Лакираният параван

ГЛАВА IV

Цяо Тай изруга свирепо и заяви мрачно на съдията:

— Надявам се, че негово превъзходителство има основателна причина да постъпва така, защото въпреки поетичното си име тази странноприемница вероятно е свърталище на местните бандити.

— Така си мисля и аз — отвърна съдията Ди. — Ако Ефрейтора и нашият едноок приятел са ни скроили нещо, сега му е времето да разберем какво мътят… готови, разбира се, да си послужим и с юмруци, ако се наложи. Но ако Ефрейтора няма лоши намерения спрямо нас, то именно той е човекът, от когото имам нужда, за да разреша един малък проблем, който в момента ме измъчва. Каквото и да е, да се вживеем сериозно в ролите си на разбойници, в които така любезно ни постави негова милост господин Куншан.

Цяо Тай моментално се ухили до уши.

— Ако има сбиване, аз съм насреща! — извика той и изпъчи гърди.

Двамата мъже се приближиха до окаяната дъсчена постройка на два ката. Когато Цяо Тай почука, пиянската гълчава, която долиташе от осветения прозорец, секна и едното крило с решетка се открехна.

— Кой е там? — попита дрезгав глас.

— Двама приятели на Ефрейтора — отвърна Цяо Тай.

Чу се прищракването на железния прът, който залостваше вратата. Отвори им рошав момък и ги пусна в ниската стая, изпълнена с миризма на евтино вино и вкиснала пот. Една-единствена мъждива лампа осветяваше помещението. Мъжът, който им отвори вероятно беше келнерът, тъй като веднага застана зад тезгяха в дъното. Като оглеждаше съдията и спътника му, той избоботи навъсено:

— Шефът още не се е върнал.

— Ще го почакаме — отвърна съдията.

Той избра една маса до прозореца и се отпусна на стола с лице към помещението. Помощникът му се настани срещу него и извика през рамо към прислужника:

— Две чаши вино. От най-доброто!

Четирима играчи в другия край на стаята подозрително измериха с очи новодошлите, преди да захвърлят наново заровете. Една млада жена, изправена пред тезгяха, ги оглеждаше без всякакъв свян. Беше с дълга черна пола, пристегната с червен колан, и тъмнозелена блуза, разкриваща стегнатата й кръгла гръд. В косите й бе забодена не особено свежа роза. След като завърши огледа си, тя се наведе към един младеж с красиво, но вече повехнало от безпътен живот лице и му прошепна нещо на ухото. Той сви рамене и я отблъсна грубо, като съсредоточи вниманието си върху играчите, облегнат на тезгяха. Единият от тях, слаб мъж с гъсти мустаци, разклати заровете в чаша от черупката на кокосов орех и след като ги хвърли на масата, обяви провлечено:

— Две четворки… Курви кривогледи мамят момци зорки!

Съседът му, плешив мъжага с широки рамена, събра заровете. Хвърли ги и изруга високо:

— Шест и три. Лош късмет ме затри!

— Е, не може все на теб да ти върви — нахално се ухили младежът, облегнат на тезгяха.

— Я си трай, Студенте! — изръмжа мъжът с голия череп…

Четвъртият играч хвърли заровете, стовари юмрук върху масата и изкрещя:

— Две осмици… Всичко забърсват тия гладници! Насам парата, агънца!

Келнерът постави две чаши вино пред съдията и кисело поиска шест гроша. Съдията бавно отброи четири монети и ги сложи на масата.

— Никога не плащам повече от два гроша за чаша — заяви той.

— Плащай още два или изчезвайте — заяви келнерът. Съдията остави още една монета и когато момъкът се запъти обратно към тезгяха си, заяви на висок глас:

— Мръсен крадец!

Прислужникът се обърна със сгърчено от гняв лице.

— Нещо не е ли наред? — с кротък глас попита Цяо Тай.

Момчето огледа мускулестите ръце на помощника и предпочете да се оттегли безмълвно. В другия край на помещението избухна свада. Плешивият бандит крещеше на младежа:

— Не ни се бъркай в играта, Студенте! Хем не го бива милостинята от паничката на някой монах да измъкне и няма два гроша в джоба си, хем се обажда! Да не съм ти чул гласеца повече!

— Че той ще умре от глад, ако Розов Карамфил не му пуска по нещо — обади се вторият играч и след малко добави: — Но пък научи ли Ефрейтора, кожата му ще смъкне на този помияр, дето се прави на сводник!

Младежът се хвърли към него със свити юмруци, но плешивият го спря с един прав в стомаха. Младежът се олюля с широко отворена уста и се подпря на тезгяха под дружния кикот на четиримата играчи. Момичето извика и се спусна да подкрепи през раменете младия мъж, докато той повръщаше в един плювалник. Най-сетне той се посвести и изправи мъртвешки бледото си лице, а тя го задърпа за дрехата, шепнейки му нещо в ухото.

— Остави ме на мира, глупава кучко! — изкрещя той и я удари през лицето.

Тя се скри зад тезгяха и тихо захлипа, бършейки очите си с дългия ръкав на блузата.

— Прелестна компания — обърна се съдията към спътника си.

