Малките откачалки пит@т: вси4ко ли ми е наред?

10Когато мразиш себе си, света и всичко в него

Всички понякога се чувстваме раздразнителни, избухливи, изоставени, напрегнати или притеснени и ти вероятно не си изключение! Лошото е обаче, когато тези чувства те завладеят до такава степен, че целият ти живот се обърка и се чувстваш абсолютна неудачница. Когато това положение ти дойде в повече, може да станеш кисела, да загубиш чувството си за хумор (ако изобщо си имала такова), да усещаш постоянна отпадналост, да страдаш от безсъние, да не се храниш добре, да преяждаш или да се дразниш от всичко. Понякога ти е трудно да се съсредоточиш или си неспособна да вземаш решения. Ако се чувстваш силно, ама силно разтревожена, може да ти се изпотяват ръцете или стомахът да ти се свива на топка. Друг път ти става горещо или студено, постоянно ти се пишка, имаш чувството, че ще се наакаш в гащите, лошо ти е или получаваш сърцебиене.

Скъпа д-р Ан!

Събудих се в ужасно настроение и постоянно ми се плачеше. Когато мама се опита да поговори с мен, се разревах. Тя каза, че понякога с всички ни е така. Какво има предвид? — Момиче, 14 години.

Драго момиче в ужасно настроение!

Майка ти е права, че понякога всички сме натъжени, раздразнителни и ни се плаче. Не можеш да обясниш защо ти е толкова тъжно, макар че може просто да ти се е случило нещо ужасно или да имаш повод за тревога. Когато се чувстваш така и някой се отнесе с теб мило и съчувствено, ти се доплаква, а като поплачеш, ти става по-добре. Не е зле да поговориш с майка си за тези настроения — така може да откриете на какво се дължат. Ако обаче се случва често, опитай да си водиш дневник, за да разбереш дали не са свързани с менструациите ти (ако са ти започнали) и следователно причината за тях да са хормоналните промени, които настъпват ежемесечно в организма ти. Това понякога се нарича ПМС (предменструален синдром). Ако пък ти се случва прекалено често, може да означава, че си в депресия. Тогава най-добре иди да поговориш със своя личен лекар или с училищния психолог.

Скъпа д-р Ан!

Постоянно съм сърдита без никаква причина. — Момиче, 12 години.

Драга Сърдитке!

Може би наистина се сърдиш за нищо, но няма да се учудя, ако просто още не си разбрала причината. През пубертета младите хора често преживяват резки смени на настроенията, без да съзнават защо. Води си дневник и отбелязвай в него кога се чувстваш ядосана, за да видиш дали това не е свързано с менструалните цикли или нещо друго от живота ти. Добре е също да си направиш списък с нещата, които те радват и вбесяват — това може да те подсети. Гледай да се движиш достатъчно, това помага срещу лошото настроение.

Скъпа д-р Ан!

Едва ли е голям проблем, но в момента животът ми се струва черен. Започнах шести клас в друго училище и съм адски вкисната. Предметите не са страшни и учителите изглеждат готини, но още не съм се приспособила. Тук съм от две седмици, а не съм се сприятелила с никого. Повечето ми съученици се познават отдавна, вече са си заформили групички и други хора не са им нужни. Чувствам се адски самотна и умирам да се сприятеля с някого.

Драга неприспособила се!

Винаги е трудно, когато влизаш в нова среда, особено ако всички в нея се познават добре. Проблемът е, че останалите може никога да не са били в подобно положение и през ум да не им минава как се чувстваш. Ще трябва да проявиш търпение и се опитай да вземаш участие в извънкласни мероприятия. Също така стисни зъби и се помъчи да бъдеш дружелюбна с онези, които ти допадат — всички се чувстваме изолирани, стесняваме се, срам ни е, но често не съзнаваме, че и другите се чувстват по същия начин! Когато си умърлушена, всички останали ти се струват свръхуверени. Но те само се преструват — затова не преставай да опитваш.

Скъпа д-р Ан!

Напоследък ми е адски вяло и трудно ставам сутрин. Пия антидепресанти всеки път, когато съм умърлушена, но ми се струва, че вече нямам нужда от тях. Това ще ме накара ли да се чувствам постоянно уморена?

Мило постоянно уморено дете!

Такава летаргия обзема много от нас и е естествена, нормална част от живота ни. Но е възможно още да си депресирана или всичко да се дължи на антидепресантите. Или пък причината е, че си лягаш прекалено късно. Хубаво е да се консултираш с лекаря, който ти ги е предписал, за да обсъдите по-нататъшното лечение.

Ако се почувстваш раздразнителна, напрегната или те обхване тревога, какво можеш да направиш?

• Поговори с майка си, баща си или с някой приятел за своите притеснения — споделянето често помага.

• Направи си списък с всички неща, които те дразнят, напрягат или безпокоят, и помисли какво би могла да направиш за всяко от тях. Когато се разглеждат поотделно, проблемите не изглеждат чак толкова сериозни.

