ГЛАВА IX

— Знаеш ли номерата на бунгалата, Пол?

— Да, четири и пет. Има два входа. Успокой се, вече почти стигнахме.

Фаровете осветиха табела, блестящо бяла в студения дъждец, и уморените им очи бяха заслепени от надписа: Мотел „Гнезденцето“.

Мейсън забави, чистачките бясно се задвижиха. Дрейк се поизправи на седалката и въздъхна с облекчение. Загледан в спидомера, каза:

— Трябва да намалиш, Пери. Отмина табелата с повече от километър… Няма съмнение, че всички бунгала са били заети, светлините са изгасени и собствениците са си легнали. Ето го, право пред нас, Пери.

Мейсън натисна спирачките. Колата се плъзна по мокрия път, Мейсън успя да я овладее и сви по алеята към непретенциозния малък къмпинг.

— Внимавай! — предупреди го Дрейк. — Угаси мотора, веднага щом видим бунгалото. Трябва да вдигаме възможно най-малко шум. Ето, Пери. Ето бунгало то, там вдясно. Слава Богу, настрана е и няма да ни чуят.

Мейсън спря колата пред двойното бунгало, малко изолирано от другите стандартни бунгала, твърде бедняшки.

Адвокатът изключи мотора, после фаровете. Дрейк отвори вратата.

Мейсън излезе от колата и за миг останаха неподвижни.

Дъждът беше на облак, студен планински дъжд. Някъде в далечината буен пенлив поток разговаряше с нощта. Това бяха единствените шумове, мотелът тънеше в тишина.

— Легнали са си — прошепна Дрейк.

— Май дойдохме навреме, Пол. Имаме късмет — той изкачи стълбите и почука на вратата.

Никой не отговори. Той почука отново. Пол Дрейк, след като набързо огледа от всички страни бунгалото, се върна при Мейсън.

— Подвели са ни.

— Какво има? Искаш да кажеш, че някой друг е…

— Не, мисля, че бунгалото изобщо не е било заето. Под навеса няма кола.

Мейсън натисна дръжката на вратата. Не бе заключена. Ключалката щракна и вратата се разтвори, разкривайки тъмния интериор.

— Внимавай, Пери — предупреди Пол Дрейк. — Тук има някой. Мирише на цигари. Завесите са спуснати.

— Има ли някой? — извика Мейсън.

Последва мълчание, тъмният четириъгълник на отворената врата зееше зловещ и загадъчен.

— Все пак тук има някой — каза Мейсън, усещайки топлината, излизаща от бунгалото. — Включен е бил радиатор или нещо друго и безспорно доскоро някой е пушил.

— О’кей, хайде да офейкаме и да отидем в рецепцията. Да проверим регистрацията — прошепна Дрейк.

— Има ли някой? — повторно извика Мейсън. Отново плътна, черна, зловеща тишина. Мейсън пипнешком затърси електрическия ключ.

— Недей, Пери — замоли го Дрейк. — Първо да отидем в рецепцията…

Мейсън запали лампата. Стаята беше празна.

— Хайде да влезем — предложи Мейсън.

Дрейк се колебаеше, но накрая го последва вътре. Мейсън затвори вратата. Беше типично туристическо бунгало средна категория. Оглеждайки бързо стаята, Мейсън коментираше:

— Някой е сядал на леглото, но никой не е спал. Пресен тютюнев дим. Фасове с червило по тях. О, Пол, още нещо!

— Какво?

Мейсън посочи две чаши и се наведе да ги помирише.

— Пили са — каза Мейсън — и то съвсем скоро. Ледът още не се е разтопил. В дъното на тази чаша има кубче лед.

Дрейк понечи да вземе чашата. Мейсън го сграбчи за китката и го дръпна:

— Нищо не пипай засега, Пол, но запомни, че в едната чаша има малко лед. Усещам миризмата на уиски.

— Има още една стая — зашепна Дрейк. — Все ми се струва, че ще налетим на нещо, Пери.

Мейсън отвори вратата и видяха неугледна кухня с газова печка, малък хладилник и шкаф, в който имаше неизбежния минимум: тиган, кафеник, тенджера, четири чинии, четири чаши и чинийки.

Адвокатът отвори още една врата, която бе затворена.

— Тя води към другото бунгало — каза Дрейк. — Пери, съветвам те да не…

Мейсън леко почука на затворената врата откъм банята. Никакъв отговор не последва, той я отвори, влезе в другата стая и светна.

— Изобщо не са влизали тук. Съвсем студено е — каза той.

Дрейк огледа празната стая:

— Прав си, Пери.

Мейсън хвърли още един бърз поглед на стаята, после затвори вратата. Тръгнаха към предното бунгало, като гасяха лампите пътем.

— Двама души. Седяли са тук известно време, пили са, пушили, включили са газовото отопление… вероятно са се позастояли, Пол. Виж колко фасове.

— Ами ако са били предупредени за идването ни? — попита Дрейк.

Мейсън повдигна рамене.

— Естествено — предположи Дрейк, — може да са отишли някъде с намерение да се върнат пак.

Мейсън поклати недоверчиво глава:

— Никаква вещ никъде. Да погледнем в хладилника.

Върна се в кухнята, отвори хладилника и извади формичките за лед.

— Използвали са целия лед, Пол.

Леко натисна с пръст водната повърхност във формичките. Тънкият пласт лед се счупи.

— Нищо не разбирам — измърмори Дрейк.

— Изпили са значи доста чаши уиски с лед — поясни Мейсън. — Най-малко две или три.

— Противно ми е да шпионирам тук, Пери. Ако ни хванат…

Мейсън остави формичките в хладилника, блъсна вратата, угаси лампата в кухнята и каза:

— И на мен ми е противно. Да се махаме.

— Сега накъде?

— Връщаме се. Ти отиваш да спиш. Ще те оставя в Лас Олитас. Можеш да вземеш такси до града. Аз ще отида да поговоря с Патриша. Струва ми се, че надушвам престъпление.

Загрузка...