Московска афера

Бележка на автора

Московска афера е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на въображението на автора или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с реални личности, били те живи или мъртви, с бизнес начинания, компании, събития или места, е напълно случайна.

Картината на Мери Касат, „Две деца на плажа“ не съществува в действителност и затова не може да бъде фалшифицирана. Ако съществуваше обаче, щеше да прилича поразително много на една картина, наречена „Деца, играещи на плажа“, която е изложена в Националната художествена галерия във Вашингтон. Посетителите на френския ски курорт Куршевел напразно ще търсят хотел „Гран“, защото той също е измислица. Авиокомпания „Ривиера“ е плод на въображението ми, освен това си позволих да променя разписанието на полетите, за да съответстват на историята ми. Новодевичето гробище е описано достоверно, както и „Дом на набережной“, въпреки че в днешно време далеч не е толкова зловещ, колкото съм го представил. ФСБ действително е Националната служба за сигурност на Руската федерация и многобройните й прегрешения са широко отразени. Искрени извинения на директора на отдела за импресионистично и модерно изкуство в аукционна къща „Кристис“, Лондон. Сигурен съм, че няма нищо общо с Алистър Лийч. Освен това, доколкото ми е известно, ЦРУ няма тайна квартира на Ен Стрийт в Джорджтаун.

Списание „Московская газета“ не съществува, но за съжаление заплахата над руските журналисти е съвсем реална. Според Комитета за защита на журналистите, четиридесет и седем репортери, редактори, телевизионни оператори и фотографи са били убити в Русия от 1992 г. насам, което я нарежда на трето място сред страните, където е опасно да си журналист, след Ирак и Алжир. Четиринадесет от тези убийства са били извършени по време на управлението на руския президент Владимир Путин, който започна методично да ограничава свободата на пресата и политическото несъгласие, след като дойде на власт през 1999 г. На практика всички убийства са били поръчкови и малка част от убийците са били заловени и дадени под съд.

Най-известният руски журналист, убит по време на управлението на Владимир Путин, е Анна Политковская, която бе застреляна в асансьора на жилищния й блок в Москва през октомври 2006 г. Открит критик на режима, Политковская се канела да публикува скандален материал за мъчения и отвличания, извършени от руски военни и от руските служби за сигурност на територията на Чечня. Путин заяви, че Анна Политковская е човек с „минимална значимост“, и не си направи труда да отиде на погребението й. На него не присъства нито един представител на Кремъл.

Шест месеца след убийството на Политковская, Иван Сафронов, високоуважаван военен журналист, работещ за вестник „Комерсант“, бе намерен мъртъв в двора пред жилищния му блок в Москва. Руската полиция твърди, че се е самоубил, като е скочил от прозорец на петия етаж, въпреки че той е живеел на третия. Докато правех проучване в Москва, научих, че Сафронов се е обадил на жена си на път за вкъщи, за да я уведоми, че ще се отбие да купи портокали — нещо, което един самоубиец едва ли би направил. По-късно портокалите били намерени разпилени на стълбището между четвъртия и петия етаж; там била и шапката на Сафронов. Според свидетели, журналистът останал жив няколко минути след падането и дори се опитал да се изправи. Но не успял да дочака линейката на московската Бърза помощ, която пристигнала чак след трийсет минути. „Очевидците“ сметнали, че Сафронов е паднал от отворен прозорец по време на пиянски ступор. При аутопсията обаче в тялото му не били намерени следи от алкохол и наркотици.

Ако жестоката смърт на Иван Сафронов не е настъпила в резултат на самоубийство, тогава кой го е убил и защо? Също като Анна Политковская, Иван Сафронов явно е разполагал с информация, която правителството на Владимир Путин не е искало да направи достояние пред света — по-специално плановете на Русия да продаде модерни бойни самолети и ракети на близкоизточните си съюзници Иран и Сирия. За да си осигурят правдоподобно оправдание, от Кремъл заявиха, че продажбата е била извършена от трафикант на оръжие от Беларус. Сафронов уж бил потвърдил подробностите около продажбата по време на пътуване до Близкия изток няколко дни преди да умре.

Безразборните продажби на руско оръжие в Близкия изток са документирани. Това включва и дейността на „частни“ руски трафиканти, един от които е Виктор Баут. Твърди се, че „търговецът на смърт“, както наричат най-известния контрабандист на оръжие в света, е продавал оръжия на най-разнообразни клиенти, в това число и на привърженици на „Хизбула“, на талибаните и дори на поделения на Ал Кайда. През 2006 г. Министерството на финансите на САЩ конфискува един от самолетите на Баут и замрази авоарите му. През март 2008 г., когато довършвах този ръкопис, той бе арестуван в луксозен хотел в Банкок от американски агенти под прикритие. Баут е обвинен, че е договорил доставката на оръжие — в това число модерни преносими противосамолетни ракети — на стойност милиони долари за бунтовници от FARC75. По времето, когато пиша тези редове, той се намира в един тайландски затвор, където очаква да бъде екстрадиран в Съединените щати и подведен под съдебна отговорност.

И накрая няколко думи за заглавието. Много от нас са се запознали за пръв път с термина „московски правила“, докато са чели класическия шпионски роман на Джон льо Каре „Хората на Смайли“. Въпреки че брилянтният господин Льо Каре е измислил голяма част от речника на своите шпиони, така наречените Московски правила са реално съществуващи оперативни принципи от времето на Студената война, които са в сила и до днес, независимо че Студената война би трябвало отдавна да е приключила. Можете да откриете писмени варианти на тези правила в различна форма и на различни места, въпреки че от ЦРУ, изглежда, не са сметнали за необходимо да ги запишат на хартия. Разполагам с информация от служител на Управлението, че правилото, цитирано в епиграфа на този роман, е съвсем точно и се използва при обучението на американските шпиони. За съжаление, същите правила са принудени да следват и журналистите в Русия — поне тези от тях, които се осмеляват да мислят различно от новите господари на Кремъл.