Ленивият любовник

ГЛАВА XIII

Мейсън изчака, докато се скрият от погледа им, и ги последва вътре в сградата, откри телефонна кабина, набра номера на Пол Дрейк и каза на нощната му секретарка:

— На телефона е Пери Мейсън. Трябва незабавно да се свържа с Пол. Къде е той?

— В дома си, отиде да поспи — отвърна тя.

— Добре, ще му се обадя там.

Мейсън затвори, набра номера на апартамента на Дрейк и след няколко секунди чу гласа му, натежал от сън.

— Разсъни се, Пол — подкани го Мейсън. — Хубава каша забъркахме!

— Господи! — простена Дрейк. — Трябваше да го предвидя. Ти проспа целия ден в апартамента на Гърти, а сега…

— Глупости, проспал! — прекъсна го Мейсън. — Играх на карти, опитвах се да не заспя на стола, дремех. Не мога да си представя по-незадоволителна дневна дрямка!

— Добре де, добре — каза Дрейк. — Каква беля стана?

— Заловихме Флийтуд. И го откарах в полицейския участък. Не знаеше кой съм. После внезапно му го изтърсих пред няколко свидетели. Той се хвана в капана. Започна да ме обвинява, че съм адвокат на мисис Олрид, и тутакси осъзна, че по такъв начин сам унищожава алибито си с престорената амнезия. Удари се по челото и заяви, че изневиделица главата му се е прояснила.

— Добре го е изиграл! — възхити се Дрейк.

— Следващите шейсет минути са решаващи — каза Мейсън. — Имаш ли някого тук, в полицията, когото…

— Нищо по-лесно — заяви Дрейк. — Един от хората ми е акредитиран като специален кореспондент и има достъп до пресцентъра. Освен ако е строго поверително…

— Веднага се свържи с него. Ще имам нужда от съдействие. Облечи се и иди в бюрото си, Пол. Трябва бързо да действаме.

— Защо така мислиш?

— Мисля, че този тип Флийтуд е доста хитър — каза Мейсън — в следващите шейсет минути можем или да загубим, или да спечелим делото относно моята клиентка.

— Е, добре — отвърна Дрейк. — Ще се свържа с моя човек и ще му наредя да отиде в полицията. Нещо друго?

— Засега това е всичко. Почакай! Фермерът Овърбрук изглежда добродушен недодялан великан, но бих желал да се осведомя малко повече за него.

— Не разговаря ли с него, Пери?

— Естествено, но не можах да говоря с него, както ми се щеше, заради Флийтуд и защото претендирах, че Флийтуд е съпруг на Гърти.

— Разбирам. О’кей, ще се опитам да събера някои сведения. Още сега ще завъртя няколко телефона, а след петнайсет минути ще бъда в бюрото.

— Превъзходно — зарадва се Мейсън. — Ще се видим там.

Мейсън излезе от кабинета, запъти се към отдела за разследване на убийства и попита полицая на пропуска:

— Лейтенант Трег тук ли е?

— За щастие е тук — отвърна мъжът. — Беше в кабинета си, когато стана известно за значителен напредък по случая Олрид.

— Предайте му, че Пери Мейсън желае да го види.

— В момента не може да приема никого. Разпитва свидетел и…

— Само му кажете, че Пери Мейсън е отвън и иска да го види за две минути. Кажете му, че е важно за разпита на Флийтуд.

— Добре, ще му предам — каза полицаят, напусна поста си и се запъти към кабинета на Трег. След минута се върна и каза:

— Почакайте няколко минути, мистър Мейсън. Трег ще излезе, щом му се удаде такава възможност.

Мейсън кимна, извади цигара и се настани на един от нетапицираните дъбови столове.

Наполовина бе изпушил цигарата си, когато вратата се разтвори шумно и лейтенант Трег енергично се приближи към Мейсън.

— Здравейте! Какво има?

Мейсън пристъпи към него, улови го подръка и го отведе в отдалечения край на стаята:

— Винаги ме упреквате, че не ви съдействам. Този път сторих точно това.

— Така е по дяволите! Как го открихте?

— Знаех, че по всяка вероятност страда от амнезия.

— О’кей. И какво друго?

— Паметта му се възвърна точно преди да влезе в полицията.

— Служителят от пътната полиция ми каза същото.

