Морски змейове, моряци и скептици

ВТОРА ГЛАВАДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК — I ЧАСТ

По всяка вероятност едно от първите сведения за морските змейове принадлежи на Аристотел. Той пише за животни в морето, които:

не могат да бъдат определени по вид, тъй като се срещат твърде рядко. Някои от рибарите с дългогодишен опит разказват, че са виждали в морето животни, подобни на греди: черни, с кръгла форма и еднакво дебели по цялата дължина на тялото. Други пък са като щитове: говори се, че са оцветени в червено и имат множество перки.

Аристотел е също така първият от учените, правили дисекция на сепии, и той говори за гигантски сепии, за които ще стане дума по-нататък. След неговите сведения се срещат само отделни объркани и неясни разкази, в които често пъти се смесват по най-фантастичен начин реални и митични същества. Няма съмнение, че много от по-ранните разкази на очевидци са изгубени. Нещата не се променят до втората половина на осемнайсти век, когато светът „отваря врати“ пред пътешествениците и търговците, а с това нараства броят на срещите. И освен това на въпроса започва да се гледа строго научно.

Ще подхвана своя разказ от началото на XIX век, когато във водите на Нова Англия — от залива Глостър, Масачузетс, до Лонг Айлънд — редовно се срещат морски змейове. През 1817 година тези срещи стават често, почти всекидневно събитие; между първите очевидци са две жени и неколцина рибари, които на 6 август видели огромно същество с множество гърбици на север от глостърския рейд в пристанището при нос Ан. След четири дни същото или подобно на него животно се появило близо до остров Тен Паунд, където било забелязано от моряка Еймос Стори от брега. На 14 август трийсетина души, между които се намирал и мировият съдия Лонсън Наш, наблюдавали съществото. След това то било виждано още много пъти, а местният бостънски вестник „Уйкли Месинджър“ публикувал оживени разисквания и поредица от подробни описания. Слухът стигнал скоро до Дружеството на последователите на Линей (известният учен естествоизпитател Карл Линей. — Б. пр.) в Нова Англия, които се събрали в Бостън, за да основат анкетна комисия. В нея влизали трима членове — съдията Джон Дейвис, доктор Джейкъб Бигълоу и естественикът Франсис Грей. Комисията поискала от Лонсън Наш да събере клетвени показания от онези, които видели добре чудовището.

Наш се заел със своята работа, а през това време съществото продължило да се появява. На 16 август от брега го забелязали полковник Паркин и господин Лий; то било наблюдавано и от един минаващ наблизо кораб. Виждали го многократно от различни кораби и по-навътре в морето; между тях било и едно от корабчетата на митническата полиция. Работата на Наш била обстойна и обективна, като най-напред той поискал от очевидците да опишат онова, което били видели, и записал техните показания, а след това им задавал серия въпроси, подготвени от Дружеството на последователите на Линей. Били събрани единайсет писмени декларации — осем от Глостър и три от Бостън.

Показанията били съвсем логични и от тях може да се съди за външния вид на животното. То било дълго около 19,5 метра, широко малко повече от 30 сантиметра, а на гърба си имало поредица от гърбици, чийто брой не бил посочен съвсем точно. Можело да се движи изключително бързо — споменати били скорости между 30 и 70 възла, но последната цифра очевидно е преувеличена, тъй като е доста трудно да се съди за скоростта във водна среда. Изглежда, близостта на хората не го смущавала, дори когато някой стрелял по него.

