Мис Съвършенство

12.

Вторник вечерта Хана се разхождаше безцелно из голямата зала на мола „Кинг Джеймс“ с мобилния си телефон ръка и размишляваше. Беше изпратила съобщение на Мона, в което питаше дали уговорката, че ще ходят заедно за роклята, остава, но все още не бе получила отговор.

Сигурно Мона все още се сърдеше заради Приятелницата, но какво да се прави. Хана се беше опитала да й обясни защо старите й приятелки бяха в дома й, но Мона я бе прекъснала още преди да започне, като заяви с възможно най-студения си глас:

— Видях те заедно с твоите дружки по новините. Поздравления за телевизионния ти дебют.

След това й затвори телефона. Определено беше страшно ядосана, но Хана знаеше, че тя не можеше да й се сърди дълго. Иначе коя щеше да й е Най-добрата Приятелка Завинаги?

Хана подмина „Рив Гош“, бирарията в мола, където предишния ден щяха да празнуват своята Приятелница. Тя бе пълно копие на „Балтазар“ в Ню Йорк, който пък бе копие на милиони кафенета в Париж. Тя зърна група момичета, които седяха на любимата им маса. Едното от момичетата беше Наоми. Другото бе Райли. А третото, което седеше с тях, беше… Мона.

Хана реагира със закъснение. Какво правеше Мона тук… с тях?

Въпреки че осветлението в „Рив Гош“ бе слабо и романтично, Мона бе сложила големите си слънчеви очила с розови рамки. Наоми, Райли, Кели Хамилтън и Никъл Хъдсън — гадните второкурснички, които се подмазваха на Наоми и Райли — я бяха обградили и една голяма, пълна с пържени картофки, купа седеше на масата пред тях. Изглежда, Мона им разказваше някаква история, защото оживено махаше с ръце и кокореше големите си, сини очи. Когато стигна до кулминационната точка, останалите се развикаха подигравателно.

Хана опна рамене. Втурна се през старомодната входна врата. Първа я забеляза Наоми. Тя смушка Кели и двете оживено си зашепнаха нещо.

— Какво правите тук, момичета? — попита тя, стрелвайки с поглед Райли и Наоми.

Мона се наведе напред, облегнала лакти на масата.

— Я, каква изненада. Не знаех, че все още искаш да бъдеш част от дворцовата свита, след като си толкова заета със старите си приятелки. — Тя отметна косата си назад и отпи от диетичната си кола.

Хана завъртя очи и седна на ръба на тъмночервената дървена пейка:

— Естествено, че ще искам да бъда в свитата ти, царицо на драмите.

Мона мило й се усмихна.

— Добре, Дундакинс.

— Кучка — не й остана длъжна Хана.

— Курва — каза Мона. Хана се захили… както й Наоми, Райли и останалите. Понякога двете с Мона обичаха да си разменят подобни обиди на шега, въпреки че обикновено нямаха публика.

Мона усука един рус кичур около пръста си.

— Както и да е, аз все пак реших, че колкото повече, толкова по-весело. Малките свити са скучни. А аз искам моето парти да е върхът.

— Толкова сме развълнувани — възкликна Наоми.

— С нетърпение очаквам да пробвам роклите на Зак Посен, които Мона ни избра.

Хана се усмихна принудено. В това наистина нямаше никакъв смисъл. Всички в Роузууд знаеха, че Райли и Наоми говорят зад гърба й. А миналата година Мона се закле, че ще презре Наоми завинаги, защото тя бе пуснала слуха, че Мона е получила кожни обриви. Хана се престори, че е скарана с Мона, спечели доверието на Наоми и успя да отмъкне от тетрадката й пошлото любовно писмо, което Наоми бе написала на Мейсън Байърс. На следващия ден го пусна анонимно по вътрешната мрежа на „Роузууд дей“, всички много се смяха, и всичко си дойде на мястото.

Внезапно Хана прозря истината. Разбира се! Мона се преструваше. Сега вече всичко придоби смисъл. Тя се почувства малко по-добре, осъзнавайки какво всъщност става, но все пак предпочете да се увери в това със сигурност. Тя погледна Мона.