— Веднага щом паметта му се възвърна, той, разбира се, забрави всичко, което му се е случило през времето, когато е страдал от амнезия. Помни, че е вървял край някакъв жив плет в двора на Олрид, нещо го е ударило, изгубил е съзнание и не помни нищо до мига, когато се е озовал пред полицейското управление.

— В момента се преборвам с амнезията му — мрачно изсумтя Трег — и се надявам да го излекувам.

— Може би ще мога да ви помогна. Разбирате ли, ние знаем доста много за това какво му се е случило през последните два-три дни.

— Е, добре, кажете.

— Всяко нещо си има цена.

— Тъй ли?

— Да.

— Каква е тя?

— Искам да се видя с мисис Олрид.

— Няма свиждания нощем.

— Пфу — възмути се Мейсън, — първо, неин адвокат съм и второ, всъщност вие не сте я арестували и обвинили в каквото и да било. Просто я задържахте, за да ви е под ръка.

— Трябваше да се досетя, че това е уловка — подхвърли Трег.

— По дяволите! — извика Мейсън. — Гледат ли се зъбите на подарен кон?

— Точно това възнамерявам да сторя — отвърна Трег. — Всеки път, когато ми подарявате нещо, ще бъда нащрек.

— Е, добре. Правете каквото си искате. Но няма да откриете друго освен зъбите му. Няма да проговори и да ви каже възрастта си. Ако ми се доверите, конят ще се разприказва.

— А може и хубавичко да ми се присмее — подозрително смънка Трег.

Мейсън сви рамене.

— Какво ще стане, след като разговаряте с мисис Олрид?

— Тя ще даде показания. Ще ви разкаже точно какво се е случило.

Трег му попълни пропуска:

— Тъй да бъде, дайте това на полицейската инспекторка.

— По-добре й телефонирайте — предложи Мейсън. — Така ще ме улесните. Мисис Олрид ще се облече и ще…

— Добре, добре — съгласи се Трег, но добави: — Но помнете, че тя трябва да даде показания!

— Ще го направи — увери го Мейсън.

— Кога?

— В осем сутринта.

— Защо не преди това?

— Не преди това.

— Защо е това забавяне?

— Защото трябва да закуси — отвърна Мейсън. — Може да получи язва, ако говори на празен стомах.

— Дадено, а кога ще ми дадете информация за Флийтуд?

— Ще дойда пак преди да разпитате мисис Олрид и да ви дам муниции, с които ще разпердушините тази история с амнезията.

— Обещано?

— Обещано — мрачно потвърди Мейсън. — Беше при един фермер на име Овърбрук. Влязъл и казал, че няма представа кой е. Ще ви дам възможност да разбиете на пух и прах алибито му. Ще ви дам мунициите, а вие ще стреляте.

— О’кей, ще позвъня на инспекторката. Идете и се вижте с мисис Олрид.

Мейсън взе пропуска, който лейтенант Трег бе написал, и се отправи към отделението на задържаните. След като чака десетина минути, го отведоха при мисис Олрид, която явно бе разбудена от дълбок сън и не бе имала възможност да се гримира.

— Открихме Флийтуд — й каза Мейсън.

— Къде?

— При фермер на име Овърбрук. Говори ли ви нещо това име?

Тя поклати глава.

— На седем километра и половина от местопроизшествието — продължи той. — Според Флийтуд той е отишъл в понеделник вечерта пеш до къщата на Овърбрук и страдал от амнезия. Някакви предположения?

Тя отново поклати глава.

— Искам да ви дам последна възможност да премислите вашата версия.

— Какво искате да кажете?

— Това ли е истината?

— Да.

— Имам предчувствието, че Флийтуд ще хвърли вината върху вас — предупреди я Мейсън.

— По какъв начин?

— Не зная — отвърна Мейсън. — Зная със сигурност, че не страда от никаква амнезия, това е чиста измама. Той сам се издаде малко преди да го отведа в полицията.

— Тогава той ще им каже всичко?

— Ще им разкаже всичко до момента, когато е бил ударен по главата. След това той не знае какво се е случило. Не може да си спомни.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се — увери я Мейсън. — Трябва да приеме тази версия, защото човек, който страда от истинска амнезия не помни нищо от това, което му се е случило през периода на амнезия.

— Но дали Флийтуд го знае?

— Дявол го взел, знае го — отвърна Мейсън и се изсмя: — Постарах се да му го втълпя.

— А, разбирам.

