяха следвани от два бронирани кадилака. Ахмад знаеше, че те са част от „обезопасения пакет“, предназначен да се откъсне от десетте коли и останалата част от кортежа зад тях, ако бъдат нападнати. Единият беше примамка, но и двата имаха системи за поддържане налягането в гумите, херметизиращи системи за защита срещу химична или биологична атака и повече от дванадесет сантиметра броня за защита на президента от противотанкови гранати.

Ахмад отново погледна към боровата гора. Войниците се приближаваха.

— Вече са тръгнали — обяви главният стюард на президента Харисън. — Президентът и първата дама ще пристигнат след няколко минути.

— Слава богу — измърмори един от журналистите, придружаващи президента. Разговорите му с австралийския министър-председател за опустошението на Сидни и подкрепата на Австралия за Америка в Ирак бяха продължили много по-дълго от предвиденото.

Журналистите и другите служители чакаха вече цял час на определените за тях места в задната част на „Еър Форс 1“.

— Канбера, наземен контрол, тук „Еър Форс 1“, искам разрешение за пуск на двигателите.

— „Еър Форс 1“, имате разрешение.

Главният пилот на президента, полковникът от авиацията Майк Мънро, се протегна към безбройните ключове на контролния панел над главата му.

— Стартирай номер четири.

— Клапаните отворени — отговори помощник-капитанът.

— Затвори, завъртане, налягане на маслото. — Инженерът видя, че индикаторът за налягането на маслото изгасна. Това беше процедура, която екипажът можеше да изпълни и насън.

— Номер четири стабилизиран, стартирай номер едно — заповяда полковник Мънро, доволен, че поредицата индикатори за деснобордовия двигател от външната страна сочат, че той работи нормално.

— Гвардия, за почест! — Почетната гвардия от сто войници отдаде отсечено чест.

На хълма зад Кралската военна академия оръдията на церемониалната артилерия забоботиха над столицата. Генерал-губернаторът, министър-председателят и техните съпруги стояха на пистата, когато президентският самолет започна да рулира.

— Контролна кула, Канбера, „Еър Форс 1“, готов.

— „Еър Форс 1“, имате разрешение за незабавно излитане от писта 35, свържете се с въздушен контрол, когато сте във въздуха. Беше удоволствие да ни гостувате. Приятен и безопасен полет.

— „Еър Форс 1“, благодаря, приятен ден.

Майк Мънро закара президентския самолет до централната бяла линия на пистата, натисна спирачките и отвори дроселите наполовина, позволявайки на двигателите да наберат обороти. Удовлетворен, той освободи спирачките и бавно бутна и четирите дросела напред.

— Осемдесет възела — обяви помощник-капитанът. — V едно48.

„Еър Форс 1“, алфата сред самолетите на този свят и символът на престижа и могъществото на Съединените щати на Америка, бе преминал точката, когато полетът можеше да бъде прекъснат.

— V две… — отчете по завъртялата се скала помощникът. Алфата се беше завъртяла за първи път.

Ахмад Рахман погледна нервно надясно. Сега войниците бяха само на стотина метра от позицията им. Един-двама от тях в нарушение на заповедта се обърнаха да гледат как излита президентският самолет.

— Не стреляйте, докато не ви кажа — каза Ахмад толкова високо, колкото посмя.

Бяха се упражнявали много пъти за този миг, но той почувства как сърцето му блъска, докато наблюдаваше приближаването на „Еър Форс 1“. Това беше моментът на най-голяма уязвимост за всеки самолет. Голямата машина се движеше толкова бавно, та човек можеше да си помисли, че ще падне. Ахмад трябваше да потисне желанието си да стреля веднага.

Той изчака, докато самолетът мина тромаво покрай тях.

— Аллах акбар! Едно, две, три, огън! — отброи той.

Трите модерни ракети с топлинно насочване излетяха от пусковите тръби и миг по-късно двигателите им заработиха.

Високият звук в слушалките на „Еър Форс 1“ изпрати студени тръпки по гърбовете на пилотите, защото сензорът за ракетна атака започна да примигва на таблото. За разлика от обикновените боинги 747 президентският беше оборудван с най-съвременна защита от ракети, а екипажът бе обучен точно за подобен случай. Полковникът от военновъздушните сили Майк Мънро реагира на мига и бутна ключето, за да задейства лъч от модулирана инфрачервена енергия, предназначен да поеме наближаващата ракета и да я обезвреди.

— Топлинни примамки! — нареди той спокойно.

— Пуснати.

— Метални ленти.

— Пуснати.

Сложната система за противовъздушна защита на „Еър Форс 1“ може би щеше да е достатъчна, ако самолетът не летеше толкова ниско и ако ракетите не бяха три, а една или най-много две. Едната от тях беше объркана от инфрачервената защита на самолета, а втората — от внезапната поява на топлинните примамки. И двете пропуснаха целта и избухнаха на около километър над военен полигон, разположен на север от летището. Първата ракета обаче стигна до вътрешния двигател на левия борд на самолета и го взриви в ослепително кълбо пламъци.

Майк Мънро отчаяно се опитваше да възстанови контрола над улучения самолет, но с почти напълно отнесено ляво крило тежкият боинг 747 се килна назад и се понесе спираловидно надолу.

Зареденият с гориво „Еър Форс 1“ се стовари на земята под ъгъл от четиридесет и пет градуса и избухна в опустошителни пламъци.

