Конспирация Пекин

82.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Когато размерите на най-тежките нападения срещу Запада от 11 септември насам станаха ясни, за хората в Съединените щати, Великобритания и Австралия „годината на китайската олимпиада и на най-великите игри досега“ започна в атмосфера на страх и мрачни предчувствия. Но страхът обхвана не само западния свят. Посланията на Халид Кадир и нападенията срещу китайските посолства и консулства по света не останаха незабелязани в Пекин.

В по-голямата си част централните делови райони на Лондон, Сан Франциско и Бризбейн още пустееха, а властите се мъчеха да обеззаразят десетки хиляди квадратни метри офис площи, гари и автобусни спирки, паркове, хотели, плувни басейни и обществени сгради. Хиляди хора все още нямаха доверие на водоснабдяването, туризмът вече не съществуваше, а десетки хиляди останаха без работа. Загубите на борсите заплашваха света с рецесия и доверието в икономиката беше най-ниското от 1929 година насам.

В Сидни изгорялата коруба на „Оушън Венчърър“ се превърна в зловещ паметник на първото предупреждение на Кадир. Правителството мъдро заряза първоначалното замазване „можеше да се окаже много по-лошо, ако не беше храбростта на командосите“ и се съсредоточи върху усилията да изправи пострадалия град отново на крака. В месеците след нападението напредъкът беше болезнено бавен. Голямата горещина от пожара на танкера бе предизвикала тежки структурни повреди по моста и инженерите не бяха склонни да посочат точна дата за повторното му отваряне. Положението с тунелите беше по-добро и специалистите бяха сигурни, че ще успеят да заменят повредените пръстени, но ремонтът щеше да отнеме време и двата тунела под пристанището останаха затворени, както и Е5 под река Кукс. Влаковете на метрото се движеха, но само по едната или другата страна на пристанището и правителството беше наело толкова допълнителни фериботи, колкото пристанището можеше да побере. Бизнесът беше изпаднал в колапс и хиляди хора останаха без препитание. А положението щеше да се влоши след обръщението на президента за състоянието на нацията, което щеше да взриви арабските, мюсюлманските и западните общества. Проповедници като преподобния Джери Бъфет и други християнски водачи предупреждаваха милионите свои последователи за наближаващия Армагедон. Армагедон, който тайничко се организираше точно под носовете им.

Д-р Едуард Долински пъхна първо единия, а после и втория ключ в бравата на специално конструирания трезор в „Халиуел“. Това беше нарушение на процедурните правила, което никога не би могло да се случи в ЦКЗ. Трябваше да има гаранция, че никой учен бандит не може да се добере до патогени, за които не съществува лекарство. Това беше причината ЦКЗ да изисква присъствието на двама учени, за да се получи достъп до трезора с едрата шарка.

Имран и Кейт помогнаха на Долински с количките от неръждаема стомана. Кейт си сложи изолираща ръкавица над тази от предпазния костюм, отвори фризера и отстъпи назад, когато парата от течния азот изригна от вътрешността и се разстла около ботушите й и колелата на количката. В „Халиуел“ филовирусът ебола се държеше на една и съща количка с едрата шарка. В ЦКЗ имаше строг правилник — за по-голяма безопасност двата вируса се съхраняваха поотделно.

Кейт забеляза загриженото лице на Имран, докато наблюдаваха грузинския вирусолог. Нямаше съмнение, че Едуард Долински бе свършил значителна работа по свързването на по-малко заразния, но по-смъртоносен РНК вирус ебола с по-лесната за предаване, но не толкова смъртоносна едра шарка. Обаче при едрата шарка от вида индия-1 деветдесет процента от заразените вероятно щяха да умрат.

От лявата страна на Долински Имран бе сложил стъклениците с посевки на едра шарка, които стояха в специално конструирана водна баня, поддържаща постоянна температура от 37°С, същата като на човешкото тяло. Долински внимателно извади една от тях и я вдигна срещу работната лампа, за да провери дали течността се е размразила напълно.

Кейт неволно потрепери. Всеки път, когато наблюдаваше накъдрените куршумообразни вируси на шарката под електронния микроскоп или боравеше с тях в блещукащата им бледорозова супа, тя все си мислеше, че само една стъкленица стига, за да изтрие Ню Йорк от лицето на земята. От лявата страна на Долински стоеше друга водна баня с температура 37°С, която беше размразила стъклениците, съдържащи още по-смъртоносните и приличащи на спагети нишки на ебола. В центъра на работната маса Кейт бе наредила редици пластмасови многогнездови предметни стъкла, а до тях малки черни бутилки, извадени от един обикновен кухненски хладилник. Вътре в бутилчиците се съхраняваха микроскопичните ензими, свързващи парченца от ДНК с двойната нишка на едрата шарка и ензимите за обратна транскрипция, които можеха да синтезират ДНК от вируса на ебола, който пък имаше само една нишка. Кейт отново потрепери. Това беше сложен процес, който не можеше да се види с просто око. А през последните месеци Долински произвеждаше шишенце след шишенце, пълни с ебола-шарка. Създаден от човека вирус, много по-смъртоносен от който и да е патоген, срещан в природата. Тук, в лабораториите на „Халиуел“, и с парите на американските данъкоплатци самотната нишка се беше сплела със своя двойник.

Ал Фалид и Долински знаеха, че още от деня на неговото влизане в страната ФБР следеше отблизо грузинския учен. Наблюдението по принцип изискваше доста хора, но тъй като Долински никога не излизаше, то беше заменено с подслушване на жилището му. Въпреки това Ал Фалид не посмя да рискува. Единственото място, където ученият можеше да се движи свободно, бяха лабораториите „Халиуел“ и щом той получи разрешението си за пребиваване в сградата, Ал Фалид се срещна с него в тих, празен кабинет.

— Амон, програмата се движи по разписание — увери го грузинецът. — Лабораторните ресурси са първокласни и аз успях да преодолея последните технически пречки и да комбинирам ебола с едрата шарка. Новият вирус беше тестван върху няколко шимпанзета и… как казват тук… резултатите бяха впечатляващи — заяви Долински с бледа усмивка. — По-важното е, че имам напредък с ваксината и няколко шимпанзета вече показват имунитет, а този вирус е много по-смъртоносен от ебола и едрата шарка поотделно. Щом бъде освободен, освен ако не е в малък район, където може да бъде ограничен, той ще убие стотици милиони хора.

Долински нямаше как да знае, че мишена са олимпийските игри, а когато зловещото предназначение на неговите изследвания му станеше ясно, щеше да бъде твърде късно.

83.

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Сержантът на Конгреса на САЩ50 прочисти гърлото си.

— Господин председател, президентът на Съединените американски щати!

Сенаторите и конгресмените станаха на крака и започнаха да ръкопляскат, докато президентът Болтън крачеше надолу по пътеката между банките към подиума на председателя.

— Съграждани мои — започна президентът, — днес сме изправени пред най-голямата заплаха за нашата свобода след японското нападение срещу Пърл Харбър. Тогава японците направиха сериозна грешка, същата, която сториха и мюсюлманските фундаменталисти с нападението срещу Сан Франциско, Лондон и Австралия. Убийството на нашия президент е смъртоносна грешка. Страната ни вече е на бойна нога и утре аз ще мобилизирам Националната гвардия и ще въведа наново военната повинност за всички годни мъже и жени от осемнадесет до двадесет и шест години.

От галерията се чуха ахкания, но републиканците се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Президентът Болтън огледа смръщено останалите седнали по местата си и когато аплодисментите позаглъхнаха, продължи речта си.

— Мога да уверя онези, които искат да разрушат всичко, в което ние вярваме, нашата демокрация и нашата свобода, че тази страна и нейният народ няма да се уплашат. Освен това обявявам официално, че ще се кандидатирам за номинацията на Републиканската партия за президентските избори, за да ви поведа към още по-голяма победа над нашите врагове.

Всички отново заръкопляскаха, но неколцина сенатори и конгресмени го правеха без въодушевление, съзнавайки, че уважението и международното реноме на САЩ в Европа и други части на света са спаднали до рекордно ниско равнище. Доста от членовете на Конгреса се съмняваха, че подходът на президента Болтън в стил „на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“ ще е от полза. Мнението на обикновените американци скоро щеше да проличи на първичните избори в Ню Хемпшир.

След почти цял час президентът Болтън завърши речта си с недвусмислено послание към арабите, иранците и китайците.

— Разположих в Близкия изток пет бойни групи със самолетоносачи, една от най-големите армади, която е събирана някога. На онези, които си въобразяват, че могат да се противопоставят на могъществото на Съединените щати в космоса, бих препоръчал да си помислят добре. Точно както ще попречим на всяка нация да се сдобие с ядрено оръжие, което може да използва срещу нас или нашите интереси по света, така си запазваме правото да не разрешим достъп до космоса на нашите противници. Аз съм уверен, че ще спечелим войната срещу тероризма, и възнамерявам да използвам всички възможности, с които разполагаме, за да осигуря победата ни.

Сенаторите и конгресмените се изправиха на крака и заръкопляскаха на президента, докато той излизаше от залата.

Ричард Халиуел седеше в кабинета си и се чудеше как заявлението на Болтън ще се отрази на неговата собствена кандидатура, която се готвеше да обяви официално. Трябваше да обсъди ситуацията с Еспозито. Положението на фронта в Ирак беше по-лошо откогато и да било след началото на нахлуването и проучванията на изборния съветник показваха, че антивоенните настроения нарастват. Обявяването на военната повинност можеше да се окаже последната капка, която да пропъди много от поддръжниците на президента, макар мнението, че не само войниците, а цялата нация трябва да изнесе тежестта на войната, беше още силно.

През следващите няколко седмици трябваше внимателно да следят допитванията. Слава богу поне, че при демократите цареше обичайната бъркотия, помисли си Халиуел. Първичните избори в Ню Хемпшир щяха да приличат на Атаката на леката кавалерия. Хилари Клинтън отдавна бе обявила, че „участва, за да спечели“, и с подкрепата на Бил Клинтън за нейната кампания, помисли си Халиуел, шансовете й съвсем не са за пренебрегване. Общественото въображение бе завладяно и от сенатор Барак Обама. Той е чернокож, размишляваше Халиуел, но с езическо име като неговото е направо немислимо да спечели. Не по-малко от шест други кандидати се записаха за играта, включително губернаторът на Ню Мексико Бил Ричардсън и съекипникът на Джон Кери от неуспешния му опит да стане президент, Джон Едуардс. Играчите станаха твърде много, но това си имаше и положителни страни, защото щеше да разпилее гласовете и тогава щеше да спечели онзи, който има най-дълбока предизборна касичка. Особено при демократите. Изборната каса на Халиуел беше почти бездънна. Май беше време да направи изявлението си.

След това той насочи мисълта си към Пекин. Ваксината щеше да се разпространи сред американците с помощта на легациите, а за разпръскването на комбинирания вирус ебола-шарка Халиуел бе уредил безопасна телефонна връзка с главатаря на триадите в представителството на фармацевтичната компания в Шанхай.

Онзи го бе уверил, че всичко е готово.

Списъкът с мишените на Халиуел включваше летището на Пекин, подземната железница и ключови вентилационни системи. Без Халиуел да знае, списъкът на Кадир беше почти същият. Сега всичко щеше да зависи от това кой пръв ще докопа смъртоносните шишенца.

Халиуел заключи плановете за Пекин в сейфа и тръгна към асансьора. Долински беше успял да съчетае ДНК и РНК вирусите, а шимпанзетата, заразени с новия вирус, бяха умрели от мъчителна смърт. Дойде време да се разбере дали той ще подейства по същия начин и на човек.

Халиуел плати на мъжа от кучкарника в брой и го проследи с поглед, докато си отиваше. След като вратата за доставки се плъзна обратно на мястото си, той насочи вниманието си към първия от скитниците наркомани, вързан за металната количка. Беше чернокожа жена на около тридесетина години. Следите от убождания по ръцете и краката й се виждаха ясно. Тъй като е черна, тя има по-малък мозък от белите си съответствия, размишляваше Хулиел, докато отиваше към другата количка, върху която лежеше още една жена. Косата й беше мръсна, а краката — изцапани с кал. Халиуел видя страха в сините й очи и почувства прилив на възбуда. Спря за миг, но после се отказа. Тя имаше малки гърди, а и беше на около четиридесет. Беше бяла, така че нямаше нужда да се чуди на коя ще бие ваксината.

Халиуел започна да се облича. Особено го интересуваше дали в добавка към кървавите плюски на едрата шарка ще се проявят и симптомите на ебола — ослепяващо главоболие и спазми в мускулите, мъчителни болки в стомаха, гадене, възпаление и пресъхване на гърлото, световъртеж, тахикардия, повръщане на кръв и непрекъсната кървава диария.

С тази прогноза за новия вирус и с обещаващите изгледи за действието на ваксината Халиуел изведнъж изпита дълбоко задоволство. Затова отиде при сиди плеъра, пусна Петата симфония на Бетховен и увеличи звука. Бетховен винаги усилваше усещането му за власт и провидение.

В Китай генерал Хо Фън, който председателстваше ежемесечната среща по безопасността на игрите, изгледа речта на американския президент с интерес и присмех. За срещата Хо Фън бе избрал Олимпийския център за ветроходни спортове в Цинтао. На огромния плакат на стената пишеше: „Един свят, една мечта“.

Под плаката имаше дървено табло. Под надписа „Остават още“ стоеше друг: „212 дни“.

— Виждам, че американците не са много доволни от нашата космическа програма — започна той встъпителното си слово.

