Много шум за нищо

ПЪРВА СЦЕНА

Пред дома на Леонато.

Влизат Леонато и Антонио.

АНТОНИО

Това е истинско самоубийство.

Ти просто сам помагаш на скръбта

да те съсипе!

ЛЕОНАТО

Стига с тез съвети,

които през ушите ми минават

като вода през сито! И недей

ми праща утешители освен

страдалец някой също като мен;

един баща ми доведи, чиято

любов към дъщеря му е била

разбита като моята, и нека

да ми говори той за търпеливост!

Скръбта му претегли до грам със мойта

и увери се, че са равностойни

беда с беда, неволя със неволя,

че двама сме по горести еднакви

до всякоя подробност и оттенък;

и ако той усмихва се все пак

и гладейки брада, изрича „хъм!“,

наместо да ридае, и отмахва

скръбта си с поговорки или някак

лекува я, зачетен във дебели

хабителки на свещи — то от него

урок по примирение ще взема.

Но ти такъв човек не ще намериш,

защото, братко, хората добри са

разтуха да дадат за чужда горест,

но щом сами пострадат, губят мигом

онуй спокойствие, което вчера

лекувало е лудостта с надежди,

с конец копринен връзвало беса,

с дъх болката церило и със думи —

агонията. Не, от памтивека

човек внушава смелост на човека,

но случай досега такъв не знам,

на себе си да я е вдъхнал сам.

Затуй те моля да замлъкнеш ти —

в главата ми скръбта така крещи,

че заглушава всякакви съвети!

АНТОНИО

И, значи, мъж — дете е все едно?

ЛЕОНАТО

Достатъчно! И аз съм плът и кръв,

а даже най-добрите философи

пищят до бога, щом зъбът боли ги,

макар с божествен стил във своите книги

страдания и чувства да отричат.

АНТОНИО

Разбирам, но поне да страдат с тебе

виновните за туй, че страдаш ти!

ЛЕОНАТО

Тук прав си! Тази шайка ще плати!

Усещам: дъщеря ми е невинна

и аз това в лицето ще го хвърля

на Клавдио, на принца и на всички,

които я опръскаха със кал!

Влизат Дон Педро и Клавдио.

АНТОНИО

И ето, те нарочно сякаш идат!

ДОН ПЕДРО

Здравейте!

КЛАВДИО

Добър ден!

ЛЕОНАТО

Поспрете, моля!

ДОН ПЕДРО

Простете, Леонато, нямам време.

ЛЕОНАТО

А, време нямате? Дано се вземе

отнякъде! На добър час тогава!

ДОН ПЕДРО

Недейте дири свада, драги старче!

АНТОНИО

О, той за свада ако беше годен,

тук някой вече би лежал прободен!

КЛАВДИО

Но кой го е обидил?

ЛЕОНАТО

Кой ли? Ти,

двуличнико! И тази шпага там

недей я хваща — няма да ме стреснеш!

КЛАВДИО

Прощавайте, докоснах я случайно.

Далеч от мене мисълта да плаша

преклонната ви възраст!

ЛЕОНАТО

Слушай, младо,

шеги със мен недей си позволява —

не съм от тез дъртаци, дето, скрити

зад щита на годините, се хвалят

на младини що свят са покосили,

и как и днес, да бяха с млади сили…

Ти чедото ми и самия мене

така оклевети, че аз съм длъжен

без оглед на почтените си власи

и тежкия товар на възрастта си

да те извикам на двубой до смърт!

Повтарям, зарад тебе Херо спи

във гроба на рода ни, който с нея

за първи път безчестие приема

благодарение на твойта подлост!

КЛАВДИО

На мойта подлост?

ЛЕОНАТО

Ти добре ме чу!

ДОН ПЕДРО

Грешите, Леонато!

ЛЕОНАТО

Аз ли, принце?

Ако приеме, аз ще го докажа

на тялото му, нищо от това, че

е с млади сили и прочут фехтовчик!

КЛАВДИО

Не, с вас дуел не мога да приема.

ЛЕОНАТО

Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,

а мен, мъжа, оставяш да живея?

АНТОНИО

Мъже двамина и при туй какви,

ще трябва да убие той! Но нищо —

започвай с мен! Хлапе, изтрий носа си

и да вървим! Надвий ме, да те видим!

