Морски змейове, моряци и скептици

Дотук разгледахме подробно около 1/4 от четиристотинте достоверни описания на морски змейове. Освен тях има още около 200 заблуди, измислици и съмнителни разкази, които за по-голяма прегледност останаха извън тази книга. Сега трябва да подредим достоверните съобщения според техните най-характерни особености и да предложим към коя група спадат или от коя група са произлезли срещнатите непознати животни. Навярно единственият учен, заел се съвсем обективно с тази задача, е доктор Бернард Хьовелманс от Холандия. По-голямата част от тази глава е съставена въз основа на негови заключения. В края на книгата е представен списък на срещите с морски змейове и вероятната самоличност на обектите (Поради табличния вид този списък не е включен във файла).

Като че ли има седем основни групи, към които могат да бъдат отнесени големите и непознати морски същества. Аз мисля, че трябва да изключим възможността някое от тях да е безгръбначно, защото техните размери са много по-големи от размерите на всички познати безгръбначни (с изключение на гигантския калмар, може би), а характерните им белези говорят, че те са животни, които се намират на по-високо стъпало на развитие. Очевидно птиците се изключват, така че остават следните основни групи гръбначни животни:

— Бозайници

— Влечуги

— Риби

— Земноводни

Първите пет групи морски змейове, които ще бъдат разгледани, приличат на бозайници; най-характерно за тях е вертикалното вълнообразно движение на тялото, а при гръбначните животни този белег е типичен почти изключително само за бозайниците.

1. ВОДЕН КОН (71 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— дълга грива по врата

— много големи очи

— остра козина по лицето и около устата

— умерена дължина на шията

— вертикални вълнообразни движения

Главата на водния кон прилича на главата на обикновения кон или на камилата, а по врата му има дълга грива. Очите са много големи и навярно черни; в някои съобщения се споменава за фосфоресценция, а е възможно също очите му да приемат различни оттенъци в зависимост от отразената светлина. Устата е широка и изглежда има плътни устни, често пъти оградени с козина. В някои съобщения опашката е гладка, а в други — нарязана. Това подсказва идеята, че всъщност опашката се състои от две задни перки, също като при тюлените или морските лъвове, а разликата във формата й идва от ъгъла, под който е наблюдавана. Кожата изглежда гладка и следователно тялото е голо, или което е по-вероятно — покрито с къса прилепнала козина, както е при тюлените. Гривата е винаги червеникава. По всяка вероятност има и чифт предни перки. Дължината на животното е някъде между 12 и 30 метра.

Големите очи говорят, че водният кон живее на в полумрак на дълбочина между 90 и 180 метра, откъдето излиза от време на време. Той се среща из целия свят с изключение на Индийския океан и полярните морета, но навярно предпочита крайбрежните води в по-топлите райони, тъй като е срещан рядко на дълбоководни места.

Гривата може да бъде както от косми, така и от дълги влакнести израстъци по тялото. Влакнестата жаба от Северозападна Африка има същите израстъци в задната част на тялото и по всяка вероятност те й помагат в дишането, като поглъщат кислорода направо от водата. Когато жабата е вън от водата, тези израстъци изглеждат заплетени и сплъстени; така често пъти е описвана и гривата на водния кон. Подобен белег обаче е твърде странен за един бозайник.

Големите черни очи, мустаците около носа и гладката кожа подсказват, че водният кон спада към перконогите, тоест към групата на тюлените, моржовете и морските лъвове.

2. ГИГАНТСКА СКАНДИНАВСКА ВИДРА (29 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— извити части от тялото над водата вертикални вълнообразни движения

— дълго тяло

— сива окраска

— малка глава.

