Морски змейове, моряци и скептици

ШЕСТА ГЛАВАЕКЗЕМПЛЯРИ, ИЗХВЪРЛЕНИ НА БРЕГА

Един често задаван от скептиците въпрос е: „Ако има морски змейове, защо никой не ги е улавял или техни останки не са изхвърляни на брега?“ Отговорът е, че загадъчни същества наистина са били улавяни в мрежите и изхвърляни на брега. Впрочем в повечето случаи това били вече известни животни, макар че някои екземпляри се оказали напълно непознати на науката и следователно могат да бъдат отнесени към морските змейове, описани в тази книга. Преди да разгледаме тези случаи обаче, трябва да се поясни как гниещите останки от някое познато същество могат да бъдат приети за останки от морско чудовище. За целта се налага да направим преглед на анатомичните особености на гигантската акула, която спада към рода Squalus.

Това е безобидна риба, която се храни с планктон и населява по-студените води на Световния океан. Достига дължина до 12 метра, но повечето екземпляри са значително по-малки. Тя се движи бавно във водата, задържайки планктона в устата си. Растителните и животински организми се задържат от костна решетка, а водата излиза през хрилете. Тъй като спада към хрущялните риби, подобно на всички останали акули и скатове в нея почти липсва костна система с изключение на дългия гръбначен стълб, който достига до горния дял на опашката; всичко останало е мека хрущялна и месна тъкан.

Когато трупът на животното се разпадне, остават само малкият череп и гръбнакът, а в отделни случаи — и гръдните перки. Хрилете, които при този род акули почти ограждат целия врат, опадват заедно с челюстите, така че останалата част от тялото напомня твърде много плезиозавър или друго подобно животно; един специалист обаче обикновено разпознава истинската й природа.

Друг озадачаващ характерен белег на разлагащата се акула от рода Squalus са особените израстъци, които донякъде приличат на косми. Всъщност тази „коса“ се състои от мускулни и месни влакна, които провисват като мустаци след изгниването на кожата.

Чак до втората половина на XVIII век голям брой естествоизпитатели правят доста наивни и преувеличени описания на флората и фауната, така, че често пъти истината се долавя трудно в техните странни съобщения. По-взискателен е естественикът епископ Ерик Лудвиксен Понтопидан от Норвегия. В своята книга „Естествена история на Норвегия“, публикувана през 1752 година, той описва хващането на едно необикновено животно:

Има съобщение, макар и не съвсем достоверно, че неколцина селяни от Зундмьор са хванали наскоро с мрежа змия, дълга около 5,5 метра, която имала четири крака и приличала донякъде на крокодил. Уплашените селяни офейкали и оставили змията да направи същото.

Както отбелязва и самият епископ, достоверността на съобщението е съмнителна, но така описаното животно напомня много морския змей, който се среща във водите около Норвегия. Относително малките размери подсказват, че навярно екземплярът е бил млад.

След това кратичко съобщение не се появява почти нищо до есента на 1808 година, когато трупът на огромно животно бил изхвърлен на брега при нос Ротисхолм на остров Стронсей, един от Оркнейските острови. Пръв го забелязва един фермер от Даунатаун на име Джон Пийс. По време на риболов вниманието му било привлечено от крясъка на птици, кръжащи над нещо, което той приел в първия момент за умрял кит. По-голямата част от трупа била все още във водата, но няколко дни по-късно бурята изхвърлила останките на брега. Много скоро се разчуло за чудовището, което имало малка глава, дълъг врат и опашка и нещо като грива. Останките бързо се разпаднали и затова Пийс скоро се върнал с Джордж Шерър и местния дърводелец Томъс Фодърингейм. Всеки от тях поотделно измерил животното: дължината му била 16,5 метра. Най-подробно е описанието на Джордж Шерър, който заявил под клетва:

Че дължината на шията била точно 4,5 метра до началото на гривата. Че той измерил възможно най-точно обиколката на животното, която се оказала около три метра; почти такава била обиколката и на останалата част от тялото при крайниците. Че долната челюст или устна липсвала, но по време на първия оглед имало нещо като кости, които вече са изчезнали. Че съществото имало по един отвор от двете страни на врата в допълнение към отвора в задната част на черепа. Че космите на гривата или израстъците били дълги около 35 сантиметра всеки, със сребрист цвят и светели в тъмното, преди да изсъхнат. Че горната част на крайниците, която отговаря на лопатката, била свързана с тялото като лопатката на крава и образувала част от трупа. Че част от опашката липсвала, пречупена случайно в самия край; виждало се последното прешленче, широко 3,6 сантиметра. Че костите били хрущялни като костите на калкана, с изключение на гръбнакът, който бил единствената твърда част на тялото. Че опашката била доста гъвкава и се завъртала във всяка посока, когато той (Шерър) я повдигал; от вида на врата по това време той преценил, че бил също така гъвкав. Че на всяка лапа се виждали по пет или шест пръста, дълги почти 22 сантиметра, които били от мека телесна тъкан, Че пръстите били отделени един от друг, а между тях… липсвала плавателна ципа; и че дължината и широчината на всяка от лапите били по около 15 сантиметра.

Фодърингейм добавил, „че при натиск кожата била еластична, със сивкав цвят и без люспи; тя била груба, когато ръката се движела към главата, но била гладка като кадифе, когато ръката се смъквала към опашката“. Вътрешностите на животното висели отвън, а след като отворили стомаха, от него се отделила червеникава зловонна течност. Накратко, била направена скица на шестоногия труп, която изпратили на Евърард Хоум, хирург и запален естествоизпитател от Лондон, заедно с писмените декларации на очевидците и части от костите и гръбначния стълб. Любопитното в случая е, че Хоум бил проучвал наскоро гигантска акула, хваната в мрежите на рибари около Хейстингз. След като прочел съобщенията, Хоум бил поразен от някои подробности, които съвпадали с белези на рибите от рода Scualus, а когато проучил останките, неговите догадки се потвърдили. Частите от тялото, предадени на скицата като крака, били в същност два чифта перки и мъжки полови органи. Полови органи от същия вид са характерен белег на акулите, скатовете и рибите химери от класа на хрущялните риби. „Гривата“ се оказала влакна от мускулна и месна тъкан. Тъй като гигантската акула се храни само с планктон, стомахът на животното от остров Стронсей бил пълен с червена втечнена маса. Неговото анатомично устройство съвпадало с устройството на гигантската акула, с изключение на огромните размери. Най-голямата известна риба от рода Scualus е дълга 12 метра и подобна дължина е рядкост. А животното от Стронсей, измерено поотделно от трима души, било дълго 16,5 метра. Друг вид — китовата акула — достига подобни размери, но тя населява само топлите води, които са на хиляди мили от Оркнейските острови. Хоум постъпил доста своеволно, пренебрегвайки посочените размери, и заявил, че останките са от екземпляр с дължина 9 метра. В действителност големите прешлени, всеки от които е широк по петнайсетина сантиметра, потвърждават първоначално посочената дължина; това може да се докаже от няколкото подобни прешлена, собственост на Шотландския кралски музей в Единбург. Хоум отишъл още по-далече и набързо класифицирал животното като обикновена акула от вида Scualus maximus, въпреки че е направо невъзможно да се посочи видът на някоя акула без наличието на зъбите и мостри от кожата, а Хоум не разполагал с тях. Почти сигурно е, че животното от Стронсей било представител на класа на хрущялните риби, но точният му вид ще остане завинаги неопределен.

През целия XIX век войнствуващите доводи за против съществуването на морските змейове изпълвали страниците на списанията по естествена история. Едното от тях било списание „Ленд енд Уотър“, което поместило в януарския си брой от 1878 година статията на доктор Андрю Уйлсън за морските чудовища. Той включил в нея съобщение за такова животно, изхвърлено на югозападния бряг на Китай през 1861 година. Капитан Бойл от шхуната „Бийвър“ отишъл да го види и записал в корабния дневник следното:

Хвърлих котва към 24 ч. миналата нощ, на около две мили от пристанището. Към 4 ч. 30 мин. сутринта слязох на брега с петима млади китайци. В селата, разположени на около три мили нагоре по реката, цареше невъобразима бъркотия. Не можех да разбера какво се бе случило и затова помислих, че бе започнала някаква поредна разправия. След малко видях да влачат нещо, но не можах да разбера какво бе то… Когато наближих, видях, че това бе някаква огромна риба. Тя още не беше мъртва… Наоколо се бяха събрали към три хиляди мъже и момчета, всички — въоръжени с пики, копия, ножове или сатъри. Повече от половината от тях режеха неумело от чудовището. Докато аз го обиколя и огледам, те успяха да отрежат около дванайсет метра откъм опашката, която приличаше на змийска опашка. Поисках да отрежат главата и им казах, че ще им дам 500 медни монети, ако ми помогнат да огледам добре устата отвътре. Предложението бе прието с радост, а в това време неколцина стояха около мен, сякаш нямаха нищо общо с усърдната работа, която бяха свършили със своите сатъри. Попитах ги как се бе появила тази риба. Те казаха, че животното излязло по собствено желание, а след като изскочило на пясъка, започнало да се мята с всички сили и да пляска в крайбрежната вода. В първия миг всички се изплашили, но някои от рибарите се осмелили да пристъпят по-близо и извикали, че това било много голяма риба и тя била тяхна. Тогава всеки грабнал каквото му попаднало под ръка и се втурнал да отреже парче и за себе си. Рибата изскочила на брега в три часа.

След известно време отрязоха главата на чудовището, но тя беше страшно обезобразена. Тогава ги накарах да я извлекат нагоре по брега и да отрежат долната челюст, така че да мога да погледна в устата. Вътрешността й приличаше по всичко на змийска уста, само че в нея имаше три реда меки зъби, които бяха толкова еднакви, колкото не би могло да бъде нищо друго. Те се движеха, тоест аз можех да ги премествам към устната и обратно. Отгоре и отдолу пред входа на гърлото забелязах някаква странна материя с форма на решетка. Тя беше покрита с нещо като червеникава плът, което ме накара да си помисля, че морското чудовище се храни със саксон (очевидно той има пред вид планктона). Муцуната беше плоска, бузата или челото стърчеше на около 70 сантиметра — почти два и половина пъти повече от дължината на моя ботуш. Кожата бе дебела едва 3–4 сантиметра, с мръсен син цвят и ужасно здрава. Навярно по чудовището бяха залепвали много тонове малки ракообразни. На мястото на отскубнато ракообразно се виждаше нечисто бяло петно. Приблизителната дължина на животното бе около 24 метра. Главата е точно копие на главата на змия, а очите бяха подобни на свински очи, особено след като смъртта настъпи напълно. Ботушите ми пропускаха вода, а и слънцето започна да пече силно, така че аз трябваше да тръгвам; в противен случай щях да остана до края на рязането и претеглянето, но не можех да си го позволя.

Това съобщение изглежда достоверно, а посочените характерни белези — плоската муцуна, тройният ред зъби, решетката при входа на гърлото, планктонът и изпъкналите очи — са типични за големите хрущялни риби, към които спада и животното, изхвърлено на брега на остров Стронсей през 1808 година. Но тъй като по общ вид то напомня повече змиорка, възможно е да е било непознат гигантски представител на този вид, привикнал към планктонова диета. Посочената дължина от 24 метра го прави значително по-голям от гигантската акула, а дори и от китовата акула, но даже да пренебрегнем размерите на животното, малко вероятно е то да е било някоя от тези акули: първата е непозната из топлите морета, а втората притежава твърде отличителен белег; жълтеникава кожа, покрита с черни петна. Както ще видим по-нататък, освен сведенията за забелязани чудовища, има и веществени доказателства в подкрепа на съществуването на гигантската змиорка.

През 1880 година в американското списание „Сий Сайд Прес“ се появява следното съобщение:

Преди два дни С.У.Хана от Пемъквд уловил в мрежите си нещо, което може да бъде наречено млад морски змей. Дължината му била около 7,5 метра, а диаметърът на най-широката част от тялото му достигал 25 сантиметра. По форма на тялото си той приличал на змиорка. Главата била сплесната, а горната й част — издадена над устата, която се оказала малка и пълна с остри зъби. Когато го намерили, той бил мъртъв.