Аз шпагата ти с пръчка ще избия,

ако не го направя, да не съм

месински благородник!

ЛЕОНАТО

Братко, братко!

АНТОНИО

Недей ме спира! Само господ знае

как нежно любех сладката ни Херо.

Къде е тя? Убита, умъртвена,

до смърт оклеветена от страхливци,

които искат да се срещнат с мъж

не повече, отколкото аз искам

да хвана за езика пепелянка.

Хлапета, празноглавци, папагали,

негодници!…

ЛЕОНАТО

Антонио, недей!

АНТОНИО

Не се плаши! О, аз добре ги знам!

Претеглил съм ги, откога, до грам

аз тез контета дръзки и нахални,

които по площадите злословят,

клюкарстват, мамят, гаврят се над всичко,

и с помощта на три геройски пози

и половин дузина страшни думи

доказват ти, че щели да направят

не знам кого си на не знам какво си,

щом дойдел случай! А пък той не иде

и туй е всичко!

ЛЕОНАТО

Братко, стига толкоз!

АНТОНИО

Не ми се бъркай! Остави ме с него!

ДОН ПЕДРО

Не ще ви молим, господа, за милост —

скръбта ви е и моя, Леонато,

но все таки покойницата беше

доказано виновна…

ЛЕОНАТО

Принце, принце!…

ДОН ПЕДРО

Не ща да слушам вече!

ЛЕОНАТО

А, не щете?

Ще ги принудим да ни слушат, братко!

АНТОНИО

И някому май няма да е сладко!

Леонато и Антонио излизат.

Влиза Бенедикт.

ДОН ПЕДРО

Ето го и този, когото дирихме!

КЛАВДИО

Какво ново, Бенедикт?

БЕНЕДИКТ

Добър ден, принце!

ДОН ПЕДРО

Здравей, приятелю! Трябваше да дойдеш малко по-рано, за да ни окажеш помощ в страшна битка!

КЛАВДИО

Двама беззъби старци щяха за малко да ни отхапят носовете!

ДОН ПЕДРО

Леонато и брат му — можеш ли да си представиш? Ако беше се стигнало до бой, не зная дали бихме удържали на младежките им сили.

БЕНЕДИКТ

В безчестна битка няма истинска храброст. Дирех точно вас.

КЛАВДИО

А ние пък обърнахме всичко да дирим теб, остроумецо. Налегнала ни е жестока меланхолия, която само ти би могъл да прогониш. Хайде, опитай своето старо оръжие!

БЕНЕДИКТ

То е в ножницата си. Да го измъкна ли?

ДОН ПЕДРО

Нима го носиш на кръста си?

БЕНЕДИКТ

Да. И мисля да го кръстосам с някого!

КЛАВДИО

Няма да успееш — всичко бяга от него. Затова вместо като меч измъкни го, както свирачът измъква флейтата си от калъфа, за да зарадва слушателите. Хайде, достави ни малко удоволствие!

ДОН ПЕДРО

Честно слово, той бледнее! Ей, болен ли си или ядосан?

КЛАВДИО

По-весело, човече! Ти винаги си ни помагал да убием времето, което значи, че смешките ти са наистина убийствени.

БЕНЕДИКТ

Господине, ако остроумието ви е насочено срещу мен, да внимава, защото може да срещне копието на моето!

КЛАВДИО

Няма опасност, тъй като то пък е копие от нечие чуждо остроумие.

ДОН ПЕДРО

Той пребледня съвсем! Наистина е гневен!

КЛАВДИО

Ако е тъй, шпагата му е под ръка.

БЕНЕДИКТ

Мога ли да ви кажа една думичка на ухото?

КЛАВДИО

Не дай боже да е предизвикателство за дуел!

БЕНЕДИКТ (настрани, към Клавдио)

Вие сте подлец и ви го казвам не на шега! Ако ви стига смелостта, ще ви го докажа където, когато и както пожелаете! Длъжен сте да ми дадете удовлетворение, иначе ще разглася навсякъде, че сте първи страхливец! Вие убихте една невинна девойка и смъртта й ще ви струва скъпо! Оставам в очакване на вест от вас!

КЛАВДИО

…С удоволствие, непременно ще дойда. Не се съмнявам в качеството на кухнята ви.

