Много шум за нищо

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в дома на Леонато.

Влизат Леонато, Антонио, Херо, Беатриче и други.

ЛЕОНАТО

Граф Хуан не беше ли на вечерята?

АНТОНИО

Не го видях.

БЕАТРИЧЕ

Какъв кисел вид има този човек! Не мога да го погледна, без след това цял час да имам парене в стомаха!

ХЕРО

Наистина той има меланхоличен характер.

БЕАТРИЧЕ

Идеалният мъж би бил нейде по средата между него и Бенедикт: единият стои като нарисуван и дума не продумва, а другият, като първороден син, през цялото време бърбори.

ЛЕОНАТО

Значи половината от езика на синьор Бенедикт в устата на Дон Хуан и половината от меланхолията на Дон Хуан върху лицето на Бенедикт…

БЕАТРИЧЕ

Към това един хубав крак, вуйчо, всичко останало на място и повечко пари в кесията. Такъв мъж може да получи всяка жена на света… ако съумее да спечели нейната благосклонност.

ЛЕОНАТО

С този език, племеннице, ти никога няма да си намериш съпруг.

АНТОНИО

Наистина тя боде наляво и надясно.

БЕАТРИЧЕ

Това ще спести малко от имуществото на бога. Защото поговорката казва, че на бодлива крава той рога не дава.

ЛЕОНАТО

И ти смяташ да живееш без рога до края, така ли?

БЕАТРИЧЕ

Точно. Ако той се смили и ме остави без съпруг, за което сутрин и вечер на колене го моля. Брадат мъж — какъв ужас! Не бих го изтърпяла. Предпочитам да спя върху невлачена вълна.

ЛЕОНАТО

Можеш да си намериш съпруг без брада.

БЕАТРИЧЕ

И какво ще го правя? Да го облека в рокля, за да ми служи като камериерка? Брадатият не е вече момък, а безбрадият не е още мъж. Който не е вече момък, не е за мен, а пък който не е още мъж, аз не съм за него. И щом има дума, че старите моми развеждали маймуни на оня свят17, още отсега ще се спазаря с някой пътуващ зверилник да им върша тази работа в ада за шест пенса месечно.

ЛЕОНАТО

Добре, тръгвай за там тогава!

БЕАТРИЧЕ

Ще тръгна, но ще стигна само до вратата, защото оттам ще изскочи дяволът, този стар рогоносец, и ще викне: „Върви си в рая, Беатриче, върви си в рая! Тук не е място за девици!“ И тогава аз ще оставя на него маймуните си да ги пази и хайде в рая, при свети Петър! Той ще ме отведе, където са настанени другите като мен и ние с тях по цял ден ще си прекарваме весело.

АНТОНИО (към Херо)

Ти, племеннице, надявам се, ще слушаш повече баща си.

БЕАТРИЧЕ

То се знае, тя ще направи реверанс и ще каже: „Както вие желаете, татко!“ И все пак гледай, братовчедко, женихът да бъде красив, а ако не е, направи втори реверанс и кажи: „Както аз желая, татко!“

ЛЕОНАТО

Добре, добре, племеннице. И все пак надявам се, че някой ден и ти ще си намериш похлупака.

БЕАТРИЧЕ

Не, докато бог не създаде мъж от вещество, по-благородно от пръстта. Може ли жената да не страда, когато трябва да се подчинява на шепа високомерна земя, да дава отчет пред бучка самомнителна глина18? Не, вуйчо, аз няма да се омъжа! Мъжете са като мен от рода Адамов и грях ще бъде да диря съпруг сред тъй близки роднини.

ЛЕОНАТО

Помни какво ти казах, дъще: ако принцът по време на танците ти заговори в оня смисъл, знаеш какво да му отвърнеш.

БЕАТРИЧЕ

А ако ухажването не потръгне, братовчедко, вината ще е в музиката. Щом принцът каже някоя нетактична дума, припомни му, че всяко нещо има свой такт и му изтанцувай един подходящ отговор. Защото ухажването, сватбата и разкаянието са като шотландската жига, паваната и галярдата19. Ухажването е бързо и пламенно като жигата и не по-малко лудо от нея. След него иде сватбата — чинна, сдържана и тържествена като павана. И всичко завършва с разкаянието, което трескаво и с треперещ крак все по-бързо и по-бързо изтропва своята галярда към трапа от два ярда20.

ЛЕОНАТО

Племеннице, ти гледаш твърде мрачно на живота.

БЕАТРИЧЕ

Имам добро зрение, вуйчо. Мога да отлича денем черква от колиба.

ЛЕОНАТО

Братко, маските идат. Да им направим място!

Влизат маскирани Дон Педро, Клавдио, Бенедикт, Балтазар, Дон Хуан, Борачио, Маргарита, Урсула и други.

Антонио излиза и след време се завръща, също маскиран.

ДОН ПЕДРО

Желаете ли, госпожице, да се поразходите с един ваш поклонник?

ХЕРО

Ако вървите бавно, гледате нежно и говорите малко, бих ви приела, докато се измъкна оттук.