Освен представителите на Пекинския организационен комитет, полицията, Народната освободителна армия и разузнаването имаше и представители на военноморския флот, защото ставаше дума за състезанията по ветроходство в Цинтао.

— По-добре ще е да свикнат — продължи Хо със заплашителна усмивка. — Мислят си, че космосът им принадлежи, но няма да е за дълго. И така, как върви обезопасяването на пристанището?

Флотският капитан се поклони и започна презентацията със сателитна снимка на отбранителните съоръжения на пристанището.

— Принципът, който следваме, гласи: „по вода и суша“ — обясни капитанът, — и докато полицията се грижи за положението на повърхността, ние ще поставим сто двадесет и петима водолази да охраняват кейовете и понтонните мостове, а преди всяко състезание или друга проява, ще проверяваме за мини или бомби. Извън пристанището ще патрулират разрушители и други съдове.

Дори на тази среща не всички официални лица имаха разрешение да знаят разположението на китайските подводници, но всички бяха впечатлени от изчерпателността на китайската подготовка.

— Добре — кимна генерал Хо, след като капитанът завърши информацията, а началникът на полицията очерта мерките за гарантиране на безопасността на сушата. Щяха да проверяват дори спасителните жилетки по фериботите, за да не би някоя да е подменена с бомба във вид на жилетка.

— Мога да ви доложа със задоволство, че тренираме и десет хиляди мишки, които ще проверяват храната на спортистите преди всяко сервиране. — Никой не се засмя, защото генерал Хо остана напълно сериозен. — Освен това в Пекин ваксинирахме срещу бяс 550 323 кучета. Тези игри не само ще бъдат най-големите, но и най-безопасните.

— Видяхте ли докладите за планираните протести? — попита Хо полицейския началник на Цинтао, след като срещата приключи.

— Групите за спазване на човешките права? — изкриви той устни презрително.

Хо кимна.

— Включително активистите за защита на животните и уйгурите, макар че те трудно могат да бъдат разграничени — добави подигравателно генералът. — Смажете ги, но извън обсега на камерите. Погрижете се да не могат да се съберат тук. Искам да се осигури специална охрана и на голямата меча ферма близо до Лао Шан. Сигурен съм, че ще съумеете да направите това без особени затруднения.

— Бъдете спокоен, генерал Хо — отговори полицейският началник с многозначителна усмивка.

Китайското гуанкси, или просто казано, връзкарство, действаше безотказно.

84.

Халиуел Тауър, Атланта

Симон натисна бутона за отговор на интеркома. Днес беше в лошо настроение.

— Идвам веднага, Ричард.

Знаеше, че така страшно ще го ядоса. Това беше и целта, макар че тази сутрин щеше да направи последен опит.

— Да, Ричард — каза Симон, когато влезе в кабинета му.

— Всичко наред ли е за Ню Хемпшир? — попита той, без да вдигне поглед от документите, върху които работеше.

— Проверих резервациите. Ти и Констанс имате запазен апартамент в „Метропол“. Еспозито продължава да отказва да говори с мен, така че не съм сигурна какво е положението при него — добави тя многозначително.

Халиуел вдигна очи от бюрото, а очите му бяха пълни със студена ярост.

— Достатъчно! Еспозито трябва да има запазена стая в същия хотел, в който ти наредих да отседнем ние.

Симон се обърна и излезе от кабинета, а в погледа й святкаха пламъци със същия цвят като косата.

Дан Еспозито, който официално беше част от екипа на президента Болтън, беше много зает. Никой не знаеше по-добре от него колко важни ще бъдат първичните избори в Ню Хемпшир. Макар днес и други щати да бяха изместили напред датите за своите първични избори, основният спор продължаваше да бъде Ню Хемпшир ли е по-важен, или Айова (следващото място, където щяха да се проведат първични избори). Но както веднъж каза бившият губернатор на Ню Хемпшир: „Хората от Айова берат царевица, а ние в Ню Хемпшир избираме президенти“.

— Моите житейски ценности съм научил от своите родители. Това са ценностите, които направиха от Америка великата нация, която сме днес — започна Халиуел.

Хората, много от които специално подбрани, избухнаха в бурни ръкопляскания и развяха знаменца. Сътрудниците на Еспозито бяха покрили сцената с плакати на Халиуел и бяха изчислили всички възможни положения на камерите. Констанс Халиуел стоеше до кандидата за президент. Младите семейства на сина и дъщерята на Халиуел бяха вдясно от него. От лявата му страна, макар и малко назад, бе застанал най-известният проповедник в Америка, преподобният Джери Бъфет. Сали Маклауд, новата, но все още необявена официално лична помощничка на Халиуел, стоеше доста настрани. Дългокраката, загоряла и синеока Маклауд току-що бе завършила политически науки в университета на Джорджия и Дан Еспозито не беше особено доволен от настояването на своя началник тя да ги придружава по време на кампанията. Накрая отстъпи, но предупреди:

— Халиуел, гледай да не те снима някой, докато й сваляш гащичките, защото ще изпаднеш преди още да си започнал.

Халиуел се закле, че само да стъпи в Белия дом, Еспозито ще излети сред първите.

— Имаме нужда от ново лице във Вашингтон — продължи Халиуел, който беше направил пауза, за да се усмихне широко, както го беше научил рекламният екип на Еспозито. — Лице, което не е омърсено от корупцията, на която станахме свидетели в Конгреса. Някой, който разбира какво означава да работиш извън коридорите на властта, някой, който е започнал от дъното.

Това беше внимателно съставена стратегия, която целеше да отклони обвиненията, че Халиуел няма опит във вашингтонската политика, и да превърне недостатъка в предимство. Ако можеше изобщо да се вярва на допитванията, засега тази стратегия даваше резултат. Халиуел водеше пред президента Болтън с петнадесет процента.

— Днес съм се изправил пред вас като защитник на семейните ценности, верността и свободата, и като следващия президент на Съединените щати, нямам търпение да въведа тези ценности в Белия дом и в целия свят — завърши той и тълпата полудя.

Ню Хемпшир беше спечелен, но както го предупреди Еспозито, състезанието за Белия дом е маратон, а не спринт.

— Сали, много се радвам, че успя да се включиш веднага в нашия екип. Истинско удоволствие е да имаме човек с твоята квалификация и ако мога да ти помогна с нещо, просто кажи — усмихна се топло Халиуел, вдигна чашата с шампанско и се чукна с новата си помощничка.

Минаваше полунощ и Констанс отдавна се бе оттеглила в апартамента, който Симон беше запазила в модния стар новоанглийски хотел. Халиуел и Сали стояха пред един от прозорците в стаята на младата жена.

— Ричард, за мен това е прекрасна възможност. Наслаждавам се на всеки миг — отговори Сали, усмихна се съблазнително и не направи никакво движение да се отдръпне от новия си началник. — Хората днес бяха много въодушевени, нали?

— Не можеше да мине по-добре. Водим пред Болтън с чисти петнадесет процента — каза Халиуел и отново напълни чашата на Сали с „Круг“.

— Това шампанско е прекрасно — въодушеви се тя. — Смяташ ли, че другите кандидати са заплаха за теб?

— Не и ако това, което ми казва Еспозито, е вярно, а той би трябвало да знае — заяви той самоуверено.

Еспозито наистина знаеше и след шест месеца, когато до олимпийските игри оставаха само тридесет дена, единствените двама оцелели претенденти от републиканска страна бяха Халиуел и Болтън.

Халиуел плъзна ръка около кръста на Сали и посочи към светлините на Конкорд, малката, но елегантна столица на Ню Хемпшир.

— Това, което днес получихме от тукашните хора, е само предястие в сравнение с онова, което ще придобием през следващите шест месеца. Сали, ние сме на път за Белия дом — прошепна Ричард, а ръката му започна да я опипва.

85.

Тяншан, Небесната планина, Синдзян

Оставаше по-малко от месец до игрите. Бели облаци се носеха ниско над гранитната гръд на Тяншан, небесната планина на Синдзян, разположена в северната част на автономния регион близо до северозападната граница на Китай с Казахстан и Киргизстан. По-високите върхове — Дженгиш Чокусу и Хан Тенгри, или Бог на духовете, се издигаха високо над облаците на седем хиляди метра, те бяха и най-северните върхове в света с подобна височина. Залязващото слънце обливаше величествените остри зъбери и оцветяваше снега в нежните отсенки на оранжевото и червеното.

В гъсто залесената местност Алатау в подножието на планината, в една безопасна къща, охранявана от същите яростни и верни племенни воини, които го бяха придружили в Пешавар, Халид Кадир претегляше възможностите си, но настроението му беше мрачно. Неверниците не бяха обърнали внимание на предупрежденията и сега трябваше да приложи окончателното решение. Лудата глава, помощникът му Ал Фалид, му бе предал съобщение в един от чатовете, че Долински е усъвършенствал вируса ебола-шарка и е разработил и ваксина. Новината, че Ричард Халиуел е наредил да се започне пробно производство на няколко хиляди дози ваксина бе учудваща, но Халид Кадир смяташе, че това ще е от полза за „Ал Кайда“. Когато Ал Фалид, Долински и шишенцата със смъртоносната зараза стигнеха до мечата ферма, щеше да има достатъчно ваксина за неговите хора в Синдзян, Цинтао, Пекин и другите подбрани по цял свят места.

Заваля сняг, който покри високите иглолистни дървета в Алатау с бели кристали, и мислите на Кадир се насочиха към Съединените щати и техните съюзници. Президентът Болтън излезе много по-лош от Харисън, колкото и да изглеждаше невъзможно, и не отговори на Кадировите настоявания за преговори след атаките с цезиев хлорид. Олимпийската треска, която от месеци беше завладяла Пекин, сега се разнесе из останалата част на света. Китайската столица бе потънала в море от знамена и ярка улична украса. Олимпийският огън беше само на двадесет и три дни път от столицата и очакванията на нацията започнаха да растат. Стотици милиони юана бяха изхарчени за спортни стадиони, фойерверки за различните предшестващи игрите прояви, репетициите на церемониите по откриването и закриването, докато повечето хора по света нямаха безопасна за пиене вода. Това си мислеше тъжно Кадир. Войната в Ирак струваше над един милиард долара седмично и светът продължаваше да не обръща внимание на преследванията на уйгурите мюсюлмани и другите малцинства от страна на Китайската комунистическа партия.

В Урумчи, столицата на Синдзян, и в други градове, като Кашгар, преминаването на олимпийската факла заливаше новините, въпреки че по същото време китайците бяха открили още богати залежи на петрол. Новините от президентските избори в САЩ също бяха оскъдни и Кадир ги следеше с голямо внимание по интернет. Не беше ясно какво ще се случи, ако бъде издигната жена или пък чернокож сенатор, но между Болтън и Халиуел имаше само няколко процента разлика. Кадир се даваше сметка, че няма друг избор. Чак след четири години щяха да се повторят изключително подходящите условия, създадени от олимпийските игри. Тъй като церемонията по откриването бе насрочена за 8 август 2008 г., Кадир не можеше да си позволи да изчака президентските избори в САЩ. Първият вторник на ноември щеше да е прекалено късно.

86.

Халиуел Тауър, Атланта

В големия кабинет, който деляха с Имран, разположен под този на самия Халиуел, Кейт слушаше с някакво лошо предчувствие как професорът информира Къртис по безопасния телефон, монтиран от ЦРУ.

— Къртис, самотната нишка не само се сплете със своя двойник — говореше Имран с гробовен глас, — но и действа безотказно. И двамата знаем, че един от големите проблеми на генетично модифицирания супервирус е, че щом веднъж РНК се вкара в бактериален плазмид, често ензимите за обратна транскрипция правят грешки. В природата това не се случва, защото живите клетки съдържат коригиращи механизми. Долински използва обратни транскрипции, които имат много по-голяма точност. Всички шимпанзета, инжектирани с ебола-шарка, умряха за четири дни.

При спомена за експериментите на Кейт й се наложи да направи усилие, за да потисне гнева си. Когато асистираше на Имран при аутопсиите, и двамата бяха потресени от яростта, с която супервирусът бе нападнал всеки орган на горките шимпанзета, превръщайки техните сърца, дробове, далаци, бъбреци, черни и бели дробове в тъмна, кървава каша. Никой от тях не знаеше, че Халиуел беше постигнал подобни резултати при тестовете със скитниците.

— А напредва ли с ваксината? — попита Къртис, гласът му отразяваше тревогата, споделяна от Кейт и Имран.

— Точно това е плашещото. Обикновено би отнело година и дори повече, за да се разработи ефективна ваксина. А откакто е пристигнал, Долински създаде няколко, макар само една да е резултатна.

— Дори една е достатъчна, за да окуражи администрацията да използва това като оръжие — изтъкна Къртис.

— Халиуел нареди да се произведат няколко хиляди дози, което ми се струва много странно, но бързият напредък на Долински е дори още по-тревожен. Руснаците може и да са го махнали от подобна програма, но като го гледахме как работи, имахме чувството, че не участваме в изследвания, а просто помагаме да се приключи вече изцяло разработена от Долински програма. Ако Белият дом е искал доказателство, че това е възможно, можех да им го обясня на черната дъска — допълни Имран ядно.

— Съгласен съм — кимна Къртис. — Мисля, че е време двамата с Кейт да дойдете във Вашингтон и да информирате Том Макнамара, заместник-директора по операциите. Кога се връщате от Сингапур? — попита той, разочарован, че многото работа няма да му позволи да участва в Международната конференция по биотероризъм.

— Ще отсъстваме малко повече от две седмици — обясни Имран. — Световната здравна организация провежда конференция в Куала Лумпур два дни след сингапурската.