Главата е малка и удължена. Очите също са малки и очевидците често пъти не ги споменават. Вратът не е дебел и е умерено дълъг, а опашката е дълга и заострена. Гръбначният стълб е изключително гъвкав — често пъти над водата се виждат по шест извити части от тялото. Когато животното се обръща или скача във водата, виждат се два чифта крака с плавателна ципа. Известно е кратко съобщение от 1750 година, когато рибари от Зундмьор, Норвегия, уловили такова животно; в него също така се казва, че то имало два чифта крайници. Кожата изглежда грубовата и набръчкана, а цветът й е светлосивкав. Дължината на гигантската видра е между 18 и 30 метра, но може да бъде и по-голяма, защото, плувайки с вертикални вълнообразни движения, животното оставя дълга диря във водата, която повтаря чупките на тялото му. То наистина прилича на огромна видра, но е почти сигурно, че не спада към видрите.

Обикновено това същество обитава студени северни води — местата около Скандинавските страни и Гренландия, но слиза в по-топлите райони по време на размножителния период и раждането.

Почти от самото начало на XIX век срещите с него са твърде редки, което е доказателство, че видът изчезва или е напълно изчезнал. Трудно е да се предположи към кое семейство спада животното. Малка е вероятността да се причисли към перконогите, тъй като опашката му е твърде дълга. Дългият и гъвкав гръбначен стълб ни насочва към най-известния вид (Zeuglodon) от древните китове (Archaeoceti). Знае се обаче, че споменатият вид от древните китове не е имал задни крайници и, следователно, причисляването на гигантската скандинавска видра към тази група може да се приеме само при условие, че той (Zeuglodon) се е появил след нея, а е възможно дори тя да е прародителят на древните китове (Archaeoceti).

3. КИТООБРАЗНО С МНОЖЕСТВО ГЪРБИЦИ (69 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— голям брой малки гърбици по дължината на гърба

— вертикални вълнообразни движения

— китоподобна окраска

— елипсовидна глава.

Главата е с овална форма, с широка муцуна и е свързана посредством къс врат с тялото, по гърба на което са разположени голям брой малки гърбици. В някои съобщения се говори за малка перка на врата или около раменния пояс; навярно тя е белег на по-старите екземпляри или на мъжкия представител на вида. Опашката стои водоравно, има два дяла, а животното плува с вертикални вълнообразни движения. То има чифт плавници, които се виждат при изправяне на предната част на тялото от водата. В повечето случаи кожата се описва като гладка, но някои очевидци споменават за големи буци или люспести покрития по нейната повърхност. Може би това са костни дермални пластини, вградени в кожата. Подобни пластини се срещат у малко бозайници, един от които е броненосецът, при когото те образуват плътно защитно покритие. Предполага се, че те са били отличителен белег и на древните китове. Гърбът е тъмен, а коремната част е бяла; това е типично за окраската на китовете. Често пъти на врата се виждат две бели ивици. Дължината на тялото е между 15 и 30 метра.

Този вид китообразно достига скорост до 35 възла. Възможно е гърбиците да са някакви мастни натрупвания или представляват хидростатични торбички, свързани с ларинкса, които животното издува при нужда. В този случай те могат да изпълняват ролята на въздушни резервоари за по-продължителен престой под вода, или пък да поемат част от тежестта на тялото. Може би те имат значение и за равновесието на животното.

В по-голямата част от случаите то било забелязвано покрай източното крайбрежие на САЩ, особено в Масачузетс и по всяка вероятност то обича топлите води на Гълфстрийм. С течение на времето срещите стават все по-редки, което показва, че навярно животното е на изчезване.

Китообразното с множество гърбици може да се причисли към древните китове (Archaeoceti). В подкрепа на това мнение са китоподобната окраска, хоризонталната опашка от два дяла, липсата на видими задни крайници и евентуалните костни пластини по кожата. Освен това се предполага, че скелетната конструкция на някои членове от семейството на древните китове им позволява да издигат предната част на своето тяло, както постъпват понякога китообразните с множество гърбици.

4. ДЪЛГОВРАТ ТЮЛЕН (94 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— дълъг врат

— малка тюленоподобна глава

— огромно тяло без видима опашка

— четири големи перки

— вертикални вълнообразни движения.