ДОН ПЕДРО

Заедно с мен?

ХЕРО

Ще го кажа, когато поискам.

ДОН ПЕДРО

А кога ще поискате да го кажете?

ХЕРО

Когато видя лицето ви и се убедя, че мога да го понасям. Защото не дай боже лютнята да прилича на калъфа си!

ДОН ПЕДРО

Маската ми е като колибата на стареца Филемон21 — сам Зевс е приютен зад нея.

ХЕРО

Тогава защо не е покрита със слама?

Отдалечават се.

МАРГАРИТА

По-тихо, ако ще говорите за любов!

БАЛТАЗАР

Бих искал да ме обикнете.

МАРГАРИТА

А пък аз не бих искала, и то за ваше добро, защото съм пълна с недостатъци.

БАЛТАЗАР

Кажете ми един от тях!

МАРГАРИТА

Имам навик да се моля на глас.

БАЛТАЗАР

Че още по-добре: който ви чуе, ще прибави своето „амин“ към вашата молитва.

МАРГАРИТА

„Моля ти се, Боже, прати ми един добър танцьор!“

БАЛТАЗАР

„Амин!“

МАРГАРИТА

„И отърви ме от него веднага след танца!“ Подхващай, клисарю!

БАЛТАЗАР

Клисарят си мълчи. Вие го подхванахте.

Отдалечават се.

УРСУЛА

Познах ви! Вие сте синьор Антонио!

АНТОНИО

Честна дума, не съм.

УРСУЛА

Вие сте! Познах ви по това как си тресете главата.

АНТОНИО

Аз нарочно му подражавам.

УРСУЛА

Не, никой не може да го прави като него. И ръката ви е същата: суха, суха22 и хладна, хладна! Познах ви, познах ви!

АНТОНИО

Честна дума, не съм аз!

УРСУЛА

Хайде, хайде! Познавам ви по блестящото остроумие. Шило в торба не седи. Вие сте, вие сте! Вашите дарби си показаха рогата!

Отдалечават се.

БЕАТРИЧЕ

Няма ли да ми кажете кой ви го е казал?

БЕНЕДИКТ

Съжалявам, но не мога.

БЕАТРИЧЕ

Значи така. Била съм надута и съм си черпела остроумията от „Стоте весели случки“23. Това само синьор Бенедикт го е казал!

БЕНЕДИКТ

Кой е той?

БЕАТРИЧЕ

Много добре знаете кой е.

БЕНЕДИКТ

Не, вярвайте, не зная.

БЕАТРИЧЕ

Нима никога не сте си правили смях с него?

БЕНЕДИКТ

Никога. Кажете наистина, кой е той?

БЕАТРИЧЕ

Шут на принца. Плосък палячо, който има една-единствена дарба: да измисля невероятни клюки. Само разпуснатите го харесват, и то не защото е духовит, а заради подлостта му. Останалите се забавляват с него, но той ги възмущава и затова те първо му се смеят, но после го бият. Сигурна съм, че и сега се носи нейде сред тази флотилия. И съжалявам, че не е хвърлил котва до мен.

БЕНЕДИКТ

Когато се запозная с този господин, ще му кажа какво говорите за него.

БЕАТРИЧЕ

Кажете му го. Той ще пусне едно-две бездарни сравнения по мой адрес и ако никой не му обърне внимание и не се разсмее, ще изпадне в такава меланхолия, че ще спестим една яребича кълка, защото този шут изобщо няма да може да вкуси от вечерята… Но да следваме челната двойка!

БЕНЕДИКТ

В добро и лошо!

БЕАТРИЧЕ

Не, ако ни поведат към лошото, ще ги оставя след първия кръг.

Танци. Всички — освен Дон Хуан, Борачио и Клавдио излизат.

ДОН ХУАН

Брат ми наистина изглежда влюбен в Херо; сега отведе встрани баща й, за да говори с него по това. Дамите пък тръгнаха след нея и остана само една маска.

БОРАЧИО

Това е Клавдио. Познавам го по стойката.

ДОН ХУАН

Не сте ли вие синьор Бенедикт?

КЛАВДИО

Познахте. Аз съм.

ДОН ХУАН

Вие сте много близък с брат ми, синьоре, а пък той се е влюбил в Херо. Моля ви, отклонете го от нея — тя не му е равна по произход. Ако успеете, ще сте извършили добро дело.

КЛАВДИО

А откъде знаете, че той е влюбен в нея?

ДОН ХУАН

Чух го, като й се признаваше.

БОРАЧИО

И аз го чух. Кълнеше й се, че щял да се ожени за нея още тази вечер.

ДОН ХУАН

Но да вървим. Трапезата ни чака.

Излиза, следван от Борачио.

КЛАВДИО

С гласа на Бенедикт им отговарях,

но със слуха на Клавдио ги чух!

Разбира се! Това е очевидно:

за себе си ухажвал я е принцът!

Приятелство във всичко друго има,

но не и в любовта! Сега го зная!