Лицата на участвалите в церемонията по изпращането станаха пепеляви. Дебел стълб дим се издигаше от северната част на летището, пожарните летяха към подходите за района. Огнеборците бързаха с мрачни лица, защото знаеха какво ще намерят. Милиарди хора щяха да гледат по телевизията безкрайното повторение на кадрите с дебелия стълб дим, издигащ се над евкалиптовите дървета.

77.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Ден след като кадрите, шокирали Америка, бяха показани по цял свят, ги последва съвсем различна картина, която накара арабските и мюсюлманските общности да потръпнат. Както вицепрезидентът Линдън Джонсън след убийството на президента Кенеди, така и вицепрезидентът Болтън повтаряше думите на президентската клетва след председателя на Върховния съд:

— Аз, Уилям Чарлс Болтън, се кълна тържествено… че честно ще изпълнявам задълженията на президент на Съединените американски щати… И с всички сили ще спазвам, предпазвам и защитавам конституцията на Съединените щати… да ми помага Бог.

— Успех — пожела председателят на Върховния съд.

За разлика от нормалното встъпване в длъжност, което ставаше на стъпалата на Капитолия, сега нямаше оркестър, а ръкоплясканията на малката група присъстващи в Овалния кабинет бяха вяли. Веднага щом те се разпръснаха, новият президент се настани на стола зад писалището.

— Сега ще покажем на мюсюлманите и жълтите кой е шефът — измърмори той, недоволен, че причината да получи поста бе смъртта на президента. Не, той не скърбеше за бившия си началник. Винаги беше смятал, че президентът Харисън е слаб и нерешителен. Просто предпочиташе сам да беше спечелил изборите. — Нека видим дали тия педали от Капитолия ще критикуват войната в Ирак — каза си той.

— Искам информация докъде сме стигнали с назначаването на вицепрезидент — нареди президентът, след като повика в Овалния кабинет правния съветник на Белия дом и Дан Еспозито.

Първата задача на Болтън беше за поста на вицепрезидент да бъде избран подходящ човек. Някой, който нямаше да го засенчва като стил и способности, а ще го подкрепи да се възползва от наново избухналото възмущение заради свалянето на „Еър Форс 1“. Вторият му приоритет беше веднага да започне кампания за спечелването на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент. Разбира се, местата на двата приоритета можеха да се разменят. Знаеше, че Халиуел е амбициозен и иска да се кандидатира, така че бързо трябваше да осуети тази заплаха. Болтън смяташе изцяло да се възползва от това, че вече е заел поста. Същевременно съзнаваше, че това не означава непременно да го изберат, както установи и Форд през 1976 година, когато Картър го победи.

— Господин президент, Двадесет и петата поправка ви позволява да назначите когото пожелаете.

Болтън кимна. Обмисляше дали да не назначи Халиуел. Не защото го искаше на този пост, а защото очакваше той да попречи на президентските му амбиции. Ако станеше вицепрезидент, Халиуел нямаше да посмее предизвика действащия президент.

— Разбира се, независимо от това кого номинирате, той ще трябва да бъде одобрен от Сената и Конгреса — продължи правният съветник. — Господин президент, ще ми позволите ли да изкажа мнението си? В тези неспокойни времена ще бъде разумно да изберете човек, който няма да бъде подложен на прекалено силен обстрел от Капитолия. — Думите му прозвучаха, сякаш беше прочел мислите на своя началник.

Болтън изръмжа. Може би Халиуел не бе чак толкова мъдър избор. Като собственик на компания в негово лице демократите щяха да получат подарък, особено ако вземе да изскочи и собственият му портфейл с акции. Във всеки случай китайците нямаше да изчезнат скоро и като президент той щеше да има много по-голяма възможност да направи нещо повече от своя предшественик. Може би Халиуел щеше да е много по-полезен там, където си беше и сега. На първо време Болтън щеше да остави поста свободен. В края на краищата, след падането на Никсън са били нужни повече от пет месеца, за да одобрят Рокфелер.

— Това е всичко — каза той и освободи своя юридически съветник. — Еспозито, имам намерение да се кандидатирам за номинацията на републиканците — заяви с равен глас, след като правистът си тръгна. — И имам намерение да спечеля. Ако цениш работата си тук, гледай да се получи.

— Господин президент, вече имам план. С удоволствие ще ви запозная с него след погребението на президента Харисън и другите ви важни задачи.

След ненавременната смърт на президента Харисън Еспозито не се съмняваше, че положението му е доста несигурно. Смяташе да се преструва, че подкрепя титуляря, но много скоро щеше да предложи помощта си на Халиуел.

78.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Том Макнамара, заместник-директорът на ЦРУ по операциите, и Къртис О’Конър имаха замислен вид, докато се приготвяха да гледат излъченото от „Ал Джазира“ трето и последно предупреждение на д-р Халид Кадир. Те не бяха единствените. Ал Фалид се беше върнал в Съединените щати, влизайки в страната с американския си паспорт, без да бъде разкрит от системата.

Президентът Болтън свика военния кабинет, но сега хората в Ситуационната зала под Овалния кабинет бяха по-малко. Болтън нямаше да търпи дискусиите, които се разгаряха по времето на президента Харисън. Още от началото беше заявил, че в съвета ще участва само един представител на разузнаването — новоназначеният директор на Националното разузнаване. Болтън имаше много ясна визия накъде върви и нямаше никакво намерение разни анализи на разузнавателни данни от ЦРУ и особено агенти като онзи Къртис О’Конър да му мътят водата. Дан Еспозито побесня, когато го изключиха и му наредиха да се съсредоточи върху преизбирането на президента.

