Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

КОРЕНИ НА СЕКСУАЛНОСТТА

Съществена предпоставка за разбиране на човешката сексуалност е схващането на човека като обществено същество. При това не бива да се забравя, че човекът се е издигнал от животинския свят сам, чрез колективен труд. Биологични закономерност от предчовешката му история обаче са останали да действуват у него.

Един основен, присъщ на всички живи същества — растения, животни и хора — принцип е принципът за единството им с околната среда. Условията на околната среда и техните промени формират жизнения процес и дават на базата на вече съществуващото нови градивни елементи за крайно разнообразните форми на съществувание на живата материя. От гледна точка на дадения организъм, който остава жизнеспособен и се размножава, този принцип се проявява като приспособяване към естествената, а по-късно и към социалната среда.

Историята на възникването на сексуалността ни връща назад до ранните форми на живота. Една особеност на всички живи форми на материята е, че те се намират в непрекъсната обмяна на веществата с околната среда. При наличие на достатъчно „хранителни вещества“ въз основа на вътрешни биохимични закономерности те показват склонност към растеж по дадена форма (жизнена матрица). При променени условия те или загиват, или намират възможност за приспособяване чрез диференциране на жизнената матрица. Тази нова, променена форма на живот става от своя страна основа на по-нататъшен растеж, размножение и диференциране. Дълго преди диференцирането на растителните и животинските организми временното престояване в непосредствена близост на едноклетъчни живи системи ги е довело до размяна на аминокиселини и те станали по-приспособими към изменящите се условия на околната среда. Именно тези системи са преживявали.

По този начин феноменът, означен като копулация, бил закрепен у всички преживяващи системи. Можем да кажем, че в аминокиселините жизненият „опит“ на даден животински вид се е манифестирал под формата на наследствена информация.

Възникването в условията на непрекъснато взаимодействие с околната среда на многоклетъчните живи организми довело до разделение на функциите между различните клетки на организма. Зародишните клетки (гамети) натрупали наследствена информация в голямо количество. Когато такива клетки се съединявали, възниквал нов, понякога по-добре приспособен живот. По такъв начин свързването на семенната клетка с яйцеклетката станало главен принцип на размножението и развитието на по-висши системи.

Преди да се развият организми, които се отличават с присъствие само на мъжки или само на женски полови клетки, се появили живи същества, които едновременно съдържали двата клетъчни вида. Разделнополовите форми на организация на живата материя се оказват в историческото развитие на висшите организми (филогенеза) по-способни за приспособяване.

Както цялостните организми, така и отделните им части в резултат на непрекъснато взаимодействие с околния свят са се променяли и само тези от тях са преживявали и са се размножавали, които са се оказвали по-приспособими, по-жизнеспособни.

В резултат на такива модификации се образували органи, специализирани да образуват полови клетки и да улесняват тяхното сливане. Сливането на семенната клетка с яйцеклетката става основно условие при всички живи системи за продължаване на тяхното съществувание в поколенията.

За висшите животински видове и човека това явление се превръща в основа на сексуалността, тъй като прави сношението необходимо.

Преди да можем да обясним изработилия се в историческото развитие полов нагон, трябва да разгледаме една втора система за приспособяване. Вече споменатата и предизвикана от взаимодействието с околната среда специализация на отделни клетъчни групи в многоклетъчните организми на основата на дразнимостта на живата материя, довела до образуването на нервните клетки. Те се обединили посредством своите клетьчни израстъци в нервната система, която при всички животински видове и при човека анализира дразненията, идващи от околната среда, и управлява дейността на всички групи клетки и техните функционални системи (например двигателния апарат). При продължително действие на едни и същи дразнители станало възможно да възникнат автоматично протичащи реакции, които влезли в наследствено предаващия се код на дадения животински вид.

Вътре в самата нервна система се оформила една „централа“, която гарантирала управленческите и регулационни механизми на индивидуалното приспособяване спрямо изменящите се условия на живот.

Съществуващите отделно едно от друго живи същества от един и същи вид, но с различен пол, могат да се събират по двойки само когато нервните елементи на животното се възбудят от дразнения, изхождащи от неговия партньор. Нервната система ги преработва като възбуда, дава импулси до двигателния апарат и половите партньори се събират. Едновременно тя активира половите органи на базата на анализираните дразнения така, че те се подготвят за сношение.

В този ред на мисли става ясно, че от гледна точка на непрекъснатостта на живота през поколенията разделнополовите организми представляват едно жизнено единство, в което заложените в жизнената матрица сексуални автоматични реакции могат да се реализират само в общуването помежду им. Тъй като детерминираното в историческото развитие поведение управлява цялостния жизнен процес на един животински организъм, сношението има значение на важен хармонизиращ елемент в живота на индивида.

Различните форми на ембрионалното развитие при различните живи същества — снесените и оставени на слънчевата топлина яйца, мътенето от един от партньорите или развитието на зародиша в организма на женското животно — са само модификации на приспособяването. Те определят и различното устройство на половите органи в различните животински видове. За разбиране на половия нагон у човека обаче трябва да се знае, че още в животинския свят съществува принципиална разлика между сексуалност и размножение. У животните не съществува инстинкт за размножение, а само нагон към съвокупление с партньора, който се изразява във взаимна готовност за възбуда и се опосредствува чрез нервната система. Размножаването се базира на органи и системи, които изработват семенни клетки, респективно яйцеклетки, и които или изтласкват оплоденото яйце, или могат да го задържат в тялото и да го изхранват по време на неговото развитие. Съвокуплението и нагонът към него са предпоставка за размножаването на висшите организми, а органите за съвокупление и за размножение са взаимно свързани. Но нито едно живо същество с изключение на човека не желае да продължава своя род, не може да използува съзнателно съвокуплението за размножаване или пък да избягва последното. Мътенето в животинския овят също няма отношение към половите рефлекси. То е един възникнал отделно от тях елемент на жизнената матрица, който както всеки друг е резултат на филогенетичните процеси на адаптацията.

Сега ние можем да твърдим, че:

1. В процеса на биологичното развитие както половите органи, така и начинът на ембрионалното развитие са се оформяли с оглед на приспособимостта на организма, т.е. „целесъобразно“ от гледна точка на резултата.

2. Женските и мъжките полови органи на определен животински вид са, както и разделнополовите организми, елементи на едно-единствено жизнено единство.

3. Съвокуплението и размножението са различни процеси. Половият нагон като функция на нервната система е филогенетически дълбоко запечатан в жизнената матрица. Той се предизвиква от дразнители, произхождащи от животното партньор и се опосредствува чрез нервната система.

4. Във всички стадии на развитие на живота след разделянето на половете нервната система участвува в акта на съвокуплението: в сближаването на партньорите, в пряката подготовка на половите органи за акта, в усещането за съпреживяване и в последвалото като резултат хармонизиране на жизнения процес.

Вродените полови рефлекси, съзряващи у различните животински видове в различни срокове след раждането, се „събуждат“ в мъжкото животно от дразнения, произлизащи от полово зрялото женско животно и възприемани посредством сетивните органи. Така се формира поведението, което независимо от резултата може да бъде наречено „ухажване“.

Тези „ухажвания“ (разбира се несъзнателни) подготвят полово зрялото женско животно за съвокупление. Когато млади полово зрели животни се съвокупят веднъж, силата на задоволения нагон и по-специално оргазъмът свързва в кората на главния мозък всички едновременно възприети цветни, мирисни, слухови или вкусови дразнения с намиращите се в центъра на съвокуплението „вродени“ полови рефлекси в условни полови рефлекси. При по-стари животни това поведение се предизвиква вече от отделни дразнители, които през кората на главния мозък предизвикват възбуда в центъра на съвокуплението, намиращ се в междинния мозък. Така се освобождава тренираната вече съвместна дейност на няколко органи и системи.

В съвокуплението тези условни полови рефлекси се закрепват от приятното усещане, наричано „оргазъм“. За висшите живи същества това е един необходим, присъщ, хармонизиращ жизнения процес елемент.

РАВНОПРАВНОТО ПАРТНЬОРСТВО НА МЪЖА И ЖЕНАТА

Ако искаме да хвърлим светлина върху всички жизнени проблеми, към които принадлежи и въпросът за правото на човека на полово задоволяване, трябва да се запознаем с трудната работа на безброй човешки поколения за достигане до понятието за качество на човешкото съществувание. Би трябвало да знаем, че както Карл Маркс някога е казал „За човека най-висшето същество е човекът“, от това следва, че „На човека трябва да се осигурят човешки условия за живот“. Човекът като обществена същество е продукт на обществото и същевременно творец на всички блага, вкл. и на своите собствени. Природните богатства (напр. въглищата, желязото, петролът) добиват стойност за човека едва след като той ги открие, изкопае и използува.

Оттук следва, че само участието на всеки човек в общественото разделение на труда позволява разгръщането на личността му. В този смисъл става ясна недостойната роля, която по-раншните обществени формации предопределяха на жената. В Средновековието учени и духовници са умували сериозно над проблема, дали жената трябва да бъде причислена към хората или не. Който е проследил общественото положение на жената в историята, не се учудва, че е било възможно да възникнат такива въпроси. „Жената и работникът са били подтискани от стари времена“ — писа Бебел.

Възникването на частната собственост и узряването на патриархата фактически довели до това, че в съответните общества жената функционирала като вещ и полово притежание. Тя станала прислужница на мъжа, подобна на един вид „домашно животно“ (Салер). В някои области на Индия допреди стотина години тя била изгаряна заедно с него, когато мъжът й, — неин собственик — умирал. По-рано Ислямът я осъди на пленничество в харема до края на живота. Можело е и може в някои народности тя да бъде купувана и продавана като вещ. Тя не е създадена само за удоволствие на мъжа, но и до днес трябва да търпи удари от него. Във всеки случай тя е трябвало да го слуша и до ден днешен в много страни чрез законите и брака тя му е подвластна.

От проучванията на Мийд знаем обаче, че „повечето свойства на характера, които обикновено се определят като мъжки или женски, са също така малко свързани с пола, както например облеклото, обноските и накитите, които в определени култури обществото е предписвало на единия или другия пол“. Авторката посочва, че поведението на половете и техните взаимоотношения се определят от ролята, която обществото им е наложило. От примера на известни жени от по-ранните столетия може да се съди, че жената е могла да развива своята личност само дотолкова, доколкото са й позволявали да се образова и да действува. Там, където обществото е ограничавало образованието и професионалната дейност на жените, те са били обективно безправни. Предоставена на мъжа и зависима от него духовно, икономически и юридически, жената е оставала настрана от производствения и културния живот. Ние бихме игнорирали фактите, ако искаме да приемем, че тази съдба на жената днес е ликвидирана навсякъде.

Не може да не се признае, че жената като домакиня и майка често работи повече и по-тежко от някой мъж в неговата професия и чрез своя решаващ принос във възпитанието на децата допринася много за културното развитие на обществото. Където обаче на нея е предоставена само тази роля, на разгръщането на нейната личност, на правното и признание и на самочувствието и са поставени граници, които препятствуват развитието и на брачните отношения.

Мнимата малоценност на жената и пониженото самочувствие са й били изкуствено натрапени и са произлезли от нейното реално място в обществото. Разбира се, имало и има и при тези условия добри и хармонични бракове, в които жената се радва на човешко внимание и пълно признание. Но те се дължат на образаванието й и на възможностите й за избор. От тях са произлезли изискванията към мъжа и към неговото държание, а не от обективните обществени отношения. Simone de Beauvoir казва: „От най-старите времена на патриархата те (мъжете) намериха за полезно да държат жената в състояние на зависимост; техните закони бяха насочени срещу нея.“ И на друго място: „Икономическата привилегия, която притежават мъжете, тяхното социално значение, предимството на омъжената жена (пред неомъжената), ползата от мъжката закрила, всичко това довежда жените дотам, че те горещо желаят да се харесат на мъжете. Общо взето, те се намират още в състояние на подчиненост. От това следва, че жената не се признава и не се цени като личност, а като това, което тя е в очите на мъжа.“

Всички тези констатации достигат връх в познанието, че развитието на личността на всяка жена зависи от нейното пълно обществено равноправие. Само там, където има еднакви възможности за развитие и използуваме на нейните способности, където тя поставя високи изисквания към живота, жената ще използува съответни критерии и при избора на своя партньор.

Професионалната дейност на жената в развитото социалистическо общество не е израз на повишена нужда от работна сила или само средство за достигане по-висок жизнен стандарт в семейството. Тя съдържа за всяка отделна жена значението на една обективно и субективно осмислена обществена дейност, едно разгръщане на нейната личност и заедно с това — развитие на отношението й към мъжа и към децата. С други думи, правото на професионален труд е основна предпоставка за среща на равноправни хора и в любовта.

Затова в социалистическата конституция на ГДР се казва: „Мъжът и жената са равноправни и имат еднакво юридическо положение във всички области на обществения, държавния и личния живот. Поощряването на жената, особено в професионалната квалификация, е обществена и държавна задача.“ „Уважението и защитата на достойнството и свободата на личността са задължения за всички държавни органи, всички обществени сили и всеки отделен гражданин.“ „Свободен от експлоатация, подтискане и икономическа зависимост, всеки гражданин има еднакви права и разностранни възможности да развие своите способности в пълен размер и по свободно решение да разгърне безпрепятствено всичките си сили за благото на обществото и за своя собствена полза в социалистическото общество. Така той осъществява свобода и достойнство на своята личност.“

Признаването на равна нравствена стойност на всеки човек означава да се признае равностойност и право на еднакво уважение на половете. Равностойността обаче не трябва да се смесва с еднаквост. Половете са съвсем различни. Тази разлика изпъква не само в различните физиологични функции при размножението, но засяга дълбоко психичната структура, света на чувствата и преживяванията на мъжа и жената. Точно поради тази нееднаквост нараства онова напрежение, което влече половете един към друг, за да търсят и намират един в друг своето допълнение.

Ние сме съгласни с Битигхьофер и Мисгелд, че въпреки всичко телесно и психическо, което различава мъжа от жената, най-важното човешко качество е общо за тях — те са обществени същества. Техните нужди, интереси и цели са определени по един и същ начин от обществото и класата, на която принадлежат. Затова разликите между половете не са обективни основания за различна нравствена оценка на мъжа и жената. Само някои отклонения в дееспособността на жената са природно обусловени и не бива да бъдат пренебрегвани поради криво разбрано равноправие. Други, все още проявяващи се разлики, например в научнотехническите способности и постижения на мъжа и жената, не се коренят във вечната „същност на жената“. Те са резултат от идеологическото въздействие на подчиненото положение, което е било определено на жената в обществения живот в продължение на векове и от пониженото самочувствие, което е било погрешно възпитавано у нея от околната среда. Размерът на нравствената стойност на един човек се определя не от неговия пол, а от неговите заслуги като личност при решаване на обществени задачи, при формирането на неговия индивидуален живот.

В обичайните отношения на взаимна любов равноправието на мъжа и жената означава, че те взаимно си помагат да израснат като всестранно развити личности със здрав характер. Преди всичко в брака е необходимо да се регулират всички дела в съвместния живот и развитието на личното в двустранно разбирателство. Мъжът е задължен да бъде внимателен и да е готов да помага, за да може жената да съчетае професионалното развитие и обществената си дейност с майчинството. Възпитанието на децата задължава еднакво двамата родители. Равноправието в отношенията между половете по-нататък означава:

• че вече не е валиден старият, частнособственически принцип „Жената е подвластна на мъжа“;

• че в любовта и брака жената има еднакво право на начин на живот, формиран според нейната индивидуалност;

• че и в половите отношения жената не е само обект на мъжа, а има същото право на задоволяване, както и той;

• че в любовта не бива да има егоизъм, а двамата да вземат и да дават по равно.

Ленин казал в един разговор с Клара Цеткин: „В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното…“

По-нататък ще разгледаме последователно даденото от природата и култивираното.

ПРИРОДНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА (ПОЛОВИ КЛЕТКИ, ХОРМОНИ, ПОЛОВИ ОРГАНИ, ТЕЛОСЛОЖЕНИЕ)

Диференцирането на човека на мъж и жена, свързано с произхода му от животинския свят, означава още, че във всеки отделен индивид се отразява цялата история на развитието. Съгласно биологичния закон на Хекел всеки човек преминава в своето индивидуално развитие (онтогенеза) не само главните етапи на развитие на живата материя — от едноклетъчно живо същество, през временно съществуване в околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно“. В организма си той има всички степени на образувалите се преди него основни форми на съществуване на живата материя, обединени в една цялостна система, в която всички отделни елементи зависят от жизнената дейност на другите.

Какъв пол ще има плодът на зачатието — детето, след раждането си, се решава още в оня миг, в който се съединяват семенната клетка и яйцеклетката.

Както е известно, нашият организъм се състои от много милиарди клетки. Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви — това са т.нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от една X- и една У-хромозома.

Зрелите полови клетки — мъжката (семенната клетка, спермий) и женската (яйцеклетката, яйцето) — съдържат по време на своята размножителна зрелост само по една хромозома от всяка двойка или общо 23 хромозоми. Яйцеклетката притежава винаги само една полова Х-хромозома. Семенната клетка покрай другите 22, наречени автозоми, съдържа една X- или една У-хромозома; когато половите клетки се съединят при оплождането, отново се комплектува набор от 46 хромозоми. Ако зрялото яйце бъде оплодено от семенна клетка, която съдържа У-полова хромозома, оплодената клетка (зигота) ще съдържа 44 + X + У-хромозоми; от нея ще се развие мъжки зародиш. Ако зрялото яйце се съедини обаче със спермий, който съдържа Х-полова хромозома, зиготата ще съдържа 44 + + X + X-хромозоми, а развиващият се от нея зародиш ще има женски пол. Мъжът не може да избере спермия, съдържащ X- или У-хромозома, който да осъществи зачатието. Затова той няма никакво право да упреква жената, ако тя не му роди дете с искания пол или ако ражда само момичета или само момчета. На науката вече е известно кои жизнени условия са благоприятни или непоносими за двата вида спермии по пътя им към яйцеклетката. Напр. спермиите, които носят У-хромозома, понасят по-зле кисела среда от носителите на Х-хромозома. Бъдещите родители ще могат до известна степен да влияят върху определянето на пола или да увеличат вероятността да имат желаното момиче или момче.

Тестикулите произвеждат точно толкова семенни клетки с Х-хромозоми, колкото и с У-хромозоми. Обстоятелствато, че на 100 момичета се раждат 106 момчета, се приписва на по-голямата подвижност на спермийте, които носят У-хромозома и които поради това достигат яйцето по-бързо от носещите Х-хромозома. Това обяснява съществуващия излишък на момчета в страни като нашата с високо развита охрана на бременността, с добра родилна помощ и грижи за кърмачетата. Излишъкът на жени в някои други страни се обяснява с по-малкия относителен дял на кърмачетата от мъжки пол (особено недоносените), които остават живи, ако, разбира се, причината е биологична, а не резултат на войни.

