Петнадесета глава Любовен уплах

Вечерта беше като препечена филийка с масълце. Светлината с цвят на окалян сняг се топеше и малко по малко, сякаш някой въртеше ключа на лампа, се оттегли от долчинката зад къщата на Джаксън с изящен реверанс. Гаснещата светлина мамеше окото и човек взимаше някое по-чепато дърво за грохнал старец. Дъждът бе спрял, но водата, както казваха местните, все още „капчеше“ от дърветата, щом вятърът я духнеше от листа. За зла беда нямаха дума за студа, който проникваше до костите. Според Брет, условията бяха идеални за снимането на неговия филм „Хроники на лова на чудовища“. Според Бека, той закъсняваше цели седем минути.

— Надявам се, че е добре — Бека бе седнала върху един паднал дънер, увита заедно с Хейли в едно от термоодеялата с алуминиево фолио, които Мелъди поиска назаем от Бо. Изработено от някакъв вид фолио, задържащо топлината и поръбено с вълна, одеялото бе предназначено да пази от студа алпинистите дори на най-високите върхове. Но с Джаксън, сгушен до нея, Мелъди си мислеше, че одеялото бе излишно.

В началото Мелъди бе опитала да отклони поканата да участва в онова, което тайничко наричаше „Проектът: Брет вещерът“, защото си имаше свои планове да учи с Джаксън. Макар той да не знаеше, те също си имаха филм, който трябваше да снимат. Казваше се „Луди години“ и бяха нужни двама, защото сцената с целувката бе от първостепенно значение.

Случи се така, че Джаксън бе до нея, когато Бека я покани, и той предложи поляната си за терен на филма. След като години наред никой не я бе поддържал, долчинката бе обрасла с трева и подивяла съвсем. Когато се стъмни, се чу вой на чакали или може би вълци. Бека се съгласи, че мястото е идеално и веднага прати съобщение на Брет.

— Мислиш ли, че е отишъл някъде с новото момиче? — Бека дръпна така здраво одеялото, че двете с Хейли заприличаха на ролце суши, увито в станиол.

— Кое момиче? — Мелъди долови тропическия аромат на парфюма й. Той се вмъкна под одеялото, смеси се с дъха на пастели, останал по ръцете на Джаксън, и заедно двата аромата донесоха уханието на първата любов.

— Франки Щайн — отвърна Хейли.

— Сещаш ли се, онази с многото грим? — додаде Бека.

— Защо пък Брет ще излиза точно с нея? — попита Джаксън, изпълнен с очарователно желание да участва в язвителния им разговор.

— Де да знам — Бека дръпна една фиба от къдриците си и после я бутна обратно. — Трябваше да я видиш как флиртува с него днес по биология. Учудвам се, че майка ти не го е споменала.

Джаксън се изсмя:

— Напоследък мама не отваря много дума за нищо друго, освен колко е „разтревожена“ от нещо, за което е твърде „разтревожена“ да говори.

Всеки път щом кажеше „разтревожена“, Джаксън изваждаше ръцете си изпод одеялото и правеше кавички с пръсти във въздуха.

— Не прави така — разкиска се Мелъди и го уви наново. — Пусна всичкото топло навън.

— Опа, извинявай — той се гушна отново под одеялото и се усмихна по-широко, отколкото друго момче би се усмихнало на негово място. Няколко непослушни кичура се бяха измъкнали от рошавата й опашка, а потта от последния час по физическо все още не бе засъхнала по нея, но въпреки това Мелъди се чувстваше красива по един особен начин, в който нямаше никакво място за симетрия.

— Чудно ми е дали пък не е заради тренировката при опасност от чудовища — тя се засмя. — Просто не е за вярване. Какво беше всичко това днес?

— Беше малко странно наистина, но пък — Бека сви рамене, — ако ще ни опази, аз съм „за“.

— Да ни опази от какво? — запита Мелъди, без да може да повярва, че примитивният танц със столовете би могъл да ги защити от нещо друго, освен от някой пръдльо. — Дори и да съществуват, тези чудовища никога никого не са наранили, нали? Откъде знаеш, може съвсем да не са лоши?

— Защо взимаш тяхната страна? — Бека отпусна здравата хватка, в която бе стиснала одеялото, и се наведе към Мелъди.

Искаше да й отвърне, че добре знаеше какво е да съдят за теб по външния ти вид: „Взимам страната на чудовищата, защото това е и моята страна, Бека.“ Но вместо това измънка с безразличие: — Знам ли, да кажа и аз нещо.

В отговор на лицето на Бека изгря широка усмивка и така рязко скочи на крака, че Хейли почти се изтърколи на мокрите листа.