— Алфа се завъртя за първи път, скоро ще се завърти отново и основното число 137 ще развърже своята ярост — започна Кадир. Както обикновено, държането му беше спокойно и умерено. — Както свидетелства великият пророк, мир нему, загубата на всеки живот е злочестина, но още по-голяма е тя, когато решението е във вашите ръце. Ние не искаме да променяме вашето общество, но вие смятате, че имате право да промените нашето. Вашите водачи говорят за налагането на демокрация при нас. Ала във вашите демокрации вие разрешавате прословути затвори като „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“, където гният хора без всякаква надежда за справедлив процес. Някои са там от пет години. Положението на мюсюлманите в Китай е подобно и там мъченията са всекидневие. Започваме да се чудим дали свободата и човешките права са привилегии, достъпни за всички, или само за хората, които са съгласни с вашите правителства и техния империалистически светоглед. — Кадир направи пауза, за да остави думите му да окажат своето въздействие. — Нашите искания са прости и справедливи. Първо, искаме да видим края на страданията на палестинския народ и създаването на жизнеспособна и благоденстваща палестинска държава, която да живее в мир със своите съседи. Второ, искаме да изтеглите своите войски от нашите свещени земи. Нямате право да използвате военна сила, за да осигурите петрол за вашите лакоми джипове. Трето, искаме да оттеглите подкрепата си за корумпираните режими като тези в Саудитска Арабия и Египет, където хората са преследвани. Четвърто, Западът да престане да си затваря очите за непрекъснатите убийства на невинни мюсюлмани и на други обикновени граждани от правителството в Пекин. Китайците гледат на олимпийските игри като на пропуск за цивилизованото общество. Ако вие на Запад продължавате да подкрепяте тази проява, без да изисквате свободата на словото и на религията, която толкова усърдно желаете да наложите на Близкия изток, ще платите ужасяваща цена. И накрая, искаме да постигнем споразумение, че вие ще престанете да се бъркате в работите на исляма, както и ние не искаме да се бъркаме в работите на християнството. Имате избор. Можете да седнете и да преговаряте за мира, който всички ние желаем, или ще ни срещнете отново, когато алфа се завърти за втори и последен път. Това е последното предупреждение за вас.

Никой не проговори. Членовете на кабинета много искаха да чуят гледната точка на новия президент, но малцина бяха подготвени за онова, което последва.

— Тия малки копелдаци ще съжаляват за нахалството си — изрече президентът Болтън. После се обърна към председателя на началник-щабовете. — Искам доклад колко скоро можем да удвоим въоръжените сили — нареди той.

Председателят на Съвета на началник-щабовете положи усилия да скрие тревогата си.

— Господин президент, това ще наложи връщането на военната повинност.

— По дяволите, генерале, зная това! — изсъска президентът Болтън и стовари юмрук на масата. — Нека изясним нещо — продължи той, а студените му очи се впиваха последователно във всеки член на кабинета. — Това е война и този кабинет ще бъде много по-различен от последния. Край на дебатите. Никакви бариери и ограничения, стига отрицателни анализи. До края на тази година има още само няколко седмици, но когато в началото на следващата направя обръщението си за състоянието на нацията, искам да очертая поставянето на целия народ на бойна нога — изпръхтя президентът, уверен, че ще успее там, където предходникът му се беше провалил. — Страната ни е изправена пред две заплахи и ако не се оправим с тях и не ги смажем, те ще разрушат нашата цивилизация, такава, каквато я познаваме. Първата е ислямът. Ислямисти вече се кандидатират за конгреса и парламентите на други страни, като Австралия например. Ако тия малки копелета успеят да се наложат, ще набутат всички ни в някоя шибана джамия, за да се молим на всеки час, а жените ни ще се препъват наоколо, увити в чаршафи. Няма да стоя и да гледам как се случва това. Няма да оставим проблема на няколко хиляди души в армията, цялата нация ще бъде вдигната да се бори срещу исляма, а това означава да подхванем Сирия и Иран — добави той и отново се обърна към председателя на Съвета на началник-щабовете. — Искам вашето мнение за нападението срещу тези две държави. Ако президентът на Иран си мисли, че може да разработи ядрено оръжие, за да изтрие Израел от картата, ще преживее малка изненада. Плановете трябва да включват и възможностите за нахлуване на сухопътни части. Междувременно в Персийския залив трябва да бъде разположена още една бойна група на атомен самолетоносач.

Болтън държеше да бъде сигурен, че предизвикателното му военно послание ще бъде разбрано напълно.

79.

Лондон

Изправен пред непреклонността на Запада и мълчанието на Китай по темата за човешките права, Кадир неохотно заповяда на Ал Фалид да осъществи плановете за второто завъртане на алфа в рамките на седем дни.

Подобно на лондонските атентатори, които на 7 юли се срещнаха на метро спирка „Лутън“, преди да вземат влакчето за Кингс Крос и после да се разделят, за да взривят бомбите в раниците на гърба си, и клетката на Кадир в Лондон също се състоеше от местни. Всичките й членове бяха второ поколение британци, завършили едни от най-добрите университети в страната. Имаше дори един възпитаник на Оксфорд и носител на Синята награда за най-добър играч по крикет. Единственото общо между тях беше вярата. Всички бяха мюсюлмани, разгневени заради отношението към тях в собствената им страна и лъжите на британското правителство за нахлуването в Ирак.