О, влюбени, със собствени уста

разпалвайте в любимата страстта,

насилвайте със собствени очи

отсрещната душа да зазвучи,

недейте се осланя на посредник

да ви издейства обич! Хубостта е

магьосница, която претопява

във нова страст най-твърдата ни вярност.

Това се случва всеки ден сто пъти,

пък аз го бях забравил! Сбогом, Херо!

Влиза отново Бенедикт.

БЕНЕДИКТ

Граф Клавдио?

КЛАВДИО

Да, аз съм.

БЕНЕДИКТ

Е, ще вървим ли?

КЛАВДИО

Къде?

БЕНЕДИКТ

До първата плачеща върба, във връзка с плачевната ви съдба. Кажете, графе, как възнамерявате да носите върбовия си венец? На шията ли, като златна верига на лихвар24, или през рамо, като капитанска лента? Така или иначе, не можете да се откажете от този знак на любовен траур, тъй като принцът ви задигна прекрасната Херо.

КЛАВДИО

Честита да му е!

БЕНЕДИКТ

Добре казано! Като честен търговец на добитък, който е продал телицата си. И не предполагахте, че принцът ще ви изиграе такава шега?

КЛАВДИО

Моля те, остави ме!

БЕНЕДИКТ

А сега се държите като слепия от приказката: крадецът ви е задигнал месото, а вие биете гредата, на която е висяло.

КЛАВДИО

Щом е така, отивам си!

Излиза.

БЕНЕДИКТ

Ах, горкото простреляно птиче! Сега ще се завре в тръстиките. Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае! Шут на принца! Ха! Пък кой знае — нали съм весел — може да са ми лепнали този прякор… Не, не, напразно съм готов да се черня сам! Не се ползвам с такава слава! Беатриче със своя лош и остър нрав представя собствените си мисли за общо мнение. Но аз ще й платя при първа възможност!

Влизат отново Дон Педро, Херо и Леонато.

Дон Педро се приближава към Бенедикт.

ДОН ПЕДРО

Не сте ли видели графа, синьоре?

БЕНЕДИКТ

Да си призная, принце, току-що изиграх пред него ролята на Госпожа Мълва. Заварих го тук тъжен като лесничейска колибка наесен. Казах му — и, струва ми се, не го излъгах, — че ваша светлост е спечелил благосклонността на дамата там и му предложих да го придружа до първата върба, за да му оплета от клонките й венец на любовник, заслужаващ съжаление, или камшик за наивник, заслужаващ бой.

ДОН ПЕДРО

Бой? За какво?

БЕНЕДИКТ

За това, че е постъпил като глупаво учениче, което е намерило гнездо с пиленце и веднага от радост го е показало на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне.

ДОН ПЕДРО

Нима доверчивостта е престъпление? Престъпник е крадецът!

БЕНЕДИКТ

Тогава пък би трябвало да оплетем и венец, и камшик — венеца за графа, а камшика за вас, тъй като, ако не се лъжа, вие сте опразнили гнездото.

ДОН ПЕДРО

Аз само ще накарам пиленцето да пее и ще го дам на притежателя му.

БЕНЕДИКТ

Когато то запее в съзвучие с вашите думи, ще се закълна, че сте говорили честно.

ДОН ПЕДРО

Госпожица Беатриче ви е сърдита. Кавалерът, с когото е танцувала, й казал, че много сте злословили по неин адрес.

БЕНЕДИКТ

Тя се нахвърли срещу мен тъй, че и пън да бях, не бих изтраял! Всеки дъб, дори да му е останало само едно зелено листенце, би й отговорил! Усетих как просто маската ми се раздвижва и започва да й отвръща! Тя, без да подозира, че говори с мен, ми каза, че аз съм бил ваш придворен шут, че съм бил скучен като кишав ден, и продължи да сипе върху мен подигравки и насмешки с такава невероятна ловкост, че аз се чувствах като мишена, в която стреля цяла армия! Думите й бяха летящи ножове и всяка раняваше! Ако дъхът й бе ядовит като речта й, не би останала жива душа край нея, тя би изтровила всичко до Полярната звезда! Не бих се оженил за такава жена, дори и да ми носи в зестра градината, която Адам е притежавал до грехопадението25! Тя би накарала Херкулес26 да й върти шиша и би му нацепила боздугана, за да си накладе огъня! Какво ще говорим: това е самата Ата27, адската богиня на раздора, само че красиво издокарана! Да ще господ да ни прати един книжник, който да я прогони обратно в пъкъла й, защото хората са разбрали, че щом тя е тук, долу в ада ще се живее спокойно като в манастир, и сега грешат нарочно, за да отидат там. Да, дето е тя, там са свадата, бъркотията и суматохата!

Влизат отново Клавдио и Беатриче.

ДОН ПЕДРО

Тихо, ето я, иде!

БЕНЕДИКТ

Ваша светлост, пратете ме да извърша нещо накрай света! Готов съм за най-дребната поръчка, която би ви хрумнала, да отида до антиподите28! Ще ви донеса клечка за зъби от най-далечния ръб на Азия; ще взема мярка от крака на свещеника Йоан29, който царства на Изток; ще отскубна за вас косъм от брадата на великия Хан30; ще ида с каквато искате мисия при пигмеите31; само не ме карайте да разменя три думи с тази харпия32! Нямате ли някаква задача за мен, принце?