— Сега идваме на най-важното — каза Мейсън. — Докато мълчахте и не давахте показания, Трег не смееше да действа: да ви обвини в убийство и да говори пред журналистите при уликите, с които разполагаше. Боеше се, че след като залови Флийтуд, нещата могат да вземат друг обрат. Сега положението е различно. Струва ми се, че Флийтуд ще обвини вас. Моята стратегия е отсега да го привлекат като обвиняем.

— Какво искате да кажете?

— Ако мога, ще му го лепна на него — изсмя се Мейсън.

— Но защо?

— За да ви спася.

— Искате да кажете, че ще му скроите лъжливо обвинение в убийство?

— Така ще го впримча, че наистина да му стане жежко и да започне да се гърчи. Разберете, с версията си за амнезия той има предимство, крие се зад пълната липса на памет. И става много уязвим, защото независимо, че не може да бъде разпитван в полицията за онова, което се е случило след удара в главата му, той естествено не може нищо да отрече. Следователно, мога да го обвиня във всевъзможни престъпления и той не е в състояние да се защити. Трябва да ги приеме с наведена глава и единственото оправдание, че не помии. Ще трупам съчки, докато каруцата се преобърне.

— Но ако предположим, че… ако предположим, че дотогава измисли версия, която…

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Ще се помъча да форсирам нещата, преди да успее да измисли каквото и да било. Веднъж притиснат до стената, той ще се опита да хвърли обвинението върху вас. Ще се кълне в Дявола и Бога. Досега само двама души може да са убили съпруга ви и да сложат трупа в колата ви. Вие и Флийтуд. При подобен процес симпатиите ма обществеността са от голямо значение. Ако откажете да говорите, ако следователят окаже истински натиск върху вас, този факт бързо ще получи гласност на страниците на вестниците, ще събуди подозрение към вас и ще отблъсне читателите. Утре сутринта Трег ще ви разпита. Трябва да отговаряте свободно и откровено. Ще се помъчите да го убедите, че сте невинна. Няма да е лесно. Ако сте искрена, ще успеете. Ако не сте, по-добре обмислете още веднъж…

— Аз казвам истината, мистър Мейсън.

— Тогава няма какво повече да ви кажа.

— И ще отговоря на въпросите на лейтенант Трег.

— Направете така, че подозренията да паднат върху другия — посъветва я Мейсън. — Говорете чистосърдечно с Трег. Позирайте за вестниците. Изповядайте се на всички, без да скривате нищичко. Единственото важно нещо е да казвате истината, защото ако се опитате да излъжете, ще ви хванат, а ако ви хванат в лъжа, това ще означава доживотен затвор, дори смъртно наказание.

— Казах ви истината, мистър Мейсън.

— Е, добре. В осем утре сутринта започвате предаването.

— И смятате, че ще успеете да принудите Флийтуд да говори преди този час?

— Аз ще се поразшетам и така ще притисна Боб Флийтуд до стената, че нервите му няма да издържат.

— Изключително мил сте, мистър Мейсън — благодари му тя.

— И още как! — засмя се Мейсън. — Мимоходом, докато им казвате, че Патриша е резнала края на плета с колата си и сте открили там Флийтуд в безсъзнание, гледайте да подчертаете, че Патриша не е мислела, че е ударила някого.

— Но това не е утежняващо вината обстоятелство? Патриша би трябвало да знае, нали?

— Естествено, че би трябвало да знае. Нима мислите, че тя го е блъснала?

— Но как, мистър Мейсън… аз… Сигурно е тя!

— Пфу! — възмути се Мейсън. — Съпругът ви е паркирал така, че Патриша да мине през плета. Именно съпругът ви е открил Флийтуд, проснат в тревата.

Очите й се разшириха внезапно, тя осъзна какво се бе случило:

— Според вас всичко това е било клопка…

— Разбира се, че е било клопка — увери я Мейсън. — Мъжът ви е ударил Флийтуд по главата. Мислел е, че го е убил. Трябвало е по някакъв начин да скрие трупа, при това на човек с фрактура на черепа. Най-доброто, което е могъл да измисли, е било да внуши на Патриша, че тя го е блъснала с колата си, и обвинението да падне върху нея.

Мисис Олрид притисна кокалчетата на пръстите си към устните си.

— Обмислете всичко още веднъж — посъветва я Мейсън. — Не наблягайте на това обстоятелство. Оставете на лейтенант Трег да се досети. Така ще бъде негов плюс.

И Мейсън излезе, като я остави замислена.