Вероятно това животно е покрито с дебел пласт тлъстини, който причинява известна промяна във външния му вид, когато при движение на тялото образува една, две или три големи гърбици. Главата е малка и прилича на главата на куче или на тюлен; тя се удължава видимо с остаряването на животното. Очите са малки. Често пъти очевидците споменават за две малки рогчета. Навярно това са месести израстъци, които помагат при дишането или пречат на образуването на мехурчета при издишване под водата, които могат да ограничат видимостта на животното. Шията е дълга и гъвкава. В чиста вода или при случайни срещи на брега се виждат два чифта перки. Липсва ясно очертана опашка, но в дадени случаи задните перки могат да приемат формата на опашка от два дяла, както при тюлените. Отдалече и когато е мокра, кожата изглежда гладка, но при вглеждане отблизо се вижда, че тя е доста грапава и покрита с нещо, което напомня груба козина. Понякога на петна, тя е тъмна по гърба и по-светла около корема. Дължината е в границите от 9 до 21 метра.

Животното плува много бързо със скорост до 35 възла; следователно то е вероятно хищник и се храни с риба. Понякога след него остава мазна диря по повърхността на водата.

Среща се из целия свят с изключение на полярните морета, а съотношението между броя на срещите и особеностите на климата показват, че то обича топлите, но не горещи части от Световния океан.

По всяка вероятност това същество трябва да се отнесе към перконогите. За това говорят перките или крайниците с плавателна ципа, липсата на опашка и скоковете, които напомнят за движението на морските лъвове на суша в малкото случаи, когато животното е било забелязвано на брега. В допълнение трябва да се посочи и мазната диря, която е характерна за перконогите.

5. КИТООБРАЗНО С МНОЖЕСТВО ПЛАВНИЦИ (26 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— голям брой странични плавници

— броня, вероятно разделена на сегменти

— вертикални вълнообразни движения

— китоподобен фонтан

— гребен по гърба.

Най-характерният белег на това животно са плавниците, които стърчат от двете му страни. Навярно това са телесни израстъци, а не същински плавници; те са извити напред и е почти сигурно, че повишават стабилността му във водата. Главата е малка, с широка уста и изпъкнали очи; свързана е с тялото посредством къс, тънък врат. Кожата е гладка и покрита с костни плочки, които вероятно пазят тялото като броня. За това говорят и случаите, когато по животното е било стреляно с корабни оръдия, както постъпил военният кораб „Аваланш“ в залива Алонг през 1897 година. В някои съобщения се споменава и за гръбните перки. Но това може да е гребен по гърба на съществото или единият от двата реда странични плавници, зърнат бегло при обръщането му. Петнист, то има малка, хоризонтално разположена опашка. Дължината на тялото му е между 15 и 21 метра.

Китообразното с множество плавници плува с вертикални вълнообразни движения, а при завой очевидно трябва да се обръща „по хълбок“.

В почти всички съобщения се посочва, че то изхвърля Фонтан подобно на китовете и дишането му се чува на известно разстояние. Когато го преследват, животното може да достига скорост от 10 възла.

Това китообразно се среща предимно в най-горещите места по света, където средната температура е около 30 градуса Целзий. В два от случаите били забелязани двойка животни: веднъж — в залива Алонг, в Индокитай веднъж — недалеч от бреговете на Сомалия.

По всяка вероятност този вид е свързан със семейството на китовете. За това говорят гладката кожа, хоризонтално разположената опашка и шумното дишане. Дермалната костна броня, месестите плавници и късият, тънък врат са характерни за древните китове (Archaeoceti). Следователно китообразното с множество плавници е потомък на тези китове, така както са Китообразното с множество гърбици и Гигантската скандинавска видра.

Следващата група морски змейове се отличава с белези, характерни за влечугите.

6. МОРСКИ ГУЩЕР (9 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— крокодилоподобна външност

— дълга глава и челюсти със зъби

— люспи по някои части на тялото

— дълга и мускулеста опашка

— плува с хоризонтални вълнообразни движения.

Животното има форма на влечуго и прилича твърде много на крокодил или алигатор, но дължината му е над два пъти по-голяма от дължината на най-едрия известен представител на тази група. Главата е с изпъкнали очи, устата е изпълнена със зъби. То има два чифта крака или крайници с плавателна ципа и мощна опашка, която мята наляво-надясно във водата. В по-голямата си част то е гладко; само на отделни места по кожата се виждат люспи или нарастъци.