ДОН ПЕДРО

Само тази: да ни правите приятна компания тук.

БЕНЕДИКТ

О, Боже мой! Не, не, нейният език е ястие, което стомахът ми не понася! Прощавайте!

Излиза.

ДОН ПЕДРО

Виждате ли, госпожице, вие съвсем сте загубили сърцето на синьор Бенедикт.

БЕАТРИЧЕ

Вярно е, принце. Той ми го беше дал взаем и аз му платих добра лихва, като му дадох своето голямо сърце срещу неговото дребничко. След това обаче той с фалшиви зарове си върна своето обратно и вие сте прав, като казвате, че съм загубила сърцето му, но той защо се чуди, че съм станала безсърдечна?

ДОН ПЕДРО

Чудесно, госпожице! Вие просто го повалихте по гръб.

БЕАТРИЧЕ

И добре че не стана обратното, защото би ме направил майка на идиотчета. Доведох ви граф Клавдио, за когото ме бяхте пратили.

ДОН ПЕДРО

Какво има, графе? Защо сте тъй тъжен?

КЛАВДИО

Не съм тъжен, ваша светлост.

ДОН ПЕДРО

Тогава болен?

КЛАВДИО

Нито болен, ваша светлост.

БЕАТРИЧЕ

Графът не е нито болен, нито здрав, нито сладък, нито горчив. Той е просто учтив. Учтив като китайски мандарин и жълт от ревност като испанските мандарини, когато узреят.

ДОН ПЕДРО

Вашето предположение, госпожице, ми се вижда вярно. Макар че, кълна се, ако той наистина ревнува, въображението го е подвело. Слушайте, Клавдио! Аз направих признание на Херо от ваше име и я спечелих за вас. Говорих с нейния баща и получих съгласието му. Определете деня на сватбата и Бог да ви дава щастие!

ЛЕОНАТО

Графе, давам ви дъщеря си и заедно с нея своите богатства. Милостта на принца уреди този съюз и нека милостта Божия го благослови!

БЕАТРИЧЕ

Говорете, графе, сега е вашата реплика.

КЛАВДИО

Мълчанието е най-красноречивият изразител на радостта. Ако можех да изкажа колко голямо е щастието ми, това би значело, че не съм истински щастлив!… Предлагам ви себе си срещу вас и страстно желая да се разменим!

БЕАТРИЧЕ

Хайде, братовчедке! Твой ред е! Или ако не можеш да говориш, запечатай му устата с целувка, за да не може да говори и той!

ДОН ПЕДРО

Наистина, госпожице, вие имате весело сърце.

БЕАТРИЧЕ

Да, ваша светлост. И съм му благодарна на това тупкащо глупаче затова, че знае да се държи на завет от вихъра на грижите… Братовчедка ми му шепне в ухото, че той й е в сърцето.

КЛАВДИО

Познахте, братовчедке.

БЕАТРИЧЕ

Боже Господи, още един роднина! Всички се нареж-дат, само аз, грозницата, ще си остана да рева в някой ъгъл: „Мамо, искам мъж, искам мъж!“

ДОН ПЕДРО

Госпожице Беатриче, аз бих могъл да ви намеря един.

БЕАТРИЧЕ

Баща ви да беше поел тази грижа!… Няма ли ваша светлост някой брат, който да ви прилича? Благородният ви родител е създавал чудесни съпрузи, но къде да ги срещне една обикновена девойка!

ДОН ПЕДРО

Не желаете ли мен, госпожице?

БЕАТРИЧЕ

Не, ваша светлост, освен ако мога да имам и втори мъж за делниците. Един разкошен съпруг като вас не е за всеки ден… Простете, родила съм се такава: говоря много смешки с малко смисъл.

ДОН ПЕДРО

Веселието ви подхожда и мълчанието ви би ме огорчило. Честна дума, вие сте родена в радостен час!

БЕАТРИЧЕ

Не, майка ми навярно е пищяла, но една звезда е танцувала в небето и аз съм се пръкнала под нея… Братовчедке, братовчедке, господ да ви дава щастие!

ЛЕОНАТО

Племеннице, нали ще се погрижите за онази работа?

БЕАТРИЧЕ

Прощавайте, вуйчо! Разрешете, ваша светлост!

Излиза.

ДОН ПЕДРО

Честна дума, много весела девойка!

ЛЕОНАТО

Да, меланхоличният елемент е слабо застъпен в нея. Тя е сериозна само когато спи, но и насън никога не е печална. Дъщеря ми казва за нея, че дори когато сънувала тъжни неща, пак се събуждала със смях.

ДОН ПЕДРО

Но не ще и да чуе за съпруг.

ЛЕОНАТО

За нищо на света! Тя се държи тъй заядливо с поклонниците си, че всички побягват един след друг.