Още от началото на бременността хромозомният избор на зародиша е мъжки или женски, но в първите шест седмици той не притежава специфични полови белези. Едва по-късно в съответствие с хромозомно програмирания пол се оформят първите прояви на половите органи. У всеки човек остават следи от двуполовия зачатък и след като развитието му бъде завършено. Мъжът и жената притежават елементи от историята на развитието на другия пол. При мъжа видимо свидетелство за това са биологически ненужните му зърна на гърдите.

За да се извърши оплождането, трябва да се срещнат две клетки: мъжката семенна клетка и женското яйце. След като узреят в съответния орган (текстикула или яйчника), те биват изхвърлени и остават жизнеспособни за кратко време. Смята се, че семенните клетки живеят от 48 до 56 часа, докато яйцеклетките запазват оплодяемостта си най-много 16 до 24 часа и умират. След изхвърлянето им във влагалището, спермиите се движат напред с помощта на камшикоподобни удари с опашките си със скорост от 2 до 3 мм в минута. През матката те могат да проникнат в тръбата и там да оплодят яйцето, ако срещата се осъществи до два дни след изхвърлянето им.

Въздействието на продукти от обмяната на веществата на едни клетки върху обмяната на веществата или жизнената дейност на други клетки или клетъчни групи също е част от това стъпало на интеграцията в жизнения процес. Известно е, че хормоните играят роля както по време на половото узряване, така и в половия живот на човека.

Хормоните се състоят предимно от белтъчини с различни молекулни структури. Те се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, подават се в кръвта и по този начин стигат до всички органи. Според химическите си свойства те предизвикват промени в активността на чувствителните към тяхното действие органи и стимулират или потискат клетъчните функции. Съществуват дванадесет жлези с вътрешна секреция. Те отделят многобройни хормони, посредством които си влияят и дори могат буквално да се настройват една друга. Това вече показва, че те са подчинени и на централна регулация.

Някои жлези с вътрешна секреция са от голямо значение за половия живот: за формирането на женските и на мъжките полови белези и за половото влечение. Когато се говори за полови хормони, ние мислим преди всичко за половите жлези (гонади): тестикулите у мъжа и яйчниците у жената. Те задоволяват по-голямата част от потребността от мъжки (андрогенни) и женски (естрогенни) полови хормони. Извън това яйчниците произвеждат и хормони на бременността (гестагени) във втората половина на всеки месечен цикъл и по време на бременността.

В яйчниците и в други жлези с вътрешна секреция у жената се образуват не само женски, но и мъжки полови хормони, а в тестикулите — не само мъжки, но и женски полови хормони. Освен това естрогените и андрогените са близки по химически строеж. От биологична гледна точка никой човек не е изключително жена или мъж — както физически, така и душевно.

Загубата на гонадите не прави от човека безполово същество. Тя води до поява на някои външни белези на другия пол (до „мъжественост“ на жената или до „женственост“ на мъжа), които са друго доказателство за това, че андрогените и естрогените циркулират в кръвта на всеки човек и че те се образуват и извън половите жлези. Това става преди всичко в надбъбречната кора, която при загуба или атрофия на гонадите увеличава производството на хормони и особено на андрогени.

Взаимодействието на хормоните би довело до хаос, ако една от жлезите с вътрешна секреция, хипофизата, не регулираше обмяната им. Като стимулира на определено място и задържа на друго, тя настройва цялата система към потребностите на организма. Тази жлеза, която тежи само 0,6 г, изпълнява регулиращата си функция с помощта на голям брой активни вещества (хормони), които произвежда и излива в кръвта в по-големи или по-малки количества. По такъв начин тя дава необходимите импулси на други жлези с вътрешна секреция. За половите функции имат значение преди всичко гонадотропните хормони (специфичните хормони, които стимулират секрецията на гонадите у двата пола и ускоряват узряването на семенните клетки и яйцеклетките), и хормонът, който стимулира надбъбречната кора. Когато хипофизата престане да функционира, половите жлези атрофират, ако компенсационният им капацитет бъде надхвърлен. Докато обаче хипофизата функционира добре, тя частично може да замества недостигащите хормони на половите жлези.

Гонадите и хипофизата си взаимодействуват според „закона за обратната връзка“. До определена степен те могат взаимно да балансират смущенията и колебанията в секрецията, като включват още една система, принадлежаща към този функционален кръг. Без нея цикълът, който управлява сексуалността, все още не е затворен. Хормоните са един вид сляпо действуващо „гориво“ за половия живот. Неговата регулация се осъществява от нервната система.

Най-напред ще разгледаме женските и мъжките полови органи. След това ще преминем към онези механизми на нервната регулация, с помощта на които ое осъществява половата функция. Познаването на някои подробности от строежа (анатомията) и функцията (физиологията) на половите органи е полезно, дори необходимо за успеха на половата връзка.

Различаваме външни и вътрешни полови органи. Чрез външните се осъществява съвокуплението, докато вътрешните играят по-голяма роля при зачатието.

От външните полови органи на жената най-напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм.4 Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Клиторът играе изключителна роля при половата възбуда и задоволяването на повечето от жените. За половата им чувствителност няма никакво значение, дали размерите му са по-големи или по-малки. Видима е само главичката на клитора, която при възбуда може да понабъбне. Стволът на клитора а понякога и главичката му имат подвижно кожно калпаче. Ритмичното издърпване на калпачето с лек натиск надолу възбужда клитора най-добре.

Пространството между клитора и долния край на входа на влагалището се нарича влагалищно преддверие. То е заобиколено от пещеристи тела, които се намират под кожата на около 1 см дължина и 1 см ширина и при възбуда се напълват с кръв. В това състояние при много от жените те образуват плътна, еластична възглавница, която обгръща вкарания член и доставя на двамата партньори полово удоволствие.

У девствениците входът на влагалището в долния си край е закрит от девствената ципа (химена). Хименът не затваря изцяло входа, както някои мислят, тъй като менструалната кръв не би могла да изтече. При първото съвокупление или при вкарване на пръст, хименът се скъсва радиално. Разкъсването се съпровожда при някои от момичетата от лека болка.

Над входа на влагалището, под клитора, се намира отворът на пикочопровода. Зад влагалището е анусът, чието дразнене води до сексуално възбуждение у някои жени.

Външните и вътрешните женски полови органи са свързани чрез влагалището, което има двойно предназначение. Като орган на съвокуплението то поема мъжкия член и плътно го обгръща. Като орган на размножението то принадлежи на родилния път и поради това е необикновено разтегливо. То е много еластична тръба, покрита с нежна, напречно надиплена лигавица. Непосредствено след входа влагалището е обхванато от пръстеновидни мускули с голям диапазон на разширяване и свиване; заедно с пещеристите тела те нагаждат външната третина на влагалището към вкарания в него член. Много от жените по време на активния си полов живот се научават да управляват тези и някои други мускули, за да ускорят или улеснят оргазъма.

Матката представлява дебелостенен, кух орган с крушовидна форма. Кухината й е покрита с мека, богата на жлези лигавица, която в хода на менструалния цикъл се променя така, че оплоденото яйце може да се загнезди в нея. Ако отделяната всеки месец яйцеклетка не бъде оплодена, горните слоеве на маточната лигавица се изхвърлят с кръвотечение (менструция) навън. Ако бъде оплодено, яйцето се загнездва. С растежа на плода се увеличават размерите на матката. При това в нейните стени се образуват усилено нови мускулни клетки.

Шийката на матката се издава във влагалището. Минаващият през нея канал, затворен с пропущаща спермиите слузна запушалка, завършва там с външен отвор. Непосредствено под него влагалището е леко разширено; там се събира семенната течност. Средата в разширението е алкална, което увеличава подвижността и жизнеспособността на спермиите. Когато семенната течност се излее в дъното на влагалището и жената остане след това в легнало положение, вероятността за забременяване се увеличава, ако е налице оплодяема яйцеклетка. На входа на влагалището обаче киселият влагалищен секрет може да умъртви спермиите.

В дъното на матката, отстрани и отгоре, се вливат две тръби (яйцепроводи), който идват от яйчниците. Те се залавят за яйчниците с помощта на ресни, наричани по-рано „дяволски нокти“. Те улавят отделеното от яйчника зряло яйце, което може да бъде оплодено в яйцепровода до 24 часа след това. Ритмични мускулни движения на стените на тръбата и нейният секрет придвижват бавно яйцето към матката.

В яйчниците още по време на раждането са заложени около 100 000 яйцеклетки. Огромна част от тях загиват. Всеки месечен цикъл узрява само една яйцеклетка. От момента на достигането на полова зрелост до климактериума узряват общо около 400–500 яйца. Освен това в яйчниците се образуват най-важните женски полови хормони.

Половите органи на мъжа са съвсем различни от тези на жената, но техните функции до голяма степен си съответствуват, защото половите органи и на двата пола са се образували от едни и същи зачатъци в зародиша.

Мъжкият полов член (пенисът) като орган на съвокуплението се състои от корен, ствол и главичка. Дължината и обемът му се увеличават значително при полова възбуда. Размерите на члена в спокойно състояние не дават представа за големината му при ерекция. Увеличаването на обема се дължи на пещеристи тела. Те се изпълват с кръв под импулсите на нервната система. Вследствие на кръвонапълването под налягане членът се напряга силно и се изправя. Две пещеристи тела се намират по дължината на ствола. Пикочният канал, който върви по долната страна на пениса и е едновременно път за урината и за семенната течност, е обгърнат от друго набъбващо тяло. Отпред то завършва с главичката. Кожата на главичката е богато снабдена с нервни окончания, чието дразнене води до сексуално удоволствие.

Стволът на пениса е покрит с тънка, подвижна кожа. Тя по-крива изцяло или отчасти и главичката (препуциум). Долната й част е свързана чрез гемче със ствола на члена. Когато пенисът се втвърди, препуциумът стига само до ръба на главичката. Ако препуциумът е много тесен и не може да се издърпа зад главичката, е налице стеснение (фимоза), което може да бъде отстранено оперативно. Ритмичното триене на пениса о стената на влагалището предизвиква нарастващо възбуждение на споменатите нервни окончания, което се „разрешава“ в оргазъма.

По време на утробното развитие тестикулите се намират, както и яйчниците, в коремната кухина. Още преди раждането те слизат в мъдната торбичка. Само там, при температура с 4° по-ниска от тази на вътрешните органи, те могат да произвеждат у полово зрелия мъж оплодяващи спермии. Ако тестикулите не са слезли в торбичката при раждането или наскоро след него, те трябва да бъдат поставени там по хирургически път по възможност, докато детето навърши две години. В противен случай пациентът може да остане безплоден. Двата текстикула имат овална форма, отстрани са малко сплеснати и при възрастния мъж са големи колкото слива. Левият тестикул обикновено изглежда малко по-голям от десния и лежи малко по-ниско в торбичката вследствие на различната дължина на отвеждащите кръвоносни съдове. Тревогата на някои мъже, че тази разлика е някаква аномалия, е необоснована.

Тестикулите произвеждат по-голямата част от мъжкия полов хормон (тестостерон) в откритите от Лайдиг през 1850 г. междинни клетки. В техните каналчета (на брой от 400 до 600 с обща дължина от 150 до 300 м) се образуват мъжките полови клетки (спермиите, семенните клетки, по-рано погрешно наричани „сперматозоиди“, т.е. „семенни животинчета“, понеже се движат самостоятелно като едноклетъчните живи организми). Образуването на мъжките полови клетки започва от момента на половото узряване и продължава до дълбока старост, ако, разбира се, не бъде възпрепятствувано от някои заболявания. Тежките психически травми, напр. смъртният ужас, могат да попречат на узряването на спермиите. През 12 до 13 отвеждащи канали спермиите отиват в многократно извития, 3 до 5 м дълъг канал на намиращия се до текстикула придатък (епидидим). Тук узряването им завършва, след това те отиват в семепровода или се разграждат, когато жизнеспособността им угасне. Зрелите семенни клетки са по-малки от яйцеклетките, чийто диаметър е около 1/10 мм. Състоят се от глава, средна част и опашка.

Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода спермии алкален белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по-подвижни. След това спермиите минават през простатната жлеза (орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността й). Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По-надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техният секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, поддържа семенните клетки свежи и жизнени. При достигане на оргазъма семепроводите увеличават обема си и засмукват спермии от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата ое изхвърля навън на няколко тласъка. В този момент мъжът изживява висше сексуално удоволствие.

Описанието на женските и мъжките полови органи бе съществено опростено, за да стане лесно разбираемо. Върху тяхната функция оказват влияние някои други органи. За ерекцията е необходимо усилено подаване на кръв. То зависи от участието на кръвообращението и по-специално на онези артерии, които довеждат кръвта до пещеристите тела. Подаването на по-големи количества кръв обаче зависи от посменного разширяване и свиване на артериите, което се осъществява чрез нервни импулси. Това означава, че при полова възбуда нервната система взема участие при ерекцията на пениса.

Без „заповедите“ на нервната система е немислимо правилното протичане и на следващите фази (напр. ритмичните потръпвания на члена при оргазъма, контракциите на мускулите в стените на семепровода, на мехурестите жлези, на простатата и пр.), както и половото удоволствие, което се възприема съзнателно във висшите раздели на централната нервна система.

Зависимостта на половата функция от нервната система ни води до още един аспект на човешкия живот: това са онези регулиращи механизми, които настройват една към друга функциите на различните органи.

Преди две хиляди и петстотин години Платон в произведението си „Пир“ накарал комедийния писател Аристофан да разкаже една басня за възникването на любовта. Хората първоначално били двойни същества — едновременно мъж и жена—с четири ръце, четири крака и две глави, двойно по-силни и по-умни. Те се опълчили даже срещу боговете. Тогава Зевс от предпазливост разделил всяко същество на две. Оттогава насам всяко полусъщество — жена или мъж — се стреми да се съедини с другата си половина.

Баснята на старогръцкия философ съдържа рационално зърно: жената и мъжът отколе се привличат. Как науката обяснява това? Кои закономерности пораждат желанието за съединяване с любимия човек и какви механизми го управляват? Един отговор бе вече даден при излагането на корените на половия живот. Друг отговор намерихме във взаимодействието на половите хормони.

Ролята на нервната система като регулатор на жизнените прояви на отделните органи бе вече разгледана. Обяснихме, че важните за запазването на живота реакции спрямо закономерно повтарящите се дразнения от околната среда влизат в жизнената матрица на различните форми на живота. По такъв начин те биват предавани заедно с наследствената информация на всички следващи поколения. За различните автоматично протичащи жизнени процеси, като дишането, кръвообращението, терморегулацията и съня, в междинния мозък се намират специализирани центрове. До тази част на мозъка, наречена още хипоталамус, достига „информация“ по много нервни пътища, водещи от повърхността на тялото или от вътрешните органи до главния мозък и обратно. Хипоталамусът сам образува хормони и задържа или активира работата на хипофизата, чието значение за половите функции вече подчертахме. Тук се намира и т.нар. център на съвокуплението, който управлява половите рефлекси и споменатите нервни реакции в половите органи. Тези реакции се предизвикват непосредствено от импулси, предавани чрез гръбначния мозък. Центърът на ерекцията се намира на равнището на кръстната кост. Оттам по нервен път се предизвиква кръвонапълване на пещеристите тела у мъжа и жената. Центърът на еякулацията се намира в поясната област на гръбначния мозък. Когато възбудата се доближи до кулминационната си точка, нервните клетки на този център изпращат импулси до мускулите на семепровода, респ. на влагалището, и довеждат до изхвърлянето на спермата от мъжа или до потръпването на влагалищните стени. Усещането за по-лова наслада се появява в кората на главния мозък вследствие на обратна информация, минаваща през всички споменати стъпала.

Колкото по-висока е степента на развитието на дадено живо същество, толкова повече половият живот и привличането между половете се регулира от нервната система, и то не само от центровете в междинния и гръбначния мозък, но и от най-висшата управляваща централа, която при човека е достигнала най-висока степен на развитие — от главния мозък. За човека хормоните не са излишни, но губят решаващото си значение за половия му живот. Те правят нервната му система по-чувствителна, подготвят я да реагира на половите дразнения и подпомагат осъществяването на рефлексите при съвокуплението. Затова човек (предимно младият мъж, който е недостатъчно подготвен за половия живот) реагира много бързо с желание, ерекция и еякулация на еротичните преживявания. При липса на хормони сексуалните дразнения биха го оставили равнодушен.

Доминиращото положение на психиката, съзнанието и възпитанието над хормоналните влияния при човека се вижда между другото и от следното: след климактериума, когато производството на хормони в яйчниците престане, или след оперативно отстраняване на яйчниците повечето от жените запазват половото влечение и са способни да изпитват полова наслада при сношение. Това е независимо от факта, че другите жлези с вътрешна секреция недостатъчно компенсират загубата. Половото влечение (либидо) и потенцията на много мъже се запазват, макар и намалени, дори след загуба на тестикулите или на функционалните им възможности, когато те се разбират добре с партньора си и ако дотогава са водили редовен полов живот. Успехът от изкуственото вкарване на хормони при отслабване на половото влечение или при застаряване най-често е далеч под очаквания, особено когато жлезите функционират нормално. Естрогените засилват либидото у жената също само при определени условия. С андрогени това се постига по-успешно. Те обаче могат да доведат при неконтролирана употреба до неприятии странични явления — „мъжественост“ (маскулинизация).

Всекидневният живот дава многобройни доказателства за това, доколко дейността на централната нервна система стои по-високо от тази на жлезите с вътрешна секреция: ние може да желаем страстно някого и да останем съвсем равнодушни към друг; един нежен поглед на любимия човек често запалва желанието мигновено, едно оскърбление може бързо да го потисне. За толкова кратко време нивото на хормоните в кръвта е невъзможно да се промени. Психиката обаче може да влияе върху жлезите с вътрешна секреция и дори да преустанови работата им. За това свидетелствува спирането на менструацията и изчезването на либидото при уплаха, скръб и тревоги. Радостните чувства са в състояние да съживят дейността на ендокринните жлези.

Половият живот на човека, породените от него сексуални потребности и начинът, по който той ги удовлетворява, са по-малко биологична проява, отколкото резултат от историята на неговия живот. Тази история оформя характера му и придава на половите отношения личен оттенък. Съществената част от житейската история на човека зависи от обществените условия. Поради това сексуалното му поведение никога не е само биологически обусловено. Формата му се определя винаги от особените социални условия, които въздействуват на живота на партньорите.