Първите думи в сайта на „Лондонска вода“ бяха любезно предоставени за четене на всички клиенти: „Главният воден кръг на Лондон е една от най-добре пазените тайни“. Тази ирония не беше убягнала на хората на Кадир, готови да умрат за своя духовен лидер в новия джихад, който заливаше Европа. Картата на „Лондонска вода“ показваше в подробности 83-километровия тунел, изкопан под Лондон. Там се посочваха местонахожденията на модерните пречиствателни станции в Ашфорд Комън, Уолтън и Хемптън и на всички центробежни помпи в Холанд Парк, Батърси и Брикстън. „Лондонска вода“ осигуряваше и безплатен диск, който хората на Кадир бяха гледали безброй пъти. Те имаха свой човек, който работеше в модерната пречиствателна станция в Хемптън. И бяха готови да нанесат удара.

Махмуд ал Масри, водачът на клетката, и нейните членове бяха обзети от възторг. Бяха гледали видеозаписа на д-р Кадир и сърцата им се изпълниха с възхита към човека, който можеше да опустоши град като Сидни и да свали най-известния самолет в света. Могъществото на исляма беше във възход и времето беше подбрано много точно. След седмица Лондон щеше да бъде домакин на рок фестивал, организиран под формата на събрание за мир, което беше наречено „Скали на мира“49. Някои от най-известните групи се бяха съгласили да участват и площад „Трафалгар“ щеше да бъде претъпкан. Преди да се издигнат преградите и да се поставят детекторите за оръжия, в четирите прочути фонтана щяха да бъдат разтворени хиляда топчета от светещия в синьо цезиев хлорид. Цветомузиката от сцената щеше да се смеси с неговите смъртоносни лъчи.

Освен това Махмуд планираше да пуснат още две хиляди топчета в две от пречиствателните станции, а последните четири хиляди да взривят в три раници. Най-малката щеше избухне колкото е възможно по-близо до китайското посолство на Портланд Плейс. Махмуд беше проучил подробно района. Посолството се намираше в центъра на Лондон, близо до Риджънтс Парк, Броудкастинг Хаус, главната квартира на Би Би Си, и до една от най-известните черкви на неверниците — „Ол Соулс“ на любимия архитект на крал Джордж V Джон Неш. Мястото беше съвършено избрано.

Махмуд предвиждаше втората раница да бъде взривена в един от известните паркове на Лондон. Окончателното решение в кой точно зависеше главно от вятъра, но поради размерите и централното му местоположение Махмуд клонеше към Хайд Парк.

Последната раница щеше да бъде взривена върху покрива на сграда в Лондонското сити. Осемте ръждясали глави за лъчева терапия все още лежаха под леглото в стаята за гости в наетия от водача апартамент в Лийдс. Всеки член на групата знаеше, че ще умре, щом главите бъдат разглобени, но те с нетърпение чакаха следващия живот, когато щяха да се присъединят към своя велик пророк. Живот, в който нямаше да ги преследват в собствената им страна. Живот, в който нямаше да са принудени да гледат по новините как Западът избива братята и сестрите им в Ирак и Ливан.

Членовете на групата едновременно разгънаха молитвените си килимчета в дневната на своя водач и се обърнаха към Мека.

— Аллах акбар! Бог е велик! — подхвана той и останалите подеха молитвите.

В другия край на света другите две клетки на Кадир приключваха подготовката за останалите нападения. Първата действаше в един от най-големите градове в Съединените щати, а втората — в страна, която беше сред най-верните съюзници на САЩ.

80.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Вторият проблем е Китай — продължи Болтън, вторачен в държавния секретар. Подобно на всички останали в помещението, последният усещаше, че му остава малко време на поста, и затова си държеше езика зад зъбите. — Искам веднага да се подготви анализ на заплахите и в него да се включи и вероятното им влияние в космоса. Космосът е жизненоважен за защитата на Съединените щати и за да няма недоразумения, докато аз съм в Белия дом, ние ще го контролираме. Всяка заплаха срещу нашите сателити първо ще бъде отстранявана, а после ще задаваме въпроси. — Болтън огледа залата, готов да се изправи срещу всеки, който посмее да не се съгласи с него.

Китай вече бе дал предупредителен изстрел срещу космическата програма на САЩ, когато изстреля четиридесеттонната балистична ракета КТ-2 и унищожи един от своите сателити на осемстотин и шестдесет километра височина над Сичанг, големия космодрум в крайната южна част на страната. Остаряващият метеорологичен сателит Фън Юн беше с изтекъл срок на годност, но не беше там работата. Китай проучваше много внимателно уязвимостта на американските спътници. Големите сателити на САЩ се използваха за безброй секретни задачи и бяха жизненоважни за навигацията с джипиес при насочването на „умните“ бомби, както и за всякакво проследяване, наредено от президента и неговите военни.

— Един от моите предшественици имаше мъдростта да подпише заповед, с която забрани на нашите врагове да използват космоса — изръмжа президентът Болтън. — Ние ще продължим да защитаваме правото си да не позволяваме достъп до космоса на всяка страна, която има, макар и малко враждебно отношение към нас, а това включва и китайците.