ДОН ПЕДРО

Би била чудесна женичка за Бенедикт.

ЛЕОНАТО

Какво говорите, принце! След една седмица словесни битки ще са луди и двамата!

ДОН ПЕДРО

А кога ще бъде вашата венчавка, граф Клавдио?

КЛАВДИО

Още утре, принце! Времето се мъкне на патерици, когато любовта го чака, за да влезе в пълните си права.

ЛЕОНАТО

Не по-рано от понеделник, драги зетко, или, иначе казано, след седмица. Дори и тя едва ще стигне да приготвим всичко, както бих желал.

ДОН ПЕДРО

Виждам, Клавдио, че клатите глава. Срокът ви се струва дълъг, но, вярвайте, няма да ви е скучно. През тези дни искам да извърша един херкулесовски подвиг: той се състои в това да накарам синьор Бенедикт и госпожица Беатриче да се изкачат от две различни страни върху високия връх на любовта. Много ми се ще да ги събера там и не се съмнявам в успеха си, ако вие тримата ми помагате тъй добре, както аз ще ви ръководя.

ЛЕОНАТО

На вашите услуги, принце, дори ако трябва да не спя десет нощи подред.

КЛАВДИО

И аз съм готов, принце.

ДОН ПЕДРО

А вие, прелестна Херо?

ХЕРО

Ваша светлост, ще сторя всичко, което е в рамките на скромността, за да помогна на своята братовчедка да си намери добър съпруг.

ДОН ПЕДРО

А Бенедикт няма да е от най-безнадеждните. Смело мога да го похваля, защото той е рицар с благородно потекло, проверена храброст и доказана честност. Вас ще науча как да повлияете на братовчедка си, за да обикне тя Бенедикт, а пък аз самият, подпомогнат от вас двамата, тъй ще въздействам върху него, че той въпреки острия си ум и придир чивия си вкус да се влюби в Беатриче. И ако успеем, Купидон вече няма да бъде първият стрелец на пламенни страсти. Ние ще сме му отнели славата и ще бъдем неоспорваните богове на любовта. Тръгвайте с мен и ще ви разкажа своя план!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Стая в дома на Леонато.

Влизат Дон Хуан и Борачио.

ДОН ХУАН

Значи така, граф Клавдио взема дъщерята на Леонато!

БОРАЧИО

Да, господарю, но аз бих могъл да му попреча.

ДОН ХУАН

Всяка пречка, спънка, преграда ще бъде балсам за мен! Аз съм болен от ненавист към този Клавдио и всичко, което противоречи на неговите желания, е в съгласие с моите. Как ще попречиш на сватбата?

БОРАЧИО

Не по честен начин, господарю, но тъй прикрито, че нищо от безчестието да не проличи.

ДОН ХУАН

С две думи: как?

БОРАЧИО

Още преди година, струва ми се, бях ви споменал, господарю, че съм спечелил благосклонността на Маргарита, компаньонката на Херо.

ДОН ХУАН

Спомням си.

БОРАЧИО

Мога да я накарам да надникне по най-необичайното време на нощта от прозореца на своята господарка.

ДОН ХУАН

Е, и как отварянето на този прозорец ще затвори за Херо вратата на черквата?

БОРАЧИО

На вас се пада да й врътнете ключа. Идете при вашия брат, принца, и направо му кажете, че той петни честта си, като способства за брака между славния Клавдио — към когото вие сте преизпълнен с огромно уважение — и една улична кучка, каквато е тази Херо.

ДОН ХУАН

А какво доказателство ще мога да дам?

БОРАЧИО

Достатъчно убедително, за да подведете принца, да измъчите Клавдио, да опропастите Херо и да убиете Леонато. Малко ли ви е?

ДОН ХУАН

О, и за много по-малко бих обърнал света!

БОРАЧИО

Вървете тогава и подирете удобен миг, за да поговорите насаме с Дон Педро и граф Клавдио. Кажете им, че между Херо и мен има любовна връзка. Престорете се, че им я разкривате само от горещо желание да помогнете и на двамата, защото скъпите честта на брат си, който е съдействал за готвения брак, и щадите доброто име на неговия приятел, комуто искат да подхлъзнат фалшива девица. Те ще пожелаят нещо повече от голи думи и вие ще им позволите да видят и чуят как в тъмното Маргарита, която аз ще наричам „Херо“, ще говори от прозореца на господарката си с мен. Ще го направим тъкмо вечерта преди сватбата — аз ще наглася по туй време истинската Херо да отсъства от стаята си… Тъй ще им дадем едно толкоз очевидно доказателство за нейната измяна, че недоверието ще се превърне в убеждение и всички подготовки ще хвръкнат по дяволите!

ДОН ХУАН

Добре, да действаме, пък каквото ще да става! Ти си покажи умението и ще получиш в награда хиляда дуката33.

БОРАЧИО

Вие дръжте на своето обвинение, а пък моето умение няма да ме посрами.

ДОН ХУАН

Отивам да узная деня на сватбата!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Градината на Леонато.

Влиза Бенедикт, следван от Паж.