През следващата година животното се появило отново в залива Глостър. То било забелязано няколко пъти, а на 29 юли лодка, чийто екипаж бил въоръжен с мускети, тръгнала да го преследва. Изглежда, то си играело на повърхността на водата. Не показвало ни най-леко безпокойство, когато го прострелвали. На следния ден капитан Уебър се приближил на 2–3 метра от него и го замерил с харпун. Оръжието отскочило, а животното се потопило мигновено, при което едва не обърнало лодката. След това чудовището напуснало областта за известно време, но било забелязано от няколко души в Салем, на около 19 километра по-далече. Наскоро то се върнало в залива Глостър и на 12 август го видели четирима мъже, които се намирали в една лодка само на 9 метра от него. Ето техния съвсем точен разказ:

Главата му се издигаше на 1–1,5 метра; разстоянието от врата до първата издутина (гърбица) беше около 1,8 метра и ние преброихме дванайсет издутини, за които пресметнахме, че са отдалечени на около 1,5 метра една от друга, а цялата му дължина не можеше да бъде по-малко от 36 метра… Главата му беше тъмнокафява, оформена като главата на тюлен и лъщеше като полирана…

Тялото му бе широко колкото буре от шейсет или осемдесет галона (американският галон е мярка за течност, равна на 3,78 литра. Б. пр.), а главата му имаше големина на бъчва, тъй като продължавахме да я виждаме и след като животното се отдалечи на около четири мили от нас. Вярваме, че то е съвсем безобидно и може да бъде уловено лесно… По него не видяхме нищо подобно на перки или хриле. Не забелязахме опашка. Частите от тялото, които видяхме, вибрираха бързо; това навярно му позволява да плува бързо.

На 19 август чудовището се появило близо до фара Скуеъм в Глостърския залив и няколко китоловни съда тръгнали да го преследват. Те го гонили в продължение на няколко часа, докато накрая капитан Рич го ударил с харпун, когато то минавало под неговата лодка. То веднага се втурнало напред и влачило лодката със себе си, докато успяло да се освободи от харпуна.

През лятото на следващата 1819 година морският змей се върнал в Масачузетс. На 13 август го наблюдавала тълпа от около 200 души, един от които, районният съдия-изпълнител Джеймз Принс, направил следното описание: „Главата му се появи на около един метър от повърхността на водата; аз преброих тринайсет издутини на гърба му, а според моето семейство те са били петнайсет… стори ми се, че е дълго около петнайсет метра и не повече от осемнайсет.“

Негово преподобие Чийвър Фелч изпратил на бостънския вестник „Сентинъл“ описанието на чудовище, което той видял от шхуната „Сайънс“, когато на 26 август сутринта обикалял залива Глостър:

Виждахме го много добре с изключение на краткия период от половин час, когато остана под водата. На цвят е тъмнокафяво с бяло под гърлото. Не можахме да определим точните му размери, но главата му има обиколка около метър, плоска е и е много по-малка от тялото. Не видяхме опашката му, но от края на главата до най-отдалечената издутина имаше почти трийсет метра. Говоря с достатъчна сигурност, тъй като съм свикнал да измервам и да давам преценка за разстояния и дължини. Преброих четиринайсет издутини по гърба му; първата бе на около 3,5 метра от главата, а останалите следваха през около два метра. Големината им намаляваше към опашката. Преброихме няколко пъти изпъкналите части както с далекоглед, така и с просто око. Господин Малбоун преброи тринайсет, господин Блейк — тринайсет и четиринайсет, колкото бяха и според собственика на шхуната. Понякога то се движеше много бързо, а в други моменти лежеше почти неподвижно. Обърна се с бавен завой, за което му бе необходима значителна площ. От време на време се стрелваше с много голяма скорост под водата, сякаш за да сграбчи някаква плячка. Издутините по тялото му не бяха оптическа измама, породена от движенията, тъй като не се изменяха в зависимост от скоростта.

Съгласно това описание гърбиците по гърба на морския змей от Нова Англия са твърде малки и твърде многобройни, за да бъдат предизвикани от вълнообразни движения на гръбначния стълб. Те са неподвижни и очевидно са изградени от твърдо вещество.

Морският змей бил наблюдаван във водите около Нова Англия, предимно недалеч от бреговете на Масачузетс, в продължение на няколко години след първоначалното му появяване в Глостърския залив. В 1820 година Андрю Рейнълдс и трима негови приятели го забелязват от Филипс Бийч, Суомпскот, Масачузетс, и успяват да се приближат с гребна лодка до него на разстояние от 27 метра.