В отговор на запитванията на много естественици капитан Хана дал допълнителни подробности:

Кожата на животното приличаше на кожата на налим (или още михалца, сладководен представител на тресковите риби. — Б.пр.) или на акула, макар че бе много по-фина. Не запазих рибата, тъй като тогава не знаех какво съм хванал. В същност за мен цялата работа беше по-скоро неприятен случай, отколкото щастлив удар, тъй като мрежите ми пострадаха твърде много и изобщо риболовът ми се осуети.

Тялото беше кръгло или почти с такава форма; цветът на гърба беше тъмносив, подобно на всички риби, а на корема — сивобелезникав. Главата наистина приличаше на глава на акула, само че някак закърняла, тоест не бе удължена като акуловата. Устата бе много малка — но по-голяма от устата на едър налим — и с фини зъби, разположени в самия край на главата…

Капитан Хана направил и скица. Известен е един вид от рода Примитивни акули (Chlamydoselachus) — преход между древните и сегашните видове — който е подобен на рибата на капитан Хана, но е дълъг едва 1,8 метра; а изпъкват и още много различия при сравняването на скицата на капитана с рисунката на въпросния вид примитивна акула. Може би това е било акула от подобен, макар и непознат, по-едър вид, а възможно е да е бил и неизвестен вид гигантска змиорка.

През 1921 година доктор А.Кремпф, директор на Индокитайската служба по океанография и риболов, съобщава за гигантски труп, изхвърлен на брега в залива Алонг, Виетнам, Самият случай, станал преди много години — 1883, — му бил описан от Тран Ван Кон, който живеел в този район и бил петдесет и шестгодишен. Главата не била при трупа, дълъг осемнайсет и широк един метър, който бил покрит с броня, разделена на сегменти, като от всеки отделен сегмент излизали по един чифт големи плавници. Тялото било черно отгоре и жълтеникаво отдолу. Останките смърдели толкова силно, че местните жители ги хвърлили обратно в морето. Описанието на трупа прилича много на съобщенията на френските офицери, които преследвали със своите военни кораби китообразни животни с множество плавници в същия район.

През пролетта на 1885 година негово преподобие Гордън от Милуоки, САЩ, посетил една отдалечена част от атлантическото крайбрежие на Флорида. В заливчето на Ню Ривър котвата му се уплела в гниещ труп на огромно животно. Дължината му била около 12,6 метра, а обиколката — 1,8 метра. На дългия фин врат нямало глава. Виждали се два предни крайника или перки. Червата се подавали от разлагащото се тяло. За да запази трупа от по-нататъшно разпадане, негово преподобие Гордън го изтеглил високо на брега, но за нещастие наскоро след това се разразила ураганна буря и стихията го отвлякла. Възможно е животното да е било голяма хрущялна риба, но в топлите води около Флорида не се срещат гигантски акули. Китовите акули са познати по тези места, но тяхната форма и окраска са така отличителни, че духовникът би ги познал в изхвърлените останки.

Във вестник „Шипинг Газет“ от 1886 година се появило съобщение за морски змей, уловен от риболовен кораб, но липсва каквото и да е заключение:

От Карабел, Флорида, съобщават, че риболовното параходче „Кресчънт Сити“ хванало морски змей, който влачил съда известно време, преди да бъде убит. Животното било дълго петнайсет метра, а обиколката му била почти 1,8 метра. Приличало на змиорка; главата му била като на акула, а опашката му имала огромни плавници. Било хванато с кука за акула, но след като се уморило, се наложило да бъде убито с изстрел.

На 1 ноември 1922 година Хю Балънс от Натал, Южна Африка, разказал на представители на пресата за една странна случка, на която бил свидетел преди няколко години.

На разстояние около 1200 метра от брега видях как две същества, които взех за китове, се биеха с някакво морско чудовище. Когато взех бинокъла, за мое голямо учудване разбрах, че това беше полярна мечка, но с наистина великански размери. Наблюдавах как това същество се изправяше на повече от шест метра от водата и удряше с нещо като опашка двата кита, но видимо, без особен резултат.

