Любовта на черния конник

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Под прикритието на нощта й беше лесно да се реши да предложи на Янси да стане негова жена, но на ярката дневна светлина й се видя трудно да го осъществи и тя отлагаше колкото се може повече. Половината сутрин прекара пред скромния си гардероб, като ту избираше някаква дреха, ту я захвърляше и най-накрая се спря на поръбената с розово рокля, която Танси грижливо бе опаковала. Загуби необичайно дълго време, за да направи прическата си. В крайна сметка я остави в нормалния й вид — стегнат кок от сплетени на плитки коси. За последен път се огледа внимателно във високото подвижно огледало, пое си дълбоко въздух и решително се отправи към вратата.

Обзе я разочарование, когато разбра от Мария, че сеньор Янси ще се върне в хасиендата късно вечерта. Бяха отишли с мъжа на Мария — Естебан, да наглеждат кастрирането на няколко диви бика, хванати миналия вторник.

Сара не я свърташе на едно място и цял ден нервно обикаляше хасиендата и земите наоколо, като хем чакаше с нетърпение Янси да се прибере, хем я беше страх. Часовете минаваха и тя започна да се пита дали решението й е правилно, но веднага се укори за тези съмнения. Естествено, че е правилно — тя постъпваше по единствения почтен начин, след като Янси беше толкова мил и внимателен с нея.

Когато Янси се прибра вечерта, вече се бе смрачило. Сара седеше до ръба на шадравана със златните рибки и когато чу врявата, която възвести прибирането му, тревожно се взря натам. Устата й пресъхна и тя бавно се изправи като нервно мачкаше роклята си с ръце.

Янси изглеждаше уморен и мръсен; бричовете и ботушите му бяха покрити с дебел слой прах, бялата му риза беше изцапана и мокра от пот, но когато Сара го видя, сърцето й подскочи от радост. С обикновено черно сомбреро в ръка, той се приближи до нея.

— Мария ми каза, че искаш да ме видиш — тихо промълви той. Не беше точно както Сара го бе намислила, но преди да изгуби кураж, тя забързано изрече:

— Още ли искаш да се ожениш за мен?

— Повече от всичко на света — меко отвърна той, а нещо проблесна в очите му.

Сара преглътна. Разбира се, че така трябваше да отговори — нали искаше Каза Палома. Искаше й се да не се бе зарадвала толкова глупаво на тези думи. Без да го поглежда, тя продължи задъхано и със запъване:

— Аз з-з-знам, че искаш да се ожениш за мен само за да н-н-направим… да и-имаме дете. — После с усилие погледна любимото лице и обезоръжаващо призна: — Постъпих много глупаво! Няма значение, че няма да е брак по любов — много бракове не са! Аз съм ти толкова благодарна, че ми спаси живота и… и това, че не се обичаме не означава, че няма да ти бъда добра и покорна съпруга. Ще ти бъда съвестна и покорна жена — кълна се!

— Разбирам — бавно изрече Янси с непроницаемо изражение на мургавото лице. — Нека да се уверя, че съм схванал — сухо добави той, без да откъсва очи от нея. — Ти си ми благодарна и затова си съгласна да се омъжиш за мен и да родиш дете от мен?

Сара кимна, а прекрасните й изумрудени очи го гледаха невинно. Тя се радваше, че той разбира положението. Точно от това имаха нужда — от открит и честен разговор! Така между тях нямаше да има недоразумения.

— И това ли мислиш, че желая аз? — тихо попита той, като заплашително наблягаше на всяка дума. — Една кротка и покорна жена?

Думите му прозвучаха тежко и Сара леко се намръщи, а по гърба й премина студена тръпка. Изразът на лицето му също не беше окуражаващ и на нея й се стори, че той едва се сдържа да не избухне.

— Не искаш ли да се ожениш за мен? — попита тя объркано.

Янси промърмори някаква ругатня, пусна сомбрерото на каменните плочи и с рязко движение я привлече към себе си. Целуна я пламенно, почти до болка, а пръстите му болезнено се впиваха в меката плът на раменете й.

Тя се мъчеше де се отскубне, смутена и уплашена от реакцията му. Юмруците й го удряха в гърдите и тя отчаяно въртеше глава, стремейки се да избегне суровия натиск на устните му.

Той се откъсна от нея толкова внезапно, колкото я бе целунал и се втренчи озадачаващо в лицето й.

— Не си особено покорна! — хладно отбеляза той.

Сара преглътна и си напомни, че той й бе спасил живота и че току-що му бе обещала да бъде добра и покорна съпруга.

— Съжалявам — прошепна тя. — Аз не исках да… да… Ти ме изненада — следващият път ще се постарая повече.

Янси тихо изруга, вдигна сомбрерото си от земята и сурово се обърна към нея:

— Ако ще ставаш моя жена, трябва да се стараеш много повече! — погледна я враждебно той и ледено изрече: — Сигурна ли си, че твоята благодарност ще те накара да се съобразяваш с моите изисквания?

Смутена и объркана от поведението му, Сара не можеше да разбере защо той е толкова ядосан и груб, но смело реши да отстоява намеренията си и послушно кимна с глава.

— Знам какво искаш от мен и о-обещавам, че няма да се държа като глупачка следващия път, когато ме целуваш или правим други неща — тихо промълви тя, а страните й поруменяха.

Думите й целяха да го предразположат, но само го разгневиха още повече и очите му заискряха със златист блясък.

— Исусе Христе! Избави ме от това! — Свирепият му поглед сякаш я приковаваше в земята; той повдигна брадичката й нагоре и мрачно добави: — Но след като си решила да се жертваш, ще кажа на падре Кинтеро да уреди брака ни. А през това време си помисли, Сара — аз мога да си купя покорност и смирение и няма нужда да се женя заради тях.

Той се завъртя на пети и изчезна, оставяйки Сара да гледа объркано след него. Тя беше направила това, което той искаше — съгласи се да стане негова жена. Защо това така го вбеси? Той получаваше всичко, към което се стремеше — тя даже признаваше и необходимостта да му роди дете заради Каза Палома. Тогава защо толкова се ядоса?

През следващите няколко седмици Сара често си задаваше този въпрос. Сватбата им щеше да се състои на двадесет и шести юни и колкото повече денят приближаваше, толкова като че ли Янси ставаше по-сприхав и по-раздразнителен. Тя съвсем безобидно се поинтересува един път дали Бартоломю и останалите от Магнолия Гроув ще пристигнат навреме за сватбата, а той й се сопна грубо. Беше като разгневен тигър когато обикаляше, ръмжейки и фучейки из хасиендата, а със Сара се държеше подчертано обидно и дразнещо. Често я засърбяваха ръцете да удари шамар на арогантното му лице и й ставаше все по-трудно да сдържа езика си и да не произнася острите думи, с които й се искаше да му отвърне. Искрената й признателност към него бе застрашително намаляла, най-вече заради предизвикателното му отношение към нея. Като че ли му се искаше да я накара да се разгневи до краен предел.

Необичайно лошото му настроение беше толкова очебийно, че даже слугите го гледаха подозрително. От малкото неща, които научаваше от Мария, тя разбра, че не само прислужниците в хасиендата си го отнасяха. Естебан беше казал, че Янси е като бясно животно, което връхлита на всички и яростно ръмжи, обикаляйки ранчото.

За щастие Сара го виждаше рядко — той ставаше призори и с първите слънчеви лъчи излизаше от хасиендата, а много често вечер се прибираше дълго след като беше паднал мрак, с ясни следи на изтощение по мургавото лице. Предстоящата сватба очевидно изобщо не го радваше!

Сара започна да ненавижда вечерите, когато той се прибираше рано. Тогава той се изтягаше царствено в някое от кожените кресла в главната sala, с широка алена риза, обут в черни calzoneras със сребърни копчета, откопчани от коляното до глезена, които подчертаваха дългите му мускулести крака, небрежно протегнати напред и пиеше огромни количества бренди, докато се взираше мрачно в Сара. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, отпуснат на стола, с разрошена блестяща черна коса, фино изрязани устни с леко жестока извивка и арогантно повдигнати скули, издаващи испанската кръв у него. През тези вечери, които им опъваха нервите, той рядко говореше с нея и то само за да изрече нещо крайно предизвикателно и вбесяващо и Сара се чудеше с нарастващ страх така ли щяха да прекарат остатъка от съвместния си живот. Какво бе останало, питаше се унило тя, от жизнерадостния мъж, който я целуваше в самозабрава и караше кръвта й да препуска във вените само с един поглед през гъстите си мигли?

Беше повече от изнервящо да е обект на тези златистокафяви очи, които я фиксираха втренчено без да примигват и Сара бе благодарна, че Мария й беше намерила някакво ръкоделие, с което да се занимава вечер, когато Янси си беше в къщи. Тя се задълбочаваше в изящните бодове и така за дълго отклоняваше вниманието си от обезпокоителното му присъствие, а когато той вметнеше нещо изключително вбесяващо, то тя изливаше гнева си върху плата, като яростно го бодеше с иглата и си представяше, че това е част от тялото на Янси. Това не я задоволяваше толкова, колкото една плесница върху подигравателно изкривеното му лице, но все пак я разтоварваше от гнева, който се надигаше в нея, а мисълта, че през целия си живот ще трябва да крие чувствата си — както любовта, която изпитваше към него, така и гнева, който той като че ли нарочно предизвикваше у нея — силно я обезкуражаваше.

През една гореща юнска нощ, три дни преди сватбата, те седяха в осветения от фенерите вътрешен двор зад къщата и се наслаждаваха на прохладата. Сара се беше настанила на ръба на фонтана и замислено се бе взряла в игрите на изящните златни рибки и от време на време потапяше за развлечение пръсти във водата, за да уплаши тези, които идваха по-близо до нея. Янси се беше изтегнал по-настрани и здрачът го скриваше наполовина.

Без да го съзнава, Сара представляваше прекрасна гледка. Беше оставила косите си разпуснати и само бе прихванала високо на тила вълнистите кичури с бледорозова копринена панделка. Роклята й беше в същия цвят, с дълбоко изрязан корсаж, който оставаше открити прелестните й рамене, а до известна степен и високите й гърди. Това беше втората й бална рокля от добрите стари времена в Магнолия Гроув и много подхождаше на деликатния й силует, като изящно подчертаваше тънката й талия преди да се спусне в множество пищни гънки до земята.

Янси отпиваше от брендито си и я наблюдаваше през спуснатите си мигли. Тази вечер беше облечен в тесни черни calzoneras, поръбени със сърмена нишка; около тънкия си кръст бе увил пурпурен пояс, а снежнобялата фина батистена риза беше полуразкопчана и разкриваше тъмните косми на гърдите му, които контрастираха с белотата на ризата.

През цялата вечер Сара се опитваше да не поглежда към окосмената му гръд, но не можеше да не си спомни как бе усещала под пръстите си топлината и мускулестата й сила и това я накара да потръпне. Сватбата им беше след три дни и въпреки лошите й предчувствия, изтерзаното й тяло предвкусваше удоволствието от любовта с Янси.

Тя крадешком хвърли срамежлив поглед към него, силно впечатлена от стаената сила и чувствеността, които излъчваше високото му здраво тяло, изтегнало се в полумрака, а очите й несъзнателно се спряха на дългите му крака. Само след няколко дни, мислеше си тя със затаен дъх, той ще дойде при нея в цялата си великолепна голота и това възхитително тяло щеше да притежава нейното и да я отведе в непознати еротични светове. Тя с гневна изненада почувства как изведнъж зърната на гърдите й се втвърдиха и ясно се очертаха върху бледорозовата коприна на корсажа.

Тя нервно скочи на крака с единствената мисъл да избяга от смущаващото му присъствие.

— Вече е късно. Лека нощ — изрече тя без да го поглежда.

— Бягаш ли, скъпа? — обади се провлечено той с лице, скрито в сянката.

Сара изненадано го погледна.

— Какво искаш да кажеш? Аз не бягам!

— Наистина ли? — попита хапливо той. — Струва ми се, че откакто твоята признателност те накара така благородно да ми предложиш да се омъжиш за мен, ти изчезваш щом се приближа на два метра от тебе.

Докато Сара го гледаше с полуотворена от учудване уста, той стана и на един дъх пресуши чашата с бренди. С яростно движение, което я накара тихо да извика, запрати с все сила чашата в една от каменните колони и в спокойната нощ отекна звънът на счупено стъкло. Без да му обръща внимание, Янси пристъпи към нея. Хвана брадичката й в ръцете си, обърна лицето й към себе си и се взря напрегнато в загадъчните зелени дълбини на очите й.

— А какво мислиш да правиш в сряда през нощта, когато ще сме се заклели вече пред падре Кинтеро? И тогава ли ще избягаш?

Сара го погледна объркано и смутено.

— Аз обещах да ти бъда добра съпруга… — изчерви се прелестно тя. — Във всичко.

— Така ли? — отвърна той хладно и стисна по-силно брадичката й. — Напоследък си мисля как ли си успяла да въвлечеш Сам в неконсумиран брак. И сега виждам чудни начини за това — такова срамежливо въздържание и скромност. Такава стеснителност! Такова монашеско смирение! И все пак аз познах пламенността ти. Почувствах огъня, който бушува в теб — сладкият огън, който щом веднъж опари мъжа, той иска вечно да гори в него. Така ли беше с баща ми? Преди брака си му обещавала райски наслади, а когато халката вече е била на тънкото ти пръстче, си го осъдила на адски мъки?

Негодуванието, което се събираше в гърдите й през последните дни, избухна изведнъж и тя се изтръгна от ръцете му. Гърдите й ядосано се повдигаха и за изненада и на двамата, тя удари една звучна плесница на подигравателното му лице.

— Млъкни! — изсъска ядосано тя. — Търпението ми се изчерпа и аз няма да понасям повече грубите ти подмятания и да слушам смирено обидите ти към мен, или към баща ти!

Той широко се усмихна, а очите му заблестяха на матовото лице.

— О, малкото коте вече показва ноктите си! Напоследък се чудех къде ли се е изгубило. Опасявах се, че твоята признателност го е унищожила.

— Престани да ми натякваш за тази признателност! — извика Сара с ръце на кръста и пламнали бузи. — Повдига ми се от това, чуваш ли? Ако още веднъж го споменеш, ще си изпатиш!

За нейно най-голямо учудване той се усмихна весело и преди тя да може да реагира, непринудено протегна ръце към нея и я привлече към себе си. Стисна ръцете й над лактите, устните му се сведоха към нейните и я целунаха пламенно и настойчиво, а езикът му нетърпеливо проникна в устата й. След един безкраен миг той откъсна устните си от нейните и прошепна:

— Добре дошла, разгневена тигрице — толкова ми липсваше!

Сара още повече се вбеси.

— Показваш го по доста странен начин! — сопна се тя, а гневът й ни най-малко не се бе уталожил от думите му. Изтръгна се от прегръдката му и се изправи срещу него с ръце на кръста. — През последните седмици се държиш като ранена мечка и аз няма повече да търпя това! — Тя си пое дъх и продължи намръщено: — Казах ти истината за брака ми със Сам и ако не искаш да ми повярваш, това е твой проблем — но те предупреждавам, че за последен път обиждаш мен и баща ти, разбра ли ме? — А после ледено завърши: — Просто се чудя как искаш да се ожениш за мен, след като ме смяташ за такова презряно същество!

Янси се намръщи, тъй като стрелите на Сара бяха попаднали точно в целта. Наистина се беше държал като простак през последните дни.

— Напоследък се държах невъзможно — призна унило той. — Единственото ми извинение е, че предложението ти да се омъжиш за мен от признателност просто ме изкара от релси. — Той я погледна намръщено. — Никой мъж не може да приеме мисълта, че се омъжват за него от признателност!

Той произнесе думата с такова отвращение, че Сара го зяпна с отворена уста, а ядът й премина. Тя не искаше намекът в думите му да я отклони от много по-важния въпрос за женитбата й със Сам.

— А брака ми с баща ти? Какво ще кажеш за това? — троснато попита тя.

Янси въздъхна и сви устни.

— Атакуваш безпощадно, госпожице! — Тя поклати отрицателно глава и той откровено добави: — Твоят брак със Сам беше удобно оръжие… но мисля, че вече си изигра ролята.

— Какво значи това? — присви очи Сара.

Той се усмихна, а в очите му затанцува лукаво пламъче.

— Е, аз отдавна знам, че казваш истината.

Даже и да беше успяла да измисли нещо в отговор на това възмутително признание, той не й даде време да го изрече, завъртя я в ръцете си и я потупа я по задните части:

— Тази вечер няма да има повече признания! — шеговито каза той. — А сега бягай в леглото, chica! Надявам се да спиш добре — ще ти трябват много сили за първата ни брачна нощ!

Сара възмутено се обърна, решена да продължи битката, но вече не знаеше срещу какво да се бори, а и Янси се отдалечаваше… и си подсвиркваше!

Тази нощ тя спа учудващо добре и предпочете да не се замисля защо сънищата й бяха изпълнени с непристойни мисли за един объркващ, дразнещ и безкрайно съблазнителен чернокос дявол с насмешливи кехлибаренозлатисти очи. Събуди се с вълчи апетит и решителен блясък в зелените очи. Споровете с Янси бяха толкова възбуждащи!

Започваше още един дълъг ден, но за пръв път, откакто се върна в хасиендата, Сара с нетърпение очакваше вечерта и схватката с невъзможния си бъдещ съпруг. Тя вървеше с бодра крачка и не можеше да спре да се усмихва, въпреки че не знаеше защо се чувства така. Когато Мария влезе да й донесе кана с лимонада и току-що изпържени sopas, пълнени с picadillo dulce — вкусно съчетание на свинско със стафиди, Сара си тананикаше нещо. Мария постави таблата на черната маса от ковано желязо и чак тогава се обади, с ръце на кръста и блеснали тъмни очи.

— Иска ми се снощи да съм била малко птиченце.

Сара я погледна и Мария се засмя.

— Сеньор Янси, който от седмици е като разярен тигър, тази сутрин излезе усмихнат и си подсвиркваше, а сега ви намирам тук с доволна усмивка на лицето. Не е трудно да се отгатне какво се е случило!

Сара се изчерви до корена на косите си, наля си чаша лимонада и се опита да отвърне безгрижно.

— Не разбирам за какво говориш — нищо не се е случвало!

Мария изсумтя и тъкмо се обърна да си излезе, когато откъм селото се разнесе врява. Те се спогледаха учудено и после дружно се спуснаха към портата на хасиендата. Сара не се беше уплашила; повдигна в ръка полата и фустата си, затича се надолу по стълбата покрай фонтана с трите чешми и се спря пред желязната порта, която в този горещ юнски ден стоеше отворена. Звуците, които се разнасяха зад нея, не бяха звуци на уплаха, а на вълнение.

Долорес и Хуан се бях присъединили към Сара и Мария и четиримата заедно изскочиха навън. Засенчили с ръце очите си от ослепителната слънчева светлина, те се втренчиха в процесията, която се извиваше като змия по селската улица.

Около половин дузина конници придружаваха три различни по големина каруци, очевидно тежко натоварени. Сара разпозна Янси, яхнал любимия си едър жребец и някои от каубоите от дел Сол, но чак след няколко секунди си даде сметка, че високият, тъмнокож мъж на червеникавокафяв кон е Бартоломю. Щом го позна, тя веднага съобрази, че пристигат обитателите на Магнолия Гроув.

Не се беше излъгала. Идваха не само Бартоломю, Танси и другите три прислужници, а и Ан и Томас Шелдрейк, както и начумереният Хайръм Бърнел. Но Сара като че ли забеляза само Бартоломю и Танси. Бартоломю едва бе слязъл от коня си и тя развълнувано се хвърли в ръцете му, изведнъж усетила колко много й е липсвал.

— Това значи ли, че си ни простила за участието в отвличането? — шеговито попита Бартоломю и й се усмихна.

Сара успя да сдържи щастливата си усмивка и се намръщи, имитирайки гняв.

— Никога няма да ви простя! — извика мрачно тя. — Това беше непочтена, подла измама от ваша страна! — После, без да може да запази навъсеното изражение, тя избухна в смях. — О, Бартоломю, толкова ми липсваше!

— Моя мъж ли не оставяш на мира, млада госпожице? — обади се Танси от едната каруца. Очите й дяволито играеха, когато продължи: — Колко се е променил светът — за миг обръщам гръб и какво откривам после? Едно дръзко младо същество виси на врата на мъжа ми и го целува!

Янси, който беше слязъл от коня си, помогна на Танси да слезе от каруцата.

— Не се тревожи за това дръзко младо същество — каза й той. След два дена е сватбата ни и те уверявам, че моята жена няма да тича по чужди мъже и да се хвърля в ръцете им!

Каруците се бяха наредили в полукръг около портата, а конниците се бяха скупчили в средата. С края на окото си Сара забеляза как устните на Хайръм се свиха, но той не реагира по друг начин на съобщението. Не беше така обаче с Ан Шелдрейк.

— Ще се жените! — възкликна ядосано Ан, а сините й очи гневно светнаха. Тя се беше настанила царствено във втората каруца, а до нея седеше старият негър Ной, който водеше конете. — Нали не мислиш сериозно да се жениш за нея? — попита тя, като не сваляше очи от него.

Янси безгрижно привлече Сара към себе си и обви с ръка талията й.

— Точно това възнамерявам да направя и не разбирам какво общо имаш с това — отвърна й безцеремонно той, повдигнал вежди.

Ан почервеня от гняв, но се сети, че е гостенка на Янси — и то не особено желана — и се овладя. Насили се и се усмихна примирено.

— Прости ми! — рече тя. — Просто се смаях, тъй като знам възгледите ти за брака. — После с дяволито изражение добави: — Колко странно! Никога не съм чувала за някой, който се жени за мащехата си!

Янси отправи тежък поглед към прекрасното й лице.