Цяо Тай погледна мрачно чашата си и промърмори:

— Това вино е по-гадно и от пукницата на амбулантния търговец.

Обърна се и погледна момичето. То продължаваше да трие лицето си и гледаше с невиждащи очи напред.

— Ако не се беше наклепала с толкова червило и оризова пудра, нямаше да изглежда зле. В тялото си я бива!

Младежът като че ли бе дошъл донякъде на себе си. С рязко движение той изтегли нож от пояса си. Прислужникът протегна ръка иззад тезгяха и му изви китката. Оръжието падна на земята.

— Знаеш, че шефът не обича такива игрички тук — с безизразен глас изрече келнерът.

Плешивият се наведе, вдигна ножа и зашлеви силно с опакото на дланта си младежа през лицето. То веднага се покри с кръв.

— О, господинчото вече се е бил днеска? — промърмори бандитът. — Хубаво са те подредили с тази рана на челото! Не си ли чувал, че деца не си играят с ножове?

В този миг прокънтяха два силни удара по вратата.

— Това е шефът! — извика плешивият и се втурна да отвори.

Влезе нисък набит мъж с рунтави мустаци и широко, грубо изсечено лице, обрамчено с тънка брадичка. Памучна кърпа придържаше посивелите му коси. Носеше широк син панталон и жакет без ръкави, който откриваше косматите му мускулести гърди. Без да отвърне на почтителния поздрав на плешивия, той се насочи право към тезгяха.

— Голяма чаша от моята делва — изръмжа той на келнера. — За малко да ме сгащят, ей! Не се живее вече с тия плъхове от трибунала, дето навсякъде си врат муцуните! — той пресуши на един дъх чашата, премлясна и като забеляза хлипащата девойка, нареди на прислужника: — Я сипи и на Розов Карамфил. И нейната не е лесна.

После погледът му падна на Студента, който бършеше кръвта от лицето си.

— Кой е подредил така Студента? — попита той.

— Извади ми нож, шефе! — обади се плешивият.

— Амии!? Я ела тук, плужек такъв!

Вцепенен от ужас, младият мъж бавно запристъпва към него. Ефрейтора изръмжа, гледайки го презрително:

— Значи господинчото налита нож да вади, така ли? Хайде да те видим тогава какво можеш!

В дясната ръка на Ефрейтора блесна дълго острие, а с лявата той стисна Студента за врата. Прислужникът се покри под тезгяха, но момичето се наведе и докосна рамото на Ефрейтора.

— Остави го, моля те — отчаяно проплака тя.

Ефрейтора тръсна рамене. Едва сега забеляза съдията Ди и неговия спътник. Забравяйки за младия мъж, който трепереше като лист, той се отправи към двамата и извика:

— Кой е тоя брадатият?

— Чужденци, шефе — побърза угоднически да обясни Студента. — Ей сега пристигнаха.

Главата на прислужника изникна зад тезгяха и той се провикна злорадо:

— Брадатият ме нарече крадец, шефе!

— Никой никога не го е отричал, но чужденците винаги са съмнителни — Ефрейтора направи още една крачка към съдията Ди и попита мрачно: — Откъде сте?

— Имахме неприятности — отвърна съдията Ди — и Куншан ни изпрати тук.

Ефрейтора огледа подозрително и двамата, после придърпа един стол и се настани при тях.

— Не познавам много добре Куншан — отвърна той. — Какви неприятности?

— Двамата с моя другар — отвърна съдията — си вадим с честен труд хляба по пътищата. Тази сутрин срещнахме един търговец. Той заяви, че сме му много симпатични, и ни даде десет сребърника, да го помним с добро. После си легна край пътя… сигурно искаше да поспи. Ние пък дойдохме в града да видим в какво можем да вложим парите, обаче търговецът, изглежда, се е събудил в лошо настроение и е дотърчал да се оплаче в съдилището, че сме го били ограбили! Стражниците за малко да ни приберат и добре, че беше Куншан да ни упъти насам. С една дума, чисто недоразумение, предизвикано очевидно от преждевременното събуждане на търговеца.

— Хубава история! — ухили се Ефрейтора. Но подозрителното му изражение бързо се върна и той попита:

— Тая брада за какво ти е? И защо говориш като даскал?

— Тази брада — каза Цяо Тай — той си я пусна, за да се харесва на началството си. Едно време моят приятел беше началник-стража, но се наложи да се оттегли без да дочака пенсия, заради някакво дребно недоразумение. Не си ли бил и ти началник-стража? Като те слушам, явно си човек, свикнал да провежда разпити…

— Ще трябва да поразпитам за вас. И да се разберем, без обиди! Аз със съдилищата нямам нищо общо. Идвам от войската. Ефрейтор Лю от Трети корпус на Западната армия. Набий си го в дебелия череп! Куншан приятел ли ви е?

— Не — отвърна съдията. — Днес за пръв път го срещнахме. Просто се случи там, когато ония пиленца дойдоха да ни търсят.

— По-добре! — процеди Ефрейтора. После махна на келнера: — Ей сега е времето да пийнем всички по едно.