Тази необикновена история продължава. След няколкочасовата битка, наблюдавана от много хора от брега, двата кита отплували, оставяйки на повърхността мъртвото същество. На следващия ден трупът му бил изхвърлен на брега. Било дълго 14 метра, а широчината и височината му се оказали съответно 3 и 1,5 метра. То било покрито със снежнобяла козина, а в единия си край имало израстък, подобен на ствол, с дължина 1,5 метра. Съществото останало на брега няколко дни, но било отвлечено от пролетните води, преди да го видят специалисти. Трудно е да се направи заключение за този случай, макар че вече видяхме как по трупа може да се появи „козина“. По-лесно е да се даде обяснение на следващата случка.

През 1925 година списание „Уърлд Уайд“ публикувало две снимки на странен труп, изхвърлен на брега при Санта Круз, Калифорния. Главата била по-дълга от човешко тяло; на нея се виждало нещо като човка, а с тялото била свързана посредством дълга шия. Дължината на животното била 11 метра. Останките се оказали доста разложени. Калифорнийската академия на науките направила проучване на черепа и дала заключение, че животното било един изключително рядко срещан вид кит (Berardius bairdi).

Известни са множество разкази на очевидци за гигантски змиоркоподобни същества, а през 1930 година била уловена ларвовидната форма на едно от тези същества. Змиорковата ларва била дълга 1,8 метра! Тя била хваната в мрежата на кораба „Дейна“ по време на океанографска експедиция между нос Добра Надежда и остров Света Елена. Ларвата на обикновената змиорка е дълга 7,5 сантиметра, а дължината на възрастния екземпляр достига до 1,2 метра. Ларвата на един по-едър вид змиорки (Conger conger) е дълга 10 сантиметра, а възрастното животно стига до 3 метра. Следвайки тези пропорции, трябва да се очаква, че уловената гигантска ларва ще се превърне в змиорка с дължина между 30 и 54 метра. Проведените наскоро изследвания обаче показват, че въпросната гигантска ларва принадлежи на дълбоководна морска риба от вида Notocanthiformes, която не е същинска змиорка, макар да е тясно свързана с вида на змиорките. Възрастен екземпляр на тази риба е все още непознат и ние не знаем дали дължината му е толкова голяма. Ето че отново притежаваме доказателство, от което не можем да направим заключение.

През февруари 1934 година неколцина рибари открили огромен гниещ труп на брега край Керкевил, западно от Шербур. Той бил дълъг около 6 метра и имал предни перки, малка глава и дълга за острена опашка. Тялото било покрито с нещо като козина, а вътрешностите му се търкаляли на няколко метра встрани от него. Доктор Жорж Пети от Парижкия музей направил подробен оглед и решил, че това е гигантска акула.

През декември 1941 година при Дийпдейл, Оркнейските острови, бил открит някакъв гниещ труп. Първото описание било направено от господин Дж.Г.Маруик, който отишъл с брат си да види останките. Животното имало малка глава, дълъг врат, гърбици и дълга опашка. На главата му се виждали два малки, подобни на антени израстъци. Господин Маруик бил запален естествоизпитател и дошъл отново, за да запази нещо от останките. Той снел главата и един от предните крайници и ги съхранил в солен разтвор. Според него останките били от тяло на неизвестно морско животно от рода на гущерите и той бил така сигурен в своето заключение, че дори го кръстил Скапазавър (Дийпдейл се намира близо до залива Скапа флоу).

След няколко седмици подобен труп бил изхвърлен на брега при Хоупъв Хунда, на няколко мили от Дийпдейл. Били запазени само черепът, гръбнакът и няколко хрущялни плавника. И това животно, също като чудовището от Дийпдейл, имало два антеноподобни израстъка с дължина по около 10 сантиметра.