— Сигурен съм, че има още много неща, за които не си чувала в твоя ограничен свят — мрачно произнесе той.

— О, скъпи! — в гласа й прозвуча разкаяние. — Та аз те засегнах! Извини ме, не исках да го направя! — усмихна му се кокетно тя. — Този мой дълъг език винаги ме поставя в неудобно положение! Хайде, забрави го и ми помогни да сляза от тази проклета каруца! Повдига ми се от нея след толкова седмици пътуване!

Янси я изгледа и хладнокръвно подвикна на Хайръм през рамо:

— Хайръм, щом като си се самопоканил тук, свърши нещо полезно и помогни на госпожа Шелдрейк да слезе!

Без да обръща внимание на възмутеното възклицание на Ан, Янси поведе Сара със себе си към последната каруца и се усмихна на Том Шелдрейк и Пеги.

— Здравейте, сър. Надявам се, че пътуването не е било твърде изморително за вас — обърна се той към Том.

Том Шелдрейк изглеждаше уморен и явно сакатата ръка го болеше, защото той я разтриваше с другата. Той се усмихна унило и промърмори:

— Не беше много изморително, синко, но довечера с радост ще спя в истинско легло, а не на земята.

— Ще наредя, сър, да ви настанят в най-мекото пухено легло в хасиендата — засмя се Янси. — Ще ви помогна да слезете.

Том тромаво се спусна на земята и очевидно му бе признателен за помощта, а Сара се взираше с любопитство в Янси. Той представляваше такава странна смесица от противоположни черти. Суров. Любезен. Арогантен. Взискателен, но и способен да бъде невероятно нежен и деликатен. Такъв сигурно щеше да е към баща си и Сара усети буца да засяда на гърлото й, когато се сети за времето, когато и двамата си бяха липсвали един на друг. Времето не можеше да се върне назад и нещата да се поправят…

Следобедът имаше много работа и когато и последната вещ от Магнолия Гроув бе разтоварена и прибрана в хамбара близо до конюшните, Сара се почувства страшно изморена. Ан и Том бяха изчезнали в просторните стаи, които Янси беше наредил на Мария да подготви за тях, а от процесията слуги, които цял следобед влизаха и излизаха оттам Сара предположи, че Ан отново се наслаждава на възможността да има хора, които да командва.

Бартоломю, Танси и Пеги се настаниха в една малка кирпичена къща, която Сара беше забелязала още преди това от едната страна на хасиендата. Със сбърчени вежди тя наблюдаваше Танси, която весело щъкаше насам-натам и подреждаше багажа им като че ли знаеше предварително къде трябва да отиде всяко нещо.

— Била ли си тук някога? — запита я Сара най-накрая. Танси изненадано я погледна.

— Разбира се! Винаги, когато мастър Сам идваше в дел Сол, Бартоломю се настаняваше в тези стаи. Забравяте, че Бартоломю е видял мастър Янси за пръв път като новородено бебе и че мастър Сам често го е оставял тук с мастър Янси и майка му, когато се е връщал в Магнолия Гроув. Ние познаваме дел Сол почти толкова добре, колкото и Магнолия Гроув и винаги сме смятали ранчото за истинския си дом.

Въпреки пристигането на хората от Магнолия Гроув, вечерята беше много спокойна — Шелдрейкови останаха в стаите си, а останалите все още се настаняваха. Сара знаеше, че за Ной и жена му Мерси бяха намерили малка къщичка в селото и се чудеше къде ли Янси е настанил Хайръм. Хайръм беше добър човек. Тя бе убедена, че ако му се даде възможност, той ще работи упорито и в дел Сол. Искаше й се Янси да промени несправедливата си враждебност към него и да си даде сметка, че Хайръм може да е много полезен в ранчото. Надяваше се, че Янси ще се отнася с бившия управител със същите учтивост и любезност, които засвидетелстваше на всички, които работеха за него.

Тази вечер Сара не видя нито Янси, нито някой от новодошлите, но осъзна, че пристигането им е променило монотонния живот в ранчото. До сватбата им оставаха по-малко от два дена…

На следващата сутрин се събуди в особено приповдигнато настроение и виновно си призна, че докато пристигането на Бартоломю и другите слуги от Магнолия Гроув я радва, то присъствието на двамата Шелдрейк и на Хайръм не й е толкова приятно. Тримата бяха необратимо свързани в мислите й с нерадостното време след убийството на Маргарет, както и с ужасните дни след смъртта на Сам. Това разграничение беше странно. Бартоломю и другите бяха там през цялото това време, но само те тримата я караха да се чувства така смущаващо подтисната.

Тя с усилие се откъсна от мислите си и скочи от леглото. Тези, които я видяха след половин час, не можеха и да допуснат, че се е събудила с някаква меланхолия, тъй като тя се усмихваше сърдечно и изглеждаше в най-ведро настроение.

Беше хапнала малко в стаята си и сега й се искаше да потърси своите вещи от Магнолия Гроув. Оскъдните дрехи, подбрани от Танси преди отвличането й вече бяха започнали да й омръзват и тя с нетърпение чакаше тази вечер да облече нещо по-различно от бледорозовата копринена рокля. Дръпна кадифения шнур на звънеца и след миг се появи Мария.

— В бъркотията вчера са пропуснали да донесат багажа ми в моята стая. Знаеш ли къде са го сложили като са го свалили от каруцата?

Мария изглеждаше учудена.

— Si! Сеньор Янси заповяда да го отнесат в неговите стаи. — Тя се усмихна дяволито и добави: — В другиден неговите стаи ще бъдат и ваши — къде на друго място да отнесат багажа ви?

Част от безоблачното настроение на Сара се изпари и тя прокле червенината, която изби по страните й. Без да вдига поглед към усмихнатите очи на Мария, тя отвърна с престорено безгрижие:

— О, естествено че там са го занесли! Колко глупаво, че не се сетих! — Тя се спусна към вратата, но рязко спря и погледна Мария. — Ще ми покажеш ли къде са стаите му? — кротко помоли тя.

— Елате, chica — топло отвърна Мария и се засмя. — Те са точно до галерията долу.

Янси разполагаше с две огромни, богато мебелирани спални, свързани помежду си с очарователен вестибюл и с по една просторна допълнителна стая с гардероби към тях. Сара леко се смути от богатството и големината им, но забеляза три сандъка, стегнати с кожени ремъци в по-малката от спалните и забрави всичко останало, щастлива че е открила нещата си. Двете с Мария цялата сутрин разопаковаха дрехите й и ги окачваха в големите махагонови гардероби, заемащи две от стените в просторната съседна стая. Малкото й лични вещи, сребърните четка за коса и гребен, които Сам й беше подарил за осемнадесетия рожден ден и два изящно изработени кристални флакона стояха върху лакираната дървена тоалетна масичка. Тя имаше малко бижута — повечето от скъпите накити, които Сам й бе подарил, бяха продадени заради войната — но й бяха останали няколко евтини украшения, които тя постави внимателно в едно от най-малките чекмеджета на масичката. Мария я гледаше смръщена.

— Нямате ли кутия за бижута? — попита тя накрая.

— Не, но това няма значение — усмихна се Сара. — И без това нямам много бижута.

Мария беше разстроена. Тя обичаше всичко да е на мястото си и не можеше да си представи как бъдещата господарка на къщата ще държи накитите си в чекмедже, като някаква невъзпитана tabernera. Изведнъж й хрумна нещо.

— Чакайте! — усмихна се щастливо тя. — Сетих се! В гардероба на сеньор Янси има една гравирана кутия, която тъкмо ще побере нещата ви!

Тя се завъртя на пети, втурна се в стаята на Янси и след няколко минути се върна с пищно резбована кутия от тъмно дърво. Приближи до голямото високо старинно легло, което изпълваше новата стая на Сара и леко разклати кутията. Отвътре нещо издрънка.

— Не знам какво има вътре, но съм сигурна, че той няма да има нищо против да го сложим на друго място и вие да вземете кутията.

Мария отвори кутията и изтърси съдържанието й върху блестящата светлосиня покривка на леглото. Вътре имаше само един предмет и Сара ахна при вида на гравираната сребърна кама, която проблясваше върху леглото, огряна от слънчевите лъчи. Моментално я позна. Последния път, когато я беше видяла, тази кама стърчеше забита в гърдите на Маргарет Кантрел.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Сара ужасено се взираше в сребърната кама, която невинно проблясваше на леглото пред нея. После зад нея се чу звук и когато тя се обърна, видя Янси, застанал на прага на дневната. Без да усеща напрежението, което бе обзело Сара, Мария го погледна усмихната.

— О, сеньор, съвсем навреме идвате. Тъкмо казвах на вашата novia, че няма да имате нищо против тя да вземе тази кутия за бижутата си. Сега и вие може да й го кажете.

Мургавото лице на Янси беше непроницаемо.

— Gracias, Мария, точно това ще направя. А сега ще ни оставиш ли за малко — имам да говоря за някои неща с моята novia.

Без да подозира за искрите, които прехвърчаха между двамата, Мария разбиращо се усмихна и побърза да излезе. После се възцари тишина и в един безкраен миг Янси и Сара се гледаха, без да се приближават един към друг. Изумрудените очи на Сара святкаха обвинително, а кехлибарено-златистият поглед на Янси беше неразгадаем и замислен.

Сара се плашеше от мислите, които препускаха през съзнанието й. Тя се беше помъчила да повярва, че Янси не е убил Маргарет — даже и сега сърцето й нашепваше, че нещата никога не са такива, каквито изглеждат, че трябва да има обяснение и че човекът, за когото се бе съгласила да се омъжи, когото отчаяно обичаше, не е извършил хладнокръвно убийство. И все пак… Всичко свидетелстваше против него и въпреки агонията на сърцето й, хладната логика на разсъдъка й казваше, че убиецът може да има много лица и понякога най-черната низост се криеше зад очарователни черти. Понякога отвратителният злодей можеше да бъде висок, широкоплещест мъж с подигравателна усмивка и измамно вежливи маниери…

— Това същата кама ли е? — попита сподавено Сара и го погледна укорително.

Янси леко се усмихна и се приближи с безгрижната си походка на хищник, без да сваля очи от нея.

— Наистина ли искаш да знаеш? — отвърна провлечено той. — Нали вече си решила, че това е камата, с която е убита Маргарет и че именно моята ръка я е пробола?

Сара го погледна право в очите и унило се замисли как може нещата между тях да се променят толкова светкавично. Преди пет минути беше щастлива, с нетърпение очакваше сватбата им след два дни и беше сигурна, че каквито и пречки да се изправят пред тях, те ще успеят да ги преодолеят. А сега… Сара мъчително преглътна. Сега те се гледаха като противници, между които нямаше нищо общо.

Тя мълчеше, а изразителните й черти отразяваха като огледало хаоса в мислите й и Янси, който до този момент се владееше, не можа да се сдържи и я привлече към себе си.

— По дяволите! — изруга той. — Или съм убил Маргарет, или не съм — кое от двете е? Кой съм аз, Сара? Мъжът, за когото ще се омъжиш, или един убиец?

Тя го гледаше с отчаяна нерешителност и той промърмори някаква ругатня, като отвратено я отблъсна от себе си.

Сара падна назад на леглото и шокът от несдържаната му постъпка й развърза езика. В очите й проблеснаха сълзи.

— Не си справедлив! — разпалено извика тя. — Всички факти водеха към теб! Ти никога не отрече, че си я убил! Нито веднъж! А сега намирам оръжието, с което знам, че тя е била убита — оръжието, за което ти и Сам ми казахте, че не е било там — и ти искаш от мен сляпо да ти вярвам! Защо трябва да го правя?

— Защо ли наистина? — отвърна той с ръце на кръста като я гледаше предизвикателно.

Той се обърна и тръгна към вратата. Спря се на прага и погледна през рамо към леглото, където тя лежеше полуизправена, с мокро от сълзи лице. Тя изглеждаше толкова млада и беззащитна, толкова съблазнителна и примамлива. Нещо болезнено се пречупи в сърцето му.

— Това нищо не променя — каза той с равен тон. — В сряда все пак ще се оженим, даже и да трябва да те вържа и да те занеса ритаща и дърпаща се пред падре Кинтеро.

Когато Янси излезе, в стаята се възцари мъртва тишина, а Сара остана свита върху бледосинята покривка на леглото. Дълго време тя се взираше безизразно в камата и копнееше по някакъв начин да узнае тайната на сребърния й блясък.

Дали не грешеше? Можеше ли сърцето й да сбърка? Янси ли беше убил Маргарет?

Часове наред тя разсъждаваше така, седнала на леглото и загледана тъпо в камата, без да я вижда, а мисълта й се връщаше към събитията, станали преди толкова много години. Като че ли се бе случило вчера — тя можеше да възстанови всичко, което бе чула или видяла през първата си вечер в Магнолия Гроув. Къщата беше пълна с хора, които имаха сериозни мотиви да желаят смъртта на Маргарет — Шелдрейкови, Хайръм, даже Бартоломю! Някой можеше да каже, че и Сам е имал причини да убие жена си. Янси, бавно заключи тя, не беше единственият човек, който може да е желал смъртта й, а само този, за когото това бе най-очевидно!

Сара въздъхна обезсърчено. Просто си губеше времето с това безсмислено умуване кой е убил Маргарет, печално си помисли тя. Избягваше единствения важен въпрос, на който трябваше да си отговори веднъж завинаги: вярваше ли, че Янси е убил Маргарет?

Сара не можеше безпристрастно да си отговори. Тя го обичаше. Не искаше да приеме, че той е хладнокръвен убиец. Но можеше да бъде, призна унило тя. Би могъл да убие Маргарет. Мисълта за Каза Палома го бе завладяла — та нали и нея отвлече съвсем безцеремонно, а сега беше решен да се ожени за нея и да има наследник за Каза Палома! Не показваше ли това, че той е готов на всичко, даже на убийство, само и само да постигне желанията си?

Тя сви устни. Със сигурност знаеше две неща: беше влюбена в Янси Кантрел, никога не бе изпитала страх от него и никога не бе почувствала живота си застрашен. А това дали е убил Маргарет или не, за тях двамата нямаше значение, мислеше си разпалено тя.

Тя осъзна, че постъпва безхарактерно и несправедливо и към себе си, и към Янси, като си заравя главата в пясъка и се надява проблемът да отмине, но не можеше да направи нищо друго. Стана от леглото и неохотно взе камата. Влезе в стаята на Янси, остави я върху масивното, резбовано бюро и бързо излезе.

Сенчестата галерия беше пуста — беше време за следобеден сън — и радостна че не се мярка никой и най-вече Янси, Сара забърза към стаята си и хлопна вратата зад себе си. Затвори очи и се облегна с облекчение на вратата, доволна, че е достигнала своето убежище. Тук беше в безопасност.

— Сара! Откъде изникна? Изплаши ме, дете мое! — възкликна Ан само на два-три метра от нея.

Сара потисна стенанието си и молейки се горещо да се е заблудила, отвори очи. Беше чула добре — в стаята й стоеше Ан Шелдрейк!

Тя носеше рокля от бледосиня коприна, а русите й къдрици бяха пристегнати с бяла панделка. Стоеше до леглото и Сара си помисли, че изражението й е почти виновно. Като че ли са я хванали да прави нещо нередно. Сара се намръщи.

— Какво правиш в стаята ми? — спокойно попита тя. — Трябвам ли ти за нещо?

Ан се приближи царствено до нея и бързо си възвърна самообладанието.

— Ами да, наистина, скъпа — усмихна се тя. — Надявах се да те заваря сама — трябва да си поговорим за това смешно намерение да се омъжиш в сряда за Янси. Та това просто не може да стане! Забранявам!

— Забраняваш ли? — слисано повтори Сара. — Как можеш? И защо?

Ан дрезгаво се засмя.

— Е, всъщност аз не мога да забраня, но скъпо мое дете, помисли! Ти не може да искаш да се омъжиш за него! Та той е убиец!

— Така ли? — рязко отвърна Сара. — Никой не го е доказал.

Чертите на Ан се изостриха.

— Само не ми казвай, че той толкова те е омагьосал, че го смяташ за невинен!

Въпросът на Ан попадна право в целта, но Сара не можеше да сподели с нея колебанията си.

— Мисля, че това не е твоя работа — хладно отвърна тя.

— Чуй ме, малка глупачке! — изсъска Ан. — Ако се омъжиш за Янси Кантрел, ще съжаляваш до края на дните си!

— Възможно е — съгласи се безпристрастно Сара. — Но нали аз решавам?

— Ох, защо ли се занимавам с теб! С теб е просто невъзможно да се говори! — нетърпеливо произнесе Ан. — Решила си да съсипеш живота си!

Сара се засмя предизвикателно и пристъпи напред в стаята.

— Може би. Ще почакаме и ще видим. А сега, ако нямаш нищо против, искам да остана сама и ще ти бъда благодарна ако друг път не влизаш неканена в стаята ми.

— Ах! — възмути се Ан. — Ти си се превърнала във високомерна госпожа! А халката още не е на пръста ти.

— Ан, чуй какво ще ти кажа! В сряда ще се омъжа за Янси Кантрел и нищо, което ти или някой друг можете да ми кажете или да направите, няма да промени решението ми. А сега, моля те, остави ме сама!

— Ще видим дали ще се омъжиш за Янси в сряда! Само почакай!

Ан разгневено напусна стаята и вратата се хлопна зад шумолящата й копринена рокля.

Прокарвайки ръка по челото си, Сара се запъти към един стол с висока облегалка и се отпусна в него, чудейки се как през всичките тези години е търпяла избухливостта и невъздържаността на Ан.

Странно как, но спорът с Ан изясни някои неща в главата й. Тя наистина щеше да се омъжи за Янси в сряда и решението й нямаше нищо общо със заплахите му да я заведе пред олтара независимо дали тя иска или не. Тя го обичаше и искаше да стане негова жена и всъщност беше казала на Ан самата истина — нищо нямаше да разклати твърдото й решение!

Денят преди сватбата беше като затишие пред буря. Сара нямаше никаква работа; Янси, Мария и останалите се грижеха и за най-дребните детайли. Тя усещаше оживлението, което беше обхванало цялото имение, но то не я засягаше. Бартоломю и другите прислужници от Магнолия Гроув очевидно се бяха включили в последния момент в приготовленията за този голям ден. Прекрасната й сватбена рокля беше напълно готова и висеше в цялото си великолепие, окачена на вратата на гардероба, а Мария и Танси добродушно спореха коя от двете ще има щастието да я облече и да направи прическата й преди церемонията.

Сара не беше виждала Янси откакто се бяха скарали заради камата — той като че ли я отбягваше и тя не знаеше дали да се радва или не на поведението му. Малкото пъти, когато беше срещала Ан, тя хладно я поздравяваше и после се правеше, че не забелязва присъствието й в стаята.

В деня преди сватбата времето сякаш бе спряло за нея, а минутите и часовете се нижеха безкрайно бавно. Късно следобед, когато най-големите горещини бяха преминали, тя се отегчи да стои сама и реши да се разходи до конюшните и да види Локуела. Нахлупи една широкопола сламена шапка, изпроси няколко изсъхнали ябълки в кухнята от Долорес и излезе.

От общото им приключение Сара беше останала много привързана към малката дореста кобила и безкрайно се зарадва, когато преди няколко дни Янси й каза да я счита за своя собственост. Тя бе ходила няколко пъти да й носи храна и кобилата бързо се бе научила да свързва присъствието на Сара с нещо вкусно за хапване. Щом усетеше миризмата й, Локуела започваше да цвили още преди Сара да се е появила в хладния сумрак на конюшнята. Засмяна, Сара се приближи до яслата и подаде на Локуела ябълките. Остана при нея няколко минути като поглаждаше врата й и шепнеше нежно нещо в ухото й, докато ябълките бързо бяха изядени. Потупа я по гърба и реши да се връща в имението. Не бе направила и две крачки към портите на конюшнята, когато пред нея изведнъж изникна Хайръм. Двамата не бяха говорили насаме, откакто той беше пристигнал от Магнолия Гроув; всъщност Сара изобщо не го бе виждала оттогава. Янси беше споменал кисело, че заради службата при баща му ще му даде възможност да покаже на какво е способен и в дел Сол.

— Хайръм! — радостно му се усмихна Сара. — Радвам се, че те виждам! Надявам се, че си се настанил добре и ранчото ти харесва.

Хайръм не обърна внимание на дружелюбния й поздрав.

— Наистина ли ще се омъжите за него утре?

Сара настръхна и думите й станаха по-хладни.

— Ами да, ще се омъжа за него.

— Как можете, след това, което е направил? Как сте се решила да станете жена на такъв отвратителен убиец?

Сара въздъхна дълбоко. Беше се уморила да слуша как всички се мъчат да я убедят да не се омъжва за Янси и още повече да го наричат убиец. Тя погледна мрачно Хайръм.

— Толкова ли си сигурен, че той е убил Маргарет? — спокойно попита тя. — И ти като него имаше мотив да го сториш.

— Какво имате предвид? — попита смутено той.

— Просто чух един разговор между теб и Маргарет, в който тя те заплашваше, че ще накара Сам да те уволни и да вземе нов управител. И да каже на Сам, че я преследваш и й натрапваш вниманието си.

— Вие сте знаела за това? — Хайръм изглеждаше като ударен от гръм.

Сара кимна.

— И това ти е дало много сериозен мотив.

— Но аз не съм я убил! — разпалено възрази той. — Аз я презирах, но никога не бих й сторил зло! Освен това не аз, а Янси се закле, че ще я убие, но няма да й даде Каза Палома — добави сърдито той.

— Това е вярно — съгласи се Сара. — Но имаш ли някакви доказателства, че го е направил?