— На връщане минете през Вашингтон. Приятно прекарване — добави О’Конър със завист.

В деня, когато Имран и Кейт заминаха за Сингапур, Ал Фалид се срещна с Едуард Долински в лабораториите на „Халиуел“. Нямаше вероятност някой да ги обезпокои, тъй като Халиуел също отсъстваше — беше заминал по предизборна агитация.

— Мореходният влекач „Джордж Вашингтон“ е пристанал на океанския пристан в Савана — тихо каза Ал Фалид, докато вадеше въздушни снимки на пристанището, публикувани в интернет. — Точно тук, на изток от петролния терминал и недалеч от ремонтния кей. След като екипът за наблюдение си тръгне, утре вечер една кола ще те вземе от апартамента ти. За да стигнеш там, ще са нужни две седмици, и макар в Китай да е лято, на мястото, където отиваш, може да стане много студено, така че си вземи топли дрехи.

— Амон, а шишенцата с вируса? — тревожно попита Долински. — Те са много опасни, сам знаеш.

— Подготви количката с течен азот и й сложи надпис „Медицинско оборудване“. Точно в четири тя трябва да е на кея, за да я натоварят. Уредих една от колите на „Халиуел“ да я вземе. Шофьорите ще бъдат инструктирани да се погрижат да бъде здраво закрепена към пода на камиона, но няма да знаят какво превозват. Когато се уредят документите, ваксината и камионът ще бъдат посрещнати извън пристанището. Същото важи и за теб. Аз ще се погрижа за твоите документи. Запознай се с това и го унищожи. — С тези думи Ал Фалид подаде на Долински един кафяв плик. — Тук пък са новите ти документи — додаде той и му връчи друг, по-малък. — Винаги ги носи със себе си.

Лунната светлина се отразяваше във водата на спокойната река Савана, когато мореходният влекач „Джордж Вашингтон“, взел своя товар, леко се откъсна от океанския терминал. Едуард Долински чувстваше известно задоволство, че бе постигнал нещо, което само преди няколко години мнозина смятаха за невъзможно. Същевременно обаче го мъчеше лошо предчувствие. Беше сигурен в резултатността на ваксините в трюма, но се тревожеше какво може да стане със смъртоносните шишенца, подредени в големите фризери до ваксината. Когато отминаха фар Тайби и масивният нос на влекача се издигна, за да посрещне първите вълни на Тихия океан отвъд него, лошото му предчувствие се засили.

Шестнадесет дни по-късно, докато Кейт и Имран летяха обратно за Вашингтон, а до церемонията по откриването на пекинската олимпиада оставаше само седмица, капитанът на „Джордж Вашингтон“ дръпна назад двата големи дросела и влекачът навлезе бавно в китайския пристанищен град Цинтао. Разположен на Жълтата река, на около осемстотин километра от Пекин, Цинтао беше шестнадесетото по големина пристанище в света и товарните му съоръжения можеха да поемат по сто милиона тона товари и контейнери годишно.

Д-р Едуард Долински огледа крайбрежието с презрение. В седеммилионния град западното влияние беше очевидно. Теракотените керемиди от времето на династията Цин от седемнадесето столетие бяха засенчени от претъпкани жилищни блокове и издигащи се високо административни сгради. На север облаците закриваха високата деветстотин и петнадесет метра планина Жиао, най-високата по китайското крайбрежие. Мечата ферма край Цинтао бе сгушена в подножието й под древните даоистки дворци и храмове.

Капитанът на „Джордж Вашингтон“ се чувстваше спокоен и уверен. Пипалата на „Ал Кайда“ стигаха до стотици големи градове в света. Заради преследването на уйгурите в Синдзян от китайското правителство присъствието на членове на организацията в китайските градове беше неизбежно и Цинтао не правеше изключение. Запечатаният сребрист сандък с шишенцата смъртоносна ебола-шарка бе складиран в дъното на големия фризер в камбуза на влекача. Тъй като всяка година в пристанището влизаха над сто милиона тона товари, властите обръщаха внимание главно на контейнерите, но имаха физическата възможност да проверяват само част от тях. Подобно на своите западни партньори, за откриването на наркотици, порнография и западни публикации, които биха навредили на държавата, китайските митничари разчитаха на разузнавателна информация и доноси.

Благодарение на парите на „Ал Кайда“ д-р Долински и сандъците с надписи „Медицинско оборудване“ бяха взети без проверка от кея в джип на пристанищните власти. След смяна на превозните средства на улица „Меншан“ Долински и сандъците бяха откарани по голямото околовръстно шосе Ренмин към мечата ферма на около тридесет километра на изток, в подножието на Лао Шан, в селските райони на провинция Шандун.

87.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

— Добре дошли вкъщи, приятели — поздрави ги сърдечно Къртис, но се въздържа да целуне Кейт по бузата. Ръкува се с нея и Имран, когато влязоха в кабинета му. — Кафе? Както знаете, то е от моята собствена кафемашина — подчерта той и намигна на Кейт.

— Е, какво стана, докато ни нямаше? — попита Имран.

— По телевизията дават обичайните заподозрени — отговори Къртис. — Президентът Болтън стопява преднината на Халиуел, но който и да спечели номинацията от тях двамата новината за мен ще е лоша. Подозирам, че обикновените американци започват доста да се притесняват заради заплахите на Кадир за окончателно решение и твърдия курс, поет от Болтън. Не сме получили нищо определено за Пекин, но данданията става все по-голяма и американските спортисти скоро ще заминат. Как са Сингапур и светът на микробиологията?

— Сингапур ни дойде добре, малко разпуснахме, но светът на микробиологията е по-опасен, откогато и да било — мрачно отговори Имран. — Мисля, че трябва да предложим прекратяването на тази програма. Долински доказа, че създаването на супервируса е възможно, и ще складираме ваксината му. Това наистина е забележително постижение, но си мисля, че запасите от ебола-шарка трябва да бъдат унищожени.

— Предполагам, че няма да имаме по-голям успех, отколкото с едрата шарка, но можем да опитаме. Заместник-директорът все още е зает, но ще ми звънне, когато се освободи.

— Грабнах това, преди да тръгнем от „Халиуел“, в случай че панерчето ти с входяща поща пресъхне — каза Кейт с усмивка, извади от чантата си „Бюлетин Халиуел“ и му го подаде. После се отпусна назад в стола, който щеше много добре да подхожда на реликвите в кабинета на Том Макнамара. — Последният писък на екстравагантността от тридесет и седмия етаж.

— Трябва да е струвало малко състояние — отбеляза Къртис, докато лениво прелистваше стотината страници, изпълнени с маркетингови данни и цветни снимки.

Значителна част от тях бяха на Ричард Халиуел — как дарява чекове на благотворителни организации или домакинства на обеди за знатни гости. Точно се готвеше да остави бюлетина на бюрото, когато погледът му попадна на финансовите страници. Тази част започваше с писмо, потвърждаващо отличното финансово състояние на компанията, и предсказваше още по-голям растеж догодина. В края имаше подпис: д-р Алън Фераро, главен финансов директор, но вниманието на Къртис всъщност привлече снимката на Фераро.

— Познавате ли главния финансов директор на „Халиуел“? — попита той.

Кейт поклати глава.

— Запознаха ни много набързо. Той работи на етажа под нас, така че нямаме контакт. Защо? — попита Имран.

— Определено имам усещането, че съм виждал снимката на този тип някъде — промърмори Къртис, докато си блъскаше главата. Внезапно му просветна. Причината беше в носа. — Чудя се дали съм прав.

С очакване и надигащ се гняв при спомена, Къртис се завъртя към компютъра си и отвори ужасяващите снимки на горящия пред пешаварското медресе автомобил на младия агент. Макар сега д-р Алън Фераро да не носеше брада, приликата беше необичайна.

— Погледнете това — каза той на Кейт и Имран, а после обърна дисплея така, че да могат да видят снимките. — Преди време в Пешавар изгубихме млад агент. Търсим този тип — посочи Къртис брадатото лице с гърбав нос на Ал Фалид. — Чудя се дали д-р Алън Фераро не е случайно и д-р Амон ал Фалид.

— Има голяма прилика — съгласи се Кейт.

Къртис знаеше много добре, че Ал Фалид е напуснал страната заради едногодишна академична отпуска, но въпреки положените усилия да засекат връщането му, името му не се беше появило при кръстосаните проверки на митниците и службите на вътрешната сигурност, а в Мичиганския университет изобщо не бяха чували за него.

Той набра искане до службата за вътрешна сигурност да съставят справка за пътуванията на д-р Алън Фераро през последните две години. Въпреки изчерпателните проверки беше напълно възможно някой да излезе от страната като д-р Амон ал Фалид и да се върне като д-р Алън Фераро.

88.

Халиуел Тауър, Атланта

На първата страница на най-големия всекидневник в Атланта, „Атланта Джърнал Конститюшън“, две заглавия си поделяха първата страница:

Предимствата на заемания пост и страховете от още едно нападение започнаха да си казват думата. Позициите на президента Болтън и неговите речи срещу мюсюлманските терористи бяха станали по-крайни дори от твърдите десни позиции, с които той беше известен още като вицепрезидент. Много страни в Европа оценяваха неговия отказ да преговаря с хората, които не подкрепят Америка във войната срещу тероризма, включително Иран и Сирия, като арогантност. Сред лява Европа той беше известен като „грозния американец“, но речите му постепенно започнаха да намират отзвук сред американския народ, който започваше да се чувства все по-изолиран от останалата част на света.

— Ричард Халиуел може да има голяма усмивка — обичаше да казва Чък Болтън, — но ние сме във война и страната ни има нужда от нещо повече от блестящи зъби, за да победи враговете, които искат да разрушат нашия начин на живот.

Оставаха първичните избори в още само пет щата и през следващите няколко седмици републиканците щяха да излъчат своя кандидат за президентска надпревара. Снимката на първа страница на „Атланта Джърнал Конститюшън“ показваше Ричард, прегърнал Констанс, по време на предизборна среща в Луизиана. Той не обърна внимание на последните допитвания, но според Симон щеше да има неприятности. Тя реши за последно да го притисне, за да я включи в екипа. Взе телефона си и натисна бутона за бързо набиране.

— Халиуел.

— Ричард, обажда се Симон — каза тя. Знаеше, че името й се е изписало на екранчето на неговия телефон и се ядоса на официалния му тон, но потисна гнева си. — Видях резултатите от допитванията и реших да ти напомня, че предложението да ти помогна в кампанията все още е валидно. — Симон не си спомняше някога да се е чувствала толкова безсилна.

— Симон, колко пъти да ти повтарям. Ако зависеше от мен, нямаше да имам нищо против — раздразнено отговори Халиуел. Още не беше готов да я уволни, защото тя движеше нещата у дома в Атланта, но моментът наближаваше. — Преди време го обсъдих с Еспозито. Той е решително против. Сама знаеш, че имиджът е изключително важен. Аз водя кампания, основаваща се на семейните ценности, и Констанс ще бъде до мен на всички снимки, които е възможно да бъдат направени. Ако няма някакъв проблем в работата, не пречѝ на кампанията — сопна се той и прекъсна линията.

Симон се вторачи в снимката. Въпреки нарежданията на Еспозито добре надарената блондинка, която тя разпозна от по-раншни снимки от предизборната кампания, отново беше влязла в кадъра, макар и застанала доста встрани. Когато Симон го попита каква е ролята на тази жена, Ричард отговори уклончиво.

— Симон, за бога. Тя е завършила политически науки в университета на Джорджия.

Спомените за човека, когото се бе надявала да придружи в Белия дом някой ден, бяха навсякъде. Броят на „Фармаси“ от миналия месец, основното лъскаво списание на бранша, бе с Ричард на корицата. Симон вече беше прочела статията, но пак взе списанието и отново го запрелиства. И тогава вниманието й привлече малка обява. „Личен помощник на главен изпълнителен директор“. Името на компанията не се посочваше, но по описанието постът приличаше страшно много на онзи, за който бе кандидатствала преди осем години. После видя номера на частната пощенска кутия на Ричард. Изпълнена с ревност и гняв, потърси резервния комплект ключове за чекмеджетата на писалището на Халиуел. Никога досега не бе изпитвала необходимост да ги претърси, но ако някъде в бюрото или сейфа имаше кандидатури за този пост, бе твърдо решена да ги намери.

В първото чекмедже, с изключение на негови лични документи нямаше нищо интересно. В по-голямото долно чекмедже лежаха папки с кандидатурите за нейното място. Първите пет бяха отхвърлени. Вероятно кандидатките не бяха забележителни с нищо, помисли си Симон ядно. Шестата папка съдържаше назначение за личен помощник на д-р Ричард Халиуел, главен изпълнителен директор на фармацевтична компания „Халиуел“. Писмото бе копие на изпратеното до мис Сали Маклауд. Вътре в папката имаше снимка на дългокрака блондинка, която си приличаше като две капки вода с онази на първата страница на „Атланта Джърнал Конститюшън“. Симон натисна бутона отстрани на писалището на шефа си. Когато барчето с напитките се завъртя към кабинета, тя отиде до него и се протегна за бутилката „Чивас Регал“.

89.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

— Според момчетата от отдела за сравняване на фотографии д-р Амон ал Фалид и д-р Алън Фераро са един и същи човек — мрачно оповести Къртис, след като се върнаха от срещата със заместник-директора по операциите. Обработените с компютър снимки на старшия финансов директор на „Халиуел“ съвпадаха със сателитните снимки на мъжа до колата на Бил Крофърд в Пешавар. — Амон е разновидност на египетското Амун, което означава скрит. Съвсем подходящо.

