Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ПОЛОВИТЕ СМУЩЕНИЯ?

Вместо да говорим за болест, ние ще казваме „смущение“, когато става дума за неправилно протичащи функции в сексуалната област. Човек, който има сексуални смущения, не може да бъде считан за напълно здрав в съответствие с дадената във въведението дефиниция на здравето. Здравето и болестта не са взаимно изключващи се противоположности; между тези две състояния съществуват многобройни междинни състояния и преливащи се един в друг преходи; впрочем по-правилно е да се говори за процеси, тъй като те са в непрекъснато изменение.

Много хора считат, че болестта се локализира само в заболелия орган. Това не отговаря на съвременните схващания в медицината. Във всяко заболяване участвува целият организъм. При редица заболявания на преден план стои неправилно взаимодействие на отделните системи в организма поради смущения в регулиращата функция на главния мозък. В тези случаи самите органи не са болестно променени.

Прието е тези смущения та здравето да ое наричат „функционални заболявания“. Когато в органите с обективни методи могат да се установят болестни изменения, говорим за органични заболявания. С цел да опростим нещата ние ще употребяваме понякога тези изрази. Преди това обаче читателят трябва да е наясно, че между функционално и органично заболяване няма противоречие; липсващата или постоянно уврежданата функция може да доведе и до структурни изменения в засегнатия орган.

Ние предпочитаме думата „смущение“, защото тя повече от думата „заболяване“ е свързана с представата, че то ще премине, че е временно, че се явява при определени обстоятелства и че причината за него е външна. Когато говорим за смущения на телевизионното предаване, ние искаме да кажем, че не допускаме да има повредени части в апарата, а предполагаме, че некачественият прием се дължи на предавателя, на времето, на електрическите уреди у съседите, на неточна настройка или на други външни влияния. Така е и при половите смущения — участвуващите в акта органи са изправни; смутена е тяхната функция.

Функционално полово смущение е налице, когато жената или мъжът не изпитват полово желание. То е налице, когато те не могат да осъществят с партньора си задоволителен коитус, макар да има подходящи условия за това, а половите органи, жлезите с вътрешна секреция и нервната система не са засегнати от болестен процес.

Да разгледаме по-подробно определението на понятията. Смущението може да се прояви по три начина:

1. Половото желание (либидо) може да е намалено или да липсва.

2. Извършването на половия акт (коитус) може да е смутено или невъзможно.

3. Половото задоволяване (оргазъмът) може да е несъвършено или да не настъпи.

Тези разновидности на смущението се явяват поединично или в комбинация в три различни форми:

• при всяко полово сношение или еднократно;

• с напълно несполучлив или неудовлетворителен изход;

• още от първия опит за полово сношение или след период на задоволяващи сношения.

Сексуалните смущения не могат да бъдат подредени в твърда, неизменна схема. Всяко от тях е различно у всеки човек и с развитието си се изменя. Науката обаче е принудена да подрежда и разпределя изследваните от нея явления. Ето защо, когато в тази книга от време на време, класифицираме или типизираме нещата, правим това само в интерес на прегледността и за да помогаем на паметта. Читателят не бива да забравя, че всеми човек е уникална личност и обикновено не може да попадне изцяло в дадена група на класификацията.

След коитус желанието временно угасва, сексуалните дразнения не оказват въздействие. Норматив за времетраенето на това състояние не съществува. То зависи от особеностите на отделния човек, от продължителността на предхождащото акта въздържание, от поведението на партньора, от възрастта и от още много други фактори и може да трае от няколко минути до няколко дни. По време на тежко общо заболяване половите функции са силно затормозени.

Разбира се, успоредно с това съществуват заболяващия на определени системи на организма, които оказват непосредствено въздействие върху половия живот. В сравнение с функционалните смущения обаче те са изключително редки, поради което няма да бъдат разгледани тук.

Трите споменати функции (либидото, коитусът, оргазъмът) могат да бъдат разгледани и хронологично като отделни стънала на цялото. На първото и на последното стъпало (либидото и оргазъмът) има затруднения предимно жената; на средното стъпало (коитуса) — предимно мъжът. С други думи, когато е налице смущение у жените, най-често липсва желанието или те не стигат до оргазъм. Половият акт въпреки това може да бъде извършен, ако влагалището е достатъчно влажно, за да се вкара пенисът. У мъже със сексуални смущения желанието липсва по-рядко. Те почти винаги могат да достигнат до оргазъм. Коитусът обаче не им се удава, ако поради липсваща ерекция или поради преждевременна еякулация не могат да вкарат члена и да извършат достатъчно продължителни фрикции. Следователно смущението обикновено засяга единия от партньорите и една от фазите на акта — обстоятелство, което може да бъде използувано с успех при лечението, тъй като по този начин бива намалявана податливостта към общо смущаване на половия акт.

Желанието на мъжа и неговото нежно ухажване подтиква колебливото либидо на жената и тя отделя секрет. Това улеснява мъжа при проникването му във влагалището и засилва усещанията от члена. Жената усеща увеличената му възбуда. Това може да стимулира нейната наслада и да благоприятствува получаването на оргазъм.

ПОВЕЧЕТО ПОЛОВИ СМУЩЕНИЯ СА ПСИХИЧНО ОБУСЛОВЕНИ

Хората с такива смущения много рядко знаят причините за несполуките си. Те само изживяват болезнено половата си немощ или липсата на очакваните усещания (мъжът — липсата на ерекция, жената — липсата на влечение или на оргазъм). Половата немощ обезпокоява мъжа веднага и силно; за жената тревогата е по-малка, но рано или късно се явява. Едва тогава пострадалите си задават въпроса, на какво може да се дължи това.

Стремежът на всеки човек е да си изясни причините за неуспеха. Повечето жени идват до истинските причини по чувствен път. Мъжете са по-склонни да създават теории за провалите си, които обикновено са неверни. Повечето от пациентите са убедени, че притежават телесни недостатъци, мислят, че хормоните им са малко, че членът им е малък, че яйчниците им функционират лошо, че нервите им са „разсипани“, че имат някакво вътрешно заболяване или че са преуморени. Ако те потърсят лекарска помощ, най-често е възможно с помощта на научни методи да се открият истинските причини. Понякога за това е необходимо да бъдат привлечени лекари от различни специалности, които работят в брачната консултация. След детайлно разпитване и основен преглед погрешните представи на пациентите могат да бъдат поправени и може да им се каже коя е решаващата или основната причина за половото смущение.

Убеждението, че страда от телесно заболяване, често е дълбоко вкоренено у пациента. От психологична гледна точка това е разбираемо. По-лесно е да считаш, че някой телесен орган е причина за неприятния недостатък, отколкото да потърсиш причините за това в собственото Аз и в погрешното си поведение. Така неуспехът бива оправдан пред партньора и пред себе си и виновен за него няма.

Какво смущава половата функция? Това, че нервната система и главният мозък като висша управляваща централа регулират и координират помежду им функциите на тялото, днес е азбучна истина; това че „нервите“ могат да повлияят на нашия полов живот, не се оспорва. Но как става това?

В първата част ние проследихме нормалния ход на сексуалния динамичен стереотип: посредством зрението, осезанието и другите сетива главният мозък на човека възприема партньора и произтичащите от него дразнения, които събуждат половото желание. Нервните процеси биват проведени в центъра на съвокуплението и в гръбначния мозък. Те предизвикват ерекцията на мъжа, респективно секрецията у жената, едновременно с което се появява потребността от по-нататъшен контакт.

Ако в този момент входният звънец зазвъни и мъжът очаква посещение, ерекцията отслабва. Една девойка е готова да се отдаде на приятеля си. Неговите нежности предизвикват у нея секреция, но внезапно й хрумват често повтаряните от майка й предупредителни думи: „Не се впускай в приключение с някой мъж. Ако той ти направи дете, ще те изпъдя от къщи!“ Желанието й за сношение стихва и секрецията пресъхва.

В единия случай върху половите реакции действуват възпиращо определени въшни влияния. В другия случай мислената представа потиска либидото. Най-често механизмът на появата на такива смущения е много по-сложен, отколкото в приведените примери. Преди всичко такава проста причинноследствена връзка се среща много рядко. Почти винаги множество сегашни обстоятелства и опитът от миналото действуват задържащо върху протичането на половите реакции, без потърпевшият винаги да осъзнава въздействията и техните последствия. Ако обаче ги познава, той по правило може лесно да ги изключи.

Като начало нека запомним, че нервнопсихичните фактори (някои особености на характера, възпитателните влияния, лошото настроение в момента, страховете, комплексите за малоценност и т.н.) обуславят преди всичко функционалните полови смущения.

Ако един мъж не успява да осъществи сношение с жена, а една снимка на голо женско тяло го възбужда толкова силно, че дори мастурбира и получава еякулация (т.е. изживява оргазъм), ясно е, че тук не се касае за органично заболяване, защото то не би се появило в първия, а изчезнало във втория случай. Ситуацията е подобна, ако жената остане напълно равнодушна към един партньор и той не я задоволи, а само телесната или даже мисловната близост с друг мъж възпламенява желанито й или предизвиква оргазъм по време на сън. Пълната функционална способност на половия апарат в тези случаи е безспорна, иначе не биха могли да се появят желанието, секрецията, ерекцията, еякулацията и оргазъмът.

Органичната причина може да бъде изключена само след обстойни изследвания, но съществуват някои критерии, които в съвкупност позволяват с относително голяма сигурност да се предположи причината на смущението.

Половите увреждания, предизвикани от органично заболяване, общо взето, се проявяват с всеки партньор. Либидото, възбудата, ерекцията, секрецията и оргазъмът липсват; разстройството най-често се задържа непроменено продължително време. Нервнопсихичните смущения на половите процеси могат да се проявят при един партньор, а при друг — не. При определени условия (мастурбация, в сън, при еротични представи и с помощта на някои техники за възбуждане) все пак се явяват полови реакции. Най-често либидото е запазено; само извършването на половото сношение е затруднено (преди всичко у мъжа) или не се удава достигането до оргазъм (преди всичко у жената). Тези смущения в повечето случаи засягат половия живот само временно или в променяща се степен.

До половите смущения от нервнопсихичен произход може да се стигне по различни пътища. Причините включват вмешателства отвън, изострени отношения между партньорите, нарушения в развитието на личносттаа, причина може да бъдат даже неудобното легло, страхът, че някой може да види акта, отблъскващият или нелюбимият партньор, несръчното му поведение или неподходящите му изрази, отвличането на вниманието от други мисли и т н.

Тези причини за полови смущения обикновено се разпознават лесно — дори от този, който страда or тях. Ако се удаде те да бъдат отстранени, смущенията се лекуват успешно, когато не са се задълбочили от продължително времетраене. Много полови смущения остават трайни, когато двамата партньори имат недостатъчни знания за сексуалното поведение и дълго време не съумяват да се настроят един към друг. Същото въздействие могат да окажат страхът от наказание или от нежелателна бременност, както и мислите за греховност на интимните отношения. Със сексуални пориви често се свързват изпълнени със страх очаквания, болезнени преживявания и опасения, които могат да ги подтикнат и смутят. Най-сетне някои погрешни навици сриват нормалните полови процеси, дори ако самият индивид няма невротични прояви със значение за половия живот. Сексуалността на психично лабилните и крайно чувствителните хора е особено лесно ранима.

Когато вътрешното отношение на човека към сексуалността е дълбоко смутено, той нерядко не е способен да извърши половия акт, нито да го изживее истински. Заедно с това вследствие погрешно възпитание в детството, разстроени отношения между родители и деца и други преживявания и разочарования сексуалният порив може да бъде потиснат до пълно отпадане, макар другите страни на личността да са изцяло в нормата или с едва забележими отклонения. Засегнатите се нуждаят от коригираща личността психотерапия, защото простите съвети и наставления относно сексуалното поведение в най добрия случай временно намаляват проявите и много рядко могат да отстранят причините.

Това се отнася и за онези, които трайно и дълбоко са се отклонили от нормалното душевно развитие вследствие на житейски събития, с които не са могли да се справят. Много от тези хора срещат в половия си живот големи затруднения; последните трябва да бъдат считани като следствие или като белег на абнормната (невротична) структура на характера им.

Много от хората, които страдат от функционални полови смущения, имат и погрешно поведение. Въпреки това би било неправилно да психологизираме и да тълкуваме символично всеки полов неуспех. Опитът да се припише на всяко смущение в половия акт смисъл и цел, каквито се изразяват в самия симптом, е не само ненаучен, но и оскърбителен за пациентите, дошли да потърсят помощ, колкото и обосновани и убедителни да изглеждат. Така например О. Шварк с на мнение, че половата немощ е само неосъзнато нежелание, саботаж на брака, от който засегнатата или засегнатият искал да избяга. Той тълкува липсата на ерекция като стачка, чиято цел била да лиши жената от спермата или от оргазъма. Преждевременната еякулация била неосъзнато, но желано скъсяване на коитуса. Според друга теория импотентността била резултат от алчност за повече сласт. Парньорката няма да бъде удостоена с удоволствието, но егоизмът на мъжа ще бъде наказан със собствената му неспособност. Застъпници на т.нар. индивидуална психология схващат фригидността на жената като протест срещу мъжа, с който тя изразява нежеланието си да му се подчинява. Разбира се, в някои такива „смущения“ се очертава очевидна тенденция партньорът да бъде подценен, да се изтръгне от него внимание или да се избягнат затруднения. Трябва обаче да се пазим да обясняваме всяко сексуално смущение с неосъзнати подтици; най-често това е ненужна алегорична игра на думи.

СЕКСОЛОГИЧНА АНАМНЕЗА13

Всеотдайното усилие на жената и на мъжа взаимно да се разбират и при сношение не може да бъде заменено от никакво лечение. На онези двойки, които не могат сами да се справят с интимните си проблеми, трябва да се препоръча опитен лекар сексолог или клиничен психолог. Най-добре е обаче те да се насочат към брачната консултация, тъй като понякога зад тези смущения се крият органични заболявания или неврози. Кое все още пречи на повечето хора, страдащи от полови смущения, да потърсят лекарски съвет така естествено, както при други увреждащия на здравето? Най-важните причини са:

1. Мнозина изобщо не знаят, че съществуват компетентни специализирани консултативни центрове, на които те могат да се доверят, където могат да се посъветват и да им бъде оказана помощ.14 Повечето от тях идват на консултация, след като са били изпратени.

2. Някои считат, че трябва да се справят сами с личните си проблеми, заедно с интимния си партньор; в такива деликатни положения според тях трети човек не би могъл да помогне или да даде отговорен съвет. Това мнение е и оправдано, и погрешно. Както лекарят и акушерката не могат да родят вместо родилката, но облекчават раждането с психопрофилактика и обучение, така и специалистът от брачната консултация не може да реши интимните проблеми на хората; той обаче може да им помогне с компетентен съвет да се справят с тях.

3. От позициите на психологията по-важно е, че много хора (особено някои жени, които нищо не усещат) не са наясно за своите смущения; те често не страдат от тях; партньорът им вероятно също не ги забелязва или ги приема. Те идват при лекаря заради съвсем други, най-често нервни оплаквания или заради чувство за малоценност; едва след задълбочен, насочен към личността разговор се откриват смущенията в интимния живот.

Някои от тях са доволни, че психотерапевтът засяга първо вътрешно потискащия ги проблем. Те дори са очаквали възможността да разкажат подробно за своите интимни проблеми, които дотогава са таили в себе си и не са се решавали сами да започнат. Те са облекчени, когато намерят компетентна и пълна с разбиране подкрепа. Други на това място се отклоняват, сменят темата, казват, че това не е предмет на разговора, че интимните затруднения не са във връзка с техните оплаквания. Често пъти те имат право; това може да се прецени едва след основно клиничнопсихологично изследване. Когато интимните проблеми наистина се окажат странични, нещата не бива да се раздуват и комплексът от въпроси трябва да се изостави — но не преждевременно! Сексуалната сфера на човека е изпълнен с множество „табу“15, със забранени представи, с мъчителни преживявания. Погрешното сексуално поведение, неуспехът или разочарованието най-често нарочно се премълчават, прескачат и омаловажават. Нещо повече, те могат да бъдат изтласкани от съзнанието, защото споменът за тях гнети. С това обаче те, още не губят значение за отношенията между партьорите. Това е така само привидно. Ако не бъдат превъзмогнати, те могат да предизвикат болест, и то такава, каквато неспециалистът, включително и пострадалият, не би свързал с половия живот. Медицинската наука е доказала, че смущенията в афективно no-първичната сексуална сфера могат наистина да предизвикват поредица от смущения на телесното и душевното здраве (неврози). При всеки пациент е необходимо да се изясни дали такова заболяване е вече настъпило.

Това изместване на сексуалните потребности е равносилно на неволна защитна реакция. Който е почувствувал, че не се е създала пълна полова хармония с партньора, но не намира смелост активно да промени състоянието и да поеме, ако трябва, дори някакъв риск за това, той охотно се измъква от неприятното положение, като „счита“ сексуалността за маловажна и „не и придава значение“; такъв човек поставя на преден план духовните форми на партньорството, като че ли едното изключва другото и го прави излишно. Тогава изглежда така, сякаш вече не съществуват сексуални проблеми. Към такива реакции по-често са склонни жените. Но когато се престорим, че не забелязваме нещо или само го преместим, защото вече не ни радва, то продължава да съществува въпреки това. Вече само не го виждаме, може би дори го забравяме временно или постоянно. Тогава не е ли разбираемо, че човек реагира отрицателно, дори нападателно, ако някой се опита да издири като че ли добре скритата „вещ“? Психотерапевтът е застрашен да се сблъска с мълчание и съпротива, ако пристъпва недостатъчно предпазливо и се опита да проникне грубо в интимната сфера. Половият живот се оказва сериозно смутен точно у онези хора, които се затварят в себе си, щом като разговорът се насочи към най-интимната тема. Точно те най-малко го допускат и при това често лъжат съзнателно.

Сексуалността е елементарна съставка на човешкото; тя не може просто така да се постави в глуха линия или да се преобрази в друга форма на съществувание, напр. — в нещо духовно. Това преобразяване често е било декларирано, но никога — безспорно доказано, освен на сексуално непретенциозни хора, които никога не са имали мотиви да „сублимират“16 или да крият нещо за своята сексуалност. Даже и в тези случаи то може да доведе само до относително благополучие, и то ако партньорът приема недостатъците на другия със същата примиряваща разногласията липса на потребности или е способен задълго да се откаже от полов живот.

Впрочем това са изключения. Но какво е правилото? Рано или късно партньорството навлиза в остра, открита криза, която излиза извън обсега на истинската причина: неясната сексуална проблематика се явява под формата на невротичен симптом, на нервно заболяване с най-различни оплаквания, за чието изходно огнище лаикът не може да се досети. В двата случая би било погрешно да затворим очи пред корена на злото и да се скрием от истината, колкото и болезнена да е тя. Дори ако съществуващото положение и е може да бъде променено из основи, понякога само осъзнаването на истината може да предизвика корекция на вътрешната нагласа и лечебно въздействие.

4. Да се върнем към онези хора, чиито полови затруднения още не са се разразили в неврозата. Те са наясно по своите интимни проблеми или чувствуват, че в тази област нещо не им достига — чувствува го най-малко единият от двамата, жената или мъжът. Защо на мнозина е толкова трудно да потърсят компетентен съвет, макар дисхармонията да им носи страдание? Запитаме ли тези, върху чийто иначе добър брак е тегнала години наред сянката на сексуалната дисхармония, защо не са дошли по-рано при мас или защо не са се доверили на своя лекар, отговорът (предимно от страна на жените) винаги е: стеснявали се, срамували се да говорят за това; не един път си изумявали при следващото посещение при лекаря да засегнат този въпрос, но после решавали, че всичко ще се оправи от само себе си. Пък й това не било от жизнено значение в края на краищата. Разбира се, по тези въпроси не се разговаря с всекиго. Умерената сдържаност при разговор за интимните навици предпазва нежните чувства от нараняване и се очаква от тактичния човек. Това качество обаче може да стане безполезно и нелепо, когато е пресилено и неуместно. Както жената върши умишлено престъпление спрямо здравето си, когато занемарява здравето на половите си органи от неуместна срамежливост пред гинекологичния преглед, така с никакви доводи не може да бъде оправдано пренебрегването на разговора със сексолога поради очаквания разговор за интимни неща. Точно тези преувеличени задръжки, неуместната срамежливост и другите черти на характера, които възпират човека да разговаря със специалиста за половия живот, са онези фактори, които смущават сексуалността.

И тъй кой идва в брачната консултация? За съжаление по собствено желание идва само този, когото затрудненията са довели до остра криза: опасността партньорът да го напусне или бракът да се разпадне. В някои случаи липсата на полово удовлетворение може да предизвика страдание, което е по-силно от задръжките и колебанията. В този момент смущенията обикновено са станали много сериозни. Двамата партньори са се вече отчуждили; решено е вече да се разделят; създадени са извънбрачни връзки и т.н. Всичко това усложнява и затруднява диагнозата и лечението. Затрудненията са могли да бъдат избягнати при своевременна консултация. От време на време се случва и обратното: развълнуван мъжки глас моли по телефона да бъде приет за консултация — по възможност още същия ден. След това се оказва, че предната вечер той за първи път не е успял да извърши полово сношение и вече си е представил най-страшните причини и последствия. Това обаче трябва да се предпочита пред дългото изчакване. Такива хора понякога след един-единствен успокоителен разговор се излекуват завинаги.

Повечето хора идват в консултацията по препоръката на своя лекар или по съвета на познати; някои от тях трудно са се преборили със свенливостта и идват със смесени чувства, плахи и развълнувани; други — с влажни ръце и със сълзи в очите; но всички разчитат на помощ, очакват с напрежение и с надежда по-нататъшните събития.

Обстановката в консултацията не е без значение. В уютно подредена стая с плътно тапицирани врати, на четири очи човек говори по-лесно и по-свободно, отколкото в претрупана с медицински апарати стая, с отворена към съседното помещение врата, през която по време на разговора влизат и излизат други хора. Разбира се, най-важното е дошлите за съвет да имат доверие в консултанта, което той трябва да завоюва. Те с право разчитат на пълно опазване на тайната, както законът предписва, и очакват срещата не само със специалиста, но с нещо повече — със зрелия, разбиращ човек, комуто са готови да поверят несподеляни с никого желания, грижи и помисли, пред когото могат всичко да кажат, без да се изложат на опасност от несериозно отношение, насмешка или презрение. Атмосферата на взаимно доверие е предпоставка, че ще бъдат разкрити всички факти и мисли, чието обсъждане в хода на консултацията може да се окаже необходимо и полезно. Тъкмо онези, които поради задръжки или прекомерна сдържаност не могат да се справят с половия си живот, трябва да положат големи усилия, за да преодолеят себе си и да освободят душата си от най-съкровените мъки.

За какво се беседва? — Не съществува твърда схема. Това завист до голяма степен от този, който е дошъл за съвет. След като го уверим, че тайната му ще бъде запазена, го питаме какво желае и го молим откровено и открито да изложи проблемите си; обясняваме защо е необходимо това. Понякога пациентът не разбира (или дава вид, че не разбира) някои от въпросите на консултанта или отговаря на ясно поставени въпроси с общи, нищо незначещи или уклончиви изрази. Тъкмо това често насочва консултанта към частния проблем и хвърля светлина върху него.

Разговорът съвсем не се ограничава само в сексуалната тема, тъй като половият живот е тясно свързан с много други междучовешки интереси. Ако корените на смущенията бъдат открити в извънсексуалната сфера, разговорът трябва да се насочи към нея. Половите затруднения могат да бъдат както причина, така и следствие на други разногласия в брака — и не само на тях. Понякога се налага да се проследи и огледа за кризисни точки целият живот. В задълбочения разговор специалистът ще открие множество важни за сексуалността конфликти и напрежения, които пациентът не винаги осъзнава. Омразата, ревността, леността и другите отрицателни прояви в поведението, чувството на превъзходство или на малоценност в много други психологични моменти често остават неосъзнати във всекидневния живот, не предизвикват остра криза в брака, но понякога вредят на сексуалността.

Наистина в болшинството от случаите не може да се избегне подробното обсъждане на сексуалното поведение. Впрочем кому би било от полза да заобиколи тези въпроси? Консултантът трябва преди всичко да знае съвсем точно в какво се изразяват и откога са се появили смущенията, при какви обстоятелства те се появяват и при кои — не. Стеснението се преодолява най-добре чрез делово и прямо събеседване. Превзетите описания и недомлъвките по-скоро нараняват свенливостта, отколкото да я уважават. Те предизвикват недоразумения между двете страни и въпреки голямата загуба на време консултантът получава само смътни сведения, от които лечението има малка полза. За него също така е от значение да познава мислите, представите, чувствата, страховете, опасенията, желанията, подозренията, съмненията и съображенията, които смущават хода на половия акт. Така консултантът ще може правилно да прецени вътрешното състояние на пациента. В задълбочената анамнеза сексологът трябва да получи подробни сведения и за досегашното полово развитие, по-раншните връзки с другия пол, използуваните методи за предпазване от нежелана бременност и още много неща.

След като преодолеят първоначалните задръжки, пациентите се чувствуват видимо облекчени, че могат да разискват върху най-съкровените си грижи свободно и делово. Те чувствуват, че за това може да се говори откровено, без да бъде засегнато човешкото достойнство в най-интимната му област. Събеседването протича без нравоучения, но винаги със съзнание за моралната отговорност. Мнозина — преди всичко стеснителните жени — разбират още след едно такова събеседване, в което за чувственото се е говорило сериозно, че радостта от сексуалната чувственост не е нещо нечисто.

Стеснението, с което не един пациент влиза в кабинета и отговаря на първите въпроси, бързо изчезва и никой не съжалява, че е разкрил душата си; всички обаче съжаляват, че това не е станало много по-рано и че най-хубавите години от живота им са били помрачени от сексуалното несъвършенство, което не е могло да бъде превъзмогнато без помощта на специалиста.

БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Личността, съдбата и интимният живот на всеки човек са единствени по рода си и неповторими. Ето защо всеки случай е различен и от това зависи какво и как ще бъде казано, как и с какво ще бъде проведено лечението.

Ако лекарският преглед установи органично заболяване, напр. болестни изменения в половите органи, хормонална дисфункция или други заболявания, обясняващи сексуалните смущения задоволително, то се лекува с подходящи медицински средства.

Тъй като сексуалните смущения са най-често психически обусловени, преобладават психотерапевтичните методи, респ. съветите. Често исканите от пациента медикаменти в най-добрия случай играят спомагателна роля. Обикновено те нямат ефект, а могат и да вредят, когато приложението им не е медицински обосновано или подхранва погрешното убеждение на пациента, че е органично болен. Лекарят е този, който трябва да прецени целесъобразността им. Пациенти, които се надяват, че само лекарствата ще им помогнат, често се нуждаят от по-дълготрайно събеседване, за да се убедят, че задръжките и чувството за малоценност, неправилното поведение и някои други психически фактори преграждат пътя към сексуалната хармония. Това убеждение е предпоставка за успеха.

Необходимо е преди всичко заедно с пациента да бъде коригирана нагласата му към сексуалността, ако тя е неправилна и е в основата на смущението. Тя се формира, без винаги да го осъзнаваме, под разнообразните влияния на социалната среда, на възпитанието, на личните преживявания и знания. При възрастните тази нагласа не може да се промени само от оценката, че е погрешна или странна и само с няколко обосновани аргумента. Но коя в края на краищата е правилната сексуална нагласа? Изучавано ли е това в училището? Днешното възрастно поколение със сигурност не го е изучавало. Пипнешком, следвайки собствените пориви и наблюдавайки другите, сме разбрали какво означава сексуалността; само чрез забрани и морални проповеди са ни учили как да се отнасяме към нея.

На пациента в никакъв случай не трябва да се предписват готови рецепти за поведение. Те не биха го ползували. Той трябва сам да ги намери, като при това доведе своите лични потребности в съзвучие с интересите на обществото и преди всичко — с тези на своя партньор. В това трябва да му се помогне. Ако той не стигне до утвърждаване на сексуалността в рамките на една здрава дружба, тогава сексуалното лечение едва ли е възможно. В разговора бързо ще стане ясно, че не съществува нито един разумен довод срещу сексуалността, но разумните доводи срещу отричането й са много. Ако пациентът омаловажи смущението, позовавайки се на иначе доброто разбирателство или със забележката, че в живота съществуват по-важни неща, в такъв случай няколко въпроса го подтикват към размисъл: Считате ли сексуалната хармония в брака за недостатък? Доволни ли сте от това, че не намирате удовлетворение? Отговорът ще бъде отрицателен; смущението ще бъде признато за недостатък. Впрочем щастието не бива да се натрапва на никого, ако той не се стреми към него; но който дълбоко в себе си не желае промяна на съществуващото положение, не би посетил консултацията. По правило консултантът се изправя не пред установени възгледи, а пред заблуди, влачени години наред и вкоренени като привидни истини за половия живот.

Щом преодолее стеснението, пациентът със силно вълнение и често със сълзи на очи излива своите душевни мъки и грижи. Самият факт, че е споделил и че е изслушан с разбиране, е вече лечение. В крайна сметка жените се изказват по-свободно от много мъже въпреки първоначалните задръжки.

По-нататъшното лечение се определя според симптомите, подбудите, причините и предпоставките на смущението, според личността на засегнатия и неговия партньор. Консултацията не трябва да се схваща като раздаване на добри съвети. Във важни житейски въпроси, като смяна на партньора, развод и т.н., би било дълбоко погрешно с предложения и препоръки да се снеме от пациента личната отговорност за вземането на решение, дори ако консултантът с голяма сигурност знае кое е най-добро за него. Това би приличало на опекунство. Невротичните пациенти често се колебаят нерешително между две възможности, които им изглеждат равностойни и не могат да се решат нито на едната, нито на другата стъпка; иска им се да направят и двете и загубват и двете възможности. Те очакват от психотерапевта да снеме от тях отговорността за решението. Не тръгне ли добре, вината е негова. Други вече са взели решение, напр. за или против определен партньор и искат консултантът само да потвърди правилността му. И в двата случая изходът е един и същ. На личността ще бъде оказана истинска помощ, ако с това тя стане по-зряла и по-решителна.

Методите и продължителността на лечението зависят не толкова от това, колко сериозно е смущението и колко тежко е предизвиканото от него страдание, колкото от причините му. Колкото повече то се дължи на външни влияния, незнание и погрешна техника, толкова по-благоприятна е прогнозата. Ако смущението се корени повече в личността, лечението е по-трудно, но не и безнадеждно. Колкото повече разстройството е израз и проява на дисхармонична, невротична структура на личността, толкова повече тези хора се нуждаят от компетентна психотерапия. В такъв случай лечението само на сексуалните симптоми би представлявало кърпеж и евентуалният успех би бил краткотраен.