— Хей, Мон, може ли да поговорим за секунда? Насаме?

— Сега не мога. Хан — Мона погледна към своя часовник „Мовадо“. — Ще закъснеем за пробата. Да вървим.

След тези думи Мона хукна към вратата на ресторанта, като потракваше с тънките си токчета по блестящия дървен под. Останалите я последваха. Хана се пресегна да вземе огромната си чанта „Гучи“, но ципът й се бе отворил и цялото й съдържание се изсипа на пода под масата. Всичките й гримове, портмонето, витамините, шишенцето хидроксикат, което бе откраднала преди векове от клиниката, но все още се страхуваше да го изпробва… всичко. Хана клекна, за да ги прибере, като не сваляше очи от Мона и останалите, които се отдалечаваха. Тя коленичи на пода, трескаво събирайки всичко в чантата си колкото се може по-бързо.

— Хана Мерин?

Хана се стресна. Над нея стоеше наведе един познат, висок сервитьор с рошава коса.

— Лукас — напомни й той, въртейки едно от копчетата на бялата си униформа. — Може би не ме позна, защото в тези дрехи твърде много приличам на французин.

— О — каза Хана с досада. — Здрасти. — Тя отдавна познаваше Лукас Бийти. В седми клас той бе много популярен — и странно, но за известен период си падаше по Хана. Беше се разнесъл слух, че Лукас се кани да прати на Хана червена кутия с бонбони във формата на сърце на училищния Бонбонен ден. Когато момче ти изпрати такава кутия, означава, че е влюбено в теб, затова Хана много се развълнува.

Но изведнъж, няколко дни преди Бонбонения ден, нещо се промени. Лукас внезапно се превърна в глупак. Приятелите му започнаха да го избягват, момичетата започнаха да му се смеят и из училището се разнесе слухът, че той е хермафродит. Хана не можеше да повярва на късмета си, но тайно се чудеше дали пък не се е превърнал от най-популярното момче в пълен загубеняк, само защото я е харесал. Въпреки че беше приятелка на Али Д., тя си оставаше дебелата, смотана, тромава загубенячка. Когато той й изпрати бонбоните, Хана ги скри в своето шкафче и не му благодари.

— Как си? — безизразно попита тя. Лукас си бе останал загубеняк.

— Горе-долу — с желание отговори Лукас. — А при теб как е?

Хана завъртя очи. Тя нямаше намерение да започва разговор.

— Трябва да тръгвам — каза тя, като погледна към изхода. — Приятелките ми ме чакат.

— Всъщност. — Лукас я последва до изхода, — приятелките ти забравиха да платят сметката. — Той измъкна една кожена книжка. — Освен ако не е било твой ред да черпиш.

— О — Хана се прокашля. Много мило от страна на Мона, че я предупреди. — Няма проблем.

Лукас взе кредитната й карта, после й даде да се подпише на едното копие от касовата бележка и Хана изхвърча от „Рив Гош“, без да остави бакшиш или да му каже довиждане. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се радваше, че Наоми и Райли са част от дворцовата свита на Мона. В Роузууд момичетата, които биваха избирани в свитата, се състезаваха кое от тях ще поднесе най-великолепния подарък. Еднодневен пропуск за минералните бани „Блу спрингс“ или карта за намаление в магазините на „Прада“ не бяха достатъчни — печелившият подарък трябваше да бъде нещо наистина изключително. Най-добрата приятелка на Джулия Рубинщайн бе наела стриптийзьори, които да изнесат представление след партито на избраните малцина — и стриптийзьорите бяха страшно готини, а не просто торби с мускули. Сара Дейвис пък бе убедила баща си да наеме Бионсе да изпее „Честит рожден ден“ на рожденичката. Слава богу и Наоми, и Райли имаха толкова въображение, колкото и една новородена панда от зоологическата градина във Филаделфия. И в най-лошия си ден Хана пак щеше да ги надмине.

Тя чу, че телефонът в чантата й жужи и го извади. В пощенската й кутия имаше две съобщения. Едното, от Мона, бе дошло преди шест минути.

Но второто съобщение, което бе пристигнало две минути по-късно, бе от някакъв скрит номер. Това означаваше само един човек.