— За връзката между Ал Фалид и талибанските медресета не може да има съмнение, но се питам дали тази връзка се простира и до „Ал Кайда“? — попита Имран.

— Ще разберем. Помолих младия Кори Барино да се качи.

— Експерт по „Ал Кайда“? — попита Кейт, учудена, че ЦРУ имат млад експерт по сложните агресивни действия на ислямските фундаменталисти.

Къртис поклати глава.

— Преди да постъпи при нас е бил компютърен маниак. Забавлявал се, като влизал в секретните мрежи на Пентагона и НАСА и им оставял съобщения. Веднъж влезе и тук, остави съобщение за директора и мисля, че вдлъбнатината, където преспапието му се удари в стената, още се вижда. Хванаха го, когато влезе в голяма търговска банка. Отначало в банката не повярваха, че е успял да го направи, но той написа съобщение до директора, в което изброи имената на всичките им големи клиенти. Тогава нещата наистина се размирисаха. За наш късмет освободиха този талант предсрочно за добро поведение и ние му намерихме по-добро поле за действие. Надявам се, че ще успее да влезе в компютъра на Фераро в „Халиуел“.

Обясненията на Къртис бяха прекъснати от чукане на вратата.

— Сигурно е той. Кори, влизай. Запознай се с професор Имран Сайед и д-р Кейт Брейтуейт. А това е Кори Барино.

— Здравей, радвам се да се запознаем — дружелюбно каза Кейт и протегна ръка.

— Здравей — плахо отговори младежът.

Според Кейт той не изглеждаше на повече от шестнайсет години, но вероятно бе доста по-голям, щом работеше за ЦРУ.

— Някакъв определен район в „Халиуел“ ли търсим? — попита Кори, след като седна пред компютъра на Къртис и влезе в сайта на компанията.

— Да, няколко, но ще започнем с д-р Алън Фераро — каза Къртис.

— Главният икономически директор? — поиска уточнение Кори, докато пръстите му бягаха по клавишите.

— Точно така.

„Достъп отказан“ пробяга по екрана на компютъра. Кейт гледаше омаяна как ръцете на Кори се стрелкаха по клавиатурата, а на лицето му се появи израз на пълно съсредоточаване.

— Добавили са сол към стандарта за шифроване — измърмори младежът, напълно погълнат от редовете с числа, букви и символи, които Кейт, въпреки че не беше съвсем боса по математика, оприличи на йероглифи.

— Сол към стандарта за шифроване — какво ще рече това? — прошепна тя на Къртис с раздразнение, че любознателният й мозък няма никаква представа за какво говори Кори.

Къртис се ухили. И той имаше същия проблем, докато Кори не го запозна с „наръчника на хакера“. Сол се наричаше допълнителният слой данни, които правеха стандарта или алгоритъма за шифроване по-труден за проникване. Състоеше се от два знака, добавени към двата края на паролата. Те можеха да бъдат главни или малки букви, числата от 0 до 9 или точка и наклонена черта. За да затрудниш средностатистическия хакер, можеш да избираш измежду четиридесет и шест букви от двата края на паролата. Така имаш на разположение четири хиляди деветстотин и шест различни соли, които да използваш за своята парола.

Къртис вече го знаеше, но и Имран и Кейт скоро щяха да се уверят, че Кори Барино изобщо не беше средностатистически хакер. В действителния живот хакерите често бяха плахи хора, които обаче винаги търсеха признание сред своите колеги по страст. Ако успееха да проникнат в особено важна мишена като Пентагона или ЦРУ, както правеше Кори в миналото си на „взривател на байтове“, те задължително разгласяваха това в киберпространството. За доказателство изнасяха част от информацията, която може да се намери единствено в системата на съответната организация. Колкото по-защитена е системата, толкова по-голямо е признанието. В сумрачния свят на хиперпространството взривателят на байтове беше герой.

Кори пусна програма, която да блокира повечето мрежи от средна големина, но за целта използва само частица от големите компютри „Крей“ в мазето на ЦРУ. За няколко минути дешифрира файла с паролата на „Халиуел“. Вътре беше и името на Фераро, но неговата парола също беше шифрована. След още няколко минути и милиони компютърни операции трепкането на екрана изведнъж спря.

Вместо него се появи: „Добре дошли, д-р Фераро“. Бяха влезли.

— Откъде да започна? — попита Кори, когато в библиотеката с файлове се появиха десетина папки.

— Търся файл, който вероятно има много безобиден вид, но няма да може да се отвори, дори ако някой открадне паролата на Фераро.

— Има две възможности — каза най-накрая момчето. — „Архитектура покрай Пътя на коприната“ или „Дуплекс“.

— На латински „дуплекс“ означава двойник — предположи Кейт.

— Където самотната нишка се сплете със своя двойник — добави Къртис. — Нещо ми подсказва, че Фераро не би избрал толкова явно име на файла, но пък той може да съдържа просто двойното счетоводство на Халиуел. Нека опитаме с архитектурата по Пътя на коприната.

— Каквото и да съхранява в папката, той държи никой да не го види, поне никой от „Халиуел“ — обясни Кори след двадесет минути, докато големите компютри „Крей“ продължаваха да извършват милиони високоскоростни изчисления едновременно. Внезапно летежът на цифри и символи върху екрана спря.

— Хладнокръвно копеле — беше единственото, което Къртис можа да каже, докато оглеждаше отделните файлове, озаглавени с имена като „Еър Форс 1“ или „Цезиев хлорид“.

— Да проверя ли дали е шифровал и тези?

Къртис кимна и Кори кликна на „Лондон“. Файлът съдържаше поредица документи, включително чертежи на водоснабдителната система на града и разположението на пречиствателните станции. Имаше и карта на площад „Трафалгар“.

— Всичко това е свободно достъпна информация, но когато се събере на едно място, ще е достатъчна, за да бъде затворен до края на живота му — въздъхна Кейт.

— В тази страна ги пращаме на електрическия стол.

— Варварско и прекалено бързо за него. По-добре да гние в затвора — отбеляза Кейт.

Къртис се наведе напред и кликна на папката, обозначена с „Пътувания“.

— Изглежда, нашият приятел е в Пекин — заяви Къртис, след като отвори един имейл, потвърждаващ резервация за полет предишния ден.

— Да вляза ли в „Двойник“? — попита Кори с усмивка.

Малко по-късно на екрана се появиха всички сметки на компанията „Халиуел“, но този път истинските.

— Кори, ти си гений. С останалото ще се заемем ние — каза Къртис, който забеляза файл, озаглавен „Болтън“, към края на дървото с папки. Не искаше момчето да прочете информацията за президента.

— Сега ми плащат за това — подхвърли Кори и се ухили на Кейт, докато пишеше поредица кодови думи, които щяха да върнат Къртис обратно в системата. — Ако внимаваш и не промениш нещо, вероятно няма да усетят, че си бил вътре. Ако обаче Фераро е единственият, който има достъп до тези файлове, информацията за датата и часа на ползването им може да го предупреди. — След тези думи Кори си тръгна.

— Боже мили! — измърмори Къртис. Подкупите за Болтън, тогава още вицепрезидент, бяха суми от порядъка на милиони, прехвърляни в банка на Бахамските острови. Къртис кликна на файл, озаглавен „Срещи“, и отвори най-новия. На медиаплеъра му трябваха няколко секунди, за да тръгне. След това се разнесоха гласовете на Болтън и Ричард Халиуел, които никой не можеше да сбърка.

90.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Том Макнамара поклати глава с удивление, след като Къртис му показа банковите сметки и пусна записа на разговора между Халиуел и Болтън. В своята почти четиридесетгодишна кариера Макнамара бе видял как Никсън подава оставка, преди да бъде обвинен в престъпление, и как вицепрезидентът Спиро Егню подава оставка заради корупция. Корупцията по високите етажи на властта не беше нещо ново. Тя съществуваше от древни времена, но пред размера на получаваните от Болтън суми Никсън и Егню изглеждаха аматьори.

— Е, предполагам, че ако се готвиш да ограбиш банка, ще предпочетеш тя да е голяма — отбеляза цинично Макнамара.

— Том, не ме тревожат подкупите, а заговорът за нападението срещу китайците в Пекин, в който се включва и изтребването на половината човешка раса. След няколко дни летището на Пекин ще обслужва по осемдесет самолета на час. А в края на игрите, когато хората започнат да се връщат у дома, ще се изправим пред проблема с пренасянето на заразата с ебола-шарка в стотици хиляди градове и градчета.

— Всеки път, когато си помисля, че вече съм видял всичко в политиката, някой гладен за власт задник доказва, че не съм прав. От думите на професор Сайед и д-р Брейтуейт излиза, че Долински е бил много по-напред, отколкото сме си мислили. Къде е в момента Халиуел?

— Води предизборна кампания в Луизиана. Кейт каза, че трябва да се върне вдругиден.

— А вирусът?

— Фераро, наричан още Ал Фалид, е заминал вчера за Пекин и макар да не е толкова тъп да се опита да пренесе шишенцата със смъртоносния вирус през митницата на летището, поне се надявам да е така, аз уредих един от нашите самолети. Имран има малко работа в ООН, така че изпратих Брейтуейт в Атланта, за да провери дали всичко е на мястото си в трезора на „Халиуел“. Цялото това начинание се оказа толкова опасно, колкото и двамата предполагахме.

— Мисля, че Имран е прав. Трябва да приключим тази шибана програма за супервируса ебола-шарка незабавно — заяви Том, ядосан от късогледството на хората, които отказаха да унищожат запасите от едра шарка, докато имаха тази възможност. — Това обаче е само половината от проблема. Ще арестуваме Халиуел, но той ще се измъкне, защото иначе републиканците просто ще потънат. Като имам предвид отношенията на вундеркинда с президента — подхвърли Том и погледна нагоре към седмия етаж, — няма да се изненадам, ако успеят да намерят начин да запазят всичко в тайна поне до изборите, а може би и после. Колкото до президента…

— Импийчмънт?

— Нещата се свеждат до това, но представяш ли си въздействието на един процес в Сената? Благодарение на нашата външна политика „първо бомбите, а после въпросите“, да не говорим за увереността в някои среди, че Бог е с нас, всеки ден някой някъде да гори нашето знаме. Не съм от онези, които ще прикрият вонящата помийна яма, в която някои наши политици плуват, но ако някога се разкрие, че американският президент е бил част от заговор да се изтрови половината човечество, сблъсъкът на исляма със Запада ще ескалира до крайност.

— Прав си — съгласи се Къртис. — Фактът, че по това време не е бил президент, няма да ни спаси, но все пак имам предложение. Преди да се качиш на седмия етаж и да им дадеш възможност да скрият ставащото, трябва да ти кажа, че в Капитолия има един човек, на когото можем да се доверим.

— Кой или коя може би? — мрачно попита Том.

Къртис се ухили, пренебрегвайки заяждането.

— Професор Сайед е много добър приятел със спикера на Камарата на представителите.

— Не спомена ли наскоро, че председателят Бъртън е тъст на Халиуел?

— Дори дъщеря му да е затънала до шия в това, а аз съм сигурен, че няма никаква представа какво е намислил нейният съпруг психопат, Бъртън няма да трепне. Нещо по-важно, може би знае как да се справим със случилото се, и то по най-добрия начин. Дейвис Бъртън е човек с принципи и ветеран от Виетнам.

Том кимна.

— Помня. Медал на Конгреса за храброст, когато взводът му попаднал на двеста виетконгци на някаква пътека в джунглата. Запазил спокойствие при престрелката и на практика спасил живота на своите. — Том Макнамара се замисли. Беше рисковано, но той бе прекарал целия си живот в бизнеса с риска. Вундеркиндът горе можеше да изчака още малко. — Двадесет и четири часа достатъчни ли са? — беше единственото, което попита.

91.

Кабинетът на председателя на Камарата на представителите, Конгрес на САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия

Ушите на Ранди Бейкър, младия помощник в кабинета на председателя на камарата, се наостриха, когато забеляза внезапната суетня. Срещите с някои от най-силните хора във Вашингтон се отмениха внезапно, което можеше да означава единствено, че се е случило нещо важно. Бейкър се изненада, когато посетителите се представиха сами. Никога не беше чувал за някой си професор Сайед, нито за Къртис О’Конър, но и двамата веднага бяха поканени в кабинета на председателя.

— Трябва да призная — сериозно заяви Дейвис Бъртън, след като Къртис му пусна записа и го информира за опасенията си от прикриване на аферата, — че това със сигурност е най-голямата конституционна криза, пред която САЩ са се изправяли някога. И не бих искал да ви обидя, господа, но ако не бяхте донесли записа, едва ли щях да ви повярвам — добави той. — Въпреки че нямаше да е за първи път, когато хора на високи постове са били съблазнявани от властта и парите.

— Дейвис, мисля, че Том и Къртис са прави — заговори Имран. Аз също не съм от хората, готови да прикриват нещата, но разобличаването на президентското участие в нещо с мащабността на пекинската конспирация ще навреди много не само на Съединените щати, но и на други нации. Икономическите последици ще направят рухването на Уолстрийт през 1929 г. да прилича на малка вдлъбнатина по пътя, а антизападните чувства направо ще експлодират. Това е един от онези редки случаи, когато истината не е в обществен интерес. Проблемът е, че ако Болтън бъде обвинен, а няма съмнение, че това трябва да стане, не виждам как ти и твоите колеги можете да попречите подобно нещо да се разчуе.

Големият държавник от Юга замълча, чудейки се как да се справи с тази криза по начин, който да не навреди на нацията и западния свят.