Когато между партньорите има напрежение и конфликти, те трябва по възможност да бъдат отстранени. Обстановката при коитуса, поведението, интимните навици (включително и на партньора), които потискат влечението още по време на любовната игра или затормозват потентността, трябва да бъдат променени коренно.

Онези ситуации, при които половият живот досега е доставял най-голямо удоволствие (външна среда, поведение на партньорите, похвати на любовната игра, поза при коитуса и т.н.), напротив, трябва грижливо да се пазят и да се поощряват по взаимно съгласие.

Ако поне най-съществените пречки бъдат отстранени успешно и се помогне на стимулиращите фактори да действуват безпрепятствено, тогава повечето пациенти са получили вече достатъчна помощ.

В случаите на невротично вкоренени полови смущения е необходима често продължителна корекция на структурата на характера, която затруднява правилното отношение към сексуалността и към партньора. Смущението на сексуалната приспособимост обаче рядко изчезва от само себе си с излекуването на причинилата го невроза. Неправилните навици и непохватните техники са така фиксирани, че могат да бъдат преодолени само стъпка по стъпка, чрез постепенна промяна на поведението.

Повечето от пациентите идват на консултация с очакването да получат ефикасно лекарство или солидна „рецепта“ — какво да направят, за да се нормализира интимният им живот. Мнозина са разочаровани, когато тези надежди не се сбъднат, и от това вадят заключение, че е невъзможно да им се помогне. Посоченият по-труден, но в много случаи водещ до целта път, т.е. промяната на нагласата, на поведението и на отношенията между партньорите, те съвсем не признават за лечение. Често пъти пациенти ми пишат, че вече са посетили брачната консултация, но състоянието им не се подобрило, т.е. не са могли да им помогнат. След подробна проверка обаче се оказва, че партньорите не са осъществили необходимите препоръчани от лекаря промени в брачния си живот и че повтарят предишните си грешки, ката не коригират решително определени навици и форми на общуване. Дори най-добрият терапевт и консултант не може да снеме от плещите им тази задача и да я замени с някой лесен метод на лечение.

ВСИЧКО ЗАВИСИ И ОТ ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ

Във всяка фаза на ухажването, на любовната близост, на самия акт и неговия завършек мъжът и жената зависят един от друг, разчитат един на друг, като при това участвува целият им съвместен живот — не само телесният. Именно в това единение, във взаимното отдаване е заложена свързващата сила, истинското щастие и радостта от сексуалното, която се издига над чувственото. Както в една машина само плътният контакт между отделните й части осигурява непрекъснатото пренасяне на енергията, така само взаимното разбирателство, двустранните действия и реакции стимулират изживяването. „Да събудиш едно желание, да го подхраниш, да го развиеш, да го увеличиш и да го задоволиш: съвършена поезия“ (Балзак).

Да си представим, че една жена има желание и е в настроение; тя се приближава до мъжа си и скланя глава на рамото му. Една неуместна забележка от негова страна от рода на „Пречиш ми, имам работа“ или даже „На тебе май ти се иска“ може веднага и безвъзвратно да охлади желанието й за целия ден. Ако обаче той отговори също с нежност, веригата на реакциите няма да бъде прекъсната. Взаимната размяна на дразнения и отговори е ранима във всяко звено на интимността и за двамата — някъде повече, някъде по-малко. За да стане казаното още по-разбираемо, ще дадем един пример: при игра с топка всеки играч се приспособява към начина на хвърляне на партньора си и повтаря вътрешно неговите движения. Тогава той успява да улавя добре топката и да я връща в целта.

Така е и в сексуалния живот: колкото по-добре партньорите познават реакциите, слабостите и силните страни, особените желания, предпочитанията и навиците на другия и повече ги уважават, толкова по-добре могат да им отговорят. Хора, които се обичат, правят това охотно. Всеотдайност означава да се дава, да се подарява на другия това, което той иска „Когато има любов, няма нищо по-хубаво от това да раздаваш всичко — живот, помисли, тяло, всичко, каквото имаш, да чувствуваш, че даваш и всичко да заложиш, за да можеш да даваш все повече“ (Мопасан). Където липсва готовност да се отговоря на желанията на другия, там най-често се проявява погрешно схващане за сексуалността или недостатъчно влечение към партньора, или дори отказ от него, които не винаги си признаваме. Който обаче се съобразява с особеностите в поведението на партньора си и желае да отговори с взаимност на реакциите му, трябва да познава тези особености. Те се научават по различни пътища: по емоционалната реакция при разговор за това и от набирания при често общуване опит. Всичко това изисква време. Затова повечето двойки не постигат веднага пълно взаимно задоволяване в интимните си отношения, дори ако преди това са набрали опит в други връзки. Не само всеки индивид, но и всяка двойка развива свои собствени привички. Те се създават едва в съвместните преживявания. Правят се нови открития. Много хора не са в състояние да схващат интуитивно желанията на партньора; за съжаление фалшив срам ги възпира да ги изяснят на другия с думи, с разбираеми жестове или просто с отговарящи на желанието действия. Брачният консултант постоянно се убеждава, че даже дългогодишни съпрузи не знаят какво точно допада най-много на партньора им, как партньорът очаква акта или подготовката му, какво му е неприятно и колко много грешки спрямо потребностите на най-близкия човек помрачават половия живот.

Това означава в същност, че в брачната консултация по правило трябва да се явят и двамата независимо от това, кого засягат смущенията. Немалко пациенти не желаят изобщо другият да научи, че са ходили в консултацията или да поканят и него. Консултантът не може в никакъв случай да направи това по свой почин дори само заради опазване на лекарската тайна. Той обаче ще се опита мотивирано да убеди пациента, че привличането на партньора му ще бъде много полезно и ще обещае да говорят само по това, за което са се договорили с него. Понякога се оказва, че партньорът има по-голяма нужда от лечение от посетилия консултацията, у когото смущението се проявява и който страда повече от него. Ако някоя жена никога не е получила оргазъм, защото мъжът не взема под внимание желанията и начина й на реагиране, от съвет се нуждае предимно мъжът; обратно, ако мъжът не получава достатъчна ерекция, защото тя подценява усилията му или се подиграва над тях и не използува действено прелестите си, от съвет се нуждае жената.

Партньорите на пациентите (най-често съпругите, чиито мъже имат затруднения с потентността) често отказват да дойдат в консултацията. Този отказ вече дава възможност да бъдат направени някои заключения за нагласата на партньорите и за доверието между тях; в тези случаи заключенията обикновено са неблагоприятни в прогностичен смисъл.

Вниманието трябва да се засили, когато мъжът изпраща жена си или (по-рядко) жената изпраща мъжа си при лекар, но сам (сама) не се явява, защото мисли, че това не е необходимо. Твърде често това е опит да бъде прехвърлена върху другия цялата вина, да бъде потвърдена неспособността на партньора от авторитетно лице и с това да се докаже собствената безпогрешност. „Ти си виновна, че при нас нещата не са в ред“ — може да заяви някой мъж с чувство на превъзходство на жена си и като компенсация за официално потвърдения й недъг да търси разбиране на евентуалната извънбрачна връзка или даже на постъпките за развод. Ако двамата дойдат заедно още на първата консултация, без при това единият да „влачи“ другия, това почти без изключение е признак, че между тях още има чувства и че те желаят да намерят контакт. Въпреки това за препоръчване е консултантът най-напред да поговори с всеки поотделно, преди да ги събере в кабинета. Винаги съществуват някои проблеми, при обсъждането на които присъстието на другия партньор не е за препоръчване. От разговора с партньора се разбира не само интимното му поведение, но и какво значение придава той на половите затруднения. Консултантът го опознава като личност и може да си състави мнение, доколко двойката си подхожда, колко здрава е еротичната й връзка и доколко тя може да бъде насочена в друго направление. Още самото събеседване на тримата, обширният разговор с консултанта, оказва значително психологическо въздействие. Разговорът с партньорите служи преди всичко за създаване на условия за вникване и разбиране на тежненията, затрудненията и смущенията на мъжа, респ. на жената, и довежда консултанта до психологически правилно поведение. По-нататък се дават съвети на партньорите на пациентите относно най-целесъобразното им поведение при интимната среща, как да отговарят на желанията на партньора си, как най-силно да го стимулират и най-малко да го затормозяват. Партньорът има често пъти по-голяма нужда от насочени съвета, отколкото пациента, защото съзнателно организираната или предвзета режисура на половата активност може да отклони вниманието на последния от крайно необходимото за него безгрижно полово желание. Следователно основно правило за лечение е полово по-стабилният партньор да направи коитуса по възможност по-лек, по-сгоден, по-съответствуващ на потребностите на по-несигурния и да снеме от него цялото бреме на техническите проблеми поне дотогава, докато смущението не бъде отстранено.

Коитусът представлява съвместно преживяване. Колкото по-малко той се удава на една двойка, т.е. колкото по-незадоволително протича, толкова по-зависими един от друг са двамата: една-единствена неуместна реакция, дори разочарованието, изписано на лицето на партньора, може да доведе акта до неуспех. Поради това при полови смущения пациентът не е само единият партньор, при който е засегната някоя функция, напр. ерекцията или оргазъмът. Пациенти са и двамата партньори — мъжът и жената — в еднаква степен. Позицията „При мен всичко е наред, при теб нещо не функционира, ти трябва да се лекуваш“ поставя на другия партньор печата на неудачника, обезкуражава го и усложнява затрудненията. Това е погрешна и несправедлива позиция спрямо партньора; същото се отнася и за унизителния за последния аргумент „с други такива проблеми не е имало“. Двойката е единство с характерни белези, които се пораждат от връзката, а не от аритметичното събиране на две отделни личности. Признаването на смущенията и тяхното преодоляване за общ проблем е предпоставка за решаването му.

Ето защо лечението без съдействието на партньора е безнадеждно начинание. Без него то е също така трудно, както опитът да се научим да плуваме без вода.

Съвременните и ефективните лечебни методи се състоят в „лечение на двойката“, което води до подобряване на контактите им в много области.

Груповото лечение на повече брачни двойки или пациенти с еднакви смущения е също така успешно, при условие че всички участници са съгласни с него и че извън този кръг те се задължават да бъдат дискретни. Под ръководството на сексолога във взаимни беседи съпрузите преди всичко научават, че много от половите проблеми съвсем не се обуславят от недостатъци на характера, че такива проблеми има и в други бракове.

Съпрузите узнават, че те само не са разбирали специфично женските, респ. мъжките качества и половите навици на брачния партньор.

В тази книга и преди всичко в следващите глави често ще става дума за коитус и оргазъм. И двете понятия винаги са съчетани, с другите многообразни партньорски отношения и с цялостния живот на двойката. Деловото описание на поведението на партньорите и анализът на най-интимните им привички и потребности или обсъждането на техническите похвати изглеждат повърхностно занимание в сравнение с дълбоките чувства и изживявания, които свързват мъжа и жената, занимание, което не отговаря на същността на най-активната връзка между двама души. Брачният консултант много често вижда как и най-пламенната любов се превръща постепенно в гнетящо разочарование, в блудкаво съвместно съществувание, в равнодушие, когато поради погрешна нагласа, невротични смущения или само от незнание или неумение обичащите се не са в състояние да се разкрепостят душевно и телесно за най-висша всеотдайност. По време на консултацията сексологът постоянно ще има пред вид, че той не борави с партньори, които „осъществяват коитус“, както се казва на студен, трезвен научен език, а с хора (най-често брачни двойки), чийто дълъг жизнен път е минал през радости и през скърби и които са дошли при него със затрудненията в личния си живот.

Консултантът очевидно не може да лекува успешно никое полово смущение само с общи житейски мъдрости и с поетични сентенции върху любовта. Зачитайки личността на пациента и индивидуалната му участ в любовта и в брака, той трябва да разкрие причините, да отдели логично най-интимните процеси, да ги разчлени, за да открие извора на дисхармонията и да потърси заедно с него път за преодоляване на смущението.

СЪЩНОСТ И ПРОЯВИ НА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА (ФРИГИДНОСТ)

Половият акт завършва в милиони бракове без оргазмено задоволяване на жената. Зад цифрите на таблица 1 се крие помраченото щастие на всяка втора или трета двойка. Много изследователи са дошли до подобни резултати. Намериха се „учени“, които въз основа на статистиката просто заключиха, че незадоволяването на жената е нормално явление. Лекарите го умаловажаваха и не бяха в състояние да изменят нещата. Смущенията в сексуалните преживявания на жената имат причини и условия за възникване, които, ако са добре известни, могат почти във всички случаи да бъдат отстранени. За тази цел те трябва преди всичко да бъдат диференцирани и да се изясни дали смущението се дължи на полова студенина или на аноргазмия. Да разгледаме най-напред първата от двете главни форми на полово смущение у жената.

За полова студенина или фригидност в строгия смисъл на думата би трябвало да се говори само тогава, когато една жена винаги и с всеки партньор, при всички обстоятелства и условия въпреки хармоничните си отношения с партньора не е способна да усети порива на сексуалното влечение. Ако тя само не достига до оргазъм, това може да се дължи на много външни и вътрешни обстоятелства, а преди всичко може да зависи от партньора. Следователно това не е знак, че обезателно е налице фригидност. Решаваща е потребността от полов контакт, сексуалното влечение или либидото, както специалистите го наричат. Когато то липсва, макар пубертетът (половото съзряване) да е минал отдавна, когато не помага събираният години наред сексуален опит, нито отношенията с любимия мъж, които отдавна биха пробудили у друга жена полова потребност, тогава може да се говори с известна вероятност за полова студенина. Дори тогава обаче тази диагноза се отнася само за досегашното или съществуващото състояние. При някои жени половите желания се пробуждат много късно във връзка с условията на живота им. Много от тях десетилетия наред минават за полово студени, докато ги срещне мъжът, който съумява да ги стимулира сексуално.

Много малко жени се оказват напълно фригидни. В специалната литература липсват точни данни. В Полската народна република X. Малевска анкетирала омъжени жени. Тридесет и седем процента от тях дали сведение, че биха могли изцяло да се откажат от полово сношение, че то не би им липсвало даже и за дълго време. В нашата анкета 15% от жените заявиха, че почти не изпитват полово влечение.

Оргазъм може да се получи понякога и у някои полово студени жени. Той обаче е слаб, повърхностен, неудовлетворителен, като рефлекс без преходно възбуждащо влечение и без последващо чувство на блаженство. Подобни сведения дават и жените, които се сношават с нелюбим мъж.

На практика за фригидни се считат и онези жени, чието либидо се проявява много рядко и слабо и не възбужда желание за сношение въпреки нежното ухажване на мъжа. Такива относително студени жени се срещат вече по-често; това са онези, на които половият акт никога не им липсва или не се стремят активно към него; вследствие на липсващо или много вяло желание те едва ли някога са изпитали пълно задоволяване.

Половото сношение, макар и с любимия мъж, е необходимо зло за студените жени. Те го понасят безучастно или даже неохотно, но го допускат, за да угодят на мъжа. Те не могат поне веднъж да почувствуват или да си представят половото влечение.

Някои от тези жени обичат нежностите изобщо, но само „до ръба на леглото“, както сполучливо се изрази една от тях. Но тъй като те извикват у мъжа желанието за по-нататъшна интимност, изобщо избягват да започват. Такива жени с охота превръщат липсата на полови потребности в ценни от морална гледна точка качества и омаловажават телесния израз на любовта като низък и неприличен. Те съвсем не могат да си представят какво хубаво има в него, защото никога не са изживели единението на духовния и телесния стремеж към съвършения акт на взаимно ощастливяване и задоволяване.

Неразположението, главоболието, преумората, отпадналостта понякога са добре дошли за тези жени поводи да трогнат мъжа, за да се откаже от интимната близост. Намират се и такива жени, които, очаквайки или по-точно опасявайки се от сношението, привидно случайно страдат от такива оплаквания и с това несъзнателно се опитват да обяснят на себе си и на партньора си липсващата у тях готовност за отдаване.

Коитусът за тях представлява психическа, а понякога дори и физическа болка. Те са доволни, ако могат да го избягнат или когато той е вече минал. Често пъти те се оплакват, че мъжът „само за това мисли“ и че „би предпочел всеки ден“. Бракът съвсем не съществувал само за това. Най-важното било да има добро разбирателство, а любовта да се доказва във всекидневния съвместен живот. Тези разсъждения сами по себе си са верни, но се използуват с нереалистичното намерение да се прогони изцяло сексуалността от брака. Ако запитате тези жени в същност колко често имат сношение, нерядко ще чуете отговор, че те го „търпят“ веднъж в седмицата или даже в месеца. Излиза, че мъжът настоява прекалено често, защото опитва късмета си всеки ден. Те го хвалят като „много внимателен“, когато не ги притеснява сексуално. Жена с нормални желания би преценила подобно поведение не като тактичност, а като пренебрежение.

Някои жени въпреки иначе добрия си брак пожелават сношение наистина много рядко — веднъж в месеца — и се задоволяват именно тогава; в другите случаи половият акт ги отегчава. Тъй като за повечето мъже такива дълги паузи са непоносими, отношенията в брака се обтягат.

В някои бракове сексуалността е единственият обект за спорове. Мъжът става раздразнителен и непоносим, ако жената му откаже сношение, постоянно търси повод да го отлага, преструва се на заспала или умишлено си ляга по-късно от него. Стига се до некрасиви сцени, когато мъжът след търпеливо, но безрезултатно ухажване се опита насилствено да постигне сношението. Някои жени предпочитат развода, само и само да бъдат оставени на мира. Някои мъже си помагат с мастурбация, други — сравнително рядко — с извънбрачни връзки. Повечето са абсолютно верни — не желаят други жени и понякога си извоюват оскъдна дажба любов.

Много мъже вярват, че е възможно полово студената жена да бъде разпозната по външния й вид, напр. по нейната прекалена суровост или по някои мъжки черти във фигурата, походката, гласа, мимиката и жестовете й или по липсата на специфични женски качества и начин на поведение. Това направо е погрешно, ако изключим редките случаи със значително хормонални смущения. Всеки брачен консултант познава немалко чаровни, темпераментни жени, които се държат подчертано женствено; с прелестите и с привлекателните си маниери те упражняват голяма притегателна сила върху мъжете. Те едва се спасяват от почитатели, имат добър брак и въпреки това никога не са изпитали дори следа от онова напористо желание, което е трудно да се опише и се означава с неясното, но незаменимо понятие „полов нагон“. Както другите жени и те копнеят за духовна обич и са готови да даряват любов. Много от тях не отстъпват на другите жени по отношение на нежните ласки. Ще бъде твърде грубо и едностранчиво да наречем „фригидна“, т.е. „студена“, една жена, която като всяка друга черпи главната сила на своята любов от духовни извори, макар и да не познава „горещото желание“ на сексуалността. За съжаление липсват ни по-изящни, по-деликатни професионални понятия за означаване на смисъла на нещата.

Повечето от тези жени имат голям успех в професията си, горещо обичат децата и не се чувствуват нещастни в брака и семейството си. Половата студенина не намалява плодовитостта. Не една фригидна жена има много деца и шеговито признава на онези, които свързват това с темперамента й, че сама не знае как е станало.

ПРИЧИНИ ЗА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА

Силата на сексуалните потребности е съвсем различна у всяка жена и у всеки мъж. Тя би могла да се определи само косвено по честотата и пламенността на влечението, сравнени със сексуалното поведение на повечето хора. Тези характеристики обаче са твърде недостоверни, тъй като зависят до голяма степен от партньора. Не една жена, която е мислила, че изобщо няма полово желание, се е преобразявала спрямо мъжа, комуто е отдала цялата си благосклонност. Външни влияния, като лоши условия на живот, неспокойствие, грижи и т.н., потискат влечението за дълго време.

Различава се първична и вторична фригидност. Първият вид е налице, когато жената никога в живота си не е имала полово влечение, вторият — когато след период на задоволителен полов живот настъпи полова студенина. Причините и на двете форми, които те обективно имат, не винаги могат да бъдат недвусмислено установени дори при основно медицинско и психологическо изследване. Често пъти трябва да се задоволяваме с хипотези и да наблюдаваме дали отстраняването на предполагаемите причини води до подобрение. Когато не открием приемливи причини, сме склонни да обвиним „предразположението“, особено ако жената при иначе благоприятните условия на задоволяващо партньорство и след дългогодишен съвместен живот (дори в повече бракове) никога не е познала подобни пориви. При всички случаи обаче трябва да бъдем крайно предпазливи към заключението „предразположение“, да не забравяме градивното влияние на възпитанието, на личния пример и на социалната среда.

Без съмнение и при иначе напълно еднакви условия на живот и опитност в съвместния живот някои жени са по-студени и реагират по-слабо, а други имат силно влечение и са лесно възбудими. Такива разлики между хората се срещат във всички области на темперамента, на интелигентността и на други качества на личността, без да можем да си ги обясним задоволитно.

Във връзка с това възниква въпросът, дали половото влечение е възможно да изчезне напълно вследствие на телесни недъзи, на аномалии в развитието или на заболявания. Някои остри и хронични заболявания без съмнение могат покрай други симптоми и оплаквания да имат такова действие — преходно или по-трайно. Ако жлезите с вътрешна секреция не функционират правилно, е възможно в единични случаи да се стигне до хормонално предизвикана недостатъчност на либидото. Също така общото недоразвитие на вътрешните полови органи на жената може да окаже влияние, без да се прояви по същия начин. Само лекарят специалист, и то след основно изследване, може да определи дали съществува връзка между тези заболявания и аномалии, от една страна, и половото влечение, от друга.

Лаиците (неспециалистите) най-често надценяват влиянието на хормоните върху либидото, както и последиците от заболявания в долната част на корема за половия живот на жената. Половото влечение е свързано само косвено с органи като матката, яйцепроводите, яйчниците и др. Тяхното заболяване потиска половото желание само в изключителни случаи, и то ако болките надделеят над надигащия се сексуален порив. Гинекологичните заболявания засягат по-рядко сексуално чувствителните въшни полови органи, които участвуват в сношението (клиторът, срамните устни и входът на влагалището). Изключение прави само възпалението на влагалището.

Опитните сексолози и гинеколози постоянно се убеждават, че жените, които избягват коитуса дори при леки заболявания на органите на малкия таз, се оплакват по-често от по-силни болки при сношение, отколкото жените със същите заболявания, но с нормален полов живот. Отвращението от половите сношения може да предизвика или да усили оплакванията при коитус. Фригидните жени извиняват отказа си да изпълнят желанията на мъжа охотно и задълго със състоянието на гениталите си. В тези случаи би трябвало гинекологът да прецени доколко е необходимо „предпазване“ заради здравословното им състояние. Ако съществува спадане или други промени на матката, е целесъобразно той да препоръча друга поза или психотерапия.

Понякога смущенията в обмяната на веществата, вътрешните болести, дълготрайната употреба на някои лекарства могат да причинят фригидност. Тя може да се появи след гинекологична операция с отстраняване на матката, на яйчниците или и на двата органа; хормоналният фактор обаче играе съществена роля в много малко случаи.

Някои жени съобщават, че след раждането не усещат влечение и предполагат наличието на причинна връзка. Тя обаче възниква най-често косвено — когато жената се отдаде изцяло на майчината си роля и остави мъжа си на заден план.

Половият нагон не е даден на човека още в люлката; тогава съществува само биологичната предпоставка за по-късното му развитие. Кога и как ще се развие той, е не само въпрос на възраст. При достатъчно хранене растежът представлява предимно едно определено от конституцията съзряване на организма; половите пориви — дори ако не засягат само гениталиите — веднага биват поставени под социален контрол. От страна на близките и особено на родителите и възпитателите те биват търпени или (което е по-често) отклонявани, презирани и дори наказвани, напр. играта с половите органи. По такъв начин в кората на детския мозък, отначало мъгляво и несъзнателно, всички усещания и представи за пола се свързват с някакво, често отрицателно оцветено чувство. По-късно под въздействието на разнообразни други духовни или морални влияния възниква утвърждаващата или отрицателната нагласа към сексуалността. Тя зависи от това, как са се формирали тези влияния и на какви индивидуални особености на оформящата се личност ще се натъкнат. В реалния живот тези влияния и взаимоотношения между различните фактори на околната среда върху възпитанието на отделния индивид са много сложни. Не може току-така да се каже, че антисексуалното възпитание би затормозило непременно сексуалността, но измежду „строго възпитаните“ жени фригидните са три пъти повече, отколкото тези с нормално либидо.

Половата студенина на не една жена може да бъде обяснена с цялата история на живота й, напр. с отношението към бащата и майката, с техния брак, с особеностите на детската и девическата й възраст, понякога с душевни сътресения, като претърпяно сексуално насилие, и т.н. Само задълбоченото психологическо изследване би могло да разкрие доколко околната среда, ударите на съдбата и други психични шокове са поощрили погрешното полово поведение или кои характерни особености на личността са го породили.

Половото влечение на много жени се развива постепенно в продължителната интимна връзка с любимия мъж. Младото, неопитното момиче не чувствува в началото никакво желание за полово сношение. Разбира се, то се целува с удоволствие с приятеля си, ако е влюбено в него. Но когато му се отдава, то следва неговия, а не собствения си порив. Възможно е желанието му да не се появи през целия живот, ако не се намери партньор, който да съумее да го разгори; но това са редки изключения, които се срещат само при по-студени жени и при масивно потискане на половото влечение от прекарана в детството тежка невроза. Също така рядка е пълната липса на либидо вследствие на горчиви разочарования, претърпяно изнасилване или други житейски несгоди. Психически здравата личност рано или късно превъзмогва тези инциденти без остатъчни сексуални смущения. У нея половата потребност се проявява под някаква форма, макар и късно.

В единични случаи половата студенина е признак за отклонение в структурата на личността (психопатия) или за психично обусловена промяна на характера (невроза).

Много по-често в брачната консултация срещаме жени, които съобщават, че половото им влечение постепенно или внезапно, временно или трайно е намаляло или напълно изчезнало, така че чувствували отвращение, което по-рано не са познавали. Не винаги е възможно да се открият причините за тези промени. Ако съпругът е станал нелюбезен и груб или ако жената се възхищава повече от някой друг мъж, то поведението й е разбираемо и в същност не е израз на истинска фригидност.

Половото влечение може да изчезне постепенно, ако вследствие на смущения на потентността или грубо неумение на мъжа не е било задоволено никога. С охладняването на чувствата тя същевременно се предпазва от по-големи разочарования.

Макар че професионалната дейност не потиска половото влечение (ние доказахме това със статистическа достоверност), има случаи, когато постоянно преуморената в професията и в домакинството и потиснатата от грижи и конфликти жена губи всякакъв интерес към половия контакт. По време на отпуска и след разтоварване тя често отново става нежна съпруга, ако половото отвращение не е траяло с години и не е станало хронично.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА

Ние дефинирахме фригидността като липсващо или крайно намалено либидо. Който не се интересува от нещо, да речем от пощенски марки, не страда от това, че филателията не го въодушевява. На много фригидни жени едва ли нещо им липсва. Малка част от тях биха искали да имат по-силно влечение, ако дотогава не са опознали половата потребност. Поради това те не посещават консултацията или го правят само заради разочарования съпруг.

Една 35-годишна жена, омъжена от 12 години, идва за съвет и иска по най-бърз начин да бъде излекувана от фригидност. Оказва се, че от години наред тя е избягвала винаги, когато й се удавало, половата близост с мъжа си (а и с предишния си партньор) и че никога не е почувствувала какъвто и да е копнеж за нея. Какво я накарало така внезапно да бърза? Над тяхното жилище се нанесла млада, доста активна в полово отношение двойка. Почти всяка вечер тя чувала с мъжа си какво става в спалнята на горния етаж и се отнесла неприязнено, а мъжът и — доброжелателно към тях. Той дори започнал да флиртува с новата наемателка, на която пациентката се отплащала с хапливи погледи. Тя започнала да допуска сношенията по-често и дори се опитвала да симулира страст и оргазъм, за да отклони интереса на мъжа си от младата жена, на която завиждала много заради почти ежедневното удоволствие, на каквото тя самата не била способна. Скоро младата двойка се изнесла. По такъв начин пациентката загубила завистта си, страха от изневяра на мъжа си — и интереса към лечението.

Тези жени разбират, че да имаш полови потребности е по-нормално и по-добре, отколкото да ги нямаш. Откровеният, положително оцветен разговор по половите въпроси днес събужда у все повече жени желание за задоволяване. Но само желанието без страстен порив не е достатъчно за успешно лечение, при което жената трябва да участвува активно. Дори ако жената е готова за това и желае да се промени, лечението е много трудно: „Не съм виновна, че нямам полови усещания; бих искала да изпитвам нещо и моят мъж полага големи усилия и го прави тъй гальовно, че ми е приятно. Въпреки всичко това просто не ми доставя радост.“ Наистина лечението на фригидността е една от най-трудните задачи на брачната консултация.

Задоволяването не става по принуда, но лечението на фригидността с хормони е уместно само в изключителни случаи. Ако изобщо от хормоните може да се очаква някакъв усилващ либидото ефект, той се получава само след приемане на мъжки полови хормони. След продължително приложение обаче те могат да доведат до порастване на брада, спадане на гласа и други мъжки белези. Какво да се прави? Всичко онова, което според личния опит на жената е могло да събуди желанието, трябва да бъде използувано и от двамата в брачния им живот, а всичко, което предизвиква отвращение, да се избягва. Главната роля при това се пада на мъжа. Когато няма „опасност“ да последва коитус, жената се радва на ласките. Затова интимният живот трябва временно да се ограничи само до такива контакти. Изпълнени с любов и въображение, те го обогатяват. Дотогава, докато вкарването на члена предизвиква отвращение, болка и отбранителна реакция, от време на време мъжът трябва да се задоволява с мастурбация. С постепенното, едва уловимо задълбочаване на половата игра нежният допир на пениса до въшните генитали на жената става приятен за нея и се стига до предпазливото му вкарване. Това се удава толкова по-добре, колкото по-хармонични са другите отношения между съпрузите. Споровете и караниците през деня не стихват и вечер и угасват искрицата полово влечение.

Когато фригидността е симптом на тежка невроза, тя може да се лекува само с продължителна психотерапия. При това трябва да се коригира дълбоко вкорененото в личността погрешно поведение към ролята на жената и към сексуалността. Лечението изисква специална квалификация, голяма загуба на време и настойчиво съдействие от страна на жената и партньора й.