Нека още веднаж с оглед на значението му за разбиране на разгледаните по-нататък полови смущения да обобщим казаното дотук: всички жизнени функции, които протичат извън контрола на съзнанието (дишането, кръвообращението, терморегулацията), имат центрове в междинния мозък. Половите функции не правят изключение. Мозъчната кора обаче ги обединява в една по-висша функционална система и ги възбужда или възпира до степен, необходима за нагаждане към обществените условия и установените от обществото житейски норми. Централната нервна система започва да действува винаги когато е нарушено равновесието между организма и околната среда. Тя коригира поведението на човека и така поддържа или възстановява жизненото равновесие. В клетките на кората на главния мозък се фиксират и оформените от правилно или погрешно възпитание обществени влияния. Субективно ние ги осъзнаваме под формата на чувства, морални понятия и т.н. И тъй като главният мозък управлява и функциите на междинния мозък, включително и на центъра на съвокуплението, сексуалното поведение е резултат от въздействието на общественосоциалните фактори, а не на сляпо действуващи нагони. В съответствие с дадени изисквания човек е в състояние да задържа, да освобождава или да насочва в определено направление сексуалните си желания, т.е. да ги регулира в зависимост от окръжаващата го среда.

От тази гледна точка става разбираемо, че външният образ на човека, цветът на косата му, тембърът на гласа му, изборът на думите и жестовете му са елементи, които определят чувството за симпатия или антипатия към него, и то в зависимост от изживени в детството или юношеството положителни или отрицателни емоции. Ето защо от външния образ на човека произлизат въздействия, коитс предизвикват при мъжа по-силни, а при жената по-слабо изразени полови потребности и реакции.

Като последно звено на естествените различия между мъжа и жената ще разгледаме строежа на тяхното тяло. Преди всичко правят впечатление закръглените, нежни телесни форми на жената в противовес на почти ъгловатата фигура на мъжа. От значение са гърдите на жената. Успоредно с биологичната им функция (кърмене) при повечето от хората те играят роля за взаимната полова стимулация. Гърдите при мъжа са само загатнати. Тазът и седалището на жената са по-широки и те биват причислени към женските прелести. Кожата на жената е по-нежна от кожата на мъжа. Поради това сетивните нервни окончания на кожата й са разположени по-повърхностно. Затова тя обича да усеща и най-фините дразнения на кожата, които се получават при размяната на ласки. От своя страна мъжът изпитва удоволствие, когато гали нежната кожа на жената, покрита само с мъх. Към това се добавя еластичната мекота на подкожната тъкан у жената в противовес на по-грубата кожа и ясно очертаната мускулатура у мъжа. Костният скелет на жената, включително и черепът, е по-нежен. Той се отличава с по-меко очертана брадичка, по-малка челюст и по-малко изпъкнали чело и скули. Затова жената има по-изящно лице. Типът на окосмяването също допринася за общия женствен или мъжествен облик. Жените имат гъста, мека коса. Окосмяването при тях е главно в подмишниците, понякога по подбедриците; окосмяването на Венериния хълм завършва хоризонтално на височината на срамната кост, като образува триъгълник. По-рано брадата се е считала за атрибут на мъжествеността. Напоследък тя отново става все по-популярна. На гърдите и на други места по тялото някои мъже имат окосмяване с различна плътност; то не е козметичен дефект и се харесва на някои жени. Окосмяването на мъжа в срамната област има ромбовидна форма и достига пъпа. Някои смущения в хормоналната обмяна могат да причинят промени в типа на окосмяването.

Благодарение на някои особености на ларинкса гласът на жената е ясен, мелодичен и звучен. Гласът на мъжа е по-нисък и по-твърд. Често пъти индивидуалното в гласа на мъжа се съчетава с характерното за пола в особен тембър, който привлича сексуално някои жени.

Мъжете и жените се отличават по стойката и походката и изобщо — по движенията си. Позата на жената, нейните закръглени, плавни, полюляващи се, подобни на птичи полет движения са много привлекателни за мъжа. Движенията на мъжа са по-тромави, „ъгловати“ и резки. Преоблечените в дрехи на другия пол участници в маскирани балове винаги могат да бъдат разпознати по походката.

РАЗВИТИЕ НА МОРАЛА И НА КУЛТУРАТА В СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА И НА ЖЕНАТА

Всички досега описани реакции на организма и особености на телосложението не са самоцелни. Те имат значение за човешката сексуалност само като физическа основа на нашия емоционален живот. Отреагирването на половия нагон и размножаването са присъщи на животинския свят. В по-малка или по-голяма степен човек съзнателно включва половото влечение в своята цялостна личност, като по този начин и придава присъщ на неговото развитие индивидуален отпечатък.

Развитата в любов полова потребност е придружена от вдъхновение, грижовност, влечение, разнеженост и още много други емоции, които проникват цялото ни същество.

В съвокуплението между двама души винаги намират израз постигнатите или непостигнатите при възпитанието качествени критерии на човешкия, т.е. социалния начин на живот. Във всички обусловени от географската среда и породени от историческото развитие форми на човешкия живот намира отражение онова, което в преходящите поколения благодарение на труда и съжителството е станало част от неговата култура.

Ключ за разбирането на духовните и културните влияния върху сексуалното поведение на мъжа и жената дава степента на развитие на обществената формация. Всеки човек се ражда в определена социална група на обществения строй, расте в нея и се възпитава в духа на господствуващото там съотношение на силите и в съответствие със създадените за неговото съхранение закони. Ако не иска да изпадне в противоречие с този ред, той трябва да се подчини и на моралните норми на социалната група. Когато социалната група, в която той живее, не може да се идентифицира със съществуващата форма на управление (недостатъчно се задоволяват потребностите, обусловени от образованието и от упражняваната професия; идеите прерастват в обществени отношения, които разкриват несправедлива противоречивост в жизнените условия на различните групи и прослойки), тя ще създаде нови, собствени морални норми и ще се стреми да ги реализира поне в своята среда.

Моралните норми не произхождат от един вечно валиден нравствен закон. Те са различни, променят се и служат на интересите на различни обществени групи. По-рано те са служили главно на управляващото малцинство, докато болшинството прозря антагонистичния характер на човешкото битие.

В съзнанието на много хора понятието „морал“ се свързва само със сексуалното поведение. Както обаче видяхме, моралът е съставен от норми за цялостното поведение на човека и неговата социална група. В сексуалната област моралът доскоро поставяше само забрани: „Не смей! — Това е недостойно, разпътно, греховно, неморално!“ Не е чудно, че не една религиозна общност е създавала такива правила, чието съблюдаване противоречи на първичните жизнени потребности на мнозинството. Само по този начин тя е можела да си осигури влияние върху, общо взето, „греховното“ човечество.

Историята показва, че управляващата прослойка никога не се е ограничавала в житейските удоволствия, и най-малко в сексуалните. Поддържана от духовенството, тя е препоръчвала аскетизма, но на бедните. „Моралът или неморалността … е решително класов морал. Господствуващата класа никога не се е опитвала да натрапи своя собствен морал на другите класи, защото това би било отказ от собствените привилегии“ (Левинсон). Лион Фейхтвангер пише: „Никъде другаде бездната между закона и живота не е била по-голяма, отколкото в тази област. Цялото комедийно творчество на епохата черпеше материал от противоречието между естествения нагон и общата практика, от една страна, и законодателството и официалния морал, от друга.“

Всички антагонистични обществени формации допускат в отношенията между половете един „двойствен морал“. На мъжа бе — и все още е — позволено да тълкува свободно сексуалния морал, а от жената се изискваше — и все още се изисква — да го спазва строго. „В почти всички западни култури и до днес съществуват специални сексуални ограничения за жената“ (Гизе, 1968). Някои учени се опитаха да „обосноват“ биологически двойствената нравствена норма. При това, когато е тълкувано особеното положение на жената, не е вземано пред вид общественото й положение. Когато прелестта й съблазняваше, тя бе змията, а мъжът, който търсеше удоволствието — жертвата. Дори Климент Александрийски, считан за свободомислещ теолог, казвал: „Всяка жена трябва да се изчервява при мисълта, че е жена.“ Само преди две столетия били изгаряни „разпътни вещици“, защото били спали с „дявола“; но нито един мъж, лягал с такива „вещици“, не е отишъл на кладата. Дори съвременният език не разполага с понятия от мъжки род, равностойни на понятията „паднала жена“ или „проститутка“.

В сферата на сексуалността моралът винаги е по-консервативен от социалноикономическата структура на обществото, което го е създало. Той крета зад развитието на тази структура, действува дълго време като надживян морал, за да стане най-подир смешен предразсъдък. Често пъти са необходими големи усилия, за да се разчупят традициите и да бъдат създадени нови морални категории, които да ръководят човека и да са в хармония с променените жизнени условия.

Под формата на морални принципи всяко общество създава твърди правила, които поставят половия живот в определени рамки и при необходимост го ограничават. Тези правила не застрашават другите интереси на господствуващите сили в обществото, а ги укрепват. Човек следва нравствените закони с толкова по-голямо усърдие, колкото повече те довеждат до удовлетворяване на индивидуалните му потребности в съзвучие с обществения живот. Ако моралът ограничава или възпрепятствува интимния контакт на партньорите извън това (напр. в брака), той не само ще бъде нарушаван, но ще доведе до такива форми, от които трябва да предпазва: до ненормално или агресивно поведение.

„Двойственият“ морал на съществуващите още антагонистични обществени формации се изявява в отношенията между половете в три характерни форми:

1. В различно морално нормиране и оценка на сексуалното поведение на двата пола: от жената преди брака се изисква непременно целомъдрие, а по време на брака — безусловна съпружеска вярност; на мъжа мълчаливо се позволяват и предбрачни, и следбрачни връзки.

2. В постоянно лавиране между формално признание на официалните морални норми и практическо игнориране на валидността им по отношение на собственото поведение.

3. В противоречие между „теоретичното“ вникване в общественото развитие и свързаните с него необходими норми за поведение, от една страна, и упоритото придържане към надживени вече изисквания на морала.

Нашият социалистически морал трябва да се утвърждава, като преодолява остатъците от непоследователност, неискреност и нечестност на „двойнствения морал“, който в същност е аморалност. При новите форми на общуване между половете ще се изменят съществуващите все още разлики в обичайното сексуално поведение на мъжа и на жената. Енгелс окачестви освободения от експлоатация и потисничество човешки род по отношение на морала му като „поколение от мъже, които никога в живота си не са изпадали в положението да купуват безчестието на жената с пари или с други социални средства за упражняване на власт, и поколение от жени, които никога не са били принудени да се отдадат на мъж не от истинска любов, а от други подбуди, или пък да откажат на любимия си от страх пред икономически последици“.

Високите изисквания на един такъв морал за достойни за човека отношения между половете нямат нищо общо със сексуалния аскетизъм или с прекаленото благонравие. Марксистката етика утвърждава любовта не само като духовна връзка и дълбоко чувство между мъжа и жената, но и като материализирано чувствено изживяване на привързаността при физическата близост. От морал на гледна точка половият живот е оправдан не само като брачна връзка и не само тогава, когато е средство за продължаване на рода, но и като задоволяване на влюбените в една нравствено пълноценна и обществено отговорна взаимна връзка. Удовлетворената любов — тук се включва и половото задоволяване — е съществен елемент на развитието на личността и изява на съществуванието на човека. Тя е една от елементарните потребности на човешкия живот. Бебел е бил на мнение, че „човек би трябвало по нормален начин да задоволява нагона си, който е тясно свързан с неговата най-интимна същност“. „Ако в това му се пречи от обществени институции и предразсъдъци, развитието на неговата природа би било задържано.“ Това утвърждаване на чувствеността и за нас е било и е свързано преди всичко с изискване за морална чистота и чувство за отговорност, за уважение и доверие, sa откровеност и честност. Половите отношения между мъжа и жената съответствуват на положението на човека като обществено същество. Те са изпълнени с много повече взаимна любов, която вижда в партньора не само пола, но го възприема като цялостна личност и търси в него допълнение на собствената личност. Половото сношение съвсем не е само органично съединяване „в една плът“, както е писано в библията, но същевременно е израз на духовната и моралната връзка на две личности.

Такива критерии за достойна по човешки близост между мъжа и жената са в основата на специфичните полови различия в интимното им поведение.

„Мъж и жена“ е едно понятие от две думи, което на пръв поглед съдържа две противоположности. При внимателно разглеждане се вижда, че в същност то съдържа много общи неща. Телесно мъжът и жената се различават много. В това не се съмняват нито лаикът, който разпознава от 100 м разстояние грациозността на женските форми и движения и не може да ги сбърка с мъжкото телосложение и походка, нито изследователят, който може дори под микроскопа да определи дали се касае за тъканни срези от мъжки или женски органи.

На пръв поглед изглежда лесно да се разграничат мъжът и жената по психическите им особености: да се направи това се оказва много по-трудно. Да си представим жена без женско тяло, без женски глас и женски движения. Какво би останало от женското поведение? Чувствата, особеностите на характера, интересите, склонностите се влияят от социалните, културните, възпитателните, т.е. от обществените въздействия несравнимо по-силно, отколкото характерните особености на телосложението, които по размери и развитие не са се променили съществено през последните столетия. Сексуалното поведение на жената и мъжа се подчинява на историческите промени, но същевременно е биологически определено. У съвременния човек някои полови отправления се осъществяват почти по същия начин, както при древния човек. Други пък са по-силно зависими от обществените влияния и понякога са толкова различни от епоха до епоха и от народ до народ, че сравненията са трудни. Интересно е да се знае дали и по какво се различават в наше време жената и мъжът в поведението и чувствеността си в най-интимната област.

Такива различия съществуват и въпреки промените на сексуалното поведение вероятно ще съществуват и в бъдеще. На някои от тях се дължи изцяло взаимното привличане на половете. Други, напротив, могат да се превърнат в източник на затруднения при общуването и на разногласия. Затова би трябвало да познаваме най-важните от тях и да ги вземем под внимание. В случай на необходимост трябва да се опитаме да ги преодолеем или поне да ги смекчим, тъй като възпитанието и житейският опит могат да им влияят. Тъй като не са обусловени от биологични фактори, те се дължат предимно на столетни традиции и нрави. Затова ще се спрем накъсо върху обществените промени през последните десетилетия и особено — на онези, които доведоха до равноправието на жената, и ще видим дали успешната дейност в стопанския и културния живот е променила сексуалното й поведение.

Фактическият материал, с който разполагаме, позволява да се направят следните заключения: общественото положение на половете повлиява решително техния профил (самочувствието, волевите качества, поведението в обществото и др.). Това влияе най-общо и върху отношенията между мъжа и жената в брака им. Интимната близост и чувствеността се променят много по-бавно и по-малко от мирогледа, интересите и потребностите в другите области на живота. Но и в сексуалното поведение и потребностите на половете се очертават вече някои промени. Религиозно необвързаната, политически прогресивната, стремящата се към образование жена клони преди всичко към по-голяма лична инициатива — инициатива не само в избора на партньора и оформянето на любовните отношения, но даже и в сексуалната активност в по-тесен смисъл на думата. Това се отразява благоприятно върху нейните преживявания. Тези тенденции на развитието и техните обществени предпоставки не трябва да се забравят в следващото описание на господствуващото днес сексуално поведение на мъжа и жената. При това, подчертавам изрично, се касае не за взаимно изключващи се противоположности, а само за „типично“, ясно изявено женско, респ. мъжко сексуално поведение. Естествено съществуват индивидуални отклонения и даже аномалии. Те подчертават многообразието на половия живот на човека.

Някои различия в интимното поведение на мъжа и жената са резултат на филогенетично възникналата и закрепена полярност на половете.

Сексуалността е заложена по-пълно в цялостната личност на жената, отколкото на мъжа. В една анкета 81% от жените и само 49% от мъжете са отговорили, че сношението с нелюбим партньор не ги задоволява. При избора на партньор мъжете се повлияват по-силно от физическата красота, отколкото жената, която се ръководи повече от личността и от характера на мъжа. За разлика от много мъже днес повечето от жените са заинтересовани в половия си живот не само от сексуалните отношения. Желанието за здрава връзка, дълготрайни отношения и образуване на семейство е по-силно изразено и стои на по-преден план при жените, отколкото при някои мъже. Смяната на партньора и измяната е по-рядка при жената. Тя по-силно се стреми към внимание и нежен контакт. Разбирателството, взаимното доверие и хармонията в брака са важен фактор за половата стимулация на жената. Голям е процентът на жените, които заявяват, че им липсва полово влечение или че то е слабо. Жените обаче много рядко са лишени напълно от сексуални желания и надежда за задоволяващ ги партньор. Здравите мъже чувствуват отчетливо и откровено признават половите си потребности.

Въпреки че жената узрява полово по-рано от мъжа, потребността й за сношение и способността и да бъде задоволена полово се събуждат по правило по-късно. При това те рядко се развиват спонтанно, както е при мъжа, а едва в хода на половия им живот.

Обикновено жената започва да се стреми към полово сношение едва след по-продължително познанство, което я е подготвило да се отдаде на партньора. Той по-бързо се възпламенява от телесната близост с нея и у него много скоро се появява желание за интимност. Сексуалноетичното възпитание го учи да се съобразява с по-бавно нарастващото и желание за полова връзка. Разбира се, тези мъже, които в продължение на години се държат „прилично“ и не искат „всичко“ от приятелката си или годеницата си, са прекалено стеснителни или сексуално непълноценни.

Мъжът поема много по-често активната, настъпателната роля; той ухажва и търси възможности за полов контакт. Инициативата е негова и при поканата за полов акт, подготовката и изпълнението му. Обратно, жената се отдава, като му предоставя водещата роля, но без да бъде пасивна. По-скоро се касае за специфична женска активност, чиито еротичнополови тенденции тя не винаги осъзнава. Нейното облекло, подчертаващо или отчасти показващо телесните й форми, люлещата се походка, играта с поглед и гримът допринасят за доброто й самочувствие. Това, че с държането си тя стимулира мъжа и подтиква ухажването му, не винаги е преднамерено. Често жената просто иска да се хареса, да бъде привлекателна. Когато тя най-после възнагради мъжа с някой малък успех, т.е. направи „втората крачка“, тя го поощрява за по-нататъшна близост и т.н. Някои мъже изобщо не изчакват втората крачка.