— Но не е само това — добави Къртис. — Ако съм разбрал правилно процеса на импийчмънт, президентът Болтън ще продължава да изпълнява функциите си, докато Сенатът не реши дали е виновен или не. Ние не можем просто ей така да нахълтаме в Овалния кабинет и да арестуваме президента.

— Ако всичко не беше толкова истинско, от тази история щеше да излезе страхотен сценарий за филм — измърмори Дейвис Бъртън. — Вие ми подсказахте една идея. Реализацията й зависи от това дали ще успея да привлека колегите на моя страна. За всички нас ще е важно те да си мълчат, докато не бъдем готови да действаме. Има една малко известна част от конституцията, която позволява на един-единствен човек да арестува президента. Но вие сте прави — добави той, — не е разумно арестът да се извърши в Овалния кабинет.

Стратегията беше много рискована, оправдана единствено от извънредни обстоятелства — ако президентът или вицепрезидентът се окажеха забъркани в криминална дейност.

Щом посетителите на Бъртън си тръгнаха, любопитството на Ранди Бейкър се усили, защото изведнъж всички срещи на председателя бяха отменени. Ранди тръгна надолу по коридора, за да намери спокойно място, където да използва мобилния телефон, който неговият щедър ментор му беше осигурил. Политиката е такава, каквато е, и той предчувстваше, че кариерата му ще бъде много вълнуваща.

Когато излязоха от кабинета на председателя, Къртис включи отново телефона си и откри тревожно съобщение от Кейт. Шишенцата със смъртоносната ебола-шарка, както и тези с ваксината, бяха изчезнали заедно с Долински.

92.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Кейт Брейтуейт пусна обеззаразяващия душ и остави водата да тече по визьора и останалата част на защитния й костюм. Чувстваше се зле, но се насили да запази спокойствие и устоя на подтика да съкрати душа. Ругаеше се наум, че не вдигна тревога още тогава, когато попита д-р Долински защо приготвя толкова много шишенца с вируса и защо ваксината се произвежда експериментално.

Кейт взе асансьора до тридесет и седмия етаж и натисна звънеца до ключалката и отвора за чип карти. Нито тя, нито Имран получиха карти, програмирани за достъп до светилището на Халиуел.

— С какво мога да ви помогна? — чу се гласът на Симон.

— Аз съм Кейт Брейтуейт.

След ясно доловимо щракване Кейт бутна тежката червена врата. Симон не седеше на бюрото си, а вратата към кабинета на Халиуел бе открехната. Жената се беше изправила до писалището на шефа си с голяма чаша уиски в ръка, вторачила поглед навън към планината Стоун.

— Симон, знаете ли къде е д-р Долински?

— Не, и не ми пука. През последните две седмици не се е мяркал — отговори Симон и залитна, докато се обръщаше.

Кейт осъзна, че жената плаче.

— Добре ли сте? — попита тя. Нямаше впечатлението, че Симон Карстеърс е от хората, които плачат.

— Ще се оправя, макар че ще си отида скоро. Предполагам, че ще бъда заменена — профъфли Симон завалено. Молбата за работа, която беше намерила в бюрото на Ричард, лежеше най-отгоре.

— Съжалявам, наистина. Мога ли да попитам защо? — поинтересува се Кейт, изненадана да открие, че жената здравата се налива.

— Да, така или иначе скоро всички ще научат. Д-р Халиуел реши да ме смени с по-млада жена — обясни Симон, защото алкохолът беше разхлабил хватката, с която обикновено пазеше частния си живот от чужди погледи. — Което е чиста неблагодарност след всичките години, които му отдадох. Но такъв е животът, скъпа. Трябва да ти кажа, че той е безскрупулно амбициозно копеле, а аз винаги съм се лъгала, че на мен това няма да ми се случи. — Тя отиде с несигурни крачки до барчето на Халиуел и се върна с полупразна бутилка „Чивас Регал“.

— Няма ли да се борите? — попита Кейт, изненадана от внезапната промяна в поведението на яростната Симон.

— Мислих за това. Достатъчно съм набрала на нещастното лицемерно копеле, за да го пратя четири пъти по дяволите, но знаеш ли какво? Аз стоя над тия неща. — Думите й се сливаха. — Той е ужасно скапан любовник и ако някоя друга желае да прескача малката му превзета жена, когато тя стане първа дама, за да стигне до него, да заповяда. Аз лично имам едно чудесно малко местенце на Бахамските острови и се махам оттук.

Кейт вече не слушаше дрънканиците на Симон. Тя се бе втренчила в покрива на лабораториите с четвърта степен на защита. Нещо не беше наред и накрая тя разбра какво. Сега, когато гледаше към лабораторията от тридесет и седмия етаж, нейният покрив се оказа значително по-голям от района, който тя, Имран и Долински използваха. И не само това: Кейт можа да преброи два пъти повече вентилационни системи.

— Има ли и друг вход към обезопасените лаборатории? — попита тя.

— Защо се интересуваш? — изтрезня малко Симон.

Тъй като не отрече направо, Кейт реши да я притисне малко.

— Хайде да седнем — предложи тя и тръгна към кожените кресла. — Вижте, зная, че в момента сте разстроена, и искрено съжалявам, че ще напуснете, но някои от програмите, които се провеждат тук, може да не са такива, каквито изглеждат. Моите колеги и аз смятаме, че Ричард Халиуел е забъркан в опасни и незаконни действия. Ако е така и вие го прикривате, тогава вероятността да стигнете до Бахамите е твърде малка. От друга страна, ако ни помогнете, ще останете на свобода — заяви Кейт и извади значката на ЦРУ.

Симон се втренчи навън в спускащия се мрак.

— Защо не — промърмори и потърси ключа за асансьора във все още отвореното чекмедже на бюрото. — Винаги съм се чудила какво има долу, но първо трябва да отида до тоалетната, скъпа.

Беше удивително как алкохолът сваля лустрото, помисли си Кейт и натисна бутона за бързо избиране на Къртис.

— Не мога да говоря дълго — започна тя. — В кабинета на Халиуел съм. Симон е къркана, но ще ми покаже асансьор, който смятам, че води в друга лаборатория на гърба на нашия комплекс.

— Къде е Халиуел?

— Ще се върне чак вдругиден. Трябва да затварям — приключи разговора Кейт, защото не искаше да рискува Симон да излезе от личната тоалетна на Халиуел и да я завари да говори по телефона.

Халиуел слезе по стълбичката на частния си самолет веднага щом кацна на пистата на летище „Хартфийлд-Джексън“ в Атланта и тръгна с големи крачки към макларъна, който служителите на летището бяха докарали пред ВИП терминала. Докато караше бързо към седалището на компанията си, мозъкът му работеше на бързи обороти. Беше планирал да се прибере след два дни, за да надзирава изпращането на шишенцата с ебола-шарката и ваксината за Пекин, и в друг случай посещението на професор Сайед в кабинета на председателя на камарата във Вашингтон нямаше да го притесни. Халиуел знаеше, че двамата споделят едно и също погрешно мнение за войната в Ирак. Ала появата на агента на ЦРУ, който отговаряше за програмата „Плазмид“, и отмяната на цялата дневна програма на председателя веднага щом двамата му посетители са си тръгнали, предизвика тревога у него. Халиуел вече беше решил, че на тази надута кучка Брейтуейт и на Долински ще се случи тежко лабораторно произшествие веднага щом шишенцата с ебола-шарка се озоват в самолета на път за Пекин, но преди това трябваше да се увери, че с вируса и ваксината всичко е наред.

На Симон й бяха нужни три опита, докато успее да вкара ключа в ключалката, но накрая асансьорът ги свали в малко мазе, пред още една тежка врата от неръждаема стомана, заключена с комбинационна ключалка.

— Сменя комбинацията на всяко първо число от месеца, но винаги използва една и съща поредица числа за всички ключалки. И ако тази не е по-специална… — обясняваше Симон, докато опипваше всеки бутон, преди да го натисне. — Voila… — Вратата се завъртя настрани, откривайки дългия тунел към частните лаборатории на Халиуел. Отвориха втората тежка врата в далечния край на тунела и Кейт ахна, щом се озова в обстановка, която й беше добре позната.

— Това е подготвителна зона с трета степен на защита — определи тя, докато гледаше синия защитен костюм на Халиуел с регулатора и галошите, готови за употреба.

— Какво, скъпа?

— Няма значение — каза Кейт, готова да си тръгне.

— Не искаш ли да видиш какво има оттатък? — попита Симон, сочейки с несигурна ръка към вратата с въздушен шлюз, на която бе изрисуван международният знак за биологична опасност.

— Видях достатъчно — отвърна Кейт, докато заключваше вратата. После поведе Симон обратно по дългия тунел, откъдето бяха дошли.

Стоманеносивите очи на Ричард Халиуел се присвиха, когато съзря полупразната бутилка уиски и отвореното чекмедже на писалището. Ключът за асансьора го нямаше. Халиуел отключи другото чекмедже, където държеше пистолет „Лугер“ за всеки случай. Пусна го в джоба си и натисна бутона за асансьора, а после долепи ухо до вратите. Механизмът работеше. Който и да е там долу, беше забравил ключа в ключалката. Две минути по-късно той излезе от асансьора и видя на двеста метра от себе си Кейт и Симон да крачат към него.

— Брей, брей, брей, кого виждам? — презрително изсумтя Халиуел.

Симон залитна към едната стена на тунела. Сърцето на Кейт едва не спря, когато се обърна и погледна зад гърба си. До далечната врата имаше най-малко осемстотин метра, а от другата страна беше заразната лаборатория. Преднамерено бавните крачки на Халиуел отекваха глухо по бетонния под, а гласът му ехтеше в стените.

— Д-р Брейтуейт, обещавам, че съвсем скоро ще се върнете там.

Без да обръща внимание на Симон, свлечена до стената на тунела, той почувства прилив на сили, докато приближаваше към Кейт. Хрумна му нещо друго.

— Кучко, преди да ти бия ебола-шарка, ще видя как изглеждаш гола и вързана за количка — прошепна й той. Почувства как получава ерекция и извади лугера от джоба си.

93.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Къртис почувства, че стомахът му се свива, докато белият цивилен „Лиърджет 60“ рулираше по пистата и накрая спря до черен самолет от същата марка, но с ясно забележимото златно Х на опашката. Дали Халиуел не се е върнал по-рано, запита се той.

Специалният агент Роб Бауър, оперативен служител на ФБР, ветеран с изсечени черти, работеше с Къртис повече от двадесет години. Сега той го очакваше със заповед за обиск на Халиуел Тауър и за арестуването на магната.

— Халиуел пристигна преди четвърт час — съобщи Роб, докато се качваха в цивилната му кола. — Имаме подкрепление от полицейското управление на Атланта, но ги оставих малко по-далече, защото исках да разбера какви са ти плановете.

Две тъмносини патрулки с познатата червена ивица на полицейското управление в Атланта бяха паркирали на известно разстояние от главния вход на фармацевтичната компания „Халиуел“. Роб Бауър много добре знаеше, че входът е под непрекъснато наблюдение.

— Наясно си, че ако арестуваме този тип, лайната ще се разлетят навсякъде — продължи Роб, докато изкарваше колата от паркинга пред ВИП терминала.

Къртис кимна. Между двамата съществуваше безгранично доверие.

— Меко казано, друже, ще трябва да ми се довериш. Халиуел не е единственият високопоставен човек, забъркал се в криминална дейност, но ние, Роб, трябва да стигнем там бързо. Имам усещането, че животът на един от агентите ми е в опасност.

Роб Бауър постави малка сигнална лампа, проблясваща в синьо, на покрива и се включи на честотите на двете патрулки. Времето за предпазливост отдавна бе свършило и двамата се надяваха, че звукът на приближаващите сирени щеше да накара Халиуел да се замисли.

Дълбоко в тунела под Халиуел Тауър нито д-р Халиуел, нито двете жени, които той беше подкарал към металната врата, чуваха нещо друго, освен звука от крачките си, които отекваха в дебелите бетонни стени.

Халиуел заплашително насочи пистолета си към Кейт.

— Първо ти! Качвай се на количката! — заповяда. Докато държеше главата й на прицел, той затегна коланите около глезените й с едната си ръка, а после повтори операцията и с китките. — Хайде сега ти! — изсумтя и пренесе вниманието си към Симон. При първия си опит тя падна, а количката се блъсна със силен трясък в облицованата с плочки задна стена на подготвителното помещение.

Халиуел прибра пистолета в джоба си, докара количката и издърпа Симон върху нея.

— Жалко, че позволи на любопитството си да надделее — презрително процеди той, докато я буташе към нишата за подготовка. — От изследванията, които проведох, ебола-шарката действа на хората много по-ефективно, отколкото на шимпанзетата, но допълнително потвърждение със здрави екземпляри като вас ще бъде от полза. Ще стане един от крайъгълните камъни в научните ни изследвания. — Червеникавата коса на Симон беше разрошена, а в очите й се четеше страх от Халиуел. Тя знаеше, че е безогледен, но никога не бе предполагала какво чудовище се крие в човека, наведен над нея. — Всяка хипотеза изисква точни изследвания, преди да бъде доказана. Тестовете трябва да се повторят много пъти — изръмжа той.

Щом въздействието на алкохола малко отслабна, Симон започна да се съпротивлява и да се опитва да се освободи от найлоновите колани, които я държаха легнала. Неведнъж беше ставала свидетел как Халиуел контролира хората, като използва обаянието си. Сега разбра, че и насилието не му е чуждо. Симон потрепери. Психопат, който се беше кандидатирал за най-високия пост в Съединените щати.