ДОН ПЕДРО

Какво? Пак гощавки, а?

КЛАВДИО

Бил приготвил за мен телешка глава и гърди на млад гъсок. Ако не успея да ги разсека по всички правила, значи не зная да държа нож!… А дали няма да има и пуяк?

БЕНЕДИКТ

Смешките ви, господине, препускат добре. Вие сте просто рядко остроумен.

ДОН ПЕДРО

А знаеш ли как Беатриче се изказа за твоето остроумие неотдавна? Аз споменах, че имаш тънък ум, а тя каза: „Прав сте, толкоз тънък, че почти се къса!“ — „Не, той има обширни познания“ — казвам аз. „Да — казва тя, — дъното им се не вижда!“ — „И все пак владее няколко езика!“ — казвам аз. „Положително — казва тя, — защото в понеделник вечер ми заяви едно, а във вторник сутрин — друго. С един език това не може да се направи — явно е, че владее най-малко два!“ И така като ръкавица обърна всичките ти качества, докато накрая с въздишка заключи, че си най-очарователният мъж в цяла Италия.

КЛАВДИО

След което горчиво се разплака и заяви, че й бил съвсем безразличен.

ДОН ПЕДРО

Да, това е така, то се знае, при все че, ако не го беше намразила смъртно, би могла до смърт да го обикне. Дъщерята на стареца ни разказа всичко.

КЛАВДИО

Всичко, а освен това той… както е казано в Светото писание: „И съзря го Бог, че се криеше в градината.“46

ДОН ПЕДРО

Добре, но пита се, кога ще сложим бичите рога на този рицар падуански?…

КЛАВДИО

…с отдолу букви великански: „Тук може да се види семейният Бенедикт“?

БЕНЕДИКТ

Добре, добре! С вас се разбрахме, момченце. Оставям ви на вашите тъпи игрословици, които размахвате, без да засегнете никого, както някой рицар-самохвалко размахва тъпия си меч. А вам, принце, благодаря за милостите, които ми оказахте досега, но ще трябва да ви лиша за в бъдеще от своето общество: незаконнороденият ви брат избяга от Месина; вие двамата с него допринесохте за смъртта на една чудесна и непорочна девойка. Що се отнася до този голобрадко тук, ние ще се срещнем с него; желая му живот и здраве… дотогава!

Излиза.

ДОН ПЕДРО

Не се шегува!

КЛАВДИО

Ни най-малко. И сигурен съм, че го прави от любов към Беатриче.

ДОН ПЕДРО

И те извика на двубой?

КЛАВДИО

По всички правила.

ДОН ПЕДРО

Какво чудо става с човека, когато на излизане си облече всичко, от шапката до шпорите, а си забрави ума вкъщи.

КЛАВДИО

Тогава, макар да е на ръст гигант пред маймуните, всяка маймуна е по ум цял доктор пред него.

Влизат Кучидрян и Киселица заедно със Стражата, която води Конрад и Борачио.

ДОН ПЕДРО

Но чакайте! Да съберем мислите си и поговорим сериозно. Не каза ли той, че брат ми бил избягал?

КУЧИДРЯН

Хайде, хайде, господин дворянино! Ако съдът не те оправи, то значи няма оправосъдие на този свят. Такива фалшиви уж-двуличници като тебе не трябва да се изпускат из подозрение!

ДОН ПЕДРО

Я гледай, двама от хората на брат ми задържани! Ами че това е пияницата Борачио!

КЛАВДИО

Изяснете случая, принце!

ДОН ПЕДРО

Хей, приятели, какво са извършили тези двамата?

КУЧИДРЯН

Първо, уважаеми, те са инфорнирали лъжлив донос и освен това са говорили неправдоподобности; вторично, са автори на клевети; на шесто и последно място, инсинуирали са една дама; на трето място, са твърдели фиктивности; и накрая, уважаеми, са лъжци, еша им няма!

ДОН ПЕДРО

Питам: първо, какво са извършили; трето, какво е престъплението им; шесто и последно, за какво са задържани, и най-сетне, в какво ги обвинявате?

КЛАВДИО

Честна дума, стилът и порядъкът са спазени. Една мисъл под четири дрехи.

ДОН ПЕДРО

Господа, за каква постъпка сте задържани? Този наш началник е твърде умен, за да можем да вникнем в отговора му.