Главата му беше дълга около шейсет сантиметра, имаше форма на яйце и стоеше над водата, когато той се движеше. По гърба му имаше няколко издутини, най-високата точка на които бе на около двайсет сантиметра от нивото на водата. Беше напълно черен.

Един от разказите за морски змей с множество гърбици датира от юли 1823 година и е особено интересен с една забележка за отвесните вълнообразни движения на животното: „То криволичеше със скорост от пет мили в час в източна посока, като извиваше вълнообразно тялото си подобно на гъсеница.“ Вълнообразните движения във вертикална плоскост, които се срещат и при някои безгръбначни животни, са характерен белег на бозайниците. Всички влечуги, риби и земноводни извиват телата си в хоризонтална плоскост.

Макар че морските змейове с множество гърбици се появяват редовно около американския бряг, известни са разкази за чудовища и от другата страна на Атлантика — във водите и фиордите на Норвегия. Тези животни били наблюдавани още през XVIII век, но сведенията са неточни и в много случаи — примесени със суеверия, въпреки че Ханс Егеде и пастор Бинг са ни оставили интересна скица на чудовище, което те видели недалеч от Гренландия през 1734 година. И все пак от началото на XIX век са останали десет недвусмислени разказа, събрани старателно от сър Артър де Капеле Брук, който трупал всички възможни сведения за морски змейове по време на своето пътуване през Норвегия. Той разказва за много подробности в своята чудесна книга „Пътуване през Норвегия, Швеция и Финландия през лятото на 1820 година“, публикувана в 1823 година.

Един от първите очевидци, с които се срещнал сър Артър, бил капитан Шилдеруп. Той разказал за животно, появило се недалеч от остров Отерзун, Хордаланд, през 1819 година. Тази година лятото било необикновено горещо и задушно и животното се появявало всеки ден на повърхността на водата, където очевидно се припичало на слънце. Цялото население на Отерзун, около трийсет души, се събирало да гледа необикновеното същество, което според Шилдеруп било дълго повече от трийсет метра, а над водата се виждали няколко извивки от голямото му тяло. През август, когато то се появило във Вегафьорд, Нордланд, рибарят Йон Грегор описал как голямото му сиво тяло се показвало на няколко места над водата. На два пъти била видяна двойка такива същества — най-напред от епископа на Нордланд и Финмарк, забелязал няколко години по-рано двете животни да плуват около Трондхейм, Трьонделаг. Според него те били дълги по около трийсет метра, а цветът им бил тъмносив. Подобна двойка била забелязана през 1820 година от капитана на малък риболовен кораб недалече от Хундхолм, Трьонделаг. И той, също като останалите очевидци, ги описал като сивокожи същества, които показвали над водата няколко големи извивки от змиевидните си тела.

От горните описания се вижда, че този морски змей се различава твърде много от животното, забелязано около Северна Америка. Той е много по-голям: дължината му често надхвърля трийсетте метра; окраската му е сива, а не тъмнокафява, както на американския му събрат, и от тялото му се виждат няколко големи извивки над водата. Тези извивки са предизвикани от вълнообразното движение на гъвкавия гръбначен стълб и се различават значително от неподвижните гърбици по тялото на морския змей от Нова Англия. Сър Артър обобщава:

Дребните факти говорят за следното: прекосявайки площ от цели 700 мили покрай брега, до най-северната му част, аз чух от много хора разкази за животното, наречено от тях морски змей. Това само по себе си предполага известно доверие, а когато и някои подробности, засягащи общия вид на животното, неговите размери, атмосферните условия по време на срещите и други подобни се потвърждават и съвпадат, всеки разумен човек ще повярва в главния факт. Между другото, много от хората, предоставили сведенията, са високо образовани личности и заемат важни места в обществената йерархия, така че мненията на лица като господин Стеен от Карсльо, губернатор на Финмарк, като Деинболт от Вадсьо, старши свещеник на областта, и като епископа на Нордланд и Финмарк, който даже е очевидец, не могат да бъдат пренебрегнати. Липсва и най-малката вероятност, а дори и възможност за объркване с друго морско животно, познато по норвежкото крайбрежие.