Тъй като не искаше да рискува разговорът му с Ричард Халиуел да стане обществено достояние, президентът реши да се срещне с него по-късно тази вечер в още свободната вицепрезидентска резиденция на Обсерватори Съркъл №9. Строго охраняваната господарска къща от деветнадесети век до Флотската обсерватория във Вашингтон се извисяваше над Масачузетс авеню.

— Господин президент, моите поздравления — каза очевидно неискрено Ричард Халиуел, когато двамата мъже се настаниха в креслата си в уютната библиотека на първия етаж. — Ще ми се да се бяхме срещнали при по-весели обстоятелства.

Президентът Болтън отпи глътка, преди да отговори.

— Ричард, смяташ ли да се кандидатираш? — попита той направо.

Халиуел се усмихна иронично.

— Още не съм решил, господин президент — излъга той, — но бъдете уверен, че първи ще научите.

— Само ще си загубиш времето — предупреди го Болтън, — така че си помисли добре. Нещо по-важно. Докъде стигнахме с изследванията на комбинирания вирус от ебола и шарка?

— Скоро пак ще се срещна с Долински, но включването му на наша страна беше майсторски ход — изпадна във възторг Халиуел, като за момент забрави предстоящата битка с Болтън за номинацията на републиканците за Белия дом. — Той е уверен, че е преодолял последното от техническите затруднения с тъй наречените режещи ензими, и е създал няколко различни съчетания на ДНК и РНК. Работата му по ваксината е дори още по-резултатна. Вече са ваксинирани няколко маймуни и скоро ще ви съобщя резултатите. Ако ваксината се окаже успешна, можем много бързо да започнем масово производство. Ще я предоставим на нашите посолства из цял свят, но си мисля, че трябва да се погрижим олимпийците и официалните лица от нашата делегация за игрите да бъдат ваксинирани много преди да заминат. Все още не съм измислил сигурен начин как да пренеса шишенцата в Пекин, но смятам, че най-безопасно ще бъде с дипломатическата поща.

— Това няма да е проблем — увери го Болтън. — Кога смяташ, че ще си готов?

— Не по-късно от двадесетина дни преди игрите. Срещнах се с моя плановик в Пекин, когато бях там последния път, и той ме увери, че из града могат да бъдат разпространени всякакви вещества. Но това си има определена цена — добави Халиуел многозначително.

Главатарят на Санхъхуей, общността на триадите, не му излезе евтино, но доставянето на шишенцата на нужните места беше по-важно.

81.

Градовете мишени

Предградието беше едно от най-богатите и най-старите в града. Големите колониални домове се извисяваха над криволичещата река, кацнали върху склоновете на доста висок хълм. Щом се спусна нощта, хората на Кадир влязоха в тиха странична уличка и спряха до стар подземен пожарен кран, свързан с главния водопровод за питейна вода. Униформите им бяха скроени така, че да приличат на местната пожарна команда. Специално приспособеният уличен пожарен кран, купен от фирма за противопожарно оборудване в интернет, и 64-милиметровата гайка щяха да паснат отлично, но заради пълната липса на поддръжка от страна на градския съвет старото съоръжение беше в ужасно състояние. Все пак по средата на платното все още се виждаше задължителната синя отметка, иначе хората на Кадир никога нямаше да го намерят. Ръководителят на групата Мухамад използва права лопата, за да махне прораслата трева от горната част на ръждясалия метален капак, на който бяха изписани буквите ПХ. Той го вдигна и отвътре изскочи жаба. Мухамад се наведе, за да почисти боклуците от задръстената шахта.

— Чудя се какво ли правят, когато има истински пожар — обърна се той към Абдула, един от членовете на клетката, вкара пожарния кран в шахтата и го нахлузи на двата щифта, които стърчаха от дъното.

— Чудесно е, че налягането тук е слабо, точно както предсказа — каза Абдула. Шпинделът на наземния пожарен кран натисна надолу вдлъбнатия клапан в основата на съоръжението и водата потече нагоре в специално прикрепения манометър. — Само 200 килопаскала. Компресорът лесно ще го преодолее — добави той, докато свързваше другия край на пожарния кран със съда, в който държаха цезиевия хлорид. — Аллах акбар! Бог е велик! — промърмори Абдула яростно, пусна изработения по поръчка компресор и отвори клапана. Сто литра разтворен цезиев хлорид бяха впръскани в градския водопровод за питейна вода.

Абдула се наведе и повърна в канавката. Смъртоносното гама-облъчване, което получи, докато разтваряше сините топчета, вече оказваше унищожително си въздействие, но двамата с Мухамад знаеха, че радиацията няма да ги убие, преди да успеят да изпълнят последната си мисия. Утре, ако Аллах пожелае, те все още ще са способни да взривят раниците със синия прах в центъра на града.

Мухамад щеше да вземе асансьора до деветия етаж на Адълейд стрийт №79 и да предизвика експлозия във фоайето за посетители на китайското консулство. Абдула и третият член на клетката щяха да се качат на покрива на сградата, която се извисява над Пламъка на възпоминанието в централната делова част на града, посветен на всички, които се бяха сражавали за своята родина. Двамата мъже знаеха, че ветровете ще поемат фината смъртоносна пудра и ще я разпръснат на хиляди метри. Градът щеше да се превърне в гробище.

