Много шум за нищо - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното название на комедията е „Much Ado About Nothing“. Името на Киселица е в оригинала Verges — народно произношение на Verjuice (кисел плодов сок).

2

„…петте му умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

3

„…учителка за папагали…“ — намек за любителите на груби шеги, които обучавали папагалите си да произнасят ругателства.

4

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

5

Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

6

„…нещо ще му я надигне отвътре…“ — намек за рогата, които заплашват всеки съпруг.

7

„…като злодея от приказката…“ — става дума за една средновековна английска приказка, в която злодеят отрича ужасното убийство, което е извършил.

8

„…но да позволя… на невидим ремък…“ — т.е. да признавам пред всички, че съм мамен мъж или да крия позора си.

9

„…като котка в кошница…“ — изглежда, че по Шекспирово време за мишена при състезанията по стрелба с лък е служела котка, затворена в клетка.

10

Адам Бел, Робин Худ — прочути волни горски разбойници и стрелци от XII в., възпети в английския фолклор.

11

„…И дивий бик привиква на ярема…“ — цитат от „Испанската трагедия“ — популярна драма от Шекспировия съвременник Томас Кид.

12

„…гнездо на любовта… Венеция…“ — Венеция се славела по Шекспирово време със свободните си нрави.

13

„…любящия ви Бенедикт…“ — двете реплики на Клавдио и Дон Педро пародират изящен завършек на любовно писмо.

14

„…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент.

15

Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница.

16

„…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в.

17

„…развеждали маймуни на оня свят…“ — според старата английска поговорка неомъжените жени били осъдени да отглеждат в ада маймуни.

18

„…шепа високомерна земя… бучка самомнителна глина…“ — според Стария завет Бог сътворил Адама от глина.

19

Жига, павана, галярда — танци, популярни по Шекспирово време.

20

Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

21

Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

22

„…суха, суха…“ — за Шекспировите съвременници сухата ръка била признак на слаб мъжки темперамент.

23

„…Стоте весели случки“ — английска сбирка с анекдоти от началото на XVI в.

24

„…златна верига на лихвар…“ — богатите граждани в Европа от времето на Възраждането носели на шията си масивни златни огърлици.

25

„…градината… до грехопадението…“ (библ.) — т.е. едемът, земният рай.

26

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

27

Ата (митол.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

28

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

29

„…свещеника Йоан…“ — легендарен владетел на християнско царство в Далечния изток или в Североизточна Африка.

30

„…великия Хан…“ — в случая става дума за великия хан на монголите или за китайския император.

31

Пигмеи — пигмеите били за Шекспировите съвременници легендарен народ от джуджета, които имали своя държава в сърцето на Африка.

32

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

33

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

34

„…Аморозо…“ — от италианското „amoroso“ — любовен, любовник.

35

Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам.

36

„…да има червей…“ — по Шекспирово време се смятало, че зъбите могат да червясват.

37

Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

38

„…Фъртуна…“ — става дума за Фортуна. Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

39

„…фараоновите войници… Вааловите жреци…“ — Ваал или Бел е бил главен бог на вавилонците. В случая неговите жреци и фараоновите войници са изобразени в библейски сцени.

40

„…гащите му…“ — в Средновековието и Ренесанса героите от древните митове били често представяни в съвременно облекло.

41

„…Любовен лек…“ — в оригинала „Light of o’love“, популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Двамата веронци“ (I д., 2 сц.).

42

Tabula rasa (лат.) — изтрита плоча. Става дума за покритите с восък плочи, на които са пишели древните. Изразът се употребява в смисъл на бяла страница — ум, свободен от всякакви предубеждения или познания.

43

Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

44

Венера (митол.) — римска богиня на съпружеската любов, произхождаща от Афродита, богиня на любовта и красотата при гърците.

45

Херо — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

46

„…И съзря го бог, че се криеше в градината…“ (библ.) — цитат от Стария завет, свързан с грехопадението на Адам. В случая намек за шегата, изиграна на Бенедикт в парка.

47

„…Троил, който… сводник…“ — става дума за Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

48

«…Богиньо на нощта…» (митол.) — химнът е отправен към Диана.

49

Европа — Зевс, върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.