След като всички получиха чаши и отпиха по глътка, Ефрейтора попита:

— Къде сте били напоследък?

— В Бънлай — отвърна съдията. — Но не ни хареса.

— Сигурно! — намръщи се Ефрейтора. — Разправят, че там имало нов началник на копоите, някой си Ди. Няма и седмица как хвръкна главата на един приятел заради този бухал. Бил най-настървеният преследвач на почтените люде в цялата провинция.

— Затова се и махнахме. Иначе хубаво си прекарвахме в странноприемницата на Касапина при Северната порта.

Ефрейтора стовари тежкия си юмрук върху масата.

— Защо не казахте веднага! Тоя кучи син Куншан не може на малкия пръст на Касапина да се хване. Голям мъж беше Касапина, само дето лесно кипваше. Колко пъти съм му казвал, че не бива да вади ножа за щяло и нещяло!

Съдията Ди си помисли, че, в общи линии, мнението на Ефрейтора съвпадаше с неговото собствено. Касапина бе наръгал смъртоносно един мъж и той бе принуден да го осъди на смърт, преди да потегли за префектурата.

— Куншан от твоите хора ли е?

— Не, той работи сам. Разправят, че нямал равен в обирите по къщите. Но е голям помияр! Не идва много често тук… и по-добре. Вие двамата трябва да сте свестни мъже, щом сте били приятели на Касапина. Пуснете една връзка грошове в общата каса и винаги ще сте добре дошли.

Съдията Ди извади от ръкава си една връзка и Ефрейтора я хвърли на плешивия, който ловко я улови.

— Хубаво би било, ако можем да поостанем за няколко дни — каза съдията, — докато се разнесе шумотевицата.

— Става! — каза Ефрейтора и се обърна към младата жена: — Я ела тук, Розов Карамфил, да ти представя двама нови наематели.

Когато момичето се приближи до масата, Ефрейтора обгърна с ръка талията й.

— Тя е хазяйката тук. Била е от занаята, пък и сега не е изгубила форма… нали, моето момиче? Вече се пуска само когато й се прииска нова рокля. Любителски, така да се каже! Бута и на Голия Череп, защото той ми е помощник. Ние тук делим всяка печалба, така че… Нали включваш? — той изгледа замислен съдията и внезапно попита: — Абе ти можеш ли да четеш и да пишеш?

Съдията кимна утвърдително и Ефрейтора извика възторжено:

— Защо не останеш за по-дълго, бе, брат ми? Ще си имаш стая горе, ще слизаш тук, щом ти се допие… и ако загориш много, което си е човешко, не виждам нищо лошо в това да си погукате от време на време с Розов Карамфил. Недей да се цупиш, фльорцо, ще видиш, че брадата му не боде! — той ощипа с благосклонен жест задника на младата жена и продължи: — Представа нямаш, брат ми, какво смятане пада с мрежа като моята! Това са седемдесет човека просяци и джебчии, които идват да се отчитат през вечер. Двайсет процента за мен, десет за Голия Череп, десет за къщата. Аз аритметика не съм учил и всичкото го смятам с чертички и кръстчета. Студента може да ми помогне, но моите хора не го щат. Нямат му вяра. На теб за начало ти давам пет процента, а каквото си изкарате двамата самички, освобождавам го от такса. Навит ли си?

— Примамливо е — отвърна съдията, — но предпочитам да не се заседявам. Не обичам убийствата.

Ефрейтора бутна настрани Розов Карамфил. Постави стиснатите си юмруци върху коленете си и попита, смръщил вежди:

— Убийство ли каза? Къде това?

— На пазара чух един човек да разправя, че видял женски труп при блатото. Ние с моя човек сме по кражбите. Като си направиш сметката, по-чисто е. Убийството винаги означава големи неприятности.

— Ей, Гол Череп! — изрева Ефрейтора. — Защо не ми е докладвано, че е убита жена? Кой го е направил?

— Не знам такова нещо, началство, кълна се! — запелтечи плешивият. — Никой нищо не ми е казвал!

— Дали да не отида да огледам? — предложи съдията.

— Да не би ти да си й окачил червения гердан? — заплашително се обърна към него Ефрейтора.

— Щях ли тогава да искам да се върна там? — спокойно отвърна съдията.

— Да, имаш право — измърмори Ефрейтора. Той потърка угрижено ниското си набръчкано чело и се вторачи мрачно в чашата си.

Съдията се изправи:

— Имам нужда от човек, който да ме заведе до блатото по тихите улички. Сам ще видя каква е работата. Не забравяй, че съм бил началник-стража и от трупове отбирам. Може би ще успея да ти кажа кой го е направил.

Ефрейтора се поколеба, но след малко вдигна поглед и каза:

— Добре, вземи Студента. Другите са ми нужни тук, защото след малко ще започнат да идват хората, за да се отчитат. Хайде, Студенте, тръгвай с брадатия!

— Ти остани тук, мой човек — обърна се съдията към Цяо Тай. — Ако сме повече, ще бием на очи.

Бившият брат от зелените гори бе проследил разговора дотук с нямо изумление. Сега промърмори нещо в отговор и побърза да си напълни отново чашата с вино.