В случай че у една фригидна жена не се събуди половото влечение, тя постоянно има нужда от изпълнен с разбиране съвет, целящ да преодолее поне отвращението от коитуса, за да може да го изживява като израз на взаимност. По такъв начин въпреки несъвършенството в интимната сфера, бракът няма вече да страда и ще се задълбочат неговата душевноеротична основа и духовната връзка.

Дори на жени, които никога не са познавали сексуалния порив, физическата близост започва да им липсва, когато мъжът престане да ги търси или намира облекчение по друг начин.

Възможно е събуденото вече сексуално влечение у жената да угасне, ако винаги е оставало незадоволено и е довело до фригидност. Всеки психотерапевт познава и жени, които като компенсация за неразвитата си сексуалност проявяват властолюбие, свадливост, щестлавие и други отрицателни черти.

Всичко това показва, че половата студенина все пак се чувствува от жената като недостатък. Затова трябва за премахването му да бъде направено всичко необходимо.

ЛИПСА НА ПОЛОВО ЗАДОВОЛЯВАНЕ (АНОРГАЗМИЯ)

Това, което беше казано за фригидността, може да разочарова онези жени, за които половият акт често или винаги завършва без удовлетворение и отпускане. За песимизъм обаче няма никакво основание. Не е излишно да бъде подчертано още веднъж: за фригидност може да се говори само когато жената никога не усеща сексуален порив или желание — даже и при благоприятни условия за реализирането им. Половата студенина е малко или повече дълбоко вкоренена в личността като цяло. На такива жени липсва влечението към другия пол и затова те не изпадат във възбуда.

Съвсем иначе стоят нещата при онези жени, които имат полови желания, но при полов акт не стигат или стигат рядко до връхната точка и не изпитват удовлетворение. Те не страдат от фригидност, а в същност — от аноргазмия, което значи „липса на оргазъм“. Това е най-разпространеното сред жените полово смущение. Нефригидната, но страдаща от аноргазмия жена възприема с удоволствие сексуално мотивираните ласки и коитуса и се възбужда, но не й се удава да достигне до разтоварващото задоволяване.

Когато една жена е способна за сексуален порив, макар и рядко или с определен партньор, или ако получава оргазъм при други обстоятелства (напр. на сън или при мастурбация), или ако не е получавала оргазъм, но понякога е имала полово влечение (макар в мислени или реални контакти с определен мъж, под влиянието на еротична литература или на любовни сцени) — това е доказателство, че тя не е фригидна. Тя има най-голям шанс да преодолее смущенията си само с помощта на мъжа си или с подходящ съвет. Споделеното от нея като обстоятелства и условия, при които са се появили оргазъм или по-силна възбуда, показва пътищата за лечение.

За съжаление и досега в специалната литература и сред лекарите разликата между фригидност и аноргазмия се прави рядко и жените без оргазъм несправедливо са наричани фригидни. Разбира се, взаимна връзка съществува. Колкото по-слабо е развито либидото, толкова по-често коитусът завършва без оргазъм за жената. Така сред анкетираните от нас жени с рядко настъпващ или липсващ оргазъм 35% са имали съвсем слабо полово влечение, сред онези, които винаги са достигали оргазъм, половото влечение е било слабо само в 3%. Задълбоченият разпит за половия живот винаги позволява да се разбере дали се касае за фригидност или за аноргазмия при наличие на либидо. Това насочва и лечението.

Сега бихме искали да запознаем читателя основно с аноргазмията, нейните причини и преодоляването й. В същност под аноргазмия се разбира пълното отсъствие на оргазъм. Понастоящем тя обхваща 10% от анкетираните жени. Много от тях трябва да се считат фригидни. Ако прибавим и тези, които много рядко или само понякога достигат при коитуса до оргазъм (от тях много малко са истински фригидни), ще се види, че една трета от всички жени не получават оргазъм. Това най-често срещащо се полово смущение у жените се проявява във всевъзможни степени и варианти. Съществуват например рядко, бавно и слабо възбудими жени; други реагират само при определено настроение, само при особени външни условия или само при специална любовна игра, или само с точно определен партньор.

Мъжът разбира под сполучлив полов акт този, който е завършил с оргазъм. Без еякулация той остава незадоволен, възбуден и с лошо настроение. Впрочем това не се отнася за всеки мъж. Колкото повече приема жена си за равноправна в любовта, толкова повече източници на истинска радост ще открие той в еротиката и толкова по-малко изживяването ще се изчерпва с еякулацията. Мъжът като по-активен партньор определя края на акта. При него еякулацията настъпва рефлекторно след по-дълго или по-кратко време и оргазъмът липсва относително рядко. Когато мъжът мисли, че жената реагира и чувствува също като него, той заключава: тя е толкова по-доволна от мен, колкото по-често ми се удаде да я доведа до оргазъм. Тази заблуда обяснява защо някои мъже се хвалят с потентността си; според тях от нейната сила зависи жените да ги харесват и желаят.

С малки изключения за жените половата потентност не е решаваща при избора на партньор. Те не копнеят за „половия атлет“, който съвсем не е необходим за сексуалното задоволяване, а за мъжа, който обича и с когото можеш да бъдеш в пълно душевно съзвучие. Нежната любовна игра и насладата, която жената му доставя, могат да бъдат за нея по-силно и по-продължително изживяване, отколкото краткото чувствено удоволствие от оргазъма. Последният никога не е единствен и рядко — най-значителният извор на нейното любовно удовлетворение. Мъжът, който мисли, че във всеки полов акт или след него трябва да предизвика оргазъм у жената на всяка цена, вместо да допринесе за усъвършенствуване на съвместно изживените часове, понякога руши щастието. Оргазъмът и отпускането не са еднакви у всяка жена и при всяко сношение. За някои жени съществува задоволяване без оргазъм, но и оргазми, които не довеждат до дълбоко изживяване (напр. когато бракът не е хармоничен). В адна анкета над 75% от запитаните жени са имали винаги или понякога чувството за задоволяване въпреки липсата на оргазъм; само 18% са останали напълно и постоянно незадоволени. Това зависи и от някои сексуално физиологични особености. У мъжа коитусът е свързан с необходимост от изпразване и удоволствието от оргазъма зависи от изтласкването на спермата; воднистият секрет от влагалището на някои жени, появяващ се малко преди оргазъма, не бива да се сравнява с еякулацията.

Мъжът не бива да бъде егоист и да вижда у жената само обект за задоволяването на своята страст; в противен случай половият акт не би бил вече символ и телесен израз на човешка любов, а би унижавал жената. Ако мъжът се стреми безогледно само към своята наслада, а жената никога нищо не получава от нея, тя може постепенно да изстине сексуално.

В половия живот на всеки въпрос може да се отговори точно само за конкретна двойка; това се отнася и до въпроса за значението на оргазъма за жената. Някои жени реагират напълно нормално, но винаги усещат оргазъма слабо; те могат да се откажат от този завършек на интимността с незначителна загуба на емоции. Други биват обземани от страстта рядко, но толкова интензивно и трайно, че седмици наред остават изпълнени от нея и през останалото време оргазъмът не им липсва. Съществуват обаче много жени, които остават неуравновесени, потиснати, дори нещастни, когато са сексуално незадоволени. Това личи от резултатите от анкетата, дадени в табл. 4.

Жените с по-силно полово влечение намират рано или късно и по-лесно от другите пътя кьм задоволяване — ако, разбира се, не съществуват смущения, които значително са затормозили половата активност, ако партньорът е достатъчно потентен или чувствен, и ако прави онова, от което жената се нуждае. По-студените жени, които не изпадат в силна възбуда при сношение, не получават увреждания от липсата на оргазъм. Когато жената жадува сексуалното удовлетворение, а е принудена да се примирява редовно с прекъсване на коитуса, преди да е настъпил нейният оргазъм, могат да настъпят болезнено кръвонапълване в гениталите, нервни симптоми, неспокойствие, страхови състояния, напрегнатост, потиснатост, депресия и т.н. На този етап (вж. глава 3) вече са се оформили телесни промени (повишено кръвно налягане, учестен пулс и т.н.), които могат да се върнат до изходното състояние след оргазъма.

Каквато и роля да играе оргазъмът за сексуалното удовлетворение на една или друга жена, независимо от това, дали той е необходим или липсата му не се чувствува, той по принцип е цел на коитуса. Оргазъмът обогатява половия живот и ако жената е лишена продължително време от удоволствието, което той предлага, на нея й е отнето правото да бъде доволна и щастлива като мъжа.

Да се направи всичко, за да бъде преодоляна аноргазмията в интерес на развитието на личността на жената, е не само хуманна повеля, но същевременно и необходимост за стабилизиране на брака. Според нашата анкета, както и според други автори незадоволените жени създават по-често извънбрачни връзки (33% ) от полово задоволените (17%). Желанието да се изживее сексуалното задоволяване е чест, макар и не единствен мотив за такова поведение. Много от жените искат да опитат дали са способни на пълноценно изживяване с друг мъж.

Човек трябва да се научи да изживява половото удовлетворение. За жената това е по-трудно, отколкото за мъжа. „Сравнителни изследвания върху различни култури ни дават основания да приемем, че оргазъмът е придобита, а не вродена съставка на женската сексуална реакция (за разлика от мъжката); близко е до ума, че главната част от копулационното поведение у жената се научава“ (Мийд).

Знанието облекчава изучаването. Поради това ще се занимаем по-подробно с факторите, които пречат на оргазъма у жената, и с онези, които го стимулират.

ВЪНШНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО ПОТИСКАТ ИЛИ СТИМУЛИРАТ ОРГАЗЪМА У ЖЕНАТА

Единствена или главна причина за аноргазмията не съществува. Когато жената не достига до полово задоволяване, това почти винаги се дължи на множество вътрешни и въшни фактори. Те трябва да се потърсят в миналото, в настоящето и във външните условия на сексуалния живот. Те могат да произлизат от жената или от партньора. Често жената не познава достатъчно функционалната основа на своите полови смущения, за да може сама да си обясни липсата на оргазъм. Брачният консултант или психотерапевтът, към когото тя би трябвало да се обърне, ще изясни с точно поставени въпроси произхода на смущението. Разговорът и изследването ще покажат пътищата за преодоляването му.

Аноргазмията представлява характерен пример на функционално полово смущение. Тя не е органично заболяване, както за съжаление смятат много жени и техните мъже.

В много случаи съвсем не е необходим много задълбочен анализ, за да бъде открита причината, която разстройва влечението и оргазъма у жената. Често пъти проверката на условията, при които се извършва или трябва да се извърши коитусът, е достатъчна.

В часовете на горещо желание двамата влюбени са така заети със себе си, че не забелязват много какво става около тях. Всеки знае това от личен опит. За всеки от тях присъствието на другия е напълно достатъчно. Но любовта все пак протича в един свят, който не се състои само от резервати за влюбени двойки. Бурният напор на чувствата не е достатъчен, за да създаде спокойно кътче за щастие. Дори изпълненият с любовна жар човек ясно съзнава доколко при дадени обстоятелства може да даде простор на своите пориви. Колкото и обстановката да изглежда маловажна за любовта, тя може да по-тисне сексуалната настройка, особено при жената.

Спалнята на една от нашите пациентки през първите 12 години на брака й се намирала неизменно до спалнята на свекърва й; двете стаи били разделени само от една тънка стена, през която прониквали всяка дума и всеки шум. През тези дълги 12 години пациентката нито веднаж не стигнала до оргазъм и двамата съпрузи били нещастни от своята привидна полова студенина. Най-сетне те получили собствена квартира и веднага след преместването 34-годишната жена станала толкова пламенна съпруга, че мъжът започнал да се безпокои дали ще може винаги да отговаря на желанията й.

Спящите в същата стая деца по-често потискат половата активност на жената и, макар и по-рядко, и на мъжа. По време на акта и подготовката за него тя внимава да не би децата да чуят нещо. Вместо да се отдадат безгрижно един на друг, те слухтят за всяко движение на децата и се разсейват толкова много, че надигащата се възбуда бива потисната, до оргазъм не се стига само от мисълта, че не трябва да се изпусне и една въздишка.

Много семейни хора избягват по тези причини сношенията в спалнята и търсят време и място да бъдат сами. Колко много и колко важни за пълното сексуално задоволяване на жената, понякога необикновени часове на силно желание се загубват по този начин! Да бяха използувани поне за нежност!

Ако жената е чувствителна в това отношение и семейството не разполага с детска стая, в интерес на хармоничния полов живот трябва сериозно да се прецени дали не е по-добре работният кабинет или някое друго помещение да се подреди за детска стая. Хигиенни съображения говорят също в полза на такова решение. Модерните домашни мебели могат да помогнат много. В случай на нужда е възможно в едно двустайно жилище холът да се оформи и като спалня, а спалното помещение да се използува като детска стая.

Леглото от столетия насам е символ на физическата близост. То предлага най-удобно положение, там човек има време, там вечер и нощем е тихо, там хората са почти напълно разсъблечени. Няма по-подходящо място за прегръдка. Говори се за „брачни“ легла, защото те са поставени едно до друго без пролука и образуват едно единство, подобно на брачната общност. Една старогерманска поговорка гласи: „Разделят ли се леглата, разделят се и сърцата.“ Ние искаме да усещаме любимия човек непосредствено до себе си. Това има много предимства: когато искаме да бъдем нежни, необходимо е само едно движение. Всеки може от своето легло удобно да помилва другия или да хване ръката му. Тогава любовният акт възниква спонтанно из създалата се ситуация. За жената това понякога е въпрос на секунди. Не е необходимо нито той, нито тя да отиват един при друг, когато се пожелаят. Едно обръщане на главата, протегната ръка, леко погалване по косата е винаги достатъчно указание за това. Общият стремеж един към друг с лекота преминава в по-интимна близост. След любовния акт партньорите постепенно се отделят един от друг или заспиват един до друг. На сутринта мъжът и жената могат да се събудят с целувка или ако има време, да се притиснат нежно един в друг.

Най-подходящи за едностайното жилище са легла, които не се опират под ъгъл, а могат да образуват квадрат. Такава плоскост на леглото позволява някои варианти на коитуса, които са невъзможни в единично легло, напр. страничното положение. Тя дава възможност да се разгърнат безпрепятствено и други варианти на нежната ласка или на бурната страст. За препоръчване е т.нар. френско легло, което е достъпно от три страни и няма разделящ „процеп“. Брачното легло трябва преди всичко да бъде толкова стабилно, че движенията да не предизвикват шум. Много жени, пък и мъже се смущават от него, загубват настроение, опитват се да продължат акта в по-неудобна поза и да отслабят движенията, тъй като се опасяват, че съседите ще чуят какво става.

Има брачни двойки, които предпочитат отделните спални. Когато мъжът хърка силно, а жената спи леко, това е оправдано. Ако обаче отделните спални се мотивират с това, че чувствата се притъпяват вследствие на постоянната близост и на привикването, вероятно е, че съществува пукнатина в брака, която по такъв начин ще се разшири, вместо да се отстрани.

Не само идеалното легло, но и цялостната обстановка в спалнята (уют, приятна топлина, мека светлина) допринасят за достигане на любовното единение. Съществуват жени, които са способни да се отдадат без задръжки само на тъмно — понякога от пресилено чувство на срам, докато мъжът би искал да докосва, но и да вижда любимата. По тези и други психологически причини жената не може да изживее оргазъм при бегли срещи и неподходяща обстановка или при опасност да бъде видяна. Пейките в парка, служебните помещения, беседките или чуждото жилище, макар и обкръжени с трепетната романтика на забраненото, не предразполагат жената към отдаване. В такива случаи тя рядко намира удовлетворение, макар страстната любов да я кара да поеме някои неприятности и рискове.

Това се отнася и за коитуса в колата. На много млади хора, които живеят още при родителите си, и на женени, които поддържат извънбрачни връзки, седалките на леката кола, с която бързо се стига до някой уединен горски път, им се струват желан заместител на липсващото любовно легло. Най-често мъжете организират такива импровизации, които се ограничават (не само поради облеклото или притесненото положение) с петинг или с един припрян акт. Непрекъснатата заплаха да бъдат изненадани не позволява на жената да бъде задоволена, макар понякога тя да стига до оргазъм. Постоянно оптимални въшни условия не съществуват за всяка двойка и по всяко време. Понякога предизвиканият от любовно настроение акт не в привичната съпружеска спалня, а на някоя горска поляна или в купа сено, може да събуди спомени за първия таен любовен час и да извърши чудеса. Не една брачна двойка е преживяла по време на отпуска една любовна пролет, която е продължила и след завръщането, вследствие атмосферата на новата обстановка, хотелската стая, липсата на ежедневните задължения. Анкетите показват, че по време на пътувания хората се любят по-често, отколкото у дома.

Половото сношение трябва да бъде по човешки достойна среща на влюбени. Самоуважението им поставя определени условия, при които те биха искали да го извършват. Партньорите трябва да си кажат кое им харесва и кое — не, за да могат външните изяви на нежността им да отговарят на потребностите им.

АНОРГАЗМИЯ И ЛЮБОВ

От хилядолетия насам поети пишат за любовното щастие, песни се пеят за копнежа по обичания човек, дълбоки чувства вълнуват душите на влюбените. Любовта се явява в толкова разнообразни форми, че е трудно те да бъдат дефинирани за целите на нашата тема, без да отдалечим понятието от неизчерпаемото изобилие на емоции, които любовта предизвиква. Индивидуалната полова любов е „специфична, емоционална, морална и естетична връзка между мъжа и жената. Тя се основава на подбуденото от половия нагон социално и културноисторически сублимирано сексуалноеротично напрежение между половете. Тази форма за изява на любовта е силна, изискваща задоволяване на потребност за взаимно допълване в телесното, за духовното общуване и за смислен съвместен живот в обществото“ (Битигхьофер).

Обикновено сексуалните потребности на жената се пораждат от еротичните чувства към определен мъж. По тази причина нейното емоционално отношение към партньора е важно за разбирането на аноргазмията.

Дори при взаимна любов сексуалният проблем не може да се реши от само себе си. Но любовта е най-важната предпоставка за преодоляване на сексуалните смущения, особено на аноргазмията у жената, и за намиране на телесната хармония. За оргазъма на жената е по-важно тя да обича мъжа, отколкото той да я обича. Не една жена получава оргазъм с любимия мъж (дори ако той не изпитва чувства към нея) и остава незадоволена с друг, когото не обича, макар той искрено да е влюбен в нея. Трябва обаче да се пазим от неправилно тълкуване и обобщаване на този факт. Мисълта на Стендал: „Студена жена е жената, несрещнала още оногова, когото трябва да обича“ важи за някои, но в никакъв случай — за всички жени, които „нищо не усещат“. Аноргазмията (и фригидността) може да се съпътствува от неподправена любов към партньора, както и обратното — оргазъм може да се достигне и без любов. Освен това всяка жена (и всеки мъж) реагира различно. Ако тя не се покаже много пламенна, това далеч не означава, че й липсват любов, копнеж и желание.

Аноргазмията у жената може да бъде предизвикана от вътрешно отхвърляне на партньора, което не се отнася винаги за цялата му личност, но може да се ограничава за отделни негови черти; това е напълно нормално явление. Много жени с развито либидо реагират полово и спрямо по-малко обичан мъж, но за истинско ощастливяване е необходима взаимност на чувствата. Поради това жената обикновено желае за полов партньор само този мъж, с когото е свързана с любов. Под „любов“ не бива да се разбира само симпатия или приятелско отношение. Тук вече е необходима страст, която придава динамика на връзката. Някои жени без оргазъм отговарят на въпроса, дали обичат мъжа си така; „Е, да, обичам го, той ми е много симпатичен и е наистина добър и мил човек, не намирам никакъв недостатък у него.“ Най-често се оказва, че тази „любов“ в същност е само симпатия, която се е създала по време на съвместния живот или на продължителното познанство. Тя обаче никога не е произлязла или прераснала във вълнуващото чувство на влюбеност и никога не я е карала да чезне часове и нощи от копнеж. Нерядко такива жени споменават друг мъж, който ги е привличал по-силно.

Често пъти тези жени признават, че поради разочарование са сключили прибързано брак с мъжа, който в момента ги е ухажвал. Надявали се, че по този начин ще преодолеят болката и по-лесно ще се откъснат от другия, но същевременно ще му покажат колко са желани, с надеждата да го накарат да се завърне. Тя никога не се е сбъдвала. Тези жени в същност измамват себе си и преди всичко — мъжа, с когото са сключили брак. Много често зад това поведение се крие отдавна отживелият възглед, че за жената е срамно да не се задоми на млади години или да бъде изоставена. Самоуверената, образована и издигната в професията си жена обмисля задълбочено, преди да се обвърже, защото не търси сигурност, а се стреми към пълноценен брак, в който може да продължи да разгръща личността си.

Ако все пак бракът лекомислено е сключен по споменатите по-горе мотиви, прибързаният съвет към жената да се разведе отново би бил също така лекомислен. По-скоро тя би трябвало да си представи реалистично ежедневието в брака и от тази гледна точка да провери ролята на бившия, който в края на краищата е злоупотребил с нейното доверие и любов. От друга страна, тя трябва да обогати с любов и общи интереси живота с мъжа си, преди да помисли за развод.

Жените, които още не са направили крачката от буйните увлечения към зрялата любов, също са склонни да идеализират копнежа си по предишния си приятел или по някой друг мъж, с когото може би даже никога не са били интимни. Такива блянове пречат на всеотдайността към съпруга. Но съпрузите, които се трудят съвместно да изпълняват жизнените си задачи, успяват да израснат и се разбират все по-добре и преодоляват тези странични пориви на чувствата.

Ние не искаме да си затваряме очите пред факта, че някои омъжени жени имат любовник, с когото се чувствуват полово по-задоволени, отколкото със собствения си съпруг. В много такива бракове мъжът не е съумял да бъде и любовник на жена си и да се държи така с нея, че тя да бъде щастлива само с него.

Ако, от друга страна, разгледаме по-отблизо тези „обожатели“, ще открием между тях немалко женени мъже, които спрямо чуждите жени се държат твърде галантно, за да си доставят „разнообразие“. Същевременно те пренебрегват по най-груб начин собствените си съпруги. Макар неуважението към съпругата да ги издава, много жени се поддават на техните любовни обяснения, защото, колкото по-малко са научили за човека от образованието и от житейския опит и колкото по-малко са осъзнали достойнството на личността си, толкова по-лесно е за ухажьора да изиграе при случайните срещи козовете си и да импонира с необвързващата си романтика.

Някои жени „недочуват“ естествено не винаги новите простички любовни мелодии на съпрузите си, тъй като всекидневието с неговите задължения, грижи и задачи ги заглушава, а долавят като музика комплиментите на любимия си, които не е необходимо той да доказва на дело. „Да бъдеш любовник е по-удобно, отколкото да си съпруг, както е по-трудно да бъдеш винаги в настроение, вместо от време на време да казваш любезности“ (Балзак).

Такъв мъж се проваля най-често, когато трябва да направи жертва за жената, която уж толкова обичал, и когато се опасява за общественото си положение и за авторитета си. Често пъти едва нежеланата бременност на жената разкрива слабостите на характера му.

Някои жени отначало премълчават в брачната консултация, че вече не понасят съпруга си, и се надяват да получат съвети за поносим съвместен живот. Най-често това са жени, които заради децата и от други съображения желаят да запазят брака си с нелюбимия мъж. Нерядко те разбират причината за аноргазмията си едва тогава, когато са били полово възбудени от някой друг мъж. Има наистина трагични случаи, когато жената е белязана с мнима фригидност в близостта със своя съпруг, но реагира сексуално спрямо друг толкова силно, че само неговото приближаване вече събужда у нея непознати досега усещания. Пламенната любов е в състояние временно да помете задържащите емоции, страховете и опасенията и дори да обезсили утежняващите фактори на непозволеното и неблагоприятните условия.

Да се поощрява обаче опитът с друг мъж в случай на на оргазмия би било погрешно — и не само от морални съображения. Това би предизвикало още по-тежки конфликти и би застрашило щастието на едно цяло семейство, което не се състои само в половото разбирателство между съпрузите. По-уместно е да бъдат използувани всички шансове, за да се възстанови хармонията, всички възможности да се намери път към единството и да се разгърнат всички любовни чувства. Неженените и младоженците без деца би трябвало обаче много скоро и сериозно да се замислят дали недостатъчната любов и произлизащите от нея полови разногласия обещават трайна връзка в бъдещето.

Съществуват и двойки, които отлично се разбират и се обичат, но реагират полово абсолютно противоположно и коренно се различават, нямат и никога няма да имат взаимен резонанс и чувствуват това. Този извод не бива обаче да се прави, преди да е било сторено всичко, за да постигнат правилна взаимна нагласа.

Най-после има и такива случаи, когато една жена еднократно откликва сексуално с непознат досега жар на някой мъж, който нито предизвиква, нито заслужава по-висшата форма на човешката любов. Сключените с чисто сексуални мотиви бракове сполучват още по-рядко от сключените по платонични съображения. Недостатъчното разбирателство във всички други области на брака може за известно време да бъде уравновесено от чувственото опиянение. Демоничният прелъстител или рутинираният плейбой17 e всичко друго, но не и добър съпруг, баща и спътник в живота. Точно когато й е нужен, когато трудностите на живота изискват той да е до нея, неговата натруфена мъжественост се изпарява. Никак не е случайност, че подобна полова подчиненост се среща почти без изключение при бегли, ограничени само със задоволяване на половия нагон извънбрачни връзки.

Среща се и обратното — жената намира у някой приятел истинска духовна близост, която липсва у собствения мъж, макар тя да е в пълна сексуална хармония с него.

Означава ли всичко това, че любовта е „съдба“ (все едно дали акцентът е върху сексуалната или еротичната й страна) или тя е съвършено единство, изцяло насочено към личността на другия? Съдба, която ни е отредена без наше участие, дарява ни с щастие, докато сме още свободни, оплита ни в нещастие, когато сме се вече обвързали, макар тази връзка и да не ни вълнува дълбоко, но не може да бъде разкъсана, без това да причини беда на мнозина?

Любовта е преди всичко емоционална връзка; много рядко може да се обясни логично защо обичаме тъкмо този човек, а не друг, който има също толкова предимства и недостатъци. Въпреки това любовта може да бъде направлявана в определени граници, включително и към определена личност.

Можем да се „запалим“ против волята си и даже да се влюбим в един срещнат някога и някъде човек. Дали от това ще се роди голямата любов, зависи почти винаги от волята и решението на двамата участници. Ако вече сме ангажирани в различни взаимозависимости, особено с децата в семейството, това обстоятелство трябва да се обсъди с този, който ни е направил толкова силно впечатление, че се чувствуваме привлечени от него. В такива конфликтни положения може да попадне всяка жена и всеки мъж. Те трябва да станат повод за размисъл върху собствения брак или още по-добре — за разговор със съпруга, за да бъдат потърсени пътища, които водят отново един към друг и дават по-богато съдържание на брака. Чувствата, които те някога са изпитвали един към друг, могат да бъдат съживени отново или могат да бъдат събудени други, нови чувства.

Човекът се променя и никъде другаде освен в брака — най-интимната човешка връзка — характерът не може по-добре и по-непосредствено да се развива в посока към хармоничен съвместен живот.

Отделяме на тези разсъждения толкова много място, тъй като се увеличава броят на жените, които след няколкогодишен брачен живот търсят развод само поради това, че любовта им към съпруга е угаснала и те вече не чувствуват влечение към него. С изключение на някои дреболии те нямат основание да се оплачат от него; не една жена се хвали, че другите жени биха били щастливи да имат такъв съпруг. Хората, които познават брачната двойка, не могат да разберат защо жената иска да напусне мъжа си. Противно на мъжа, който се стреми да запази брака, жената обяснява, че още от самото начало не е изпитвала голяма любов към него. Постепенно у нея се породило отвращение към всяка негова нежност, а коитусът, който най-често е отказвала, не само че не я е задоволявал, но направо бил изнасилване на чувствата й.

Често пъти тази жена среща друг партньор, който обективно не е необходимо да бъде по-добър (дори и в сексуалната област), но с когото тя се чувствува способна за опияняващи изживявания. Колкото и да се старае съпругът да се държи във всяко отношение така, както тя желае или както другият и се харесва, усилията му са напразни, остават без ефект, като че ли тя изобщо не притежава антена за приемане на ухажването му. Децата, съвместно обзаведеното жилище и всякакви други доводи малко я трогват и тя подчертава, че ще се раздели с мъжа си дори тогава, когато любовникът й не я иска повече. Тя гледа на борещия се за нея и всеопрощаващ мъж, който е готов да се примири дори с извънбрачните й връзки, като на другар, към когото изпитва само съжаление. Понякога в брачната консултация от такива случаи се остава с впечатление, че мъжът постига по-малко успех със своята примирена борба, отколкото с последователното запазване на своето достойнство. Опитът да се вкарат чувствата на жената в реалистични релси, вместо да се остави да бъде водена сляпо от тях, трябва да се направи в интерес на всички, макар той често да остава неуспешен.

Всичко това се отнася и за мъжа, който изоставя семейството си с прозрачните доводи, че отива при някоя друга жена, която уж по-добре го разбирала. Разбира се, никак не е случайно, че другата най-често е по-млада и по-ефектна.

Когато не съществува телесна и душевна връзка, когато съпрузите живеят един до друг или един против друг без любов, така че юридически съществуващата общност е загубила смисъл за жената и мьжа, за децата и за обществото, тогава би трябвало след всестранна и сериозна проверка да се постави въпросът, дали раздялата не е по-морална от продължаването на привидния брак.

ВИНОВЕН ЛИ Е МЪЖЪТ ЗА НЕЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕНАТА?

Да приемем, че мъжът и жената наистина се обичат и се допълват, без да правят разлика между духовна и телесна привързаност. Жената не е фригидна и желае сношението. Възпитанието и досегашният й житейски опит са оформили положителна нагласа спрямо сексуалността. Интимната среща се извършва при благоприятни външни условия. Въпреки това жената стига до оргазъм много рядко или въобще не го познава. На какво се дължи това? Или иначе казано — кой е виновен? Няма друга съвместна човешка дейност, при която участниците да се настройват един друг душевно и телесно толкова фино и гъвкаво в зависимост от променящата се ситуация, както при и още преди половия акт. Колкото по-лесно се смущава половият акт при един човек, толкова по-необходима е взаимната нюансирана нагласа с партньора. По психологически причини повечето жени се смущават по-лесно от мъжете. Освен това половото им желание се събужда постепенно, защото обусловени от възпитанието задръжки му пречат да се проявява. Тяхната способност да стигнат до оргазъм се изгражда бавно. За тази нагласа им е необходимо най-често дълго време, понякога години.