Желанието за нежност е взаимно, макар при много мъже то да е било потиснато поради възпитание в криворазбрана мъжественост. То се изразява в стремеж към съзерцание и тесен контакт с жената. Тези усилия на мъжа допълнително я стимулират и събуждат в нея желанието да го дари с нежност. „Да обичаш, ще рече да изпитваш удоволствие, когато гледаш обичания и обичащ човек, докосваш го и го чувствуваш с всичките си сетива от непосредствена близост.“ Така Стендал дефинира активния стремеж за контакт у двамата. Жената се възбужда от усещанията, които мъжът й носи със своята нежност и с ласките, които й дава. Това й доставя удоволствие. Когато тя затвори очи (много мъже не правят това при съвокуплението), тя се защищава от отвличащи я външни дразнения и се концентрира в преживяваното; тя възприема по-дълбоко насладата от получената нежност. Жената повече от мъжа предпочита половият акт да се извършва на тъмно. Активността на мъжа е насочена навън, към жената; той изживява ескратензивно. Жената приема ласките на мъжа и ги изживява проприоцептивно, т.е. в собственото тяло. Във връзка с това съществува още една разлика: при мъжа чувството на удовлетворение е концентрирано в пениса, който е почти винаги податлив на дразнения. Ерогенните зони на жената са разположени по цялото й тяло. Тя може да почувствува докосването почти на всяко място като удоволствие, но само когато я докосва желаният партньор и ако тя е съответно настроена. В сношението тя участвува с цялото си тяло и с цялата си личност. Това се отнася и за мъжа, но все пак действието на неговите генитали е най-важно за преживяванията му.

Един малко известен факт: цялостната психическа нагласа влияе много по-решително върху потребността на жената от сексуални контакти, отколкото при мъжа. Повечето жени обаче се възбуждат сексуално само от непосредствено физическо дразнение; оргазъмът на жената почти без изключение се достига само при продължително и локализирано въздействие върху гениталите. Мъжете се възбуждат силно само от представата за близостта с любимата жена. Порнографиите снимки и порнографната литература се произвеждат и се търсят предимно от мъже, в съответствие със сексуалния им манталитет. На много жени те действуват отблъскващо. Мъжкото тяло с неговите полови органи предизвиква полова възбуда у жената едва тогава, когато мъжът се докосне до нея и по този начин я стимулира. Разбира се, жените могат да се възхищават на един красив мъж, но видът на добре сложеното му тяло е в състояние да възбуди сексуално много малка част от тях.

Описаните полови различия са толкова по-малки, колкото по-силно са развити либидото и сексуалната възбудимост на жената.

Желанието за полова активност се развива у жените едва след като са започнали полов живот. Това вероятно е една от причините, поради които за тях е по-лесно да се откажат от сношение или да запазят верността в брака. Същевременно това става причина за разочарования, когато първите контакти с техния идол не оправдават очакванията.

Жената се възбужда по-малко, когато се показва пред мъжа гола или облечена в прозрачно бельо. Тя по-скоро прави това, защото знае, че му харесва. Жените, които чувствуват по друг начин, в никакъв случай не са лишени от женственост. Жената обаче се възбужда едва под въздействието на сексуалната активност на мъжа. Понякога мъжът се възбужда от разговори на сексуална тема. У жената еротичната литература или някои сцени в любовни филми събуждат желание за нежност и по-рядко — за сношение.

По-голямата и по-пластичната сексуална фантазия на мъжа допринася покрай другото за това, че още в началото на телесния контакт той започва да се стреми към съвокупление, докато жената по правило копнее за по-продължителни подготвителни ласки, по време на които тя се подготвя за половия акт.

В отговор на разнообразни дразнения мъжът откликва по-често със сексуално желание. Жената (повече или по-малко съзнателно) изчаква ухажването на партньора. Силата на неговия нагон се запазва относително постоянно в продължение на живота му, с тенденция за бавно отслабване. При жената не е така: нейното либидо зависи много от мъжа, с когото е свързана, и до средата на живота й, а често даже далеч във втората му половина то се увеличава.

Жените понасят по-лесно временното въздържание от мъжете. При по-студени жени половият нагон може изцяло да гасне, в случай че са останали по-дълго време без партньор или че са разочаровани от мъжете. При мъжа, обратно, тези обстоятелства без изключение водят до онанизъм5, нощни по-люции или до полови извращения. Половите извращения и сексуалните престъпления са рядкост сред жените.

При цялото разнообразие в проявите на половото влечение жената жадува за много и продължителни ласки от страна на един определен партньор; мъжът често не успява да отговори на това изискване и търси промяна на начина за задоволяване или на партньорката.

Женската сексуалност е подложена по-често и по-продължително от мъжката на социални и психически влияния и поради това е по-ранима и по-зависима от външни обстоятелства.

Съществуват големи разлики в оргазъма. При жената той е много непостоянен и често отсъствува, но завладява тялото и физиката на повечето жени много по-цялостно и по-интензивно. Сексуалните усещания на мъжа се локализират повече в половите му органи; личността му не се завладява толкова дълбоко от това изживяване. Сладострастието и чувството на блаженство у жената траят по-дълго. След акта тя се нуждае от още нежност, докато след еякулацията желанието за контакт у мъжа бързо намалява и той временно остава безразличен към половите дразнения. Жената може да бъде задоволена за по-дълго време от един пълноценен акт и да не бъде недоволна, ако случайно не е достигнала до оргазъм.

Понастоящем най-очебийната разлика между двата пола (потвърдена от клинични и анкетни проучвания в миналото и днес) се състои в това, че жената (средно взето, но не и във всеки отделен случай) много по-рядко от мъжа достига до оргазъм. По данни от специалната литература и от собствени проучвания съотношението е около 10:1. Това неблагоприятно за жената съотношение става още по-ясно, ако се вземе пред вид общият брой на оргазмите през целия й живот и следните факти: девойките онанират много по-рядко или никога; жените стигат до оргазъм едва след няколкогодишен брачен живот и дори тогава той често им липсва; жените са принудени да се въздържат по време на бременност, след раждане и при мензис; либидото търпи периодични колебания; много жени са фригидни или рядко достигат до оргазъм; голям е броят на вдовиците и самотните жени.

Тази равносметка изисква изменение на съществуващото състояние. Още в началото на тази част бе казано, че различията в сексуалното поведение на мъжете и жените не винаги са специфични за пола и че те се създават под влияние на възпитанието и общественото мнение. Както показват по-нови проучвания, още сега в по-младото поколение много разлики, считани за типично полови, са намалени. Това се отнася преди всичко до половите потребности, до способността да се отреагира и до половата активност. Ние впрочем не се стремим към уеднаквяване, тъй като психосексуалните различия обуславят привличането на половете. Става дума за това да бъдат напълно разгърнати естествените възможности на жената и мъжа за обогатяване на техните отношения. Поведението на много жени спрямо околните (клюкарството, невъздържаните изказвания по адрес на другите) ги уличава в лъжа, когато твърдят, че са уравновесени и доволни в един брак без полово задоволяване. Поради това нека още веднаж да подчертаем, че съдържание на половия живот е ощастливяването на човека и заедно с това — осигуряването на хармонично, безпрепятствено развитие на личността му в обществото и в съвместния живот с един човек от другия пол. По този начин сексуалността допринася за диференциране на емоционалните и културните потребности и за разгръщане на цялостната личност на човека.

НАЙ-ОБЩО ПО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПОЛОВ ЖИВОТ И БРАК

От много поколения насам в нашата географска ширина мълчаливо се е приемало, че отглеждането на децата в едно семейство им осигурява достатъчна възпитателна подготовка за срещата им с другия пол в сексуалния живот и в брака. Но и за нашите предшественици, както навсякъде, са били валидни строги обществени и културни норми и предписания за брака. Те са били тясно свързани с останалите модели на поведението на дадената обществена формация. В епохата на феодализма например е съществувало правото на феодала да дефлорира дъщерите на крепостниците (jus primae noctis)6. Без съмнение върху нашите предшественици е действувало отрицателното влияние на библейското поучение, че половите връзки са греховни, ако не служат за продължение на човешкия род. Това влияние впрочем и днес не е напълно изживяно. В резултат на това е съществувало и все още съществува колебание сред широки кръгове от населението относно съдържанието и формата на сведенията, които трябва да се събщят на детето по половия въпрос, без това някога да му се стори неморално. Когато апелираме към отговорността на родителите да предпазят децата си от телесните, душевните и социалните последици на нехармоничните полови отношения, е необходимо да се подчертава значението на сексуалността за развитието на индивида и за брака.

Брачното съжителство е висшата форма на социално поведение, която е възможна между двама души. В брака индивидът се слива с равноправна личност от другия пол в едно ново, повисше единство и в него възпитава нови качества на характера.

Възниква въпросът, дали за щастливия брак е необходимо партньорите да правят компромиси и да се откажат от някои черти на своята личност? Повърхностно разгледано, това изглежда правилно. Това схващане обаче изхожда от една индивидуалистична позиция, според която всяка личност представлява един изолиран индивид. Ние обаче видяхме, че двойката представлява филогенетично възникнала жизнена единица, чрез която единствено всеки от двамата може напълно да се възползува от представените от природата и обществото възможности за щастлив и успешен живот.

Човек може да изпита щастие в най-високия смисъл на тази дума само от постигнат заедно с други хора успех. Сексуалната близост също води до дълбоко удовлетворение и до хармония само тогава, когато развитието на нито един от двамата партньори не се ограничава. Тогава промяната на някои от съществувалите преди брака личностови черти не е загуба: напротив, бракът дава възможност за усъвършенствуващо, взаимно модофициращо развитие на характерите.

Бракът е обществена институция която регулира отношенията между половете. Той не е създаден за задоволяване половите потребности на хората. Както и моралът, той е възникнал, за да удовлетвори други обществени потребности: отглеждането и възпитанието на децата, запазването на имота, наследството и т.н.

Морган, Енгелс и други учени доказаха, че бракът и семейството са произлезли главно от господствуващите в дадено общество производствени отношения. С други думи, те са следствие на икономическа необходимост, а не на индивидуалните еротични потребности. Едновременно с това формата на брака и неговото нравствено оправдание са резултат и на трезва демографска политика. Така например след кръвопролитни битки Мохамед е поощрявал останалите живи войници да вземат жените на падналите си другари и да се женят за по две, три или четири от тях. След Тридесетгодишната война Райхстагът в Регенсбург, за да възстанови човешките загуби, разрешил на всеки мъж да има по две съпруги. Без съмнение в хода на историческия процес бракът е претърпял много видоизменения.

Известен е преходът от честата по-рано полигамия (многоженство) към моногамия (брак на един мъж с една жена).

Енгелс окачестви този преход като най-крупен нравствен прогрес. За миналите поколения бракът е бил или съжителвтво за зачеване или икономическо съдружие. Бракът може да бъде пълноценен едва когато се превърне в общност на любовта, в която партньорите признават един на друг равни права и еднакви задължения и си оказват взаимно внимание и доверие. Само тогава има изгледи моногамията да не остане само юридическа форма, а да се превърне във всеобхватна житейска общност. Тя включва общото домакинство, отглеждането и възпитанието на децата, задоволяването на социалните и културните потребности.

Такива бракове и семейства могат да се развиват пълноценно само там, където са създадени подходящи обществени отношения, където хората от всички слоеве на населението могат да сключват брак по любов, без икономически съображения и съсловни ограничения.

Бракът по любов е важна, макар и не единствена предпоставка за щастлив полов живот; същевременно той предотвратява половите затруднения, разочарованията и разводите.

Поведението на един човек в брака до голяма степен се определя не само от личния му опит в собственото семейство, но и от опита, придобит при участието му в живота на цялото общество.

В зависимост от възпитанието сексуалността е управляема. Животинските инстинкти могат да се овладеят, а поведението да приеме съответствуваща на обществените изисквания форма. Потискането на животинското се осъществява от мощните фактори на възпитанието в главния мозък; то може както да бъде полезно, така и да вреди. Например при поощряване на половите потребности възпитанието може да доведе до честа смяна на партньора (промискуитет), ако човекът не е бил възпитан да уважава другия пол. От друга страна, оклеветяването на сексуалността като нещо греховно, нечисто или недостойно довежда индивида до конфликти, които могат да станат причина за смущения или за погрешно поведение.

От всичко това става ясно, че ние можем да окажем силно влияние върху бъдещото щастие на своите деца или даже да му навредим, ако при сексуалното им възпитание съзнателно или несъзнателно поставяме неправилно акцентите и ако не се съобразяваме в достатъчна степен с решаващото влияние на семейството, на обществената среда.

ПОЛОВОТО РАЗВИТИЕ В ДЕТСКАТА И МЛАДАТА ВЪЗРАСТ

Още от първия ден на живота си човекът зависи от своя пол. Дори родители и възпитатели, които пренебрегват този факт, формират у детето поведение, съответствуващо на пола му и осигуряващи социалната му приспособимост. Социалната среда, в която израства детето, очаква от него — именно поради пола му — едно или друго поведение. Вън от това с облеклото или с избора на играчките родителите определят оформянето на полово различни черти на характера. С думи като „Момичетата не правят така“, „Ти не си момиче“ родителите влияят различно на момичетата или на момчетата. Не на последно място е възпитателното значение за половата принадлежност на възложените малки задължения в домакинството. Всичко това дава отражение върху характера на детето и върху положителната или отрицателната оценка на собствения или на другия пол.

Колкото и силен да е стремежът на родителите да съобразяват възпитанието с половата принадлежност на децата си и да следват социалните традиции, те обръщат недостатъчно внимание на запознаването им с половите различия между мъжа и жената. Като се започне с разликите в прическата и облеклото, с начина, по който се ходи по малка нужда (между другото за момичето това е първата и не единствена причина да се чувствува онеправдано от природата), и се стигне до приятната топлота на майчината прегръдка и до различния тембър на гласовете на майката и бащата, нашите деца многократно се сблъскват с тези разлики. Ние сме оставили на тях сами да откриват разликите между момичета и момчета, майка и баща, жена и мъж.

Ако скриваме от тях телесните различия между половете, децата в скоро време ще заподозрат в тях някаква тайна, която ще се стремят да разкрият — също скришом. В пола на своите родители те ще виждат нещо забранено; всичко, което научат или предположат, те ще пазят в тайна и ще обсъждат подробно само с близък приятел. Така още в ранното детство бива застрашено нормалното физиологично развитие; така се разрушава доверието, което е необходимо за успеха на възпитателната работа.

В първите години на живота децата с удоволствие играят със собствените ръце и крака, както и с половите си органи; по-късно те подражават на родителите си, като се пудрят или мажат с крем в т.нар. „срамна“ област. Погрешно е да се търсят в това сексуални мотиви. Трябва да обърнем особено внимание на това обстоятелство, защото някои родители мислят, че такива мотиви има и често наказват строго „лошата ръчичка“. По този начин те „постигат“ само това, че усещанията от тази област на тялото се свързват със страх от наказание. Обикновено през следващите месеци и години вниманието на децата е насочено навън от тялото им — към предметите на околната среда. Когато в началото на училищната възраст едно момче отново или за пръв път започне да играе с половите си органи, това не бива да се надценява. Събитията в училището много бързо надделяват над евентуално свързаните с това приятни усещания. В тази възраст едно такова действие все още не е насочено към някакъв партньор. Детето наистина търси приятелство, но не в сексуален план. Всяко живо същество се стреми да се бори с изискванията на околния свят заедно с някой друг. Така и детето още от първия ден на живота си се нуждае от близостта на своята майка или на своите възпитатели. В първите училищни години то се нуждае също така силно от близостта на някои училищен другар — все едно от кой пол. Докъм десетатаединадесетата година децата в сексуално отношение са относително неутрални и живеят главно с общите интереси на съучениците си. Дотогава половите им органи се развиват незначително. Децата предимно наблюдават събитията и явленията в заобикалящия ги материален свят и ги овладяват заедно с „партньорите“ си. Това не изключва определен интерес към телесните различия, който понякога вече се насочва мислено към другия пол. Този интерес се усилва от неизбежно възникващите въпроси (откъде се появяват или как се създават децата), от различните изисквания, които биват поставяни в часовете по физкултура към момчетата и момичетата, от наблюдението, че в къпалните момчетата и момичетата ползуват отделни съблекални. Поради това не е за учудване, че през този период в играта „на лекари“ биват изследвани частите на тялото и на другия пол. И в този случаи причина е любопитството, а не сексуалният порив.

В пубертета покрай придобитите дотогава от социалната среда знания за пола се присъединява и съзнанието, че човек принадлежи телесно и психически към даден пол. Даже и в смесените класове дългогодишното възпитателно въздействие довежда до разделяне на обособени групи по полов признак и до разпадане на първоначалната другарска общност. Всяка група започва да търси собствен път. Всички жизнени прояви на юношата са полово обусловени. Развива се и съответно сексуално поведение.

Физическото развитие се проявява с видимо увеличение на ръста. За една-две години децата почти достигат окончателния си ръст. Макар теглото им също да се увеличава, децата изглеждат мършави и несъразмерно развити. По-късно те по-напълняват, телесните пропорции се формират като мъжко или женско телосложение. Набъбналите като цветни пъпки гърди на момичетата напълняват и се закръглят; тазът им се разширява. Появилото се още на 11–12-годишна възраст окосмяване на Венериния хълм става по-гъсто, разширява се и малко по-късно се следва от окосмяване под мишниците.

Възмъжаването на момчето започва средно с 1–2 години по-късно от израстването на момичето в жена. Костите и мускулите на момчето стават по-здрави. Текстикулите и членът му бързо нарастват. Скоро след това гласът започва да мутира и се появяват мустаците.

Тези телесни промени се дължат преди всичко на основни промени в хормоналната обмяна.

В резултат на ендокринни процеси при момичето средно около 13-годишната възраст се появява първата менструация (менархе), а при момчето на около 14-годишна възраст — първата еякулация (еякулархе). Ако това стане 1–2 години по-рано или по-късно, няма причини за безпокойство. Такива отклонения са нормални. Тъй като единствено тези явления са точно установими по време белези на половата зрелост, които се запазват достатъчно в паметта, учените отдавна ги използуват като ориентири за половото развитие. Макар и не съвсем точно, в статистическите проучвания тези две дати дават възможност за много интересни изводи относно връзката между половата телесна зрелост и сексуалното поведение.

Миналите поколения са узрявали полово по-късно, отколкото днешните. През 1906 г., т.е. преди около седемдесет години, първата менструация се появявала при момичетата средно на 15 1/2-годишна възраст — над 2 години по-късно, отколкото днес. За първата еякулация при момчетата има съвсем малко по-стари изследвания. От тях обаче се вижда, че и тя е настъпвала почти две години по-късно. Това ускоряване на развитието, наречено „акцелерация“, може да бъде проследено чак до миналото столетие и засяга не само половото узряване, но и ръста, теглото и други признаци на развитието.

Акцелерацията е обяснявана с влиянието на климата, с урбанизацията, с претоварването на съвременния живот с дразнители, както и с променения начин на хранене: увеличаване на количеството на пълноценните белтъци и мазнини в храната на децата. Статистически е доказано, че и днес по време на бедствия или в бедните слоеве на населението юношите узряват полово по-късно.

Последните наблюдения показват, че акцелерацията зависи предимно от социалните фактори. Тя съвсем не показва застрашително преждевременно развитие на децата, а означава, че при подобрените жизнени условия днес развитието, което по-рано е било забавено, протича по-добре.