На около дванадесет хиляди километра от тях един от най-важните участници в джихада сред хората на Ал Фалид беше на смяна в пречиствателната станция на Комисията за комунални услуги на Сан Франциско в Милбрей. Две години по-рано членът на спящата клетка от мюсюлманската общност в района на залива на Сан Франциско бе постъпил на работа там. През април 2006 година той докладва на главатаря на групата, че комисията е монтирала резервоар с малки сладководни риби. Няколко десетки бързи компютри следяха тяхното дишане. Рибите разтягаха хриле, за да изхвърлят пясъка и други частици от своите дихателни пътища, точно както хората кашляха, за да изхвърлят течност или храна, попаднали в „кривото гърло“. Тази система имаше за цел да следи как кашлят рибите. Ако някоя от тях бе раздразнена от чужди тела или токсини във водата, чрез пейджъри и имейли компютрите вдигнаха по тревога дежурните и ръководството. Но това не притесняваше водача на клетката в Сан Франциско. Когато рибите вдигнеха тревога, вече щеше да е твърде късно.

Билетите за концерта „Скалите на мира“ се разпродадоха до последния. Докато от сцената под колоната на Нелсън рок звездите забавляваха петнадесетте хиляди души в продължение на близо четири часа, разтвореният цезиев хлорид се плискаше във водата на прочутите фонтани. Силният вятър разнасяше фините водни пръски из въздуха, но въодушевената тълпа нямаше ни най-малка представа каква смъртоносна влага пада върху тях. Цветомузиката запращаше във всички посоки червени, зелени и жълти лъчи, групите подлудяваха своите фенове. Водата и пръските от фонтаните грееха в красиво тъмносиньо.

Председателят на Комисията за комунални услуги на Сан Франциско Ханк Аркъл точно се наслаждаваше на голфа, когато неговият пейджър го предупреди, че с една от рибите нещо не е наред. Пасивните електроди в резервоара, усилени десет хиляди пъти, бяха доловили необичайното дишане на един от „рибите полицаи“. Заместник-председателят и трима други членове на комисията също бяха предупредени, но никой от тях не се разтревожи кой знае колко. Системата беше настроена така, че ако рибата не диша както трябва, пробите и тестването на водата за химически замърсявания се извършваха автоматично. Когато анализът показа наличност на цезиев хлорид и гама-радиация във водата, вече всички риби бяха мъртви.

Избелялата раница на Махмуд ал Масри подхождаше на джинсите и бялата му тениска. Никой не му обърна ни най-малко внимание, когато в началото на поредната работна седмица той излезе от станцията на метрото на Хайд Парк Корнър. На сутринта след големия неделен концерт метрото беше пълно с ранобудни работници и служители. Небето над Лондон бе необичайно ясно и синьо, когато Махмуд мина през Куин Елизабет Гейт и влезе в парка. Той заобиколи лятната естрада и тръгна към Наблюдателницата, някогашния полицейски пост. Последните секунди от земния му живот изтичаха и той зашепна безмълвна молитва, с която благодари на Аллах за успеха на операцията и за това, че слабият вятър духа от запад. Докато вдигаше юмрук във въздуха, се обърна от Серпентината в посока към Мека и завика:

— Аллах акбар! Бог е велик! Аллах акбар! Бог е велик! — Експлозията изпрати взривната вълна навътре в парка, а вятърът поде облака смъртоносен цезиев хлорид и го понесе към оживения град.

Десет минути по-рано Абу Заят, другарят на Махмуд, излезе от станция „Блакфрайър“ и тръгна към покрива на сградата, в която работеше като консултант по продажбите. Тя бе разположена недалеч от катедралата „Сейнт Пол“ и се извисяваше над ситито на големия град. За последен път Заят огледа града, в който беше живял през целия си живот, обърна се към Мека, вдигна юмрук и изрева:

— Аллах акбар! Бог е велик!

Втори взрив разтърси града. Облак съвсем фин радиоактивен прах се понесе над Треднидъл стрийт, Централната банка и Стоковата борса. Съвсем наблизо третата експлозия разруши фасадата на китайското посолство на Портланд Плейс. С изключение на смъртта на атентатора самоубиец и няколкото леко ранени от служителите на рецепцията, изглежда, нямаше големи поражения.

Малко по-рано на повече от шестнадесет хиляди километра започваше вечерното задръстване. Точно преди края на работното време, насърчен от новините за избухването на някакво заболяване в богатото предградие Хамилтън на Бризбейн, Мухамад взе асансьора до деветия етаж на Адълейд стрийт №79 и взриви смъртоносната си бомба. Секунди по-късно Абдула и другият член на клетката успяха да се промъкнат на покрива на хотела, извисяващ се над централната гара на Бризбейн. Докато улиците на града се изпълваха с вой на сирени, Абдула спря, за да повърне отново, а после двамата мъже застанаха на края на покрива. Вторачиха се надолу към часовниковата кула на гарата и колонадата от пясъчник около пламъка на възпоминанието. После се обърнаха на северозапад, за да бъдат с лица към Мека, едновременно вдигнаха юмруци и завикаха:

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик! — И както много пъти се бяха упражнявали, натиснаха едновременно бутоните на взривателите.

Моника Спалдинг, привлекателната водеща на Си Ен Ен, се извърна към камерата с примигваща червена лампичка. Все още не знаеше за взривовете в Бризбейн, но прекъсна материала за бомбите в Лондон, за да отрази една разрастваща се катастрофа по-близо до дома.

— Според току-що пристигналата информация в Сан Франциско е имало още няколко експлозии. Сега ще се свържем с нашия репортер Уейн Диас, който е на кея Фишърман. Уейн, какво можеш да ни кажеш?