• Движи се повече — тичай, скачай, плувай — няма значение какво, защото всички видове спорт подпомагат производството на ендорфини в организма.

• Дай си малко почивка и прави нещо, което наистина ти доставя удоволствие.

• Опитай се да промениш начина, по който възприемаш живота. Вместо да мислиш: „Аз съм абсолютна неудачница, никой не ме обича, не мога да си направя домашното, всички са по-добри от мен“, започни да си казваш: „Всъщност имам и добри приятели; с някои домашни се справям чудесно; в някои неща съм по-добра от другите“.

Хората често изпитват желание да се нараняват, за да облекчат непоносимото напрежение в себе си. Един от начините за самонараняване, особено често срещан при момичетата (макар че го има и при момчетата), е порязването. Това е, когато изпитваш непреодолима нужда да си издраскваш или нараняваш ръцете с ножици, ножове, бръсначи или игли. Момичетата, които го правят, казват, че по този начин облекчават обхваналите ги силен гняв и неудовлетворение. Очевидно им е трудно да изразяват чувствата си по друг начин, а и порязването определено привлича вниманието на околните!

Скъпа д-р Ан!

Живея при приемни родители и често се наранявам, за да облекча напрежението. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет? Пита: Напрегната при приемни родители.

Мило напрегнато момиче!

Ужасно съжалявам за твоите проблеми. Не казваш защо си изпратена при приемни родители, но има ли в този дом неща, които те разстройват? Моля те, сподели с някой възрастен, комуто имаш доверие, как се чувстваш и какво става. Може да бъде някой учител, лекар, училищната сестра, добър приятел, роднина. Ако нямаш такива, позвъни в Отдела за закрила на детето там, където живееш. В края на книгата ще намериш телефоните на всички отдели в страната, както и други адреси и телефони, на които можеш да потърсиш помощ. Доста често се случва някои хора, особено момичета, да се порязват, за да облекчат обхваналото ги напрежение. Това обикновено означава, че не умеят да изразяват по друг начин чувствата си, но ако споделиш с някого, положението може коренно да се промени.

Скъпа д-р Ан!

На 18 съм и вече две години се самонаранявам. Не мисля, че някога ще мога да престана. Ръцете ми са целите в белези и не виждам смисъл да спирам, след като така или иначе не могат да станат по-зле. Все пак дълбоко в себе си зная, че не бива да продължавам. Предписаха ми антидепресанти, но те само влошават положението с фалшивото усещане за емоционална стабилност, което ми дават. Постоянно си мисля за смъртта и ако не ме беше толкова страх, щях да се самоубия. Моля те, помогни ми, преди да е станало твърде късно.

Драга самонараняваща се!

От разказа ти разбирам, че си в сериозна депресия. Трябва незабавно да потърсиш помощ. Антидепресантите не са ти помогнали, но това не означава, че няма други начини. Сега може да се чувстваш отчаяна, но с времето и с подходяща помощ нещата най-вероятно ще се оправят — така че не унивай. Ето няколко съвсем практични съвета за моментите, когато се почувстваш зле. Направи списък с главните си тревоги, а после измисли начин да се справиш с всяка от тях поотделно. Когато усетиш желание да се самонараниш, опитай да се поразсееш, като поговориш с приятел, отидеш на разходка или си направиш нещо за ядене. Всеки ден отделяй по 15 минути, в които да се тревожиш, като събираш всичките си тревоги на едно място, а в края на 15-те минути просто ги изхвърли от ума си. Бягането, плуването и изобщо спортът помагат, понеже карат организма да произвежда ендорфини, които са естествените ни антидепресанти.

Депресията бива два вида. Първият се причинява от външни фактори — когато се тревожиш родителите ти да не се разделят, че боледуваш твърде дълго или се проваляш на изпитите. Тази депресия е мъчителна, но и напълно нормална. Има обаче депресия, която идва отвътре — когато в главата ти не престават да се въртят мисли от рода на: „Самотна съм — никой не ме харесва“, „Просто не мога да понеса външния свят“, „Никой не ме обича“, „Какъв смисъл изобщо има“, „Защо да си правя труда, и без това съм неудачница“, „Животът ми е пълен провал“ и „Защо съм такава отрепка“. Вторият вид депресия идва, когато нещо в теб се срути. Тогава всичко в живота ти добива сиви, мрачни краски, без за това да има определена причина.

Скъпа д-р Ан!

Имам нужда от помощ. Писна ми. Не знам какво ми става и искам да разбера. Вече няколко дни се чувствам абсолютно скапана и не ми се прави нищо. Не мога да понасям приятелите си — нищо не ме интересува, всички ме дразнят.

Драга „Абсолютно скапана“!