По-ранното полово съзряване не води непременно до по-ранно започване на интимните отношения. Тук играят определена роля възпитателното въздействие на обществото и образованието. Това личи от следния пример: гимназистите и студентите започват полов живот, общо взето, по-късно от своите връстници, които вече са упражнявали някаква професия.

Впрочем първото сношение изобщо не е начало на полова активност. Скоро след узряването на съответните органи момчетата имат определени сексуални прояви; след първата еякулация повечето от тях започват доста редовен полов живот, като се самозадоволяват (онанират). Кръгло 90% от юношите правят това. В края на пубертета юношите започват да онанират по-рядко и съвсем престават, когато започне интимният им живот или се появи истинското приятелство между девойките и юношите.

Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса. Половото желание обикновено се събужда в нея от връзката й с партньора. Това е причината, поради която самозадоволяването при момичетата играе по-малка роля — само половината от жените го познават. Много от момичетата започват да го практикуват след случайни механични дразнения (напр. при катерене по върлина) или под влиянието на психическа възбуда, а нерядко — по внушение на приятелки.

Все пак самозадоволяването, наричано още мастурбация, ипсация или — неправилно — онанизъм, е най-често срещаната форма на сексуална дейност в младежката възраст Младежката мастурбация — по този въпрос всички учени са единни — не е вредна нито за тялото, нито за психиката. Изключение правят може би единичните случаи на мастурбационни ексцеси. Доказано е, че младите хора, които мастурбират, при дадени социални условия започват полов живот по-късно от останалите. Следователно за младия човек мастурбацията е един вид заместител на половото общуване. Опитите тя да бъде предотвратена с морални предписания, заплахи, наказания или даже чрез насилствено ограничаване на достъпа на ръцете до половите органи, са осъдени на провал. Колкото и да е странно, все още съществуват родители, които са способни да връзват нощем ръцете на децата си за леглото. Във викторианска Англия продавали нещо като намордник, който се надявал на члена на момчето и се заключвал.

Проблемите, свързани с половото развитие на децата и младите, не се решават със забрани; те изискват разбиране и точно познаване на взаимодействието между биологичните и социалните фактори.

МОДЕЛИРАЩАТА ФУНКЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА

Единството между организма и околната среда и във връзка с това ролята на средата за изявяването на особената същност на човека бяха изтъкнати неведнъж. Самият човек нарекохме продукт на обществената среда. От кибернетична гледна точка съзнанието на човека може да се разглежда като вътрешен модел, върху който обкръжението в неговата цялост упражнява определящо, моделиращо влияние. Без съмнение в началото на живота атмосферата в дома на родителите представлява главната част от средата на малкото дете. За децата от яслите светът вече става много по-широк. Но да се върнем в родителския дом. Когато характеризираме климата в семейството, трябва да изтъкнем, че често у бащите и у майките са възпитани коренно различии модели на поведение. В зависимост от преобладаващите в тяхното възпитание елементи (например повече или по-малко изразеното признаване на равноправието на половете, надменността на мъжа, подчинената роля на жената или нейната вътрешна съпротива срещу неговите господарски навици) от децата, все едно дали са момчета или момичета, се изисква съвсем различно поведение. От тези противоречия в собствения дом и от поведението на родителите те създават пример за подражание, който отнасят със себе си в своите социални групи (напр. в детската градина или училището). Успоредно с това децата незабелязано наблюдават как родителите им се отнасят помежду си. Те долавят различията в поведението на бащата и майката. Бащите с удоволствие поощряват в синовете си, а майките — у дъщерите си това, което те считат за целесъобразно на основание на своя опит. По такъв начин децата от двата пола често постъпват в своята социална група в детската градина или училището със съвсем различни представи за ролята на мъжа и жената.

Би било много погрешно да вярваме, че в една общност от момчета и момичета на една възраст се формира еднородна социална група, изграждаща и формираща по един и същ начин характера на децата. Тъй като на всяко стъпало на развитието и във всяка възраст човек е продукт на своята среда, то и в една такава група във всяко отделно дете си дават среща различаващите се резултати от възпитанието в семейството. Децата заедно изживяват влиянието на възпитателите. То произтича, от една страна, от изискванията на обществото към възпитателя, а, от друга — от поведението на самия възпитател. По този начин децата в своето поведение са изложени на оценки и влияния, които те сами ще преработят на базата на възпитания от родителите идеал. Където влиянието на родителите, детската градина и училището се покриват, децата преодоляват влиянията безконфликтно. Съпротива се наблюдава там, където влиянията са противоречиви. Децата в относително ранна възраст се нуждаят силно от признанието на връстниците си, защото от това зависи хармоничното им включване в социалната група. Затова те се стремят да отговорят на господствуващите в групата качествени критерии. Съпротивата срещу родителите се явява тогава, когато те не разбират стремежа на децата да се изявят.

Усилията, които децата полагат, за да постигнат социален престиж, са многообразни. Те могат да се проявят в стремеж към модно и елегантно облекло, което родителите не винаги могат да им осигурят. Тези претенции трябва да се посрещат с разбиране, но и да се насочват правилно.

В същото време върху децата действува и опитът, който те добиват от околната среда. Те виждат първите нежни контакти между по-големите момчета и момичета и си мислят по своему за тях. Те виждат, а и чувствуват, че хулиганското поведение, надменното самохвалство или „смелостта“ да пушиш в междучастията могат да компенсират подронения от слаби спортни прояви авторитет пред другарите. Така децата набират извън своя тесен житейски кръг ценности и заблуди, които от своя страна могат да повлияят върху техния идеал по най-различен начин. Затова, като имаме пред вид моделиращата функция на околната среда, не трябва да се учудваме, че държанието на мъжете (напр. на бащата към майката) или на непълнолетните (напр. на ученика към приятелката му) оформя поведението и на момчетата към момичетата в училището. Под влиянието на снимки на голи тела или на еротични филмови сцени, които подчертават женските форми и осакатяват индивидуалния и обществения профил на жената, ограничавайки го само в рамките на половите й особености, поведението на някои непълнолетни момчета принизява момичето до обект на полово задоволяване. Причината за това е в родителския дом с неговото престорено благочестие, покриващо сексуалността с тайнственост. На всичко отгоре по време на семейни празненства децата често научават, че в дома им съществува диалектичната противоположност на това „благочестие“, когато в тяхно присъствие бащата и майката под влиянието на алкохола разказват или жадно слушат цинични анекдоти или намеци от сферата на половия живот. Подобни примери се пренасят в приятелския кръг в училището или в завода: те се придружават от преувеличени и най-често измислени разкази за собствени „подвизи“. Поведението на такива самохвалци събужда полово желание в съзнанието на неопитните. Сексуалността и жената като носител на женските полови белези стават обект на копнежи и фантазии или, когато „гроздето е много кисело“ — на пренебрежителни разговори. Така жената се превръща в обект за задоволяване на половото влечение и с нея се разговаря и постъпва съответно — защото от разказите на самохвалкото ясно е проличало, че жените и момичетата се третират и покоряват тъкмо по този начин.

Средата влияе върху съзнанието и на младото момиче и това влияние също може да бъде положително или отрицателно. Вследствие на развитата си сексуалност то неволно действува възбуждащо върху фантазията и поведението на своите съученици. Достигнало същата степен на развитие, но станало вече обект на ухажване, момичето няма правилни критерии за избора на партньор. В него обаче вече говорят заетите от романите и филмите идеали и идолите на мъже и жени. В стремежа си да им подражава момичето подчертава своите провокиращи прелести и си навлича последствия, които не може да предвиди, нито е желало. Когато някой започне да я ухажва, девойката под влиянието на своя мъжки идол понякога не съумява да скрие симпатията си и може да повярва, че е влюбена. Често тя става жертва на настойчивостта на мъжа и се вижда принудена да докаже „любовта“ си, като му се отдаде.

От юношите не оставя скрит и фактът, че болшинството от възрастните са имали предбрачен полов живот и че много от тях поддържат извънбрачни полови връзки. Осемдесет процента от брачните двойки, сключили брак през 1960 г., са заченали първото си дете преди брака. В това число не са включени извънбрачно родените деца. Според нашата анкета 40% от омъжените и неомъжените жени от всички възрастови групи са имали един партньор; 40% са имали интимни връзки с двама до четирима мъже, а 20% — с петима или повече мъже. При мъжете броят на партньорките, с които те са поддържали предимно предбрачни полови връзки, е значително по-голям.

Най-новите проучвания на Централния институт за изследване на младежта показват, че в Лайпциг 98% от младежите са имали полово сношение преди брака, при 60% от младите хора първото полово сношение е осъществено преди 18-годишната възраст; болшинството от тях по това време не са и мислили да създават семейство. При 20% от младежите сношението е станало през първия месец след запознаването, при други 30% — през първите три месеца. Половината от младите двойки са се познавали повече от три месеца, преди да стигнат до полово сношение, само при една от осем двойки този срок е бил по-дълъг от една година.

В почти всички страни е установено, че началото на половата активност се измества към по-младата възраст. Би било неправилно в това да се вижда опасност или по-слабо развито чувство за отговорност у младите. Днес любовта много по-често е причина за половия контакт, отколкото в миналото. Преобладаващото мнозинство от младите хора се стремят към брак и семейство, към постоянство и вярност в съвместния живот. Така че и днес все още първият партньор в интимния живот при повечето от младите хора става и брачен партньор. Това се отнася и за мъжете, и то по-често, отколкото по-рано. Следователно сексуалността си остава ориентирана към брака, макар да е практикувана преди него.

Посочените цифри характеризират обективно климата, в който младите хора могат днес да намерят мярка за избора на партньор и идеал за ощастливяващата полова близост. Върху тях действуват, разбира се, и наложените от двойствения морал традиции на различните социални прослойки. В някои състоятелни кръгове съставна част на „половото възпитание“ е било натрупването от синовете на предбрачен „опит“, и то с прислужничките или с момичета от по-нисък съсловен произход. Същият този син обаче очаква от девойката, която е избрал за жена, да е девствена; самият израз вече показва подчинената роля на жената. В желанието на мъжа да бъде първият проличават остатъци от мъжкото право на собственост върху жената, макар да е възможно някои мъже да се страхуват, че при сравнение могат да се окажат в неблагоприятна позиция. Те обаче не поставят за себе си същото условие. За мнозина публичните домове са били учебен плац за полова „любов“; там младият мъж е получавал първите си впечатления от жената като сексуално същество. В Италия например и днес все още се случва бъдещият тъст да дава на годеника пари за публичен дом, за да не би той да пожелае полово сношение с дъщеря му преди венчавката. Всичко това става „в името на морала“.

Надяваме се, че стана достатъчно ясно какво означава човек да се роди в един свят, където общественоикономическите условия са прекалено сложни, за да може той да ги преодолее сам, без помощта на обществото. Разгледаните фактори зависят много от степента, до която човек в дадена обществена формация е принизен до вещ или до която неговото достойнство е защитено. Конституцията на Германската демократична република създаде обществени предпоставки за хуманистично развитие на човешката личност заедно с другите нормативни актове, като Закона за семейството, Кодекса на труда и др. Но те и социалнополитическите мероприятия са едната, официалната страна на този процес. Обществото трябва да го продължи. Във всеки индивид трябва да действуват идеали, които да го водят към достойни за човека отношения между всички хора, затова преодоляването на тези останали от миналото фактори и заместването им с един хуманен морал на междучовешки отношения трябва да стане за всекиго съставна част от неговата съзнателна отговорност пред бъдещето.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА И МЕТОДИ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Ще започнем с това, че общото начало на господствуващите сред различните народи и племена морални норми се корени в тяхната целесъбразност за сегашния и бъдещия живот на дадено общество.

Много родители и педагози и до днес считат, че поради удължаването на времето между биологичното полово съзряване и създаването на възможност да издържат самостоятелно брака си, младите хора трябва да отложат началото на половия живот. Прогресивното развитие на обществото и овладяването на производствените процеси изискват от човека усъвършенствуване на квалификацията му в продължение на целия живот. Завършването на средното или висшето образование в никакъв случай не означава край на обучението. Освен това трябва да се помни, че по време на професионалното си образование като ученици и студенти младите хора извършват обществено полезен труд. Резултатът от този труд е толкова по-ефективен, колкото по-малко те са били поставяни пред морални ограничения, които ги довеждат до конфликти. Трябва ли да изискваме от тях въздържание, което биха последвали много малка част от тях? Да им препоръчаме ли мастурбацията? Трябва ли да предпочетем отклоненията към абнормни форми на задоволяване? Трябва ли да поощряваме брака в една възраст, в която поради незавършеното развитие на личността липсва житейски опит и критерии за избор? Всички тези алтернативи на предбрачния полов живот са незадоволителни. Няма сериозни причини да се отблъскват младите хора от него. Опитът да се постигне въздържание чрез насилие е бил единственият метод на грижа за „морала“ в миналото. По този начин обаче сексуалните контакти не са били предотвратявани, а само затруднявани и обременявани със страхове, конфликти и неискреност спрямо родителите. Забраната не е в полза нито на бъдещия брак, нито на емоционалното богатство, нито на развитието на личността. Тя само увеличава вредата от ограниченията и от моралната анатема.

Вместо да се издига бариера от предупреждения и заплахи, вместо сексуалността да се представя като нещо осъдително и по този начин в същност да се повишава привлекателността на забраненото, много по-добре е младите хора да бъдат подготвени да внесат сексуалното в близостта си по начин, че тя да бъде обогатена и да не бъдат причинени вреди. Преди всичко тук спадат: разумен избор на партньора, взаимна любов и уважение, взаимопомощ във всичко. С това е свързана увереността, че връзката ще бъде трайна. Защото раздялата е толкова по-болезнена за всеки от двамата, колкото по-интимни са били отношенията им. Това означава и чувство за отговорност пред партньора, проявено в предпазване от бременност, докато раждането на дете се счита преждевременно.

Подготовката за брака не може да се провежда само като педагогическа мярка. Най-добра подготовка на децата за среща с другия пол, задоволяваща високите морални изисквания, дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и подтисничество. Когато децата бъдат научени да се отнасят към всеки човек с уважение и отзивчивост и да се събразяват с интересите на другите, те ще се държат така и в брака. Правилното полово възпитание трябва да бъде насочено към свързване на сексуалността с еротиката при съблюдаване на нормите на поведение, отговарящи на научните знания и на закономерностите на съвместния живот. Това означава, да се приведат в съзвучие насочените към другия пол физически и духовни потребности, защото само тяхното единство води до човешкото щастие.

Затова изкуството на подготовката за брака се състои в способността да се споят сексуалните отношения със своеобразието на всички други социални връзки на партньора. Сексуалната култура и съзнанието за възможната ценност на интимната среща на двама души могат да се преподават и да бъдат възпитани. Те не се различават от всички други знания, които също имат винаги като резултат нови способности, нови умения и и нови норми на поведение. За да дадем сексуални знания и възпитание на децата си, би трябвало да преодолеем собствените си задръжки. Обществеността също така все повече и повече взема участие в тези начинания. Тя създаде брачната консултация, въведе половото възпитание в образователната програма, организира семейни школи и лекции. Родителите не бива да възпират децата и младежите, у които с възрастта са възникнали и съответните въпроси, да използуват тези образователни възможности поради опасения, че там децата ще бъдат изправени пред проблеми, които ще предизвикат у тях „глупави мисли“. Такива мисли се явяват само тогава, когато възрастните занемаряват възпитателния си дълг. Съществена предпоставка за успешното сексуално възпитание на детето е никога да не се премълчава, че съществуват два пола с различна физика и психика, които могат да създадат една изпълнена с любов общност.

Фактът, че майката и бащата, жената и мъжът са различни, трябва да бъде за нашите деца част от тяхната обичайна среда. По времето, когато в мозъка му се фиксират първите възприятия — основа на по-късните процеси на познанието, — детето трябва да свикне да вижда понякога родителите си необлечени; тогава то ще може безконфликтно да категоризира всички наблюдавани впоследствие разлики във външността и поведението на родителите си, като следствие на вече „известните“ му различия. Подбраните от родителите случаи да се покажат на децата си необлечени имат голямо значение за възпитанието им. Те ще свикнат, че е съвсем естествено да си гол, ако искаш да се измиеш добре, че преди да легнеш да спиш, трябва да се съблечеш изцяло и да направиш кратка въздушна баня, преди да облечеш пижамата. От примера на родителите си те ще се научат, че сутрин след ставането от топлото легло и преди измиването се правят някои гимнастически упражнения без дрехи. Те обаче запомнят, че през целия ден и винаги, когато могат да срещнат чужди хора, трябва да бъдат грижливо облечени. Срещата с голотата в ранната детска и юношеска възраст премахва любопитството към нея и отдалечава момента на първите желания за полова близост, които най-често са предизвикани тъкмо от това любопитство.

Ако съвсем непринуденото разкриване на половите разлики бъде допълнено с чувството за пълно доверие между родителите и към техните деца, нежността ще стане естествена и необходима част на всички отношения между партньорите. Към нея ще се прибавя и постепенно изграждащата се представа за същността на половото сношение. При такива семейни условия не само се запазва доверието на децата към родителите, но се избягват конфликтите и разочарованието на децата от това, че не могат да вярват на родителите си. Избягват се сложните прояви на протест от страна на младия човек по време на половото му съзряване.

В стремежа си да запази детето си „чисто“ майката може да възпита у него с постоянни (макар и нежни) упреци за изцапаното бельо чувство на отвращение от „продуктите“ на половата област. Ако родителите реагират с възмутен вик, удар или заплаха с наказание при всяко случайно докосване на половите органи от страна на детето, докато то седи на гърнето, това става причина всяко усещане от тази област да бъде свързано в съзнанието му със страх от наказание. Благодарение на подобни грешки някои хора до края на живота си изпитват отвращение от всичко, свързано с половата област. Противоречието между полученото по пътя на възпитанието отрицателно отношение към сексуалността и надигащото се дори по време на сън влечение е ставало многократна причина за конфликти, които могат по-късно да се разразят в полова немощ. С оглед на правилната подготовка за щастлив съвместен живот на двама души в брака е необходимо да им предадем с обикновени и разбираеми думи информация за свързаните със сексуалността възможности и за необходимостта от взаимно ощастливяване. Това трябва да стане постепенно, понякога изпреварвайки въпросите им, но във всеки случай дълго преди съзряването на половите им рефлекси. Тези сведения трябва да отговарят на истината, тъй като по-късно волно или неволно те ще бъдат проверени от юношите.