БОРАЧИО

Благородни принце, недейте ме изправя пред съда! Изслушайте ме и нека графът направо ме убие! Аз заслепих с лъжите си дори вашите зорки очи. Но туй, което вашата мъдрост не успя да разбули, разкри го случайно глупостта на тези двама: те ме чуха същата нощ да разказвам на тогова как брат ви Дон Хуан ме бе подсторил да оклеветя невинната Херо; как бе подлъгал двама ви да се скриете в градината, за да ме видите в любовен разговор с Маргарита, преоблечена като господарката си; как вие, графе, опозорихте своята годеница в мига преди венчавката. Това мое подло престъпление бе записано в протокола им и аз предпочитам да срещна тук и веднага смъртта, отколкото да изживея втори път срама си пред съда. Лъжливото обвинение, скроено от мен и господаря ми, уби нещастната девойка и аз не искам от вас друго освен това, което един убиец заслужава.

ДОН ПЕДРО

Не ви ли смръзна тази реч кръвта?

КЛАВДИО

При всяка дума сякаш пих отрова!

ДОН ПЕДРО

И моят брат те тласна да го сториш?

БОРАЧИО

Той точно! И плати ми пребогато!

ДОН ПЕДРО

Знам тази смес от злоба и коварство —

подучил, умъртвил и пръв побягнал!

КЛАВДИО

О, Херо, виждам образа ти ясен,

какъвто бе, когато те обикнах!

КУЧИДРЯН

Хайде, отведете тъжителите! Клисарят трябва да е инфектирал вече синьор Леонато за вследствието. И не забравяйте да затвърдите където и когато стане нужда, че съм магаре!

КИСЕЛИЦА

Чакай, свате, ето ги господин губернатора и клисаря!

Влизат отново Леонато и Клисарят.

ЛЕОНАТО

Кой, кой е тука злодеят? Да го видя,

та срещна ли човек с подобен образ,

от пътя му да бягам ужасен!

БОРАЧИО

Злодей ви трябва? Погледнете мен!

ЛЕОНАТО

Ти, ти ли умъртви със дъх лъжлив

невинния ми цвят?

БОРАЧИО

Единствен аз!

ЛЕОНАТО

Не, не, не си злодей единствен ти!

Клеветнико, недей се клевети:

тук още двама — третия го няма —

участваха в зловещата измама.

Благодаря ви, принцове, задето

убихте ми тъй майсторски детето!

На другите ви подвизи туй дело

по нищо не отстъпва, честна дума!

КЛАВДИО

Не зная как за прошка да ви моля,

а трябва да говоря: изберете

мъстта си сам и ще ви дам каквато

отплата искате за моя грях,

но вярвайте, той бе не грях, а грешка!

ДОН ПЕДРО

И моят също! Но за да платя

вината си пред тоз нещастен старец,

ще понеса без ропот всяко бреме,

което той реши да ми наложи.

ЛЕОНАТО

Уви, не мога да ви заповядам

да възкресите мъртвата, защото

това е невъзможно. Но възможно

ще бъде с ваша помощ да узнае

народът на Месина, че била е

невинна тя, и ако любовта ви

поети вдъхновени ви направи,

то с тъжен стих й украсете гроба

и пейте го таз нощ до късна доба

над нейния ковчег! А вие, който

не станахте мой зет, поне станете

мой племенник: елате утре сутрин

във къщи ни — на брат ми дъщерята

е двойничка на бедната ми Херо

и всичко наше тя ще наследи:

на нея дайте правото, което

на братовчедка й вий бяхте длъжен

да поднесете — туй ще уталожи

в мен жаждата за мъст.

КЛАВДИО

О, господине,

тез ваши свръхвеликодушни думи

изтръгват от очите ми сълзи!

Приемам. Разполагайте напълно

със Клавдио, виновен и злочест!

ЛЕОНАТО

До утре, значи! Дотогаз ще трябва

тогова да разпитам в очна ставка

със Маргарита. Хитрата мерзавка,

изглежда, е съдействала в играта,

подкупена от брат ви!

БОРАЧИО

Не! Тя не!

Тя тука няма никаква вина

и ролята си в плана ни узна

едва по-късно — Бог ми е свидетел,

че тя е въплътена добродетел!