Макар че срещите с морски змейове в скандинавски води продължават, сведенията стават неясни и откъслечни. По-чести и подробни са вестите от североамериканското крайбрежие. На 23 март 1830 година шхуната „Ийгъл“ среща странно животно на около миля от залива Саймън в Южна Каролина. Към 11 часа сутринта капитан Деланд зърва на около 270 метра от кораба огромно животно и се приближава на 22 метра от него.

Капитанът стрелял с мускет в животното, което, обезпокоено, веднага се гмурнало под кораба, нанасяйки удари с опашката си. Капитанът и целият екипаж го видели добре: било дълго около 21 метра, тъмно на цвят и имало ред от гърбици по горната част на тялото. Недалече мъжете забелязали друг, по-малък екземпляр, към който се приближило по-голямото животно, очевидно незасегнато от изстрела. В немския научен вестник „Нотицен аус дем Гебите дер Натур унд Хайлкунде“ било публикувано описание на случката, което показва, че известността и доверието към американските морски змейове се били увеличили.

През март 1835 година бригантината „Манджиън“ дошла в пристанището Глостър и екипажът разказал за морско чудовище, забелязано на около 16 километра от фара на Рейс Пойнт. Капитан Шибълс заявил, че главата на животното, голяма колкото бъчва, се намирала на около 2,5 метра над водата, а на врата му имало нещо като грива. Очите му били огромни. Може да се каже, че гривата и изпъкналите очи разграничават това същество от типичния морски змей от Нова Англия, за който оставил сведение и геологът Дж.У.Досън.

През 1846 година Досън пътувал из САЩ заедно с известния геолог сър Чарлз Лайъл и описал случая с появяването на морски змей около бреговете на Арисейг, Нова Шотландия, през октомври 1844 година. Очевидецът бил господин Бари, механик, чийто разказ е поместен в книгата на сър Чарлз „Второ посещение на Северноамериканските съединени щати“, публикувана през 1850 година. Бари казал на господин Досън, че бил на 36 метра от животното, при което преценил, че дължината му е около 18 метра, а дебелината на тялото — около метър. По гърба му се виждали гърбици, които изглеждали много малки и твърде близо една до друга, за да бъдат възприети като извивки на тялото. Животното се придвижвало с дълги вълнообразни премествания, в които се включвали повечето от по-малките гърбици. Като следствие от тези движения, главата и тялото му ту изчезвали от погледа, ту се появявали едновременно над водата… Главата била закръглена и тъпа отпред и не се подавала повече от трийсет сантиметра над повърхността.

Ето още един свидетел, според който гърбиците на северноамериканския морски змей са твърде малки и многобройни, за да бъдат предизвикани от извивания на гръбнака, а тялото прави размерни вълнообразни движения във вертикална плоскост.

През лятото на 1846 година животното с гривата и изпъкналите очи се появило отново при драматични обстоятелства. За този случай свидетелствували Джеймз Уйлсън и Джеймз Боунър, които по това време се намирали на борда на шхуна в залива Сейнт Маргърет, Нова Шотландия. Те разказали за случката на негово преподобие Джон Амброуз, който прочел съобщение в Института по естествена история в Нова Шотландия:

Те забелязали, че обектът е огромна змия, чиято глава била с размери на буре, тялото съответствувало пропорционално на тези размери, а по шията се спускало нещо подобно на грива. Главата била леко наклонена напред. Към шхуната се приближил рибар от заливчето Мил, който гребял с последни сили: едва пристъпил на борда, той изгубил съзнание от преживения ужас.

Според Уйлсън животното било дълго между двайсет и един и трийсет метра.