Халиуел остави завесата дръпната.

— Искам да гледаш — каза той, когато се върна при другата количка.

После бавно плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото на Кейт.

Кейт се изплю в лицето му, когато помилва слабините й.

— Ти, мръсен, дегенерирал копелдак! Махни си ръцете от мен.

— Ще съжаляваш за думите си — студено каза Халиуел, избърса лицето си и тръгна да търси широка лепенка.

Роб Бауър спря със скърцане на гуми пред пропуска на „Халиуел“. Сирените на двете полицейски коли на управлението в Атланта престанаха да вият, когато колите паркираха зад него.

— ФБР. Отворете вратите! — заповяда Бауър и показа значката си.

Пазачът се поколеба и се обърна към своя началник, който се опитвате да намери Халиуел по телефона. Поклати озадачено глава, когато Халиуел не вдигна. Заповедите бяха пределно ясни. Никой няма право да влиза без негово разрешение, така че той трябваше да задържи полицията, докато успее да се свърже с шефа.

Къртис видя червения „Макларън“ на Халиуел, паркиран пред входа на небостъргача.

— Той е тук и е бързал — каза Къртис, когато старшият на охраната дойде до прозорчето.

— Не можете…

Откакто Къртис се помнеше, специален агент Роб Бауър, също като него, си падаше по модела „Магнум“ на „Ругър“, 44-ти калибър.

— Отвори вратата или ще прекараш следващите петнадесет години от живота си в затвора, като си вардиш задника от останалите противни типове там.

Докато асансьорът летеше нагоре към рецепцията на тридесет и седмия етаж, Къртис си наложи да се съсредоточи върху онова, което трябваше да прави, и да се отърси от чувствата си към Кейт. Щом видя, че комбинационната ключалка е затворена, той извади револвера си и я отнесе. След секунди вече бяха в кабинета на Халиуел. Някакъв мобилен телефон звънеше на бюрото, където Халиуел го бе зарязал. От охраната все още трескаво се опитваха да го намерят.

— Нека неколцина от твоите хора проверят долния етаж. Кабинетът на д-р Брейтуейт е в дъното, но имам усещането, че няма да я намерят там — добави Къртис, докато крачеше към покритата с орехов панел асансьорна врата в далечния край на огромния кабинет на собственика на компанията.

Симон не беше единствената, която забравяше ключа в ключалката, и далеч под краката му вратите на асансьора тихо се затвориха.

Кейт отново наплю Халиуел и той й удари плесница.

— Не трябваше да правиш това — каза й бавно и многозначително. — На лошите момичета им инжектират ебола-шарка, а ти беше много, много лоша.

Въпреки перченето Кейт почувства как ледени ръце сграбчват стомаха й. Сивите очи на Халиуел бяха напълно безизразни и тя стигна до същия извод като Симон. Не за първи път в историята някой опасен психопат стигаше застрашително близко до най-висшия пост на своята страна. Ричард Халиуел беше само на няколко печалби в първичните избори в останалите щати от номинацията на републиканците за Белия дом. Кейт изскимтя, когато той залепи широка лепенка върху устата й.

— Може би ще бъде най-приятно да свърша това на фона на Петата на Бетховен? — гласно попита Халиуел и пусна уредбата. — Толкова величествена музика. Та-та-та-таа… та-та-та-тааа… — запя той едновременно с оркестъра. — Чудесно — погледна я похотливо, докато ерекцията му нарастваше. Ръцете му се плъзнаха под сутиена на Кейт, а после в бикините й. Младата жена се насили да запази спокойствие, за да не се задуши от жлъчката, която се надигна в устата й.

94.

Международното летище, Пекин

— По работа или за развлечение, мистър Фераро? — попита младата китайска граничарка на много приличен английски.

Почти веднага след спечелването на домакинството китайското правителство беше организирало курсове по английски за всеки служител, който щеше да общува с чужденци. Нищо не трябваше да попречи на пекинската олимпиада да „бъде най-добрата за всички времена“. Игрите бяха пропускът на Китай за XXI век.

— По работа — отговори любезно Фераро.

Жената се усмихна отново, когато сравни лицето му с това на снимката в американския му паспорт.

— Приятно прекарване.

Салонът за пристигащите на пекинското летище бе препълнен с хиляди хора, дошли за церемонията по откриването на игрите, която щеше да се проведе само след шест дни. Ал Фалид тръгна направо за паркинга пред терминал №2, където го чакаше един от хората на Халид Кадир.

— Всичко наред ли е? — попита Ал Фалид, взимайки от посрещача си чантата, в която имаше един „Валтер“ П38.

Шофьорът кимна.

— Нашите хора са подготвени и всички имат достъп до вентилационните системи. Прибрахме ваксината от пристанището в Цинтао и я раздадохме на хората тук и в Синдзян — докладва той, докато изкарваше колата от паркинга на терминала.

Беше почти полунощ, когато пристигнаха, но Пън Ю, садистичният управител на мечата ферма на „Ал Кайда“, беше буден и ги очакваше.

— Долински пристигна ли? — попита Ал Фалид.

— Спи, господин Флид — отговори Пън Ю.

— А служителите?

— Мечата ферма затворен, както иска, господин Флид, и служители даден дни за игрите.

— А багажът на Долински?

— Много сандъци, господин Флид. В склада зад клетките.

— Ю, добре си се справил. И ти можеш да си вървиш по случай игрите, но ми трябват ключовете ти — каза той, а после се обърна към шофьора. — Ела утре да ме вземеш. — Защото за онова, което Ал Фалид възнамеряваше да направи, не му трябваха свидетели.

Когато управителят и шофьорът си заминаха, Ал Фалид се върна в стаята си и извади валтера от малката чанта. Провери дали пълнителят е зареден и се усмихна, докато навиваше заглушителя. Халид Кадир не е прав, помисли си той. Подобно на Осама бин Ладен преди него, уйгурският микробиолог бе станал притегателна фигура за мнозина в потъпкания мюсюлмански свят. Но Кадир грешеше, като смяташе, че може да се преговаря със Запада, както не беше прав и за това, че човек като Долински трябва да бъде пощаден. Ал Фалид се страхуваше, че когато грузинският учен осъзнае страховитото опустошение, което вирусът му е предизвикал, ще се разприказва, както направиха хората, работили по проекта „Манхатън“ за създаването на ядрена бомба. Всичко, което би могло да насочи неверниците към самоличността на Амон ал Фалид в Съединените щати, трябваше да бъде елиминирано.

Той се промъкна до стаята на Долински и пъхна главния ключ в бравата. Вратата изскърца, когато я бутна да се отвори, но можеше да не се тревожи. Юнашкото хъркане на грузинеца разтърсваше тънките стени. Ал Фалид насочи цевта на валтера към тила на Долински и от няколко сантиметра натисна спусъка два пъти. Оръжието имаше силен откат.

95.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Халиуел стоеше до стола от неръждаема стомана пред работната маса. Той взе защитния си костюм и ритмично го размаха пред Кейт в такт със симфонията. По тънките му устни играеше заплашителна усмивка, докато със свободната си ръка правеше жест, че уж бие инжекция. На Кейт й прилоша, когато Халиуел тръгна към нея, сваляйки ципа си.

Щом Къртис и специален агент Бауър излязоха от асансьора, придружавани от двамина патрулни полицаи, те чуха началните тактове на Петата симфония на Бетховен. С изваден пистолет Къртис се хвърли в тунела. Беше празен. Музиката се носеше от полуотворената врата в края му, на около осемстотин метра от тях.

Тъй като беше в по-добра форма от другите трима мъже, Къртис ги бе изпреварил с около двадесет метра, когато стигна до вратата, приведе се и използва силата на звука на уредбата, за да се приближи незабележимо. Помещението, което приличаше на ниша със завеса в приемно отделение на болница, беше празно, но по-нататък имаше още една полуотворена масивна врата.

Халиуел стоеше с гръб към Къртис, а ръката му лежеше върху някакъв човек, вързан на стоманената количка. Къртис осъзна, че това е Кейт. Когато първата част от прочутата симфония свърши, Халиуел натисна спирачката на количката с крак и понечи да се качи върху нея. Къртис го приближи тихичко, изгарящ от желание да има подръка достатъчно дълга жица, за да го удуши. С рязко движение дръпна Халиуел, който изгуби равновесие и тупна върху бетонния под.

— О’Конър, мъртъв си — извика Халиуел, когато изненадата на лицето му се смени с гримаса на дълбока омраза. С неочаквана пъргавина той скочи на крака, но обувката на Къртис го улучи в челюстта.

Секунда по-късно Халиуел се просна по лице на земята и зарева като ранен лъв, когато патрулните полицаи щракнаха белезниците около китките му, докато притискаха диво мятащото му се тяло към пода. Къртис им подхвърли ролката широка лепенка, която намери до Кейт, и те овързаха ритащите му крака.

— Ще се видим след малко в кабинета на Халиуел — каза Къртис на Кейт и Роб Бауър, след като двете жени решително отказаха да бъдат отведени в болница.

Къртис си сложи защитния костюм на Халиуел, който му беше голям и висеше като торба, но все пак щеше да го защити от това, което се криеше от другата страна на вратата.

След като включи регулатора и мина през въздушния шлюз, коравият агент на ЦРУ беше потресен от това, което откри. Тези три човешки същества бяха отвлечени от улиците на цивилизован западен град по нещастна случайност. И трите бяха още живи, но нито морфин, нито някакво друго лекарство би могло да облекчи смазващите болки, които изпитваха. Къртис се загледа в едно около единадесетгодишно момиче, измъчван от чувство на дълбоко безсилие. С телесната си температура от 37ºС човешките същества бяха идеален гостоприемник на филовирусите и създаденият от човешката ръка вирус, който й бе инжектиран, се размножаваше с удивителна бързина. Къртис можеше да види тъмните петна под кожата й, защото ебола-шарката превръщаше органите й в каша, а дробовете й бавно се пълнеха с кръв и гной. Знаеше, че ако не открият липсващите шишенца, когато филовирусът бъде пуснат на свобода, стотици милиони хора ще умрат от същата ужасна смърт.

Той провери фризера до количките. Вътре намери четири пакета замразена меча жлъчка от някаква меча ферма в Цинтао. Основното проучване на тъмната страна от света на Халиуел, което щеше да бъде направено по-късно, щеше да открие запас от спори на антракс със сложно покритие от силиконови обвивки, тънки само частица от микрона. Спорите щяха да се окажат еднакви с тези, използвани в атаката срещу сенатор Дешъл.

Вратата на кабинета на Халиуел се отвори и единият от патрулните полицаи влезе да съобщи, че шефът на фирмата е отведен под засилена полицейска охрана. Охранителите й също били прибрани за разпит. А шефът на полицията на Атланта вече се качвал.

— Шизофреник с раздвоение на личността? — попита младият полицай, потресен, че човек, който участва в надпреварата за президент, може да има толкова тъмни тайни.

— Прекалено рано е да се каже — отговори Къртис. Млади патрулни полицаи като това момче трябваше да учат по време на работа, затова дори в тази суматоха Къртис намери няколко секунди за неговото образование. — Няма съмнение, че скъпите адвокати на Халиуел ще твърдят нещо подобно в негова защита, но не се шокирай много, когато хора на високи постове се оказват със сериозни недостатъци — добави О’Конър, след като вярно разчете изражението на обезверяване, което съзря в очите на младия полицай. — Властта и корупцията често вървят ръка за ръка.

Кейт и Симон седяха на един от диваните на Халиуел и ръцете им вече не трепереха, успокоени от изпития „Чивас Регал“, а зад писалището на арестувания се беше разположил Къртис и чакаше достъп до вътрешната компютърна мрежа на ЦРУ.

— За момента ще е най-добре да оставим администрацията и фармацевтичните лаборатории на „Халиуел“ да работят нормално — каза той на Роб Бауър, — но искам входовете към двете лаборатории с четвърта степен на защита да бъдат запечатани.

Когато на следващия ден човекът от кучкарника се появи с още двамина скитници, го очакваше голям шок, а пленниците му получиха втори шанс в живота.

— Ще трябва да ми се довериш за това, Роб, но във Вашингтон тече една друга операция, която трябва да довършим, и ако нещо от станалото тук се разчуе, тя може да бъде изложена на опасност.

— Добре, приятелче — отговори Роб, и докато един от патрулните полицаи отвеждаше Симон на разпит, той отиде да се срещне с началника на полицията в Атланта.

— Сигурна ли си, че не искаш да те прегледа лекар? — попита отново Къртис Кейт, докато чакаше резултатите от проверката на пътуванията на Алън Фераро да излязат на екрана на компютъра на Халиуел, както и пътуванията на „Джордж Вашингтон“.

— Добре съм — отговори Кейт.

Агентът прегледа полученото разписание от пристанищните власти в Савана. Пристанището за контейнери на западния бряг на Джорджия беше шестото по големина в страната и Къртис знаеше, че отпътуването на мореходния влекач две седмици по-рано е минало незабелязано. Въпреки приоритетността на въздушните снимки от Багдад и граничните райони на Афганистан, Пакистан и Хиндукуш, администрацията много внимателно наблюдаваше и нарастващата заплаха от Китай, така че последните кадри от американското сателитно разузнаване бяха засекли „Джордж Вашингтон“ недалеч от главната квартира на китайския северен флот в пристанището на Цинтао.

— Трябва да тръгвам — каза Къртис. — Пакетите с меча жлъчка, които открихме във фризера на Халиуел, са от мечата ферма в Цинтао, но имам предчувствието, че там се крие нещо повече.