Много родители разбират и схващат половото възпитание само като просвещаване на юношите относно продължението на човешкия род. Голям напредък ще бъде, ако не се срамуваме повече да обясним на децата на разбираем език как се развива в тялото на майката и как се ражда новият живот. Мнозина все още не смеят да разкрият на децата истината за ролята на бащата и за половото сношение. Но да твърдим, че сексуалността играе роля само или главно за зачеването, е заблуда, лъжа. Никой не може да оспори, че хората се сношават стократно по-често, отколкото това е необходимо за продължаването на рода, поради потребността взаимно да си доставят удоволствие и радост. Ако премълчим това, не бихме могли да обясним на децата, защо са необходими противозачатъчните средства и защо възрастните се сношават, когато няма да създадат дете. Неудобно ли е да признаем съществуването на любовното удоволствие? Или се опасяваме, че с това признание бихме тласнали юношите към твърде ранни контакти? Обективно и двете опасения са неоснователни. Такава информация не крие подобни опасности, ако бъде поднесена смислено и включена в цялостното възпитание за успешен живот в човешката общност. Децата трябва да се научат да се радват ежедневно на здравата и хармонична атмосфера на родителския дом и на добрия си успех в училище. Това обаче не е достатъчно. Родителите трябва ежедневно да създават у децата чувство за щастие. Тогава радостта на родителите и щастливият смях на децата ще се излъчва извън този тесен кръг и ще намира своето потвърждение в отношенията с връстниците им. Колкото по-щастливи бъдат нашите деца в срещата си с обществената действителност, толкова по-добре се изгражда у тях човешкото достойнство. Така ние поощряваме в кръга на родители, учители и връстници естествената им потребност да се съобразяват и с достойнството на другите. Тогава в настроението им ще се отрази нашето собствено поведение. Техните разочарования са непроизнесена критика към нас. Резултатите от нашите усилия ще се проявят no-късно както в избора на партньора, така и в поведението към него.

Подготовката за брака трябва да създаде и способност да се изживява сексуалността щастливо. Получената в детството нежност тренира в известен смисъл сетивните нервни окончания. В подготовката за щастлив полов живот без неуспехи и разочарования партньорите трябва да познават още преди първите си срещи физиологията и психологията на сексуалната чувственост.

Но щастливото единение на половете в брака не зависи от богатството на предбрачния сексуален „опит“, а от правилната нагласа на младежите и девойките към тяхната сексуалност и от познаването на предпоставките за изпълнена с щастие общност. Пълната липса на такъв опит може да въздействува вредно, особено ако е усложнена с напредваща възраст и с психична несигурност, обусловена от мастурбация. Затова възпитателят трябва да разбира и насочва правилно истинското приятелство или любовта към партньор от другия пол в младата възраст и да не забранява абсолютно еротичните игри при половото сношение. Забраната би довела до загуба на доверието у децата и те биха били изправени пред опасността от лекомислени и мимолетни полови отношения. Доверието е и най-доброто средство това да бъде избягнато и да се отдалечи моментът на първата интимна среща. То се съхранява най-добре, ако и в юношеската възраст бъде запазено създаваното още към детето истинско другарско отношение; откритото разглеждане на половите проблеми означава уважение към съзряващата в детето личност, без доверието му да бъде разклатено от нетърпимост. Опитът, придобит от съвместното възпитание на деца от двата пола, показва, че изградените върху взаимно уважение отношения към другия пол са благоприятна основа за бъдещия брак. При това на младежкото приятелство трябва да бъде дадено такова съдържание, което да води до изпълнение на важни обществени функции.

Познаването на физиологичните и социалните особености на сексуалността и на възможностите за предпазване от бременност е само един от основните камъни на трайното щастие в брака. Освен това е известно, че в брака оформените по-рано индивидуални (често индивидуалистични) черти на характера се изменят. Човек влиза в живота на друг човек и е винаги на негово разположение само ако се е освободил от егоизма, надменността и надценяването на собствените привички. Тук може да бъде отнесена и подготовката на двамата партньори за отглеждане и възпитание на децата, която от своя страна изисква добро познаване на обществените отношения.

От различни места се изказва мнението, че моногамният брак бил остарял; позовават се на големия брой несполучливи бракове и разводи. Запазването за цял живот на любовта към един и същ партньор било по-скоро изключение, отколкото правило. Поради това принудата на трайния брак ограничавала свободното разгръщане на личността и принизявала интимния живот до изпълнение на дълг. В капиталистическите страни са разпространени разнообразни опити да се отмени бракът или да се направи той необвързващ. Такива са: „бракове до отказ“, определени форми на „големи фамилии“, „групови бракове“, „групов секс“, „размяна на партньори“ и т.н.

Ние искаме да запазим брака не от страхопочитание пред традицията. Възможно е някога при определени обществени условия бракът да бъде заменен с други форми на сексуалните отношения и на семейната структура. Доказано е обаче, че нито един от възхваляваните модели не е по-добър от моногамния брак, ако се вземат под внимание всички аспекти. Всички те имат много повече недостатъци, отколкото предимства. С малки изключения днес жените и мъжете предпочитат трайното съжителство. Така ще бъде вероятно и в обозримото бъдеще. Тази общност ще служи на първо място не за задоволяване на половите потребности (за което не е необходимо семейство), а за отглеждането на децата, което изисква постоянство на родителските отношения. Всеки зрял човек желае да има партньор, който при всички несгоди на живота да стои до него, свързан посредством съвместната им житейска история; партньор, който се е превърнал в част от собственото „аз“, комуто по всяко време можеш да се довериш и с когото може да посрещнеш спокойно залеза на живота си.

Наясно сме, че дадените напътствия са съвсем недостатъчни, за да улеснят намирането на правилното решение за всеки проблем и всяка фаза от развитието на децата. Меродавно остава правилото, че отглеждането на децата в едно примерно семейство е първата предпоставка за хармоничното им развитие. Само тогава ще можем да дадем решителен отпор на отживелиците от миналото. Ако върху основите на научното знание възпитаваме нашата младеж в активно съвместно изграждане на достоен за човека живот, ще гарантираме на мъжа и жената щастлива близост за цял живот и не на последно място ще предотвратим смущенията в интимния им живот.

ПРОТИЧАНЕ НА ПОЛОВИЯ АКТ

Мъжът и жената се стремят да се съединят в една физическа и духовна общност. За съвместния им живот любовният акт е постоянно възвръщаща се потребност и извор на ново щастие.

Двамата души, които се отдават изцяло един на друг, изживяват своето любовно единение като цяло и не обръщат внимание на отделните подробности. Би било погрешно да се наблюдават прекалено внимателно тези процеси. Това може да смути преживяването. Но все пак ние искаме да изясним по какъв начин организмът на жената и на мъжа отговаря на половите дразнения и какви промени търпи той по време на половия акт. Целта ни е да покажем, че знанията за физиологията на половия живот облекчават сексуалното приспособяване на двамата. Само тези знания в никакъв случай не гарантират сексуална хармония. Любовта и разбирателството произлизат от взаимното уважение и действената взаимопомощ във всички житейски ситуации. Те не могат да се заместят със знания за сексуалните реакции на организма и с произтичащите от тях „техники“. Тъй като обаче много хора преживяват неуспех тъкмо поради незнание на сексуалната физиология, на тях трябва да се изяснят тези функции на организма. Според нас това трябва да стане още преди първите полови контакти. Би било погрешно и вредно влюбените да пристъпват към половото сношение с тази книга в ръка и с намерение да изпробват дадените в следващите глави подробности.

Сексолозите, които подобно на другите учени с удоволствие систематизират всичко, различават четири фази на сексуалния цикъл: възбуда, плато, оргазъм и отпускане (Мастърс и Джонсън). Фазите не винаги са разграничими; продължителността на фазата и интензивността на характерните за всеки неин стадий явления също са много различни у всеки индивид и във всеки отделен случай. Това зависи много от подвижността на нервните процеси и тяхното безпрепятствено протичане.

1. Фазата на възбудата протича като размяна на ласки в любовната игра. Същите реакции могат да бъдат предизвикани от еротични представи.

Общи реакции. Когато влюбените са в непосредствена близост, бузите и ушите им пламват. „Гореща любов“ наистина съществува. Страстното желание обикновено стимулира кръвообращението и периферния кръвоток. Половата възбуда от всякакъв вид учестява пулса и покачва кръвното налягане. Мускулите, особено коремните, се напрягат. Гръдните зърна (мамили) на жената (а и на някои мъже) се изправят, а тъмните кръгове около тях (ареоли) се свиват. Тази реакция не е еднакво интензивна отляво и отдясно. Често тя настъпва само когато гърдите биват погалени.

Генитални реакции. У жената клиторът набъбва, главичката му се подава от кожната шапчица. Големите срамни устни се разтварят. В цялата вулва7, особено в малките срамни устни, нахлува кръв, което повишава чувствителността им. От стената на влагалището се отделя бистър, слизест секрет, който прави влагалището и входа му хлъзгав. Мъжкият член нараства по обем и се изправя. Ерекцията обаче все още не е постоянна. Тя се сменя от относително омекване — в зависимост от това, дали телесната стимулация или половото желание се увеличават или намаляват и неутрализират външните влияния. Текстикулите рефлекторно се повдигат, а торбичката се удебелява и уплътнява.

2. Фаза на плато. Когато възбудата напредне, мъжът чувствува силно желание да вкара пениса, а жената — да го поеме. Последващите коитусни движения (фрикции) мъжът най-често извършва сам или поне по-енергично от жената, тъй като по време на акта тя лежи под него. Възбудата нараства по-бързо при мъжа и малко по-бавно при жената. За известно време въпреки продължаващите фрикции възбудата остава на едно и също ниво или само леко се покачва: това е фазата на платото. Обикновено тя е толкова по-къса, колкото по-ефективни са дразненията, колкото партньорът е по-желан и колкото по-дълго е траело въздържанието преди акта. Последното се отнася преди всичко за мъжа. В първата половина на тази фаза относително по-бавните коитусни движения са приятни и на двамата партньори и им позволяват да се насладят пълно и съзнателно на половото удоволствие. В тази фаза партньорите могат да спрат за малко, за да изживеят съзнателно единението с любимия човек. Едва към края на фазата в зависимост от това, как двамата реагират един към друг и доколко са възбудени, фрикциите стават по-мощни, по-бързи и по-малко зависими от волята. Вече се чувствува наближаването иа оргазъма.

Общи реакции. Повечето от появилите се през първата фаза явления увеличават своята сила във фазата на платото. Кръвното налягане се покачва още повече, честотата на пулса също нараства. Расте волевото и неволевото напрежение на коремните, гръдните и лицевите мускули. При някои жени ерекцията на мамилите достига своя максимум. Венозната мрежа около ареолите видимо изпъква. Гърдите, особено при по-младите жени, могат да се увеличат с една пета до една четвърт.

Понякога под лъжичката се явява леко зачервяване на кожата, което бързо обхваща гърдите, достига тила и изчезва след оргазъма по обратен ред.

Генитални реакции. Клиторът отбъбва и се скрива обратно под шапчицата си. Това не означава, че жената не би могла да поеме повече дразнения в тази област. Големите устни се изпълват с венозна кръв и набъбват. Нимфите удвояват или утрояват големината си и стават тъмночервени. При полово студени или недостатъчно възбудени жени тази промяна на цвета липсва. Едва сега Бартолиновите жлези изпускат секрета си и хлъзгането се улеснява още повече. Във външната третина на влагалището пещеристите тела и мускулите образуват оргазмена маншета, която обхваща вкарания мъжки член плътно, но еластично. Същевременно влагалищното дъно се издува като балон; затова там контактът и дразненето намаляват значително. У мъжа пенисът значително се зачервява и уголемява, особено главичката му. Тестикулите също се увеличават и се повдигат още повече. Пикочният канал изпуска две-три капки слузест секрет, произхождащ от Каупъровите жлези.

3. Фаза на оргазъма. Обикновено тази фаза е кулминацията на половия акт. За няколко секунди напрежението на нервната, мускулната и кръвоносната система, набирано и нараствало в предходните фази, се разтоварва експлозивно. Сексуалното удоволствие натоварва толкова силно нервната система, че по време на оргазъма всички мисли и възприятия, занимавали преди това и след това човека, могат да бъдат заличени за известно време. При оргазъма и още при неговото приближаване мъжът и жената изпитват желание крепко да се прегърнат. Висшето блаженство намира неволен израз в по-слаба или силна въздишка в зависимост от темперамента. Много жени са способни да изживеят оргазъм няколко пъти в един полов акт, и то с нарастваща сила. При мъжа, напротив, повторният оргазъм, достигнат наскоро след предшествуващата еякулация, обикновено е по-слаб. Ако мъжът е способен за по-вторен полов акт едва след по-дълга пауза, това не означава липса на мъжка сила. Възможно e въпреки половата възбуда да не се постигне оргазъм; тогава повечето хора изпитват неудовлетворение и досада, раздразнителност, понякога даже болки в областта на гениталиите и таза.

Общи реакции. Никоя друга фаза на сношението не натоварва така всеобхватно и така силно организма както фазата на оргазъма. Изброяването на всички реакции в тази фаза би било твърде дълго. Мускулното напрежение и контракциите достигат връхната си точка и включват мускулите на лицето и крайниците. Седалищните мускули и мускулите на ануса се свиват. Дишането става усилено и учестено както при задух. Кръвното налягане се повишава максимално, сърцето работи трескаво, на високи обороти, с честота до 180 удара в минута. По такъв начин силните оргазми представляват, макар и краткотрайни, но значителни натоварвания на сърдечносъдовата система, които обаче здравият човек понася без усилия. По време на фазата на оргазъма почти всички процеси в организма се изплъзват от съзнателния контрол и управление.

Генитални реакции. Въпреки бурното участие на целия организъм по време на оргазъма усещането за удоволствие се съсредоточава и локализира в половите органи. При мъжа то е по-ограничено в тази област, отколкото у жената и достига върха си около 2 до 4 сек. преди първия тласък на еякулацията. В зависимост от продължителността на предходното въздържание следват 2 до 10 еякулационни вълни с намаляваща сила и количество и отслабващо удоволствие. Еякулационните вълни се дължат на експулсивни свивания на пикочния канал. Те протичат рефлексно (неволево) и веднаж започнали, не могат да бъдат прекратени. Отвличащи вниманието събития могат само да ги смутят, да заглушат и разсеят оргазмените усещания. 90% от мъжете след първата еякулационна вълна задържат члена дълбоко във влагалището, докато жените имат желание фрикциите да продължат до края на оргазъма. Женският оргазъм протича в 5 до 12 вълни, които следват една след друга както при мъжа в интервали от почти по 1 секунда. При това оргазмената маншета се свива. Същевременно или кратко време преди това при някои жени във влагалището се излива воднист секрет, който не е сигурен признак на оргазъм. У някои жени оргазмените контракции траят от 20 до 60 секунди, също отслабват към края на фазата и интервалите помежду им се увеличават. Те не могат да се симулират, но жената може да се научи чрез подходящи действия на обкръжаващата вагината мускулатура да допринася за достигане на оргазъм.

4. Фазата на отпускане донася стихване на напрежението. Колкото повече гениталните и общите телесни реакции се отдалечават от нормалното състояние поради възбудата и колкото по-бързо те се връщат до (или под) него, т.е. колкото по-стръмен е падът на напрежението след кулминацията, толкова по-силен и по-задоволяващ о оргазъмът, но и толкова е по-болезнена неговата липса. Настъпващото в тази фаза чувство на задоволяване зависи значително от общия фон на отношенията между двамата, например от дълбочината на еротичната връзка, отношението им към тяхната сексуалност или от това, доколко всеки от двамата се чувствува желан и уважаван или се изживява само като средство за задоволяване. Ако половите отношения са накърнени по някакъв начин, непълноценни и неотговарящи на желанието, актът може да завърши без удовлетворение, макар да е протекъл правилно. Обратно, една двойка с дълбока човешка връзка е в състояние да изживее продължително задоволяване, дори ако т.н. връхна точка не е била напълно достигната. Макар в крайна сметка коитусът да цели изживяването на оргазъм от двамата, той не е единственият израз на общуването на половете. Изживяното в него сливане на партньорите, което при оргазъма достига до екстаз, дарява с дълбоко щастие двамата и тяхната благодарност далеч надхвърля рамките на плътското усещане.

Общи реакции. Силно напрегнатите по време на оргазъма мускули бързо се отпускат и настъпва отпадналост. Някои разбират по отпускането на партньора, че той е достигнал оргазъма. Дълбоко удовлетворен, човек потъва в удобна поза, чертите на лицето се изглаждат. Сърдечносъдовата и дихателната дейност бързо се нормализират. Този отлив на възбудата от мускулите и от вегетативната нервна система на цялото тяло съставлява важна част от задоволяването. Партньорите вече желаят само нежни милувки и спокойна прегръдка. По-силни целувки могат даже да претоварят и да смутят приятното уталожване на възбудата. Другите телесни промени (на гърдите, кожата и т.н.) бързо изчезват.

Генитални реакции. Половите органи отбъбват, клиторът достига нормалното си състояние за 5–10 секунди, а нимфите — малко по-късно. Оргазмената маншета изчезва, влагалищната стена се отпуска. Спадането на члена става на две стъпала. Непосредствено след еякулацията втвърдяването намалява, но се запазва известно кръвонапълване на пениса, особено ако той остане във влагалището. Непосредствено след еякулацията главичката на члена у някои мъже е чувствителна до болка и поради това не могат да продължат фрикциите. Също така свръхчувствителна може да бъде след оргазъм и главичката на клитора, особено към дразнене с ръка. В такъв случай по-нататъшната стимулация трябва да се избягва. Във втория стадий обемът на пениса намалява до под нормалното поради изпразване на кръвта от пещеристите тела. Впрочем това може да се случи и при охлаждане, преумора, чувство на срам, страх от неуспех и др. Тестикулите скоро приемат нормалното си положение и големина.

ВАЖНА ЛИ Е ПОЗАТА ПРИ ПОЛОВИЯ АКТ?

За интимния живот на влюбените душевното съзвучие е неоценимо. Но половият акт пък представлява съединяване на телата и начинът, по който то се осъществява, може да бъде решаващ за потентността на мъжа и за оргазъма на жената. Дори най-силната обич и най-горещото желание не са в състояние (с някои изключения) да го предизвикат спонтанно. Най-често непосредственото дразнене на половите органи е необходимо. Половото сношение и неговият успешен край обаче е резултат от дълбоко ангажиране на мускулната работа и на нервните реакции на целия организъм — то не е локализирано само в гениталната област.

Съществуват много пози на двете тела, които позволяват полово сношение: мъжът може да лежи върху жената или да е наведен над нея лице срещу лице; тя може да лежи или да седи върху него; мъжът може да се приближи странично към лежащата по гръб жена; тя може да е обърната с гръб към него, а той — с лице към нея. Най-после сношението е възможно и в седнало положение и стоешком. Съществуват и много други разновидности на коитусните пози. Дори и по-студените жени са склонни към разнообразие при извършването на коитуса, но не винаги признават това на мъжа.