КУЧИДРЯН

Освен това, ваша милост, макар да не е аргументирано бяло на черно, последственият каза, какво че съм магаре. Моля това да се впише като доказано. И освен това стражата го е чула да говори за някаква си Мод, главатарка на разбойници, която носела по една ключалка на всяко ухо и вземала дрехи и пари назаем, без да ги връща, тъй че хората са станали напоследък едни коравосърдечни и безскрофулни и нищо не жертват вече в името Божие. Моля той да бъде разпитан по тези функции.

ЛЕОНАТО

Благодаря ви за честната и усърдна служба!

КУЧИДРЯН

Ваша милост говорите като човек почитателен, изящен и с тънък афинитет, да ви дава Бог добро!

ЛЕОНАТО

Добре, добре, вземете за своя труд!

КУЧИДРЯН

Бог да ви отказва помощ, ваша милост, където и да сте!

ЛЕОНАТО

Вървете! Аз поемам грижата за задържания. Благодаря ви.

КУЧИДРЯН

Добре, оставям този негодник на ваша съотговорност, като моля ваша милост да бъдете най-строг към него, за да дадете личен пример на всички други разбойници. Бог да ви дари здраве! Разрешавам си най-покорно да се освободя от вашето присъствие и се оттеглям, като моля провидението да игнорира молбата ми за скорошна среща с вас!… Да вървим, куме!

Кучидрян и Киселица излизат.

ЛЕОНАТО

И тъй, до утре сутрин, господа!

АНТОНИО

Довиждане! До утре сутрин вкъщи!

ДОН ПЕДРО

Ще дойдем непременно.

КЛАВДИО

Дотогаз

на Херо гроба ще оплаквам аз.

Дон Педро и Клавдио излизат.

ЛЕОНАТО (към Стражата)

Водете го. А тази Маргарита

ще трябва малко да се поразпита,

за да узнаем откъде се знай

със този стопроцентов негодяй!

Излизат в различни страни.

ВТОРА СЦЕНА

В градината на Леонато.

Влизат от различни страни Бенедикт и Маргарита.

БЕНЕДИКТ

Мила Маргарита, бъди тъй добра и ми помогни да поговоря с Беатриче.

МАРГАРИТА

А ще напишете ли един сонет в чест на хубостта ми?

БЕНЕДИКТ

Да, и то в тъй висок стил, че ще бъдеш винаги над всички. Ти го заслужаваш.

МАРГАРИТА

Какво заслужавам? Да не бъда ни веднъж под някого? Нима ще си остана в килера зад стълбата?

БЕНЕДИКТ

Умът ти е като уста на хрътка: захапва във въздуха.

МАРГАРИТА

А вашият — като рапира за фехтовка: докосва, без да пробожда.

БЕНЕДИКТ

Ум на истински кавалер: не иска да наранява една дама. Моля те, извикай Беатриче — признавам се за победен и хвърлям в краката ти щита си.

МАРГАРИТА

На нас ни трябват мечове — щитове си имаме.

БЕНЕДИКТ

По-добре да не си играете с такова остро оръжие — опасно е за девойки.

МАРГАРИТА

Добре, бягам. Отивам да извикам Беатриче. Господ й е дал крака.

БЕНЕДИКТ

И уверен съм, ще дойде!

Маргарита излиза.

Той пее.

„Купидон, прости

своя беден раб,

погледни го ти

как е блед и слаб!…“

Слаб в пеенето, но колкото до любовта, нито Леандър, който пръв преплувал Хелеспонта заради любовната си среща, нито Троил, който пръв прибягнал за същата цел до услугите на сводник47, нито който и да е от тези сладникави любовници, чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих, не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта като мен! Жалко, че не мога да го изразя в стихове! Опитвах, но нищо не излиза с римите. „Девойка — дойка“ — прекалено честа; „рога — тъга“ — също доста познато; „учен — скучен“ — то почти същото! Изобщо идат ми само неприятни съчетания. Явно е, че не съм се родил в зодията Рими и нямам дарба за ухажване в изящен стил.

Влиза Беатриче.

Прекрасна Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?

БЕАТРИЧЕ

Да, синьоре, и ще си отида, щом ми кажете.