— Всички знаят, че е той! Всички! — Забелязвайки, че Сара не е твърде впечатлена от думите му, той сприхаво добави: — И всички знаят, че се жени за вас само за да сложи алчните си ръце върху Каза Палома! — Тъй като Сара мълчеше и продължаваше да го гледа тъжно, той изведнъж я сграбчи и я прегърна. — Сара, опомнете се преди да е станало късно! Не проваляйте живота си! — викаше той. — Ако се омъжите за него, цял живот ще съжалявате!

Тя внимателно се освободи от прегръдката му и се отдръпна настрана.

— Оценявам твоята загриженост — произнесе с достойнство тя. Зная, че ми желаеш само доброто и затова ще искам от теб да не очерняш мъжа, за когото ще се омъжа — мъжът, който ти даде покрив над главата и който ти дава възможност да докажеш способностите си. Защо и ти не му дадеш такава възможност?

Хайръм я изгледа като че ли беше полудяла.

— Как е успял да ви омагьоса? Защо постъпвате така? Къде останаха плановете ви за Каза Палома?

Сара не му отговори и се извърна, осъзнала че няма и по-точно не иска да му обясни какво мисли. Хайръм обаче я дръпна за ръката. Красивото му лице придоби неприятно червен цвят, а бледосините му очи се присвиха.

— А аз си мислех, че сте по-различна — презрително изрече той. — Вие сте точно като Маргарет — и на дявола ще се продадете заради богатството!

— Мисля, че вече каза достатъчно — рязко отсече Сара. — Ти по-малко от всеки друг имаш право да съдиш мен или Янси. А сега ме пусни да си вървя, преди да съм казала нещо, за което и двамата ще съжаляваме.

Хайръм освободи ръката й с жест на възмущение.

— Помислете за това, Сара — сурово я предупреди той. — Можете да ми наредите да спра да говоря неща, за които не искате да слушате, но ако се омъжите за Янси Кантрел вдругиден, никога няма да можете да избягате от него!

Сара остана силно раздразнена от неприятния спор с Хайръм и почти изхвръкна от конюшнята. Беше решила да стане жена на Янси, но не можеше да отрече, че това яростно противопоставяне на намеренията й бе доста изнервящо, особено ако се имат предвид собствените й колебания. Тя не възнамеряваше да продължи да размисля върху това, което щеше да направи, но за бога, никак не й беше лесно!

Когато стигна до вътрешния двор в имението тя все още беше развълнувана и леко запъхтяна и се надяваше да намери някое хладно, сенчесто местенце, където да остане сама и да си възвърне самообладанието преди да види който и да било друг.

Тъкмо се бе насочила към двора и едва не изръмжа недоволно, когато забеляза Том Шелдрейк, който седеше до фонтана и лениво съзерцаваше блестящите златни рибки, а сакатата му ръка лежеше в обичайната превръзка. Сара имаше много причини да не харесва Том, но в действителност това не беше така. Той беше искрено благодарен на Сам за помощта, която му оказа след войната и въпреки че понякога се държеше също толкова арогантно и надменно като Ан, въпреки осъдителната си връзка с Маргарет, подобно на Сам в сърцето си той бе добър човек. В началото Сара се питаше как Том си е позволил да се забърка в извънбрачна връзка с жената на най-добрия си приятел и отдавна бе решила, че той по-скоро е бил жертва на машинациите на Маргарет, а не флиртуващ донжуан. И двамата със Сам бяха допускали грешки, особено що се отнася до Маргарет, но Сара не можеше да забрави внимателното му отношение към нея през първата й вечер в Магнолия Гроув, а и в ужасните дни след смъртта на Сам той й носеше утешение и подкрепа. Сара се усмихна благосклонно и се насочи към него.

— Нали са много красиви? — каза му тя вместо поздрав. Том я погледна и се засмя.

— Наистина, но не колкото теб, скъпа моя!

— Много сте галантен, любезни ми господине! — засмя се тя и седна до него.

— Ах, Сара, толкова е хубаво да чуя смеха ти — не си се смяла много през живота си, нали?

— О, не се тревожете за мен! И аз съм имала радостни мигове — усмихна се леко тя, забелязала измореното му лице.

В този момент се появи Мария със сребърен поднос на ръце, върху който се виждаха кана със сангрия, няколко чаши и керамична купа с хрупкави bunuelos, залети със захарен сироп.

— О, аз не знаех, че и вие ще дойдете при сеньора! — възкликна тя, забелязала Сара. — Искате ли и на вас да донеса bunuelos?

— Не, не, няма нужда — поклати глава Сара — но след като си донесла повече чаши, ще пийна малко сангрия.

Мария им наля по чаша сангрия и си тръгна, а Том и Сара останаха в приятелско мълчание, отпивайки от чашата и наблюдавайки златните рибки. Беше миг на спокойствие и Сара, седнала до Том на ръба на фонтана, усети как напрежението от разговора й с Хайръм бавно изчезва.

Горещината вече не беше толкова силна, но още се чуваше монотонното жужене на насекомите и Сара си помисли, че това е любимият й час от деня. Скоро щяха да се спуснат пурпурните, хладни сенки на мрака, а после и черният, осеян със звезди плащ на нощта, но този кратък промеждутък между дневната светлина и мрака беше особено успокояващ за Сара. Тя отпи още една глътка сангрия и въздъхна със задоволство.

Том я погледна.

— Въздишка? Радостна или тъжна?

— Нито едното, нито другото — усмихна се Сара. — Просто доволна.

— Наистина ли, дете мое? — тихо, но настойчиво попита Том, взрял уморените си кафяви очи в лицето й. — Нямаш ли някакви резерви относно стъпката, която утре ще направиш?

— Естествено е да имам — вие нямахте ли преди да се ожените за Ан? — намръщи се тя. — Нали всеки в навечерието на такова важно събитие се пита дали постъпва правилно? Дали не греши?

— В твоя случай ми се струва, че трябва да се замислиш повече от другите хора.

Сара открито срещна смутения му поглед.

— Заради убийството ли? За това ли намеквате? За убийството на Маргарет?

Том на свой ред се намръщи.

— Зная, че това не е моя работа — започна бавно той — и не мисля да се намесвам, но скъпа моя, трябва добре да помислиш, преди да сключиш брак с мъж, обвинен в убийство.

Сара се загледа в далечината и й се искаше той да не бе засягал болния въпрос за смъртта на Маргарет. Тя съвсем сериозно вече се ядосваше от начина, по който всички приемаха за доказана вината на Янси. Но в гласа на Том тя усети толкова искреност и такава загриженост, че се почувства обезоръжена и тихо призна:

— Понякога ми се струва, че съм полудяла, а в други моменти… — Думите й заглъхнаха и тя припряно отпи от сангрията. После го погледна право в очите с ясния си изумруден поглед рязко попита: — Мислите ли, че той е убил Маргарет?

Том Шелдрейк изглеждаше смутен.

— Сара, аз… — Той тежко въздъхна и откровено каза: — Да, мисля, че е така — буйният характер на Янси е известен на всички, както и фактът, че той направо презираше Маргарет. Той имаше убедителна причина да я убие и всички знаеха, че много пъти я е заплашвал с убийство. Само Янси може да го е извършил!

Сара не откъсваше поглед от него.

— Това не е вярно — меко възрази тя. — Всички с изключение на Сам мразеха Маргарет. Много хора имаха също толкова основателни причини да я убият, колкото и Янси. Даже вие — спокойно добави тя.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — остро отвърна Том и страните му се зачервиха от гняв.

Сара кисело присви устни. Не трябваше да слага пръста си в старите рани и най-вече не искаше да нарани или обиди човека, към когото бе силно привързана, но вече нямаше избор. Пое си дълбоко дъх и открито започна:

— Вечерта преди смъртта на Маргарет чух разговор между нея и Ан и знам за връзката ви с Маргарет… и за това, че детето, което носеше, може да е било ваше. Според съпругата ви вие сте се безпокоял, че това може да излезе на бял свят и да провали шансовете ви да станете съдия. Някой би казал, че и двамата с Ан сте имали основателни причини да искате смъртта на Маргарет. Не ви обвинявам, че сте я убили, но разберете — продължаваше разпалено Сара — ако подозрението може да падне даже за момент върху човек като вас, трябва да признаете, че е имало много хора освен Янси, които достатъчно са мразили Маргарет, за да я убият. Даже Бартоломю имаше мотив; Хайръм — също, а може да се каже, че ако Сам е разкрил връзката ви, той също е имал причина. Разбирате ли какво се опитвам да ви обясня? Всеки би могъл да я убие — не само Янси!

— О, аз наистина разбирам! — отсече Том с каменно изражение на обикновено добродушното лице. Той скочи на крака и я изгледа убийствено. — Разбирам, че една неблагодарна, неразумна, егоцентрично млада жена е решена на всяка цена да присвои богатството на Кантрел и е готова да хвърля камъни по всички глави, само и само да се убеди, че годеникът й е невинен!

— Изобщо не е така! — гневно възрази Сара. — Аз само изтъкнах, че има и други, които може да са искали смъртта на Маргарет!

— Е, постигна целта си! — Том се обърна и се отдалечи, възмутен до дъното на душата си.

Изумена, Сара го наблюдаваше как си отива и се питаше защо позволи на нещастния си език да оскърби така човека, който й носеше утеха през всичките изминали години. Може би той беше прав, отчаяно разсъждаваше тя; може би наистина тя търсеше на кого да прехвърли вината за убийството на Маргарет. Почувства се безкрайно подтисната и несигурна, слезе от ръба на фонтана и тръгна да се разходи около имението. Вече падаше мрак и в оскъдната светлина не можеше да види много неща, но печалните сенки на настъпващата нощ подхождаха на настроението й. Тя поскита безцелно известно време, а после си даде сметка, че става късно и се върна обратно.

Изведнъж във въздуха се разнесе мирис на тютюн и огледала се наоколо, Сара забеляза как в тъмнината припламва връхчето на пура. До външната стена на имението едва-едва се открояваше висока тъмна сянка, но по кръвта, която запулсира във вените й и по начина, по който подскочи сърцето й, тя разбра кой беше това. Възвърна си самообладанието и приближи до него.

— Следиш ли ме? — сухо попита тя. — Страх те е, че пак ще избягам?

Янси всмукна дим от пурата и после безгрижно я захвърли на земята. Беше се облегнал небрежно, едното му коляно бе свито, а ботушът му се подпираше на кирпичената стена и когато Сара приближи, той лениво я прегърна.

— Ще избягаш ли? — попита той, като се взираше в лицето й на бледата светлина на луната.

Устните му бяха на сантиметри от нейните; дъхът му беше топъл и с аромат на тютюн и Сара изведнъж беше зашеметена от избухналото в нея желание. Не се опита да се отдръпне, срещна погледа му и се усмихна унило.

— Не, няма да избягам. Един път ми е предостатъчно!

Устните му трепнаха в лека усмивка, но той отвърна сухо:

— Не такъв отговор очаквах, querida… и ти го знаеш! — възбуждащо докосна устните й той. — Щом не разбираш намека, ще трябва открито да те попитам. Ще се омъжиш ли утре за мен?

Сара бавно поклати глава, без да откъсва погледа си от него.

— Нямам голям избор, нали?

— Не — въздъхна тежко той. — Нямаш. — После я целуна толкова нежно, с такава сдържана страст, че светът около Сара се завъртя и тя потръпна в прегръдките му. Когато след един безкраен миг той повдигна глава, тя само се взря замаяно с полуотворени устни и блестящи очи в матовото му лице. Той се усмихна. — А сега бягай в леглото, скъпа. Обещавам ти, че утре вечер няма да спиш!

Сара полека се запъти към къщата. В стаята й до леглото някой от прислужниците беше поставил лампа и тя бавно започна да се съблича с все още отнесено изражение. Облече меката муселинена нощница, разплете косата си и започна да разресва с четката дългите меднозлатисти къдрици. Утре беше денят на нейната сватба. Утре по това време щеше да е жена на Янси…

Със замечтана усмивка тя остави четката и се отправи към леглото. Тъкмо беше посегнала да изгаси лампата и да си легне, когато нещо я накара отново да погледне към леглото. Тя се намръщи и на челото й се появиха бръчици. Проблемът беше, че завивките не бяха гладко постлани. Точно в средата, където щеше да легне, имаше малка кръгла издатина, която от време не време леко се поклащаше.

Блаженото настроение на Сара се изпари и устата й пресъхна. С трепереща ръка тя хвана единия край на завивките и ги отметна настрани.

Гледката, която се откри пред погледа й, я накара инстинктивно да отстъпи назад: няколко завити един върху друг смъртоносни пръстена и плоска, триъгълна глава, насочена към нея. Гърмяща змия!

Ужасена, Сара тихо ахна и отстъпи още по-назад, за да не е в обсега й и едва тогава чу предупредителния звук на вибриращата опашка. Змията беше доста голяма, свита на кълбо и готова за нападение и в един безкраен миг Сара сякаш се вцепени, не сваляше поглед от нея и едва смееше да диша, а в съзнанието й постепенно изплува ужасна мисъл. Някой нарочно беше сложил гърмяща змия в леглото й!

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Замръзнала от ужас, Сара се беше втренчила в змията, а мислите хаотично се блъскаха в главата й. Беше ли достатъчно далеч от отровните зъби? С безпокойство погледът й измери разстоянието, което я делеше от нея — малко повече от метър. Янси веднъж и беше казал, че гърмящата змия може да нападне на не повече от две трети от своята дължина, но колко ли дълги бяха тези змии? — питаше се тя почти в истерия. Метър и петдесет? Метър и осемдесет? И още по-важно — колко дълга беше точно тази?

Змията не помръдваше, с изключение на раздвоения й език, който постоянно се движеше насам-натам. Беше се свила в стегнато кълбо, а главата й беше прилепена до тялото и черните й очи не изпускаха Сара.

Сара внимателно отстъпи крачка назад. Змията не се раздвижи и тя направи още една. Почувства се в малко по-голяма безопасност и нервно си огледа за нещо, което да й послужи като оръжие. Нямаше нищо подходящо. Тя си помисли, че може заднишком да стигне до вратата и да потърси помощ, но идеята да остави змията, която може да се смъкне от леглото и да пропълзи в някое скришно място я накара да се откаже. Не. Нямаше да сваля очите си от проклетото животно, докато не го убие!

Ужасът й започна да преминава, но тя осъзна, че все още леко трепери и че сърцето й бие ускорено. Беше по-уплашена, отколкото си признаваше. Отново се огледа за някакво оръжие. Очите й се спряха на тежкото тъмно разпятие на стената. Тя погледна отново змията. После пак разпятието.

Можеше ли да използва разпятието като брадва? Беше ли то достатъчно дълго? Тя отново измери с поглед змията и преглътна. Предпазливо се промъкна на пръсти до стената и сграбчи разпятието. Беше дълъг и тесен дървен кръст, а напречната му дъска беше почти половин метър широка, с великолепно издялана фигура на Христос.

Тя стисна здраво долната част на разпятието и леко го свали от стената, а тежестта му й възвърна куража. С кръста в ръка тя внимателно пристъпи към леглото, вперила поглед в змията. Змията леко се размърда и повдигна глава, като че ли бе усетила опасността. Сара погледна разпятието, което беше хванала като тояга и я напуши истеричен смях. Хората се молеха на Христос да се намеси по мистериозен начин в живота им, но тази вечер той щеше да изиграе съвсем решителна и активна роля в живота й!

Тя пое дълбоко дъх, стисна още по-здраво разпятието, бързо пристъпи към змията и мълниеносно я удари. Змията се хвърли към кръста и Сара не усети как ужасена нададе лек писък. Отстъпи назад, а после, изкривила лице и стиснала зъби, отново се втурна напред и удари змията. Този път я уцели.

След няколко минути змията беше мъртва, но на Сара те й се сториха часове. Хвърли разтреперана окървавеното разпятие и се отдръпна от леглото. Повдигна ръка до устата си и с разширени от преживяния ужас очи се заклатушка към вратата, далеч от трупа върху леглото.

Зад нея вратата изведнъж се отвори и се появи Мария с весела усмивка на лицето, а в ръцете си носеше малък поднос с купичка горещ шоколад, изящна чаша с чинийка от китайски порцелан.

— Ах, bueno! Още не сте си легнала. Мислех, че ще искате чаша шоколад преди да заспите.

Мария забеляза изражението на Сара и усмивката й угасна. После видя змията на леглото — или по-точно това, което беше останало от нея. Изпусна подноса, който се разби в пода и нададе писък, който сигурно беше чут чак в Мексико.

— Ау, ау! Caspita! Какво е ставало тук? Ранена ли сте? Нали змията не ви е ухапала?

Мария още не беше замълчала, когато на прага се появи Янси с пистолет в ръка и със свиреп израз на лицето. Хвърли един поглед на картината пред себе си, прекоси стаята и силно притисна в ръцете си треперещото тяло на Сара.

— Ухапа ли те? — напрегнато попита той и нежно целуна слепоочието й.

Долепена до топлата му гръд, Сара отрицателно поклати глава, а тялото й отново се разтрепери. Допирът на силните ръце на Янси й се стори най-прекрасното усещане на света. Сега, когато всичко беше свършило и тя беше в безопасност, тя изведнъж избухна в плач и тялото й се разтърси от дълбоки ридания.

Без да продума, Янси я взе на ръце и я изнесе от стаята. Когато мина покрай Мария, той кратко й нареди:

— Махни змията оттук и ми прати веднага Естебан. — После сведе поглед към счупените съдове и разлелия се шоколад и добави: — Приготви освен това нов поднос за нея. Донеси го в стаята ми, заедно с останалите й дрехи — тя повече няма да спи тук!

Взел покровителствено Сара на ръце, Янси бързо се отправи към стаите си. Бутна с крак вратата, прекоси спалнята и с безкрайна нежност постави Сара в средата на голямото легло. Когато се надигна, Сара сключи по-здраво ръце около врата му.

— Не ме оставяй! Не още! — прошепна тя.

Янси леко се засмя, остави настрана пистолета, който до този момент още беше в ръката му и внимателно се изтегна до нея на леглото.

— Нали разбра, че Естебан и Мария ще дойдат след няколко минути? — промълви той и я целуна по ухото. — Не искам да започвам нещо, което няма да мога да свърша…

Страхът й изведнъж се изпари и тя го погледна.

— Не за това исках да останеш при мен.

Той се засмя още по-широко и в кехлибарените му очи просветна лукаво пламъче.

— Не смятам така… Но ти вече не мислиш за това, което се случи, нали?

Сара се взря в него с изненада. Наистина не мислеше. И занапред нямаше да мисли за това, потръпвайки реши тя. Тогава Янси я целуна, а езикът му настойчиво се плъзна между устните й. Тя му отвърна със страст, която я изуми. Янси изстена и я привлече към себе си, а езикът му се спусна още по-дълбоко.

Той с усилие се откъсна от жадните й за целувка устни и погледна надолу към лицето й.

— Ако утре вечер ми отвърнеш по същия начин, ще знам, че и на земята има рай! — дрезгаво прошепна той.

Той стана, взе пистолета и внимателно го прибра в кобура, който лежеше върху облегалката на един стол. Тъкмо се обърна отново към Сара, когато на вратата силно се почука. Той отговори и тогава на прага се появи Естебан Чавес, със загрижено изражение на мургавото красиво лице и със сомбреро в ръка.

— Сеньор! Мария ми каза какво се е случило. Как е могло да стане това ужасно нещо?

Янси вдигна рамене и предупредително посочи Сара с очи.

— Ще поговорим навън, веднага щом дойде Мария — не искам да я оставям сама — промърмори той.

Мария се появи след няколко минути с нов поднос в ръце и с няколко дрехи, преметнати върху ръката й — в очакване на сватбата почти всички дрехи на Сара бяха преместени в новите й стаи. Мария изобщо не обърна внимание на мъжете и се спусна към леглото като квачка към пиленцата си.

Уверил се, че Сара е в добри ръце, Янси приближи до Естебан и двамата излязоха навън. Вече на вратата, Янси се обърна към Мария.

— Не я оставяй! Ще се върнем след малко. — После затвори вратата зад себе си и внимателно огледа пустия двор и празните галерии. Доволен, че няма никой наоколо, той поднесе огънче на Естебан и двамата запалиха дълги черни пури. Пушиха мълчаливо няколко минути, а после Естебан предпазливо се обади:

— Сеньор, много странно е да намериш змия в стаята.

Янси кимна със затворени очи.

— Дяволски странно! Por Dios! Откакто бях дете не сме забелязвали гърмящи змии даже в двора на имението. Преди това веднъж бяхме открили една да се припича на слънце върху камъните в двора, но никога в самата къща и още повече свита в нечие легло!

Естебан погледна суровото изражение на Янси.

— Мислите ли, че някой е искал да нарани вашата novia? — попита внимателно той. — Че са го направили нарочно?

Янси отвори златистите си очи, в дълбините на които проблясваше дива ярост и Естебан побърза да отклони поглед.

— Да, струва ми се, че е направено нарочно — изръмжа Янси с такъв тон, че Естебан се зарадва, че не той е извършил злостното дело. — И предполагам, че виновникът е наблизо!

— Смятате, че е някой от новодошлите? — отвърна Естебан. Янси захвърли недопушената пура с гневно движение.

— А кой друг? — отсече той. — Сара е тук от седмици и нищо не се случи. Те са тук от три дни и ето че тя намира гърмяща змия в леглото си! Това не събужда ли поне малко подозренията ти?

— Si! — кимна Естебан. — Но кой от тях го е направил? И как ще го открием? Не е много вероятно да си признаят ако ги попитате.