Времето за достигане до пълната полова хармония може да бъде скъсено; могат да се предотвратят някои по-късни смущения в оргазъма, ако двамата отстранят редица грешки и не привикнат към нови.

Да започнем с грешките на мъжа, защото в половия акт той обикновено е по-силният и инициативата е у него. Фактически жената често не стига до оргазъма, защото мъжът малко или никак не се пригажда към потребностите й.

Често цитиралата мисъл на Галахад — „Всеки дефект у жената е само измерител за ниското еротично ниво на нейното мъжко обкръжение“, и поговорката „Няма фригидни жени, а има само непохватни мъже“ са само пресилени любезности по адрес на жената. Но всеки брачен консултант и всеки психотерапевт е запознат с широкото разпространение на дължащата се на мъжете аноргазмия.

Общо взето, мъжът събужда женската сексуалност и прави от жената зрял партньор. Дали и кога това ще му се удаде, зависи решително от това, как той я е въвел в сексуалния живот. Много чувствителни жени си спомнят за първото полово сношение като за грубост: резултат на това е убеждението, че актът служи на мъжа само за удовлетворяване на нагона му. По такъв начин всички нежни кълнове на нейното влечение биват стъпкани с един замах. Само така трябва да се разбира мисълта на Балзак „Съдбата на един брак се решава още през първата нощ.“

Разкъсването на химена при първото проникване на пениса във влагалището може да причини на девойката лека, краткотрайна болка, която обаче се успокоява бързо. Много по-разочароващо е безсърдечното, насилственото отнемане на девствеността.

Но грубата дефлорация не е в състояние да потисне събуждането на сексуалните пориви на една девственица, ако мъжът след това се държи с разбиране и съумее да й ги разкрие предпазливо. Тя винаги трябва да има чувството на сигурност и да знае, че може да му се довери. С натиск, грубост и със заплахи не се постига нищо и полуотворената вече врата се затваря.

По настояване на мъжа в брачната консултация идват двама съпрузи, сключили брак преди 3 години. Мъжът настоява да влезе най-напред сам в кабинета, въпреки че от лечение се нуждае жена му. Тя е съгласна. Тя е просълзена. Той се оплаква от болки в стомаха и язва на дванадесетопръстника и твърди, че страданията му са свързани със сексуалното поведение на жена му. Тя била погрешно възпитана и предвзета, поради което имала редица лоши качества, била много потисната и въздържана. Не отклонявала сношенията и участвувала в тях с удоволствие, но никога не се е възбуждала. Той опитал всичко възможно и вече я пращал на лекар, защото това не било нормално. Най-сетне веднаж тя имитирала оргазъм. Това било по-лошо и от равнодушието. При това тя казвала понякога: „Престани вече, аз съм съсипана“. За него това било като студен душ. „За проба“ той опитал други жени и страстната им възбуда му показала ясно недостатъка на съпругата му. Ето защо той вече не можел да живее с нея. На въпроса, дали обича жена си и дали любовта му е свързана с тези обстоятелства, той отговаря, че вследствие студенината на жена му в техния брак се явила непоправима пукнатина.

Сломената и наплашена, млада, стройна, 23-годишна жена спонтанно споделя, че обича мъжа си и не желае да го загуби. Тя се целувала с удоволствие с него и когато я докосвал и галел, цялото й тяло излъчвало приятна топлина. Но той правел това рядко, а тя не се решавала да го поиска. Той бил припрян и винаги пристъпвал направо към сношението Само понякога я погалвал по срамните части и това досега било единственото, което получавала от сношението; но той нямал търпение за това и досега тя не изпитала удовлетворението. Поради това след всяко сношение той я упреквал за студенината й. Сега я заплашил с развод, ако в разстояние на 3 месеца това лечение не успее. Откакто чула това, тя вече не може съвсем нищо да изживее, въпреки че полага усилия. Очевидно е, че след такъв ултиматум, всякакъв порив ще бъде задушен. Трагичното в случая беше противоречието между студения, груб, равнодушен мъж и напълно преданата му в своята първа, всеотдайна любов жена. Бездетният още брак не можа да бъде запазен. Тя превъзмогна спомените, омъжи се повторно и този път беше по-щастлива.

Вниманието, търпението и деликатността не изключват страстното желание у мъжа, а би трябвало да го допълват. Както бруталната грубост, така и боязливата нерешителност на мъжа могат да охладят сексуалния порив на жената; решаващо значение има чувството за мярка и за подходящото време, с които мъжът избира да настъпи или търпеливо да почака, да изисква или да моли, смело да взема или да чака да му подарят. Дори най-малкото изместване на ударението може да задуши разгарящия се огън.

Някои жени съобщават, дълбоко разочаровани, че се чувствуват като употребени и захвърлени, защото мъжът е превърнал сношението в навик, в средство за бързо удовлетворяване без ласка и нежност — нито в началото, нито в края. Защото за жената нежната ласка в края е важна съставна част на половия акт. Ако мъжът обръща гръб веднага след еякулацията, може да се предполага, че той също така хладно ще се отдръпне и ще осуети настъпването на оргазъма й. Балзак писа с присъщия му приповдигнат маниер: „Съпругът никога не трябва да заспива пръв и да се събужда последен.“ По-поетично и по-убедително се обръща към мъжете Леонард Франк: „Който още не е бдял над съня на любимата, той не знае колко прекрасен може да бъде животът.“

Сравнително грубо, но точно излага една 37-годишна жена безчувственото държание на своя мъж непосредствено след акта:

„Той е нетърпелив и бързо стига дотам; с течение на годините привикнах. Но винаги най-дълбоко ме засяга държанието му след това. Щом получи, каквото му трябва, преставам да го интересувам. Той веднага се отдръпва, обръща се настрана и незабавно заспива, доволен и сит като накърмено бебе. Дори една целувка не заслужавам. Всеки път това за мен е по-лошо от плесница и се питам дали желае мен или собственото си удоволствие. Тогава заравям глава във възглавницата и плача. Ако ме усети, той е смаян и се чуди защо плача.“

Не само по тази причина не трябва да се пропуска в консултацията да бъде повикан (с предварително съгласие на жената) съпругът, приятелят или годеникът. Какво и как мъжът говори за жена си, често пъти разкрива ядрото на проблема. За съжаление понякога се разбира, че по сексуална нагласа, по темперамент, възгледи, интереси, мироглед и схващания за живота двамата са твърде различни и че пукнатината в брака им е станала толкова голяма, та е невъзможно да бъде възстановена хармонията в отношенията им.

Прогнозата за причинената от партньора аноргазмия зависи много от любовта и търпението, от проникновението и умението на мъжа.

Той трябва да чувствува, да усеща, да долавя желанията на любимата жена. Напрегнатостта на мускулите й, краткото задържане на дишането, един полъх, прошепнатата дума, тихата въздишка, тембърът на гласа и, обръщането на главата, застиването в едно положение, жарта на бузите й, нейното притискане, отдръпване, натискът на ръцете й, беглата руменина на кожата й, играта на устните и езика при целувката, блясъкът на очите й, ускореният й пулс — всичко това означава нещо и сочи пътя към нейните желания, които чувствителният мъж може да отгатне.

При това мъжът трябва винаги да се съобразява с особеностите на жена си и изобщо с женската психика. Преди всичко той трябва да знае, че тя се стреми към половия акт, за да изрази любовния си порив в отдаване, а не само да отреагира своето или неговото сексуално напрежение.

Сексуалните стремежи на жената са преплетени по-силно от тези на мъжа с всички други отношения с партньора и се стимулират или задържат от тях. Неуважението към личността й и караниците през деня бързо пресушават всяко желание у нея.

Ето историята на една 42-годишна жена. Приблизително така говорят и много други жени.

В брачната консултация тя идва в същност не заради брачни или сексуални проблеми, а по повод на многобройни нервни оплаквания. Изглежда потисната и наплашена, едва се решава да почука на вратата и сяда стеснително на крайчеца на стола. Докато говори, мачка кърпичката си. Устните й треперят. Когато й се казва направо, че нещо не е в ред в брака й, тя избухва в плач и дълго време не може да продължи да говори. Преди това иска да бъде сигурна, че мъжът й наистина няма да узнае нищо. И е доволна, че може да се изприкаже. Досега всичко е преглъщала. За него тя е само слугиня. Още по-лошо: той й крещи и я обижда с вулгарни и цинични думи, които не могат да бъдат повторени. Ако яденето му бъде сервирано много горещо или студено, той й го хвърля в краката. Става само това, което той пожелае. Тя се отучила да има свое желание. Той и без това я презира и превръща живота й в ад. Ако не отговори на обидите му, той я упреква в свадливост; ако се защищава, той започва да я бие. Въпреки че има три деца и работи, тя трябва да го обслужва като паша и горко й, ако някога не му е под ръка. Често той отива да пие. След това е особено груб. Най-често иска сношение, когато е пийнал. Но ако преди това той я е нагрубил, това я отблъсква и тя се чувствува опозорена и изоставена. Всякакъв порив, на какъвто по-рано (или когато мъжът й понякога е мил) била способна, веднага замира. В службата си той минава за вежлив и внимателен, макар и да е своенравен, и никой не може да повярва, че в къщи се държи така. Жената постепенно го „превъзпита“ едва тогава, когато осъзна собственото си достойнство и не позволи повече да бъде унижавана. Това и се удаде много трудно, защото тя досега му е била послушна във всичко и го е обичала въпреки всичко.

Не е необходимо да се стига до скандал, за да бъде унижена жената. Една нараняваща дума на мъжа, един пренебрежителен жест, премълчаването на заслужена похвала или на приветлива дума, неоказването на очакваното внимание понякога дълго тлеят в съзнанието на жената и често пъти се отразяват на сексуалността дори когато брачната хармония привидно не е нарушена.

Способността на жената да стига до оргазъм може да изчезне изведнаж, когато тя научи за изневярата на мъжа. Загубата на доверието я разочарова и обижда. Нерядко минават години, докато нейното примирение и неговото разкаяние помогнат на раната да зарасне, грешката да бъде простена и способността за оргазъм — възстановена.

По-малко чувствителните жени се справят по-бързо с положението и само проклинат „другата“, която примамила „невинния“ мъж в клопката си.

КАКВО ОЧАКВА ЖЕНАТА ОТ МЪЖА?

Нека по-напред да кажем какво тя не очаква, макар повечето мъже да мислят именно за това. Като пример за идеален съпруг тя не си представя безукорния сексуален атлет, който владее и умело прилага всички похвати и техники за стимулиране на възбудата. Тя мечтае за мъж, на когото може да разчита и в радост и в изпитание, във всичко, което върши или изоставя, който зачита и нейните желания и се стреми да изгради с нея един истински брак. Образованието и високият му трудов морал имат голямо значение за нея.

Ако той има и приятна външност и е отзивчив, нежен и сръчен в най-интимното, щастието й ще е пълно. Съвършеният мъж се среща рядко, но някои негови недостатъци се компенсират от влюбената жена с други качества. В края на краищата той е несъвършен човек, както и тя. Любовта трябва да израства, да съзрява и да се укрепва в ежедневието, в трудовия живот, в дома и извън него; при това съпрузите трябва взаимно да се учат, да се разбират все по-добре, да се нагаждат един към друг и да овладяват съвместния живот. Любовта е нещо всеобхватно, тя е динамичен процес, който обзема изцяло човека. Тя не може да бъде обяснена само с похвалното поведение на мъжа. Любовта наистина често се възпламенява от неговите приятни маниери, но те не са достатъчни за трайното съществуване на любовната общност.

В крайна сметка личните интереси и наклонности са толкова различни, че за всяка жена съществува подходящ мъж. Нужно е само той да бъде намерен и с него да се изгради общност за цял живот, насочена към взаимна полза и функционираща в широко обществено поле.

Много съпруги страдат от липсата на нежно ухажване от страна на мъжа, което увеличава постепенно готовността им за отдаване. Това ощастливява някои жени повече от оргазъма, предизвикан от мъжа без истинска нежност. За съжаление влюбеното и всеотдайно влечение на мъжа често отслабва значително с течението на времето, без дори той да го осъзнае.

Пример за всички е една 40-годишна жена: „По-рано, когато още бяхме сгодени и младоженци, той беше съвсем друг. Всички ми завиждаха, че е толкова мил. Как изглеждат нещата днес? Когато излиза сутрин от дома — една бърза целувка, защото мислите му са вече другаде. Но дори и това стана вече лукс. Когато се върне вечер, той търси само своите удобства. Аз също ходя на работа и съм уморена, но въпреки това ми се иска да поговорим и се стремя към смислен, съвместен семеен живот. Често пъти той дори не ме удостоява с поглед при завръщането си, не забелязва новата ми фризура, именно защото не ме поглежда както трябва. Това наскърбява. У колежките си той забелязва това и им казва по някоя любезна дума. Аз си го познавам. Всички казват, че той е много внимателен към сътрудничките си. Наскоро новата ми рокля му направи впечатление, хареса я, но първият му въпрос беше: «Колко струва?» Цялото ми настроение се развали. Понякога се завръщаше в къщи с цветя, дори и без специален повод. Винаги съм се радвала на това. Сега забравя дори годишнината от сватбата ни. Много рядко ми казва нещо мило — че му се харесвам, че ме обича, че копнее за мен или нещо подобно. Аз не очаквам кой знае какви надути комплименти. Той мисли, че комплиментите вече не ми прилягат и че любовните обяснения съвсем не са подходящи за нас «старите» хора. Когато веднаж бях обхваната от особено силен копнеж, просто го запитах: — Обичаш ли ме в същност? — Да, разбира се, иначе нямаше да се оженя за теб — беше единственият му отговор. За мен това беше студен душ.“

Но нека бъда разбран правилно: жената не бива да вижда в съпруга си само кавалера, който не мисли за нищо друго освен за нея и от когото тя очаква само да бъде глезена; това е лъжливо романтична и остаряла представа за брака. Рано или късно тя ще накара мъжа си да се отчужди от нея. По-здраво от външата галантност свързва истинската общност на житейските проблеми, които не изключват сърдечността. Напротив, те дори я задълбочават. Жената с удоволствие чува от мъжа си повтаряните във всички варианти думи, че тя му харесва, че той я намира прелестна и привлекателна. Не е ли това старомодна и преувеличена суетност? Ако самочувствието й зависи само от неговите комплименти — да. Ако обаче тя би желала да бъде чаровна съпруга покрай успешната си дейност в професията, като майка, като домакиня и в обществения живот, тогава — не.

Всичко това, както ще видим в следващите глави, има много общо с половите смущения у жената.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ЛАСКИТЕ ЗА ЖЕНАТА?

Броят на жените, които се чувствуват пренебрегнати по отношение на ласките и на нежното внимание, е много голям, да не говорим за самотните жени. Разбира се, те не винаги го признават и казват, че бракът им е в ред, но сдържаните сълзи при задаване на целенасочени въпроси често говорят по-изразително от думите. Нашата анкета недвусмислено показва, че удовлетворените в тази насока жени имат по-големи шансове да стигнат до оргазъм.

Потребността на любящата жена от нежности е почти безгранична. Това не е преувеличение. Нежните ласки на любимия мъж са приятни и на по-непретенциозните и даже на някои фригидни жени; те се отдръпват само ако се опасяват, че той ще поиска повече от тях. Жаждата на жената за нежност е потисната много по-рядко, отколкото стремежът й към сексуален контакт в тесния смисъл на думата. Жена, която не обича да целува и да я целуват, се среща само един път сред стотици.

Разбира се, съвременната жена не може да бъде щастлива само с целувчиците на завръщащия се вечер мъж. Също като него тя желае изпълващи я задачи и успехи и извън домакинското си съществувание. Едното обаче не изключва другото и повечето жени мечтаят за по-голямо внимание; немалко от тях са направо гладни с оскъдната дажба „гальовни единици“. Това сравнение може би звучи прозаично, но жената със средна чувствителност има нужда от всекидневно внимание как то от храна и вода. В психотерапията нерядко наблюдаваме потиснати жени, които отново се възраждат чрез активната любов на мъжа. За съжаление много мъже не знаят и не забелязват, че жената се нуждае от нежност; някои други мислят, че жените им не обичат това. Ако се говори с тези жени на четири очи, се вижда, че нещата стоят точно обратно. Те се стесняват да обяснят на мъжа своите желания и са разочаровани, ако той сам не ги разбере и не ги задоволи по собствена инициатива. Впрочем нежността не може да бъде отделена от останалите отношения на съпрузите. Нежността на съпруга възбужда жената еротично само когато тя се чувствува уважавана и ценена от него във всяко отношение. Който мисли, че за нея е достатъчно да бъде погалена, има погрешна представа за жената. Жена, която се задоволява с трохи от насладата, още не е осъзнала своето достойнство.

Интимната близост не е само въпрос на достатъчно време. Не се касае и до количеството; и в любовта понякога по-малкото е повече. Един час на всеотдайна взаимност, прекаран от време на време със заетия съпруг, може да и даде много по-трайно щастие, отколкото вечният флирт с някой безделник. Когато копнежът ги тласка един към друг, винаги ще се намери време за една прегръдка или за една целувка. То може да стане, докато си говорят други интересни неща. Много жени са двойно по-натоварени и въпреки това намират време да бъдат до мъжа си. А как би било, ако той засвидетелствува любовта си и и помогне в домакинството, за да остане време за нежност? Това не само доказва уважението към жената, а обогатява и задълбочава брачната общност. За много мъже крачката между това разбиране и осъществяването му е все още много трудна.

Тук обаче не трябва да се говори за нежността изобщо, а за нейната връзка с аноргазмията.

У мъжа желанието за сношение може да се предизвика от поглед към една жена, дори само от една снимка, или да бъде спонтанен порив. За жената нежната ласка е незаменим, „ключов“ стимулатор на сексуалната възбуда, която настъпва постепенно (понякога и много бързо). Срамните устни на жената обикновено закриват входа на влагалището. При нежно докосване те се отварят. Входът на влагалището овлажнява разширява се и е готов да поеме пениса. Тази реакция настъпва обаче само тогава, когато тя харесва като партньор ухажващия я мъж.

Това не се отнася само за реакцията на половите органи. Жената се притиска колкото е възможно по-плътно до любимия, за да може да го усеща с цялото си тяло. Порите се разтварят, капилярите на кожата се разширяват, изпълват се с кръв и сетивността за допир се изостря. Близостта на мъжа, който я отблъсква, предизвиква обратна реакция: порите на кожата и кръвните капиляри се свиват, жената се прибира като охлюв в черупката си и се отдръпва. Ако той има неприятни навици или тялото му излъчва неприятна миризма, и слабият сексуален порив напълно угасва.

По-голямата потребност на жената от нежност е известна на много мъже и те съзнателно я дават. Жената обаче усеща точно когато мъжът я целува и гали без желание, само за да й достави удоволствие. Това я изстудява. Тя би желала да бъде привлекателна за него, да чувствува спонтанния му порив и страстното му желание.

Освен това за половата възбуда (и в крайна сметка за достигане до оргазъма) има голямо значение, как, къде и кога жената получава нежна ласка. Но за това не съществува общовалидна и приложима по всяко време „рецепта“. Въздействието на нежността зависи от това, какво е отношението на жената към мъжа, от държанието му към нея (не само в любовната игра) и от това, как я ухажва. Колкото той е по-ласкав, толкова повече тя откликва сексуално и толкова по-разнообразни стават възможностите за увеличаване на възбудата: едно ръкостискане или една целувка могат в този момент да станат „свръхпрагови“. Това улеснява достигането на оргазъма, жената чувствува възбуда, без да може точно да определи къде и как са станали решителните стимулации.

Така наречените ерогенни зони не са едни и същи у всяка жена и в различно време; те в същност са разположени по цялото тяло. Много чувствителни към сексуални дразнения са устата, мястото на тила, откъдето започва да расте косата, меките части на ушите, гръбнакът, вътрешната страна на бедрата и не на последно място — гърдите и гръдните зърна. Нежно галещите ръце на мъжа, неговите устни, неговият език се усещат на тези места с особена благодарност.

Настроението в даден момент определя кога и как да се използува нежното поглаждане, пламенната ласка или целувката, за да бъде стимулирана сексуалната възбуда.

Ласките са преживяване със специфично качество; те не бива да се разменят само за разпалване на сексуалния порив. Но ако не бъдат следвани от разтоварването на оргазъма, те могат да загубят един ден възбуждащото си действие.

ФАКТОРИ, ПОТИСКАЩИ ВЛЕЧЕНИЕТО У ЖЕНАТА

Както мъжът не е в състояние да извърши сношение по всяко време, така и жената не е винаги еднакво разположена към телесно общуване. Взаимното уважение изисква това да бъде вземано под внимание. Разумният мъж умее да избира подходящия момент за полово общуване, като се съобразява с потребностите на жената. От друга страна, нейното желание зависи много от начина, по който мъжът ще го предизвика.

Освен от това някои временни колебания на либидото у жената могат да бъдат причинени и от други фактори, които в отделни случаи не могат да бъдат установени. Половото влечение може да бъде потиснато временно вследствие на тежки болести, изтощение, преумора и в периода на оздравяването. При много жени либидото зависи от менструационния цикъл. Проведените в различни страни анкети показаха, че някои жени чувствуват най-силно желание кратко време преди менструацията, други — непосредствено след нея и че тогава те най-лесно стигат до мощен оргазъм. Напротив, относително малко жени имат максимално либидо в периода около узряването на яйцето.18

В най-благоприятните дни съпругът трябва да отдели особено внимание на желанията на жена си, а тя не трябва да скрива от него порасналото си желание.

Някои жени казват, че могат да реагират с оргазъм или изобщо желаят коитуса само тогава, когато искат да имат дете. В този случай естествената връзка между сексуалността и възможното майчинство се абсолютизира и се превръща в полово смущение, което се нуждае от психотерапия.

От биологична гледна точка половата активност не е непременно жизнено необходима за отделния индивид. Елементарните житейски проблеми могат временно да я изтласкат на заден план. Често пъти служебни, семейни или други грижи обременяват жената и мъжа, но не винаги по еднакви причини, по едно и също време и еднакво силно. Продължителното претоварване с работа без съмнение може временно да лиши жената от либидо. И в този случай понякога е необходима психологична и социална терапия, ако жизнените проблеми не могат да бъдат решени или ако след преодоляването им брачната двойка не може отново да намери хармоничен полов контакт. Ако обаче жената непрекъснато оправдава и обяснява слабото си желание с външни обстоятелства, с претовареност, с грижи, това най-често е признак за липсващо сексуално желание, без тя самата да осъзнава това. Защото за този, който копнее за нея, телесната любов не е уморително усилие, а разтоварване след свършена работа. Мисгелд я нарече „интимен активен отдих“.

Понякога недоволството от отблъскващото поведение на мъжа или от разпра с него потиска за дълго време поривите у жената, макар външно всичко да изглежда нормално.

Каквато и да е причината либидото и да намалее, жената е изложена на опасността да започне да се самонаблюдава. След всяка „безуспешна“ интимна близост, при която тя се е „насилвала“ да се възбуди повече, разочарованието й и склонността й към самонаблюдение растат. Така тя постига обратен ефект. Колкото по-загрижено тя следи развитието на преживяванията си и се мъчи изкуствено да се вживее в тях, толкова по-често възбудата липсва — дори и тогава, когато първопричината вече не действува.

Както мъжа и жената има право на удовлетворение. Затова в любовния акт тя също може да се държи така, че желанията й да бъдат удовлетворени. От столетия насам двойственият морал беше спуснал бариера пред сексуалната активност на жената. Считаше се за непристойно и порочно, дори „развратно“, ако жената даде на мъжа да разбере потребностите й и прояви активност. Момичетата бяха възпитавани (а някои и днес още се възпитават) в този смисъл и нерядко заплащат за това с аноргазмия. Самоуважението и уважението пред партньора изискват, разбира се, въздържание в началото на запознанството — и от страна на мъжа, докато жената и мъжът не се опознаят толкова добре, че да могат взаимно да се доверят. Тогава вече постепенно създалата се интимност се прелива естествено в пълното отдаване. Първите афекти на влюбването съвсем не са подходящият момент за вземане на такова решение.

За здраво свързаните партньори такова въздържане е неуместно; то почти винаги е за сметка на преживяванията на жената, а често — и на мъжа.

Жената сама най-добре знае и най-непосредствено чувствува кое увеличава и кое потиска възбудата й. Мъжът трябва да бъде или да стане достатъчно чувствителен, за да разбере това; но ако той в дадена ситуация, в определен момент не разбере какво желае тя и по какъв начин я възбужда неговата ласка, тя трябва да го улесни. За това не са нужни думи — погледите, жестовете, движенията обикновено са достатъчни. Защо тя да не направи това, което и харесва, напр. да вземе ръцете му и да ги насочи натам, където желае да бъде погалена, или да се притисне до него така, както иска. За мъжа това е доказателство за доверие, за което той ще й се отблагодари с много нежност.

Много жени се колебаят дали да се отдадат на мъжа без задръжки, както биха искали, защото се страхуват, че така изцяло ще му се предоставят или че ще загубят достойнството си. Но само примитивни мъже, неспособни на истинска любов, ще унизят жената по такава причина. Тя се нуждае от покровителство и от увереност, че може да му се отдаде така, както страстно желае, без да се опасява от злоупотреба с чувствата и. При това тя трябва да изживее докрай всяко новооткрито усещане без задръжки, да прави и да остави мъжът да прави това, което изглежда най-възбуждащо и най-приятно. Така жената постепенно ще изпита буквално на собственото си тяло, че сексуалната взаимност с любимия мъж не е досадно задължение, че тя ощастливява и доставя удоволствие.

По-голямата полова активност помага да бъде преодоляна аноргазмията. Това бе доказано в стотици консултации. Освен това тя по обратен път въздействува положително върху еротичното поведение на мъжа. За да бъде постигната тази активност, трябва най-напред да се отстранят баластът от предразсъдъци за сексуалността, който я възпира. Това не може да се постигне с няколко насърчаващи фрази и още по-малко—с искането на мъжа жената да не се предвзема и да „съдействува“ по-добре. Тя не може да прескочи сянката на възпитанието си. Растящото самочувствие в брака и в професията и не на последно място разумното поведение на мъжа са съществени предпоставки жената да изразява по-свободно сексуалните си пориви.

Тя не трябва да се нагърбва с ролята на мъжа, която не й приляга, макар че понякога смяната може да разнообрази любовния акт. Пълното с нега, незатормозено отдаване е вече специфично женска активност, макар че жената, погледнато отстрани, съвсем не прави много за това.

Удивително често, запитаните в брачната консултация жени привидно неспособни да стигнат до оргазъм, отговарят, че от време на време стигат до него, но само при определени условия и при прилагане на специални методи. Много от тях не са посмели да покажат на партньора си по какъв начин се възбуждат и задоволяват. Те вярвали, че изпълнението на желанието им е непосилно, дори неестествено за мъжа. Често на тези жени най-напред трябва да им стане понятно, че всичко, което се върши със съгласието и на двамата, не вреди никому, позволено е и не е извратено; че мярката за нравствено и безнравствено, прилично и неприлично, нормално и неестествено се определя единствено от вътрешното отношение на влюбените, а не от начина, по който те отдават телата си един на друг в любовния акт.

Колко много жени съзнателно или несъзнателно потискат тези едва появили се импулси! Колко необходимо е обаче всички тези пориви да бъдат оставени да се разгърнат без задръжки, да въздигнат любовното опиянение до пълно ощастливяване!

Неуместното чувство на срам също така може да накърни половата активност на жената. Срамът може да се отнася както до споменатите действия, така и до разголването на тялото. Ако жената се срамува от мъжа, когото обича, налице са винаги някакви задръжки, които я възпират да му се покаже гола. Тя или се страхува, че той ще открие някакви недостатъци у нея, или пък мисли — много често под влиянието на неправилното възпитание, — че чрез голотата си ще му се стори безсрамна в лошия смисъл на думата, морално непълноценна. И двата възгледа са погрешни в основата си. Рано или късно той ще я види. Впрочем тогава той вече отдавна е узнал нейното телосложение в милувка или през дрехите. Ако той не харесва тялото й, тя трябва своевременно да се раздели с него, преди да й причини по-големи разочарования. Една стара поговорка гласи: „В любовта загубите често са печалби.“

Приятелствата на една пациентка постоянно се разваляли, щом поредният приятел поискал на всяка цена да й свали сутиена. Тогава тя винаги се оттегляла привидно възмутена, защото страдала от комплекса, че малките и гърди няма да се харесат на мъжа. Под закрилата на подплатения с пенопласт сутиен тя се чувствувала сигурна. След като с нейно съгласие говорихме с последния й приятел и узнахме, че той отдавна е забелязал „корекцията“ на формите й, но я обича каквато си е, нейният комплекс бързо изчезна.

Този пример ясно показва, че комплексите за малоценност и присаденото на тях чувство за срам се култивират направо от социалната и културната среда, в дадения случай — чрез пищния бюст в качеството на секс-идеал. От друга страна, става ясно, че чарът на жената не се излъчва от телесната й маса, а от цялото и същество. Любовта на всеки пълноценен мъж се определя от него.

Между съвременните млади жени много по-рядко се среща фалшив срам, отколкото всред по-възрастната генерация. Те посрещат по-свободно и по-непринудено другия пол; но това не означава, че те са по-безнравствени и по-безотговорни, както често се твърди. Дори статистически е доказано, че хора с по-високо образование са най-възприемчиви към голотата в любовния акт.

Наша пациентка с пуританско възпитание, не особено издигната в духовно отношение, в продължение на 12-годишен брак беше съумяла да роди пет деца, без нито веднаж да се покаже напълно съблечена пред мъжа си (един не съвсем опитен любовник). Половият живот им беше доставил удовлетворение едва тогава, когато им се удало да преодолеят тази болезнена стеснителност.

Цялата кожа на жената е гъсто осеяна със сетивни клетки. Затова голото й тяло възприема множество дразнения, когато бъде погалено или при по-плътен допир до тялото на мъжа в прегръдка. При хармонично партньорство и еротично настроение всяко дразнене може да събуди половото желание. Любовната ласка подготвя жената със сексуални задръжки за гениталния контакт; без нея може да настъпи пренапрежение и да се осуети оргазъмът. Задръжките и чувството за срам се формират още в детството. Мъжът не бива да упреква жената за тях, а трябва да я разбира и да й помага постепенно да ги преодолява, докато най-сетне разбере колко е красиво да се отдаваш на другия с доверие и без задръжки.