Снимки на двата трупа били изпратени в Музея по естествена история в Лондон, чиито специалисти дали заключение, че останките били от гигантска акула. Шотландският кралски музей потвърдил тяхното мнение. Това сякаш разрешило въпроса, но скоро след това господин Маруик заявил, че бил занесъл останките у един биолог от университета в Дъръм, който останал поразен и потвърдил мнението му, че това били останки от древен вид морско влечуго.

Човек може само да се зачуди на компетентността на „биолога от Дъръм“ при положение, че авторитетите били категорични. Хората от околността били недоволни от това обяснение и един от очевидците на чудовището от Дийпдейл написал писмо до „Оркейдиън“ — един от вестниците, в които се обсъждал въпросът. Той искал да знае дали посоченият вид акули притежава „антените“, които хората видели на екземплярите от Дийпдейл и Хунда. Той не получил отговор, макар че отговор има. Черепът на гигантската акула е удължен в тясна муцуна, която се подкрепя от два израстъка — хрущялите на муцуната. Именно тези хрущяли са представлявали „антените“ на чудовищата от Дийпдейл и Хунда.

През 1947 година останките на огромното животно били изхвърлени на брега близо до Ефингьм, остров Ванкувър. Трупът бил дълъг около 12 метра. Както трябва да се очаква, оказало се, че той бил на голяма гигантска акула.

А в 1957 година в „Дейли Мейл Иърбук“ се появила следната статия:

Тайнствено чудовище: Едно гигантско космато чудовище с бивни, дълги по 1,8 метра, бе изхвърлено на брега на Аляска през месец юли 1956 година. Трупът е дълъг повече от 30 метра, а обиколката му е 4,5 метра. Плътта е тъмночервена. Произходът и видът му са истинска загадка. Според специалистите то не прилича на никое от праисторическите животни, а червеникавокафявата козина с дължина 5 сантиметра, която покрива дебелата разлагаща се кожа, изключва всякаква родствена връзка с китовете. Чудовището бе открито от опитен водач на ловци в Аляска. Очевидно то е било изхвърлено на брега по време на силна буря в залива Аляска. Изследователите, дошли на мястото със самолети, казват, че чудовището има огромна глава с диаметър 1,65 метра. Очите му, широки по 23 сантиметра, били разположени на повече от метър разстояние. Зъбите били дълги по 15 сантиметра, а широчината на основата им била 12,5 сантиметра От гръбначния стълб тръгвали голям брой ребра, дълги по 1,8 метра, а подвижната горна челюст, подобна на огромна бивна кост, стърчала на метър и нещо от края на неподвижната долна челюст.

Може да се предположи, че това е бил труп на обърнат върху пясъка кашалот, чиято пълна със зъби долна челюст е взета погрешно за горна челюст, но дължината, която е чувствително по-голяма от дължината и на най-едрите кашалоти, опровергава тази хипотеза. Сините китове достигат такива размери, но те нямат зъби. Може би самото описание е преувеличено и неточно; интересно е и кои са били „изследователите“, тъй като „козината“, за която вече стана дума, често пъти се състои от мускулни влакна в разпадащата се плът. Не е съвсем сигурно, но може би бихме чули нещо повече за животното, ако е било толкова необикновено, колкото иска да ни убеди съобщението.

Макар и необикновени, почти всички трупове, за които стана дума дотук, имат все пак някаква прилика с живи същества; това обаче не може да се каже за следния случай, описан на страниците на вестник „Дейли Телеграф“ от 9 март 1962 година.

Тялото на гигантско морско чудовище, изхвърлено на пустия бряг на Южна Тасмания, слиса учените. То е дълго шест и широко пет и половина метра и по него не личат глава, очи или други сетивни органи. Предполага се, че чудовището било забелязано за пръв път на брега преди две години, но учените разбрали за него само преди няколко дни. Група учени заявиха, че по него се виждат някакви гънки и процепи, подобни на хриле. Според тях тялото се намира в напреднал стадий на разлагане, но самата плът е изключително твърда, като стъклено влакно, и очевидно е престояла на брега двайсетина месеца. Съгласно тяхната оценка живото тегло е било около осем тона. Учените вярват твърдо, че тялото не е на млекопитаещо животно. Взети са проби за химически анализ и скоро на самото място ще пристигнат още учени.