Както ми звучи, май не само ти е писнало, ами си и депресирана. Депресията си е болест, която засяга ума, макар да ти се струва, че влияе върху тялото ти. Тя постоянно те дебне и оцветява всичките ти чувства в мрачни оттенъци. „Да ти е писнало“ е преходна емоция. На повечето хора от време на време им писва и дори изпадат в леки депресии — дори докторите! Но при някои депресията обхваща целия им живот. Най-добре ще е да си зададеш следните въпроси: (1) постоянно ли се чувстваш уморена? (2) постоянно ли ти е писнало? (3) имаш ли усещането, че в бъдещето те очакват само лоши неща? (4) загубила ли си всякаква увереност в себе си? (5) трудно ли ти е да спиш и да ставаш рано? (6) невъзможно ли ти се струва да говориш със семейството и приятелите си за това? (7) трудно ли ти е да вземаш решения? (8) случва ли се понякога да плачеш или да се чувстваш тъжна без определена причина? Ако отговорите на някои или на повечето от горните въпроси са положителни, опитай да споделиш с някого — мама и татко са добър вариант като за начало. Ако не можеш да разговаряш с тях, може би точно това е причината за твоята депресия. Дали няма друг от семейството ти, на когото да кажеш? А може би учител или семейния лекар?

Скъпа д-р Ан!

Ходя на психотерапевт за депресията си. Не ми дават хапчета или нещо подобно. Какво да направя, за да им обясня колко зле се чувствам? Нуждая се от помощ — състоянието ми си остава все така лошо.

Мило депресирано дете!

Струва ми се, че трябва да поговориш и с някой друг, но ако ти е трудно да обясниш как се чувстваш, опитай да напишеш писмо. Не забравяй обаче, че много депресирани хора нямат нужда от лекарства; оправят се само като поговорят с някой друг.

Почти на всеки му идват мисли за самоубийство, когато му се струва, че не си струва да живее. При повечето хора това са мимолетни, единични моменти. Но ако си в депресия, тези мисли те нападат постоянно и само влошават депресията. Не е зле в такива случаи да споделиш с някого, дори да не го познаваш лично. Можеш да поговориш с училищния психолог или с педагогическия съветник; можеш да се обадиш в Отдела за закрила на детето по местоживеене, на горещите телефонни линии за помощ и подкрепа на деца и юноши или на телефоните на доверието на БЧК (виж ги в края на книгата). Можеш да опишеш чувствата си в имейл и да го изпратиш на някой от адресите в края на книгата, който ти се струва подходящ за твоя проблем, и непременно ще получиш помощ.

Скъпа д-р Ан!

Аз съм едно много депресирано 12-годишно момиче. Мислила съм за самоубийство, но не знам. Моля те, помогни ми!!!

Мило много депресирано момиче!

Ужасно съжалявам. Много млади хора имат депресия и им минават мисли за самоубийство, така че не си сама. Проблемът е, че родителите и другите възрастни понякога не разбират и смятат, че просто се „инатиш“ или „цупиш“. Опитай да споделиш с родителите или приятелите си какво изпитваш. Можеш също да си водиш дневник, в който да записваш чувствата си — това често помага, понеже изнасяш нещата извън себе си. Депресията е истинска болест, също както пневмонията или тежкия мензис. При последните две винаги казваш на хората как се чувстваш, нали? Главното тук е, че има начин да ти се помогне. И задължително трябва да поговориш със семейния ви лекар. Ако мислиш, че ще ти е трудно, позвъни на някой от телефоните, дадени в края на книгата.

Скъпа д-р Ан!

Чувствам се адски унила и имам проблеми с родителите си. Страшно ми се иска да се самоубия и гаджето ми е единственият човек, който ме възпира. Говорих с моя доктор, но той ми каза да не говоря глупости и да се справям сама. Моля те, помогни ми!!!

Драга искаща да се самоубие!

Страшно, страшно съжалявам, че животът ти се струва толкова лош — особено ако основният проблем е в родителите ти. Твоят приятел е просто страхотен — не преставай да разговаряш с него. Защо не опишеш на хартия как се чувстваш? Ако не можеш да покажеш писмото на родителите си, дай го на семеен приятел или учител, когото харесваш, и обсъди положението с него. Съжалявам и че лекарят ти проявява толкова малко разбиране. Потърси помощта на друг лекар. Само те моля, не преставай да търсиш помощ.

Скъпа д-р Ан!

Притеснявам се за приятелката си. Веднъж вече се случи да се нагълта с хапчета и трябваше да я откарат бързо в болницата. Днес тя ми показа китките си. Беше се опитала да си пререже вените. Не знам какво да правя — да споделя ли с някого или просто да си мълча. Адски ме е шубе да не направи пак някоя глупост. Моля те, помогни ми. — Момиче, 14 години.

Драга притеснена за приятелката си!

Понякога трябва да споделиш казаното ти, дори да си се заклела да пазиш тайна. Сега се намираш в точно такъв момент. Струва ми се, че приятелката ти има нужда от лекарска помощ. Недей да смяташ, че трябва сама да се справиш с положението или да й окажеш всичката необходима подкрепа. Поговори с майка си, с училищната сестра, с някой учител или с друг възрастен, комуто имаш доверие. Приятелката ти отначало ще се поразсърди, но вероятно ти е споделила, защото наистина желае да й се помогне.