ПОДГОТОВКА, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ЧЕСТОТА НА ПОЛОВИЯ АКТ

Хармоничната двойка се подготвя винаги за идващото сношение. Това изглежда като преувеличение, но е истина. Не се ли крие радостта от новата среща още в сутринната целувка или в махането с ръка при сбогуване? Не е ли жест на привързаност милият начин, по който се води разговорът вечерта или малката изненада, която изразява копнежа за взаимност, или погледът, който казва: „Радвам се, че те има и че си принадлежим“? Безбройните разновидности на общуването допринасят още преди какъвто и да е телесен контакт за успеха на половия акт. Всичките разнообразни изразни възможности се събират често само в звука на гласа или в мимолетната игра на мимиката. Когато хората живеят в разбирателство, тези възможности възникват спонтанно от моментната ситуация. Има много дреболии, които сами по себе си са незначителни, но събрани заедно, са достатъчно важни, за да допринесат за щастието. Противоположните впечатления, колкото и странични да изглеждат, могат да осуетят пълноценното изживяване, преди още актът да е започнал. Положителните емоции, както и отрицателните, се сумират в мозъка и понижават, респ. повишават прага за възприемане на следващите дразнения. От това зависи много дали коитусът веднаж ще завърши за жената с оргазъм, а другия път — без оргазъм, макар начинът, по който актът е извършен, да е бил един и същ.

Любовната игра започва дълго преди лягането, с прояви на внимание и любовна нежност. Много жени обичат мъжът да им помага, когато се събличат. Възбудата на жената расте, когато той я докосва и когато забележи, че му се нрави и че го възбужда. В онова време той трябва да й каже колко е красива и нежна, как му подхожда; уместно е да отбележи, че харесва и бельото й. Общо взето, жената желае ласките да започнат от по-периферните части на тялото — да я погалят и целунат по ръцете, лицето, тила, ушите и т.н. Тогава преминаването към гърдите и към половите органи е естествено.

Етапите на коитуса — любовната игра, самият акт и епилогът — се преливат един в друг.

Любовната игра за немалко жени е повече от самия акт. Изгледите за достигане на оргазъм у много жени намаляват от това, че мъжът, следвайки само своето влечение, вкарва члена си без предварителна подготовка.

Това показват резултатите от една анкета, дадена в следващата таблица: част от жените с аноргазмия погрешно обясняват незадоволяването си с липса на нежна подготовка от страна на мъжа, но независимо от това резултатите са показателни.

Повечето жени с аноргазмия имат и по-слабо желание от тези, които могат да реагират бързо и без любовна игра. Поради това те имат нужда от особено нежна телесна и психическа подготовка.

Начинът и продължителността на прелюдията, които жената желае, се различават много и зависят от много условия: как е настроена сексуално в момента, дали се е въздържала преди акта, дали събитията в другите жизнени сфери са я свързали по-тясно с мъжа и т.н. Понякога вследствие на вътрешна нагласа жената пламва много бързо. Ако мъжът тогава забави акта, това може да подтисне желанието й. Продължителността на любовната игра не е от такова значение за възможността жената да достигне до оргазъм, колкото видът на любовната игра и настроението й. Подходящият момент за гениталния контакт е дошъл тогава, когато жената с колеблив оргазъм го желае най-силно, респ. когато извънредно студената жена още не е загубила охота към него. Би трябвало тя да покаже ясно на мъжа какво иска, ако той сам не забелязва и да не се плаши сама да вкара члена му.

Ако обаче в хода на любовната игра жената е стигнала до фазата на плато (вж. стр. 71), т.е. се е доближила плътно до оргазъма, напр. чрез дразнене на клитора с ръка, тогава мъжът би следвало да не прекъсва дразненето, а да го продължи до връхната точка. Немалко двойки допускат грешката, като в този момент променят начина и позата, за да преминат към „истинско“ сношение; те се надяват, че това ще доведе до пълен успех. Но той идва само при жени, които и така не се нуждаят от дълга любовна игра. Вследствие на промяната най-често възбудата бързо гасне и не може да се възстанови в достатъчна степен от фрикциите на пениса. Тъй като в прелюдията жената не е разчитала на оргазъм, а просто се е наслаждавала на възбудата, тогава тя се е доближила до оргазъма повече, отколкото сега, когато двамата го очакват и когато освен това тя трябва да се пренагласи към новата локализация на дразненото. Истинско сношение са онези сексуални действия, които водят до удовлетворението. Който разбере това, ще преживее по-малко разочарования.

Относително надежден телесен признак за повишена възбуда и готовност за полово общуване е осезаемата слузеста секреция от стените на влагалището, която улеснява или изобщо прави възможно поемането на члена и го прави приятно за двамата. Дори душевните пориви — копнежът по любимия, еротичните филмови сцени, четенето на любовни сцени — могат да предизвикат секрецията. Това обаче не бива да бъде заместител на любовната игра — най-важната стимулация за жената. За някои жени секрецията по време на общуването е неприятна; те мислят, че тя може да отблъсне мъжа. Но този влагалищен секрет няма цвят и миризма и не само не му пречи, а засилва желанието му да проникне във влагалището, потвърждава копнежа на жената и прави пениса хлъзгав. Затова е погрешно слузта да се избърсва преди сношението или гениталиите да се мият.

Когато една жена харесва мъжа, но въпреки неговите нежни ласки секрецията дълго не настъпва, това е някакво функционално смущение, най-често липса на либидо. Ако тя настъпи едва след вкарването на члена, коитусът обикновено се удължава, тъй като при сухо влагалище жената изпитва слабо удоволствие и даже болка.

Ако въпреки половата възбуда влагалищната секреция е недостатъчна или входът на влагалището остане съвсем сух, мъжът трябва да се опита внимателно да проникне с пръст във влагалището и с малко слуз оттам, внимателно и нежно да намаже въшните полови органи. Ако и това не помогне, тези части могат да бъдат намазани със слюнка или с фино кожно масло.

В научната сексологична литература и в популярните книги за брака се изтъква, че на жената бил необходим по-продължителен коитус, отколкото на мъжа, за да достигне до оргазъм. По тази причина тя оставала незадоволена толкова често. Това положение на нещата често пъти се изобразява под формата на различни криви на възбуждането при двата пола. Според тях възбудата на мъжа се покачва относително бързо и след еякулацията пада много бързо; кривата на възбуждането у жената е по-полегата и по-колеблива, достига връхната точка по-късно, а след оргазъма пада постепенно и отзвучава по-бавно.

Действително в брачната консултация многобройни жени и мъже се оплакват, че еякулацията на мъжа настъпва много бързо, след което става невъзможно сношението да продължи и жената остава незадоволена.

Ние проучихме този проблем с анонимна анкета. Въпросът беше: Имате ли впечатление, че вашият партньор най-често достига до половото удовлетворение по-бързо, по-бавно или едновременно с Вас?

Забележка: 5% от жените и мъжете не отговориха на въпроса. Малка част от анкетираните са съпрузи.

Разликите спрямо отговорите на мъжете са най-малки при жените, които винаги или почти винаги достигат при сношение до оргазъм. От тях само 39% отговарят, че мъжът го постига по-бързо и 45% — че го постигат едновременно. Въпреки това остават 16%, които са мнение, че мъжът го постига по-бавно. При жените с аноргазмия съотношението естествено се измества в много по-неблагоприятна за тях посока.

От жените, които достигат винаги или най-често до оргазъм, 60% преценяват средната продължителност на коитуса над 10 минути; същата преценка правят обаче само 12% от жените, които много рядко или никога не са постигнали полово задоволяване. Обратно, незадоволените жени три пъти по-често са преценили продължителността на коитуса с по-малко от три минути, отколкото жените, стигащи винаги до оргазъм.

Фактите не могат да бъдат пренебрегнати. Наистина ли се касае за биологични разлики в сексуалното поведение на мъжа и на жената, с които трябва да се примирим? Нека преди всичко направим съпоставка с един друг факт: жените, които мастурбират, достигат до оргазъм по-бързо, отколкото обикновено мъжът при коитус. Как да се обясни това? Първо, ако изобщо го прави, жената мастурбира само при много силно желание. Второ, тя сама определя мястото, скоростта и силата на дразненията и се нагажда към променящите се желания и потребности. Следователно тя е в състояние да реагира по-бързо. Наблюдението, че при толкова много оргазми мъжът изпреварва и жената има нужда от по-продължително време, не може да се обясни с присъщи на пола, т.е. биологични особености.

Затова е необходимо половият акт по всички споменати пунктове (начало, поза, скорост и устрем) да бъде нагоден към потребностите на жената и желанията й в момента. Предпоставка за това е хармонията между партньорите във всяко друго отношение. По такъв начин тя не само ще достигне връхната точка също толкова бързо, колкото при мастурбация, но в интимната близост с партньора задоволяването ще е много по-пълно. Необходимото за това време варира значително у различните жени и даже при една и съща жена: понякога това става много бързо, друг път — много бавно или изобщо не става; задоволително обяснение не може да се намери винаги. По-бавната реакция на жената е във връзка с по-слабото участие на фантазията и в половия акт, отколкото при мъжа. Тя се нуждае непрекъснато от пряка и преди всичко телесна стимулация. „Известно е колко кратко време гори у жената огънят на любовта, ако окото и ръката не го подклаждат постоянно“ (Данте).

Жените се различават значително по средната скорост на сексуалните си реакции. Някои от тях се нуждаят само от секунди и в разстояние на една минута достигат до няколко оргазъма. Други са щастливи, ако успеят да достигнат оргазъм за четвърт или половин час. Съпрузите на много от тези жени и при най-добро желание не могат да издържат достатъчно дълго в акта и трябва да помогнат по друг начин. Двата посочени случая представляват крайности, но не и ненормални явления. Според опита на консултацията и литературните данни при силно влечение и добра прелюдия средната продължителност на акта обективно е между една и четири минути. Отклоненията от това време не са нито неестествени, нито обезпокояващи.

Мъжът, за когото задоволяването на жената ще увеличи собственото удоволствие, ще се помъчи да удължи коитуса до нейния оргазъм. От друга страна, много жени са в състояние с течение на времето да приспособят значително скоростта на реакциите си към тези на мъжа. Съпруги, чиито мъже сравнително бързо еякулират, се нуждаят от по-краткотраен коитус за достигане до оргазъм от жените, чиито мъже могат да удължат акта.

Някои двойки удължават съзнателно любовната игра, защото тя им доставя особена сладост. Покачването на тонуса на парасимпатиковата нервна система усилва усещанията на удоволствие поради по-големия пад на напрежението в крайната фаза.

По много красив начин се сливат чувството на удоволствие с изживяването на взаимното принадлежание, когато мъжът и жената достигнат оргазъма едновременно. При жените той би трябвало да започне най-малкото няколко секунди по-рано, защото след еякулацията пенисът обикновено омеква и изключва продължаването на фрикциите, необходими за достигане на оргазъм на жената. Добре настроените един към друг партньори нерядко предизвикват чрез собственото си доближаване до оргазъма съответната реакция у другия. И Овидий (43 г. преди новата ера) в своята творба „Ars amandi“19 признава стойността на изживяването, при едновременния оргазъм:

Едновременният оргазъм обаче не е решаващ за задоволяването. Ние получихме писма от семейни хора, които мислят, че половият им живот бил смутен и се нуждаели от лечение, защото не изживяват синхронно оргазъма. Последователното изживяване на оргазъма може да бъде дори по-богато на сладостни усещания. Увеличаването на възбудата и оргазъмът на любимия човек би следвало да се възприема по-съзнателно, ако апогеят на собственото удоволствие не притъпява сетивата.

Така могат да се изживеят два върховни момента от различно естество.

Ако мъжът не е в състояние да продължи акта до оргазъма на по-бавно реагиращата жена, той трябва да направи това с пръст, внимателно, сръчно и с любов. Тази практика е обичайна за много брачни двойки и няма никакво основание те да се отказват от нея, като се има пред вид, че жената копнее за разтоварващия завършек. Други жени губят интерес към това, когато оргазъмът на мъжа е стихнал и предпочитат неговата ръка пред гениталния контакт.

Включването на еякулационния рефлекс поставя граница на времетраенето на коитуса от страна на мъжа. Продължителността на прегръдката зависи обаче от усмотрението на двамата. При липса на време съществуват малко изгледи за дълбоко, трайно и обогатяващо изживяване. И точно в това е въпросът.

Що се отнася до желаната честота на сношенията, поне понастоящем индивидуалните разлики при жените са много по-големи, отколкото при мъжете. Освен това половите желания на жената зависят много по-малко от предразположението, отколкото от отношението й към партньора. Не една жена може месеци, дори години наред да понася въздържанието, ако няма партньор, когото да обича или ако любимият мъж се намира далеч от нея. Но ако те са заедно, половите потребности могат да станат неограничени и далеч да надхвърлят потребностите на мъжа. Нашата анкета показа, че и днес повечето жени желаят сношението по-рядко от мъжете си. Възможните причини за това бяха вече разгледани във въведението. Честотата на желанието за сношение зависи и от това, дали и колко често те са били задоволявани (таблица 10).

Таблицата показва недвусмислено, че желанието на жената за коитус расте в същата степен, в която й се удава задоволяването и се приближава до това на мъжа. Освен това тя показва, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус е най-голяма в браковете на жените с аноргазмия (между които има и жени със слабо либидо и фригидност). Същевременно от таблицата личи, че разликата в честотата на потребността на мъжа и жената от коитус в браковете на стигащите до оргазъм жени е най-малка.

Отговорите на друг един въпрос позволяват да се приеме, че по-рядкото сношение намалява способността на жените да стигат до оргазъм, докато, напротив, по-честият коитус допринася за развитието й.

Какви заключения могат да бъдат направени преди всичко от гледна точка на сексологичната практика?

Макар че жените със слабо либидо и с аноргазмия отхвърлят коитуса и по този начин допринасят за по-рядкото му извършване, тъкмо те би трябвало да имат полово сношение по-често, и то по начин, отговарящ на потребностите им в един иначе хармоничен брак. Така се увеличава възможността да бъдат улучени дните и часовете на силно влечение. Сумираните по такъв начин дразнители преливат стимулиращо и в следващото сношение. Дори жената някой път да не достигне до оргазъм, подпраговото възбуждане се запазва и улеснява оргазъма следващия път. Поради това повече сношения в кратък срок, по възможност с повторение, са по-полезни за излекуването на аноргазмията от равномерно разпределените през седмицата или месеца или „заплануваните“ за определени дни сношения. Повторният коитус, следващ кратко време след първия, забавя еякулацията на мъжа. Това също увеличава възможността за половото й задоволяване. Препоръката за по-често сношение оправдава очакванията, при условие че жената с помощта и разбирането на съпруга си вече до голяма степен е преодоляла задръжките и антипатията си по отношение на коитуса. Оргазъмът като проява на сексуалността се развива и утвърждава най-добре и най-сигурно в постоянно повтарящия се акт. Това правило също така не е абсолютно. Ако жената наистина много рядко изпитва потребност и ако мъжът въпреки това налага волята си всеки ден, ще се развие отвращение, дори погнуса и омраза. Ако мъжът, забележил, че въпреки ухажването му тя не идва в подходящо настроение, бъде внимателен и се откаже този път, интимният час в някой по-подходящ ден ще бъде по-хубав и по-съвършен.

Може да се обобщи, че не съществуват норми за оптимална честота на половото сношение. Сексуалните желания на хората са различни не само поради индивидуалните им особености; те се ръководят от всички взаимоотношения, които свързват мъжа и жената. Поради това в един добър брак различията могат да бъдат уравновесени: ако те не са много големи, партньорите се приспособяват един към друг.

Мярката не може да се изведе от някакво средно поведение — тя се създава от всяка двойка в съответствие с потребностите й.

ПСИХИЧНИ СМУЩЕНИЯ У ЖЕНАТА ПО ВРЕМЕ НА ПОЛОВИЯ АКТ

Взаимната обич, нежната любовна игра, подходящият момент и достатъчната продължителност не винаги гарантират оргазъма у жената. Различни психични смущения се проявяват у нея по време на половия акт, често пъти дори кратко време преди връхната точка на възбуждането. Те го потискат, забавят, отклоняват, отслабват и угасяват.

Всички представи, мисли и чувства, които не са насочени към всеотдайното любовно съединяване с мъжа, отклоняват жената и могат да нарушат хода на сексуалния цикъл, да възпрепятствуват появата на оргазъма.

Когато още не съществуваше модерната антиконцепция21, най-честото смущение от този вид беше страхът от нежелана бременност. Този страх може да задуши всяко появило се желание и да разстрои акта. По същата причина много неопитни млади момичета, „пострадали“ още при първото сношение, потискат с големи душевни терзания едва покълналото желание. Затова в глава 7 ще разгледаме начините за предпазване от бременност и въздействието им върху половия живот.

По време на акта жената трябва да се съсредоточи без задръжки върху телесното изживяване. Разпределените първоначално по цялото тяло сексуални усещания все повече се концентрират в генеталиите и там се засилват. В тази фаза която се изживява субективно като „предварително задоволяване“ (преди крайното задоволяване на оргазъма), при жени с лабилен оргазъм се напластяват потискащи мисли и емоции; те често са резултат от досегашния жизнен опит, напр. страхът да се загуби влиянието над мъжа, страхът, че той може пак да я напусне, спомените за по-раншни разочарования и т.н. Така главният мозък влияе върху рефлекторните процеси и сексуалната възбуда гасне. Страховете и опасенията могат да потиснат порива на либидото по най-различни начини и да накърнят сексуалните усещания на жената; при някои условия обаче те могат и да го предизвикат.

Много жени се оплакват от периодично затихване на възбуждането по време на коитус, което отлага или дори предотвратява оргазъма. Обикновено обаче такива падове в сексуалните усещания се следват от no-високи възбудни вълни, които в крайна сметка водят до оргазъм.

Много често се чува следното оплакване: жената непременно достига силна възбуда, но остава с минути във фазата на платото. Тя чувствува непосредствено предстоящия оргазъм, до който липсва само една съвсем малка крачка. Всеки момент тя се надява, че оргазъмът ще настъпи, тъй като напрежението едва ли може да се повишава повече. Но фрикциите продължават още дълго, тя непрекъснато има чувството, че стига до връхната точка; тя обаче не настъпва и възбудата внезапно невъзвратимо изчезва. Такава жена е в същото положение както мъжът със смутена потенция, който иска ерекцията непременно да настъпи. Тя чака оргазъма и същевременно се страхува, че той, както много често е ставало, няма да настъпи. Тя несъзнателно греши, като наблюдава хода на реакциите си. Поради това тя в мисълта си приема отнапред разочароващия нея и партньора й изход и по такъв начин смущава настъпването на оргазъма, който не може да се постигне с упоритост, а настъпва спонтанно при достатъчно натрупване на дразнения.

Тя трябва само да се наслаждава на удоволствието, което всеки миг й поднася. Ако един много „грижовен“ мъж отклони и отегчи партньорката си с въпроса, дали е дошло времето и дали оргазъмът й настъпва, той сам я лишава от оргазъма въпреки най-доброто си желание. Повечето жени наистина желаят да имат нежен и чувствителен мъж, а не груб егоист. Но те не желаят мъжът да се отказва в тяхна полза и да гледа на сношението като подарък за тях. Това потиска вместо да стимулира. Жената иска любимият мъж да я желае и да се радва на тялото й. Това я възбужда все по-силно и я довежда по-сигурно и по-бързо до оргазъм от прекомерното внимание и колебливостта. Жените наистина се чувствуват обидени, когато мъжът изпитва влечение само към тялото им, но обидата е по-дълбока, ако той не го желае.

Необходимите в началото нежни ласки сега могат да отклонят жената от гениталното изживяване, върху което тя би трябвало да се концентрира, несмущавана от нищо. В този момент тя трябва да чувствува и да се наслаждава, а не да разсъждава.

ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ОРГАЗЪМА И РАЗНОВИДНОСТИ НА АКТА

В глава 3 обстойно бе обяснена ролята на клитора и влагалището за оргазъма у жената. Доказано е, че клиторът е по-чувствителен от влагалището, в чиято вътрешна част няма сетивни нерви. Жената, която рядко или само при определени условия достига до оргазъм, трябва да използува за полово възбуждане преди всичко него и изобщо — външните си полови органи. В „нормалния“ коитус, т.е. когато лежат под мъжа, тези жени безспорно са ощетени от гледна точка на анатомията, защото в това положение пенисът не среща клитора. Това е важно, защото сексуалният цикъл при тях се осъществява изцяло там или предимно от клитора. Много от тези жени по време на акта почти не сгъват краката си в коленете и ги разтварят много малко, за да може пенисът по време на фрикциите да докосва и натиска с корена си клиторната област. Предимно влагалищно възбудимите жени, напротив, вдигат краката си силно нагоре и навън, докато коленете допрат гърдите; за мъжа това понякога е по-приятно и му позволява да проникне по-дълбоко.

Мъжът трябва да умее да погали клитора с опитна ръка. За тази цел той трябва да бъде много нежен и отзивчив към реакцията на жената. Начинът и мястото на нежните докосвания трябва да се открият по време на интимния контакт. Важно е не само къде, а преди всичко как и колко те да бъдат използувани, но не само това. Желанието се мени всяка секунда. Което току-що е било добре дошло, в следващия момент може да стане нежелано и да даде обратен резултат. Поради това жената трябва да даде на мъжа да разбере какво желае. Мъжът бил чувал и чел, пише С. Хилтон, че трябвало да милва клитора, но не знае как да прави това — дали да го докосва нежно, леко да го притиска, да вибрира с него; жената предпочита да понася такава нежност, която може би й е неприятна, вместо да критикува метода в този момент. За съжаление само жените с малко задръжки умеят без думи, като лоцман да водят партньора си; само много деликатните мъже усещат какво трябва да правят. Главичката на клитора може да бъде толкова свръхчувствителна, че непосредството й докосване, особено когато е още суха, може вместо удоволствие да предизвика болка. Тогава стимулацията на ствола на клитора посредством леко издърпване на шапчицата е по-резултатна.

От брачната консултация са ни известни много жени, които достигат до оргазъм само когато мъжът гали с пръст клитора им. Други го достигат само ако мъжът го милва с устни или с език. Много от тях все още премълчават това особено условие, скриват го дори от мъжа, даже имитират оргазъм, от който в същност са се отказали, само и само, да не поискат желания начин на задоволяване и така да му се сторят ненормални.

Повечето от тези жени, които са имали не един партньор, реагират спрямо всеки мъж по същия начин независимо от потентността и от усилията му да намери във влагалищния контакт на половите органи пътя към удоволетворението. Този начин за възбуждане няма нищо общо с перверзиите.22

Обикновено жената го желае преди оргазъма на мъжа, т.е. когато желанието му е много силно. Ако бъде практикувана дълго време без промяна, тази техника може да се превърне в недостатък за двамата или само за мъжа, а в някои случаи да започне да действува дори отблъскващо. Ако обаче се практикува от време на време, без принуда и от спонтанна потребност, тя може да обогати половия живот. Трябва да се търсят и други начини за обогатяване на интимния живот. Рутината и закостенелите методи застрашават брака с еднообразието си. Фиксирането върху един начин на задоволяване е толкова по-съмнително, колкото повече той предоставя пълно удовлетворение само на единия партньор. Ако начинът се харесва и на двамата партньори, те трябва спокойно да го запазят завинаги или докато някой друг начин не им хареса повече.

От влагалищното сношение не бива да се отказват и жените с предимно клиторна реакция, тъй като не само мъжът ще се чувствува разочарован, но ще останат незадоволени и потребностите на жената, зависими от мъжкия член. Тя с удоволствие усеща мъжа в тялото си, макар това за нея да не е най-силният източник на чувствена възбуда. Така тя може да усвои и влагалищната реакция. Освен това при фрикциите клиторът също така се масира, макар и не пряко, и много жени не могат да определят дали стимулацията им до оргазъм идва от клитора или от влагалището. Всичко се слива в едно цялостно изживяване, и то толкова повече, колкото по-здраво жената е свързана душевно с половия акт. Жените, които привидно са принудени да се задоволяват с ръчна или орална стимулация, могат с внимателната помощ на мъжа да се приучат постепенно и да свикнат с неговия полов орган. Много от жените с предимно клиторна реакция достигат по-често и по-бързо до оргазъм, когато лежат или седят върху мъжа или са наведени над него. В това положение клиторната област има по-добър контакт със ствола на пениса, но преди всичко в тази поза жената може да определя в много по-голяма степен бързината, мястото, дълбочината и силата на фрикциите. При това много жени не вкарват пениса във влагалището си, а при движенията той се хлъзга към клитора и между срамните устни. Други пък, наведени над мъжа, улавят члена и разтъркват с бързи движения на главичката му клитора, докато достигнат до оргазъм. Същото може да направи и мъжът в това положение или коленичил над жената, когато тя не желае да бъде по-активна.

След това може да се премине към най-желаната за мъжа позиция и сношението да продължи до еякулация, ако тя вече не е настъпила. На много мъже този коитус допада повече от някои други разновидности, защото след като жената се е задоволила, вече не трябва да се задържа еякулацията заради нея. При това тя понякога достига и до влагалищен оргазъм, доколкото е станала достатъчно чувствителна към дразнения и в двата органа; дори по този начин тя усвоява влагалищната реакция. Тези разновидности на сношението, които могат да се сменят по желание, доведоха много жени, непознали оргазъма дълги години, до изживяването му. За съжаление малко жени са достатъчно свободни, за да търсят сами пътищата към задоволяването или да ги посочат на мъжа, ако случайно са ги открили. Много често и на него му липсва находчивост и разбиране на особените реакции на жената. Често пъти съвсем не са нужни специални пози, а се оказва достатъчно клиторът да бъде докосван нежно с пръст по време на коитуса. Един ден и това става излишно.

За влагалищния оргазъм може да се каже по-малко. Той обикновено се предизвиква от фрикциите, при които пенисът се хлъзга по обгръщащите го стени на влагалището. Затрудненията тук са от съвсем друго естество. Обикновено главен проблем е продължителността на сношението (вж. стр. 154). Фрикциите във влагалището възбуждат мъжа най-силно. Затова той често изпреварва жената в оргазъма. Когато влагалищният оргазъм още не е достатъчно закрепен в условен рефлекс, той изисква по-дълго „загряване“ от клиторния.

В много редки случаи задоволяването на жената се затруднява, когато влагалището е много широко, а пенисът е относително малък или ерекцията е недостатъчна. По правило обаче мускулатурата на влагалището рефлекторно се нагажда към вкарания член (независимо от големината му) и го обхваща достатъчно плътно. При нужда може да се помогне с ръка или жената стенява влагалището си, като напряга коремните си мускули.

Изключително рядко влагалището се оказва тясно, защото при възбуда то се разширява от само себе си. Механично разтягане или хирургическо разширение не бива да се допуска без специално сексологично изследване. Много жени имат чувството, че са „прекалено тесни“. Обикновено това е психологически, а не анатомичен проблем.

Двадесет и осем годишна пациентка била омъжена от 3 години. През това време тя допуснала само 5 сношения и постоянно се оплаквала на мъжа си, че при нея всичко било много тясно и че сношението и причинявало ужасни болки. След като всички опити да се направи сношението поносимо пропаднали, те успели да убедят един лекар да разшири наистина много тясното влагалище с пластична операция. Това било извършено. Жената скрила от мъжа си и от лекаря, че преди това имала извънбрачна връзка с някакъв мъж, който веднага и допаднал еротично. С него тя нямала никакви затруднения. Влагалището и било достатъчно широко и влажно. След операцията мъжът могъл да извършва сношението без значителни механични затруднения. За нея обаче коитусът си останал неприятен и болезнен. Влагалището й оставало сухо. Промяната настъпила едва след по-продължителна психотерапия, по време на която тя обикнала мъжа си и започнала да го цени като сексуален партньор.

Изразът „влагалищен оргазъм“ е много общ. Съществуват обаче фини нюанси. Мнозинството от тези жени чувствуват и реагират с входа на влагалището или с външната му третина (оргазмена маншета, която набъбва при възбуда). За тях дълбокото проникване на члена съвсем не е решаващо и те имат повече полза, когато най-обемната му част — главичката, минава често и енергично през входа и предната половина на влагалището. Тъкмо вкарването на члена се изживява много сладостно от жената и тя желае честото му повторение. Настъпването на оргазъма става винаги с междинно включване на клитора независимо от това, дали дразненията действуват във влагалището или на вулвата.

Влагалищният и клиторният оргазъм са две равноправни форми на женското полово задоволяване. Добре е, ако жената е способна и на двата начина на реагиране или ако придобие тази способност. Това обаче не се удава на всяка жена, пък и не е непременно необходимо за сексуалното задоволяване на двамата партньори, ако те съумеят да намерят пълно удовлетворение по единия или другия начин.

Дотук се налагаше да обърнем повече внимание на някои технически проблеми. Това не бива в никакъв случай да доведе до лъжливо впечатление, че „техниката“ е най-важна за половото общуване. Стигне ли се дотам, тя може да попречи тъкмо на онова, което е трябвало да се постигне с нейна помощ. Измислените техники не могат да заместят любовта — основата на партньорските отношения, ако тя липсва. Те могат дори да направят тази липса особено осезаема. От друга страна обаче, там, където половият живот е смутен, глобалният съвет „Обичайте се повече, другото ще дойде от само себе си“, за съжаление не помага. Винаги е недостатъчно, колкото и често да се повтаря: човекът трябва най-напред да изучи телесните радости. На едни това се удава по-лесно, на други — по-трудно.

ЛЕЧЕНИЕ НА СЕКСУАЛНИТЕ СМУЩЕНИЯ У ЖЕНАТА

В тази глава се разглеждат тези смущения на половите функции у жената, които могат да бъдат преодолени постепенно от жената или мъжа или със съвместните усилия на двамата, при условие че тя желае това и че той проявява достатъчно разбиране, търпение и чувствителност. Сведенията за особеностите на сексуалното поведение на жената са дадени тук с цел да улеснят това.

Тук не бихме могли да навлизаме в редките форми на сексуалната несъвместимост, в изразените болестни смущения и преди всичко в онези, при които не може да се избегне лекарската намеса. В глава 4 бе вече посочено как се осъществява брачната консултация. При пълноценни човешки отношения между партньорите лечението успява почти винаги, ако се постигне истинско, афективно затвърдено положително отношение към сексуалността и към всички радости, които тя дава на човека и ако се създаде благоприятно за нагона основно настроение с готовност да бъде приета всяка подходяща за целта полова активност. Това предпоставя любов към партньора и неуморно съдействие от негова страна.

Лечебният план зависи както от личността и досегашния опит на жената, така и от чувствителността на партньора й. Той се съставя според това, дали се касае (предимно или изключително) за дължаща се на партньора „техническа“, психореактивна, невротична, обусловена от ситуацията или зависеща от настроението аноргазмия.