Репортерът на Си Ен Ен стоеше пред голямото дървено корабно гребно колело до кея Фишърман, пред което всяка година се снимат хиляди туристи. Зад него хората бягаха от магазините и ресторантите, някои ридаеха истерично.

— Преди няколко минути се разбра за три взрива и както може да видите зад мен, след като научиха за Лондон, паниката завладя хората.

Камерата се завъртя към централната част на деловия район, чиито улици бяха задръстени от хилядите опитващи се да напуснат града.

— Две от експлозиите избухнаха върху покривите на сгради недалеч от мястото, където съм застанал, а третата — пред китайското посолство, край което човек от охраната се опитал да спре млад мъж с вид на арабин. Това е станало близо до Лагуна стрийт, където съм аз. Има опасения, че става дума за добре координираното предупреждение в световен мащаб, обещано от терориста д-р Халид Кадир. Това е от мен, Моника. — Кадрите, показващи хаоса в Сан Франциско, избледняха, когато Си Ен Ен отново включи лондонско си студио.

Първоначално лондонските власти съобщиха, че единствените жертви на бомбите в градския Хайд Парк и деловия район на града са самите атентатори. Изказаха се предположения, че бомбите са избухнали преждевременно, преди атентаторите да успеят да влязат в някоя от чайните в парка или в претъпкана със служители сграда. В големия град всичко продължи както преди. Туристите почувстваха леко неудобство от затварянето на парка, но властите побързаха да го отворят пак, опитвайки се бързо да възстановят нормалния живот, така че гостите на града да не са недоволни. Атентаторите бяха взривили бомбите си в интервал от десет секунди, като първата експлодира в 7:50 сутринта.

По същото време, когато Хайд Парк беше отворен наново, д-р Пол Темпълтън, директорът на Портър Даун, военния изследователски институт, звънна на министър-председателя с лошата новина. Това не са били обикновени бомби. На оживените Оксфорд стрийт и Парк Лейн в Мейфеър, на Шафтсбъри авеню в Сохо и далеч на изток, на метростанцията на Фенчърч стрийт и чак при Лондонската кула, бяха открити облаци радиация.

Водещите на Си Ен Ен Моника Спалдинг и Ефрам Брукс бяха свикнали да отразяват катастрофи из цял свят, а това приличаше на обикновена терористична атака, при това провалена. Тогава включиха кореспондента на телевизията в Лондон Майкъл Дъфи.

— Майкъл, какво можеш да ни кажеш? — попита Моника.

На екрана водещите на предаването бяха сменени от висок мъж във вълнено палто и черен шал, застанал в Хайд Парк. Зад гърба му се виждаше двойна редица лондонски чинари с голи клони.

— Моника, това нападение все още предизвиква учудване у властите. Като изключим самите терористи и неколцина леко ранени в китайското посолство, няма данни за други пострадали. Но както можете да чуете, вият много сирени, а полицейското присъствие в града се увеличава.

— Заради страх от нови атаки?

— Може би, но още не сме получили никаква информация какво става.

— Значи бомбите са избухнали преждевременно?

— Това е първото предположение на властите, но тази теория започва да се подлага на съмнение от доста експерти, главно поради факта, че взривовете са били в интервал от секунди. Също така получихме все още непотвърдена информация, че голям брой хора са потърсили помощ при личните си лекари и в болниците с оплаквания от силно повръщане, гадене и диария. Изглежда, повечето са били на концерта „Скали на мира“ на площад „Трафалгар“ в неделя вечерта или живеят в района на Хемптън.

— Майкъл — намеси се Моника, — трябва да прекъснем, защото имаме връзка с кабинета на министър-председателя на Даунинг стрийт.

Картината от Хайд Парк се смени от пръскащи пред №10 фигури в защитни костюми, които бяха напълно безполезни срещу гама-радиацията. Тези изображения изчезнаха и се появи премиерът с каменно изражение. От двете му страни стояха вътрешният министър и кметът на Лондон.

— Докато не установим мащаба на случилото се, властите препоръчват евакуация на града. Вътрешното министерство ще координира евакуацията. Апелираме към всички граждани да запазят спокойствие. Мога да потвърдя, че на мястото на взривовете на бомбите беше открито радиоактивно вещество, цезиев хлорид, и сега се опитваме да определим степента на неговото разпространение. Съобщиха ми още, че цезиев хлорид е открит във фонтаните на площад „Трафалгар“, както и в питейната вода около Хемптън. Уверени сме, че замърсената вода е ограничена в района на Хемптън и е малко вероятно да засегне и други райони. Вътрешният министър ще потвърди тази информация възможно най-бързо.

Апелът на премиера не беше послушан. Докато всички телевизии и радиостанции предаваха нещастието на живо, новината за „мръсните“ бомби се разнесе из града със скоростта на светлината. Безшумен, невидим убиец се криеше във въздуха и лондончани, които иначе са стоици, се уплашиха. Ужасът беше съвсем явен. Хората се втурнаха по улиците, препълниха спирките на метрото и се блъскаха, за да се качат в автобусите. Минералната вода изчезна от рафтовете на супермаркетите, докато паниката постепенно обхващаше цялата страна. Акциите на Лондонската стокова борса рухнаха.

Моника Спалдинг беше видимо потресена, когато се обърна към своя колега.

— Ефрам, значи имаме непотвърдени сведения, че същото се е случило и в Австралия?