БЕНЕДИКТ

О, тогава стойте, докато…

БЕАТРИЧЕ

А, значи има „докато“? Тогава си тръгвам веднага! Но първо бих искала да получа това, за което дойдох: кажете ми, какво стана между вас и Клавдио?

БЕНЕДИКТ

Казах му няколко неприятни думи и в награда искам да те целуна.

БЕАТРИЧЕ

Думите са дъх, а щом дъхът ви е неприятен, не искам да ме целувате.

БЕНЕДИКТ

Страшната ти духовитост изплаши моите слова и ги прогони далеч от истинското им значение. Но знай, че Клавдио прие предизвикателството ми и аз чакам да ми се обади в най-скоро време, инак ще го заклеймя като страхливец. А сега, моля те, кажи ми: кой от моите недостатъци те накара да се влюбиш в мен?

БЕАТРИЧЕ

Всичките, защото всички те вкупом съставляват една така строго уредена държава на злото, че не дават право на ни една добра човешка чертица от чужбина да се засели сред тях. А мога ли да узная за кое мое качество вие пък бяхте надвит от любовта към мен?

БЕНЕДИКТ

„Надвит“ — съвършено точен израз! Аз наистина бях надвит от нея, защото те обичам срещу волята си.

БЕАТРИЧЕ

И значи срещу сърцето си. Горкичкото! Но щом вие му правите напук, така ще му правя и аз, защото не мога да бъда в сговор с неприятеля на моя приятел.

БЕНЕДИКТ

Ние двамата с теб сме май твърде умни, за да бъде любовта ни мирна и тиха.

БЕАТРИЧЕ

Самото ви заявление доказва противното.

„От двайсет души с ум едва ли

един ще седне да се хвали.“

БЕНЕДИКТ

Тази поговорка, мила ми Беатриче, е стара, стара — още от времето, когато е имало на света добри съседи. В наши дни, ако човек не си издигне сам паметник приживе, ще го помнят само докато черквата бие и вдовицата плаче.

БЕАТРИЧЕ

А колко трае това според вас?

БЕНЕДИКТ

Колко трае, то се знае: един час — камбаната, четвърт час — плачът. Затова за препоръчване е всеки човек с малко ум в главата — ако господин червеят на съвестта не го гризе — да стане като мен сам тръбач на своите добродетели. Толкоз по обвинението, че съм бил хвалил своята личност, която при това, както сам съм готов да свидетелствам, е напълно достойна за похвала. А сега кажи ми: как е братовчедка ти?

БЕАТРИЧЕ

Много зле.

БЕНЕДИКТ

А ти самата как си?

БЕАТРИЧЕ

Също много зле.

БЕНЕДИКТ

Тогава моли се Господу, обичай мен и гледай да се поправиш. Трябва да те оставя, защото чувам — някой бърза насам!

Влиза Урсула.

УРСУЛА

Господарко, елате веднага при вуйчо си! Вътре е ужасна бъркотия! Всичко се разбра: госпожица Херо била оклеветена, а принцът и граф Клавдио — жестоко измамени; и всичко това било работа на Дон Хуан, но той успял да се измъкне! Идвате ли?

БЕАТРИЧЕ

Ще дойдете ли и вие да чуете тези новини, синьоре?

БЕНЕДИКТ

Ще живея в сърцето ти, ще умра на гръдта ти, ще бъда погребан в очите ти и на всичко отгоре готов съм да дойда при вуйчо ти!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В черквата.

Влизат Дон Педро, Клавдио и Свита, със свещи.

КЛАВДИО

Коя от тези гробници е скрила

рода на Леонато?

ПРИДРУЖАВАЩ

Тази, графе.

КЛАВДИО (разгъва свитък и чете)

„Жертва бе на хорска злоба

таз, която тук почива,

затова и подир гроба

в паметта ни ще е жива:

подло я уби света,

но я слави след смъртта!“

Окачва свитъка.

Ти стой там, хвали я сам

и когато бъда ням!

Певци, запейте химна упокоен!

КЛАВДИО

Невинна ти от нас замина,

но тука всякоя година

на този ден и този час

ще ти отслужвам помен аз.

Почивай в мир!

ДОН ПЕДРО

Гасете свещите! Нощта изтече.

Преситен, гледа утрото вълкът.