— Зная. Но искам ти да разпиташ слугите. И да разбереш дали са видели някой от тях тази вечер около стаята на Сара. Ако можеш разбери кой е хванал змията — най-вероятно това е Хайръм, тъй като има свободен достъп до цялото ранчо. — Янси се намръщи. — Двамата Шелдрейк като че ли през цялото време бяха в имението, а и не мога да си представя сеньора Шелдрейк да се бори с гърмяща змия, въпреки че е способна да измисли такова нещо. Синьор Шелдрейк е с неподвижна ръка, а това прави хващането на гърмяща змия доста рисковано, но сега засега не изключвам никой от тях. — Той отправи мрачен поглед към Естебан. — Последно — намери двама мъже, на които можем да имаме пълно доверие и им кажи да наглеждат моята novia. Кажи им също така да внимават да не ги забележат. Внимателно, mi amigo.

Естебан кимна и двамата продължиха да разговарят още няколко минути. После Естебан хвърли пурата си и изчезна в тъмнината на нощта.

Янси отново огледа бавно и внимателно наоколо, но нищо не събуди подозренията му и той се обърна и влезе в стаята си. Мария седеше на един стол до леглото, където Сара се бе разположила, удобно излегната върху няколко възглавници и пиеше горещ шоколад.

В прекрасните й очи все още имаше следи от изживения ужас, но лицето й изглеждаше спокойно и порозовяло; тя беше с нова чиста нощница, а косата й бе прихваната с широка зелена копринена лента. Изглеждаше точно така, както си я беше представял толкова често, помисли си Янси и дишането му се учести. Едва забележима чувствена усмивка изкриви горната му устна. Е, може би не точно така — в сънищата му тя обикновено беше гола и прислужницата й не седеше до нея, за да й разправя за деликатесите, които щяха да бъдат приготвени за утрешната сватба!

Очевидно Мария се стараеше с всички сили да развлича Сара след зловещата случка, а леката усмивка в ъгълчетата на устните на Сара, както и спокойният й вид свидетелстваха, че добре си върши работата. Янси обаче мрачно забеляза, че Сара лежеше върху завивките, а краката й бяха завити с шарено одеяло. Подозираше, че още дълго време ще я е страх да си легне в леглото, спомняйки си за змията и погледът му стана суров. Някой щеше сериозно да пострада заради пъкленото си дело!

Нито една от тежките мисли не се изписа на лицето му, докато приближаваше към двете жени. Мария скочи на крака.

— Ако не ви трябвам повече, ще си тръгна — двете с mi madre искаме да изпечем още малко fruta de homo преди да си легнем.

Въпреки въпросите, които се четяха в очите й, Янси бе благодарен на Мария, че нарочно не спомена за змията, нито попита за какво са говорили с Естебан навън.

След излизането на Мария в стаята се възцари неловка тишина, но Сара, оставила внимателно чашата до леглото и обгърнала коленете си с ръце, се опита да се пошегува.

— Често ли стават такива неща в дел Сол? Змии в леглата?

Янси се намръщи. Предпочиташе да не говорят за случилото се — поне не толкова скоро. Сара изглеждаше спокойна и той не биваше да я разстройва отново. Искаше да е радостна и в безопасност и да забрави проклетата змия. А колкото до виновните… Зловеща усмивка се появи на изящно изрязаните му устни. Някой щеше да разбере колко жесток и коравосърдечен можеше да бъде мъж, във вените на когото тече кръвта на конквистадорите!

Той обаче си даде сметка, че за да успокои Сара, трябва да поговори открито с нея и затова се отпусна на стола, който Мария бе освободила и протегна крака напред.

— Не, не се случва често — откровено призна той. — И изобщо не трябваше да става!

Сара едва забележимо потръпна.

— Някой се е опитал да ме убие, нали? — тихо прошепна тя. — Ако не я бях видяла преди да си легна… — Тя преглътна и добави: — Щеше да ме ухапе, може би дори няколко пъти, преди да разбера какво става. Можех да умра!

Янси промърмори някаква ругатня и с бързо движение стана от стола и се премести до нея на леглото. Тя се отпусна в ръцете му, като че ли това бе най-естественото нещо на света. Той я намести удобно до себе си.

— В това изобщо не се съмнявам — отвърна той без заобикалки. — Въпросът е кой го е направил и защо.

Сара беше долепила лице до гърдите му, а пръстите й нервно си играеха с копчетата на ризата му.

— Не се опитваш да ме убеждаваш, че си въобразявам разни неща и това ме радва.

— Щеше да е трудно — отвърна сухо Янси. — Изправени сме пред такова убедително доказателство. Освен ако си искала да ти обърнем повече внимание и си сложила сама змията в леглото.

При тези думи тя извърна глава, а устните й бяха полуотворени от възмущение. Въпреки че това беше последното нещо за което бе мислил, когато погледна деликатно изрязаните й устни, той забрави всичко друго, освен непреодолимото си желание да я целуне, да притисне устните си до нейните и да усети покорността им, да се увери, че тя наистина е в безопасност в ръцете му. Изруга наум и я привлече към себе си, а устните му настойчиво потърсиха нейните. Тя се разтопи в прегръдката му, обви с ръце врата му и отвори уста, нетърпелива да срещне езика му.

Току-що преминалата опасност ги бе разтърсила и двамата и сега те лежаха прегърнати, внезапно обзети от първичната нужда да докажат и потвърдят опияняващото усещане, че са живи. Целуваха се с жадно нетърпение, а ръцете им припряно късаха пречещите им дрехи, докато най-накрая и двамата останаха голи, с преплетени тела. Нямаше нежно прелъстяване и внимателно любене. Ръцете му се движеха по тялото й нетърпеливо, почти грубо; целувките му бяха властни и пламенни и Сара тръпнеше от възбуда под бурната страст на ласките му. Когато зъбите му се впиха в набъбналите зърна на гърдите й тя зарови с наслада пръсти в косата му и леко изстена, докато той разтваряше бедрата й.

Не им бяха нужни предварителни ласки — и двамата бяха почти обезумели от властната нужда да слеят телата си. Пръстите му припряно се плъзнаха между краката й, за да я намерят влажна и очакваща го и тогава от гърлото му се изтръгна тих стон. Той обхвана бедрата й с ръце и с едно единствено бързо движение проникна в топлото й, стегнато тяло.

Устните му се впиваха в нейните; ръцете му здраво обгръщаха хълбоците й и той властно я насочваше по свое желание, а тласъците му ставаха все по-бурни. Необходимостта да изхвърли семето си, инстинктивната нужда да излее в нея същността си доминираха в съзнанието му и удоволствието неудържимо се надигна в него, придавайки на движенията му почти безумна страст.

Тази дива любов се стори на Сара изненадващо съблазнителна, а подчинението на тялото й — толкова силно възбуждащо, че тя забиваше пръстите си в кожата на гърба му с все по-голяма наслада всеки път, когато телата им се срещаха. Усещането на това силно тяло, което се движеше в нея, изпълваше я и я владееше, я накара да тръпне от възторг, докато чувствата и усилващото се желание се смесиха и тя не мислеше за нищо друго, освен за върха на удоволствието, който скоро щеше да достигне.

Телата им се срещаха и отблъскваха все по-нетърпеливо и Сара се вцепени, когато я разтърсиха първите тръпки, а Янси вкопчи ръце в хълбоците й и изхвърли семето си с ликуващ вик, изтръгнал се от гърдите му.

Дълго време лежаха така — Янси не искаше да се отдели от нея, а тя си играеше разсеяно с къдравата коса на тила му. Целуваха се лениво, а безумното желание, с което бяха се любили, беше изчезнало. След известно време Янси се плъзна до нея в леглото, но не я остави, а здраво я прегърна и те заспаха, без изобщо да се сетят за гърмящата змия и опасността, която Сара бе преживяла.

Когато Сара се събуди, Янси го нямаше в леглото. Бузите й се изчервиха при спомена за бурната нощ и тя се усмихна — с потайната усмивка, която векове наред бе подлудявала мъжете.

Протегна се доволно, усетила сладки болки в тялото си, които се бяха появили след любовната нощ с Янси и замечтано се загледа в тавана. Днес беше денят на сватбата й. Преди да дойде отново нощта, тя щеше да стане съпруга на мъжа, когото обичаше.

Тя дръпна шнура на звънеца за да повика Мария, като леко си тананикаше. Най-напред закуска — или desayuno, както казваше Мария, а после дълга, отпускаща баня.

След половин час, когато вече бе изяла леката закуска, Сара блажено се потопи във ваната с гореща вода, ухаеща на рози. Около ваната Мария беше поставила параван и зад него тя чуваше бърборенето й, докато нареждаше дрехите, които Сара щеше да облече. И двете не споменаваха нищо за вчерашната трагична случка и въпреки че споменът за змията се опита да изплува в съзнанието на Сара, тя съзнателно го отблъсна. Днес беше нейната сватба! Нямаше да допусне никой да я развали!

За нещастие точно в този момент вратата на стаята се отвори внезапно и вътре се втурна Ан.

— Къде е тя? — възбудено извика тя. — Добре ли е? Тъкмо научих ужасната новина!

Сара въздъхна. Точно сега не искаше да я вижда, но стана и излезе от ваната, като уви една хавлия около тялото си.

— Тук съм, Ан — обади се любезно тя. — Както виждаш, нищо ми няма. Снощи се уплаших — беше ужасно, но сега всичко е наред.

— О, бедничката ми! — развълнувано възкликна Ан и когато приближи до Сара, лицето й изразяваше симпатия. — Какво ужасно нещо! Ами ако не беше видяла змията, кой знае какво щеше да та се случи!?

С надеждата, че Ан ще е достатъчно тактична да смени темата, Сара седна на тапицирания с кадифе стол пред тоалетната масичка от лакирано дърво.

— Всичко свърши. Не искам повече да мисля за това. — Тя срещна погледа на Ан в огледалото, което висеше над масичката. — Днес е сватбата ми. Не искам да я развалям с неприятни спомени.

Лицето на Ан изрази смаяно недоверие.

— Но Сара, нима сериозно мислиш да го направиш! Не и след това, което се случи!

— Точно това мисля да направя. Беше нещастен случай, който не искам да се повтаря, но той нищо не променя!

Ан нетърпеливо погледна към Мария, която с любов подреждаше сватбения тоалет на Сара върху леглото.

— Остави ни сами! — нареди тя с възможно най-властния си глас. — Искам да говоря насаме с господарката ти.

Мария погледна към Сара и когато тя й кимна, напусна стаята. Ан приближи до Сара и постави ръка на рамото й.

— Зная, че често съм ти създавала неприятности — аз наистина съм надменна и взискателна — но сега трябва да ми повярваш, че ти желая само доброто. Много съм привързана към теб и не искам да бъдеш наранена. Ти не можеш да се омъжиш за този човек! Не и след това, което се е случило снощи!

— Какво говориш, за бога! Защо миналата нощ трябва да промени нещо?

Ан като че ли се колебаеше. После си пое дълбоко дъх и срещна погледа й в огледалото.

— Сара, Сара! Не си ли даваш сметка какво е станало? Не разбираш ли каква опасност те грози? Не ти ли е идвало на ум, че снощи си можела да умреш? А ако беше умряла, Янси нямаше да е принуден да се жени за теб, за да получи Каза Палома!

Сара нетърпеливо прокара четката през златистите си къдрици и с опита да не позволи злостните думи на Ан да развалят радостното й настроение. Забелязала втренчения поглед на Ан, тя се извърна настрани и се запита защо тя винаги внасяше раздори, изкривяваше нещата и коментираше случилото се по най-отблъскващ начин. Сара знаеше от собствения си болезнен опит, че можеше да се справи с Ан единствено като не й обръща внимание, но й беше трудно да го осъществи, особено когато думите й „Янси няма да е принуден да се жени за теб“ отекнаха толкова неприятно в ушите й.

— Забрави ли, че ако умра без потомство, не Янси, а Бартоломю и Танси ще наследят имението? — отвърна разгневено тя.

— Не съм забравила — каза предпазливо Ан. — Но не съзнаваш ли, че това им дава сериозен мотив да желаят смъртта ти?

Сара се намръщи. Не се беше сещала за това, но даже и да беше, щеше да го отхвърли като невероятно — Бартоломю и Танси никога нямаше да я наранят! Незнайно откъде обаче в съзнанието й се прокрадна сянка на съмнение. Ами ако могат? Ако тя умре, без да има дете, двамата щяха да станат собственици на Каза Палома. Отрицателно поклати глава, отблъсквайки невероятната идея. След вчерашния разговор трябваше да очаква, че с язвителните си забележки Ан ще се опита да отрови настроението й. Ан прекрасно умееше да посажда семената на съмнението и после да се грижи за тях, докато се появят резултатите, които е очаквала. Е, този път Сара нямаше да я остави да постигне целта си!

— Ан, кое от двете неща е истина? — безцеремонно попита тя. — Най-напред твърдиш, че Янси е искал да ме убие; сега подозираш Бартоломю и Танси. Или може би смяташ, че тримата действат съвместно? — добави сухо тя. — Така ли е?

Ан стисна по-здраво рамото й.

— Защо ти се струва толкова невъзможно? — настоя тя с такава пламенна искреност, че Сара остана смаяна. — Бартоломю е чичо на Янси, нали не си забравила този факт? А Янси иска Каза Палома да остане в границите на дел Сол. Ако умреш и нямаш деца, какво ще го спре да купи имението от Бартоломю и Танси? Ако ти си мъртва, Янси все още може да притежава Каза Палома, но тогава няма да е обвързан с жена, която никога не е искал! Бартоломю и Танси ще спечелят цяло състояние и няма да скърбят за безполезното прашно парче земя в това затънтено и диво място! Нима смяташ, че след като почти цял живот Бартоломю е бил роб, независимо че в жилите му тече кръвта на Кантрел — или може би тъкмо заради нея — той ще се откаже да спечели състояние? Или че Танси е доволна от положението си? Никой не може да отрече, че между Янси и Бартоломю съществува здрава връзка. Твърде е възможно те да са планирали случилото се вчера! О, Сара, не разбираш ли, че само искам да ти помогна! — очите на Ан се изпълниха със сълзи. — Поне веднъж спри да ме считаш за неприятел и осъзнай, че съм на твоя страна!

— Янси няма да… — изплъзна се от стиснатите устни на Сара, която не можеше да подреди безразборно тълпящите се в главата й мисли. Не толкова думите на Ан, колкото начинът, по който ги изричаше, накара Сара да я слуша внимателно. Съчетани с видимата загриженост на Ан и прямотата й, те придобиваха ужасяващ смисъл, но Сара с всички сили се мъчеше даже да не допусне у себе си мисълта, че в тях има нещо вярно. Беше се вкопчила в единственото нещо, в което вярваше с цялото си сърце.

— Янси няма да ми стори зло!

Ан леко се обърна, за да наблюдава лицето на Сара; коленичи на пода пред нея и хвана отпуснатите й ръце.

— Изслушай ме! — започна ядосано тя. — Ти си толкова млада и невинна. Нямаш представа за низостта, която се таи у хората. В момента виждаш само красивото лице на Янси и очарователните му маниери. Но той е най-долният подлец, когото можеш да си представиш. Трябва да ми повярваш!

— Защо правиш всичко това? — попита подтиснато Сара, а от предишното й весело настроение нямаше и помен. Не искаше да мисли за това, което й казваше Ан; не искаше дори за миг да повярва в ужасните възможности, които Ан й представяше. Тя й нямаше доверие, а вярваше на Бартоломю и Танси и все пак…

— Какво се опитваш да постигнеш с тези лъжи? — попита тя отчаяно, а погледът й издаваше безкрайно страдание.

— Нищо! Просто искам да се замислиш за това, което правиш! Спри сватбата. Не се обвързвай с човек, който може да е убил вече една жена.

— Даже и да допуснем, че има макар и малка частица истина в това, което казваш, няма ли женитбата да осигури безопасността ми? — изрече с мъка Сара. — Ако стана негова жена, нали той ще е сигурен, че детето му ще наследи Каза Палома? Той няма да има нужда да ме убива!

Ан се усмихна снизходително.

— Ами после? Какво ще стане след като родиш детето? Янси вече няма да има нужда от теб! Ще си изпълнила предназначението си. Ами Бартоломю и Танси? Мислиш ли, че те спокойно ще стоят и ще ти позволят да родиш дете, което ще им отнеме всички шансове да наследят Каза Палома? Помисли, Сара! Те нямат никакви пари — няма какво да правят с ранчото, освен да го продадат. Земята е без значение за тях… но могат да продадат безполезните акри на Янси срещу едно малко състояние!

С натежало от мъка сърце, ядосана на себе си, че слуша злостните думи на Ан и все пак не успява да пропъди от съзнанието си всичко, което тя й казваше, Сара внимателно отдръпна ръката си.

— Нека да се разберем, Ан — уморено каза тя. — Не мога да повярвам, че някой от тях е способен на такива заплетени и порочни мисли! И днес ще се омъжа за Янси.

Ан се изправи.

— Разбирам — бавно каза тя, оправяйки гънките на роклята си на розови райета. Сините й очи гледаха унило.

— Нищо ли не мога да направя, за да те убедя, че грешиш? — тихо изрече тя.

Сара вяло се усмихна.

— Не, съжалявам. Разбираш ли, аз го обичам…

— А той обича ли те? Кажи ми! — настоя Ан. — Обича ли те?

Смутеният израз на изразителното лице на Сара беше достатъчно красноречив и Ан мрачно се усмихна.

— Виждаш ли? Ти знаеш, че той не те обича и все пак настоява сватбата да се състои. Ние пристигнахме преди церемонията само по една щастлива случайност. Това не ти ли се струва странно? Та той толкова бърза да сложи халката на пръста ти, че даже не можа да изчака нашето пристигане. — Устните на Ан се изкривиха в печална гримаса. — Сара, признавам, че не съм изпитвала към теб майчински чувства, но през последните години съм се старала с всички сили — въпреки че те не са особено големи — да се държа с теб като със сестра. И двете преживяхме трудни времена… — въздъхна Ан. — Просто не искам да допуснеш грешка, за която ще съжаляваш през остатъка от живота си.

Сара беше трогната от искрената загриженост и думите на Ан и едва забележимо се усмихна.

— Оценявам твоята загриженост, наистина, но смятам, че страховете ти са неоснователни. Янси може да не ме обича, но е внимателен с мен. Отнася се много добре към мен.

Ан кимна със замислен израз.

— Сигурна съм, че е внимателен, дете мое. В края на краищата, защо да не бъде? Ти ще му донесеш точно това, което желае — Каза Палома! Чудя се обаче дали щеше да се съгласиш толкова смирено с плановете му, ако знаеше, че е замесена и друга жена… че причината да не те обича е това, че сърцето му вече е отдадено на друга.

Устата на Сара пресъхна и като че ли нож прободе сърцето й.

— За какво говориш? Няма друга жена!

Ан тъжно поклати глава.

— Има, Сара. Не си ли се питала защо той толкова бързо се съгласи аз да дойда в дел Сол?

Сара замаяно поклати глава, отказвайки да приеме чудовищното твърдение на Ан — че тя е негова любовница и че той я е довел тук за собствено удоволствие. Това бяха лъжи, лъжи, лъжи! Беше отново познатото лукаво изкривяване на нещата. Трябваше да бъде така! Ан и Янси не бяха любовници! И никога не са били! Янси не би могъл да доведе любовницата си в къщи при собствената му жена. Не би могъл!

— Това не е вярно! — извика тя с разтреперан глас. — Лъжеш! Сигурна съм!

— О, изобщо не лъжа! — сериозно отвърна Ан. — Да ти докажа ли?

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Няколко минути след като Ан излезе от стаята, Сара кършеше ръце, сякаш искаше да изтрие следите от това, че се съгласи с Ан и с плана й да докаже, че наистина е любовница на Янси. Почувства се така, като че ли бе извършила долно предателство, а сърцето непоносимо я болеше и тя унило съзерцаваше бледото си отражение в огледалото.

Не искаше да повярва и на една дума от това, което Ан й наговори — нито за Янси, нито за Танси и Бартоломю; не смяташе да се задълбочава върху идеята, че те може да са се съюзили срещу нея. Чувстваше със сърцето си, че Ан лъже и изопачава фактите в своя полза.

Обикновено тя можеше да се досети какво цели Ан, но този път не успяваше да открие задоволително обяснение за тези безспорни лъжи. Положението на Ан нямаше да се промени от това дали тя щеше да се омъжи за Янси или не — Ан и в двата случая щеше да зависи от неговата добра воля. Можеше да се спори дали Ан предпочита да е задължена на Сара, а не на Янси за издръжката си, но Сара се съмняваше, че този мотив обяснява всичко, което Ан наговори. Ан нямаше да спечели нищо, ако Сара умре без наследник, а Бартоломю и Танси наследят Каза Палома или я продадат на Янси.

Тя стана и облече една стара рокля от жълта басма. Сълзи бликнаха от очите й, когато погледът й се спря на булчинската й рокля — от бледорозов муселин, обсипана с перли и дантела — която Мария с благоговение бе разстлала върху леглото. Колко радостна беше само преди малко! Преди Ан да бе влязла в стаята й…

Един малък позлатен бронзов часовник на полицата върху камината в стаята на Янси отброи няколко удара и чертите на Сара се изостриха от напрежение. Време беше. Беше настъпил часът, за който се бяха договорили с Ан. Със свито от страх сърце, отчаяна и смутена, Сара неохотно излезе от спалнята и с тежки стъпки се отправи към стаята на Ан.

Ако Ан казваше истината — а Сара горещо се молеше Ан да е излъгала — тя знаеше какво ще види когато отвори вратата на стаята й. Въпреки че беше подготвена, Сара все пак остана шокирана, когато застана на прага и зърна Янси, пламенно прегърнал Ан. Телата им бяха прилепени едно до друго; ръцете на Янси обвиваха кръста й, а нейните си играеха с тъмната му коса и устните им бяха слети в страстна целувка. Сара политна назад и тихо извика от болка.