— Защо не накарате китайците да я претърсят? — предложи Кейт.

— Защото ще запазят вируса за свои собствени изследвания. Тази зараза трябва да бъде унищожена, същото важи и за световните запаси от едра шарка. Почти сигурен съм, че ще намеря Ал Фалид в тази ферма, а вероятно и Долински. Няма гаранция, че Кадир няма хора в китайската полиция, които да му подшушнат. Не мога да се успокоя, докато не приберем тези шишенца в нашето посолство в Пекин и после с дипломатическата поща вкъщи.

— Ще дойда с теб — твърдо заяви Кейт.

Къртис поклати глава.

— Прекалено опасно е.

— Още не съм преживяла бойното си кръщение — озъби се тя, но ядът й бързо премина. Виждаше, че Къртис се опитва единствено да я предпази, и му беше благодарна за това. — Виж — обясни тя, — нямахме много време да се опознаем, но за голямо неудоволствие на баща ми аз членувах в стрелкови клуб и вероятно мога да боравя с магнум 44-ти калибър по-добре от теб.

Къртис се усмихна и повдигна вежди, като попита невинно:

— Да не се шегуваш?

— И двамата знаем, че ако тези шишенца са в мечата ферма в Цинтао, значи са предназначени за Пекин, претъпкан с три милиона допълнителни гости от бог знае колко стотици хиляди градове и паланки от цял свят. Може и да разбираш малко от полимеразните верижни реакции — сви устни Кейт, а зелените й очи си възвърнаха обичайния блясък, — но аз съм експертът по вируси и затова ще дойда с теб.

— А Имран? — опита се той за последен път да я разубеди.

— Само защото е мъж ли? — попита тя многозначително.

— Налага се да използвам безопасния телефон в твоя кабинет — каза Къртис, който тайно се радваше, че младата жена ще го придружи. — Том Макнамара трябва да забави вундеркинда и да уреди самолет до Пекин, защото това е над възможностите ми. Но ако има двойно легло, бих ти ги демонстрирал!

Кейт го шляпна по врата, докато слизаха към долния етаж.

96.

Капитолийският хълм, Вашингтон

Когато пристигна на Капитолийския хълм, за да се обърне към историческото съвместно заседание на Сената и Конгреса, президентът Болтън с изненада разбра, че спикерът на камарата Дейвис Бъртън го очаква. Той беше информиран, че процедурите ще бъдат същите, както при обръщението за състоянието на нацията, и че ще бъде придружаван от сержанта на Конгреса. Президентът не можеше да влезе в заседателната зала без официална покана и без да е придружаван до мястото си на подиума.

— Господин президент, извинявам се за нарушаването на процедурата, но възникна въпрос от изключителна важност, за който трябва да ви съобщя.

— Бъртън, не може ли това да почака, предстои ми да държа реч? — раздразнено попита президентът.

— Не, господин президент, не може. Трябва да ви информирам в моя кабинет, преди да влезете в залата.

— Бъртън, гледай да си заслужава — озъби се президентът Болтън.

Сержантът ги последва на дискретно разстояние, решен да изпълни дълга си, макар все още да не можеше да осъзнае чудовищността на заговора за нападение срещу целия свят в Пекин и за участието на президента в него. В обикновено шумната и препълнена заседателна зала наблизо настъпи тишина.

— Господин президент, тези сметки ваши ли са? — попита Дейвис Бъртън, като плъзна един лист по плота на бюрото към президента, който беше седнал срещу него. В документа имаше подробна информация за близо петдесет милиона долара от подкупи, депозирани в сметка на името на Чарлс Болтън.

— Как смееш! — изригна президентът Болтън. — Ще те изхвърля на улицата заради това! — Лицето му беше добило странен белезникав цвят.

— Господин президент, аз не мисля така. — До последно Дейвис Бъртън се придържаше към протокола, обръщайки се към обезчестения и замесен в престъпления президент с неговата титла. Председателят Дейвис Бъртън натисна един бутон и пусна записа на разговора между Болтън и Ричард Халиуел в неговия кабинет, който ЦРУ му беше предоставило. Болтън пребледня още повече.

В последния момент Том Макнамара и председателят на Камарата на представителите бяха информирали директора на тайните служби и директора на ЦРУ. Двама агенти от тайните служби, които обикновено се грижеха за охраната на важни лица, сега стояха пред вратата на кабинета на председателя на камарата, готови да помогнат на сержанта на Конгреса, единствения човек, който според конституцията има властта да арестува президента.

Директорът на ЦРУ едва не получи удар от ярост, че не е бил уведомен, но Макнамара го погледна право в очите и каза:

— Виждал съм много директори, но вие определено сте най-лошият. Ако искате доказателство, потърсете доклада за Бил Крофърд. Той беше обезглавен, защото отказахте да осигурите на младите агенти достатъчно подготовка, за да могат да действат в забравените от бога места, където ги изпращаме. Когато стигнем до дъното на тази помийна яма, ще имате нужда от преквалификация, защото приятелчетата ви в Белия дом няма да ви отърват.

Сержантът на конгреса нямаше защо да се притеснява. Последното доказателство в записа не беше толкова изобличително, колкото плановете за Пекин, но и то щеше да е достатъчно, за да приберат президента зад решетките за дълги години.

Президентът на Съединените щати се сви в креслото си.

— Възнамерявам да се погрижа да изпитате цялата строгост на закона, господин президент — заяви Дейвис Бъртън. — За момента обвиненията срещу вас ще се ограничат с подкупите, които сте взимали в продължение на години. На членовете на Сената и Конгреса бяха представени достатъчно подробности, за да осигурим тяхното съдействие и мълчание за невероятната конспирация срещу Пекин. Вие сте участвали в един от най-зловещите заговори в историята на човечеството. Аз и моите колеги сме на едно мнение, че не е в интерес нито на Америка, нито на света да разкрием истината, но всичко зависи от това дали ще можем да намерим шишенцата.

Не, господин президент, не са били доставени с дипломатическата поща до посолството ни и после на платените бандити на Халиуел, както вие сте наредили. Преди две седмици са били откраднати от лабораториите на „Халиуел“ от Долински, човека, на когото по ваше настояване помогнахме да дезертира. Д-р Едуард Долински работи за „Ал Кайда“. Къртис О’Конър ще се опита да намери шишенцата и да ги върне. Ако не успее, не мога да си представя какъв ще бъде резултатът. Сигурен съм само в едно: вие ще умрете на електрическия стол. И в двата случая нека Бог се смили над вас, защото предадохте високия пост, който ви беше поверен.

Президентът кимна замаяно.

Сержантът на Конгреса, придружаван от двамата агенти от тайните служби, съпроводи президента до една странична врата, където вече чакаше кола. Дейвис Бъртън бе настоял масмедиите да не излъчват кадрите с арестувания президент, когото очакваха да излезе от залата след речта му. С мрачна решителност Бъртън тръгна към залата, за да говори вместо президента.

— С дълбока тъга трябва да обявя на вас, моите съграждани, и на света, че президентът на Съединените щати беше арестуван.

В галерията за зрители се чуха високи ахвания.

— Като вицепрезидент и като държавен глава, президентът Болтън е бил замесен в сериозни криминални престъпления, включително взимането на милиони долари подкупи. — Съобщението с внимателно подбрани думи позволяваше по-нататъшно уточняване, ако пекинската конспирация излезеше на бял свят. — Предполагам, че мнозина ще попитат защо не беше започната процедурата по импийчмънт. В този случай престъпленията са толкова сериозни, а доказателствата толкова необорими, че когато преди малко те бяха представени на президента в кабинета на председателя на Камарата, той не можа да се защити.

Дейвис Бъртън изчака, докато ужасеният шепот в галерията престана.

— Поради липсата на вицепрезидент постът на президент се полага на мен като председател на Камарата на представителите, който е следващият по значимост пост в страната. Макар че в миналото съм се опитвал да спечеля този пост, никога не съм искал да го заема при подобни обстоятелства. Обаче точно както демократичният процес, който е гръбнак на нашата велика страна, определи резултатите от изборите, в които участвах и изгубих, така една малко известна част на конституцията разрешава арестуването на непокорен президент от сержанта на Конгреса. Сега не е време за предизборни крамоли, сега е време за лекуване на раните. Ако колегите ми пожелаят, аз ще издигна отново кандидатурата си за този велик пост. Междувременно нямам намерение да решавам важни въпроси от вътрешната политика в месеците до следващите избори. В областта на външната политика ще направя всичко по силите си, за да възстановя доброто име, с което някога се ползвахме сред хората, с които споделяме тази планета. Спомням си какво каза веднъж големият президент Хари. С. Труман точно от това място: „Организацията на обединените нации, най-голямата надежда на света за мир, излезе от тези години на изпитания по-силна и по-полезна от всякога. Свободните нации се обединиха срещу усилията на комунистите да скъсат Хартата“51.

Съжалявам, но трябва да призная, че през последните месеци Съединените американски щати са държавата, която се опитва да скъса Хартата. Онзи ден прочетох един доклад на Центъра за мир „Перес“, според който седемдесет процента от палестинците и израелците искат да бъде постигнат мирен договор и изненадващо много от тях са „за“ създаването на палестинска държава. Това ми подсказва, че най-голямата пречка за мира в Близкия изток са самодоволните политици и малцинствата екстремисти от двете страни. Центърът „Перес“ е организация, чиято цел е да събира израелците и палестинците, за да работят заедно и да споделят идеи в области като земеделието и бизнеса. Но има нещо още по-важно: целта е да се даде възможност на палестинците и израелците да се опознаят, да разбират и уважават различните си култури. Няма да прочетете за това в медиите, но млади хора завързват приятелства по спортните терени. Смесени отбори от палестинци и израелци играят срещу други смесени отбори. Ако тази добра воля може да се използва, както се прави в Обединените нации, и ако мога да харча по милиард долара на седмица за здравеопазване и образование, вместо да бомбардирам народите на Ирак и Ливан, тогава независимо какво ще решат моите съграждани — дали да остана в Белия дом, или да си вървя — ще бъда много щастлив човек.

Бъртън направи пауза, когато демократите и мнозина от собствената му партия започнаха да ръкопляскат. Шокът от ареста на президента още не се бе уталожил, но Дейвис Бъртън беше уважаван човек сред двете партии и той, изглежда, даваше надежда за едно по-мирно бъдеще не само за Съединените щати, но и за целия свят.

— Не съм съгласен с методите на д-р Кадир, но той е прав в твърдението си, че палестинските семейства имат същите стремежи, както всички останали. В тази страна приемаме за даденост, че можем да се запишем в училище или университет. Много палестински деца биха жертвали дясната си ръка, за да имат същата възможност. Досега беше пролята прекалено много кръв, затова е крайно време да намерим общ език с другите култури. Точно както ние не бихме търпели чужда армия около река Потомак, може би трябва да помислим за изтегляне на нашите войски от светите за мюсюлманите земи. Възнамерявам да се опитам да намеря изход с помощта на посредници от Обединените нации.

На хиляди километри разстояние д-р Халид Кадир гледаше обръщението на председателя и се чудеше дали може да се довери на този неверник, макар да знаеше, че вече е твърде късно. Беше получил съобщение от Ал Фалид, че всички екипи са заели позициите си и последните репетиции за вкарването на вирусите във вентилационните системи са започнали.

— И накрая бих се обърнал към всички фундаменталисти от различните изповедания. Искам да ги помоля да помислят какъв ще е тоя Бог, който е позволил създаването на два милиарда християни, милиард мюсюлмани и над четири милиарда от различни други вери, а после като в някакъв мръсен космически виц обявява, че само едната група знае истинския път. Какъв ще е тоя Бог, който ще възнесе само малка част от своето творение, а ще остави останалите да горят в пълна със сяра бездна? Какъв ще е тоя Бог, който разкрива величието си чрез унищожението на милиони невинни деца и жени? Това не е богът, когото аз искам да почитам. А онези, които си мислят, че техният Господ разрешава ужасяващото насилие, не са чели светите книги, които са на повече от един език — завърши той, сещайки се за гледната точка на Кадир. — През времето, с което разполагам, ще направя всичко възможно да постигна мир чрез преговори в Близкия изток. Мир, справедлив за всички страни. Но не мога да го направя сам. Затова призовавам умерените от всички култури и вери също да сторят необходимото. Компромисът не е слабост, а мъдрост.

Когато многоуважаваният Дейвис Бъртън слезе от подиума, членовете на Конгреса станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. Не всички американци щяха да се съгласят с неговото намерение да потърси общ език с човек като Халид Кадир, но имайки предвид алтернативата, те бяха готови да му дадат възможност да опита. От дълго време Америка не беше виждала политик с подобна визия.

97.

Мечата ферма в Цинтао, провинция Шандун, Китай

Къртис паркира колата, която му бяха дали назаем от посолството на САЩ, и двамата с Кейт изминаха последните петстотин метра до входа пеша. Мечата ферма бе потънала в мрак и Кейт следваше плътно Къртис, който се придържаше към сенките на боровете, извисяващи се край пътя. Нито един от двамата нямаше нужда от сателитните карти и снимки, които бяха разгледали внимателно, за да разбере, че са стигнали зоната с мечките. Миризмата им беше достатъчна. Къртис се промъкна през цепнатината в кирпичената стена и направи знак на Кейт да спре.

— Почакай тук — прошепна той.

Снимките от постоянното сателитно наблюдение на мечата ферма показваха, че между административната сграда отляво и жилищната, издигаща се на ниския хълм над тях, се движат хора. Големите сателити „Кийхол“ бяха изпратили нощни снимки, на които се виждаха патрулиращи постове, но тази вечер мястото изглеждаше опустяло, като се изключи колата пред жилищната сграда.

