Лайла (Изследване на нравствеността)

1

Името на този персонаж е Lila а не Laila(h) (вар. Leila/h), т.е. то не е семитско (арабско и еврейско), а има индо-ирански произход. Извън англосаксонски лингвокултурен контекст това име би следвало да се произнася Лила. От една страна, семантиката на това име е отвежда до персийското название lilaq (люляк) и така се свързва с флорално-ароматната символика на това градинско растение със значенията за любовна омая и мистична трансценденция. От друга страна, Lila е значимо понятие в индийската религиозна култура и светоглед, за което привеждам цитат от енциклопедията „Индийска митология“:

„Лила. Игра, състезание, забава. За боговете самото творение на света е лила. Те създават човешките души и страданието, съдбата и предопределението, без да се интересуват от земните си поданици. По това боговете приличат на царе и диктатори от по-късни времена, които с лека ръка изпращат на смърт хиляди. Но боговете все пак са създали тази прекрасна земя с гори и реки, птици и звезди, слънце и луна. Всъщност тази «игра» е любовната прегръдка (Шакти) на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на следващото поколение и на цялата земя, върху която живеем. След пълното си сливане те се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато е волята на боговете, докато трае божествената любов (Кама). Красива илюстрация на тази жизнена философия е историята на Кришна и Радха, които са самите Вишну и Лакшми, съ-творците на вселената. Битието е възможно само докато има любов и съединяване. Раздялата превръща света ни в прах. Живеем, докато боговете ни обичат и докато ние се обичаме един друг.“ (Джан Напърт. Индийска митология. Изд. Абагар холдинг, 1994 г.) — Б. NomaD

2

По-коректното произношение на древноиндийската (санскритска дума) rtá е рита. Това религиозно-митологическо понятие има висока значимост в индийската култура като важна философска категория. Прилагам мой превод на статията на В. Н. Топоров за рита от „Мифы народов мира“, т. 2:

„Рита (санскр. rtá), обозначение на универсалния космически закон, е едно ключовите понятия на древноиндийското митологическо мислене. Рита определя преобразуването неподреденото състояние в подредено и осигурява съхраняването на основните условия на съществуването на вселената, човека, нравствеността.

Чрез рита се постига порядък в кръговрата на вселената. Доколкото този порядък съвпада с истината, то и рита се тълкува като истина в най-широк смисъл. Противоположност на рита е анрита (anrta), неподреденост като лишение от рита. Всеобщият характер на се проявява в това, че тя управлява и вселената, и ритуала, тя определя, и физическия и нравствения аспект на живота. Рита е установена от адитите, които я опазват. Най-много от боговете с рита е свързан Варуна (и Митра), именно той контролира съответствието между рита и човешките постъпки. Рита не е видима от смъртните: «закон скрит от закона» (Ригведа, V 62, 1), т.е. рита се определя не отвън, а не от самата себе си, иначе казано, тя определя всичко, включително самата себе си. Даже деянията на боговете са не повече от частни прояви на рита. Чрез рита се регулират движението на слънцето, дъждът, животът на растенията, хората и хората, действията на боговете. В постведическата епоха се засилва етическата интерпретация на рита. Понятието на рита… има немалко типологически паралели с други традиции, напр. старогр. Дике (Справедливост).“ (В. Н. Топоров) — Б. NomaD