Най-добрата и най-благоприятна поза е тази, която при дадени условия осигурява и на двамата партньори полово задоволяване. Тя е различна за различните жени и за различните партньори. Някои жени намират по-силно или по-слабо задоволяване в една поза, други — в друга; трети го намират само в една-единствена поза. Двойката сама трябва да открие най-благоприятната поза. Това ще се удаде толкова по-добре и по-скоро, колкото по-свободно и без задръжки жената и мъжът използуват създадените от случая положения. Понякога поставената под седалището на жената възглавница отстранява всички затруднения. Обикновено повечето пози са привлекателни, но в крайна сметка предпочитание се отдава на една или няколко от тях.

Между жените е широко разпространено погрешното схващане, че само коитусът, при който жената лежи под мъжа, е „нормален“, а всички други пози са неприлични. Без съмнение този вид коитус е най-широко разпространен, поне у нас (70% от анкетираните от нас жени и мъже). При това положение партньорите са в най-тесен контакт един с друг; лицата и телата им са еднакво доближени. Някои жени се задоволяват само при сношение в тази поза, но безусловното придържане към тази практика е лишило години наред многобройни жени от оргазъм. Много от тях се стесняват да предложат на мъжа друга поза. В един брачен съюз, изграден върху истинска любов, всяко полово сношение е оправдано от морално гледище независимо от това, как е осъществено. В случай че между потребностите на мъжа и на жената възникнат различия, той трябва да се нагоди към нея, ако тя трудно получава оргазъм и ако неговата потентност позволява — поне докато се затвърди способността й да реагира с оргазъм. Обратно, при смущения в потентността жената трябва да се пригоди изцяло към желанията на мъжа.

Наистина полезно е да се опитат няколко разновидности на половия акт. От друга страна обаче, спалнята не бива да се превърне в експериментална лаборатория за сексуални техники. С такива експерименти някои мъже обезличават половия акт в името на интересите на жената, но постигат само охладняването й. Ако сме открили оптималната форма и сме свикнали с нея, честите промени могат да увредят способността на жената да изживява. Ако мъжът промени позата, макар и незначително, кратко време преди жената да е достигнала оргазъма, възбудата може да угасне — и понякога невъзвратимо. При други жени малка промяна на дразнещото въздействие може бързо да предизвика оргазъм. Трябва да умеем да чувствуваме и да дадем възможност да се почувствува какво желаем и да разговаряме за това. Разбира се, когато коитусът е напреднал, този „разговор“ се води посредством телесни реакции, които партньорите с добра нагласа един спрямо друг разбират и без думи. Когато способността на жената за оргазъм е вече достатъчно развита, във фазата на силна възбуда и преди оргазъма са необходими кратки, бързо следващи една след друга фрикции на най-възбудимата част на половите й органи; в началото те трябва да бъдат по-бавни и по-дълбоки. От техническа гледна точка това е най-важната препоръка за партньора й. Друг въпрос е по какъв начин жената ще му съдействува при това. Движенията на нейния таз могат да покажат на партньора желания от нея ритъм. Общо взето, това не винаги е най-подходящата форма на женска активност; понякога тя е само нейно подражание. Неволните, рефлекторни действия на мускулатурата на тазовото дъно, общо взето, са по-резултатни. Много жени обаче се научават съзнателно да задвижват мускулния пръстен около влагалището и с това допринасят за появата на оргазъма.

В обобщение трябва да се изтъкне: въпросът за позата в акта не е с решаваща важност, нито е съвсем без значение. Той никога не трябва да бъде решаван, без да бъдат взети под внимание отношенията между партньорите. Предимно биологично ориентираните сексолози бяха склонни да надценяват техниката на половото сношение. От друга страна, с оглед предотвратяването или преодоляването на полови смущения е необходимо да се търсят най-удобните начини. Те обаче се откриват не само в позициите на тялото, свързани с движението на пениса във влагалището, разглеждано от мнозина като единствен нормален начин за извършване на половия акт. Откъсната от стремежа за зачеване, човешката сексуалност предлага много по-богати възможности за задоволяване. Това ще бъде обяснено в следващия раздел и в глава 8.

Сексуалното удовлетворение и начинът на постигането му обаче ще се превърнат в събитие, което ще надживее мига и ще надхвърли рамките на плътското усещане само ако е свързано с всички други чувства и стремежи на двамата партньори.

ЖЕНСКИЯТ ОРГАЗЪМ (КЛИТОРНА И ВЛАГАЛИЩНА РЕАКЦИЯ)

Твърде много жени при коитус не получават оргазъм и не изживяват удовлетвореното отпускане. При мъжете такъв проблем не съществува. По тази причина ще разгледаме отделно физиологията на женския оргазъм.

„Мъжът не бива да се жени, преди да е изучил анатомията на жената.“ Това е един малко пресилен афоризъм на Балзак, но все пак в него се крие известна истина: повечето мъже имат мъгляви и често пъти — дори неправилни представи за сексуалните усещания на жените си и за органите, които ги осъществяват. Когато половият живот не страда от тази неосведоменост и доставя удоволствие, незнанието може би не е недостатък. То се превръща в беда тогава, когато мъжът от незнание пренебрегва онези места от тялото на жената, чието докосване (единствено или предимно) й доставя удоволствие при половото общуване. В тези случаи всички негови усилия могат да останат напразни.

Повърхността на цялото тяло, но преди всичко т.нар. „ерогенни зони“, са достъпни за сексуална стимулация. Дразненията извън гениталната област (например на гърдите) са в състояние да предизвикат оргазъм при много малко жени. Затова е необходимо да се възбуждат чрез погалване тези части на външните полови органи на жената, които са особено чувствителни за сексуални възбуждащи импулси. Дори влагалището не е достатъчно чувствително при всяка жена за протичането на оргазмените рефлекси. Докосването на срамните устни и преди всичко на нимфите се възприема от повечето жени като извънредно силно възбуждащо и стимулира желанието за полово сношение.

Необходимо е да разгледаме по-обстойно местоположението на нервните елементи, които осъществяват оргазъма, защото често пъти мъжете малко се интересуват от него. Тези познания обаче са от голямо значение за удовлетворяването на жената. Този въпрос трябва да се изясни преди всичко, защото и при жените, и при мъжете по него съществуват погрешни представи.

Ако сексуално опитни жени бъдат анкетирани за това, къде локализират усещанията си при оргазъм, отговорът най-често е: около клитора и във влагалището. Според една наша анонимна анкета 56% от анкетираните жени локализират усещанията най-силно или само в клитора; 17% — във входа на влагалището; 20% — дълбоко във влагалището; 19% не могат точно да определят или са имали слаби усещания навсякъде; 19% са се почувствували най-силно стимулирани от дразнене на гърдите и 7% — от милувки на други места. (Някои са дали по няколко отговора, поради което сумата надхвърля 100%.)

Тези данни, които съответствуват на резултатите и от други подобни проучвания, ни принуждават да признаем голямото значение на клитора за сексуалната възбуда у жената.

Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална8, анална9 и уретрална10 фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)11.

Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни.

Тези възгледи проникнаха и в популярната литература за брака. По този начин някои жени, които не са в състояние да достигнат до влагалищен оргазъм, намериха написано „потвърждение“ за своята полова студенина. Така нещастната жена, белязана от теорията като фригидна, започна да вярва в това, а заедно с нея — и нейният разочарован партньор. Читателите на силно повлияна от такива възгледи литература едва ли не бяха предупреждавани да не „разглезват“ клитора с продължителни и настойчиви ласки, за да не би този уж незрял клиторен оргазъм да се затвърди. По-добре било жената да се откаже от полово задоволяване няколко месеца или години, за да можела по-късно да изживее по-пълно блаженството на уж по-хубавия, по-зрял и по-цялостен влагалищен оргазъм.

Жените, задоволяващи се с „малоценния“ клиторен оргазъм, независимо от големия им брой бяха класифицирани в групата на фригидните, без да ги питат кой от двата оргазъма е по-добър.

Без съмнение отговор на този въпрос могат да дадат само жени, които са изпитали и двата вида оргазъм (влагалищния и клиторния). По време на консултации сме анкетирали жени, които познават тези две реакции и могат да разкажат за своите усещания. Повече от половината са усещали по-силно и по-приятно клиторния оргазъм; останалите дават такава оценка на влагалищния или не са забелязали разлика. Първият понякога се разпространявал по цялото тяло и продължавал по-дълбоко, докато другият бил по-концентриран и по-бързо достижим, но не и по-слаб. При повечето от анкетираните жени силата на оргазмената реакция и душевното удовлетворение не са зависели сериозно от локализацията на оргазъма, а от пламенността на влечението и от силата на желанието за прегръдка.

Дори ревностните последователи на учението за психоанализата не можеха да игнорират наблюдението, че пренебрегнатият от тях клитор се възбужда лесно и че при повечето от жените сексуалната чувствителност е локализирана в него, а не във влагалището. Той е необходим за половото пробуждане и много от тях го използуват за мастурбация — даже и когато вече познават влагалищния оргазъм. Ако последният беше по-силен, това не можеше да се случи.

Като изход от тази дилема защитниците на психоанализата създадоха „теорията за странствуването“, съгласно която клиторното възбуждане при зрелите жени завършва с влагалищен оргазъм; според тях възбуждението не изминава този път от клитора до влагалището у изостанали в половото си развитие или в съзряването на цялостната личност жени и у невротички, годни само за повърхностни контакти, „нежелаещи да приемат мъжа“ (О. Шварц).

В същност опитът показва, че жената не заменя клиторния оргазъм с влагалищния, а го използува като втори източник за полово задоволяване. Някои жени смятат, че при тях най-напред се е събудило влагалищното усещане и едва по-късно — клиторната възбудимост. Някои изобщо не могат да определят къде чувствуват най-силната възбуда.

По-дълбокият анализ на психоаналитичната концепция за сексуалното развитие на жената показва, че тя е просмукана от утилитарното мислене, за което желанията на мъжа шеф са над всичко: „Анатомически пенисът приляга добре във влагалището. Фрикциите в него доставят най-силно удоволствие на мъжа. По този начин се постига най-дълбокото съединение. Съществува шанс да се достигне едновременно до оргазъма. Възможността за зачатие е най-голяма“. Това изглежда много правдоподобно и „естествено“. Но убедителното не е задължително да е вярно. Спекулативното мислене дори да е богато на идеи не води до верен научно обоснован отговор. До него може да се стигне само с изследвания на филогенезата и физиологията на сексуалността и с помощта на клиничния опит и резултатите от анкетни проучвания.

Клиторът (името вече показва неговата нервна възбудимост)12 е малък орган, който се намира няколко сантиметра над влагалищния вход. При възбуда клиторът набъбва и се увеличава. Той е снабден с особени нервни окончания, които правят възможно половото усещане. Сетивните телца са еднакви по структура и функция с тези, които са локализирани в главичката на пениса. Касае се за специално диференцирани и специализирани нервни елементи, които възприемат усещането за допир и го превръщат в сексуална възбуда.

Влагалището, което в еволюцията е произлязло от едно вдлъбване на кожата, не притежава такива нервни елементи във и под лигавицата си. Това е станало при селекцията поради споменатата вече двойствена роля на влагалището (орган на съвокуплението и родов път). Ако то притежаваше големия брой специализирани нервни елементи, необходими за оргазъма, по време на раждането нервната система би била така претоварена, че един нормален родов акт би станал невъзможен в резултат на рефлекторни спазми в мускулите на тазовото дъно. Във влагалището и особено в онтогенетично произлязлата от кожата негова предна част, са останали само т.нар. „тактилни телца“. Това са същите нервни елементи, на които дължим усещането за убождане, допир или поглаждане по цялата кожа.

Структурата на тъканите на клитора и влагалището показва, че от гледна точка на анатомията локализираното само във влагалището сексуално задоволяване не е мислимо. В такъв случай е справедлив въпросът на някои жени: каква е функционалната основа на влагалищния оргазъм и изобщо на влагалищната сексуална възбуда? Отговор може да ни даде само физиологията на сетивността.

По време на контакта между партньорите многобройните дразнения достигат до кората на централната нервна система като нервни импулси. Външният вид, гласът, думите и жестовете на партньорите, техните нежности и ласки възбуждат центъра на съвокуплението, стимулират го. Това води до описаните вече реакции на половите органи. Същевременно главният мозък непрекъснато получава информация за състоянието на всички органи. Ако в резултат на стимулацията се е стигнало до готовност за полов акт, специализираните сетивни телца на клитора, стимулирани от нежни докосвания, са подготвили оргазъма и ако се добави усещането за фрикция на вкарания във влагалището мъжки член, всички тези усещания се сумират в изживяването на оргазъма. При многократно повторение на подобни усещания във влагалището се стига все по-често до готовност на клитора за оргазъм, ако други, по-силни импулси (напр. в резултат на неправилно възпитание) не потискат протичането на нервните рефлекси. Очевидно влагалищният оргазъм е един условнорефлексен механизъм, който се осъществява в главния мозък; той се усеща дифузно в тази област на тялото, където е разположен и същинският орган на оргазъма — клиторът. Освен това фрикциите на пениса във влагалището водят до притискане и опъване на шапчицата на клитора и до индиректното му масажиране.

Когато момичета и жени четат или слушат от други хора описания на полови преживявания, е възможно цялата област на женските външни полови органи още преди първата полова среща да се свърже в представите и чувствата в единна област на сексуалната чувствителност, тъй като те се инервират заедно с клитора от една и съща нервна мрежа. По такъв начин докосването до гениталната област също може да се възприема като сексуална стимулация както погалването в други области. Това се дължи на способността на главния мозък да интегрира функционално цялата генитална област, респ. нейната единна, макар и диференцирано функционираща нервна система, със сексуалната чувственост и със сетивността изобщо. Появата на оргазъм у някои жени в областта на срамните устни, влагалищното преддверие и предната част на влагалището още при първата среща с половия партньор се обяснява с това, че са били предхождани от полови преживявания насън и еротични желания. На същия механизъм се дължи способността на някои жени да получат оргазъм само при нежно докосване и целувка на гръдните зърна (главно тогава, когато по-рано са били преживявани едновременно с оргазъм).

Това схващане е потвърдено многократно, включително и в експеримент. То е достатъчно, за да се обори споменатата психоаналитична теория и да се даде отговор на нашите въпроси. При системни физиологични проучвания на биотоковете на мозъка, сърцето и мускулатурата (с електроенцефалограф, електрокардиограф и електромиограф) Мастърс и Джонсън не са могли да докажат никаква разлика във физиологичните реакции на половия апарат и на целия организъм на жената при клиторния и влагалищния оргазъм. Същите физиологични процеси са регистрирани и след стимулиране на външните полови органи, гръдните зърна или по време на еротични представи. Те не са зависели от начина и мястото на предизвикването им. Тъй като Мастърс и Джонсън са изследвали оргазъма с физиологични методи, техните изследвания не дават представа за разликите в дълбочината на свързаното с оргазъма изживяване. Колкото и проблематични да са тези опити в интимната сфера на хората, те показват, че всички информативни нервни импулси, които достигат мозъчната кора преди и след оргазъма, се сливат в един-единствен, макар и много сложен модел на сексуалното възбуждение.

Какви заключения могат да се направят от тези разсъждения върху еволюцията, анатомията и физиологията на човешката сетивност, като се имат пред вид психологическите особености на човека?

1. Клиторът е орган на оргазъма.

2. Всички въздействуващи върху органите на съвокуплението нежни дразнения стимулират готовността за оргазъм на клитора.

3. Предизвиканият чрез други зони оргазъм се локализира от жените в долната част на корема, докато предизвиканият посредством дразнене на клитора оргазъм се усеща най-силно в него.

4. Теорията за по-високата стойност на влагалищния и малоценността или незрялостта на клиторния оргазъм е несъстоятелна, както и теорията за странствуването на оргазъма от клитора във влагалището.

Това, че някои жени получават оргазъм предимно посредством клитора, други — чрез влагалището или и по двата пътя, няма нищо общо със способността им да обичат. Телесните прояви са едни и същи, защото клиторът участвува при всеки оргазъм. Ако някои жени оценяват по-високо влагалищния оргазъм, или го намират по-дълбок, това се дължи до голяма степен на влиянието на възпитанието и на възгледите, които разглеждат единия като нормален и естествен, а другия — като неестествен и неприличен. Има значение и това, че при коитус с въвеждане на члена във влагалището телата на партньорите влизат в по-плътен допир, поради което усещането за съединяване е по-пълно. Не е чудно, че полученото при това сексуално задоволяване се възприема от мнозина като по-цялостно.

Защо беше необходима тази обширна полемика?

Потресаващо голям е броят на жените, които неправилно биват считани от мъжете си за студени и ненормални поради „малоценната“ им клиторна реакция. Те остават сексуално незадоволени; това ги довежда до отчаяние или в крайна сметка те успяват по някакъв начин да се справят с положението. При нас са идвали доволни и недоволни от брака си, бездетни и многодетни жени от всички възрастови и професионални групи, с различно образование, понеже са смятали, че са ненормално развити. По-голямата част от тях не са намерили пътя към брачната консултация, не са се доверили на лекар или са се сблъскали с неговото неразбиране, когато той е бил недостатъчно информиран. Те загубват половото си влечение, съпрузите им са угнетени, търсят странични връзки и понякога се стига до разтрогване на брака.

Противоречието „клиторен или влагалищен оргазъм“ се решава от вътрешната взаимозависимост между двете форми на възприятие в едно-единствено оргазмене изживяване, което може да бъде пробудено и тренирано. От многократно дискутираните спорни въпроси на този проблем още веднаж се вижда значителната роля, която играят психичните и нервните регулаторни механизми в сексуалната област.

ХИГИЕНА НА ПОЛОВИЯ ЖИВОТ

Както и да се извършва половият акт, в интерес на телесното и психичното здраве на партньорите е да бъдат следвани някои хигиенни правила. (Трябва да се подчертае, че всеки от тях е задължен да се чувствува отговорен за здравето на другия.)

Под „хигиена“ разбираме всички мероприятия и начини на поведение, които са в интерес на здравето. Освен това тук спада и културата на междучовешките отношения, която опазва и укрепва телесното, душевното и социалното благополучие.

Половата хигиена започва с формиране на такава атмосфера на общуването, при която се зачитат индивидуалните особености и потребности на всеки от двамата партньори.

Натискът за сексуално общуване след бегло познанство противоречи преди всичко на човешкото достойнство и на разума. В една здрава дружба, създала вече общи интереси в много области на живота и затвърдила съзнанието за взаимно принадлежание, съществуват по-добри изгледи за двамата партньори, в т.ч. и за жената, да намерят удовлетворение в интимната близост. Доказаното взаимно уважение е първото условие за половата хигиена.