— Извинявай — рече разсеяно и почти остави приятелката си отвита. — Успя все пак да дойдеш! — извика тя към Брет, който държеше фенер в ръка.

— Естествено, че успях — отвърна Брет, докато шумно пристъпваше към нея, а туристическите му обувки с гигантски грайфери кършеха сухите листа под тях с чудовищна сила. Нахлупил черна филцова шапка и с пуловер на червени и кафяви райета, той или отдаваше почит на Фреди Крюгер34, или бе самият Фреди Крюгер. Малко зад него, с две камери и звукозаписна апаратура под мишница, пристъпяше Хит — хорър дружката на Брет.

— Ей, Хит, здрасти — Хейли помаха с ръка така, както повечето хора бършеха прозорци.

— Ей, Хей, здрасти и на теб — дори червените иглички на главата му се засмяха на римата с името на Хейли. Той остави камерите до краката й.

Със златен клин под роклята с презрамки от тюл и сатен, Хейли явно се бе издокарала за случая, след като предпочете да зъзне на студа, отколкото да сложи пухенката с цвят на сьомга. Но Хит явно заникъде не се бе издокарал, съдейки по провисналите дънки и огромното черно яке с качулка.

— Готино място, братле — Брет чукна юмрук с Джаксън. — Човек, ако това място беше мое, щях да спя всяка нощ тук.

— Нямаше ли да те е страх? — Бека притича до него и го загърна с одеялото.

— Е, нали точно това е целта, бейби. Пристрастен съм към миризмата на собствените ми страхормони — и той я целуна, все едно там нямаше друг, освен тях двамата.

Хейли и Хит внезапно се засуетиха около камерите. Мелъди се почувства неудобно — да гледа пред себе си как двамата се целуват, когато тя самата бе увита в одеяло с момчето, което искаше да я целува: това я караше да се чувства открита, изложена на показ, оголена; сякаш мислите й се нижеха направо пред очите му.

Накрая Брет опита да се отскубне, но без съгласието на устните на Бека и в резултат на настъпилото объркване се чу звук. Сякаш някой отхапва сочна праскова така старателно, че да не изпусне нито капчица. Всички се сгърчиха от неудобство.

— Хора — рече Брет, докато оглеждаше мястото, — скоро съвсем ще се стъмни. Хит, Джаксън, идвате с мен. Трябват ни клони, за да направя триножник. Искам голямата камера да е здраво застопорена за сцената с разчленяването.

Хит взе апаратурата.

— Дадено, идвам — Джаксън се измъкна от одеялото и последва двете момчета в гъстата гора.

Хейли изтича да облече якето си, закопча се, а после седна при другите на дънера.

— Джаксън е по-печен, отколкото си мислех — прошепна Бека.

— Да, не е лош — рече Мелъди с престорено безразличие.

— Значи вярваш на историята му със загубата на паметта, така ли? — притисна я Бека. — Не мислиш, че е разбирал какво прави с Клео, а?

Хейли извади телефона от джоба си и започна да пише.

— Не всички хора са толкова ревниви като теб — отвърна рязко Мелъди, но не защото мислеше, че Бека не бе права, а именно защото се страхуваше, че може и да се окаже права. — Вярвам му.

— Добре — Бека се изправи, разлюлявайки ресните на велуреното си яке. Тя надзърна през дърветата и долепи ръка до ухото.

— Защо се ослушваш така? — сърцето на Мелъди щеше да изхвръкне. — Какво има? Чуваш ли нещо?

— Не — Бека въздъхна и се върна бързичко при тях. — Добре, ето каква е работата — приведе се към двете момичета и рече шепнешком: — Брет няма да събира пръчки за триножник. Иска да ви уплаши.

Пръстите на Хейли танцуваха по клавиатурата на телефона.

— Спри! — нареди Бека на Хейли. — Работата е сериозна.

Хейли вдигна глава и побутна очилата си нагоре.

— Защо ще иска да ни уплаши? — попита Мелъди.

— Иска автентични реакции за филма си. Но вие не се плашете, само се правете на уплашени.

Мразовитият нощен въздух рисуваше думите им с облачета от пара, които приличаха на балоните с думи от комиксите.

— А защо ни го казваш тогава? — Мелъди бе истински объркана.

Бека погледна към Хейли, отстъпвайки й правото тя да отговори.

— Приятелите винаги са на първо място.

— Дори преди Брет? — попита Мелъди.

— Винаги — отвърна Бека, а живото й луничаво лице бе напълно сериозно.

— Виж ти! — рече Мелъди изненадано. Значи наистина бяха приятелки. След като го чу, сега можеше и да го почувства, а това бе същото като да се топнеш в топла вана.

Изведнъж в далечината изпращя съчка.

Бека смигна на дружките си, а те скриха смеха в шепите си.