Чул този глух, пречупен звук, Янси вдигна отривисто глава, сякаш бе усетил жилото на скорпион и с яростно движение отхвърли Ан от себе си, а после се обърна и срещна блестящия обвинителен поглед на зелените очи на Сара. Застанали в двата края на стаята, те се взираха един в друг и докато лицето на Янси беше безизразно, прекрасните черти на Сара разкриваха прекалено ясно мислите й.

— О, скъпа! — възкликна превзето Ан. — Не те очаквах… Съжалявам, че ни намираш така, дете мое, но това, което видя, може да се обясни много просто. Сара, наистина всичко бе много невинно и изобщо не е това, за което си мислиш. Янси се съгласи да ни даде на двамата с Том малка къща в селото и аз тъкмо му благодарях.

Нито Янси, нито Сара й обърнаха внимание, втренчили очи един в друг. Сара се взираше в него няколко безкрайни мига и после с приглушен болезнен стон се завъртя и избяга от стаята, а жълтите поли на роклята й се развяха зад нея. Янси не бе помръднал от мястото си; после бавно се обърна към Ан.

— Много добре си го измислила, Ан — мрачно, но спокойно произнесе той. — Поздравявам те.

Тя го изгледа с недоумение.

— Не мога да разбера за какво говориш. Какво имаш предвид? Нали обясних на Сара какво се случи? Не знам защо трябва да ме обвиняваш за това, че тя се заблуди! Аз само ти благодарих за щедростта!

Янси се засмя с неприязън.

— Повярвай, в този момент не изпитвам никакво великодушие към теб — всъщност се раздвоявам между това да ти извия врата или да ти наредя да си стегнеш багажа и да напуснеш земите ми и живота ми!

Сянка на смущение премина по лицето на Ан.

— Стана много лошо, че Сара схвана погрешно нещата, но вината не е моя! — побърза да каже тя. — И не е много любезно от твоя страна да ме заплашваш така! Какво ще правим с бедния Том, когато ни изхвърлиш навън? Ние няма къде да отидем, ако ни изоставиш. Том много се умори от пътуването дотук — той не е много здрав и ще е невероятно жестоко и безсърдечно да ни отредиш такава съдба.

— Странно, но не си спомням да съм споменал Том. Казах, че ще изгоня теб! — хладно отвърна Янси.

Ан притвори очи с престорена скромност.

— Наистина ли мислиш, че Том ще ти позволи да отритнеш съпругата му и няма да сподели участта ми?

Беше го хванала на тясно и Янси го знаеше.

— Винаги съм смятал, че ти си по-добрата от двете сестри, че само Маргарет беше такава хитра кучка — произнесе с горчивина той. — Сега разбирам, че съм се лъгал.

— О, Янси! Не можеш да мислиш наистина, че го направих нарочно. Кажи ми, че не е така.

— Мисля, че си една умна кучка и залагам всичко, което притежавам, че пълниш с лъжи главата на Сара и че тази малка сцена е изцяло твое дело!

— О, но това не е вярно! — възмутено извика Ан и хвърли поглед към вратата, където внезапно зърна жълтата рокля на Сара. — Аз съм много привързана към Сара и не искам по никакъв начин да я нараня.

— О, така ли? — горчиво се засмя той. — Щом е полезно за теб, всичко си готова да направиш!

Янси се приближи до Ан без да забележи Сара, която стоеше на прага, колебаейки се дали да влезе или не и събираше кураж да се намеси. Застанал с гръб към вратата, той повдигна с пръст лицето на Ан и изсъска:

— Още нещо ще ти кажа, скъпа ми Ан — стой далече от Сара! И ако искаш да бъда и занапред любезен с теб, прави каквото ти казвам! Ако още веднъж приближиш до нея или се опиташ да й обясниш нещо, кълна се, че ще ти счупя прекрасното вратле или ще те изритам от ранчото, а благополучието на Том да върви по дяволите!

Триумфалният блясък в очите на Ан трябваше да го предупреди, но преди той да го долови, Сара ужасено изохка и това го накара светкавично да се обърне. Успя да зърне само жълтата пола, тъй като тя отново бе изхвръкнала от стаята. Янси злобно погледна Ан, изруга през зъби и се спусна навън да я догони.

Нямаше представа къде може да е избягала Сара и известно време усилията му да я намери оставаха безплодни, докато най-после я откри в конюшнята, обвила с ръце врата на Локуела и допряла глава до лъскавата й грива. Тихото й хлипане го прободе в сърцето и в този миг намеренията му към Ан не бяха никак благородни. Инстинктът му бе подсказал да намери веднага Сара, но сега, когато я беше открил, той не знаеше какво да й каже. Забави крачка и я приближи колебливо. Застана зад нея и се загледа измъчено и безпомощно в меднозлатистата й коса. След това, което беше видяла и чула, Сара нямаше да повярва на никакво оправдание и той още веднъж прокле Ан и интригите й. Това, което Ан бе направила, беше без значение — то не променяше нищо, помисли си горчиво той. Днес те все пак щяха да се оженят.

Янси внимателно постави ръка на рамото й.

— Сара, хайде да се прибираме. Нека да се върнем в хасиендата и Мария да се погрижи за теб.

— Не ме докосвай! — извика Сара като се извърна рязко и отблъсна ръката му. — Махни се оттук! Не искам повече да те виждам!

— Това трудно ще се осъществи, скъпа, тъй като само след няколко часа е сватбата ни — отвърна напрегнато той.

— Няма да се омъжа за теб, даже и да си единственият мъж на земята! — с ненавист възкликна тя.

Разгневен на свой ред, Янси я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Малка глупачке! — изръмжа той. — Решил съм да се оженя за теб и това е по-силно от мен, затова чуй ме — ти ще станеш моя жена! Ан е лъжлива, интригантстваща кучка, също като сестра си и аз ще съм последният глупак, ако й позволя да съсипе живота ми! Точно сега пет пари не давам какво мислиш за мен — всичко, което ме интересува е да застанем след два часа пред падре Кинтеро и да се закълнем във вярност един към друг! С Ан и нейните интриги ще се занимаваме по-късно!

— Няма да се омъжа за теб! Мразя те! — ядосано извика Сара, а страните й порозовяха и очите й се напълниха със сълзи.

Янси злобно изруга и я притегли към себе си, а златистите му очи хищно и свирепо блестяха срещу нея.

— Може да ме мразиш, amiga, но стройното ти нежно тяло ме иска! — мрачно произнесе той. — Спомни си миналата нощ и преди да отхвърлиш моето почтено предложение, помисли за това, че вече може да носиш мое дете. — После хладнокръвно добави: — От сега нататък, Сара, ти ще спиш в моето легло, независимо дали сме женени или не! Ако избереш просто да бъдеш моя любовница и да родиш незаконни деца, вместо да станеш моя съпруга — твоя воля, но ще споделяш леглото ми, даже и да трябва да те вържа за него!

Сара му повярва. Повярва на суровото обещание в очите му, на неумолимата извивка на изящно очертаните му устни и на напрежението в изопнатата му челюст. Той наистина щеше да го направи.

Даже и ако на някого булката се струваше прекалено бледа и отнесена, а младоженецът — видимо мрачен, хората бяха достатъчно възпитани, за да го отбележат. В този горещ, слънчев следобед на двадесет и шести юни, в лето господне 1867, Янси Кантрел взе за своя съпруга Сара Кантрел, по баща Раулингс, пред погледите на всички развълнувани жители на Ранчо дел Сол. Въпреки очевидната липса на ентусиазъм, младоженците добре изиграха ролите си, усмихваха се и приемаха поздравленията, които заваляха като дъжд върху тях щом излязоха от църквата. Шумните весели гости напълно компенсираха мрачното им настроение и с напредването на тържеството във въздуха се разнесоха смях и китарен звън, а от време на време отекваше по някой изстрел.

В двора пред имението веселбарите усмихнати се бяха нахвърлили върху яденето и пиенето на няколко дълги маси, отрупани с деликатеси — огромни табли с tamales и mole от пуйка, горещи carnitas, внушителни купчини от топли tortillas, кани е огнена salsa de chipotle, чинии със сладка pastel de nuez и fruta de horno, пълнени с конфитюр. Навсякъде разнасяха вино, текила и тъмна, силна бира, приготвена в ранчото. Когато стана късно и се смрачи, хасиендата блесна от светлините на многобройни свещи и фенери, а краят на шумното празненство не се виждаше. Ритмичното дрънкане на китарите и тракането на кастанетите в хладния нощен въздух продължи дълго след като булката скромно се скри в къщата, а младоженецът остана да приема поздравленията на хората си и да пийне още няколко чаши текила.

Сара беше сама в новите си стаи, които щеше да споделя с Янси. Мария я беше завела дотам като се усмихваше и бъбреше весело. Тя нямаше търпение да се върне на празненството и беше сигурна, че нетърпеливият жених скоро ще последва Сара, затова сръчно свали сватбения й тоалет и й помогна да облече изящна нощница от мек бял муселин, богато обшита с дантели и избродирана около врата и по ръбовете с бледожълти розови пъпки. Към нея имаше и широка роба и Сара апатично остави Мария да й помогне да я облече.

С дяволита усмивка мексиканката я побутна в стаята на Янси и я насочи към една широка врата, която Сара предположи, че води към друга стая. Не беше така. Вратата се отваряше към очарователен, уединен вътрешен двор, ограден с високи кирпичени стени, до които се бяха скупчили благоуханни жасминови храсти. Аромат на портокалови цветчета и рози, смесен с този на жасмин, леко се носеше в нощния въздух, а в средата на малкия двор Сара забеляза желязна маса и столове. Точно до нея имаше подвижна масичка за сервиране, затрупана с множество похлупени чинии, в които според Сара бяха сватбените гозби. В средата на масата беше поставена ваза с бели рози, а близо до нея стоеше сребърен свещник, чиито свещи ярко блестяха в нощта. Върху масата грижливо бяха подредени съдове от кристал и китайски порцелан и сребърни прибори и взирайки се в тях, Сара усети как в гърлото й се надига буца.

Всичко беше много интимно, а тихото, възбуждащо и далечно дрънкане на китари само усилваше непреодолимото романтично обаяние на мястото и Сара за хиляден път този ден си помисли колко щеше да е хубаво да бе запазила сладката надежда и нетърпеливото очакване, с които се беше събудила сутринта. Нейният сватбен ден. Буцата в гърлото й сякаш стана по-голяма и тя прогони сълзите, които напираха в очите й.

— Много е хубаво, si? — загрижено се обади Мария, обезпокоена от мълчанието на Сара. — Заедно с mi madre го приготвихме за вас и сеньор Янси. Искахме да ви изненадаме.

Сара прочисти гърлото си и отвърна:

— Това е чудесна изненада, Мария! Толкова е мило и любезно от ваша страна! Сигурна съм, че и на моя с-с-съпруг ще му хареса.

— Мисля, че сеньор Янси изобщо няма да забележи — засмя се тя. — Особено когато го чака такава хубава булка! А сега ще си вървя, преди той да дойде и да ме завари тук.

Мария изчезна и остави Сара сама с нерадостните й мисли. „Защо всичко така се обърка?“ — чудеше се горчиво тя. Струваше й се, че преодолява препятствие след препятствие още от момента, в който срещна Янси Кантрел. Тя непрестанно го извиняваше за поведението му, убеждаваше себе си, че хората, които са настроени против него, бъркат и му приписват погрешни мотиви, но й беше много трудно да повярва, че случката от сутринта е изцяло скалъпена от Ан. Ан беше лукава и коварна, но…

Сара влезе унило в стаята и се отказа да разсъждава повече върху проблема, който й причиняваше такава болка. Беше стигнала до средата на спалнята на Янси с намерението да се върне в старото си самотно легло, когато външната врата се отвори. Когато забеляза тъмната фигура на новия си съпруг на прага, тя занемя от учудване и остана като вкаменена, със спуснали се върху гърдите й меднозлатисти кичури.

Гледката, която Янси представляваше, застанал на прага и загледан в нея от разстоянието, което ги делеше, можеше да развълнува всяка женско сърце. Косата му бе разрошена безгрижно, върху челото му бе паднала една къдрица, а кехлибаренозлатистите му очи с гъсти мигли така блестяха, че изтерзаното сърце на Сара заби учестено, въпреки че не трябваше. Той все още бе със сватбената си премяна и Сара горчиво си помисли, че изглежда прекалено красив и мъжествен в късото черно сако, богато обшито със златен конец и с панталоните от черно кадифе. Външните им шевове също бяха украсени със златни нишки и малки златни звънчета и макар че от коленете надолу те се разширяваха, за да се спуснат към лъснатите ботуши, в горната си част прилепваха плътно до тялото и ясно очертаваха плоския му корем и дългите му, мускулести бедра. На фона на широката, снежнобяла риза лицето му изглеждаше съвсем тъмно, а аленочервеният копринен пояс около кръста придаваше на външността му привлекателно екзотичен вид.

Арогантно изрязаните му устни бяха дръзко извити, а очите му блестяха напрегнато; той лениво се отмести от рамката на вратата и със свойствената му животинска грация се приближи до Сара. При всяка стъпка малките златни звънчета на неговите calzoneras тихо дрънчаха и когато той спря пред нея, в стаята се възцари напрегната тишина.

Зашеметена от едва обузданата страст, която се излъчваше от високото му, широкоплещесто тяло и насищаше въздуха, Сара се стараеше да не го гледа. Упорито беше вперила поглед в една точка някъде над рамото му — мразеше го, но по-силно ненавиждаше предателската тръпка на възбуда, която премина по тялото й в мига, когато го забеляза на прага.

Тя толкова се бе съсредоточила в старанието си да не го поглежда, че когато ръката му докосна брадичката й и той повдигна с пръст лицето й към себе си, тя се стресна и веднага се взря в него. Дивата страст, която гореше дълбоко в очите му я накара да се изчерви и да се засрами, тъй като зърната на гърдите й внезапно се бяха втвърдили.

Погледът му бавно и спокойно обходи лицето й и когато забеляза, че тя въпреки всичко го очаква с напрегнато нетърпение, ъгълчетата на устните му се повдигнаха от иронична усмивка.

— Какво толкова направих, че разсърдих своята невеста така скоро след сватбата? — провлечено попита той, а езикът му леко се преплиташе от солидното количество текила, което беше изпил следобеда и вечерта.

В очите на Сара се появи опасен блясък.

— Не исках да се женя за теб! — решително изрече тя. — Ти ме принуди, но не очаквай да се радвам особено на това положение!

Той сви устни, а жизнерадостното му настроение се поизпари.

— Съжалявам, че така разбираш нещата, мила, но докато си в леглото ми, поне единият от нас ще е щастлив! — отвърна той, стиснал по-здраво брадичката й е пръсти.

— Ах, ти, непоносим негоднико! — кипна възмутено Сара и придружи думите си със звънка плесница върху лицето му, която отекна в стаята. — Мразя те! Не искам да спя с теб!

После Сара вдигна поглед към него, стресната от бурната си реакция и разтреперана от гняв. Изражението на тъмното му, красиво лице изведнъж я уплаши и тя направи безуспешен опит да избяга от него.

Не сполучи — тъкмо се бе завъртяла и дългата му ръка я сграбчи и я прихвана през кръста. В следващият миг тя се намери в прегръдките му, притисната до тялото му и поразена усети, че той бе напрегнат и силно възбуден.

Той се взря в извърнатото й нагоре лице, а очите му блестяха като разтопено злато, изпълнени с мъжка самоувереност.

— Така е, Сара — съмняваш ли се, че копнея да консумирам брака ни още от момента, в който излязохме от църквата? Че от седмици си представям тази нощ? — усмихна се мрачно той. — И мислиш, че след всичко, което преживях, за да те направя своя жена, няма да се наслаждавам на прелестите ти?

Сара се помъчи да се отскубне от ръцете му.

— Не те искам! — извика тя, останала без дъх. — Мразя те! Пусни ме да си вървя!

Янси се засмя, но в смеха му прозвучаха горчиви нотки.

— Съжалявам, но това е невъзможно — ти си вече моя съпруга! А колкото до това, че не ме искаш… — усмихна се развеселено той. — Повярвай, chica, ще ме пожелаеш, щом започна да те любя!

Решена на всяка цена да се изплъзне от неумолимото решение, което прочете върху лицето му, Сара яростно се помъчи да се изтръгне от прегръдките му. Напразно. Той я държеше с едната си ръка притисната към него, а с другата обхвана главата й, която се въртеше настрани, задържа я неподвижна и наведе устните си към нея.

От устните му я лъхна аромат на тютюн и текила, а вкуса им усети върху езика си, когато той я целуна пламенно и властно. Не обръщаше внимание на опитите й да се отскубне; устните и езикът му достигаха дотам, докъдето искаха и той се бе отдал изцяло на безкрайната наслада да я целува, да прониква в тъмната сладост на устата й и да се опива от аромата и вкуса й както от нищо друго на този свят.

Сара отчаяно се бореше с предателското удоволствие, което се събуди в нея, когато се почувства във властта на магическата му сила. Не искаше да усеща тези горещи, зашеметяващи вълни на желанието, които се надигаха в утробата й и изпълваха цялото й тяло, нито да чува забързаните удари на сърцето си, когато сладострастно желание караше кръвта й да препуска във вените и да чувства как гърдите й натежават от очакването на устните му. Не искаше да се отдаде на нито едно от тези чувства; искаше само да помни, че трябва да го мрази, но о, Господи! Тя го усещаше толкова напрегнат, когато се притискаше към стройното му тяло, а непокорната й плът се разтапяше под ласките му, докато жадните му устни възбуждащо търсеха нейните. Споменът за начина, по който я бе любил и мисълта, че отново може да я доведе до райско блаженство разклащаха студената логика на здравия й разум.

Тя се отдаваше на целувките му, младото й тяло пламенно отвръщаше на ласките му, но тя все пак успя да се откъсне от прегръдката му с едно отчаяно движение. Дишайки учестено, тя се дръпна на безопасно разстояние в дъното на стаята, но в очите й прозираше желанието, което не бе успяла да потисне.

Като човек, събуден от дълбок сън, Янси се взря в нея, а златистите му очи не се откъсваха от заруменялото й от страстта лице. Дълго време се гледаха така, а после Янси леко въздъхна и за ужас на Сара започна бавно да се съблича. Събу ботушите си с пестеливи и изящни движения, хвърли настрана късото сако, а после разкопча широката бяла риза и я освободи от аленочервения пояс и черните calzoneras. Като огромен хищник с черна грива той се взираше в Сара без да мигва и колкото повече време минаваше, толкова по-бясно туптеше сърцето й, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Сигурна ли си, че искаш да бъде по този начин? — попита предпазливо той.

Сара кимна, без да е съвсем наясно с какво се съгласява.

Той отново въздъхна и преди тя да успее даже да предположи какви са намеренията му, светкавично прекоси стаята. Тя уплашено извика и се опита да избяга в своята спалня, но Янси не й остави никаква възможност и като я обви властно в ръцете си, я повдигна въпреки протестите й и я метна на рамо.

Сара яростно го удряше с юмруци по гърба и бясно риташе във въздуха, но той бързо я занесе до широкото пухено легло. Без ни най-малко да се трогне от борбата й, той я сложи в гостоприемната му мекота. Свали ризата си и тогава за секунда Сара бе изпълнена от страх и диво вълнение, от които дъхът й секна; после той се отпусна до нея на леглото с аления пояс в едната си ръка и тя едва успя да се съвземе навреме и яростно да отскочи далече от него.

Промърморвайки някаква ругатня през зъби, той отново я улови и те яростно се сборичкаха. Борбата приключи едва когато китките на Сара бяха здраво стегнати една за друга над главата й с аления копринен пояс и завързани за махагоновата предна рамка на леглото. И двамата дишаха тежко, а косите на Янси бяха още по-разрошени отпреди; голата му, окосмена и мускулеста гръд се повдигаше учестено, а бедрата му бяха приклещили хълбоците й и той седеше върху нея. Роклята и халатът на Сара се бяха измачкали и събрали под тялото й, откривайки изцяло дългите й, изящно оформени крака, а гръдта й се повдигаше от тежкото дишане, докато тя гневно се взираше в матовото му лице.

Надвесен над нея, Янси не можеше да откъсне поглед от ритмичното движение на гърдите й и Сара прекалено ясно съзнаваше безпомощното си състояние, усещайки топлината на неговата мъжественост. Щеше да умре от срам, ако трябваше да признае че бе странно развълнувана от борбата, от съзнанието, че е безсилна да го спре да прави каквото си иска с нея; даже усещането за аления пояс около китките й бе по-скоро възбуждащо, отколкото ужасяващо и тя се зачуди как е могла да се превърне в такава паднала жена. „Това е по негова вина“ — помисли си истерично тя. „Той ме е направил такава и за това го ненавиждам. Мразя го! Наистина го мразя!“

Като че ли отгатнал вълнението и объркването й, Янси мрачно се усмихна и бавно се отпусна върху тялото й.

— А сега, скъпа, ще ти докажа колко грешиш когато твърдиш, че не ме желаеш! — прошепна той и устните му възбуждащо докоснаха нейните.

Той заглуши протеста й с една пламенна целувка, която като че ли нямаше край. Целуваше я с едва сдържано напрежение и се бе съсредоточил в това да я накара да му отвърне. В продължение на няколко секунди Сара упорито не се поддаваше на настойчивите ласки на езика му, борейки се с непреодолимата страст, която се надигаше в нея и Янси почти се предаде. И тогава, когато вече беше решил, че е загубил играта, устните й омекнаха и езикът й неочаквано докосна неговия.

Тържеството на желанието и победата го накараха да потръпне. Тя беше негова! Негова съпруга. Негова жена. И преди края на тази нощ тя също щеше да го почувства!