Гинекологичното изследване, което би трябвало да предшествува лечението на аноргазмията, трябва да се извършва с психологически такт, за да не се предизвикат необосновани страхове: жената не бива да припише смущенията на несъществуващи органични находки. Много малко женски полови смущения са хормонално обусловени; при повечето от тях лечението с хормони не само не е полезно, но може да донесе вреда. Прехвалените лекарства и билки, както и естествените „афродизиака“23 като аспержи, кромид, чесън, салеп24, целина, трюфели, черен пипер, червен пипер, някои видове риби и раци, споменати още в старите книги за любовта, дължат ефекта си, ако изобщо имат ефект, предимно на самовнушението. Опитът показва, че веднъж придобит или възстановен и затвърден до някаква степен — със собствени усилия или с помощта на консултанта — оргазъмът се запазва и по-късно без съществени смущения, дори и ако се появят някои вътрешни и въшни затруднения.

Тази глава ни запозна с много страни на женските сексуални функции, с техните смущения и борбата с тях. Някои читатели вероятно са смутени от изобилието на материала, установили са, че от незнание досега не са се запитали дали не трябва да приложат всичко научено. — Да се иска това от тях е много и малко. Половият живот е и по-прост и по-сложен, отколкото можахме да го опишем тук. Разбира се, не всяка двойка има сексуални проблеми от рода на всички изложени тук. Съществуват и редица други затруднения, които не бяха споменати. Читателят сам ще открие слабите места в интимния си живот, своите и на партньора критични моменти и необходимите му съвети. Но и след това за двойката ще остане още много размисъл, вживяване и взаимно настройване, за да намерят най-после единственото, принадлежащо само на тях щастие в интимния живот. Това не иска и не може да им отнеме никоя книга и никой лекар. Чувството трябва да господствува в сферата на любовта и в сексуалността. Когато обаче се явят непреодолими за чувствата затруднения, знанието трябва да бъде приложено правилно и навреме. Жената обаче не е проста сума от рефлекси; тя не бива да се сравнява с машина (пък макар и сложна), чието обслужване — включително и всички евентуални смущения — може да бъде изучено като по учебник. Колко хубаво е, че това не може да стане; колко бедни биха били тогава нашите човешки усещания! В постоянно променящите се ситуации в любовта и в живота ние се сблъскваме с многобройни случайности, за чието управление нямаме готови указания, за които никоя книга не съдържа рецепти, с които двамата души трябва да се справят сами. Въпреки това женските сексуални реакции не са неразрешими загадки. Решението им обаче не трябва да се търси само в сексуалната област. За тази цел жената трябва да се познава като човек, да се цени, уважава и обича като личност, като съпруга, като спътница в целия съвместен живот.

Много мъже се хвалят, че били познавачи на жените само защото са се научили да познават и могат да предизвикат телесните реакции на много жени. С това те само показват колко далеч стоят от това, което си въобразяват, че са. Така те няма да открият финеса на личността на жената и непресъхващите извори на взаимна радост и на щастие ще останат скрити за тях.

Сексуалността на жената не запълва изцяло любовта й. В рамките на женската сексуалност оргазъмът е само една от нейните функции, която обаче бива смутена най-често и тогава уврежда най-чувствително интимния живот на партньорите.

КАКВО Е СМУЩЕНИЕ В ПОТЕНТНОСТТА?

Думата „потентност“ означава мощ, способност за действие, вътрешна сила. Тя няма непосредствено отношение към сексуалността. Най-често обаче тази дума се схваща като понятие за сексуалната мощ на мъжа. Обстоятелството, че неутралното по начало понятие за сила навлезе в разговорната реч с това тясно значение, не остана без психологически последствия. В мъжката душевност сексуалната потентност стана емоционално затвърден символ на мъжествеността изобщо. В резултат на това у много мъже се създаде представата: колкото съм по-потентен, т.е. полово по-мощен, толкова по-съвършен съм като мъж. Жените изобщо не бяха запитани за мнението им. Тяхното гледище за истинския мъж не се покрива напълно с онова, което мъжът мисли за своя пол. Той трябва да знае, че за жената — а въпросът засяга именно нея — голямата сексуална мощ далеч не прави от мъжа мъж. Тя може дори да бъде съпътствувана от жалка слабост на характера, мекушавост към себе си и много други съвсем не мъжки черти, напомнящи героите от типа на Казанова. Удивително е обаче, че мъжът е толкова чувствителен към слабостта в сексуалното.

И тъй под сексуална потентност ние разбираме способността на мъжа да осъществява половото сношение.

Мъжът е импотентен или има смущения на потентността когато не е в състояние:

1) да изпитва полово влечение към жена;

2) да получава задоволителна ерекция;

3) да вкарва пениса във влагалището;

4) да извършва фрикции известно време;

5) да предизвика еякулация по този начин;

6) като при това изживява оргазъм. (Обръщаме внимание на читателя, че тази дефиниция е валидна за ситуации, при които мнозинството от мъжете биха били в състояние да осъществят полово сношение, и за жени, с които то може да бъде осъществено от тях.)

Смущението на потентността може да настъпи в кой да е от отделните пунктове на тази дефиниция, но колкото по-рано в шестстепенния сексуален цикъл се явява, толкова по-тежки последици има; нормалният ход на всяка фаза зависи от правилното протичане на предидущата.

Няма правилно без изключения. В единични случаи ерекцията може да се получи без влечение и половият акт да се осъществи; нерядко еякулацията настъпва без фрикции. Среща се и оргазъм без еякулация. Но нека да се придържаме към обичайните явления и да разгледаме отделните им степени.

1. Липсата на полово влечение се среща рядко у мъжете. Ако е трайна, тя обикновено се дължи на органични причини и съответствува примерно на несравнимо по-широко разпространената фригидност у жената. Поради това няма да се спираме на импотентността поради липса на либидо. В такива случаи съветваме да се прибегне до основано изследване от лекар специалист.

2. Сексуалният порив на нормалния мъж се предизвиква при съответно настроение от контактите му с партньорката, от зрителните му възприятия или от сексуални фантазии. Чрез многобройни превключвания в централната нервна система той води до кръвонапълване на половия член, който се уголемява и изправя; това е свързано със стремеж към по-нататъшни стимулиращи действия. Повечето смущения у мъжа се проявяват в този момент; въпреки силното желание за сношение и за полово задоволяване, необходимото за акта втвърдяване на члена не настъпва. На това най-разпространено смущение трябва да посветим още няколко специални раздела.

3. Ако в необходимия, момент членът поне малко не се втвърди, вкарването му във влагалището е невъзможно и гениталният контакт не може да се осъществи. По причини, за които ще говорим по-късно, членът често пъти омеква тъкмо в този решителен момент.

4. Когато мъжът вече е проникнал с пениса във влагалището и усеща неговата влажна топлина, заедно с други сетивни възприятия и с чувството за сливане с партньорката се появява желанието за фрикции. Това може да бъде осуетено, ако непосредствено след проникването на члена, ерекцията внезапно започне да отслабва или изчезне изцяло, ако след няколко фрикции (или без тях) настъпи еякулацията (преждевременна еякулация) и пенисът омекне. Преждевременното изпразване също така е извънредно широко разпространено, поради което се налага да бъде разгледано подробно.

5. С фрикциите, чиято скорост и честота са различни при различните мъже и в отделните сношения, в крайна сметка се предизвиква рефлексът на еякулацията; веднаж започнал, той не може да бъде задържан волево и за секунди довежда до изливане на спермата. Това явление се смущава извънредно рядко; в единични случаи то може да се прояви с пълна липса на изпразване, с екстремно забавяне (понякога до часове) или с намалено количество на спермата.

6. Еякулацията обикновено е свързана със силно сладострастно усещане и с чувство на удовлетворение, но може да протече и без тях. В тези случаи изтичането на спермата едва се усеща и липсва сладострастното изживяване. Причината често е силното въздействие на алкохол или бързо следващи едно след друго сношения. Еякулацията не носи пълно удовлетворение, когато отношенията между партньорите са обтегнати, когато поведението на жената е неправилно, когато позата при коитуса е неудобна, когато членът е останал относително мек, когато влечението е слабо, когато изпразването е настъпило прекалено бързо или след мъчително удължавате на акта, когато в момента на еякулацията вниманието е било отклонено от странични въздействия. Понякога чувството на неудовлетвореност се появява след сравнително пълноценна еякулация под формата на лошо настроение, на раздразнителност или на депресия. Причините за това най-често се коренят дълбоко в личността или в контакта между партньорите (чувство за вина, скрито отхвърляне на партньора, неправилна сексуална нагласа и т.н.). След акта свързаната с любов двойка е изпълнена с удовлетворение, което далеч надхвърля последействието на чисто чувствената наслада. Телесно здрави мъже, които не могат да достигнат до оргазъм нито в коитус, нито при мастурбация или друга практика, в противовес на многото фригидни или страдащи от аноргазмия жени се срещат изключително рядко.

Ограничаването на нашето понятие за импотентност върху „провала“ в ситуации, при които и при жени, с които повечето мъже биха били в състояние да осъществят коитус, не бива да се подценява. От време на време в консултацията идват мъже, които се считат за импотентни, защото не са могли да се справят по изключение в дадена ситуация или с определена жена, макар никога по-рано да не са имали затруднения в тази област. Съществуват обстоятелства, при които неспособността да се извърши полово сношение е съвсем нормално явление, т.е. не може да се тълкува като импотентност в общия смисъл на думата. Такива са например случаите, когато присъствуват други хора, при смъртта опасност, пред тежък изпит, преди съдебен процес и т.н. Малко са мъжете, още по-малко жените, които могат да се сношават при тези или подобни условия. От цивилизования човек дори се очаква да е в състояние да обуздава сексуалните си функции, а при определени условия — и напълно да ги изключва.

Половото влечение на мъжа зависи от известен минимум сексуални дразнители, изхождащи от жената. Всеобщо валидни правила обаче не съществуват. Някои мъже не изпитват потребност да общуват с жена, която има значителни външни недостатъци или която просто не съответствува на „техния тип“, която е нечистоплътна или се държи съвсем неприемливо. Други могат да бъдат потентни с всяко женско създание. Колкото по-мощно е либидото, обусловено от еротични възприятия и мисли, от предварително въздържание и т.н., толкова по-слаб е необходимият за разгръщане на потентността стимул от страна на партньорката. Мнообразните интимни отношения, които свързват мъжа с жената, също са от голямо значение. Наистина половото желание на мъжа се разпалва много по-силно от телесните особености на партньорката. Но силната любов и здравите, устояли на всички жизнени ситуации привички в интимната сфера на един добър брак дават сили на мъжа да се сношава със застаряващата или белязана от болест жена; често той не може да го направи с друга, която има подобни недостатъци. Една пословица гласи: „Най-красивата жена е тази, която обичаме“; фразата „Красотата е в очите на съзерцаващия“ изразява тази истина още по-поетично.

Впрочем красотата на една жена не съвпада непременно със сексуалната й привлекателност, наречена още сексапил25. Въпреки някои различия в индивидуалните вкусове красотата като естетична категория е все пак нещо общовалидно. Идеалите за красота поне за дадена обществена прослойка се оформят от културата на цялата общност или епоха. Общо взето, ние намираме за красиво оптималното от биологична гледна точка телосложение. Ето защо и днес все още харесваме античните статуи. Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада“.

Мъжът може да намира някоя жена красива заради телосложението и чертите на лицето, но да желае друг тип жена за сексуална партньорка. Предпочитаните от различни мъже телесни особености (поединично или вкупом) са далеч по-многобройни от вариантите на представата за женска красота. Това е от особено значенние при избора на партньор. Затова желанията на мъжете се съсредоточават не само върху онези жени, които олицетворяват до съвършенство общия идеал за красота. Към това се числят и много по-диференцираните и по-важни качества на характера, от които зависят любовта и привързаността и към които трябва да се ориентираме при избора на партньор.

В научната литература се споменават понякога още две форми на импотентност. Едната от тях е неспособността за продължаване на рода (безплодие). Тя не бе включена в дефиницията, тъй като се дължи на заболяване или вродено недоразвитие, засягащо структурата, качеството и количеството на семенните клетки, а не на функционално смущение. Тя изисква изследване на способността за оплождане и в случая ни интересува по-малко, защото не уврежда половия акт, освен когато жената за нещастие знае за безплодието на мъжа, а детето е желано от двамата (вж. и глава 7).

Някои мъже разбират под потентност и способността да задоволяват жената. Ако не могат да го направят, макар и само понякога, те се чувствуват „импотентни“, неудачници — дори, ако това не им се удаде само от време на време. Неспособността за задоволяване на партньорката бе включена дори от някои специалисти в номенклатурата на смущенията на потентността. Това изопачаване на понятието „потентност“ отива много далеч и би предизвикало комплекси у много мъже. Задоволяването на партньорката говори наистина за способността на мъжа да извърши коитуса, но не е достоверно мерило за потентността му; за нея не може да се съди по способността на жената да достигне до оргазъм. Ако следваме тази „теория“, би трябвало да приемем един мъж с добре развита сексуална мощ за импотентен, ако жена му реагира зле или е фригидна, а друг полово по-слаб мъж — за по-потентен от двамата, ако партньорката му стига до оргазъм лесно и бързо. Истинското задоволяване на жената е много сложно душевно и телесно явление. За да задоволи жената, макар и само сексуално, мъжът трябва да притежава много повече качества, а не само добре ерегирал член и издръжливост при сношението (много мъже с простодушието на петли обичат да се убеждават взаимно, че работата е точно в това).

Изобщо за импотентност би трябвало да се говори само при наличие на пълна и трайна неспособност на мъжа за сношение. Във всички други случаи е по-правилно да се говори само за смущения в потентността, макар и по психологически съображения. Мъжът с диагноза „импотенност“ се чувствува безвъзвратно белязан от безсилие (латинската дума impotentia може да се преведе и така) и е отчаян. Той би я понесъл по-лесно и би се справил с нея, ако я схваща като временна криза у здрав мъж. Отказващата понякога потентност е все още нормална реакция. Тя дори е социално необходима при някои обстоятелства, напр. когато осуетява някое неприсъщо на човека действие, което в същност вътрешно се порицава и противоречи на нагласата му.

Разграничаването на „потентен“ от „импотентен“ е изкуствено. Половата потентност е форма на приспособяване на човека към най-интимните ситуации на контакт между партньорите. Като всяка друга форма на приспособяването, която животът налага, то се удава веднаж по-добре, друг път — по-зле.

Повечето мъже измерват мъжествеността си със своята полова потенция под влиянието на изградената от самите тях душевност. Затова те обичат да премълчават слабостите си в тази област или да ги прикриват с възхваляване на въображаемата си полова мощ. Някои мъже и днес понасят по-леко упреци за недостатъци в характера, отколкото съмнение в потентността им. Някои мъже даже се страхуват, че ще загубят дори и пред лекаря, ако му признаят затрудненията си. Ако не дойдат в консултацията специално заради сексуалните си проблеми, те говорят за тях по-нерешително от жените. Поради тази причина, както показва нашата анонимна анкета, броят на мъжете със смущения на потентността е по-голям, отколкото обикновено се приема (табл. 2). Сигурно границите между нормалните колебания в половата способност и болестните смущения на потентността до абсолютната неспособност за извършване на коитуса са много подвижни. Според опита на сексолозите пълната хронична импотентност у мъжа е далеч по-рядка от тоталната фригидност и аноргазмията у жената. Временните затруднения се срещат в еднаква степен и у двата пола.

От какъв характер са смущенията в потентността? По данните от табл. 2 две трети от анкетираните са имали някакви затруднения при сношение (често, понякога или рядко); 42% от анкетираните са посочили преждевременна еякулация; 32% — недостатъчна ерекция; само 3% — други смущения; останалите 3% не са отговорили.

Импотентните мъже страдат от недостатъка си далеч по-силно от жените с аноргазмия и с фригидност. Поради това те много по-често се обръщат за съвет към лекар или към брачна консултация.

Импотентният мъж е потиснат по-малко от това, че е лишен против волята си от полово удовлетворение, а защото неспособността му да задоволи жената ще я разочарова или най-малко ще я остави незадоволена и с това ще предизвика верижна реакция от сексуални конфликти.

Поради това ние не споделяме гледището на някои сексолози, които виждат във фригидността, респ. в аноргазмията, женския антипод на импотентността (създадено бе дори понятие „женска импотентност“). Макар да има някои общи причини и условия за появяването на смущенията у двата пола, разликите в психологическите особености, в динамиката и възникването на дефектните механизми са по-съществени и изискват съвсем различни лечебни мероприятия. Така при полово студената жена ние срещаме пълната липса на либидо, което почти никога не липсва на телесно здравия импотентен мъж. Той най-малкото има сексуални мечти и търси под някаква форма заместител на задоволяването. Импотентният мъж би искал да може да осъществи сношението, а фригидната жена го отклонява под най-различни претексти. Да помислим и за това, че при липса на оргазъм у жената сношението поне формално може да бъде извършено, дори е възможно зачеване. На тази жена оргазъмът много често не й липсва и не особено чувствителните мъже в опиянението на собственото си удоволствие не усешат никакво несъвършенство. Импотентността на мъжа, напротив, осуетява изобщо половия акт, а с това и удовлетворението; вместо него остава блудкаво разочарование, ако в течение на времето не се създаде задоволителен компромис на духовна основа. Партньорите са застрашени да изгубят взаимната еротичносексуална привличаща сила.

С увеличаване на неуспехите у мъжа се появява нарастващо чувство за малоценност. То води до възникване на страховете на очакването, които в тази форма са много редки при половите смущения у жените. Всичко това обяснява бремето на страданието и чувството на импотентния, че е болен за разлика от относително слабото преживяване за малоценност на много жени с аноргазмия и на почти всички фригидни жени.

СМУЩЕНИЯ В ЕРЕКЦИЯТА

За да може да изпълни функцията си при половия акт, пенисът трябва да ерегира. Това става главно чрез увеличен приток на кръв в пещеристите тела (вж. глава 1). Същевременно обемът му се увеличава значително. Тези явления не могат да бъдат предизвикани волево, за което съжалява не един мъж, обаче лесно се затормозват и потискат. Обикновено те се проявяват при телесен контакт с харесваната жена или при еротични представи. Обратно, редица други дразнители, представи и мисли могат да затормозят или да спрат този процес. От волята на мъжа зависи дали той ще извърши сношението или не, но постигането на ерекция не е по силите му; колкото и да се напряга, той не може да управлява по желание тази най-важна за половия акт фаза. Със старанията си той може да постигне тъкмо обратното. В интимния живот мъжът е склонен да надценява тъкмо тази проява, на която не може да въздействува волево. Не един мъж счита добре ерегиралия си член, наричан фалус, за признак на мъжка сила. Той се гордее с него, чувствува се силен, мъжествен, самоуверен. По-примитивните дори се хвалят с това. Липсващата ерекция напротив, се счита за недостатък. Вулгарният израз „Schlappschwanz“26, който произхожда от сексуалната сфера, показва нагледно мисловната връзка между мекия член и „мъжката слабост“. Историята на културата познава дори религиозен култ към ерегиралия пенис (култ към фалуса), който е почитан като символ на плодородието и на мъжествеността и е изобразяван в произведения на изкуството.

Прави впечатление, че предимно мъжете издигат в култ своя фалус и му придават толкова голямо значение. Жените не обръщат такова внимание на мъжкия член нито в еротичните си представи, нито при интимния телесен контакт. Ако те не бъдат обхванати от силно желание под влияние на други впечатления, възприятието за този орган едва ли ще ги възпламени. Мъжът може да се възбуди силно, когато погледне хубава женска гръд, даже и да не е разголена; повечето жени обаче остават равнодушни, гледайки члена на мъжа. Ако той не ги привлича като партньор, фалусът му може дори да ги отблъсне. Мъжкият орган става за жената силен полов възбудител едва когато проникне в тялото й. Разбира се, и в това отношение желанията на жените са твърде различни.

Да обобщим: без ерекция мъжът не може да извърши половия акт чрез генитален контакт с партньорката. Той не може волево да предизвика ерекцията. Ако тя не се появи в решаващия момент, той действително изпада в неудобно положение. Това е една от причините мъжът да счита способността си за ерекция за извънредно важна — по-важна, отколкото тя е за жената, въпреки че той желае да бъде потентен тъкмо за нея. Фактът, че той силно надценява значението на фалуса за своята мъжественост и за способността си да задоволява жената, е решаващ за възникването на смущения в ерекцията. За много мъже потентността се оказва мерило на самочувствието им. Тя реагира като чувствителен сеизмограф към колебанията във външния и вътрешния свят и преди всичко тогава, когато чувството за собствена значимост вследствие въздействието на възпитанието и на индивидуалния житейски опит е и без това много лабилно.

ПСИХИЧНИ ОСНОВИ НА СМУЩЕНИЯТА В ПОТЕНТНОСТТА: СТРАХЪТ НА ОЧАКВАНЕТО

Препоръчваме на читателите с колеблива потентност и на жените им да прочетат този откъс особено внимателно. В него те ще намерят много общо със собствения си полов живот, много преживявани от тях самите комплекси, погрешни възгледи и поведение, а с това и ключа за преодоляването им, макар при всеки проблемите да се различават по малко. За по-добро онагледяване на същественото някои неща са казани твърде отчетливо и образно. Описаното тук представлява опит в брачната консултация от стотици мъже със смущения в потентността и от сведенията на жените им. Погрешното поведение е характерно почти за всички тях. При едните то е повече, при другите — по-малко изразено и е толкова по-ярко и многообразно, колкото по-дълго време съществува смущението независимо от причините му.

Да изходим от нормалното сексуално поведение и да приемем, че на някой мъж не се е удал възнамеряваният коитус, защото поради някаква причина не се е получила ерекция. Това може да се случи всекиму. Той се е видял принуден да се оттегли с неуспеха си. Това е крайно неприятно, въпреки че партньорката му не го е упрекнала, а той само е забелязал учудването й. Да предположим още, че той е човек, който не забравя лесно, a приема всичко с болезнена чувствителност, и че е склонен към чувство за малоценност. Той отново е при нея, те си разменят нежности. Те се обичат, щастливи са един с друг. Той я прегръща, усеща кожата й, чувствува копнежа й — неговото желание расте, той получава някаква ерекция. Двамата се разбират без думи, т.е. желаят едно и също. При събличането неговото желание расте, но същевременно се появява съмнението: дано не ми се случи както миналия път! Ще успея ли днес? Ако ли не, какво ще си помисли тя за мен, няма ли да се разочарова, няма ли да ми се присмее? Дали ще ме пожелае повече? Съмненията в потентността и страхът за последствията от неуспеха се увеличават с приближаването на момента, в който ще се разбере дали опасенията са били основателни. Критичният момент настъпва, когато той поиска да вкара члена си във влагалището. Колкото повече го тревожат тези разсъждания и го изпълват със страх пред нов неуспех, толкова повече той забравя за прелестите на партньорката си и толкова по-малко мисли за нея. В крайна сметка ерекцията започва да намалява. Той е потиснат, опитва се трескаво да я възстанови, но не успява. Въпреки това се опитва да вкара пениса; напразно, той още повече омеква. Мъжът е обезкуражен, мисли само за несполуката си, иска да я заличи, събира сили за още един опит; опитът пропада и всички по-нататъшни усилия са напразни и отчайващи. Разбира се, тя вижда всичко. Пот избива на челото му — не от напрежението, а от тревога. Той вече не се държи като мъж, който иска да подари и да получи любов с нежност и копнеж, а като някой, който иска да спечели състезанието на всяка цена. Така еротичното настроение изчезва без остатък. Вместо да върши онова, което в случая би било подходящо и по силите му, именно да не насилва ерекцията, а да бъде особено ласкав и нежен, той едва обръща внимание на жената. Огорчен от въображаемата си слабост, той започва да се оплаква от позора си и да си представя кога ще дойде краят на нейното търпение. По такъв начин той раздува до драма наистина неприятното смущение, което поне временно може да бъде. преодоляно от влюбените хора. Точно в момента, когато половото желание би трябвало да го обземе изцяло, той мисли прекалено много и съвсем неправилно и го прогонва окончателно.

Наред със споменатите мисли, представи и афекти, предизвикващи или задълбочаващи смущенията в потентността, много често съществуват и други психически процеси, които засягат хода на половите рефлекси. Те са много и се явяват едновременно или последователно. Всеки мъж със затруднения в ерекцията е обременен от цяла система затормозващи сексуалността мисли и чувства. Преди всичко той се страхува, че ерекцията няма да настъпи или ще отслабне преди, по време или след вкарването на члена. Към това се прибавя и страхът, че той би могъл да се изложи пред партньорката си, и предположението, че тя ще бъде разочарована и недоволна, защото е останала незадоволена, че тя си мисли за по-потентните му предшественици и го сравнява с тях, че копнее за някой полово по-силен партньор. „Ще бъда ли в подходящо настроение в ситуацията, която води до коитуса, ще намеря ли веднага входа на влагалището, ще бъде ли той достатъчно влажен, ще се запази ли и без това слабата ерекция въпреки презерватива, ще достави ли прекъснатият коитус удоволствие на двамата?“ Такива боязливи мисли минават през ума му. Освен това го измъчва мисълта, че може да се стигне до забременяване или до преждевременно изпразване, че партньорката намира члена му много малък или недостатъчно твърд, че е обезкуражена от досегашните неуспехи и че само от състрадание го оставя още да действува, че тя се чувствува като опитно животно, че напразните му усилия й досаждат и най-важното, че с всеки негов неуспех нейната любов и привързаност намаляват. И той не се осмелява да поиска особено желаните от него начини за полово възбуждане, защото въпреки това би могъл да се провали. При това той със страх наблюдава израза на лицето й.

Естествено импотентният бива сразен напълно от фрази, като „Ако продължава така, ще си намеря домашен приятел“ или ако тя дори само спомене предишния си приятел, който бил съвсем друг мъж. Даже само погледите, които издават разочарование, могат да направят обезеърчението и отчаянието пълни.

С времето у импотентния се оформя устойчив мисловен стереотип, който гласи накратко: „Жените обичат един мъж толкова повече, колкото по-работоспособен (т.е. по-голям и по-твърд) е половият му орган.“ Един поумнял вече пациент нарече веднаж на шега този начин на мислене „теория на бика“. Погрешната сексуална „идеология“ на импотентния мъж не взема под внимание много по-диференцираните и по-фини подбуди на женската психика и на любящата жена и счита, че тя се интересува само от реагиралия член и от половия акт. Затова той вижда във всяка близост с жена покана за извършване на това действие и си въобразява, че благоразположението на жената зависи от работоспособността на неговия фалус.

Двадесет и четири годишен, доста чувствителен мъж, се оженил за състудентка. За година и половина преди сватбата коитусът му се удал горе-долу само два пъти, а от месеци насам — никак. Това го потискало все повече и повече. Опитал се да обясни на годеницата си своята немощ с преумора, с редките случаи и лошите условия, при които ставали опитите в дома на родителите й и под постоянната заплаха, че майката ще попречи, ала сам не вярвал много на обясненията си. Дори и в брачната нощ, която очаквал с тревога, той разочаровал себе си и младата си жена. Оправдал се с преумората и с изпития алкохол. Още на следващия ден се оказала възможност да предприемат сватбено пътешествие и да прекарат две медни седмици край морето в бунгалото на техен приятел. Двамата се зарадвали много на първото си съвместно пътуване, което им давало възможност най-после да поживеят сами. Той я уверявал, че там всичко ще бъде наред. Иначе те се разбирали великолепно. Но у него пак се появили съмнения. През цялото пътуване те помрачавали радостта му от мечтаната интимност. Той обаче не дал да се разбере нищо. Тя често го поглеждала влюбено и в очите й той четял радостта от предстоящата денонощна близост. Това го направило още по-несигурен. Пристигнали във вилата. Първият поглед попаднал върху брачното легло. Отдавна били мечтали за това. Прекарали една приятна вечер и скоро тя се оттеглила, за да се изкъпе. Неспокойството му обаче растяло. „Ако днес не успея, както обещах, при такива идеални условия, когато никой няма да ни безпокои, току-що сключеният брак ще се разтрогне. Не мога да изисквам от нея повече да се примирява с положението“ — си мислил той. Дори и периодът бил благоприятен. Не било необходимо да се обременяват с противозачатъчни средства. Върнала се облечена в прелестна нощница, през която тялото й прозирало. Била много хубава. Колко често копнял да я види така, когато мислел за нея и силно я желаел. „Заради мен тя е толкова хубава. Сега вече трябва да успея, иначе тя ще се обиди“ — си мислел той. Претърпял пълен неуспех — усещал смътно влечение, но въпреки всички нежности ерекция не се появила. Това го съкрушило напълно. Надявал се да се реабилитира, позовавайки се на умората след дългото пътуване. В следващите дни не могъл изобщо да се наслаждава на отпуската. Зад всичко, което правел, стояла тревогата за идващата нощ. И всеки ден претърпявал фиаско. За него сватбеното пътешествие се превърнало в трагедия. Очебиещо и доказващо душевните корени на смущението било следното: когато лудували на плажа и той я наблюдавал, без да мисли за потентността си, от време на време получавал ерекции. Когато настъпили последните дни на отпуската, менструацията и дошла и сношението станало невъзможно, но при прегръдка ерекциите станали по-силни и по-мъчителни. Когато отпаднала вътрешната необходимост да извърши сношение, ерекционните рефлекси протичали нормално. Това се наблюдава много често при импотентни мъже. Впрочем брачната консултация помогна на двойката да преодолее без остатък затрудненията.

Колкото по-дълга става поредицата на преживените неуспехи, толкова по-рано настъпват и по-сигурно действуват гореспоменатите опасения и размисли за предстоящия акт; вместо да го очаква безгрижно, човек вече се страхува от него. В крайна сметка благодарение на тях гениталната възбуда угасва или изобщо не се явява. Някои мъже не успяват предимно тогава, когато последното успешно сношение е било по-отдавна; те мислят, че непременно трябва пак да „предложат нещо“ на жената. Същите мъже обаче могат за известно време да се сношават почти всеки ден с повишаваща се увереност, ако не вземат толкова сериозно риска от неуспех; те даже смятат, че сега могат да си позволят и някой неуспех. Успешният акт стимулира и честа води след себе си редица други успехи. Но само един-единствен неуспех може така да обезсърчи, че да повлече след себе си цяла серия от провали.

Предстоящият полов акт обременява импотентния по същия начин както един решаващ изпит. Лесно разбираемо е, че поради тези страхове естественото желание пресъхва изцяло. Така след дълговременна импотентност у много мъже угасва и влечението, което в началото на психогенното смущение е запазено. Потискащите фактори все повече и повече изместват възбуждащите. Всичко тревожи импотентния така интензивно, че той загубва способността да откликва на прелестта на партньорката си и вместо това следи загрижено онова, което става с половия му орган.