БЕНЕДИКТ

Ей, малкия!

ПАЖЪТ

Да, синьор?

БЕНЕДИКТ

На прозореца в моята стая има една книга. Бягай и ми я донеси!

ПАЖЪТ

Вече съм тук!

БЕНЕДИКТ

Виждам, че си тук, но искам първо да си бил там и да си се върнал с книгата.

Пажът излиза.

Не мога да разбера как един мъж, след като е видял до каква степен изглупяват другите мъже, щом се отдадат на любовта, може изведнъж, забравяйки, че се е надсмивал над чуждото безумие, сам да хлътне и да се превърне в мишена на собствените си подигравки! Точно това прави Клавдио. Помня времето, когато не признаваше друга музика освен бойните тръби и барабани, а сега дай му сватбени гайди и тъпани. Помня го, когато беше готов да извърви десет мили пеш, за да види една добра броня; а сега може да не спи пет нощи, за да обмисля някаква нова кройка на якичка. Преди говореше направо и делово като честен мъж и воин, а сега си губи времето в словесни кълчения и речта му прилича на фантастично пиршество от невероятни ястия. Възможно ли е и с мен да стане същото? Да гледам все с тези си очи, а да се преобразя така? Нищо не се знае, но не, не вярвам! Не смея да твърдя, че любовта няма някой ден да ме накара да се затворя в себе си като мида, но кълна се, че преди да ме направи на мида, няма да ме направи на глупак! Една може да е красива: не трепвам! Друга — да е разумна: не мърдам! Трета — добродетелна: не се поддавам! Трябва всички качества да се съберат в едно, за да може Купидон да купи сърцето ми. Тя трябва да бъде богата — това е безспорно! Умна — инак не я искам! Добродетелна — инак не я вземам! Хубава — инак няма да я погледна! Нежна — инак далеч от мен! Благородна — инак да не се показва! А освен това трябва да бъде сладкодумна, музикална, с коса… косата й може да си бъде каквато Господ й е дал… Ха! Принцът и господин Аморозо34! Ще се скрия в шумака!

Скрива се.

Влизат Дон Педро, Леонато, Клавдио и Балтазар.

ДОН ПЕДРО

Желаеш ли да чуем тази песен?

КЛАВДИО

Да, ваша светлост. Толкова е тихо,

като че ли нарочно вечерта

е затаила дъх, за да я слуша.

ДОН ПЕДРО (тихо)

А виждаш ли зад мене Бенедикт?

КЛАВДИО (тихо)

Разбира се. Щом музиката свърши,

лисичето ще падне във капана.

ДОН ПЕДРО

Изпей онази песен, Балтазаре!

БАЛТАЗАР

О, ваша светлост, тя не е виновна,

за да я мъчи втори път гласът ми.

ДОН ПЕДРО

Да не признаваш своята способност,

е често верен знак за съвършенство,

но ти все пак недей ни принуждава

да те ухажваме!

БАЛТАЗАР

Пред тази дума

отстъпих вече, тъй като в живота

ухажването често няма общо

с харесването.

ДОН ПЕДРО

Чакаме те вече.

Ако желаеш да разкажеш нещо,

то разкажи го в ключове, в бемоли!

БАЛТАЗАР

А после да приключа ще ме моли

пак ваша светлост!

ДОН ПЕДРО

Сто игри на думи

и в крайна сметка — нищо. Хайде, пей!

Музика.

БЕНЕДИКТ

Божествената им музика! Два струнни звука и духът им е вече запленен! Не разбирам как едно усукано овнешко черво може да изтръгва душите на хората от телата им. Ако трябва непременно да се слуша нещо, бих предпочел рога на овена, а не червата му!

БАЛТАЗАР (пее)

„Девойки, вам съвет ще дам:

плач нива не полива.

Сега са тук, а утре там —

мъжете са такива!

Припев:

Затуй след тях…

викнете в смях:

— Довиждане, синьоре! —

Да си вървят,

добър им път

и тра-ла-ла отгоре!

Таз дълга скръб по спомен скъп

защо ви е, кажете?

Днес огнен взор, утре гръб —

това са то мъжете!

Припев:

Затуй след тях…“ и т.н.

ДОН ПЕДРО

Честна дума, хубава песен!

БАЛТАЗАР

И лош певец, принце.

ДОН ПЕДРО

О, не, не! Напротив, много добре я изпълнихте… за случая.

БЕНЕДИКТ (настрани)

Ако някое куче беше вило така, досега да са го обесили. Дано воят му не ми докара някоя беда! Бих предпочел да слушам гарванов грак, каквито и злини да носи той!

ДОН ПЕДРО (завършвайки разговора си с Клавдио)

…Да, точно така… Чувай, Балтазаре! Намери ни свирачи, но да бъдат добри, и нека устроят утре малък концерт под прозореца на госпожица Херо.

БАЛТАЗАР

Най-добрите, които има, ваша светлост!

ДОН ПЕДРО

Хубаво! Свободен си.

Балтазар излиза.