От същата година е и сведението на капитан Крисмъс, който срещнал морски змей между Исландия и Ферьорските острови. Капитанът разказал за случая на Стивън Кейв, член на парламента от Шорхъм, а той го споделил с Филип Гос, видния естественик, който се интересувал живо от подобни случки.

При силен вятър Крисмъс бил застанал в дрейф с командуваната от него фрегата, когато огромно стадо морски свини се втурнало покрай кораба и ето че съзрял някакво същество, чийто врат се извивал като шия на лебед, бил дебел колкото талията на човек и завършвал с глава на кон; то се появило с лениво изящество от дълбочините, но още в мига, щом зърнало кораба, изчезнало отново с главата напред, подобно на гмуркаща се патица. Капитан Крисмъс го видял само за няколко секунди: дължината на появилата се над водата част била около 5,5 метра. Капитанът е твърде интелигентен човек и не би позволил господството на своето въображение.

Ето как един „твърде интелигентен човек“ дава първото точно сведение за класическия морски змей с дълъг змиевиден врат и малка глава.

През 1848 година станала една от най-прочутите и съмнителни срещи с морски змей. На 4 октомври фрегатата „Дийдълъс“ пристигнала в Плимът от Източна Индия и наскоро плъзнали слухове за морски змей, който капитанът и екипажът видели между нос Добра Надежда и остров Света Елена. Разказът се появил в няколко вестника, между които и „Таймс“ от 10 октомври. Адмиралтейството изпратило писмо до Питър М’Куий, капитан на „Дийдълъс“, с което поискало отчет за срещата, и получило следния отговор:

Сър, в отговор на Вашето писмо с днешна дата, в което настоявате за сведения по истинското положение във връзка със съобщението във вестник „Таймс“, засягащо морски змей с необикновени размери, видян от …„Дийдълъс“ … по време на пътуването му от Източна Индия насам, аз имам честта да Ви уведомя, а така също и Военноморското министерство, че в 5 часа следобед на шести август миналата година, намирайки се на 24 градуса 44 минути южна ширина и на 9 градуса 22 минути източна дължина, при тъмно и облачно време, студен северозападен вятър отляво и високи вълни от югозапад… флотският курсант господин Сарторис забелязал нещо твърде необикновено, което се приближавало челно към нас. Той докладва веднага на дежурния офицер, лейтенант Едгър Дръмънд, който заедно с мен и господин Уйлям Барет се разхождаше по горната палуба. Екипажът беше на вечеря.

След като вниманието ни бе привлечено от обекта, разбрахме, че това е огромна змия; главата и шията й се намираха непрекъснато на около 1,2 метра над повърхността на морето; макар и с приближение, ние сравнихме дължината на животното с вероятната дължина на рейката на гротмарсела във водата и преценихме, че от него a fleur d’eau (на повърхността (от френски). — Б.пр.) се виждаха най-малко 18 метра, но доколкото успяхме да забележим, то не ползваше тялото си за придвижване във водата и не правеше нито хоризонтални, нито вертикални вълнообразни движения. Животното премина бързо, но толкова близо до подветрената страна на кърмата, че за човек с моя опит не бе трудно да долови отличителните му белези с невъоръжено око; то не се отклони от своя курс в югозападна посока, нито докато приближаваше кораба, нито след като пресече нашия килватер, като се движеше със скорост от 12 до 15 мили в час и очевидно имаше определена цел.

Диаметърът на змията непосредствено зад главата й беше 33–35 см; без съмнение това беше глава на змия, а през двайсетте минути, докато се виждаше през далекогледите ни, главата не се потопи нито веднъж под водата; цветът на змията беше тъмнокафяв с жълтеникавобяло около гърлото. Животното нямаше плавници, а на гърба му се виждаше нещо подобно на конска грива или на голям кичур разпилени морски водорасли. Освен от мен и от споменатите по-горе, то бе видяно от старши-кърмчията, помощник-боцмана и кърмчията. Разполагам с рисунка на змията, която направих от скица, непосредствено след като видях животното, и се надявам, че ще мога да я изпратя на Военноморското министерство с утрешната поща.