Еротичната поезия се загубва. Вместо да излее, да отдаде себе си и да се наслади на многообразните варианти на любовната игра, той се бори трескаво за коитус на всяка цена. Колкото по-настойчиво импотентният иска да го постигне, толкова по-сигурно това не му се удава. Резултатът е депресия, примирение, чувство за малоценност, а те са предпоставки за по-нататъшни неуспехи. Такива мъже идват в брачната консултация съвсем отчаяни. С течение на времето много от тях стават покорни, податливи, прекомерно старателни и загрижени, като че ли искат да обезщетят жените за половото удовлетворение, което не могат да им дадат. Някои жени наистина компенсират принудителното отричане от полово задоволяване с властолюбие и потискане на мъжа. Влошаването на отношенията между съпрузите е по-често следствие, отколкото причина за импотентността.

Нощните мъчения около едно действие, което има връзка с еротиката само доколкото е предизвикано от спонтанно влечение, в много бракове се превръща действително в страшна драма. Тя без съмнение постепенно умъртвява телесните и душевни любовни пориви у жената, превръща ги в отвращение и в последна сметка може да доведе до аноргазмия.

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА СЕКСУАЛНИТЕ НЕСПОЛУКИ НА МЪЖА

Току-що се запознахме с типичния модел на възникването и фиксацията на смущенията в ерекцията и нейните последствия за партньорството. Ето че възникват и други въпроси: Преди да се появи страхът на очакването, трябва да са се случили един или няколко неуспеха. На какво се дължи това? Не всеки мъж реагира толкова сериозно на случайния неуспех. Как да си обясним такова поведение при някои мъже?

Без съмнение тук се касае за много сложен комплекс от причини и следствия, които пък могат да станат причина за понататъшни затруднения. Освен това трябва да се вземат под внимание и непосредствените поводи. Тях импотентният осъзнава най-често, тъй като те са свързани пряко с неуспеха (външни отклоняващи влияния, неудобно легло, позив за отиване по малка или голяма нужда, студ, преумора, яд, скарване преди акта, обида, морални скрупули, житейски грижи или просто липса на желание в момента). Когато такива и други причини много често и много лесно осуетяват половото сношение, това означава, че зад тях са скрити други, не толкова повърхностни и по-малко осъзнати фактори. Пациентът мисли най-напред за органични страдания и лекарят ще се опита да ги открие или изключи. (По-късно ще споменем някои по-важни болести, свързани със смущения в ерекцията.) Самото им наличие обаче трябва да се счита за истинска причина само тогава, когато патофизиологията на основното заболяване обяснява пряко импотентността. Констатацията, че се е появила по време на телесно заболяване или след него, е недостатъчна за тази цел. В много случаи импотентността се свързва психогенно със заболяването. Мъжът забелязва загубата на либидо и потентност, става несигурен и поради това коитусът не му се удава и по-нататък. Той мисли, че болестта го е направила импотентен. Обективно погледнато, тя е само повод. По-нататъшното съществуване на смущението, след като болестта е била излекувана, се дължи на погрешна психическа нагласа, а не на отминалото заболяване. В същност според единодушното мнение на всички специалисти органично обусловени са само от два до десет процента от случаите на импотентност. Броят на мъжете, които считат смущенията си за причинени от телесно заболяване, е обратно пропорционален на действителното разпространение на органичните сексуални смущения.

Мъжете с органични смущения на потентността (в противовес на психогенните случаи) загубват всякакво влечение към полова активност, загубват еротичната си фантазия, нямат стремеж за самозадоволяване; ерекцията при тях е много слаба или липсва съвсем.

Лекарят трябва да бъде същевременно сексолог и психолог и да не изказва предположения, които ще засилят убеждението на пациентите, че импотентността им е органично обусловена. Въпреки това трябва да се проведе точно изследване, за да не бъдат пропуснати възможни органични причини (смущения в производството на хормони в половите жлези, хипофизата и кората на надбъбрека). Те засягат либидото първично и увреждат ерекцията. Според медицинската наука в хормоните далеч не се крие магическата сила, приписвана им от много мъже (вж. глава 1). От Ориента е известно, че кастрираните пазачи на харемите27 не винаги са били така безобидни, както се е очаквало от тях. Потентността може да бъде смутена при тежка хипертиреоза28, при много високо и много ниско кръвно налягане. Някои наранявания на пениса могат да повлияят на ерекцията, особено ако се затруднява кръвонапълването на пещеристите тела. Подобни явления са наблюдавани при стари мъже с напреднала артериосклероза. Възможни са и механични препятствия при тесен препуциум (фимоза). Прекъсването или изключването на нервните пътища, които предават импулси на гениталиите чрез гръбначния мозък, прекратява ерекцията; то може да настъпи при травматично прекъсване на гръбначния мозък или при „изсъхването“ му.29

При болните от захарен диабет нивото на тестостерона в кръвта е понижено. Затова понижената потентност е по-често явление сред диабетиците, отколкото сред здравите мъже. Изглежда, че постоянното приемане на приспивателни и упокояващи средства и други медикаменти, които потискат възбудата, влияе върху потентността. Известна е импотеността на много наркомани, напр. морфинистите. Макар да липсват достатъчни и точни изследвания по този въпрос, за препоръчване е при всеки пациент да се изясни въпросът за евентуалната злоупотреба с такива лекарства.

По-малко известно, но по-широко разпространено е намалението на либидото и на потентността у алкохолиците. Опитите показаха, че еднократната консумация на алкохол временно, но силно понижава тестостероновата концентрация у мъжа и увеличава агресивността му. Множество хронични пияници, станали импотентни, на всичко отгоре измъчват жените си с ревност, тъй като мислят, че те намират полово удовлетворение с други мъже.

Не съществуват неврологични или други органични заболявания, чийто единствен симптом е импотентността. Постоянното недохранване през военните и следвоенните години много често е било считано като причина за проявите на импотентност. „Импотентността на завърналия се“ у мъже, които са били дълги години в плен, е обсъждана многократно в специалната литература; тя много рядко се дължи на изменения в обмяната на веществата с изключение на тежките дистрофии. Причината е по-скоро отвикване от контакта с партньорката и затруднения при възстановяването на отношенията с другия пол. Противно на популярното схващане импотентността не е страдание на слабоватите и невзрачните мъже. В приемния час на сексолога идват — разбира се, не без изключения — добре изглеждащи, представителни мъже, правещи впечатление по-скоро на донжуани. Никой не би предположил, че те биха могли да имат такива затруднения. Никак не е задължително „супермените“30 с големи мускулни пакети да са сексуално по-способни от своите събратя с по-малки бицепси.31 Разказват, че някои жени, омъжени за известни атлети, са преживели в брачното ложе такива силни разочарования, каквито никога не са очаквали. Модният и превъзнасян от търговската реклама в капиталистическите страни култ към красивото тяло (bodybuilding-култ) — мъжки антипод miss Rurnmel32, трябва да се счита просто за форма на перченето с потентност. Фактически тези юначаги не се отличават с особено висока потентност, нито разбиват сърцата на жените със здрав разум, особено ако интелектът и характерът им са изостанали далеч зад прекомерно развитите мускули. Това, разбира се, не се отнася за онези мъже, които се занимават с физическа култура в интерес на здравето си.

Впрочем някои спортни деятели и треньори все още мислят, че половият живот намалява, а половото въздържание увеличава спортните постижения. Те твърдят, че коитусът изсмуквал силите, необходими за състезанието. Наскоро в Парижкия университет бяха проведеш изследвания с изтъкнати спортисти. Резултат: При 31% от спортистите и 24% от спортистките телесната и умствената работоспособност се повишавали, когато имали възможност да водят редовен полов живот. Само при 3–4% от тях тя намалявала. Разбира се, изнурителната любовна нощ преди състезанието не е подходящо средство да се увеличат шансовете за победа.

Не един мъж, който не може да удовлетвори жената, вижда причината за това в анатомическите качества на своя член, който най-често му се вижда много малък. Тази „хипотеза“ предизвиква чувство за малоценност, което от своя страна потиска ерекцията. По такъв начин и без това считаният за много малък пенис не може да достигне даже възможния за него размер. Това още повече засилва предположението, че жената не е доволна от члена му. Влиза в действие механизмът на страха и ерекцията става наистина недостатъчна за акта. Сред мъжете е широко разпространено погрешното мнение, че колкото по-голям е членът, толкова по-силна била половата възбуда на жената (фалическа заблуда). Размерите на фалуса не са решаващи за силата на реакцията у жената. Това зависи от други фактори, за които стана дума в предишната глава. Освен това при ерекция по-малкият пенис пораства по обем и дължина относително повече, отколкото по-големият. По такъв начин до голяма степен първоначалните разлики в големината се изравняват. Най-после влагалището и преди всичко предната му третина рефлексно се нагажда към големината на пениса.

От време на време в консултацията идват импотентни мъже, от които след дълъг разговор се разбира, че са прекарали венерическо заболяване и сега мислят, че не са били напълно излекувани; като следствие на младежките прегрешения или като „наказание“ за тях сега били станали импотентни, а може би дори са заболели от прогресивна парализа.33 Такива опасения (луофобии34) се оказват почти винаги обективно необосновани при щателно изследване; независимо от това между т.нар. венерически болести и потентността не съществува пряка връзка. Потентността се смущава само от мисловната преработка на действително прекарана или въображаема болест, както и при страх от зараза по време на сношението.

Подобна психологическа оонова има импотентността при онези мъже, които под влиянието на стара популярна литература мислят, че поради честа мастурбация в миналото са загубили мъжката си сила и сега трябва да изкупуват вината си. Заблудата, че загубата на сперма при мастурбация или при сношение може да изсмуква силите, нерядко е неосъзната, скрита причина за смущенията на потентността.

Много млади хора в началото на любовната си връзка, а понякога и в началото на брака, просто не знаят как трябва да „го правят“. Ако фазата на неуспешните опити не бъде преодоляна скоро чрез размяна на знания и сръчности или с консултация, дефектният любовен акт може да загуби еротичната си поетичност. При загубилите вяра в себе си мъже всичко това води до истинска импотентност с всичките описани по-горе психични механизми.

Двадесет и две годишен работник специалист бил сгоден от 7 седмици. Преди това двамата не били имали сексуални отношения с други партньори. Когато били заедно и никой не ги безпокоял, се опитвали да извършат коитуса, след като момичето преодоляло първоначалния си свян. Той имал силно желание и получавал ерекция, но не му се удавало да намери входа на влагалището. Не искал да й причини болка чрез разкъсването на химена, за което бил чел; мислел, че девствената ципа е голямо препятствие. Проучил предпазливо с ръка. Въпреки това не му се удало да вкара члена — просто не улучил. Не се осмелил да поиска съдействие от нея, въпреки че тогава се надявал на успех. Понякога след такива неуспешни усилия еякулирал между бедрата й. Това го поставяло в неловко положение, а на нея и било неприятно. За да избегне тези конфузни положения, той изоставил по-нататъшните опити и мастурбирал от време на време. Понякога се опитвал да извърши акта, но не стигал до пълна ерекция вследствие па очаквания неуспех. Коитусът се удаде за пръв път на младите хора само след две консултации.

Много мъже оправдават намалението на потентността си със служебна претовареност. Това е напълно вярно в редки случаи. Във всеки отделен случай трябва да се провери дали по време на отпуск или на друг вид разтоварване настъпва редовно подобрение, което не се дължи, на други причини (като смяна на средата, необезпокоявана взаимност, повече време и по-голяма потребност за любов у жената и др.). Умственото натоварване намалява потентността само когато мъжът изцяло е погълнат от работата си, всецяло се е отдал на творчеството си или когато високите изисквания го доведат до пълно изтощение. Това обаче предизвиква винаги и други симптоми (обща слабост, смущения в съня, главоболие и т.н.). При мъже на ръководна и отговорна работа многообразните дневни задачи само в редки случаи предизвикват функционални оплаквания и смущения в потентността. Те се дължат по-скоро на напрежението, неприятностите и на конфликтите. Тези душевни натоварвания редуцират най-напред либидото и едва след това — способността за ерекция.

Голямата отговорност, напрегнатата умствена работа, натискът на сроковете, страхът от професионални неуспехи или от изпити предизвикват доминантни огнища на възбуда в мозъка, които затормозват активността на центъра на съвъкуплението.

Страхът да се загуби любовта на жената може още повече да изостри тези тъй неблагоприятни за потентността констелации35 на нервните процеси. Силното физическо натоварване обикновено потиска нагона повече от умственото и понякога дори е за препоръчване като временно средство за регулираме на засиленото полово влечение. (Механизацията и автоматизацията на работните процеси и скъсяването на работното време водят до нарастване на сексуалните потребности на човека.) Ако споменатите тук причини и условия се наслагват върху по начало по-слабо либидо, потентността без съмнение е особено застрашена.

Във всяка класификация по причини същността на смущенията в потентността малко се пресилва. Структурата на факторите, обуславящи импотентността, е много по-сложна. Те се преплитат един с друг; първият, който е задвижил нещата, може да загуби значение, когато смущението трае дълго и някой друг фактор увеличи болестотворната си сила. Това се отнася и за други смущения на потентността, свързани с партньорката или с личността на мъжа.

СМУЩЕНИЯ В ПОТЕНТНОСТТА И ПАРТНЬОРКАТА

Половото сношение е събитие, което изисква взаимност и при което двамата партньори са зависими един от друг. В главата за половите смущения у жената видяхме колко често те се дължат на мъжа и на погрешното му поведение. Затова въпросът, дали причината не е у жената, ако мъжът не е в състояние да извърши полово сношение с нея, е оправдан. Има мъже, които са импотентни при една жена, но при друга не са; следователно причината може да бъде у жената.

Както бе показано в глава 1, ерекцията у мъжа обикновено се поражда с участието на хормоните от дразнения, които се предават от сетивните органи на главния мозък, превключват се в центъра на съвъкуплението, достигат в гръбначния мозък и включват ерекционните рефлекси.

Дразненията, общо взето, произлизат от жената. Те формират у мъжа комплексно възприятие. Сексуално въздействие върху някои мъже имат преди всичко определен тип жени — руси или чернокоси, стройни или пълни. Понякога дори отделни външни белези (определено телосложение, силно изразени черти на лицето, походка, някои жестове, индивидуален аромат или особена мелодия на гласа) упражняват върху този или онзи мъж подчертано сексуално привличане. При това съвсем не е необходимо той да е осъзнал защо и на какво реагира така. Много често корените на предпочитанието към определен тип или към някоя (понякога привидно незначителна) външна особеност на жената достигат чак до детството. Те са се появили под влиянието на еротично оцветени детски преживявания, на възпитанието или са свързани с майчиния облик. Когато отделни телесни белези на една жена добият решаващо значение за еротичните интереси на един мъж, това е признак за дефектно развитие на неговата личност. От друга страна, благодарение на тези различия във вкусовете на отделните хора всеки човек може да си намери партньор, към когото изпитва особено влечение. Несъмнено има жени и момичета, които много мъже намират за красиви, прелестни или привлекателни — това в никакъв случай не е едно и също нещо — и с това лесно събуждат у тях сексуален стремеж. Както е известно, жените придават особено значение на грижата за тялото си, на елегантното облекло, на козметиката, на определен make-up36; впрочем те правят това не само за да се харесат на мъжа, а преди всичко от потребността да придадат индивидуалност на личността си. Между впрочем жените харесват мъже, които се грижат за своята въшност. Независимо от това, че не всяка жена е облагодетелствувана по равно с всички телесни прелести, всяка има някакви предимства и всяка може да поддържа външността си така, че да предизвика отклик. „Да бъдеш очарователна не е само природен дар; изискват се постоянни грижи за тялото и душата, за да бъде човек достоен за любовта“ (Шулц).

Телесните особености на жената, колкото и желани да изглеждат на мъжа, и в любовният акт са свързани неразривно с цялата личност на жената. Те добиват значение за потентността на мъжа едва в рамките на цялостните отношения между партньорите. Сексуалното сливане е само част от жизнения процес, който свързва жената и мъжа и зависи повече от многообразните форми на междучовешките контакти, отколкото от споменатите телесни белези. В случай че мъжът се ръководи само от последните, с голяма вероятност брякът някой ден ще се разпадне, ако нещо друго не свързва съпрузите. В хода на съвместния живот, на съвместната дейност и в общите стремежи на преден план все повече и повече излизат по-постоянните и не по-малко привлекателните особености на характера и човешките качества на жената. Те се свързват с телесните форми на женствеността и оформят индивидуалната същност на жената, която може да стане решаваща за сексуалния конфликт. „Красота“ и „прелест“ са не само понятия за телесните форми и въшния облик; те са телесният израз на личността. Дори най-примитивният мъж не черпи удоволствие от половия живот само от прегръдката с чисто физическата женственост. „Чувствеността получава прелестта си от духа и от сърцето“ (Вовенарг). Мъжът, който още не е разбрал това и сам не го е почувствувал, трябва още много да научи за любовта, защото ще му се изплъзне най-хубавото в половия живот. При идеална любов телесното и духовното разположение един към друг се сливат в неразделно единство. Тя предпазва и от импотентност.

Тъй като любовта пронизва всички области на живота, не една форма на женското тяло, която е несъвършена за един безстрастен наблюдател, за влюбения е силен възбуждащ фактор, защото принадлежи на любимата.

Потентността на здравия мъж не се ограничава само върху една жена с определени прелести. Той е в състояние да общува (и сексуално) с всяка жена, която съответствува на цялостната му жизнена нагласа. „Твърдо съм убеден, че мъжът, който не изпитва нещо като привързаност към целия нежен пол, не е в състояние да обича една-единствена жена, както трябва“ — казва Л. Стърн с вещината на психолог. Поради това вината за импотентността на мъжа не бива да се приписва безогледно на жената, защото не била „единствено подходящата“ за него партньорка.

Това, разбира се, не я освобождава от задачата да му помогне да преодолее импотентността си със своето поведение.

Повечето импотентни мъже имат прелестни жени, които и телесно напълно отговарят на мечтите им (трябва да добавим, че мъжете, чиито жени не им предлагат достатъчна телесна възбуда за ерекция, рядко посещават консултацията, тъй като знаят причината за смущенията си; някои от тях се привързват към други жени, с които са потентни).

При повечето от мъжете с дължащи се на партньорката смущения потентността изчезва внезапно или постепенно, временно или задълго поради неуместното поведение на жените им, поради вътрешно отчуждение или дори само поради това, че жената полово не е достатъчно активна и отзивчива в сексуално отношение.

Двадесет и седем годишен, малко мекушав инженер, се сгодил с 23-годишна медицинска лаборантка. Всички опити за полово сношение с нея били неуспешни. Той много я обичал, уважавал, почитал над всичко и искал да се задомят. Преди това имал бегло познанство с едно хубаво момиче, което съвсем не било по-красиво от годеницата му. За сключване на брак с това момиче изобщо не били говорили. С него той могъл да се сношава почти без затруднения. Когато понякога си представял годеницата си като уличница, не толкова почтена и строга, получавал ерекция и се отдавал на тези мисли дотолкова, че не могъл да избегне мастурбацията. След един карнавал годеницата му се държала чувствено с него — така, както той си мечтаел. Тогава за пръв път му се удало да вкара члена си. Актът обаче трябвало да бъде прекъснат поради някаква друга причина. В този случай нещата се усложнили от несръчните, равнодушни и обезкуражаващи реакции на годеницата. Когато той предприел един от първите си опити, тя казала, че членът му бил още много мек. Неведнаж тя му подхвърляла за добрата потентност на предишния си приятел и способността му да я задоволява. Най-после тя му заявила, че търпението й се било изчерпало, че нервите й не издържат постоянните подигравки и че иска да се разделят, ако в най-кратък срок положението не се промени. Отчаян, той дойде в консултацията, защото вече не смеел да се доближи до нея. За съжаление жената не бе съгласна на разумно сътрудничество и развали годежа. Любовта й не ще да е била грандиозна въпреки твърдението й, че била охладняла само поради неговата импотентност.

Дори ако жената направи равнодушна или отказваща гримаса, ако не откликне на сексуално мотивираното докосване, ако откаже желания от него начин на събличане, ерекцията на чувствителния мъж умира още в зародиш. Забележки от рода на „Няма смисъл“, „Остави ме да спя“ могат да угасят всеки порив, да го осуетят и за в бъдеще, дори да го пренесат върху отношенията с други жени, когато неуспехите се фиксират в отрицателен условен рефлекс (И. П. Павлов). Някои от тези жени са сексуално непълноценни и използуват съзнателно или несъзнателно отблъскващото си поведение, за да направят мъжа импотентен. Разобличавайки неговия недостатък, те свалят от себе си бремето на своя недъг. Понякога зад това се крие отмъстителност. Изневярата на жената също може да убие вярата на мъжа в собствената му способност.

Петдесет и шест годишен служител никога не е бил много потентен, но удовлетворявал жена си, която била с 18 години по-млада от него. Веднаж тя му признала, че по-рано имала кратка извънбрачна връзка и че с този мъж се разбирала по-добре. На часа той станал импотентен.

Ако жената накара мъжа отчетливо да почувствува духовното й превъзходство, тя може да подкопае самочувствието му в интимната сфера.

Четиридесетгодишна, много енергична, владееща езици жена на ръководна служба натяквала постоянно на мъжа си (работник) празнините в образованието му, критикувала правописа му и често го заставяла да изпълнява поръчения за нейния отдел (в предприятието той й бил подчинен). Когато не била доволна от нещо, тя му казвала: „За нищо не те бива“ или „много бавно загряваш“. Потентността му постоянно отслабвала и накрая съвсем угаснала. Поради това жена му продължила да го унижава. Запознал се с друга, над която чувствувал превъзходство. С нея бил потентен, както никога в брака си. Могъл отново да се сношава със съпругата си едва когато започнал да работи в друго предприятие; там се квалифицирал и бил отличен за добрата си работа.

На въпроса, дали жената е виновна за импотентността на мъжа, може да се отговори винаги само относително, като се вземе под внимание личността на мъжа. Тя винаги участвува по някакъв начин. Съществуват мъже, които могат да се сношават полово с всяка жена независимо от това, дали тя им харесва или не. Други пък биват болезнено засегнати на най-чувствителното им място — потентността, когато жената се отклони и най-малко от приятния им начин, също така и от най-дребни оскърбления и раздори или от скрито напрежение. Сблъскваме се следователно с въпроса:

ЗАВИСИ ЛИ ПОТЕНТНОСТТА ОТ ЛИЧНОСТТА НА МЪЖА?

Що за мъже са тези, които имат смущения в потентността? С много малко изключения те не са нито по-слабохарактерни от другите, нито са органично болни. Някои от тях от край време не са имали силно полово влечение, обаче много от тях не могат да поберат в главата си, че изведнаж са изправени пред такива проблеми, които по-рано за тях са били изобщо немислими. Някои се хвалят какви „юначаги“ и „женкари“ са били по-рано. Отговорът не трябва да се търси в големите мускулни „пакети“ и в половите органи. Все пак се натрапва въпросът, дали случайните неуспехи, страхът на очакването, нежеланата или малко желаната партньорка в достатъчна степен могат да обяснят тази немощ. Съществуват все пак много мъже, които съвсем не се смущават от такива пречки или въпреки тях могат да извършват съвокуплението. Това трябва да е свързано някак с мъжа, с характера, с развитието му, с неговата нагласа.

Без съмнение това е така. Пита се само какво е било решаващо, за да се оформи смущението — гореспоменатите фактори или структурата на личността на мъжа. Ако центърът на тежестта на комплекса, който обуславя смущенията на потентността, се намира във външните условия, в потискащите, оскърбяващи преживявания или в цялото поведение на партньорката, тогава говорим за сексуални невротични реакции. Ако той е в личността (вж. глава 4), употребяваме термина сексуални неврози. При реакциите причината и следствието по-лесно се разгадават, следват хронологически, непосредствено едно след друго. При неврозите без продължителна психотерапия причинната връзка най-често остава скрита за самия пациент. Реакциите се лекуват по-лесно, често пъти изчезват спонтанно или благодарение на разумното поведение на партньорката. Сексуалните невротици, напротив, имат затруднения още в началото на партньорските си отношения, които често пъти се провалят и в друга насока. Мъжете с реактивни полови смущения, общо взето, са общителни и способни да се приспособяват. При определени злополучни ситуации обаче те не са се справили с половия си живот и вследствие на верижна реакция от затруднения са затънали в своята немощ; други се разстройват много силно и за дълго време, лесно се отчайват, боязливи са, чувствуват се засегнати в най-чувствителното място на самочувствието си и отчаяно търсят изход, който не могат да намерят от силно вълнение и от страх пред последиците на неуспеха.

Наистина импотентните невротици са по-малобройни, но те се лекуват по-трудно, защото трябва да преодоляват последиците от неправилното си възпитание и досегашния си начин на живот. Още по време на краткия разговор много от тях се разпознават веднага по неправилното им психическо поведение, по бедното им на афекти държание, по недостатъчната им сърдечност и контактност. С някои от тях е възможно да бъде създаден необходимия за лечението контакт само след значителни усилия.

Особена форма представляват високомерните, всезнаещи, егоцентрични, самовлюбени мъже, които нямат антена за другия, за човека, който е до тях; те не са в състояние да създават съзвучие на чувствата с партньорката си, те не са способни да се раздават и да бъдат щастливи, когато живеят за някого другиго и да виждат в това човешко щастие. Мъжете с такъв характер не страдат много от импотентността си. Те идват в консултацията по друг повод и само покрай другото говорят с неудоволствие за непълноценния си полов живот. Задоволяването на жената не им е толкова присърце, колкото собственото удоволствие и значимост. Те са твърде много ангажирани със себе си. Между тях има не един неспособен за любов особняк, който не може да даде нищо на жената. Такива мъже често избягват психотерапията, когато това им струва усилия и свободно време, макар че точно тя им е необходима. Някои от тях временно играят ролята на донжуани, наслаждават се на евтини успехи с жени и се опитват пред себе си и пред мъжкото обкръжение да прикрият липсата на чувство с големия брой на победите. В основата си това са само разновидности на импотентността. На първо място тези мъже са неспособни за изживяване, вътрешно празни и чувствуват по някакъв начин несъдържателността на беглите си познанства, разминаването си с щастието, за което не са дорасли и дозрели. На второ място те са лишени и от физиологичното състояние на потентността. Само симптомът се е променил, но не и основата му — незрялата личност. Те с удоволствие заемат позата на горещи любовници, за каквито се представят, и се мъчат да влязат в тази роля. Опитват се да обкръжат с неестествен патос своите редуващи се любовни връзки и излизат от тях необогатени, защото сами са неспособни да дадат нещо. Трябва да споменем и свръхстрахливите, неуверени, затормозени пациенти, които свиват знамена пред всяка трудност и изобщо не могат да се оправят от неуспехите си.

Известно е, че мъжете, при които половата зрелост е настъпила по-късно, имат по-често смущения в потентността от нормално и рано преминалите през пубертета.

Друга, още по-често срещана форма на обусловена от личността импотентност се открива редовно при ананкастни37 характери. Това са хора, които като че ли се чувствуват заставени от някаква вътрешна принуда постоянно да проверяват, да се съмняват и да премислят. Те не са в състояние да прогонят определени мисли, които непрекъснато им се натрапват, макар те самите да ги считат за излишни и безсмислени. Като се има пред вид описанието на страха на очакването, става ясно, че ананкастните мъже попадат по-лесно от другите в смущения на потентността. Тези мъже най-често са прекалено точни, даже педантични, прекалено много разсъждават, мислят за сексуалната си функция, за евентуалния неуспех, за реакцията на жената и за всички възможни смущения и проблеми, така че сексуалните им пориви не могат да се разгърнат — те се задушават от размишления и съмнения. Такива мъже са заети изцяло с разсъждения даже в онези моменти, когато би трябвало да се радват, да обичат, силно да желаят и да се наслаждават.

Ако към натрапливото мислене и умуване се прибави свръхчувствителност към всичко, което се отнася до собствената личност, тогава заплахата за потентността става пълна.

Тридесет и седем годишен служител идва по настояване на жена си в консултацията. Той неочаквано поискал да се откаже от запланувано пътуване през отпуската си, защото негова колежка имала нещо против него. Това го занимавало денонощно и той бил на мнение, че не може да замине до окончателното изясняване на случая. По подобен повод той вече сменял службата си един път, но на новото място пак се появили причини за непрекъснато умуване. От 3 години насам бил напълно импотентен, след като и в предшествуващите години на брака половото сношение му се удавало много рядко, и то горе-долу. Всевъзможни мисли минавали през главата му дори когато се опитвал да осъществи сношение. Поради често преживявания неуспех той дълго умувал дали да се осмели отново да опита. Най-често се отказвал. Решавал ли се на това, предвиждал жалък изход. На пациента липсваше емоционален заряд. С часове наред измъчвал много разбраната си съпруга със своите натрапчиви мисли. От тези мисли той страдаше повече, отколкото от импотентността си. Самотността на жена му не го засягаше.

Някои мъже с такава структура, на които на всичко отгоре липсва и жизнена свежест, обичат да убеждават себе си и партньорките си, че са се издигнали над плътската любов и че в лицето на жената виждали преди всичко духовната спътница. Те правят от бедата добродетел, назовават немощта си „аскетизъм“ и очакват да им се възхищават. Такъв мъж може да се свърже с подобно структурирана жена и да образуват съвсем добра и в никакъв случай малоценна двойка, която живее като брат и сестра, без да познава страстната любов.

За невротичен избор на партньор се говори, когато той е мотивиран именно с неправилното поведение на личността. Така покорният мъж привидно случайно намира властолюбива жена, а властолюбивият мъж — на всичко съгласна, непретенциозна жена (или той я моделира, за да стане такава).

В практиката от време на време се срещат мъже, които са потентни само при жени с определена въшност и характер (напр. при стареещи или съвсем млади, с момински вид, съпротивляващи се или податливи, при жени, които ги превъзхождат или са превъзхождани, и др.). Други пък са способни за коитус, когато половият акт е забранен или е незадължаваща и необвързваща предбрачна или извънбрачна връзка. Тези видове ограничена потентност могат по правило да се обяснят с грешки във възпитанието, на фона на господствуващ в семейството погрешен идеал за жената. Подобен е примерът, даден по-долу. При по-добро, съответствуващо на новите условия на живот сексуалноетично възпитание, те постепенно изчезват.