Той не разхлаби пояса около китките й, а продължи страстно да я целува като нежно обгръщаше лицето й с ръце и силно притискаше тялото й. Сара му отвръщаше безпомощно — като пролетно цвете на слънце; устните й отчаяно го търсеха, а той се откъсна от тях и продължи да целува лицето й, докато стигна до ухото и нежно го захапа, а топлият му дъх и зъбите му възбудиха плътта й. После споменът за сладките й обещаващи устни го накара да се върне към тях и да ги притисне, а след миг да проникне с езика си в опияняващия мрак на устата й.

Не му беше достатъчно просто да я целува и той с приглушено стенание я привлече към себе си, а тялото й нетърпеливо и умолително се изви към него. Сара се бе уловила в неговия капан, както и в примката на собствените си желания и бе престанала да се бори срещу хипнотизиращото му присъствие. Забравила бе защо така настойчиво му се противопоставяше; знаеше единствено че копнее за него, че устните й жадуват целувките му, кожата й — докосването на ръцете му, а тялото й гори от желание да му принадлежи.

Усетил допира на халата й до голата си гръд, Янси изведнъж се изправи и погледна към линията от жълти розови пъпки, скриваща това, което той съвсем определено имаше нужда да види и почувства. Ръцете му уверено се вкопчиха в малкото деколте на дрехата около врата й и след миг се разнесе резкият звук на разкъсан плат. Отмествайки плата настрани, той доволно се усмихна и замаяно се загледа в появилата се съблазнителна, мека и бяла плът, останала до този момент скрита от погледа му.

С парчетата от разкъсания халат от двете си страни, Сара лежеше пред него като ручей със студена вода пред жаден човек и осъзнал, че наистина е жаден, Янси наведе тъмната си глава и захапа с безкрайна нежност съблазнително щръкналото розово зърно на едната й гърда. Сключил устни около твърдата плът, той реши че никога през живота си не е вкусвал нещо толкова сладко.

Стресната от необузданата сила, с която той разкъса халата й, Сара леко изстена, когато зъбите и езикът му докоснаха гръдта й, а тялото й се разтопи от удоволствието, което избухна в нея. Докато той вкусваше жадната й плът, тя се мяташе, без да може да го погали и да го възбуди така, както той правеше с нея.

Болката, пламнала вътре в нея, бе изпълнила цялото й тяло и Сара мислеше единствено как да я облекчи. Изгаряше от копнеж по него, а тялото й бе влажно и тръпнещо в очакване на неповторимото усещане на неговата твърда плът, проникнала в нея.

Янси обаче не бързаше да слеят телата си и устните му лениво се връщаха отново и отново върху нейните, разгаряйки хладнокръвно огъня, който изпепеляваше и двамата, като през цялото време не спираше нежно и внимателно да изучава меките извивки на стройното й тяло. Даже самото докосване до нея, самото вкусване на опияняващото усещане от това как пръстите му ласкаво се плъзгат по копринената й кожа го довеждаше до екстаз.

Ленивите милувки на Янси бяха безкрайно нежно мъчение за Сара, която чувстваше докосванията на умелите му ръце, но не можеше да задоволи собственото си силно желание да го погали. Освен да отвръща жадно на целувките му когато устните му търсеха нейните, тя трябваше да понася възбуждащите я ласки на Янси, които ставаха все по-нетърпеливи и напрегнати, без да може да му отвърне със същото, тъй като аленият пояс не й позволяваше.

Когато устните му се плъзнаха мъчително бавно между гърдите й и ги покриха с изгарящи, нежни целувки, а после продължиха към плоския й корем, дъхът й секна и тя се вцепени от изненада, без да може да повярва, че те се спускат още по-надолу по тялото й. Затаи дъх, а мислите й объркано се тълпяха в съзнанието й, но той долепи устни до корема й и езикът му изгори нежната й кожа, а ръцете му здраво обхванаха бедрата й и ги разтвориха без усилие въпреки яростния й протест. Той удобно намести тялото си между краката й, наведе глава и устата му се изгуби в твърдите косми на триъгълника между бедрата й.

Приглушен вик на възторжена изненада се изтръгна от гърлото на Сара, когато най-накрая той докосна плътта между бедрата й и плъзна езика си по нея. Тя никога не бе мечтала за това… не си го бе представяла… Чувственото удоволствие от устните му, които я докосваха и открито търсеха вкуса й беше толкова интензивно и толкова мощно, че тя подскочи както бе завързана и извика от насладата която разтърси нежното й тяло.

Опиянен от чувствения сън, в който бе потънал, Янси почти не чуваше приглушените звуци, които Сара издаваше, извивайки се под жадните му ласки. Тя беше толкова сладка, толкова очарователна! Опиянен от аромата и вкуса й, той продължаваше да я открива, а ненаситният му език се плъзгаше все по-дълбоко в нежната плът, която му носеше такава наслада.

Изгубена в същия еротичен сън, в който бе потънал и Янси, Сара дишаше на пресекулки и яростно се мяташе под откровено сладострастните милувки на устните и езика му, стремейки се отчаяно към някакъв непознат за нея връх. В омаята си тя внезапно усети как тялото й се напряга и плътта под езика му се втвърдява, а после без предупреждение в нея избухна най-разтърсващото удоволствие, което бе изпитвала някога в живота си и тя извика в екстаз.

Когато Сара отново дойде на себе си и замаяно се огледа наоколо, тя лежеше в прегръдките на Янси и той нежно галеше с устни меката коса на слепоочията й. Времето течеше и шокът от бурната й реакция попремина, за да отстъпи място на жестоката действителност — тя осъзна, че китките й са все още вързани и Янси се бе надсмял над настойчивите й твърдения, че не го желае. „Той винаги побеждава“ — помисли си уморено тя. „Винаги!“ Заля я вълна на унижение като си спомни как той я бе подчинил и колко пламенно бе отвръщала на изненадващо безсрамните му ласки. Тя откри, че даже и отпуснал се до нея на леглото, той все още е със своите calzoneras и от това й стана още по-неприятно. То като че ли правеше случилото се още по-лошо — бе правил с нея всичките тези възхитителни неща, бе я превърнал в страстна, нетърпелива и полуобезумяла жена дори без да се съблече напълно и това силно я смущаваше, още повече че тя самата беше гола. Внезапно й се прииска да избяга безкрайно далече от него.

— Ти доказа твърдението си… А сега, моля те, пусни ме! — прошепна с измъчен и угаснал глас тя.

Янси се размърда, подпря се на лакът и втренчено се загледа в унилия израз на лицето й.

— Това ли мислиш, че правех — доказвах своето твърдение? — попита той с непроницаемо изражение.

Сара кимна без да го поглежда в очите.

— Моля те, пусни ме да си отида в стаята.

Той въздъхна.

— Сара, нищо не съм доказвал… освен вероятно това, че мога да ти доставя удоволствие.

Сара поклати глава.

— Не. Ти каза, че ще ме накараш да те пожелая и го постигна. Ето, признавам го. А сега ще ме пуснеш ли да си отида?

— Не — хладнокръвно отвърна той и пръстите му се насочиха към гърдите й. — Никога няма да те оставя да си отидеш! — Ръцете му властно обгърнаха гърдите й и приближил се до устните й, той напрегнато повтори: — Никога!

— Да не би да имаш намерение да ме държиш вързана за леглото до края на живота ми? — гневно попита Сара, а зелените й очи ядосано блестяха. — И да ме превърнеш в роб на противните си плътски желания?

Янси се усмихна.

— Не, скъпа, макар че трябва да призная, че идеята има своите добри страни! — Той се претърколи до ръба на леглото, стана и спокойно започна да събува панталоните си. — Това, което възнамерявам да направя е да любя жената, която толкова отскоро е моя съпруга… а ако единственият начин за това е да я вържа — добре, нека бъде така!

Въпреки гнева си Сара не можеше да откъсне поглед от великолепното му, загоряло тяло, което се откри, когато панталоните се свлякоха на земята — от широките плещи, от плоския корем, от силните, мускулести крака и особено от набъбналата и издадена напред мъжественост. Тя преглътна. О, господи, той беше толкова красив! Горд и вълнуващ като езически бог! И тя го обичаше! Мразеше го! Желаеше го…

Янси се приближи до леглото и се наведе към нея. Отпусна тялото си и силната му топла гръд възбуждащо докосна зърната на гърдите й, които внезапно се втвърдиха, докато пръстите му се плъзгаха нагоре по ръцете й, а устните му покриваха с ефирни целувки ъгълчетата на устните й.

— Последният път просто ти доставих удоволствие — дрезгаво прошепна той. — Сега ще ти покажа наистина колко силно ме желаеш.

През дългите часове, които последваха, той стори точно това — любеше я бавно и пламенно, като отново и отново й отказваше сладкото избавление, за което жадуваше тялото й, докато всичките й задръжки се стопиха и във въздуха се разнесоха отчаяните й молби за помощ. Едва тогава той я облада, прониквайки дълбоко в нея и двамата достигнаха до чувствения екстаз, за който копнееха. Сара не помнеше кога той бе развързал ръцете й; знаеше само, че накрая можеше да зарови пръсти в гъстата му черна коса, че ръцете й свободно се плъзгаха по цялото му тяло и обвиваха здравата му шия, докато той я водеше към рая. Беше развързал ръцете й, но в онзи момент това вече нямаше никакво значение.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Както и предната сутрин, Сара се събуди сама в леглото, само че този път по-късно. За разлика от вчера обаче, тя не посрещна деня с нетърпеливо очакване, а душата й бе изпълнена със странна смесица от задоволство, смущение, надежда и примирение. Първите две чувства бяха най-лесно обясними — призна си тя като се протегна замечтано — тъй като Янси бе възможно най-изобретателния и задоволяващ я любовник, въпреки че дръзките му плътски желания я бяха шокирали и смутили. Котешка усмивка пропълзя на устните й. Можеше да го мрази, но не отричаше, че Янси Кантрел бе направил първата й брачна нощ неповторима — нощ, която тя никога не би искала да забрави…

Сара можеше също да обясни защо се е примирила с положението си — какво друго й оставаше? Беше страстно влюбена в мъжа, който я бе принудил да се омъжи за него и да приеме да му се отдаде и не можеше да отрече, че Янси упражняваше някакво магическо въздействие върху нея, че трябва само да я докосне и трезвостта й, логиката и даже здравият й разум светкавично отказваха да й се подчиняват. Но как мажеше да обясни надеждата?

Тя се изправи в леглото и трепна изненадана от болката в някои части на тялото си. Янси бе взискателен любовник и миналата нощ не беше деликатен с нея. Изненадващо разнежено изражение се появи в очите й. Не беше деликатен, не. По-скоро изкушаващ. Възбуждащ. Страстен. Безкрайно чувствен и все пак… и все пак… В него имаше и нещо друго — някакво дълбоко чувство, прозиращо в нежните целувки, с които я обсипваше, някаква първична сила, която се излъчваше от него, когато той с разтърсващ вик се изпразваше в горящото й от желание тяло. Това обясняваше надеждата, с която се събуди тази сутрин — тя се надяваше, че тези кратки моменти, в които преградата пред най-съкровените му чувства изглеждаше напълно разрушена, свидетелстват че женитбата им не е била единствено заради Каза Палома. Може би той я обичаше… поне мъничко?

Тя си даде сметка, че ако възнамерява да разнищи всичките противоречия в арогантния си, надменен съпруг, никога няма да стане от леглото и затова се изправи, вдигна остатъците от скъсаните дрехи, които Янси бе захвърлил на пода и забърза към своите стаи. Припряно намери старата си пъстра сатенена рокля в дъното на гардероба, вмъкна се в нея и здраво завърза колана около кръста си. Реши, че е прилично облечена и позвъни за Мария.

Мария дойде след няколко минути, а в дълбините на тъмните й очи танцуваше дяволито пламъче. Носеше сребърен поднос с най-различни порцеланови съдове. Двете жени се поздравиха и после Мария посочи към подноса в ръцете си.

— Тази сутрин е толкова прекрасна, че може би искате да закусите навън, si?

Сара усмихнато кимна, очарована от идеята. Щом обаче пристъпиха в малкия вътрешен двор до стаята на Янси, Сара зърна недокоснатите блюда и питиета, които Мария и майка й бяха приготвили снощи за тях и страните й поруменяха от смущение.

Мария обаче ни най-малко не изглеждаше обидена, че вечерята не е докосната.

— Ах, този Янси! — засмя се тя. — Не ви ли казах, че даже няма да забележи малката изненада? Той е muy hombre, si? — лукаво погледна тя към Сара.

Сара се изчерви и не вдигаше очи към Мария; искаше й се тя да не беше толкова откровена относно несъмнената мъжественост на Янси. Мария се засмя на изражението й, постави таблата на масата и й сипа чаша горещ шоколад.

— Ето. Седнете и изпийте това, а аз ще изнеса останалите чинии. После ще наредя да ви приготвят банята.

След час, освежена от банята и благоприлично облечена в строга ябълковозелена муселинена рокля, Сара се почувства достатъчно подготвена, за да срещне изпитателните погледи на останалите обитатели на дел Сол. Огледа се за последен път в подвижното огледало в стаята си и се запита дали изглежда по-различно от обикновено, дали върху лицето й не бяха изписани интимните неща, които Янси бе правил с нея… и тя с него. Страните й силно порозовяха и тя бързо се измъкна навън, преди куражът да я е напуснал.

Пристъпи в пустата галерия и облекчено въздъхна, тъй като не видя никого. Бързо реши да се разходи извън имението. Въпреки късния час, навън все още бе много приятно, особено под гъстите сенки, разпръснати наоколо. Сара си спомни за всички уроци, давани й по този повод и се върна в стаята си за широкополата плетена сламена шапка, така незаменима при силното тексаско слънце. Излезе от къщата с нахлупена шапка и се запъти безцелно нанякъде.

Тя реши, че при малкото поточе, което течеше зад оградата на имението, ще бъде по-хладно и бавно се запъти натам, а мислите й, естествено, се насочиха към Янси. Без да усеща замечтаната усмивка, която повдигна ъгълчетата на устните й, Сара инстинктивно подбираше по пътя си сенките, хвърляни от многобройните дървета.

Недалеч от поточето тя спря и се облегна на стеблото на един великолепен орех. Зареяла поглед в пространството пред себе си, тя се запита дали има друг мъж, толкова красив и страстен и възбуждащ като нейния съпруг Янси Кантрел. Разбира се, той беше освен това и най-надменното, най-противното и арогантно същество, което тя бе имала нещастието някога да срещне! О, но тя можеше да преживее всички тези осъдителни качества — мислеше си трепетно Сара даже да ги възхвалява, само той да я обичаше поне малко!

Мечтателният й унес постепенно се изпари и тя се намръщи. Защо ли напразно фантазира така? Понечи да излезе изпод сянката на ореха, но изведнъж забеляза мъж и жена, скрити зад няколко скупчени едно до друго дървета на брега на потока. Бяха на не повече от десетина метра от нея, страстно прегърнати, телата им се притискаха в самозабрава едно до друго, като ръцете на жената чувствено галеха светлата коса на мъжа, а неговите обгръщаха кръста й.

Смутена, че става свидетел на такава интимна сцена, Сара се долепи по-близо до дървото, а ябълковозелената й рокля се сля с тъмните сенки. Тъкмо се канеше леко да се измъкне, когато мъжът повдигна глава. Сара зяпна от учудване, разпознала пламналото от желание лице на Хайръм Бърнел. А когато осъзна коя е жената в прегръдките му, остана направо поразена. Ан Шелдрейк целуваше Хайръм Бърнел! И в целувката им нямаше нищо платонично — объркана си помисли тя, като се питаше да вярва ли на очите си.

Искаше й се да е на хиляди мили разстояние оттам; страхуваше се да мръдне, за да не привлече вниманието им върху себе си и затова още по-силно се притисна в сянката към стеблото с надеждата, че двойката ще си отиде без да открие присъствието й. Беше очевидно, че наблюдава някаква тайна среща и само се молеше те да не продължат до края. Това не се случи, но Сара стана неволен свидетел на доста интимна сцена.

— О, Хайръм, какво ще правим сега? Тя се омъжи за него! — отчаяно извика Ан и думите й съвсем отчетливо достигнаха до Сара. — Като предполагам какво ненаситно животно е Янси, тя вече може да е бременна!

— Това няма значение! Трябва да забравим плановете за Каза Палома. — Хайръм отново целуна Ан и страстно започна да я умолява: — Ела с мен, Ан, сега! Зная, че не мога да ти предложа живот, на какъвто си свикнала, но ще се грижа за теб — кълна се!

— И как ще го направиш? Югът е разорен. Никъде не предлагат работа. О, скъпи, сигурна съм, че ще измислиш нещо! — въздъхна тя. — Ти няма да ме разочароваш!

— Засега може би в дел Сол няма да е много зле — бавно започна Хайръм. — В края на краищата, нали казваш, че Янси се е съгласил да ви даде на двамата с мъжа ти малка къща в селото? Това е добре като начало.

Ан се нацупи.

— А ти ще бъдеш ли доволен от такова разрешение на нещата?

— Вероятно не за дълго, но ще трябва да почакаме и да видим как ще тръгнат нещата.

Те отново се целунаха и влязоха по-навътре между закриващите ги дървета. От трескавия начин, по който ръцете им се движеха върху телата им ставаше ясно, че те ще се любят и Сара реши, че ще е по-добре да я открият сега, отколкото да остане и да наблюдава интимната сцена. Възползва се от това, че те са прекалено погълнати един от друг за да забележат каквото и да било и започна да се промъква крадешком назад. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-бързо се движеше и когато достигна края на портокаловата горичка, вече почти тичаше.

Един път достигнала до своето убежище във вътрешния двор на хасиендата, тя се отпусна без дъх на ръба на фонтана и безизразно се загледа в червено-златистите проблясъци от рибите във водата. Ан и Хайръм бяха любовници! Но как беше възможно — чудеше се озадачи се тя — щом Янси беше любовник на Ан? Нали това твърдеше тя едва вчера, преди с големи усилия да уреди така нещата, че Янси да се окаже в компрометиращо положение? С двама мъже ли имаше Ан интимни връзки? Или по-точно с трима, ако се смята и съпругът й Том?

Развълнувана и доста объркана от това, което бе видяла, Сара се опита да сложи в някакъв ред разбърканите си мисли. Нищо не проумяваше! Нито предполагаемата връзка на Ан с Янси, нито отношението на Хайръм към самата нея. Защо Хайръм я бе молил да се омъжи за него, когато е влюбен в Ан Шелдрейк? Дали той знае за Янси и Ан? Или загатванията на Ан относно Янси бяха чисто и просто лъжа? Как искрено се надяваше да е така! От колко ли време Ан слагаше рога на мъжа си? Дали бяха планирали с Хайръм той да се ожени за нея и ако всичко върви както трябва, да вземат под контрол Каза Палома и тогава и тя, и Том щяха да бъдат измамени? Всички тези размисли оставиха горчив привкус в устата на Сара.

Тя не беше изненадана от това, че Ан се е замесила в извънбрачна връзка — в края на краищата тя бе сестра на Маргарет! Но Хайръм! Той твърдеше, че я обича! Умоляваше я да се омъжи за него! А тя му бе повярвала и бе изпитала съжаление към него! Лъжливо копеле!

Сара винаги се бе гордяла със способността си да преценява добре хората, а сега изглеждаше, че двама души, с които бе живяла дълго време, напълно я разочароваха. Ако не ги бе видяла заедно, никога нямаше да повярва, че между тях има нещо. Те изцяло я бяха заблудили. Увереността й в собствените й преценки се разклати и тя стоеше и апатично се взираше пред себе си. В кого ли още се бе заблудила? — мислеше си смутено тя. В Бартоломю? В Танси? Или пък в Янси?

— Ах, ето те и теб, скъпа моя — изрече Том, който се бе приближил до нея.

Сара го поздрави неловко, тъй като в паметта й оживя последната им раздяла, а и знаеше какво прави жена му в този момент с Хайръм. Наложи си да се усмихне и учтиво отвърна:

— Добро утро. Как сте днес?

Том внимателно се настани до нея на ръба на фонтана и разсеяно поглади превръзката на сакатата си ръка.

— Чувствам се много виновен и разкаян, детето ми — тежко започна той. — Нямах право да ти говоря такива неща онзи ден и затова искам да ти се извиня. — После кисело я погледна. — Страхувам се, че зависимото ми положение ме прави много докачлив и склонен да гледам с неприязън на всяка възможност за промяна. Не трябваше да ти говоря така и да те обвинявам толкова сурово. Както казваш, всеки може да е убил Маргарет и аз не трябваше да изказвам неоснователните си съмнения относно Янси. Надявам се да ми простиш.

Това беше по мъжки искрено извинение и тъй като винаги бе имала слабост към Том Шелдрейк, Сара го дари с топла усмивка.

— О, Том! Това е такова облекчение за мен! Много неща сме преживели заедно и аз не исках да повярвам, че в крайна сметка пътищата ни се разделят.

Том горчиво се усмихна.

— Това ще е трудно, скъпа моя, тъй като дължа на теб и съпруга ти всяка коричка хляб, която изяждам.

— О, моля ви, недейте така! Сигурна съм, че ако ние бяхме във вашето положение, и вие щяхте да направите същото за нас.

— Може би. Може би. Но хайде вече да не говорим за неприятни неща. Аз искам да те поздравя със сватбата и да ти кажа, че вчера беше великолепна булка. — Той се загледа разсеяно настрани. — Знаеш ли — бавно започна той — не мога да не си мисля, че Сам е искал да се случи точно това. Защо иначе да прави такова нелепо завещание за Каза Палома?

Сара се намръщи.

— Хайде да не говорим и по този въпрос!

— Разбира се! — засмя се Том. — А за какво да си приказваме? Твоят съпруг каза ли ти за къщата? Тази за нас двамата с Ан?