— Моника, това все повече започва да прилича на координирана атака срещу целия свят — отговори Ефрам, докато се обръщаше към камерата. — Сега ще се прехвърлим в Бризбейн, Австралия, където има информация за още експлозии. Кимбърли, какви са новините при теб?

Смуглото лице на Ефрам се смени с това на младата репортерка на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— Точно така, Ефрам. Тук станаха общо три експлозии. Две на покрива на постройки в центъра на града, а третата — в китайското консулство на деветия етаж на сграда на Адълейд стрийт. — Лицето на репортерката изчезна и се появи картина на хора, които тичаха към спирката на метрото на Рома стрийт, а на заден план проблясваха синьо-червените светлини на безброй линейки, патрулки и пожарни коли. Следващ кадър показа тълпа, наредена на опашка пред най-голямата болница в града. Някои от хората плачеха, други повръщаха, трети бяха изпаднали в истерия. Картината се смени със сцени от парламента в Канбера и министър-председателя, който явно беше объркан.

— Евакуацията на Бризбейн е само предпазна мярка — заяви той в отговор на журналистически въпрос от препълнената зала за пресконференции.

— Знае ли се как са се добрали до водоснабдяването на града? — попита друг репортер.

— Мишел, точно сега не ми се иска да правя предположения. Важното е, че предприемаме незабавни мерки, за да осигурим безопасността на хората от Бризбейн. После, преди да правим заключения, ще разследваме щателно случилото се.

— Господин премиер, няма ли да признаете, че в резултат на войната в Ирак сега сме много по-застрашена мишена? Халид Кадир иска да преговаря. Не трябва ли поне да се срещнем с него? — провикна се друг от журналистите.

— Ние не преговаряме с терористи и сега не е моментът да се бяга от места като Ирак — ядосано отговори министър-председателят, затвори папката си и приключи с пресконференцията.

На екрана отново се появи репортерката на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— След нападенията с радиоактивни бомби и отравянето на водоснабдяването в Лондон, Сан Франциско и Бризбейн, градове в държавите, които първи нахлуха в Ирак, може да се каже, че това е последното предупреждение на Халид Кадир. А атаките срещу трите китайски посолства и консулства са предупреждение и срещу страната, която се готви да домакинства първата си олимпиада. Ефрам?

— Благодаря, Кимбърли — отговори Ефрам и камерата се измести към Моника Спалдинг.

— Наш гост в студиото е професор Едуард Бартън, професор по ядрена медицина в университета „Джон Хопкинс“. Професор Бартън, благодаря ви, че приехте поканата.

— Удоволствието е мое, Моника.

— Професоре, видяхме по-раншния репортаж от Сан Франциско за смъртта на рибките в пречиствателната станция на Милбрей. Колко голяма е опасността от радиация в подаваната за района около залива вода?

— Моника, това зависи от силата на радиацията. Изглежда, няма съмнение, че водоснабдяването на Сан Франциско е било замърсено с цезиев хлорид. Същото важи и за Лондон и Бризбейн. Знаем, че цезиевият хлорид е едно от най-лесно разтворимите във вода радиоактивни вещества в света. Ще е нужно значително количество от тази „пудра“, за да подейства и извън района около самата пречиствателна станция.

— Професоре, някои от служителите в станцията постъпиха в болница и като се има предвид, че Лондон и Бризбейн са покрити и с радиоактивен облак, проблемът за тези страни явно е много голям. Каква е действителната опасност от заразяване?

— Зависи от дозата, която човек е получил, но от гама-радиацията на цезиев хлорид 137 телесните клетки или най-малко атомите, от които те са съставени, получават електрически заряд. Нашите левкоцити, които се борят с инфекциите, и епителните клетки в червата са особено уязвими. Хората ще усетят симптомите, за които вече стана дума в репортажите от пострадалите градове: гадене, повръщане, диария и обезводняване. Можем да очакваме, че по-тежките случаи и за съжаление в тази категория могат да се окажат хиляди или може би десетки хиляди, ще развият още симптоми, като сърцебиене, вътрешни кръвоизливи, потъмняване на кожата, косопад, задъхване. Ако облъчването е тежко, а с това имам предвид над десет сиверта или джаула на килограм, смъртта може да настъпи за няколко дни.

— Професоре, получилите по-малка доза трябва ли да се страхуват от дълготрайното въздействие?

— За съжаление, да. Сигурен съм, че повечето от нас си спомнят избухването на руския ядрен реактор в Чернобил, Украйна, през 1986 г. В Украйна вече се наблюдава значително нарастване на раковите заболявания. Както и в граничещите с нея Беларус и Русия. Дълготрайното въздействие още се усеща, защото последствията от излагане на повишена радиация обикновено се проявяват около десет години след произшествието.

— Професоре, благодаря, че бяхте с нас в този труден час.

Ал Фалид прекъсна репортажа, който гледаше на компютъра в своя кабинет.

— Слава на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния! — прошепна той.

„Мръсните“ бомби бяха нищо в сравнение с това, което беше организирал за Пекин, а пребиваването на безразсъдния президент Болтън в Белия дом му даваше увереност, че преговори няма да има. Най-сетне ислямът ще заеме полагащото му се по право място в света. Той насочи мислите си към окончателното решение и ваксината, от която щеше да има нужда „Ал Кайда“, за да опази организацията. Време беше да се срещне с Едуард Долински и да провери докъде е стигнал.