Къртис внимателно тръгна напред през откритото пространство и бе изминал почти две трети от разстоянието, когато прожекторите, задействани от сензори, го заляха със светлина. Той хукна към дърветата и се хвърли на земята в момента, когато три куршума профучаха край ушите му.

Иззад кирпичената ограда Кейт видя някакъв човек да излиза от сградата и да се насочва към линията на дърветата. Тя опря пистолета в пръстената стена, за да не мърда, и даде три бързи изстрела.

По-рано тази вечер гражданите на Шанхай пощуряха, когато олимпийската факла бе пренесена тържествено по „Бунд“, прочутата крайбрежна алея край река Хунгпу, и покрай елегантните и внушителни сгради от колониалното минало на града. От другата страна на реката в новия район Пудонг панорамните тераси на телевизионната кула „Пърл“ и на една от най-високите сгради в света, „Жин Мао“, бяха претъпкани.

Малко по̀ на север в някакъв склад в покрайнините на Пекин ръководителите на екипите, които Ал Фалид бе обучил в мечата ферма, получаваха спринцовки.

— При никакви обстоятелства не бива да ги отваряте, преди да сте готови да ги използвате — нареди командирът за Пекин, избран от Ал Фалид, като вдигна евтината пластмасова спринцовка, която можеше да се купи във всяка аптека. — Връхчетата им са променени така, че образуват фина мъглица с формата на дъга. — Той отвори шишенце с оцветена вода, напълни спринцовката и след като я приближи на около десет сантиметра от смукателния отвор на климатика, впръска съдържанието й с равномерно натискане на буталото. — След като вие и екипите ви завършите впръскването на вирусите в системите, които са ви определени, избършете възможните отпечатъци по шишенцата и спринцовките и ги изхвърлете в някоя кофа за боклук колкото може по-далеч от мястото, където работите.

Объркан и недоумяващ как е възможно натрапникът да се върне толкова бързо при кирпичената стена, Ал Фалид бързо стреля три пъти към процепа в нея. Кейт изстена, когато един от куршумите облиза рамото й, но потисна болката, легна на земята и отговори на огъня.

Къртис броеше изстрелите, докато си пробиваше път нагоре през боровата гора. Беше на десет метра над мъжа, когато Кейт отново стреля. Давай, момиче, помисли си той. Виждаше мъжа през клоните на дърветата и когато той отвърна на изстрелите, успя да зърне и лицето му на светлината от прибора за прицелване. Къртис винаги би разпознал този нос. Ал Фалид стреля по Кейт още два пъти и тогава се чу звучно изщракване. На по-малко от пет метра от мъжа, който се готвеше да унищожи цивилизацията, Къртис се прицели спокойно и стреля. Ал Фалид се хвана за корема, а пистолетът и новият пълнител паднаха върху боровите иглички.

— Кейт! Аз съм, не стреляй! — извика Къртис, знаейки, че Кейт ще стреля отново.

Ал Фалид посегна към пистолета, но Къртис го изрита извън обсега му.

— Това е за Бил Крофърд, господин Фераро ал Фалид.

Очите на Амон се разшириха от страх. Къртис не изпита вълнение, когато стреля веднъж между тях.

— Кейт! Ела тук горе, но не се надигай много! — нареди Къртис, обърна се към жилищния блок и се запита къде ли се крие Долински. — Прикривай ме — каза й той, щом стигнаха края на гората близо до сградата.

С гръб към стената Къртис се запромъква по покритата алея и с ритник отваряше всяка врата подред. Когато влезе в последната стая, видя потъналото в кръв тяло на Долински върху леглото.

— Прострелян е два пъти в тила. Предполагам, че това е работа на Ал Фалид. Няма и следа от шишенцата. Моля се да са още тук.

Беше нужен само един изстрел, за да разбие слабата ключалка на административната сграда. Но вътре намериха единствено магазинче с прост тезгях за продажба на продукти от сушена меча жлъчка и заведение, в което се поднасяше основно супа от меча жлъчка. Супата, приготвена от сушена меча жлъчка, струваше два долара и петдесет, но ако жлъчката е прясна, излизаше двеста юана. Кейт и Къртис знаеха, че цената не е от значение за онези, които ценяха предполагаемите лековити качества на ястието.

— И искат водещо място в двадесет и първи век — измърмори Къртис. — Шибани варвари. — Когато се обърна към Кейт, забеляза, че през ризата й се просмуква кръв. — Ти си ранена — тревожно отбеляза той.

— Само драскотина — оправда се Кейт.

— Аз ще преценя — настоя Къртис, накара я да седне на дървената пейка и започна да разкопчава ризата й.

Кейт вдигна очи към него и се усмихна.

— Не сега, скъпи — прошепна тя.

— Права си — съгласи се Къртис и също се усмихна. — Когато се измъкнем от тоя лайнарник, в колата има аптечка за първа помощ. Единственото място, където не сме търсили, е дворът за мечките.

Кейт се почувства зле, но не толкова от смрадта на меча жлъчка и екскременти, колкото от ниските болезнени писъци на затворените в клетки животни. Тя и Къртис се спряха за малко пред една от клетките, в която красиво мече бе стегнато в някаква средновековна примка и от местата, където кожата му се беше протрила, течеше кръв. В очите на измъчената мечка се четеше същия въпрос, както в очите на Мавърик и останалите човекоподобни маймуни: защо? Двамата с Къртис никога нямаше да забравят тази гледка.

— Всички са тук — каза Къртис, след като преброи смъртоносните шишенца, към всяко от които имаше прикрепена спринцовка, но нито той, нито Кейт се почувстваха спокойни. Пекин все още беше на осемстотин километра оттук.

В покрайнините на град Джинан, столицата на провинцията, попаднаха на първия полицейски контролен пост, поставен заради игрите. Младият китайски полицай махна на Къртис да спре и тъкмо му поиска документите, когато се приближи един по-възрастен негов колега. Последва кратка размяна на реплики на мандарин и по-възрастният посочи към дипломатическите номера.

— Много се извинявам — каза младият полицай с усмивка, върна паспорта на Къртис и му махна да продължава.

Следващият контролен пост беше на Жълтата река, но отново им махнаха да минават.

Когато пристигнаха на пекинското международно летище, ЦРУ вече ги чакаше. Кейт и Къртис се качиха в самолета с чувство на облекчение, но чак след като се увериха, че служителите на посолството са попълнили документите за торбата с дипломатическата поща, и лично видяха как тя бе натоварена в товарния отсек на самолета.

98.

Три месеца по-късно, Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Зная, че вие от ЦРУ имате едно шантаво правило: да не бъдете награждавани публично — каза президентът Дейвис Бъртън с топла усмивка на Кейт, Имран и Къртис, след като ги бяха въвели в Овалния кабинет. — Затова с неохота се съгласих да го направя тук. Д-р Кейт Брейтуейт е наградена с Президентския медал на свободата за изключителна вярност към дълга и необикновена храброст пред лицето на врага. — Това беше гражданската разновидност на военния Медал на конгреса.

Кейт ахна, когато помощникът на президента от корпуса на морската пехота пристъпи напред с кадифена възглавничка, върху която лежеше едно от най-високите отличия на Америка.

— Кейт, би ли се приближила — покани я президентът Бъртън.

Той се усмихна широко, когато сложи лентата на врата й. Усмивката му не беше предизвикана само от това, че награждава хора, които наистина го заслужаваха. Великата стара партия го бе подкрепила единодушно като свой кандидат и ако можеше да се вярва на последните допитвания, американското общество също. Щом стана известно, че техният президент е започнал разговори със Сирия, Иран и другите арабски нации за създаването на палестинска държава и е поискал тяхната помощ за стабилизирането на Ирак, повечето американци подкрепиха тази смяна на курса.

— Честито! — Президентът стисна ръката на Кейт. — Поговорих с китайския посланик — добави той. — Получих уверенията му, че неговото правителство най-сетне ще затвори тези варварски мечи ферми, и аз възнамерявам да настоявам за международен контрол дали ще изпълнят обещанието си.

На Кейт й се дощя да го прегърне. Тя се върна на мястото си, за да гледа как президентът връчва Медала на свободата на двамата най-важни мъже в нейния живот. На професор Имран Сайед — за забележителни постижения в областта на медицината, а на Къртис Брендън О’Конър — за необикновена смелост пред лицето на врага и пълна отдаденост на дълга.

— Нашата страна е много задължена на вас тримата и единственото, за което съжалявам, е, че не ви се отдава дължимото пред цялото общество. Въпреки това подобни неща се разчуват, а нашата политика е нито да потвърждаваме, нито да отричаме — каза президентът със съзаклятническа усмивка, а после кимна на помощника си от корпуса на морската пехота да води. — Ако искате да дойдете с мен, първата дама и аз ще бъдем много щастливи да ни гостувате за вечеря.

— Не знаех, че средното ти име е Брендън — прошепна Кейт, когато излязоха след президента и Имран от Овалния кабинет и ги последваха към другата част на къщата.

— Има много неща, които не знаеш за мен — отговори дяволито той. — Да пийнем по чашка за лека нощ, а?

Кейт също го погледна дяволито.

— Това зависи изцяло от твоята представа за чашка за лека нощ, Къртис О’Конър!

Бележка на автора

Подходих към романа като терорист без достъп до секретните папки, които стигаха до писалището ми. Цялата информация, от която терористът се нуждае, за да извърши подобни нападения, може да се намери в свободни източници. Когато започнах да търся информация за пристанищата и за водоснабдяването на различни градове например, интернет и други източници ми предоставиха изобилни данни. В някои случаи властите бяха включили дори чертежи. Може би трябва да е така, но подобно положение ни показва и колко трудно е да се попречи на терористите да се сдобият с нужната им информация.

В ранните етапи на проучванията ми за тази книга се чудех дали да я напиша, защото би могла да послужи като източник на идеи за терористите. Но по време на разговорите ми с някои от водещите вирусолози в света стана ясно, че сега възможността да се създаде изкуствено супервирус е ужасяващо близка и добре известна и на двете страни. Духът отдавна е изскочил от бутилката. Затова написах този роман като предупреждение срещу какво можем да се изправим, ако не сменим курса. Всички герои в него са измислени, но възможните сценарии не са.

Слабите места в големите градове също са добре известни и към тях спадат подземните железници, излитането и кацането на самолетите, тунелите, водо- и електроснабдяването и вентилационните системи. По време на олимпиадата в Сидни, освен полицията, из града бяха скрити на различни места около пет хиляди военнослужещи и въпреки всички мерки, включително тестването на въздуха с помощта на модерни подвижни лаборатории, не можехме да гарантираме, че сме в състояние да предотвратим нападение. Градовете никога не могат да бъдат напълно защитени, поради което се нуждаем от разузнавателна информация. А тя няма да идва, когато вътрешната и външната политика отчуждават и изолират различни етнически и културни малцинства.

Онези мюсюлмани, които тълкуват погрешно Корана и джихада и използват насилието като средство за създаване на панислямски свят, трябва да бъдат осъдени. Но същото се отнася и за християнските фундаменталисти, които се опитват да ни убедят, че Месията няма да дойде отново, докато цялата палестинска земя не се върне на Израел, че ислямът е погрешна религия и че Бог някак си ръководи християнските нации и тяхната външна политика срещу останалия свят. Това ще е много странен Бог, създал толкова многообразен свят като нашия само за да се обърне и да каже:

— Вие, християните сте наред, а вие, останалите, съжалявам, но ако не се покръстите, ще ви видя сметката.

Същото би могло да се каже за Аллах и Яхве. И въпреки това сме все по-готови да започнем война в името на различни разновидности на Господ, който споделя едно и също откровение от Авраам насам. Както казва моят агент от ЦРУ:

— Светът направо е полудял.

Като бивш войник, а сега като научен работник в Центъра за арабски и ислямски студии при Австралийския национален университет, аз съм на мнение, а много по-заслужили от мен воини също, че нахлуването в Ирак на Съединените щати, Великобритания и Австралия беше огромна грешка. Ирак се простира на 432 000 квадратни километра, което ще рече, че има територия почти колкото Франция, но въпреки това арогантно уверени в следвоенния успех, нахлухме само със 140 000 войници. Когато многоуважаваният командващ американската армия генерал Ерик Шинсеки има дързостта да не се съгласи с броя на войниците, които ще са нужни за стабилизирането на Ирак, го уволниха. Да нахлуеш с толкова малко войски, не е, както искаше да повярваме американският държавен секретар, „дребна тактическа грешка“, а огромна стратегическа дивотия. А по отношение на печеленето на сърцата на населението, в чиято държава нахлуваме, не сме научили много от войната, която аз и моите братя по оръжие водихме във Виетнам. Докато пиша, всяка седмица в Ирак загиват повече цивилни, отколкото бяха убити при нападенията на 11.IX.

Днес Ирак е пристан за терористите и вдъхновение за атентаторите самоубийци навсякъде по света. А след като разруши страната и инфраструктурата й, Западът казва на иракчаните, че ако не сторят нещо, за да се оправят, ще си тръгне. В резултат на една от най-лошо планираните операции в модерната военна история и нашия отказ поне да разговаряме със страни като Сирия и Иран, днес хората на Запад са много по-заплашени от нападение, особено в големите ни градове.

Докато не се научим на търпимост към различните култури, раси и религии и не започнем да ги приемаме, нападенията, описани в „Конспирация Пекин“, са не само възможни, но и доста вероятни.