От слънчевите спици ето вече

на изток бледи ивици текат.

Свободни сте! Благодаря на всички.

КЛАВДИО

И бързайте, домашните ви чакат!

ДОН ПЕДРО

И нас ни чака среща с Леонато

в разкошни дрехи и сред сватбен звук.

КЛАВДИО

Дано не бъде сватбата, каквато

ме свърза със нещастницата тук!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Зала в дома на Леонато.

Влизат Леонато, Антонио, Бенедикт, Беатриче, Маргарита, Урсула, отец Франциск и Херо.

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Не ви ли казвах аз, че е невинна?

ЛЕОНАТО

Да, както са и Клавдио и принцът,

които обвинили са я само

поради грешка, както ви разказах.

За нея Маргарита има грях,

но тя пък го е сторила неволно —

туй стана ясно.

АНТОНИО

Много съм щастлив,

че всичко се нарежда на добро.

БЕНЕДИКТ

И аз, защото инак бих бил длъжен

със меч от Клавдио да искам сметка.

ЛЕОНАТО

Добре тогаз. Ти, Херо, и вий, дами,

идете в стаите си и когато

повикам ви, върнете се със маски!

Дамите излизат.

След малко, братко, Клавдио и принцът

ще дойдат тука. Ролята си знаеш:

ще бъдеш ти баща на дъщеря ми

и ще дадеш ръката й на графа.

АНТОНИО

И ще го сторя с най-тържествен вид.

БЕНЕДИКТ

Аз вас пък, отче, моля за услуга.

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Каква, кажете!

БЕНЕДИКТ

О, една от двете:

или да ме обвържете във брак,

или да ме захвърлите във мрак!

Въпросът е, почтени Леонато,

че Беатриче ме поглежда вече

с добро око…

ЛЕОНАТО

Което дъщеря ми

й даде взаем.

БЕНЕДИКТ

И че моя милост

я гледа също със добро око…

ЛЕОНАТО

Което принцът, Клавдио и аз

заехме ви. Но казвайте все пак:

какво желаете?

БЕНЕДИКТ

Не ви разбрах,

но щом ме питате какво желая,

то бих желал желанието ваше

със нашето желание да влезе

в желаното единство, тъй че ние

да се венчаем, за което, отче,

обръщам се в смирение към вас.

ЛЕОНАТО

Вие имате съгласието мое.

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

И моята духовническа помощ.

Но идат, виждам Клавдио и принцът.

Влизат Дон Педро и Кл авдио, следвани от Свита.

ДОН ПЕДРО

Привет на обществото благородно!

ЛЕОНАТО

Привет вам, принце! Клавдио, здравейте!

Кажете ни, съгласен ли сте още

да встъпите във брак със дъщерята

на брат ми?

КЛАВДИО

Дал съм дума. Ще я взема

дори и да е негърка в лицето.

ЛЕОНАТО

Свещеникът е тук. Викни я, братко!

Антонио излиза.

ДОН ПЕДРО

Какво ви има, Бенедикт? Отде сте

измъкнал този февруарски образ

цял в облаци и вихри, и мъгли?

КЛАВДИО

Аз мисля, че е свързан този лик

с несвикналия на ярема бик.

Не бой се! Ще ти позлатим рогата,

та да зарадваш цялата Европа,

тъй както древната Европа49 нявга

зарадвал Зевс във бик преобразен.

БЕНЕДИКТ

Туй биковете вършат всеки ден:

друг бик, понеже нямал що да прави,

налегнал една крава на баща ви,

така че тя родила след това

едно теле със вашата глава!

Влизат Антонио и маскираните Дами.

КЛАВДИО

Ще ви го върна други път!… От тези

коя предназначена е за мен?

АНТОНИО

Това е тя и аз ви я дарявам.

КЛАВДИО

Щом моя сте, госпожице, бих искал

да ви погледна.

ЛЕОНАТО

След като дадете

пред тоз почтен монах годежна клетва.

КЛАВДИО

Госпожице, ръката си ми дайте!

Пред този свят човек ви заявявам,

че съм готов да стана ваш съпруг!

ХЕРО

Жена за вас аз вече бях веднъж,

и втори път за мене вий сте мъж!

Сваля маската си.

КЛАВДИО

О, втора Херо!