Преди да беше видяла Хайръм и Ан, страстно прегърнати, споменаването на тази къща щеше да й причини голяма мъка, тъй като щеше да й припомни неприятната сцена в стаята на Ан, но сега Сара беше почти сигурна, че се беше случило точно това — Ан беше благодарила прекалено възторжено на Янси за щедростта му. Вероятно Ан разчиташе Сара да се заблуди и да реагира по начина, по който го бе направила и това бе част от нейните интриги. Сара горещо се молеше нещата наистина да стоят така. Темата си оставаше деликатна за нея, но тя беше признателна на Том, че се мъчи да заглади възникналите между тях противоречия.

— Не. Разкажете ми вие — любезно го насърчи тя.

Двамата побъбриха няколко минути и когато се появи Мария да ги попита навън ли предпочитат да обядват или в трапезарията, Том и Сара вече се чувстваха пак като стари приятели. Не след дълго в трапезарията към тях се присъедини Ан и Сара се запита дали единствено тя забелязва, че косата й е леко разрошена, а роклята — по-измачкана, отколкото трябва. Сърцето й се свиваше като слушаше как Ан мило бъбри със съпруга си и тя използва първата възможност да се измъкне от компанията им.

Беше време за следобеден сън и Сара, привикнала към тишината на часовете за почивка в горещите дни, с нетърпение се прибра в стаята си. Хлопна вратата като продължаваше да обмисля нещата, които бе научила тази сутрин и стигна почти до леглото, преди да се стресне, внезапно зърнала Янси, изтегнат по гръб върху него. Беше сложил ръце зад главата си; беше без обувки, с кръстосани крака, а яркосинята му памучна риза бе полуразкопчана. Приличаше на голям, измамно отпуснат котарак, а изразът на красивото му мургаво лице накара сърцето й бясно да затупти.

— Хареса ли ти обядът с Шелдрейкови? — попита нехайно той.

Смутена от неочакваното му присъствие — той никога не се връщаше в хасиендата на обяд, Сара отвърна по инерция:

— О, да. Беше много вкусно. Майката на Мария е прекрасна готвачка.

Янси се усмихна и нещо в усмивката му още повече ускори пулса й.

— Липсвах ли ти тази сутрин, любима? — попита меко той, като обхождаше с поглед лицето и стройното й тяло.

Сара вирна малкото си носле.

— Защо тази сутрин трябва да си ми липсвал повече, отколкото в други дни? — надменно произнесе тя, но й се искаше той да не бе толкова привлекателен, изпънат върху леглото с разрошена коса и лениво проблясващи очи.

Янси се засмя и сломявайки всякаква възможна съпротива — нещо, което той правеше с отчайващо постоянство — се присегна и я дръпна в леглото. Тя политна, а той я задържа над себе си.

— Забрави ли, че едва от вчера сме женени? — прошепна той, докосвайки с устните си нейните. — Че това е първата ни сутрин като мъж и жена?

— Н-н-не — заекна тя и прокле тялото си, което толкова нетърпеливо и пламенно отговаряше на неговото. И от най-лекото му докосване зърната на гърдите й се втвърдяваха и огнено желание я разтърсваше отвътре. — Не очаквах да те видя преди вечеря.

Той обгърна с длани лицето й, целуна я без да бърза и с огромно задоволство и най-накрая устните му спряха върху нейните.

— Хм-м-м, щях да съм изключително недостоен жених, ако те бях изоставил толкова безцеремонно… но ти не отговори на въпроса ми — дрезгаво промълви той. — Липсвах ли ти?

Устните му бяха изкушаващо близко и Сара се остави на чувствената наслада, доведена до шеметни висини от дългата му, опияняваща целувка. Преди да може да се овладее, ръцете й обгърнаха шията му и тя прошепна в топлите му устни:

— Ти си един арогантен, надменен негодник и не заслужаваш да липсваш на когото и да било… но все пак наистина ми липсваше!

— И ти дяволски ми липсваше, preciosa! — призна развълнувано Янси и я целуна с жадна настойчивост, която не се опита да скрие или овладее, докато ръцете му нетърпеливо търсеха меката й гръд и тялото му се притискаше до нейното. Обладани от едно и също пламенно чувство, те едновременно започнаха трескаво да свалят дрехите си и когато най-накрая се прегърнаха съблечени, във въздуха се разнесоха въздишки на задоволство. През дългите, сънливи часове на сиестата Янси я любеше, показвайки й, че веднъж освободена, страстта се превръща в ненаситно животно, което трябва постоянно да се храни…

Когато Янси най-после се надигна от леглото, вече беше късен следобед. Без да обръща внимание на голотата си, той се отправи към покритата с мраморен плот мивка и се върна с порцеланова кана и мека кърпа като се зае да премахне всички следи от любовната игра от изтерзаното и задоволено тяло на Сара. С разтопено от любов сърце Сара наблюдаваше мургавото му лице с изящно изрязани черти, дългите извити мигли, които леко потрепваха и чувствената усмивка, която изкривяваше устните му, а той съсредоточено се занимаваше със задачата си.

Едва когато тя отново потръпна от нежните му грижи, той се надигна, бързо се изми и се вмъкна отново в дрехите си. Пъхнал палци в колана на кръста си, той се обърна към Сара и я загледа, а в дълбините на очите му проблесна пламенно вълнение. Чак тогава тя си даде сметка, че е гола; изведнъж се засрами, вкопчи се в чаршафа и го придърпа към себе си.

— Има много неща, които трябва да свърша преди да дойде есента и затова не мога да ти предложа традиционното сватбено пътешествие, но мислех как да съчетая работата си с нещо, което ще ти хареса — каза ненадейно той. — Тъй като си толкова влюбена в Каза Палома, чудех се дали ще искаш да прекараш известно време там.

Сара отвори широко очи и зяпна от учудване. Спомни си, че той бе твърдо решен да не й позволи да отиде в Каза Палома, както и ужасяващите му разкази за вероятното състояние на имението и го погледна подозрително.

— Защо да искам? Нали къщата може да падне върху главите ни? Поне ти така твърдеше доскоро!

— Не, само казах, че ремонтът й ще струва много пари — пари, които тогава нямаше, а и сега също — меко отвърна той. По лицето му премина самодоволна усмивка. — От друга страна, аз имам доста пари и искам да похарча част от тях, за да стегна имението за своята жена, а това е съвсем различно от твоите нереални фантазии.

Сара сви гневно устни.

— Защо мислиш, че плановете ми са били нереални? Ти не знаеш какво смятах да правя!

Янси повдигна вежди.

— Добре, chica, сега те питам какво точно възнамеряваше да правиш с имението?

За миг вярата на Сара в собствените й планове се разколеба и тя несигурно го погледна. Ако й се присмееше или вземеше на подбив намеренията й, щеше да го убие! Вдигна заядливо брадичка и твърдо изрече:

— Мислех да отглеждам добитък. — И тъй като Янси иронично се усмихна, тя бързо добави: — Не просто всякакъв добитък, не само за кожи и мас, както правят сега, а за месо! Изтокът е гладен и аз възнамерявах да го снабдявам с голямо количество евтино говеждо месо.

Янси напрегнато се взря в нея, а усмивката му не беше вече толкова подигравателна.

— И как точно смяташе да го постигнеш?

Окуражена от не съвсем отрицателното му отношение, тя продължи със затаен дъх:

— Щях да се снабдя с един хубав породист даръмски бик, може би и с два, ако можех да си го позволя и да ги кръстосам с дивите крави! Смятах също да купя и чистокръвни жребци! Като ги кръстосам с мустангите, щях да получа доста висок и изящен кон, но с най-добрите черти на мустангите — жилавост и издръжливост. Всичко бях обмислила, а Хайръм щеше да ми помага в отглеждането на животните и да управлява работата в имението. — Зелените й очи блестяха от вълнение и тя прибързано добави: — Всичко щеше да потръгне! Сигурна съм! Може би нямаше веднага да забогатея, но вероятно след около пет години щях да започна да си възвръщам вложеното. — Тя сви малките си юмручета и разпалено довърши: — Нямаше да се проваля! Щях да успея!

Няколко мъчително дълги секунди Янси с взираше в нея със съсредоточен израз в очите. Ядосана, че така отчаяно търси одобрението му, но без да може да се въздържи, Сара го погледна въпросително като се молеше той да размисли върху идеята. От изражението на лицето му бе ясно, че няма да отхвърли категорично плановете й; той изглеждаше като че ли тя му бе разкрила нещо, за което той никога не се бе сещал и което в момента обмисля и гърдите й се изпълниха с вълнение.

Янси замислено поглаждаше брадичката си с ръка.

— Даръмски бик… и чистокръвен жребец. — Нещо, което твърде приличаше на уважение проблесна в дълбините на очите му. — Добре, добре! Изглежда че освен с прекрасна жена за леглото съм се сдобил и с практичен и здравомислещ партньор в работата.

Сара въздъхна замаяно и със задоволство, а когато погледна мургавото му лице, очите й се изпълниха с възторг, макар че не можеше да повярва на ушите си. Янси й се усмихна.

— Ще имаш твоите даръмски бикове — може би половин дузина като за начало, ако искаме да започнем в голям мащаб. Ще накарам моя посредник в Ню Орлиънс да проучи нещата, но в крайна сметка изборът ще е твой. А колкото до конете… — той се засмя на обърканото изражение на Сара. — Дали да не започнем с три? Надявам се да ми позволиш аз да ги избера.

— Черни — твърдо каза Сара и облиза устни. — Трябва да бъдат черни, но освен това…

Янси галантно се поклони и лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.

— Разбира се, черни. Нещо друго?

Сара се усмихна с тържествуващо задоволство, което го накара да примигне от учудване и бавно поклати глава.

— Не, няма, освен че трябва да започнеш да подбираш и да кастрираш колкото диви бикове успееш да уловиш. — Тя постави замислено пръст на устните си. — И, естествено, трябва да започнеш да уреждаш изпращането на животните на изток за края на това лято. Трябва да продадем достатъчно от дивите говеда, за да си възвърнем поне част от парите за даръмските бикове.

Той отново примигна. Скромната му и срамежлива съпруга наистина бе обмислила всичко!

— Разбира се. Ще подбирам и ще кастрирам бикове. Ще уреждам продажбите.

— И ще трябва да почнеш да събираш подходящи за кръстосване мустанги за следващото лято — намръщи се тя. — Нужно е да ги хванем сега, за да не се кръстосат с дивите жребци, а следващата пролет да ги заплодим е чистокръвните.

— Добре — объркано се съгласи той. — Лов на мустанги.

Сара лъчезарно се усмихна на изуменото му изражение.

— Мисля, че засега това е напълно достатъчно, нали?

Той кимна.

— О, да! Смятам, че си помислила за всичко. А сега ще ми позволиш ли да уредя пътуването ни до Каза Палома? — Тя грациозно кимна с глава и той продължи. — Ще пратя най-напред хора, които да закарат провизии и да почистят и подготвят за живеене няколко стаи. И да се уверят, че стените няма да паднат върху главите ни — засмя се той.

Няколко минути те се усмихваха глупаво един на друг, а после усмивките им постепенно започнаха да изчезват и едновременно ги обзе стихийно, пламенно чувство. Янси пристъпи към нея, а тя с устреми към него…

Почукването на вратата разпръсна напрежението между тях и Сара подскочи. Янси се отърси и изплува от дълбокото замайване.

— Кой е? — извика той, без да сваля поглед от Сара.

— Бартоломю — беше отговорът и след като Янси му нареди да влезе, Бартоломю пристъпи в стаята с множество дрехи, метнати на едната му ръка.

Той забеляза Сара, която лежеше в леглото, покрита само с един чаршаф и с кичури разрошена коса около пламналото лице и несигурно спря, като се прокашля.

— Ах, аз не съобразих… Мога да се върна с тези неща след малко.

Янси поклати отрицателно глава.

— Нищо не си прекъснал. — Той се усмихна лукаво и белите му зъби блеснаха на мургавото лице. — Поне не този път. — Той забеляза как Сара шокирана се скри още по-навътре под чаршафа и се засмя с развеселен поглед. — Не обръщай внимание на срамежливата ми жена и смело влизай да оставиш някъде тези неща.

Бартоломю се обърна към Сара със съчувствие и в гласа му прозвучаха порицание, но и привързаност.

— Мадам, не се смущавайте от неговата вулгарност. Скоро ще разберете, че мастър Янси с най-голямо удоволствие приказва срамни неща.

Янси само се засмя и в очите му блесна насмешливо пламъче.

— Поне в този момент само приказвам, а не ги върша!

Бартоломю го погледна с укор и се запъти към огромния махагонов гардероб до стената. Отвори крилата му и започна внимателно да окачва и подрежда дрехите, като че ли това бе най-вълнуващата работа на света.

Сара го наблюдаваше, а мислите й радостно кръжаха в главата. Щеше да има даръмски бикове. И чистокръвни коне. А Янси щеше да я заведе в Каза Палома!

Янси се усмихна на изразителното лице на Сара и се обърна през рамо към Бартоломю.

— Зная, че двамата с Танси току-що пристигнахте, но ние мислим да се преместим в Каза Палома за лятото и се чудя дали ще искате да ни придружите. — После хвърли насмешлив поглед към Сара и продължи: — Имам да подбирам доста добитък и да кастрирам бикове, както и да ловя мустанги — моята съпруга очаква от мен през идните няколко месеца здраво да поработя. Утре сутринта ще изпратя там няколко мъже със семействата им. Вие може да заминете с тях или да пътувате с нас в края на седмицата.

Бартоломю зацъка неодобрително с език.

— Това е толкова типично за вас! Винаги тичате насам-натам, а сега и невестата си ще помъкнете със себе си! Удивително! — Той неочаквано се засмя. — Танси винаги е имала слабост към Палома, а и аз очаквам с нетърпение отново да видя имението — особено ако ми позволите да оставя на друг домакинстването и да дойда да ви помагам в подбора на добитъка.

— Мислех точно за това да те помоля — кратко отвърна Янси. — Доколкото си спомням, ти си експерт по конете, а тук има каубои от времето на дядо ми, които още разказват за твоите подвизи с ласото.

— В такъв случай двамата с Танси ще сме много щастливи да дойдем с вас и мадам Сара, когато тръгвате за Палома! Ей сега свършвам да подреждам дрехите и ще отида да кажа на Танси за промяната в плановете.

В нетърпението да свърши по-бързо, Бартоломю се засуети несръчно и без да иска събори на земята един предмет, който беше поставен на рафта в гардероба. Изненадан, той се втренчи в испанската кама на пода. Сара мигновено я позна — беше същата кама, която скоро бе открила в кутията на Янси, същата, с която беше убита Маргарет…

Бартоломю я вдигна и погледна към Янси, който стоеше като закован.

— За какво ви е това? — попита бавно той. — Това е същата кама, нали?

Лицето на Янси бе непроницаемо.

— Да, мисля, че това е камата, която ти подари дядо ми.

— Бартоломю! — извика Сара, смаяна и ужасена и го погледна като че ли го виждаше за пръв път. — Нали това не е твоята кама?

Бартоломю повдигна рамене.

— Защо, разбира се, че е моята. Както Янси току-що спомена, дон Армандо ми я подари преди много години. Тя е много особена — винаги мога да я позная. — После погледна към Янси с неразгадаемо изражение и попита: — Как е попаднала тук при вас?

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Зловеща тишина обгърна стаята и тримата сякаш замръзнаха на местата си, а думите на Бартоломю още висяха във въздуха. Смехът и безгрижието отстъпиха място на подозрение и злокобни обвинения, все още неизказани.

Сара се взираше в Бартоломю, а сърцето й се бе сгърчило от внезапен ужас и тя отказваше да повярва, че това е човекът, убил Маргарет. Осъзна, че й е по-трудно да реши, че Бартоломю е способен да извърши убийство, отколкото Янси и то при доста по-убедителни улики. Маргарет бе заплашила да му отнеме мястото в дома на Кантрел и следователно да разруши същността на живота му; от друга страна, той току-що беше признал, че испанската кама, с която бе убита Маргарет, е негова.

На Сара й се струваше, че стоят така от часове, неподвижни, вперили очи в тънкото, смъртоносно острие в ръката на Бартоломю, но трябва да бяха минали само една-две секунди. После, разчупвайки напрежението, Янси се обърна и непринудено каза:

— Не съм съвсем сигурен как е попаднала тук, но вероятно по погрешка е била сложена в багажа ми някой път, когато съм бил в Магнолия Гроув. — Той седна небрежно на леглото и прибави:

— Зная колко много я цениш, но ми се струва, че когато я открих, я оставих настрана с намерението да ти я върна следващия път, когато отида в имението. Тогава не мислех, че срещите ни ще станат толкова редки, но войната направи доста трудно пътуването до Магнолия Гроув — кисело се усмихна той.

Бартоломю също се усмихна и поклати глава.

— Чудех се къде ли е изчезнала. Никога не съм се сещал да ви попитам за нея.

— Е, по-добре вземи проклетата кама и я пази хубаво занапред — никога не знаеш къде може да се озове едно такова оръжие!

Бартоломю лукаво се засмя, взе камата и излезе.

След като той си отиде, в стаята се възцари злокобна тишина.

— Ти през цялото време си знаел, че това е неговата кама, нали? — напрегнато произнесе Сара след няколко минути.

Янси се опъна до нея на леглото и кръстоса ръце зад главата си.

— Хм-м, да, знаех, че камата е на Бартоломю. Както той забеляза — тя е много характерна и трудно може да се сбърка с друга — сухо добави той.

Очите на Сара гневно проблеснаха.

— Не ти ли е идвало наум, че аз бих искала да знам за това? Тогава, когато намерих тялото на Маргарет, ти ме излъга, твърдейки, че нямало и следа от кама! Искаше да се усъмня в собствените си очи! — Ядът й се усилваше и тя не забеляза как чаршафът леко се плъзна надолу по тялото й. — Ти умишлено ме излъга! Нарочно ме накара да смятам, че камата е твоя! Ах, колко си хитър! Нито веднъж не спомена, че тя е на друг човек! Не намекна, че знаеш на кого принадлежи! — Внезапно й хрумна и друго нещо. — Сам също я е разпознал! Ето защо и двамата настоявахте, че нищо не сте видели — двамата със Сам не сте искали подозренията да паднат върху Бартоломю!

— Имаше нещо такова — призна с вбесяващо спокойствие Янси и Сара така се разгневи, че щеше да го удари. Вперила очи в мургавото му лице и с бързо повдигаща се гръд, тя изрече задъхано:

— Камата е на Бартоломю — той може да я е убил, а ти и Сам сте решили да раздавате правосъдие!

— Не съвсем — промърмори Янси и в очите му затанцува насмешливо пламъче. — Просто не искахме да видим обесен един член на семейството, пък било то и незаконнороден!

Възмутена и изкарана от търпение, Сара го гледа известно време без да може да промълви дума.

— Но ти си знаел, че всички ще те помислят за убиец! — най-накрая възкликна недоверчиво тя. — Вместо него ти си можел да увиснеш на бесилото, глупак такъв!

Янси изглеждаше особено зарадван от реакцията й.

— Не беше вероятно, скъпа. За да ме обвинят в убийство, трябваше да разполагат с много повече доказателства, а не само с откритата ми омраза към Маргарет! Зная, че я заплашвах, че ще я убия, но това не значи, че съм го извършил! Освен това баща ми беше виден член на тамошното общество и въпреки че никой не ме счита за образец за пример, шерифът щеше да си има доста неприятности, ако ме беше арестувал и обвинил само заради гневните закани по неин адрес. И не забравяй, че Сам ми даде непоклатимо алиби. — Лукавото пламъче изчезна от очите му и той тъжно добави: — Шерифът обаче и секунда нямаше да се поколебае да арестува Бартоломю, ако беше видял камата и беше разбрал, че оръжието, с което е извършено убийството, е собственост на негър. Роднинската връзка на Бартоломю с нас изобщо нямаше да го спре. Всичко, което щеше да открие шерифът щеше да бъде един негър с кама и това щеше да сложи край на случая! Повярвай ми — Бартоломю щеше да бъде обесен и нито Сам, нито аз искахме това да се случи.

В думите на Янси имаше дълбок смисъл, но Сара все пак зададе въпроса, който я измъчваше.

— Ами ако той го е направил? Ако е виновен?

Янси я изгледа със смразяващ израз в очите.

— Тя заслужаваше да бъде убита — спокойно каза той. — И, честно казано, не ме интересува особено кой е извършил престъплението. Тя е мъртва, а кой я е убил и защо — това не ме засяга нито сега, нито преди!

— Не можеш да мислиш така! — избухна Сара поразена. — Всички смятат, че ти си го извършил!

— Това засяга ли те? — рязко попита той.

Сара внезапно осъзна, че от отговора й зависят много неща и като придърпа чаршафа върху гърдите си, сведе поглед към ръцете в скута си.

— Не съвсем — предпазливо рече тя. — Не че ме е срам или се смущавам от това, което приказват хората, но не е честно да те изкарват хладнокръвен и зловещ убиец… ако не си виновен.

Янси повдигна брадичката й.

— А какво мислиш ти, скъпа? — меко попита той като потопи очите си в нейните. — Аз ли съм го извършил? Аз ли съм убиецът?

В гърлото на Сара се надигна буца. Винаги се стигаше дотук — Янси не се защитаваше, не даваше никакви обяснения, не опровергаваше нито едно от обвиненията срещу него… и все пак с цялото си поведение той изискваше от нея да го счита за невинен. С почти непоносима болка тя се взря напрегнато в любимото мургаво лице. Янси Кантрел беше сложна личност. Можеше да бъде както жесток, така и нежен, арогантен и все пак безкрайно мил и загрижен за околните, но можеше неотклонно да преследва това, което желае, като отстранява хората и нещата, които застават на пътя му. Не понасяше чужда намеса в живота си и беше свикнал да го урежда както сам намери за добре. Беше способен да убие — на война, за да защити семейството си, да спаси живота си — в това тя не се съмняваше. Също така не се съмняваше, че той не би се поколебал да убие за отмъщение, но би ли могъл да убие открито и безцеремонно?