Изглежда, че животното предпочита топлите води: Индийския океан, Тихия океан и по-топлите райони на Атлантика, но често пъти е било забелязвано и в най-дълбоките части от Световния океан, на хиляди мили от сушата.

През мезозойската ера, завършила преди около 70 милиона години, имало три групи морски влечуги, чийто потомък навярно е и това същество. Те са познати като талатозухии, кронозаври и мозазаври. Първите от тях са ранна форма на същинския крокодил, добре пригодена за живот в морски условия. Дължината им достигала 15 метра; имали огромни перки, а при някои видове се срещала и рибоподобна опашка. Кронозаврите били мореходните потомци на нотозаврите, тоест на онази група, от която произлезли и плезиозаврите. Тяхната дължина стигала до 12 метра. Мозазаврите били може би най-високоразвитите големи морски влечуги. Те спадат към по-късно еволюирала група и били изключително добре пригодени за живот в морски условия, гръбначният им стълб бил устроен така, че правел възможни широките странични движения, с които те във водата, без да прибягват до помощта на костите на черепа, се отличавали с изключителна якост, което говори, че мозазаврите можели да потъват на голяма дълбочина. Най-едрите известни видове достигали дължина от дванайсет метра. Навярно една от посочените три групи влечуги е оцеляла до наши дни, като най-вероятният кандидат е мозазавърът. Последната голяма група морски змейове, изглежда, спада към рибите.

7. ГИГАНТСКА ЗМИОРКА (25 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— липса на забележима връзка между главата и врата отсъствие на крайници

— заострена опашка

— змиоркоподобна окраска

— изправяне над водата и падане, придружено от силен плясък.

Гигантските змиорки спадат към една твърде разнолика група, понеже срещнатите нейни представители се различават много един от друг. (Единствените общи белези са гладката кожа, главата, слята непосредствено с врата, и дългата опашка, която завършва с остър връх.) Главите на някои от тях са сплеснати, а на други са заострени като главата на мурената и на други по-едри видове риби. Навярно устата на някои е разположена на главата, а при други — на корема. При едни окраската на гърба е тъмна, а отдолу на туловището е бяла; при други — особено при средиземноморската разновидност — тялото е изпъстрено от петна. В някои съобщения се споменава за мек и полупрозрачен гръбен плавник. В други разкази на очевидци се говори и за гръдни плавници, но фактът, че тези подробности отсъствуват от някои съобщения, е доказателство, че плавници или липсват, или са твърде малки и прилепват до тялото. Дължината на гигантската змиорка е в границите от 6 до 30 метра.

Често пъти гигантските змиорки излизат на повърхността на водата, а понякога срещите стават при драматични обстоятелства: те са ранени, гърчат се в агония или се бият с други животни като китовете например. Телата на змиорките са изключително мощни. Понякога те се изправят над водата и падат обратно със силен плясък, така както постъпват и познатите видове змиорки. Навярно те са дълбоководни обитатели, тъй като се срещат навсякъде по света, а само петнистите видове са типични за Средиземноморския басейн.

Може би някои членове от тази група са по-скоро гигантски змиоркоподобни хрущялни риби, отколкото същински змиорки. Известни са някои идеи, които потвърждават това предположение, и за тях ще стане дума в следващата глава.

Дотук бяха посочени седемте основни групи морски змейове. Остава да бъдат разгледани още два вида, но откъслечните срещи с тях не дават възможност за изводи. Може би става дума за неточни наблюдения на вече познати морски животни, макар че това изглежда неправдоподобно.

8. ГИГАНТСКА ПОПОВА ЛЪЖИЧКА (5 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— форма, напомняща в общи линии грамадна попова лъжичка

— дълга заострена нераздвоена опашка

— окраска с черни напречни ивици.