ХЕРО

Тази дума, „втора“,

случайно казана, е много точна:

онази бе убита от позора,

а таз е жива и е непорочна!

ДОН ПЕДРО

Но тя бе мъртва!

ЛЕОНАТО

Само докогато

бе жива клеветата срещу нея.

ОТЕЦ ФРАНЦИСК

Аз вашата почуда ще разсея,

когато след венчалния обряд

подробно ви разкажа за смъртта й,

но нека дотогаз туй чудо бъде

прието като всекидневна случка.

Да идем във параклиса!

БЕНЕДИКТ

Не, отче!

Почакайте! Коя е Беатриче?

БЕАТРИЧЕ (сваля маската си)

Кой дири ме? Защо съм ви потребна?

БЕНЕДИКТ

Нима не ме обичате?

БЕАТРИЧЕ

Кой? Аз ли?

В обсега на разумното. Защо?

БЕНЕДИКТ

Защото принцът, вуйчо ви и графът

кълняха се пред мене в този смисъл.

БЕАТРИЧЕ

Нима ме вий обичате?

БЕНЕДИКТ

Кой? Аз ли?

В обсега на разумното. Защо?

БЕАТРИЧЕ

Защото Херо с двете й клюкарки

кълняха се пред мене в този смисъл.

БЕНЕДИКТ

Тез казваха, че вий по мен сте болна!

БЕАТРИЧЕ

Тез казваха, че вий по мен сте луд!

БЕНЕДИКТ

Такова нещо няма. Значи, тъй:

не ме обичате?

БЕАТРИЧЕ

За жалост, не,

но бих могла да ви отвърна с дружба.

ЛЕОНАТО

Каква ти дружба, племеннице, вие

обичате го, давам честна дума!

КЛАВДИО

А аз пък се кълна, че той ужасно

обича нея! Ето ви един

сакат сонет, роден от този мозък

и драскан явно с тази тук ръка

във чест на Беатриче!

ХЕРО

И един

иззет от джоба й, от нея писан

и ясно посветен: „На Бенедикт“.

БЕНЕДИКТ

Докъде стигнахме! Собствените ни ръце да пишат доноси срещу сърцата ни! Добре! Ще те взема, но честна дума, правя го от състрадание.

БЕАТРИЧЕ

И аз не ще ви отхвърля, но, честна дума, правя го само поради общото настояване и главно за да спася живота ви, защото чух, че охтиката ви хванала напоследък.

БЕНЕДИКТ

О, аз ще я затворя таз уста!

Целува я.

ДОН ПЕДРО

Е, как се чувства „Бенедикт, семейният човек“?

БЕНЕДИКТ

Ще ви кажа нещо, принце: цяла академия от остроумци не може да ме отклони от намерението ми! Мислите ли, че някакви си сатири или епиграми могат да ме засегнат? Дума дупка не прави. Или, казано накратко, щом аз съм на мнение, че трябва да се оженя, не желая да слушам чужди обратни мнения! Затова хич недейте използва срещу мен думите, които съм говорил някога си. Човекът е непостоянно нещо — това е заключението ми. А вас, Клавдио, мислех да ви понауча, но понеже сме на път да се сродим, останете си здрав и читав и любете братовчедка ми!

КЛАВДИО

Аз пък се надявах, че ще отблъснеш Беатриче, за да те измъкна с тояга от ергенския живот и да те вкарам в съпружеския, от който ти впрочем навярно скоро ще почнеш да шаваш, ако новата ми братовчедка не те хване изкъсо.

БЕНЕДИКТ

Добре, добре, мир! Нека изтанцуваме нещо преди сватбата, за да облекчим на себе си сърцата, а на жените си — крачката!

ЛЕОНАТО

Не, танците после!

БЕНЕДИКТ

Защо? По-добре сега! Почвайте, свирачи! Принце, вие сте тъжен! Женете се, женете се, ви казвам! Няма жезъл по-достоен за уважение от този, който е украсен с рог!

Влиза Пратеник.

ПРАТЕНИК

Почтени принце, брат ви Дон Хуан

бе заловен при опит да избяга

и върнат във Месина под конвой.

БЕНЕДИКТ

До утре, принце, не мислете за него! Аз ще му изнамеря едно отлично наказание. Свирачи, какво чакаме?

Танц. Излизат.