Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Глава 10Експериментално доказателство на хипотезата, че обикновената ротация поражда антигравитация.

Както беше писал китайският философ, „Аз чувам и аз забравям. Аз виждам и аз запомням. Аз правя и аз разбирам.“ Нека в тази кратка глава да разгледаме няколко прости училищни експерименти по антигравитация, които биха накарали много скептици да се заемат със сериозни изследвания в тази област. Най-малко вероятно е с тези експерименти да се заеме академичната общност — поради твърде голямото нейно его, поставено на карта. Още в началото на моята лекция в Центъра по физика на твърдото тяло към БАН през февруари 1996 един от възрастните физици стана рязко, разбута хората и шумно и демонстративно напусна залата. На излизане през вратата той произнесе на достатъчно висок раздразнен глас, нарочно за да го чуе цялата зала, пророческите слова: „И какво произтича от всичките тези теории? Значи ли, че всички ние тука трябва да си скъсаме дипломите и да ги захвърлим ей така на вятъра?“ Когато той напусна, половин час след началото на моята маратонска лекция, залата беше претъпкана с над 200 души физици и учени от десетината института към този център на БАН — три пъти над капацитета си от 70 места. Тя остана все така претъпкана до късно вечерта. Когато завършихме (без нито една почивка) в 10 часа вечерта, в залата все още имаше към 40 души.

Моята надежда да се повторят тези прости експерименти е най-вече в будната наша младеж, за която наистина няма нищо невъзможно на този свят. А също така и в армията от опитни майстори, механици и изобретатели, за които най-важният критерии за това дали едно явление съществува не е мнението на маститите академични корифеи, а резултатите от простия недвусмислен експеримент, проведен от самите тях.