Елате, Леонато! Споменахте ми днес, че племенницата ви Беатриче била се влюбила в Бенедикт?

КЛАВДИО

Какво?

Тихо.

Пълзете, пълзете! Патицата е наблизо!

Силно.

Никога не съм допускал, че тази подигравачка може да се влюби!

ЛЕОНАТО

И аз също. Но най-чудното е, че се е увлякла тъкмо по синьор Бенедикт, когото не можеше да понася, ако се съди по цялото й държане.

БЕНЕДИКТ (настрани)

Възможно ли е това? Виж ти каква била работата!

ЛЕОНАТО

Вярвайте, ваша светлост, и аз не зная какво да мисля, но тя го люби с бурна страст и отвъд безграничността на човешкия разсъдък!

ДОН ПЕДРО

А може би само се преструва?

КЛАВДИО

Да, да, много е вероятно.

ЛЕОНАТО

Боже господи, да се преструва тъй! Никога досега престорена страст не е била подобна на истинската, както тази, която тя проявява!

ДОН ПЕДРО

Е какви са толкоз проявите и?

КЛАВДИО (тихо)

Нанижете я добре тази стръв! Сега ще клъвне!

ЛЕОНАТО

Как какви са! Ами че тя по цял ден… Но на вас дъщеря ми сигурно ви е разказвала.

КЛАВДИО

Да, разказа ми, но…

ДОН ПЕДРО

Чакайте, за какво говорите? Вие наистина ме смайвате! Бях останал с впечатление, че духът й е здраво укрепен срещу пристъпите на любовното чувство.

ЛЕОНАТО

Аз пък бих се заклел в това, ваша светлост, и то особено по отношение на Бенедикт.

БЕНЕДИКТ (настрани)

Щях да помисля, че ми погаждат нещо, ако не го казваше тази бяла брада. Но не е възможно такава измама да се крие под тъй внушителна външност.

КЛАВДИО (тихо)

Действа, действа! Досипете му още нещо!

ДОН ПЕДРО

А разкрила ли е тя чувството си пред Бенедикт?

ЛЕОНАТО

Не, и се кълне, че никога нямало да го направи. В това е мъката й.

КЛАВДИО

Да, и аз знам от дъщеря ви, че тя била казала: „Как аз, която толкоз пъти съм го срещала с подигравки, сега ще му пиша, че го обичам!“

ЛЕОНАТО

И това го повтаряла постоянно, защото нощем ставала по двайсет пъти да му пише, по нощница. И не си лягала, преди да изпълни цял лист. Дъщеря ми най-подробно ми разказа за всичко.

КЛАВДИО

Казахте „лист“, та се досетих. Спомена ли ви тя за онази смешна подробност с листа?

ЛЕОНАТО

А, да! Веднъж като сгънала листа, двете имена — Бенедикт и Беатриче — легнали едно върху друго. За това ли казвате?

КЛАВДИО

Да, точно!

ЛЕОНАТО

Тя пламнала, накъсала писмото на хиляди парченца и започнала да се обвинява в нескромност, задето била посмяла да пише на човек, който, както тя отлично знаела, щял да й се надсмее. „Знам го по себе си — казала, — защото и аз бих му се надсмяла, ако би ми писал! Да, да, макар да го обичам ужасно, пак бих му се надсмяла!“ Така казала.

КЛАВДИО

И след това паднала на колене, захълцала, заридала! Не може да се успокои! Бие се в гърдите, скубе си косата, кълне, моли се: „О, сладки Бенедикт! Боже, дай ми търпение!“

ЛЕОНАТО

Да, точно така прави… искам да кажа: Херо ми казваше, че правела. И любовната лудост така я била обзела, че дъщеря ми се бои да не би в миг на отчаяние да посегне на живота си. И има право.

ДОН ПЕДРО

Добре ще е Бенедикт да узнае от другиго за всичко това, щом тя не иска да му го разкрие сама.

КЛАВДИО

А каква полза? Той само ще намери в това нов повод за забава и ще измъчи докрай злочестата девойка.

ДОН ПЕДРО

За такава постъпка и бесилото ще му е малко. Тя е тъй прелестна и без съмнение високо нравствена!

КЛАВДИО

И винаги е била извънредно разумна!

ДОН ПЕДРО

Освен когато се е влюбила в него!

ЛЕОНАТО

О, ваша светлост, когато ум и страст си дават бой в такова крехко тяло, в десет случая срещу един взема връх страстта. Много ми е мъчно за девойката, защото съм неин и вуйчо, и настойник.

ДОН ПЕДРО

Ако бях аз предметът на нейното увлечение, нищо не би ме спряло да направя от нея своя нежна половина. Моля ви, съобщете на Бенедикт за всичко това, да чуем какво ще отговори.

ЛЕОНАТО

Мислите ли, че ще бъде добре, ваша светлост?

КЛАВДИО

Според Херо братовчедка й била обречена на смърт, защото казвала, че щяла да умре, ако Бенедикт не я обичал; че щяла да умре, ако трябвало да му признае, че сама тя го обича; и че ако той пък й се признаел — щяла да умре, преди да отстъпела педя от своето упорство!