Писмото било публикувано във в. „Таймс“ на 13 октомври и възбудило любопитството на мнозина. На 28 октомври сп. „Илъстрейтид Лъндън Нюз“ поместило рисунките, обещани от капитан М’Куий. Докладът на капитана бил потвърден от съобщение на лейтенант Дръмънд, публикувано като статия в списание „Зоолъджист“.

Един от хората, хвърлили се най-енергично във възникналите спорове, бил сър Ричърд Оуън. Макар и способен естествоизпитател, сър Ричърд бил отявлен реакционер (той например изцяло отричал еволюционната теория) и отказвал да приеме всякаква възможност за съществуването на морски змейове. По повод на случая с „Дийдълъс“ той написал на свой приятел писмо, част от което била отпечатана по-късно в „Таймс“. Смисълът на писмото бил, че животното, видяно от хората на „Дийдълъс“, било всъщност морски слон, чиято дължина достига 6 метра, а капитанът и екипажът са преувеличили дължината на животното с близо 12 метра. Оуън аргументирал тезата си много умело, но не трябвало в стремежа си да обезличи описаната среща да стига дотам, че да изрази съмнение в посочените размери. Освен това той настоявал, че отчетът на капитана е изопачен от предубедеността в съществуването на морски змейове. Писмото на Оуън предизвикало хапливия отговор на капитан М’Куий, който гневно отрекъл да е преувеличил дължината на животното, заявявайки, че той и екипажът му имат многогодишен опит в преценките си за дължина на предмети във водата. Също тъй той отричал упорито за себе си всякакви предубеждения спрямо морските чудовища.

Оуън има право, като мисли, че описанието подхожда повече на бозайник, отколкото на змия, но капитанът описва съвсем честно онова, което видял, свързвайки го със змиите, тъй като навярно те били единствените животни с дълго тяло и малка глава, с които той можел да сравни видяното. Морският змей от рисунката на капитан М’Куий е по всяка вероятност от онзи вид, който се отличава с дългия си врат. От рисунката личи ясно, че „гривата“ по гърба на животното е по-скоро козина, отколкото дълги кичури по врата, които са характерни за друга разновидност на морския змей.

Моментът е подходящ за преценка на положението. С течение на времето разказите на очевидци стават все по-чести, а привържениците и скептиците стигат до все по-пълна непримиримост. И до крайности. Привържениците са твърдо убедени в съществуването на един единствен вид морски змейове — някакво оцеляло гигантско влечуго от Мезозойската ера. Плезиозаврите са най-предпочитания кандидат. Отчасти това становище е отзвук на откритите по това време вкаменени останки от огромни влечуги, обитавали мезозойското море, някои от които изглеждали много сходно с морски змейове. Но, както правилно отбелязват скептиците, по-голямата част от посочените характерни белези са типични за бозайниците, поради което разказите за онези срещи, които не са плод на измислици и зрителни измами, представляват погрешни и преувеличени описания на вече познати морски бозайници. Непредубеденият човек, който чете съобщенията за срещи с морски змейове, ще забележи, че става дума за няколко различни вида и по всяка вероятност ще стигне до заключението, че повечето от тези видове са непознати на науката гигантски бозайници. Такова заключение е компромисно и предоставя изход и за двете страни, но до него се стигнало много по-късно, така че противниковите крила не успели да сключат примирие.

А сега да се върнем към съобщенията за срещите. През 1856 година екипажът на „Принсес“ забелязал морски змей недалеч от крайбрежието на Южна Африка. Ето какво записал капитан Тремиърн в корабния дневник:

Вторник, 8 юли 1856 година. Точно на 34 градуса 56 минути южна ширина и 18 градуса 14 минути източна дължина. В един часа следобед видях много голяма риба; в главата приличаше на морж и имаше дванайсет перки, подобни на перките на гриндата (голямо китообразно с черна окраска от семейството на делфините. — Б. пр.), само че обърнати обратно. Гърбът й беше дълъг от 6 до 9 метра; опашката беше също много дълга. Възможно е това чудовище да е било взето за големия морски змей. Стреляхме и го ударихме близо до главата.