Животното прилича на огромна попова лъжичка, оцветена в жълто с черни ивици отстрани, а понякога и черна ивица по гърба. Главата се слива непосредствено с тялото, а опашката е много дълга и напомня ремък на камшик. Навярно дължината на тялото е между 18 и 60 метра.

По всяка вероятност това животно обитава предимно Индийския океан и Тихия океан. Срещано е най-вече през лятото. Следователно, то предпочита топлите води.

Много е трудно да се направи дори предположение за семейството, към което спада гигантската попова лъжичка. Изглежда, че не може да става и дума за бозайниците и влечугите. Може би е земноводно, макар че и това е твърде съмнително, тъй като не съществуват познати на науката морски земноводни. Причината се крие в кожата на земноводните животни, която е изключително чувствителен орган; той взема участие при дишането и не би могъл да функционира в морската вода без чувствително приспособяване. Най-вероятно става дума за някаква хрущялна риба, подобна на огромен непознат скат.

9. ГИГАНТСКА МОРСКА КОСТЕНУРКА (4 вероятни срещи)

Отличителни белези:

— подобна на огромна костенурка.

За това животно не може да се каже почти нищо. Малкият брой срещи не позволява дори да бъде признато съществуването му. Разбира се, неговото „битие“ е напълно възможно: би могло да се приеме, че това животно е потомък на гигантската древна костенурка (Archelon) от мезозойската ера.

Аз прибавих още две категории към разгледаните дотук.

10. НЕПОДЛЕЖАЩИ НА КЛАСИФИЦИРАНЕ (11 вероятни срещи)

Тук спадат срещите с толкова необикновени същества, че не може да се намери каквото и да е обяснение (при условие, разбира се, че съобщенията са достоверни). За една подобна среща се разказва в следващата глава.

11. НЕОПРЕДЕЛЕН УДЪЛЖЕН ЕКЗЕМПЛЯР (39 вероятни срещи)

Към него са отнесени животните, които могат да бъдат причислени както към дълговратия тюлен, така и към гигантската змиорка поради неясноти, причинени от: отдалеченост на обекта, лоша видимост или непълно описание.

Аз си давам сметка, че предложената до тук класификация може да бъде подложена на критика, в частност — на критика, черпеща основания от поведението и навиците на вече известните ни животински видове. Така например онези, които не са съгласни с теорията за перконогите, могат да кажат, че познатите видове тюлени излизат почти винаги на брега по време на размножителния период или когато раждат своите малки, но за тях е характерно любопитството и милият нрав, които очевидно липсват на водния кон и Дълговратия тюлен. Има множество подобни въпроси, но аз считам, че ние трябва да сме особено внимателни, когато изграждаме предположенията си за същността на непознати животни, използвайки само познанията за начина, по който живеят известните на науката видове. Много животни са се приспособили по начини, които биха ни се сторили невъобразими, ако не са били улавяни отделни екземпляри или ако не сме наблюдавали поведението им в зоологическите градини. Настоящата глава е изградена преди всичко върху неподлежащата на обсъждане физиология на морските змейове. Освен това аз мисля, че след като свидетелското показание на някой очевидец е вече прието с доверие, ние не трябва да изопачаваме или да тълкуваме по друг начин нещата, описани в него. Така например Морис Бъртън, след като приел за възможно съществуването на гигантската змиорка и вярвайки, че то е много по-правдоподобно от съществуването на много други непознати дотогава огромни морски бозайници, си служи с нея, за да даде обяснение на срещите с китообразното с множество гърбици, станали край бреговете на Америка. Той настоява, че редицата от големи гърбици по повърхността на водата принадлежи на гигантска змиорка, която плува на едната си страна. Това е една остроумна теория, но тя просто не съвпада с показанията на очевидците. Според тях неподвижните, твърди гърбици били част от животното с ясно очертан врат и глава, което плувало с вертикални вълнообразни движения.

Аз се надявам, че дори и да не е съгласен с предложената тук класификация, читателят ще приеме възможността да съществуват поне някои видове морски змейове. И все пак, има ли достатъчно сериозни доказателства за това тяхно съществуване? Този въпрос е разгледан в следващата глава.