— Сара, толкова ли ти е трудно да ми отговориш? — с пречупен глас я запита той. — Не можеш вечно да се колебаеш. Или мислиш, че съм убил Маргарет, или че съм невинен. Кое от двете е, Сара?

Тя никога не бе искала да повярва, че той е убил Маргарет, но всички доказателства като че ли водеха към него. Измъчена и несигурна, тя го гледаше безпомощно и се мъчеше да съпостави всичко, което знаеше за убийството, за него и за собствените си инстинкти. Изведнъж истината проблесна с ослепителна яснота пред нея. Сара печално се усмихна. Винаги в разсъжденията си тя бе забравяла две много важни неща за личността на Янси: той беше твърде умен и с много силен характер. Един интелигентен човек никога не би се оставил на някой като Маргарет да го предизвика да убие. Нито пък един силен мъж. Силният мъж би бил способен да се издигне над досадните интриги и злостното поведение на Маргарет Кантрел. Янси може да е мислил да я убие, но той стоеше над един такъв акт. Сара беше убедена, че той е мислил, че Маргарет не си заслужава да бъде убита!

Тежестта в гърдите й бавно се разсея. Разбира се че Янси не бе убил Маргарет! Не му е било необходимо! Хрумна й и нещо друго, за което би трябвало да се сети преди години: Янси би могъл да унищожи Маргарет когато си поиска. Беше умен, познаваше Маргарет, знаеше за изневерите й и въпреки че Сам беше лудо влюбен в младата си жена, а с Янси го разделяше пропаст, то ако само веднъж бе споменал на баща си за откритото й пренебрежение към брачните клетви, Маргарет щеше да е загубена. И Маргарет го е знаела! Знаела е и е направила всичко възможно да съблазни Янси, а когато не е успяла, е сменила тактиката.

На Сара вече й беше ясно, въпреки че не е била свидетелка, че Маргарет се е впускала в безразсъдни схватки с Янси и отчаяно се е мъчела да намери някакво преимущество за себе си. Открила го е в Каза Палома. Янси е държал козовете — винаги е можел да отиде при Сам и да му разкрие истината за невярната му съпруга, но не го е направил, защото е обичал баща си. Маргарет е решила да се възползва от това. Никога не е искала Каза Палома, просто се е стремяла да нанесе удар на Янси и е разчитала на това, че за да спести мъката на баща си, Янси ще остави Каза Палома да се изплъзне между пръстите му, но няма да му каже какво знае за нея. Маргарет е предприела твърде опасна стъпка; Янси би могъл да разкаже истината на Сам и тогава тя е щяла да загуби всичко, но ако бе спечелила… щеше да й остане удовлетворението, че е изкопчила нещо твърде ценно от най-лютия си враг, а това си е заслужавало риска!

— Щеше ли да му кажеш? — изведнъж попита тя на глас, задълбочена в собствените си разсъждения.

Янси сбърчи вежди. Не можеше да следи разсъжденията й и нямаше представа за какво намеква тя и въпреки че не четеше мисли, той беше интелигентен и с бърз ум. След секунда нещата му се изясниха.

— Предполагам, че питаш за Сам и Маргарет? — отвърна предпазливо той.

Сара кимна.

— Щеше ли да му кажеш? Да му разкажеш за изневерите й, но да не допуснеш да вземе Каза Палома?

Янси не искаше да се отклоняват с разсъждения за миналото и раздразнено се опита да смени посоката на разговора.

— Мислех, че само аз задавам въпроси — а ти още не си ми отговорила. — Той с намръщи още повече и промърмори: — Не виждам каква връзка има това дали съм щял да кажа на Сам с нашия разговор!

Сара нежно му се усмихна, протегна ръце и обви с длани лицето му, без да обръща внимание на чаршафа, който се беше смъкнал и откриваше тялото й от кръста нагоре.

— Прав си, това няма нищо общо с нас и нашия въпрос — прошепна тя, докосвайки с устните си неговите.

Янси беше очаквал с невероятно търпение отговора й, но чакането бе обтегнало нервите му до краен предел и напрежението в едрото му тяло беше почти осезаемо. Това, че внезапно пред погледа му се откриха стегнатите й, съблазнително щръкнали гърди, не му помогна да успокои разсъдъка си. Въпреки усилията му да се овладее, той не можеше да откъсне поглед от голото й тяло; близостта й го накара целия да настръхне, плътта му обтягаше бричовете, а кръвта кипеше във вените му. В този момент обаче отговорът на неговия въпрос го интересуваше в много по-голяма степен и той отчаяно се опита да потисне желанието си да я сграбчи в ръцете си и да прати миналото по дяволите. Нуждата да уталожи страстта си отстъпваше пред необходимостта да разбере веднъж завинаги дали наистина Сара вярва, че той е убил Маргарет.

— Е, какво? Убил ли съм я, или не? — рязко настоя той.

Сърцето на Сара подскочи в гърдите. До този момент никога не си бе давала сметка колко много значи за него нейният отговор. С блестящи, прозрачнозелени очи и прекрасна, спираща дъха усмивка на розовите устни, Сара обви с ръце шията му и звучно го целуна.

Янси безпомощно отвърна на целувката й, а ръцете му автоматично я привлякоха към тялото му. Той вече тръпнеше от страст, когато тя най-после отлепи меките си, измъчващи устни от неговите и той я чу да казва като от далечно разстояние:

— Разбира се, че не си я убил! Ти си прекалено умен, за да извършиш такава глупост!

Думите й бяха като благословен балсам за измъчената му душа. Кръвта забуча в ушите му и ръцете му я притиснаха почти свирепо; устата му потърси пламенно нейната, а зад спуснатите му клепачи проблесна сълза, незабелязана и от двамата. Ръцете им се срещаха като в треска, телата им се преплитаха и дрехите още веднъж бяха разпилени във всички посоки, а те потънаха в екстаз в прегръдките си. Чак след известно време Янси се откъсна от ръцете й и се облече за втори път този следобед.

Дълго време след като тихо се измъкна от леглото и се облече в сенчестата стая, Янси остана да съзерцава омекотените от съня черти на своята жена. Тя изглеждаше толкова нежна и уязвима, изтегната на леглото; стройното й тяло се открояваше под чаршафа, а устните й пазеха още пурпурночервения си цвят от последната им любовна игра. Минутите минаваха и колкото повече я наблюдаваше, толкова по-ясно в дълбините на кехлибаренозлатистите му очи се отразяваха най-съкровените чувства, които бушуваха в сърцето му и които обикновено той ревностно криеше дълбоко в себе си. После преградата отново се спусна и скри страстните тайни на сърцето му, а той тихо излезе от стаята.

Когато Сара се събуди след около половин час, не се изненада, че Янси го няма; всъщност, помисли си с унила усмивка тя, вече свикваше да заспива в ръцете на Янси, а да се събужда сама. На сърцето й беше леко и тананикайки си, тя позвъни за Мария.

След известно време, освежена от банята и пременена в нова рокля, ушита от една жена в селото — от бледозелен муселин, изрязана по врата, с набрани ръкави до лакътя и поръбена с лента от по-тъмнозелена коприна — Сара бавно се запъти към задния двор. Вече беше вечер, бе започнало да се смрачава — един от най-любимите часове на деня за Сара. По навик тя се приближи до фонтана и безцелно се загледа в златните рибки, плуващи в хладните синьозелени води фенерите, окачени по сводовете на галериите, бяха запалени и хвърляха мъгляви златисти отблясъци в двора, а в захлаждащият се въздух се носеше ароматът от жасминовите храсти и синкавочервените рози. Сара замечтано вдъхваше тежкия мирис на цветята и си мислеше, че в никое друго кътче на земята не би могла да усети тази особена смесица от аромати, без да си спомни за вечерите в дел Сол.

За пръв път, откакто преди седем години откри тялото на Маргарет, Сара не се тревожеше за убийството. Все още не знаеше кой е убил втората жена на Сам, но в този момент, също както и Янси, тя не беше сигурна, че това я интересува особено. Стигаше й това, че не беше Янси! Странно, че след всичките й съмнения и резерви за неговата невинност или предполагаема вина, сега тя бе сигурна до мозъка на костите си, че Янси не е убил Маргарет и се чудеше как изобщо е могла да се усъмни в това, даже и за секунда.

Щеше да излъже, ако не си признаеше, че е дълбоко разстроена от факта, че камата, с която бе убита Маргарет, принадлежи на Бартоломю. Не искаше убиецът да се окаже Бартоломю — независимо дали убийството беше оправдано или не! Тя въздъхна. Може би и за това Янси беше прав! Може би наистина бе по-добре да остави зад себе си мислите за убийството и да го забрави. Но въпреки новото си убеждение, че Янси не е извършил престъплението, Сара не можеше да потисне една тръпка на безпокойство… чувството, че никой от тях не е в безопасност, докато истинският убиец не бъде хванат.

Беше дошла в двора с безгрижно настроение, но колкото повече времето минаваше, толкова по-смътно тя забелязваше златните рибки и ставаше все по-замислена. Между нея и Янси все още нищо не беше установено. Тя печално се смръщи. Нищо, освен това, че телата им пламенно се търсеха и привличаха. Бяха женени, любеха се и все пак между тях не бе произнесена нито дума за любов. Сара знаеше какво изпитва тя самата; просто искаше и Янси да й разкрие сърцето си. Тя знаеше, че не му е безразлична — би трябвало да е сляпа и глуха, за да не го разбере и въпреки че той може би не я обичаше, тя безспорно предизвикваше дълбоко вълнение в душата му. Тя сбърчи малкия си правилен нос с възмущение. Да знае, че съпругът й изпитва дълбоки чувства към нея не е същото като да знае, че той я обича. Някои мъже изпитват дълбока привързаност към конете и кучетата си, но това не означава, че ги обичат!

Тя отново въздъхна. Животът й със сигурност нямаше да е толкова объркан, ако Сам не й беше завещал Каза Палома по такъв особен начин. Със свито сърце тя си даде сметка, че даже Янси да й се кълне във вечна, неугасваща любов, докато въпросът с Каза Палома не се уреди, тя винаги ще се съмнява дали той казва истината и дали не се е оженил за нея само за да си възвърне земите на своите предци.

Отегчена от хода на нерадостните си мисли, тя се обърна и стреснато застана очи в очи със своя съпруг, който я наблюдаваше, небрежно подпрян на една от колоните на галерията.

Бе кръстосал крака с ръце на гърдите и се облягаше с едното рамо на каменната колона. В падащия мрак памучната му риза беше придобила тъмния цвят на индиго, който приятно се съчетаваше с мургавата му кожа и черната коса. „Не е честно един мъж да е толкова привлекателен“ — помисли си с възхищение Сара.

Когато се отлепи от колоната и спокойно се запъти към нея, изразът на очите му не се виждаше, а устните му бяха извити в лека усмивка.

— Не изглеждаш много щастлива — прегракнало каза той. — Така ли е?

Сара му се усмихна и поклати глава.

— Не, не съм нещастна — просто мислех за Маргарет и Каза Палома.

— Недей! — тихо промълви той и пламенно я целуна. — Не мисли повече за нея. Омъжена си само от двадесет и четири часа и се предполага, че трябва да мислиш единствено за съпруга си.

Сара обгърна с ръце врата му и в очите й проблесна зелено пламъче.

— И естествено, моят съпруг трябва да мисли единствено за мен!

Той се засмя, повдигна я във въздуха и внимателно я завъртя около себе си, а полите и дългата й коса се развяха зад нея. Белите му зъби блестяха, а матовото му лице се усмихваше.

— Si! Напоследък забелязвам, че независимо с каква работа съм зает, твоят очарователен образ има проклетия навик да обсебва мислите ми и да ме кара на часа да забравям какво съм имал намерение да върша! — откровено отвърна той.

Отговорът беше много задоволителен и Сара му показа колко е доволна от думите му с една страстна целувка. Беше безкрайно учудващо, реши объркано тя когато езикът й смело срещна неговия, колко храбра е станала в последно време!

Потънали в собствения си свят, те не забелязаха чуждото присъствие в двора, докато Естебан не се покашля деликатно и не ги върна в реалността. Сара откъсна устните си от тези на Янси, погледна по посока на звука и страните й се изчервиха, когато видя съпруга на Мария, учтиво застанал на не повече от метър от тях с голямото си сомбреро в ръка.

Янси без да бърза свали Сара на земята, като й даде възможност да почувства колко се бе възбудил от прегръдката им, като че ли това да те изненадат как целуваш жена си беше най-естественото нещо на света. Когато тя твърдо стъпи на земята, Янси бързо целуна още веднъж устните й и се обърна към Естебан.

— А, добре! Мария те е намерила — безгрижно каза той. — Искам да пратя няколко души в Каза Палома. Двамата с жена ми мислим да се преместим там за през лятото. Прати там каквито провизии е необходимо и колкото слуги трябва, за да изчистят и да подготвят стаи за нас. Ще пристигнем там по някое време във вторник следобед. — Той се засмя на Сара и отново погледна Естебан. — През лятото ще имаме много работа, mi amigo — моята съпруга ме осведоми, че трябва да започнем да отглеждаме добитък за гладните стомаси на източните гринго. Тя няма търпение да започнем да подбираме крави за кръстосване с породистите бикове, които трябва да купя, както и да започнем да заграждаме местата, където ще хващаме диви коне — най-добрите кобили за черните чистокръвни жребци, които аз трябва да избера. — Кехлибаренозлатистите му очи светеха от гордост и от още нещо, което Сара не можеше да определи и Янси я придърпа към себе си и я леко я целуна, без да обръща внимание на Естебан. Наблюдавайки с интерес как Сара смутено се изчервява, Янси спокойно произнесе:

— Естебан, два пъти трябва да ме поздравиш за моя избор. Моята съпруга е не само прекрасна и мила, а и изключително умна жена и практичен и хладнокръвен партньор за работа.

Естебан не беше сигурен дали иска да е женен за умна жена, но остана доволен, че господарят му е щастлив със съпругата си и им се усмихна.

— Si, сеньор! Тя наистина е muy bella! А що се отнася за хората, които трябва да заминат за Каза Палома — ще бъде направено!

Щом Естебан си тръгна, Сара се скара на Янси.

— Как така ме целуваш пред него? Не те ли е срам?

Янси се засмя и без да бърза я целуна отново.

— Когато става дума за теб, chica, изобщо не ме е срам! — прошепна той, когато главата й вече се бе замаяла.

Сара се намръщи и стеснително се освободи от прегръдката му.

— Наистина ли Каза Палома е в ужасно състояние? — изведнъж попита тя.

Янси повдигна рамене.

— Никой не е живял там повече от двадесет и пет години и честно казано, не знам какво ще заварим. Къщата беше оставена на произвола на съдбата и въпреки че кирпичът е здрав, от нея може би е останала само купчина отломки. Каза Палома е много старо ранчо. Там най-напред са се заселили моите предци, когато са дошли в Тексас преди почти сто и петдесет години.

— А не в дел Сол? — Сара изглеждаше учудена.

— Не — поклати глава Янси. — Най-напред са построили Каза Палома и после, след около осемдесет години, моят прапрадядо е построил дел Сол.

В двора се разнесе звънкият смях на Ан и двамата се обърнаха в тази посока. Към тях се бяха насочили Том и Ан Шелдрейк. Те приближиха и Ан безгрижно каза:

— Какво си шушукате двамата? Може би нещо, което не ни засяга? Тайна на младоженците? — погледна ги лукаво тя.

Янси забеляза, че Сара е седнала на ръба на фонтана и се обърна към Ан.

— Съжалявам, но няма нищо вълнуващо. Просто говорим за Каза Палома. Имам намерение да прекарам там голямата част от лятото и да отглеждам добитък и коне. — Той погледна Сара и се усмихна. — Сара ще дойде с мен.

И Том, и Ан изглеждаха обезпокоени от новината. Том беше леко смутен, но лицето на Ан изразяваше ужас.

— О, но ти не можеш да го направиш! — възкликна тя. — Искам да кажа, защо искаш да заведеш Сара в това порутено място?

— Откъде знаеш, че Палома е „порутено място“? — спокойно попита Янси без да сваля очи от лицето на Ан.

— О, не зная в какво състояние е къщата, но Сара сигурно ще се чувства по-добре тук, когато ти заминеш.

Янси повдигна широките си рамене.

— Убеден съм, че къщата ще стане съвсем прилична за живеене. Освен това не искам цяло лято да съм разделен от жена си.

— Разбира се! — отсече тя, почервеняла от яд. — Съвсем забравих! Нали трябва да има наследник за Каза Палома — естествено е, че искаш да дойде с теб!

Очите на Янси потъмняха и устните му се свиха. Но не той, а Том промърмори:

— Ан! Позволяваш си твърде много! Забравяш, че сме гости на Янси и му дължим много неща!

Ан намусено се настани в един от столовете в двора и разстла около себе си полите и фустите на синята си копринена рокля.

— О, зная! — сърдито каза тя. — Не трябваше да говоря такива неща. Но защо всички трябва да се правим, че не знаем защо те така набързо се ожениха? — Без да обръща внимание на напрегнатата тишина, която се възцари, тя намръщено продължи. — Всички знаем, че сватбата е само за да се изпълни това проклето изискване в завещанието на Сам! Щом Сара забременее, те повече няма да има нужда да бъдат заедно.

Жестоките думи на Ан прободоха като с нож Сара и тя отчаяно очакваше Янси да опровергае твърденията й. За нейно най-голямо съжаление, той не го направи. Небрежно облегнат на една от колоните, той само хладно отбеляза:

— Удивително! Винаги ли си имала тази дарба? Способността да четеш мислите ми и да разбираш намеренията ми?

Ан се намръщи.

— О, престани! Не ми се подигравай! Знаеш какво имам предвид и че обичам да говоря откровено.

Тук обаче се намеси Том, който изненада всички.

— О, но само когато ти изнася, скъпа моя. Само когато ти изнася — сухо заключи той.

Ан го погледна неуверено и малко нервно се засмя.

— Е, щом мислите, че не съм права, позволете да се извиня. Съжалявам и ще се опитам занапред да си държа езика зад зъбите. — Тя се усмихна лъчезарно на Янси. — Ето! Изкупих ли грешката си?

Янси измърмори нещо учтиво и Том припряно намери друга тема за разговор, като започна приветливо да изказва задоволството си от новата къща, където щяха да се преместят след няколко дни. Ан може би осъзна, че е прекалила; умело се присъедини към него и така неприятната тема за причините за сватбата на Янси и Сара остана на заден план.

Сара се усмихваше и вземаше участие в разговора, но не можеше да прогони от мислите си думите на Ан. Нито пък отговора на Янси. Всъщност тя не бе очаквала той изведнъж да обяви, че бракът им няма нищо общо с необходимостта от наследник за Каза Палома, но отчаяно й се искаше той да бе казал поне нещо, което да разкрие истинските му чувства към нея. През кратките двадесет и четири часа откакто се бяха оженили, двамата с Янси сякаш бяха разбрали доста неща един за друг, но тя унило отчиташе, че нищо не се бе променило особено. Все още не знаеше дали той не се е оженил за нея само за да си възвърне Каза Палома; сърцето й все по-болезнено се свиваше и старите й съмнения за него отново изпълниха душата й. О, не за убийството — тя никога повече нямаше да изпита и капка съмнение за това, но не можеше да не се замисля дали чувствата й към него и невъздържано жизнерадостната реакция на тялото й към неговото не са я заслепили и отдалечили от жестоката действителност.

Тя неуверено се убеждаваше, че вниманието му към нея, както и това, че всяко негово докосване я докарваше до екстаз все още нищо не значеше. Той можеше да е внимателен към нея, пламенно да я люби и все пак да не чувства нищо повече от загрижена привързаност към нея. Само при мисълта за това на Сара леко й призля и тя се запита как е възможно предишната й радост толкова бързо да се изпари.

Даже и да беше забелязал, че по време на вечерята Сара беше доста мълчалива, Янси не го сподели, но всеки път, когато я погледнеше — а това ставаше доста често — очите му придобиваха замислено изражение. От време на време отправяше хладен поглед към Ан. Трябваше да направи нещо с нея. Жестокостта и интригите й не можеха да останат ненаказани и ако той не искаше Ан да нанесе непоправими вреди, трябваше да се разпореди тя и Том да се преместят колкото е възможно по-далече от него и Сара. В необятните му владения със сигурност щеше да се намери подходяща къща на седмици, даже месеци разстояние от него и Сара. Това беше добра идея и той трябваше по-подробно да я обмисли…

След като Ан и Том си тръгнаха, Янси мрачно установи, че Сара бърза да го напусне и се съмняваше, че това е просто от нетърпение да се върне в брачното им ложе. Той сви устни в гримаса. Тя сигурно не е взела присърце злостните думи на Ан! Тя сигурно знаеше, че… — той се сепна изведнъж. Какво знаеше тя? Че я обича? Той отрицателно поклати глава. Беше обичал Маргарет. През тези шеметни първи месеци той бе дал на Маргарет всичко от себе си, а ето до какво доведе това! Откъде да знае дали Сара не беше такава? В края на краищата не се ли бе омъжила за баща му, също както и Маргарет? Вбесен внезапно от положението и от хода на мислите си, той допи на една глътка брендито си. „Жени!“ — помисли си той отвратен, докато ставаше и се насочваше към стаите си. Искаха мъжът да им открие душата си и когато вече държаха в изящните си ръце сърцето му, жизнерадостно го разкъсваха на парчета! Е, той беше преживял веднъж това — и щеше да е проклет, ако допуснеше нещата да се повторят, независимо колко привлекателна и очарователна му се струва неговата съпруга! Никога повече нямаше да се остави една жена да го подлуди. Никога!