Това е едно наистина странно съобщение, но за подобни същества споменават и естественици от по-старо време. Аристотел пише за непознати морски същества с много перки. Естествоизпитателят от III век Елиан споменава в своята книга „За природата на животните“ за „голяма морска стоножка“. В своята „Пълна история на рибите“ от XVI век Гийом Рондле говори за „китообразна стоножка“ с много крака, подобни на „гребла, с които тя се придвижва“. Засега не може да се каже много за този вид морски змейове, но по-нататък следват по-подробни описания.

През 1860 година У.Х. Маршъл написва книга, озаглавена „Четири години в Бирма“, в която разказва за чудовище, срещнато в Индийския океан.

„Немисис“ продължава пътя си към нашата цел, а вниманието ни е насочено към огромен алигатор, който плува покрай нас срещу прилива (твърде силен по тези места) с наистина учудваща скорост. Не съм виждал никога такова животно. То премина много близо до нас, като главата и почти половината му тяло бяха извън водата. Склонен съм да вярвам, че животното беше не по-късо от четиринайсет метра… и съм убеден, че то се движеше с поне трийсет мили в час.

Човек може да предположи, че това е бил обикновен представител на семейството на крокодилите и че очевидецът е преувеличил размерите му. Съществуват обаче няколко достоверни описания на това същество, в които се споменава същата дължина, а тя е повече от два пъти по-голяма от дължината на най-едрия морски крокодил.

Следващото описание се отнася за един по-известен вид морски змейове, който има грива и големи очи. На 6 май 1863 година пощенският параход „Атиниън“ правел преход между Тенериф и Батърст. Към 7 часа сутринта старши-кърмчията Джон Чапъл видял нещо да плува към кораба. Един от офицерите описал случката в писмо до свой приятел; част от писмото се появила в „Зоолъджист“ и „Илъстрейтид Лъндън Нюз“

То привлякло вниманието на негово преподобие Смит и на един друг пътник, които били по това време на палубата. Когато наближили, оказало се, че това е огромна змия, дълга около 30 метра, с тъмнокафяв цвят; главата и опашката й били извън водата, а тялото — леко потопено. По главата на животното имало нещо като грива или морски водорасли.

През 1872 година се появило съобщение за някакво същество, подобно на гигантска змиорка, което било забелязано от капитан III ранг Дайър от борда на военния кораб „Торч“. Това станало на 26 юли недалеч от Гана: „Една огромна, тъмнокафява змиеподобна риба със светъл корем издигна главата си шест-девет метра във въздуха и се отпусна със силен плясък във водата“. Изглежда сигурно, че това същество е било риба, тъй като окраската и изправеният стоеж над водата са типични за някои видове змиорки.

Всичко, описано дотук, наподобява необикновен паноптикум от странни животни. Оказва се все пак, че е възможно да се подредят различните видове морски змейове по отличителните им белези:

1. С множество малки гърбици

2. С няколко големи извивки на тялото над водата

3. С грива и големи изпъкнали очи

4. С дълъг врат и малка глава

5. С много плавници

6. Подобен на огромен крокодил

7. Подобен на гигантска змиорка

Така изглеждат основните видове големи непознати морски същества. Известни са още два вида, които ще бъдат разгледани подробно по-нататък:

8. Подобен на гигантска костенурка

9. Подобен на гигантска жълта попова лъжичка

За двата последни вида има съвсем малко достоверни факти. Повечето разкази, заслужаващи доверие, спадат към тези девет категории, така че списъкът с посочените характерни белези ще помогне на читателя да различи отделните видове, за които се разказва на следващите страници.