Обяснението на този случай е съвсем неинтригуващо: скоро се оказало, че „чудовището“ е в същност куп стара, гниеща китова мас, навярно изхвърлена от някой риболовен кораб. През 1965 година в австралийския вестник „Таунсвил булитин“ се появило подобно съобщение, в което се споменава за загадъчен труп, изхвърлен на брега в Оклънд, Нова Зеландия.

Загадъчната маса от козина и плът. — Оклънд, Нова Зеландия. — Властите са озадачени от някаква огромна безформена маса плът и козина, която се появила на пясъка около Муриваи.

Обектът бил забелязан от морски офицер преди около седмица. Тогава грамадата от козина и месо била дълга 9 и висока 2,4 метра. Пясъкът бавно я поглъща, но вчера дължината й все още била над шест метра. Ръководителят на катедрата по зоология при Университета в Оклънд (професор Дж.Е.Мортън) казва: „Изключено е да е кит — заради козината, а морски слон или тюлен — заради размерите.“ Обектът е покрит със здрава кожа с дебелина 6 сантиметра. Под нея се намира пласт мазнина, а отдолу е месестата плът. Цялото тяло е покрито с косми, дълги 10–15 сантиметра.

Професор Мортън или е сбъркал, или е бил цитиран погрешно, защото в катедрата по зоология скоро разбрали, че трупът бил на кит, по всяка вероятност на гърбат кит.

Макар и многобройни, срещите с морски змейове са подкрепени от отчайващо малко безспорни доказателства. От началото на XVIII век досега се знае за шейсетина случая на уловени или изхвърлени на брега животни, за които може да се предположи, че са били морски змейове. Само седем от тях обаче говорят недвусмислено за напълно известни дотогава същества. Най-интересни са: животното, уловено с мрежа в Зундмьор през 1750 година, което по всяка вероятност е било млад екземпляр от скандинавските морски змейове, и трупът, изхвърлен на брега в залива Алонг през 1883 година, който навярно е на китообразно с множество плавници. Към тази група спадат още: мъртвото тяло, изхвърлено в Стронсей; животинският труп, видян от капитан Бойл; рибата, видяна от капитан Хана; рибата, описана от „Кресчънт Сити“ и гигантската ларва. Те подсказват, че навярно съществуват няколко вида гигантски змиорки или гигантски змиоркоподобни хрущялни риби. За съжаление само два от случаите — случаят в Стронси и случаят с гигантската ларва — са подкрепени от материални доказателства за намерените образци, но този аргумент е недостатъчен, когато става дума за съществуването на морските змейове, описани в тази книга.

Една от най-изненадващите особености на въпроса за морските змейове е несъответствието между броя на срещите, от една страна, и липсата на конкретни доказателства за тях, от друга. Какво е обяснението? Навярно част от отговора е свързана с анатомическия строеж на морските змейове, тъй като тези същества са пригодени до голяма степен за живот в строго определени условия; попаднали веднъж в по-плитки води, те не могат да се върнат обратно. Такъв е случаят и с най-големите морски обитатели, познати на науката: китовете и гигантските калмари, които са напълно безпомощни извън водата. Освен това е малко вероятно морските змейове да имат желание за близост с бреговете. А честите случаи на изхвърляне на китове може да се обясни преди всичко с недостатъчната ефективност на тяхната ехолокаторна система в плитки води и с особеностите на техния строеж, който не им позволява да се изправят във водата и да се ориентират, както морските змейове. Ето защо случаите с изхвърлени непознати чудовища са толкова многобройни: те просто могат да се отдалечават съвсем лесно от опасните плитчини.

Съществува и друга, доста пресилена теория, която обяснява липсата на конкретни доказателства с факта, че очевидците описват точно видяното от тях, но то не се покрива с познатите ни явления, тъй като е част от един неизвестен свят, за който важат други мерки. Сама по себе си тази теория е интересна, но аз смятам, че е вредна, тъй като е изцяло умозрителна. Морето е достатъчно огромно, за да крие в себе си голям брой загадки, които, независимо от всичко, са част от реално съществуващия свят.