Летопис за възрожденците Константин Дъновски и Атанас Георгиев (За родословието на учителя Петър Дънов) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Александър Георгиев (ч. notes)

1

История на българската литература, т. II, издание на БАН, София, 1966 г.

2

Муравьев, А. Н., Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм.

3

Богданов, И., Епопея на подвизи и слава, София, 1978 г.

4

Нешев, Г., Културни прояви на българския народ, XV–XVIII век, София, 1978 г.

5

Проф. Дилевски, Н. М., Рилският манастир и Русия през епохата на османското владичество, в. О писменах, 1979 г.

6

Всемирная история, т. IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г.

7

I. На с. 266 от романа на Иван Вазов „Под игото“ е дадена „шарадата“ (пророческо буквосъчетание) „Турция ке падне“. Руско-турската война бе обявена официално на 12.IV.1877 г. и завършена на 19.II. (3.III.) 1878 г., но Русия изявява готовността за обявяването на Цариградската конференция още през 1976 г.

8

Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г.

9

Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите — из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г.

10

Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г.

11

Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г.

12

Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превземането на Търново от турците в сборника „От век на век“, Героична летопис, т. I, София, 1974 г.

13

Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г.

14

Поптодоров, А., Из миналото на Родопа, Ист. бележник за потурчването на родопските българи, Сп. „Родопски преглед“, 1931 г., кн. 1 и 2.

15

Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г.

16

Миков, В., Произход и значение на имената на нашите градове и села, реки, планини и места, София, 1943 г.

17

Христо Попконстантинов, Спомени, пътеписи и писма, „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1970 г.

18

Христо Попконстантинов, Спомени, пътеписи и писма, „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1970 г.

19

20

Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г.

21

Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г.

22

23

24

А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г.

25

26

27

28

29

30

А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г.

31

Учителя Петър Дънов, Първичната връзка, беседа, 22.06.1923 г., в „Петимата братя“.

32

Проф. д-р Петър Ников, Иконом Константин Дъновски, сп. „Духовна култура“, 1920 г., кн. 1 и 2.

33

Родопите и българската история, Сборник статии, съставен от доц. П. Петров, София, 1974 г.

34

Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. „Известие на Варненското археологическо дружество“, 1910 г., кн 4.

35

Проф. д-р П. Ников, Българското възраждане във Варна и Варненско, БАН, София, 1934 г.

36

Иконом Иван К. Радов, Атанас Чорбаджи-Хадърджаклията, сп. „Памятник“, 1895 г., кн. 6.

37

II. Борба на българските и гръцките патриоти за независимост срещу османските поробители през 1820–1821 г.

38

Проф. д-р Л. Милетич, Старото българско население в Североизточна България, 1902 г., София.

39

III. По-големите села, които имали физиономия на градчета, възлагали функции на чорбаджията, добивали кметско-наместническа физиономия, поради което приемали изборен характер. По този повод проф. Ив. Гошев в своята монография „В Трявна през времето на последните търновски владици (1820–1870 г.)“, публ. в т. II, г. III (1930 г.) на Бълг. Истор. Б-к, с. 208, където се казва: „… Ежегодно ставал избор на един «временен чорбаджия», един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.“

40

Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г.

41

Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г.

42

IV. Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва.

43

Кратка българска енциклопедия, т. I, издание на БАН, София, 1963 г.

44

Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква „Св. Димитрий“ (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г.

45

Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, „Народна култура“, София, 1971 г.

46

V. За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: „Защото не само се прогаси Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога“ (стих 7).

47

Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в „Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология“, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, „Наука и изкуство“, София.

48

Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), София, Синодално книгоиздателство, 1948 г.

49

Цитирано по проф. В. Златарски, „История на България“, т. III.

50

Цитирано по „Из страниците на българската литература“, 1974 г., София.

51

VI. На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката.

52

Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г.

53

Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г.

54

Екатерина Папазова, Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина, София, 1971 г.; Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа, София, 1967 г.

55

И. Г. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1947 г., цитирано по Боян Боев, Мисията на богомилството, 1937 г.

56

Григорий Цамблак, Похвално слово за Евтимий, в Христоматия по старобългарска литература от П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова, София, 1967 г.

57

Проф. Димитър Ангелов, Богомилството в България, София, 1969 г.

58

Учителя Петър Дънов, И Земята ще се изпълни със знание, беседа, 11.IV.1926 г., в „Сила и живот“, серия VIII.

59

Евангелие от Йоана, гл. 21.

60

VII. Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г.

61

VIII. В Цариградския вестник № 469/19.XII.1959 г. се казва: „А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.“

62

Кратка българска енциклопедия, том IV, 1967 г.

63

IX. Това е третото дете на свещ. Константин Дъновски. Преди него той има дъщеря Мария, а първородният му син се казва Атанас.

64

Петдесетгодишнина на първата българска църква „Свети Арахангел Михаил“ във Варна, 1915 г.

65

X. В „Петдесетгодишнина на Първата българска църква «Св. Арахангел Михаил» във Варна“, с. 26, се твърди неправилно, че официалното откриване на църквата е станало на 14.II.1865 г.