Чуха се още стъпки да газят сухите листа. Последва тишина.

— Благодаря ти — каза Мелъди без глас. Без предупреждението вече сигурно щеше да се е подмокрила от страх.

— За нищо — отвърна Бека и пак й смигна, а сетне влезе в роля. — Чувате ли нещо? — попита тя малко по-силно, отколкото бе редно.

— Да — изхлипа Хейли.

— Спокойно, това е вятърът, няма нищо, сигурна съм — добави Мелъди.

Нова съчка изпука.

— О, божичко! Чувам го! — изръси Мелъди, като се стараеше да не се разсмее.

Последва звук, който много напомняше Дарт Вейдър върху пътечката за бягане във фитнеса.

— Момичета, ще полудея! — изпищя Хейли.

— Брет! — извика Бека.

— Джаксън! — изкрещя Мелъди.

Тишина. И изведнъж…

Аааааааааааааааа! — Брет изскочи от храстите с хокейна маска на лицето, тениска с петна от кръв и, размятайки пластмасово мачете, се спусна към момичетата. Зад него с дигитална камера в ръка, за да снима сцената, се показа и Хит.

Ааааааааааааааааааа! — извикаха ужасено момичетата и потърсиха закрила в обятията си.

Брет закръжи около тях, размахвайки мачетето:

— Ала-баланица, турска паница, какво ще режем днес, краче или главица?

— Помощ! — изрева Хейли така, че човек не знаеше какво да мисли: дали притежаваше завидни актьорски умения, или просто не бе разбрала предупреждението на Бека.

— Помощ! Някой да ни помогне! — извика Мелъди панически, но само заради Хейли.

— Брет! — извика Бека отново.

— Иииииии хряс! — изрева Брет и свали маската. — Така, заснехме го.

— Ама това ти ли си бил?! — извика Мелъди, засрамена от лошото актьорство.

— Мислех, че камерата ще ме издаде, но вие, бъзли такива, явно много се уплашихте и изобщо не я забелязахте — той чукна с юмруци юмруците на Хит и дръпна Бека, за да я прегърне.

— Глупчо! — Хейли закачливо бутна Хит.

— Ревла — бутна я и той, а после заключи главата й в хватка с една ръка и започна да я почуква с кокалчетата на другата.

Хейли се закикоти и го заудря по краката, като го умоляваше да спре, само дето най-вероятно никак не й се искаше той да спира.

— Ей, къде остана Джаксън? — попита Мелъди.

— О, каза, че не се чувства много добре — рече Брет нехайно.

— И къде отиде?

— Мисля, че е някъде зад къщата — отвърна Брет и се приближи към Бека за още една хапка от сочната праскова.

— Сега се връщам — каза Мелъди, без да се обръща определено към някого. Тя хукна да дири Джаксън, увита в термоодеялото, като наум му обещаваше истинска целувка.

— Джаксън? — извика тя сред гъстите шубраци. — Джак-сън!

Ами ако пак бе получил амнезия? Ами ако пак е получил амнезия и е паднал някъде? Ами ако пак е получил амнезия и е паднал право в ръцете на Клео? Мелъди размахваше ръце срещу стърчащите клони и острите листа и се опитваше да не мисли, че бе сама в клисурата, където можеше да има и…

— Мелъди? — чу го да шепне. Дали не беше вятърът?

— Джаксън?

Слаба лилава светлина потрепна между клоните на дървото над нея.

— Тук горе — рече той тихо, преди да скочи.

— Добре ли си? — попита Мелъди, загърната в термоодеялото като Зоро в наметалото си. Опита се да види очите му зад очилата, но бе твърде тъмно. — Да не си получил амнезия или нещо такова?

— Не — той поклати главата си с очарованието на малко момченце. — Но пък е приятно да знам, че ти пука — Джаксън се облегна на дървото и скръсти ръце над закопчаната с цип плетена жилетка.

— Разбира се, че ми пука — тя пристъпи към него. — Е, защо не се върна с другите?

Той сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.

— Не исках да те плаша, затова.

Мелъди потъна по-навътре в топлината, която идваше от тялото му, и въпреки че не каза нищо, знаеше, че той също потъва. Чувстваше се в безопасност в присъствието на Джаксън, все едно бе у дома си. Ако само можеше да вземе този миг и вълнението, което той будеше у нея, и да ги скрие от останалия свят, така че винаги да останат същите, непроменени!

Като пристъпи още малко, Мелъди вдигна одеялото и скри под него себе си и Джаксън. И там, обгърнати от тъмнината и топлината на телата си, шума на листата и далечния вой на чакалите, парфюма с тропическо ухание и ръцете, напоени с аромата на пастели, те допряха устни и дълго, дълго, дълго не се разделиха.

Загрузка...