Съзнателният и отговорен избор на партньора и взаимното уважение водят до отказване от честа смяна и предотвратяват венерическите болести. През последните години в целия свят тяхното разпространение нараства скокообразно. Това се отнася особено за гонореята (трипера). Не е нараснал далеч по-рядко срещащият се, но свързан с по-тежки последици сифилис. От това нарастване е засегната и ГДР. Докато през 1969 г. на 100 000 жители 107 имаха доказана гонорея, през 1973 г. те вече бяха 239. Тези цифри за много страни са още по-високи — напр. в САЩ, Швеция и Дания през 1972 г. те са около 350–400.

Тези данни, макар по-ниски у нас, са тревожни и изискват проучване на причините и предпазни мерки. Без съмнение хората, които се сношават с много партньори, без да се замислят, застрашават себе си и главно другите.

„Хапчето“, употребявано от все повече жени, предпазва наистина от нежелателна бременност, но (за разлика от презерватива) — не и от венерически болести.

Външната чистота е тясно свързана с нравственото достойнство. Партньорът трябва да бъде посрещнат подобаващо. Личната хигиена — както общата, така и тази на половите органи, е условие за здрав полов живот. Нечистият и потен човек не се чувствува добре, след изкъпване е като новороден. Изисканият човек оказва по-силно еротично и сексуално влияние, отколкото нечистоплътният и небрежният. Това се отнася както за дрехите, така и за бельото.

След изкъпване става по-приятен не само допирът до кожата на любимия човек — свежият дъх на неговото тяло допринася също за еротичното му влияние. Между другото топлата вода нерядко оказва възбуждащо действие върху половите органи, тъй като увеличава кръвотока в тях.

Чистотата обаче не трябва да се превръща в идея фикс. Влюбените могат да прекарат прекрасни часове и без вана. Ако желанието им за незабавно отдаване е спонтанно и непреодолимо, настроението им може да се изпари, ако тепърва започнат да се сапунисват от главата до петите.

Приятната утринна топлина на тялото след сън може да се превърне в мощно полово дразнене; в такъв момент студеният душ действува охлаждащо и в прекия, и в преносния смисъл на този израз. Както навсякъде в живота и в любовта съществува опасност прекаляването да доведе до обратен на търсения резултат. Затова е важно да се намери подходящият момент и правилната мярка; до известна степен те трябва да се чувствуват.

Във всички случаи външните полови органи трябва да се поддържат в изрядна чистота. Във вулвата на жената и главно под клитора и зад малките устни, както и на главичката на пениса, предимно зад венечния ръб, при недостатъчна хигиена се отлага т.нар. смегма. Тя се образува от остатъци от урина, пот и кожни люспи. Когато смегмата не се измива, тя се превръща в хранителна среда за микроорганизми, които предизвикват възпаление. При полово сношение е възможно то да бъде предадено на партньора. Неприятната миризма на смегма може да потисне желанието на мъжа или на жената, още повече че при непринудената, страстна любовна игра те се приближават плътно един към друг. Поради всичко това всеки зрял човек трябва да измива всеки ден половите си органи и съседните на тях части на тялото. Който не е бил възпитан от малък по този начин, трябва незабавно да привикне с това. Сапунът не подхожда за нежните лигавици, затова само от време на време може да се употребяват, и то пестеливо, слабо алкални сапуни. Впрочем влагалището се самоочиства; промивките не са необходими, дори не са за препоръчване. Там обитават постоянно млечнокисели бактерии, които предпазват от навлизането на болестни причинители и така дезинфектират влагалището.

Най-добре е съпрузите да отделят малкото необходимо за хигиената им време непосредствено преди лягане. Така те могат да бъдат много по-сигурни, по-свободни и без задръжки, тъй като нито един от вариантите на сексуалния контакт няма да им се стори неестествен и неприятен.

Даже и при грижливо поддържана хигиена гениталиите запазват лека, ненатрапчива миризма; от вулвата тя е възкисела.

Естествено тя може лесно да бъде различена от неприятната миризма на смегма и рядко смущава. Такива миризми и други излъчвания от тялото могат дори да стимулират възбудата. В животинския свят те принадлежат към дразненията, които предизвикват разгонването. Ако все пак дразнят партньора, те могат лесно да се отстранят с дезодорант. Еротичното действие на някои парфюми върху партньора (по-специално мъжа) е известно, макар и малко изследвано. С него обаче не бива да се прекалява. Допадащият на партньора аромат не бива да бъде натрапчив, нито да покрива напълно естествената приятна миризма на женското тяло. Двете миризми трябва да се съчетаят в леко, индивидуално благоухание. Козметични средства и парфюми не трябва да се слагат на чувствителните лигавици на половите органи, които могат да се възпалят под действието на спиртната им съставка. Те трябва да се нанасят на челото, по шията, в подмишниците и т.н.

Секретите, отделяни от гениталиите на двата пола при сексуална възбуда, са без цвят и без мирис. Те правят органите хлъзгави и стимулират взаимното привличане и приятното протичане на половия акт. Затова те не бива да се отстраняват. От тях трябва да се различава бялото течение, от което страдат някои жени. То може да има много причини и изисква лечение от гинеколог.

След акта партньорите чувствуват нужда да си починат (един в друг или поне един до друг), за да може възбудата да утихне постепенно. Почивката им е необходима също така, за да отзвучат сърдечносъдовите промени.

Често се поставя въпросът за най-здравословната честота на сношенията. Тук ще кажем само, че няма общовалидни „норми“ и че за всяко време и за всяка двойка са най-важни индивидуалните потребности на двамата партньори. Ако пристъпваме към акта без влечение, а само за да „изпълним съпружеските си задължения“ или „планирания“ брой сношения, той най-вероятно ще завърши с разочарование. Не бива да тласкаме нито себе си, нито партньора си към полова активност, когато сме изчерпани. Принуденият коитус води по-скоро до нервност, отколкото до разтоварване. Разбира се, продължителната липса на желание трябва да стане повод за размисъл върху брака и за разговор или за явяване в брачната консултация за съвет. Честотата на сношенията е проблем само за двойки, при които единият от партньорите (най-често мъжът) ги желае ежедневно, а другият — по-рядко и по-слабо (най-често жените с недостатъчно либидо).

Когато партньорите се обичат, нежността на единия събужда желанията на другия. Ако въпреки това интервалите на потребностите на двамата партньори се различават съществено и те не сполучват да ги съчетаят, би трябвало да се стигне до компромис, макар че изработването на средна мярка не е идеално решение. С други думи, единият трябва да се задоволи с по-малко, а другият да бъде готов на по-голяма честота, макар да няма истинско желание за това. При всички случаи обаче и той, и тя трябва поне да знаят, че неудовлетворената сексуална възбуда може в крайна сметка да стане много мъчителна.

Често се говори, че сексуалното пренапрежение води до увреждане на здравето, но това никога досега не е било медицински доказано. Организмът се предпазва от претоварване чрез временната невъзможност да бъде събудено половото желание. Между равноправни партньори то непрекъснато се възобновява. Ако партньорите не чувствуват действителността като пречка за тяхното единство, а считат всеки служебен успех (негов или неин) за съвместно извоюван, те ще бъдат щастливи независимо от това, дали ое сношават по-често или по-рядко. Ако единият от двамата има затруднения в работата, уважението на другия му повелява временно да се въздържа от сексуална стимулация. Така любовта се проявява като взаимна помощ и като морална подкрепа. След съвместно преодоляване на критични положения и конфликти отново намереното полово единство ощастливява партньорите още по-дълбоко и по-трайно.

Ако единият от съпрузите е болен и неразположен към интимност, никой разумен човек не би искал сношение. Но бременността не е болест. За препоръчваното по-рано от различни лекари и религиозни секти въздържание или даже пълно отказване от сношение след зачатието не съществуват нито медицински, нито психологични основания. Мнението, че бременната жена няма желание за полово сношение, не е валидно за болшинството от жените. При много от тях във втората третина на бременността се забелязва дори увеличаване на либидото. Жени, които са склонни към спонтанни аборти, не бива да бъдат възбуждани често и силно през тези месеци, тъй като това може да доведе до аборт. Поради опасност от инфекция на родовите пътища 4–6 седмици преди и след раждането коитусът трябва да бъде преустановен.

На въпроса, дали по време на менструация е необходимо въздържане, се отговаря различно. Много гинеколози препоръчват въздържане през тези дни поради повишената опасност от инфектиране на жената и по естетични съображения. Други се въздържат да дават съвети, засягащи естетиката, тъй като не е задача на лекаря да преценява степента на културното и духовното развитие на пациентите си и тъй като той не е в състояние да реши кое е естетично от гледище на двама влюбени. Повечето мъже и жени се отказват от сношение по време на менструация с изключение на случаите на среща след продължителна раздяла. Най-добре е поне в първите дни, когато жената кърви най-обилно и трябва да се спазват хигиенните правила, това да не се върши.

От хигиенна гледна точка няма значение по кое време на деня се извършва съвокуплението. Най-подходящият момент е този, в който взаимното желание е най-силно и има достатъчно време и условия. Но тези условия не винаги са налице едновременно. Децата и други задължения изискват отлагане: желанията трябва отново да бъдат пробудени в по-благоприятен час. Най-често времето преди лягане е най-удобно. Тишината, уединението, освобождаването от дневното облекло и възможността да заспят заедно след това подтикват към полово сношение. Някои брачни двойки предпочитат да се сношават сутрин, след като са отпочинали. Ако съпрузите имат различни предпочитания, те трябва да се нагодят един към друг или да постигнат съгласие за редуване на времето. В никакъв случай не се препоръчва предварително плануване на определени дни за полово сношение. Настроението не може да се предвижда.

Важен проблем е въпросът за честотата на сношенията в различните възрасти. Появата на желанието решително зависи от съвместния живот на мъжа и жената. Половият живот стимулира духовната връзка между тях и, обратно, разбирателството и любовта благоприятствуват половото влечение във всички възрасти. Такова съвършено съжителство не се създава за ден-два. Пътят към съвършенство в интимността често пъти е дълъг. Много двойки вървят по него бавно, като преодоляват не една пречка, обременени от погрешно възпитание. Затова върхът на любовта не съвпада непременно с висшето сексуално удовлетворение. Трябва да се учим да живеем заедно, да бъдем двама. Това е постоянна задача на двойката и нейното решение не идва на готово.

И днес все още през първите брачни години на млади хора мъжът търси полово сношение по-често от жената; нейното желание ое събужда постепенно и едва по-късно започва да се явява по-често. Това не е биологична съдба. Променената роля на жената в обществото и брака, разумното възпитание и познанията в сексуалната област допринасят за това, че жените още от по-млада възраст развиват напълно способността си за изживяване. Обикновено съпрузите достигат съвършената взаимна нагласа едва след дългогодишен брак. Много жени искат съпругът им да бъде с няколко години по-възрастен. Това желание не произтича само от първични сексуални мотиви, а отговаря на потребността от бързо полово приспособяване към по-опитния партньор.

Анкетираните от нас семейни жени и мъже дадоха следните сведения относно честотата на половите сношения (фиг. 18). (Те са по-меродавни за потребностите на мъжете, тъй като в повечето бракове все още честотата на сношенията зависи от тях.)

Анкетата показа, че до задоволяване при сношение най-често достигат не най-младите жени, а жените на средна възраст. При редовен полов живот у жените либидото и оргазъмът често се запазват до напреднала възраст. Те изчезват по-рано, ако половата им активност намалее до редки случаи или бъде прекратена.

Изцяло погрешно, макар и широко разпространено, е схващането, че след климактериума жената започва да загубва по биологични причини способността за сексуално изживяване. Наистина в тази възраст яйчниците като производители на хормони и заедно с тях вътрешните и външните полови органи търпят обратно развитие, но това не е решаващо за интимния живот. Няколко пъти подчертахме, че той зависи предимно от нервни фактори. Без съмнение вегетативно обусловеното неразположение, топлите вълни и сърдечносъдовите оплаквания могат да подтиснат интереса към половия контакт за известно време. Това могат да направят обаче не само климактеричните, а и почти всички телесни и психични оплакващия. Когато липсва заболяване, а интересът към интимния контакт трайно отслабва, трябва да се предполага, че в брака нещо не е в ред или че жената вътрешно не се е справила с прехода във втората половина на живота, че е получила комплекс за малоценност, че се счита вече за остаряла и т.н. Всички тези явления не са неотвратима съдба на жената. Те могат да бъдат отстранени с помощта на брачната консултация или с психотерапия. Те зависят от околната среда на жената и от положението, което обществото й е отредило. Ако на жената се гледа преди всичко като на машина за раждане на деца и сексуална собственост на мъжа, в климактериума тя наистина ще има основания да се опасява от загуба на своята значимост и ще стане несигурна тъкмо в интимната област. Това състояние, което е особено често при самотни и нещастно омъжени жени и обикновено се изявява със засилено влечение, носи грозното наименование „ужас от затворената врата“. Ако жената е напълно призната личност в семейството, професията и обществото, тя понася по-леко възрастовите промени. Тя не губи непременно притегателното си действие върху съпруга, който впрочем също не става по-млад. Душевната бодрост, някакъв спорт и умерените грижи за красотата и помагат да се чувствува млада, макар и да старее. Изпитаното в щастливи и тъжни часове любовно и житейско единство на един добър брак има много по-голямо значение, отколкото няколко бръчки на лицето.

Колко е несправедливо да се търси в климактериума причината за случайното намаление на половото желание доказват многобройните жени, които по време на климакса и след него чувствуват увеличение на либидото. Това се отнася не само за жените, които получават ненаситен полов глад от страх пред старостта, но преди всичко за онези, чиято готовност за отдаване дотогава е била парализирана от постоянния страх от нежелана бременност.

Впрочем успоредно с акцелерацията с всяко поколение се отбелязва и забавяне на климактериума; през 1869 г. 59% от жените са загубвали менструацията си след 45-годишната възраст. Петдесет години по-късно те са били вече 64%, а през 1959 г. — дори 76% (по Шевчик). Съвременните жени изживяват климактериума около петдесетата си година. За техните дъщери и внучки се предвижда още по-дълго запазване на зачатъчната способност.

Едва след 60-годишната възраст сексуалното влечение у жените намалява и това намаление е наистина възрастово обусловено. При много от тях това става по-късно, а при някои — малко по-рано. Намалението настъпва бавно, засяга и двамата (мъжът даже бива засегнат по-рано) и не създава проблеми на късния брак. Сега вече половите желания се събуждат по-рядко, секрецията на влагалището става оскъдна и оргазъмът често не се постига или е по-слаб и по-кратък.

Какво е поведението на стареещия мъж? Навлиза ли и той в критична възраст? Има ли мъжки климакс? Това се твърди често и също така често се оспорва. Много мъже без друго имат критични години (около 45–55), в които са много лабилни, имат чувство за малоценност и намалява издръжливостта им на напрежение. Тези възрастови промени обаче зависят твърде много от отделната личност и от нейното обкръжение, за да могат да се сравняват с климактеричните прояви на жените. В организма на мъжа не стават изменения, които да отговарят на резките хормонални промени в критичната възраст на жената. Тестикулите не престават да функционират така бързо, както яйчниците на жената. Те произвеждат семенни клетки до дълбока старост — това вече бе споменато. Не са рядкост и 80-годишни същински бащи на малки деца. Секрецията на най-важния мъжки полов хормон (тестостерона), отделян от междинните клетки на тестикулите, достига максимума си между 25 и 35 години и започва да намалява. Кората на надбъбреците компенсира недостига от хормона до дълбока старост. Както и при жената, това са фактори от втори ранг. Психичната нагласа на партньорите има по-голямо значение.

Обикновено, макар и не във всички случаи, в напредналата възраст мъжката потентност (способността да се извърши акта) отзвучава по-рано от либидото (влечението към полово задоволяване). В отделни случаи от това произлизат конфликти и даже извращения на половия нагон, водещи до престъпления на по-възрастни мъже с деца. Импотентността у по-голямата част от старите мъже се дължи, както и у младите, на психически причини, а не на възрастта.

Причината за намалението на либидото при повечето, за да не кажем при всички по-възрастни мъже, но поне за тези под 60 години, също не трябва да се търси предимно в процеса на биологичното стареене. Това проличава особено ясно в случаите, когато по-стари мъже не изпитват никакво влечение към една жена и са импотентни, докато с други могат да бъдат твърде активни. Понякога причината е в това, че брачните отношения са били твърде еднообразни, че мъжът е свикнал твърде много с особеностите на съпругата си или че нейните сексуални интереси са намалели. За тези мъже са достатъчни две седмици въздържание, за да възстановят потентността си; един такъв съвет винаги е „лековит“ за тях. Освен това мъжът в напреднала възраст и при еднакво професионално натоварване е физически и нервно значително по-обременен от младия мъж, който и след тежка работа се чувствува все още свеж. Това се обяснява с по-голямата подвижност на нервните му процеси, защото и възстановяването е също постижение на нервните клетки. Мъже на ръководна работа, която поемат обикновено във втората половина на живота си, се оплакват много често от полово изтощение, без работата винаги да е истинската причина за тяхната слабост в интимната област. Старите мъже реагират с ерекция на полово дразнение не така бързо и се нуждаят от по-силна стимулация, отколкото по-младите мъже. Оттук трябва жените да си направят изводи за любовната игра, още повече че твърдостта на члена на стария мъж намалява по-бързо. Много от мъжете над 60 години достигат пълна ерекция едва преди еякулацията, която се последва от незабавно омекване. Когато мъжът реагира по-бавно и еякулацията настъпва по-късно, отколкото през младите години, жената разполага с повече време, за да достигне до оргазъм. Възрастните мъже обаче ое нуждаят от по-дълга пауза след еякулацията (често дни наред), докато възстановят потентността си.

Това, което беше препоръчано на възрастната жена, важи още повече за мъжа във втората половина на живота: здравословният начин на живот и регулираната полова активност са най-добрият начин да се запази потентността до много напреднала възраст. По такъв начин мъжът може да запази чувството, че е млад или поне, че не е старец. Но само това не стига. Органи, които не функционират, залиняват.

Въздържане, продължило години наред (напр. при овдовели), води до затруднения при опит отново да се започне интимен живот. Най-често те се преодоляват, ако новият партньор или партньорка са умни.

Естествено в интимната сфера на остарялата брачна двойка постепенно всичко става по-тихо, по-спокойно. Страстта на изминалите десетилетия се е превърнала вече в хубав спомен. Тя събужда и в напредналата възраст желание за нежност и понякога довежда до интимност, докато сексуалният израз на взаимната привързаност най-сетне изчезне съвсем, бавно и незабелязано. В брака общността на двамата съпрузи се е усъвършенствувала дотолкова, че в късната вечер на живота сексуалността не им липсва. Това се удава толкова по-лесно, колкото повече духовната близост е била по-рано основно съдържание на живота им.