ДОН ПЕДРО

И права е. Ако му разкрие любовта си, много е възможно той да й се подиграе безмилостно. Нали го знаете какъв надменен характер има!

КЛАВДИО

Но пък е хубав мъж.

ДОН ПЕДРО

Наистина има красива външност.

КЛАВДИО

Уверявам ви, той е и много умен.

ДОН ПЕДРО

Забелязвал съм у него някои проблясъци на разум.

КЛАВДИО

А пък аз зная какъв храбрец е!

ДОН ПЕДРО

Втори Хектор35, съгласен съм. И при уреждането на свадите може да се каже, че проявява мъдрост, защото или ги избягва твърде благоразумно, или пък, когато трябва да се бие, прави го с истински страх божи.

ЛЕОНАТО

Щом е богобоязлив, длъжен е да бъде и миролюбив; и когато е принуден да наруши мира, естествено ще го прави със страх и трепет.

ДОН ПЕДРО

Да, и то с голям. Изглежда, че много се бои от бога, макар че това не е в съгласие с някои малко волни шеги, които си позволява. Но както и да е, много ми е жал за вашата племенница — дали да идем да кажем на Бенедикт за нейната любов?

КЛАВДИО

За нищо на света, принце! По-добре ще бъде да подкрепим нея с добри съвети. Може би сърдечната й болка ще стихне.

ШОНАТО

Мисля, че сърцето й ще стихне преди болката.

ДОН ПЕДРО

Добре, нека първо чуем какво ново ще ни съобщи дъщеря ви. Обичам го, този Бенедикт, и ми се ще той да се вгледа с повечко скромност в себе си и да се убеди колко е недостоен все пак за такава чудесна девойка.

ЛЕОНАТО

Да вървим ли, ваша светлост? Обядът е готов.

КЛАВДИО (тихо)

Ако и след всичко това не пламне, вече няма да зная на какво да вярвам!

ДОН ПЕДРО (тихо)

Сега трябва да се заложи и за нея една такава мрежа. Но с това ще се занимаят дъщеря ви и нейните компаньонки. Играта ще стане най-забавна, когато всеки от двамата повярва, че другият е влюбен в него. Много бих искал да присъствам на тази сцена. Ще бъде невероятна пантомима! Сега нека изпратим нея тук, да го извика за обяд!

Излиза заедно с Клавдио и Леонато.

БЕНЕДИКТ (излиза от скривалището си)

Не може да бъде шега! Говореха съвсем сериозно! Те са научили истината от Херо. Изглежда, че искрено съжаляват Беатриче — навярно се е влюбила до краен предел. И в мен? Не, такова нещо иска взаимност! Колко упреци ми струпаха! Казват, че съм щял да се държа високомерно, ако съм узнаел, че тя ме обича. И че тя щяла по-скоро да умре, отколкото да ми подскаже с нещо чувството си… Никога не съм и помислял да се женя!… Не бива да правя впечатление на горделивец!… Хубаво е да чуеш как те критикуват, та да можеш след това да се поправиш! Казват, че е красива — вярно е; мога и сам да свидетелствам. И била добродетелна — кой спори? И разумна, ако не се смятало туй, че се била влюбила в мен — вярно, като си премисля, това не говори кой знай колко добре за нейния ум… Но пък и не е толкоз голям признак за глупост, защото и аз съм готов да я обикна ужасно! Навярно ще пуснат по мой адрес няколко безсолни смешки, две-три трохи от чужда духовитост, защото много нападах брака, но какво от това най-сетне! Вкусът не се ли мени? Човек, когато е млад, обича една гозба, а на старост не може да я понася. Бива ли няколко закачки, подмятания и разни книжни топчета, изстрелвани от мозъци, които си нямат друга работа, да отклонят човека от пътя, който неговата природна склонност му сочи? Ами че този свят нали трябва да бъде населван! Вярно е, казвах, че ще умра неженен, но отде да зная, че ще доживея до женитба!… Ето я, иде! Хубава е, бога ми! Забелязвам в нея някои признаци на влюбеност!

Влиза Беатриче.

БЕАТРИЧЕ

Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.

БЕНЕДИКТ

Благодаря ви за труда, красива Беатриче.

БЕАТРИЧЕ

Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Ако беше трудно, нямаше да дойда.

БЕНЕДИКТ

Щом не ви е било трудно, значи поръчката ви е била доста приятна?

БЕАТРИЧЕ

Да, приятното в нея беше толкоз много, че можете да го дадете на гарга с върха на ножа; и толкоз приятно, че тя веднага ще тупне мъртва. Изглежда не сте гладен. Тогава прощавайте!

Излиза.

БЕНЕДИКТ

Ха! „Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.“ Тук трябва да се крие някаква двусмислица! Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Това значи, че всеки труд, който полага за мен, е за нея лесен като изказване на благодарност. Не, ако не се смиля над нея, ще бъда просто негодник! Човек да не съм, ако не я обикна! Отивам да си намеря един неин портрет!

Излиза.