Четиридесет и осем годишен ерген с висше образование живее заедно с майка си. Бащата отдавна е починал. Майката пази единствения си син като зеницата на окото си. Винаги се е грижила и все още се грижи за телесното и духовното му благополучие. Ако някога той не се чувствува добре, тя е много загрижена и прилага всички съответни средства на народната медицина. Тя го държи настрана от всички житейски грижи. Той не счел за необходимо да се ожени и не искал да отнеме на „мамчето“ възможността да се грижи за него. Имал много приятелки, сношавал се с тях. Въпреки богатите възможности, които професията му предлагала, не успял да намери жена, която да отговаря на предствата му, създадена по образа на грижливата майка и същевременно отговаряща и на другите му изисквания. Най-често той имал едновременно няколко приятелки: една майчински загрижена, друга за духовен контакт, трета, която предпочитал полово. За женитба никога не е мислил. У всяка жена намирал недостатък. Най-после се запознал с жена, която притежавала всички предимства. Той бил по-продължително време във връзка с нея, вярвал, че ще бъде щастлив с нея и за пръв път се замислил за женитба. Когато тя също настояла за брак, той станал импотентен в продължение на месеци с изключение на едно сношение при бегла среща с друга жена. Страхът от брака, т.е. от личната отговорност, от мисълта, че ще трябва да се откаже от майчината грижа, страхът от задълженията като съпруг предизвикал импотентност у този негоден за живота мъж. Въпреки възрастта и образованието си той останал на детско стъпало в развитие и импотентността, която наистина го измъчила, снела от плещите му бремето на едно важно решение в живота. Той останал под майчиното покровителство. „Наистина исках да се оженя. Само импотентността ми попречи.“ Така той маскира пред себе си и пред изоставената си годеница истинските причини за сексуалния му банкрут.

Хипохондрични38 мъже, които смятат, че при сношение губят сили и се омаломощават, понякога стават импотентни поради мисълта, че трябва да се „пазят“.

38-годишен неврастеник, който въпреки липсата на болест се мислел за толкова болен, че претендирал за пенсия по инвалидност, през почивните дни бил горе-долу потентен, но едва веднъж в месеца. Ако в този интервал все пак се стигало до сношение, след това той се чувствувал така отпаднал, че искал да взема по два дни отпуск по болест. Мъчил се да възстанови привидния преразход на сили с витамини и продължителен сън.

Освен това съществуват апатични и търсещи само удобство мъже, които се задоволяват повече с ядене, пиене и други удоволствия, отколкото с един любовен час, и вследствие на флегматичността си и липсата на пориви много рядко искат и могат да извършат полов акт. Те също така рядко посещават консултацията заради импотентността си, както и равнодушните саможивци. За тях узнаваме само от нещастните им жени. Изобщо изглежда, че мъжете страдат от импотентността си толкова по-малко, колкото по-малко са способни на дълбока любов към жените си.

Много отклоняващи се и хомосексуални мъже (вж. глава 9 и 10) са импотентни спрямо жените, защото те не отговарят на наклонностите им и поради това не са привлекателни за тях.

Дълбоките причини за сексуалните неуспехи на мъжете от характерологично и невротично естество са многообразни, рядко се осъзнават от тях и се откриват едва при психотерапията. Понякога жените на такива мъже ги чувствуват. Ако личността на мъжа е зряла и всестранно, хармонично развита, опасността от неуспех в сексуалната област е минимална, но не и обратно. Половата мощ далеч не е доказателство за зрелост на мъжката личност. За нея с необходимо повече.

ЛЕЧЕНИЕ НА ИМПОТЕНТНОСТТА

То зависи от причините и условията, т.е. от личността на мъжа, от неговия сексуален опит и желания, от конфликтите и предизвикващите ги фактори, от партньорката и т.н. Поради това всяко лечение е индивидуално и опитният сексолог ще намери за всеки отделен случай най-добрия метод. Когато импотентността е предизвикана от друго заболяване, то трябва да се лекува. Хормони и други медикаменти са показани само когато изследването е доказало необходимостта и ползата от тях. Приложени без нужда, те причиняват само вреда. Когато жлезите с вътрешна секреция функционират нормално, непрекъснатото приемане на полови хормони може да затормози собствената активност на жлезите. Много такива средства дължат преходната си ефективност в непоказаните случаи на самовнушението. Когато някой мъж чуе, че му се инжектира екстракт от тестикулите на бик, понякога само въз основа на това обстоятелство той си възвръща самоувереността. В чисто психогенните случаи предписването им може да затвърди увереността на пациента, че той все пак страда от органична слабост на потентността, а тъкмо преодоляването на това опасение е предпоставка за психотерапията.

Това трябва постоянно да бъде повтаряно.

Повечето мъже идват в консултацията и очакват да получат някакво лекарство, което ще възстанови потентността им, дори когато при по-раншни посещения на лекар са им били предписани без успех някои лекарства. Те се надяват, че сега вече ще бъде намерено подходящото лекарство даже и да са им известни психическите причини на заболяването; те са разочаровани, че с тях само се води разговор за това, как партньорите трябва взаимно да променят поведението, нагласата и интимните си отношения, за да изчезне смущението. Те не считат тази форма на помощ за пълноценна или я схващат като признак, че не може да им се помогне, и затова не я прилагат последователно. За терапевта също така щеше да е по-лесно, ако разполагаше с таблетки, които трябва само да се гълтат. В съответствие с казаното дотук този удобен начин липсва в много от случаите. Широко рекламираните в капиталистическите страни и прехвалени средства срещу импотентността досега са имали само един доказан ефект: добрия бизнес за производителя и за търговеца.

В противовес на това се препоръчва здравословният начин на живот и на хранене, макар че само с разходки на чист въздух, с достатъчен сън и с редовно хранене едва ли някога може да се постигне желаният ефект. Почти толкова съществено е нервното разтоварване. Пренапрегнатите, прекомерно натоварени менажери39 се оплакват от смущения в потентността по-често от хората с равномерен работен ден. Понякога промяната прави чудеса, ако вече не е настъпило вторично фиксиране в страха от очакването. Злоупотребата с алкохол и никотин трябва безусловно да се избягва.

Механичните помощни средства (двустенни презервативи, чието междинно пространство може да се надува, телени или пластмасови еректори за изправяне на пениса и др.) не отстраняват импотентността, а само създават механични предпоставки за извършване на коитуса. Но чувствителните хора и преди всичко жените ги чувствуват като неестествени чужди тела. Проф. Калнберц от Рига е създал фалоендопротези от полиетилен, които се поставят оперативно в областта на пещеристите тела на пениса. От 1963 г. насам той извършил успешно вече няколкостотин такива операции. Протезата действувала незабелязано, правела възможна постоянната пасивна ерекция и възстановяването на активната, в случай че липсва възпрепятствуващо органично увреждане. Подобни протези поставя на мъже с трайна импотентност д-р Тудорин в Букурещ.

Тези методи трябва да се приветствуват, те са създадени като последно средство да се помогне на органично импотентните мъже да осъществяват половото сношение, ако няма друг начин да бъдат лекувани. При психогенна импотентност обаче, а това са голяма част от случаите, те са неуместни. Със съдействието на партньорите тя може да бъде преодоляна, без да е необходима такава сериозна оперативна намеса. Дори ако това не се удаде, за повечето пациенти и техните жени би трябвало ръчният контакт да е по-приемливата алтернатива. Това трябва да се решава обаче съвсем индивидуално.

Мъжете с първична или много отдавнашна импотентност имат нужда от психотерапевтично преобразуване на личността, докато наскоро появилите се случайни смущения могат да бъдат отстранени само с няколко консултации. Във всеки отделен случай потиснатият мъж трябва преди всичко да бъде успокоен и да му се изясни, че потентността му е налице като способност, като възможност да извършва акта. Само някои погрешни психически механизми му пречат да я приведе в действие по желания начин и в подходящия момент. Никой пациент няма да се отнесе с недоверие към това твърдение; самият той знае, че от време на време получава ерекция и може да изхвърля сперма, т.е. че формално всичко функционира, но не когато той или партньорката искат. Лечебно действие може да има дори само разговорът, който вдъхва увереност на пациента.

Тридесет и четири годишен инженер ни беше посетил още преди години, когато още следваше задочно, защото от месеци не могъл да се сношава с хубавата си жена и вече се опасявал за верността й. Смущението бе отстранено, но се появяваше понякога, особено когато той мислел, че предлага много малко на жена си. Когато неблагополучията продължавали със седмици, той ни се обаждаше по телефона, за да уговорим приемен час. Когато дойдеше след няколко дни, той всеки път ни осведомяваше, че след телефонния разговор потентността му се възстановявала и той вече имал няколко сношения. Увереността, че пак ще получи помощ, му беше достатъчна поне за временно излекуване.

Освен това важно е да се опровергае често срещаната сред мъжете „теория“, че любовта на жената зависела от мъжката сила. Колкото повече потентността на някой мъж отслабва, толкова повече той се заплита в тази теория. Той трябва да разбере, че за една жена еротичната нежност е много по-важна от коитуса. Някои мъже получават комплекси, когато самохвалковци им разказват за многобройни полови актове през една нощ, докато те самите са в състояние да извършват само един.

Когато узнаят, че само 15% от двадесетгодишните и само 7% от тридесетгодишните мъже са способни на повторни еякулации непосредствено след първия коитус, те се успокояват.

Решаващ фактор при лечението на импотентността е отстраняването на страха от очакването. Той може да изчезне само когато импотентният се откаже от намерението да извърши коитуса на всяка цена; тогава страхът от неуспеха става безсмислен. Това е по-лесно да се поиска, отколкото да се направи, тъй като импотентният мъж все пак вътрешно се надява на успех. Поради това в много случаи единствено правилната психологическа мярка е да се изостави напълно за известно време всякакъв опит за полово сношение. Партньорката трябва да бъде осведомена за това и да бъде помолена за разбиране, с което тя се съгласява по-лесно, отколкото мъжът мисли. За нея е по-добре да се откаже за известно време, отколкото неопределено дълго да се измъчва с разочароващи опити. По време на забраната, която обикновено трае няколко седмици, са позволени всички нежни контакти, включително и най-интимните. Изключение прави вкарването на члена във влагалището, защото за импотентния мъж това е най-критичният момент; върху него той концентрира всичките си страхове и опасения от евентуален неуспех. „Ще се втвърди ли членът ми достатъчно и ще стане ли твърд, за да мога да го вкарам и да извърша сношението?“ — непрекъснато си мисли той с плахо съмнение. Забраната веднага премахва тези мисли. Сношението вече не е изискване. „Нямам такова намерение, а и тя не го очаква“ — си казва вече той, когато вземе присърце предписанието. Освободен от бремето на задължението, по-рано или по-късно нагонът му ще се обади пак по-силно в течение на вече необвързващата размяна на нежности и телесни контакти. Ще се достигне дори до отчетлива ерекция, ако той не я очаква тайно. Вместо да наблюдава подозрително своя член, той отново ще се радва на жената, ще осъзнава телесните й прелести и ще почувствува неудържим импулс да наруши забраната — тъкмо защото не трябва и не бива. Рядко някоя жена ще бъде чак толкова педантична, че да се придържа и в този момент към стриктното предписание; в този миг то е изпълнило предназначението си и е станало излишно, защото на мъжа се е удало неочаквано да го престъпи чрез създадената съвместно с нея защита от разочарованието.

Колкото и парадоксално да изглежда, ерекцията може да бъде възстановена само когато човек не се опитва да я предизвика пряко. Лечението също не е уместно.

Най-успешен се оказа следният подход: една до две седмици взаимни нежности, които не бива да докосват половите органи на двамата и гърдите на жената. Още при това човек се научава да се наслаждава на усещанията от докосването и по правило се явява желанието за по-далеч отиващи контакти. В следващия, също толкова дълготраен период ласките и целувките могат да се разпространят по цялото тяло; при това мъжът и жената трябва да действуват активно и да получават пасивно. Най-често при това неволно се достига поне до мимолетна ерекция. Ако в този стадий единият или двамата почувствуват стремеж за сексуално разтоварване, партньорите могат взаимно да си помогнат чрез стимулиране с ръка. Те трябва да се научат да възприемат този вид полово сношение, а също така и да си казват по какъв начин той се осъществява най-успешно.

Не един мъж със смущения в потентността споделя, че вече е опитвал да задоволи жената посредством мануално или орално дразнение на клитора, но срещал отказ, мотивиран със забележката: „Или както трябва, или никак.“ Някои жени харесват от време на време задоволяването по този начин. С течение на времето обаче тези техники загубват еротичното си съдържание, ако се упражняват постоянно и само защото мъжът не е в състояние да се сношава полово по друг начин. Някой прекрасен ден при не една жена оргазъмът няма да може да се достигне по този начин или ще бъде предизвикан само рефлексно. Жените считат този начин за временна мярка; те чувствуват липсата на ерегиралия пенис, който считат не само като възбуждаща част на мъжкото тяло, но и като доказателство за сексуалноеротичната си привлекателност.

Следователно успехът зависи не на последно място от нагласата на жената спрямо сексуалността и спрямо мъжа си. Колкото повече тя го обича, толкова по-малко значение има начинът на половото общуване. Двойката сама би издала свидетелство за бедност на любовта и на еротичното си въображение, ако интимното щастие зависеше само от това, дали мъжът може да извършва акта „нормално“, или не. Колкото повече се мисли, че това е критерият за мъжественост, толкова по-застрашена е потентността. Не е необходимо жената да се отрече, но и не бива да настоява за начина, който й се струва единствено нормален, но в момента не може да бъде приложен. В противен случай пътят към него се прегражда. Както за мъжа би трябвало да се разбира от само себе си, че той трябва с търпение и отзивчивост да помогне на жената с аноргазмия да стане способна за изживяване вместо да я потиска още повече с недоволството си, така и жената трябва да счита за своя задача да преодолее затрудненията в потентността на мъжа си вместо да го упреква с думи или мимики като неудачник.

Човек би трябвало да се освободи от възгледа, че всяко полово сношение трябва да представлява влагалищно съединяване на гениталиите. Ограничаването на понятието върху онзи акт, който прави зачатието възможно, тика несигурния мъж направо към страха от неуспеха. Обратно, когато и двамата партньори признаят за равностойни форми на полова активност и другите пътища за взаимно възбуждане и удовлетворяване (напр. мануално или орално), тогава може да се избира измежду различните възможности и мъжът не е принуден да се ограничава с ерективната си потентност. Често пъти тя се появява само при променена психологическа обстановка.

Вижда се, че половите смущения могат да бъдат атакувани успешно най-често чрез лечение на двамата, за да се постигне по-добра взаимност и емоционална връзка. Тези форми на лечение все по-широко се прилагат и теоретично развиват, но не могат да се приложат, когато единият от партньорите се държи настрана.

Механизмите на появата и фиксацията на импотентността протичат при много мъже по подобен начин; затова е възможна групова терапия на импотентните мъже. Когато измъчваният от чувството за малоценност мъж види толкова другари по нещастие, между тях дори едри и яки, това го облекчава. Клумбис има обичай да започва груповото събеседване със стихотворението на Гьоте „Дневникът“, в което поетът от първо лице разказва как се провалил с някаква келнерка и приписва това на любовта към жена си. Да чуят, че дори Гьоте веднаж е бил импотентен, за мнозина вече е успокояващо и лекуващо.

СЪВЕТИ КЪМ МЪЖА СЪС СМУТЕНА ПОТЕНТНОСТ И КЪМ ЖЕНА МУ

Винаги е рисковано да се дават рецепти и общи препоръки за половия живот, без да се познава личността и двойката. Което е полезно за едного, при друг може да няма ефект. В предишните глави вече беше казано немалко, поради което се ограничаваме с няколко съвета, които спокойно могат да бъдат дадени всекиму. Един съвет обаче не бива да се дава никога, макар все още да се чува от „колеги“ и за съжаление понякога и от лекари: „Опитайте веднъж с някоя друга жена!“

Този съвет трябва да се отхвърли не само от морални съображения. Изпълнението му в много от случаите не само не прави мъжа потентен, но го разочарова още по-дълбоко. В консултацията почти по правило някои мъже признават, че по препоръка, от любопитство или защото са се надявали, че ще настъпи подобрение, са опитали вече с тази или онази жена, обаче така ужасно са се изложили, че получили по-силен удар, отколкото със собствената си жена, която поне познава слабостите им. Неуспехът може да бъде предсказан: пред чуждата жена, принизена на всичко отгоре до експериментален обект, изпитанието е още по-сериозно, а страхът от провала — още по-мощен и не може да бъде приглушен от очарованието на новото. Много мъже са, импотентни в началото на всяка връзка, защото не са сигурни дали ще задоволят жената, дали ще издържат на сравнението с предшественика си и т.н.; те стават по-смели едва тогава, когато са добили самоувереност, когато са сигурни в непоклатимата любов на жената и когато жената се отнесе към тях психологически правилно. Затова следващите съвети са по-важни за жената на импотентния, отколкото за него. Да припомним още веднъж нашия принцип, че сексуално по-стабилният партньор трябва да прави половото сношение за несигурния колкото се може по-отговарящо на желанията му — дотогава, докато трае смущението. Не бива да се възразява, че подобна активност не е присъща на жената, че тя иска да бъде завладяна, а не да оказва помощ. Разбира се, че тя би искала да чувствува у него огъня му, без да й се налага да го разпалва с мъка всеки път. В същност на нея не й се налага да прави кой знае колко много. Само отстраняването на това, което го потиска, е вече предостатъчно. Ако освен това жената се погрижи и за онова, което му харесва, ще му помогне вече много. Ако отблъсква всичко, тогава самата тя е със задръжки, полово равнодушна или прекалено срамежлива и се нуждае от лечение, или пък любовта й не е силна, тя няма търпение и смята всичко за безсмислено. Това и за двамата е по-лошо. Нормално чувствителната, любеща жена прави с радост всичко за постигането на интимната близост. Тя не счита, че това е под женското й достойнство и затова не отрича мъжествеността му. Тя вижда смущението в ядрото на неговия характер и схваща липсващата потентност като негов симптом.

Тук ще дадем съвети, които ще послужат не само за лечение, но и за профилактика на смущенията в потентността. Те ще послужат и на хармоничната двойка, ако тя все още не се държи в съответствие със своите пориви.

1. Външните условия (помещения, легла) трябва да отговарят на потребностите на мъжа. Това жената може да уреди незабелязано, когато е разбрала неговите желания. Лабилният мъж става несигурен, когато условията са неблагоприятни, неудобното легло го принуждава да извърши сношението в неблагоприятна за него (но не непременно и за нея) поза. Тя води до мускулно пренапрежение, което отклонява вниманието, намалява удоволствието и отслабва ерекцията. Често пъти една възглавница (или отстраняването й) е добре дошла — зависи от анатомическите съотношения.

2. Трябва да се подбират такива варианти и позиции на коитуса, които най-силно възбуждат мъжа, доставят му най-голям приток от дразнения и улесняват вкарването на члена.

3. Жената се възбужда на много места по тялото, в същност — навсякъде. Мъжът се възбужда в най-висока степен с члена си. Той се възбужда необикновено силно, когато жената докосва или хваща члена му. Мъжете се различават: едни усещат особено силно на залавното място на препуциума към главичката, други — по самата главичка, трети — по корена или при хващаме на целия пенис. Не съществува мъж, който да не харесва такива докосвания (не и когато се страхува, че жена му ще открие омекването; това може да му бъде много неприятно, да доведе до още по-голямо омекване и да го накара да се отдръпне засрамен). Той би трябвало да знае, че даже и омекналият член е приятен на гальовната женска ръка. Много жени най-често поради предвзето възпитание, смятат за абсолютно недопустимо да докосват с ръка половия член дори при коитуса. Това разочарова някои мъже и може да ги отведе в ръцете на по-опитни жени или да намали потентността им. Жените, които познават този източник, доставят на мъжа (и в края на краищата — и на себе си) удоволствие от реакцията му. Обикновено тази любовна игра възбужда толкова по-силно мъжа, колкото повече той чувствува, че жената върши това по свой собствен почин, а не само заради него.

4. Най-сетне тя може, за да го облекчи в началото на акта, да му помогне при вкарването на члена. В много бракове това е от само себе си разбиращ се обичай. За мъжа с непостоянна ерекция това може да стане условие за неговата потентност. Преди всичко се увеличава вероятността да настъпи ерекция поради интензивното дразнене на члена от женската ръка. (Някои мъже реагират още по-силно на оралните контакти.) На второ място мъжът се освобождава от задачата сам да намери входа на влагалището и да проникне там (най-критичната точка) и по този начин се избавя от опасността от несполука. Трето, при проникване с помощта на жената не е необходима пълна ерекция, особено ако влагалищният вход е отворен и хлъзгав. Незабавно сполучилото благодарение на тази помощ вкарване на члена се превръща в малък, радостен успех и стимулира ерекцията.

Позата на жената трябва да благоприятствува доброто обхващане на пениса от влагалището така, че мъжът непрекъснато да получава достатъчен приток на дразнения, а същевременно да предпази от изплъзване на пениса по време на фрикциите или, от относително омекване — дори ако на първо време тази поза й доставя по-малко удоволствие.

5. Предпазните средства (презерватив) или само мисълта, че коитусът ще трябва да се прекъсне в момента на най-силното желание, могат да ликвидират ерекцията на мъжа със слаба потентност. По тази причина са по-полезни противозачатъчните средства, които жената прилага сама (съблюдаване на дните, в които зачеването е невъзможно, вътрематочна спирала и преди всичко — противозачатъчните таблетки). Познаваме мъже, при които смущенията в потенцията изчезнаха веднага след предписване на тези таблетки на жените им.

6. Мъжът трябва да отклони вниманието си от смущенията в потентността и да го насочи към партньорката си. Той трябва да се освободи от заблуждаващата мъжка мисловна схема, според която жената била предназначена само за коитус. Ако той гледа на нея като на любима и любеща жена, а не само като на същество с полов нагон, ще открие у нея много красиви неща, които преди това като че ли наочници са му пречили да види. Той не бива да смята нежностите, за които не му е необходим ерегирал пенис, само за възпламенители за половия акт. Той трябва да ги цени сами по себе си като еротични изживявания, както жената винаги прави: той най-сетне трябва да се научи колко е хубаво да лежиш в прегръдка, да чувствуваш тялото си до нейното, да се наслаждаваш телесно и душевно на нежността й. Тогава ерекцията ще настъпи сама най-често в моменти, когато той, изпълнен с чувственост, е толкова зает с жената, че не разчита на ерекция. Ако това не се случи, тогава все пак любовната среща е била хубава и може би по-съдържателна от осъществения с мъка коитус.

7. Денът и часът на половия акт не бива предварително да се определят. Не бива да го изисква някаква преднамерено предизвикана ситуация. При слаба потентност моментът на половия акт не бива да зависи предимно от настроението на жената, освен ако това не възбужда мъжа. Актът по-скоро трябва да бъде извършен, когато мъжът има достатъчно силно желание и вследствие на това — задоволителна ерекция, т.е. тогава, когато по всяка вероятност ще му бъде спестен евентуалният неуспех и следващото го обезсърчаване. Поради това най-подходящият момент се открива едва непосредствено преди извършването на акта. Не винаги желанието на мъжа за близост нараства автоматично с приближаването на времето за сън. Влизането в спалнята предизвиква у несигурния мъж по асоциативен път тъкмо страх от задължението да извърши коитус въпреки желанието си. Понякога само нежно подадената от жената ръка, докато седят пред телевизора, вече разпалва у него желанието и предизвиква ерекция; защо кушетката или килимът да не послужат веднага за любовно ложе? Всяко предварително запланувано намерение на коитус вече съдържа условия, поради които осъществяването му може да се провали. Тук пак проличава количествената ориентация на трудовия човек. Той мисли, че трябва да изпълни определена „норма“ полови сношения независимо от това, каво му е на душата, вместо да следва ритъма на любовните пориви. Този ритъм се отличава със значително разсейване за отделните брачни двойки, както се вижда от фиг. 18.

8. Повечето жени предпочитат продължителни ласки, преди да дойдат в подходящо настроение за съвокупланието. Мъжете най-често се стремят по-бързо към последното. Те би трябвало да се научат от жените си колко хубави и пълни със сладостно изживяване са подготовката и взаимната нагласа един към друг. Обаче жената трябва временно да бъде снизходителна в това отношение към мъжа с лабилна потентност. Продължителната любовна игра след пълно събличане може да пропъди желанието му, защото той свиква с голото й тяло и то го възбужда вече по-слабо. Но първите контакти и първите погледи към него могат да възбуждат по-силно. В тези случаи се препоръчва да се държат в резерв до самия полов контакт още някои възможности за повишаване на възбудата, напр. свалянето на бельото.

9. Жената трябва да се научи да се държи умно в любовната игра, която трябва да помогне на мъжа й. Тя трябва да го познава добре, мълком да го наблюдава и деликатно да го попита от какво нарастват най-много желанието и ерекцията му. Тя трябва да знае как да използува прелестите си, как да се облича и съблича; не е необходимо тя винаги да носи „приказно бельо“ по повелята на последната мода; но не бива и да се забравя, че народът нарича не без основание трезвото и практично бельо „убиец на любовта“. Когато жената още в началото на любовното ухажване покаже всичките си „козове“, тя отнема на мъжкото сексуално въображение и на желанието за открития възможността да се проявят. За много мъже полуоблечената жена е по-силен възбудител, отколкото напълно разсъблечената. Но индивидуалните желания и в това отношение са различни и променливи. Липсва каквото и да е било основание в тази ситуация да не бъде използувано женското очарование. Кога то би могло да бъде по-полезно? Защо тя да не устрои любовната среща малко преднамерено, ако не може да се осланя само на чувствата си? Тя спокойно може да прояви малко кокетство спрямо мъжа си. Иначе защо и е даден женския талант да съблазнява? — С това идваме до последната точка.

10. Колкото по-разбиращо и по-окуражаващо съдействува жената, толкова по-лесно и по-бързо ще бъде отстранено смущението. Тя трябва да премахне у мъжа страха, че той може да претърпи неуспех или че неуспехът му ще намали любовта и. Тя не трябва никога да покаже, че очаква нещо от него, когато той не е в състояние да го стори. Нито думите, нито жестовете й не трябва да го накарат да предположи, че тя няма търпение и че вече не го счита за пълноценен мъж. Той разгадава мислите и чувствата й от всяко нейно движение, от всяка нейна мимика и вижда през увеличително стъкло и най-малкото й недоволство.

Тя трябва да направи всичко, на което е способна, за да държи настрана от него потискащите фактори и не бива да се скъпи на стимулиращи действия.

Много жени упрекват мъжете си, когато не могат да осъществят акта, в липса на любов. С малки изключения това е също толкова несправедливо, колкото подобният упрек към фригидните жени и може само да утежни положението.

Не лишава ли спазването на всички изброени указания любовния акт от неговата естественост? Не се ли задушава напълно здравото, силно желание от многото хитроумни изобретения, от възбуждащите изтънчености? — Това може да се избегне. Разбира се, мъжът не трябва да добие впечатлението, че всичко е организирано и устроено за него, като че ли леглото нарочно е приготвено (макар че понякога такова осъзнато доказателство за любов може да подействува лечебно). Той може да се почувствува задължен да не я разочарова пак и ето че отново ситуацията става рискована. Жената трябва добре да го познава, точно да знае слабостите и силните му страни, навиците и желанията му и да ги взема под внимание. Тогава тя, любещата жена, ще знае без много планове и разсъждения какво трябва да направи в момента и какво не. Посочените и всички други средства, които всеки сам може да открие, съвсем не трябва да бъдат трайни привички. На двойката е предоставено да запази онези, които са обогатили интимното общуване.

Малоценна ли е от еротична гледна точка любовната игра, която се съобразява с особеностите на партньора? — Напротив. Тя обогатява и се превръща в лично преживяване, за което само двамата знаят. Унижава ли се жената, която помага на потентността на мъжа си? — Докато го обича и е убедена в неговата любов, тя е толкова далеч от тази мисъл, колкото и той, когато в обратния случай помага на жена си да получи полово задоволяване при несигурен оргазъм. Безусловната взаимност в критичните жизнени положения е важно доказателство за истинска любов. Защо това да не бъде валидно и за половия живот? Тъкмо по този начин той получава особено дълбок човешки облик. Такива подводни скали често пъти допринасят много повече за здрава партньорска връзка, отколкото винаги и изцяло безоблачният брачен живот. Сближаването е по-силно, опознаването — по-дълбоко, расте увереността в зависимостта един от друг и благодарност към другия; точно този човек се заобиква още повече — не въпреки слабостите и затрудненията, а в много случаи тъкмо заради тях и заради търпението и съчувствието при преодоляването им с взаимни усилия.

От практиката ни на консултанти са ни известни редица двойки, които живеят щастливо, но чийто брак все повече и повече става платонически поради импотентността на мъжа, докато един ден духовната връзка не може повече да споява общността. Известно време нещата вървят добре. Понякога дори мъжът и жената са по-ласкави един към друг, ала съзнателно избягват по-тесния допир, за да не подклаждат копнежа, зад който върви разочарованието. Постепенно обаче тялото на единия оставя другия равнодушен, става индиферентно. Въпреки това човек си внушава, че е щастлив, макар че понякога тайно си поплаква. Ако жената срещне друг мъж, който й допада, това нерядко води до открито скъсване на брачните отношения или до скрита извънбрачна връзка. Винаги смайва обстоятелството, че двамата не са намерили смелост да се доверят изцяло един на друг още в началото на появилите се затруднения, докато грижливо прикриваната дълги години боязън е преградила непреодолимо пътя, който би могъл отново да ги сближи. Кой може по-добре и е по-призван от жената да помогне на мъжа (а с това — и на себе си) да излезе от неприятното положение с помощта на брачния консултант? Ако тя не го стори, ако счита, че това е под нейното достойнство, положението ще се влоши и наистина може да се стигне до равнодушие и презрение и до раздяла.

Любовта наистина не е универсално лечебно средство при психично обусловените полови смущения. Тя не е в състояние да отстрани нито аноргазмията у жената, нито импотентността у мъжа. Проблемите не могат да бъдат решени толкова просто. Но сливането в едно с дълбока любов може да повдигне човешкото общуване на ниво, на което не могат да съществуват проблеми с потентността. Осъзнаването на нерушимата взаимност тук не оставя никакво място за онези мисли на примирение и затруднения при телесната любов, които карат мъжа да се съмнява в мъжествеността си и в безграничната любов към жена си.

ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ

Стигнахме до втората критична точка на сексуалната реакция на мъжа. Ерекцията създава грижи, когато не настъпи, а еякулацията — когато дойде по-рано, отколкото трябва.

Преждевременната еякулация причинява неприятности по-често, отколкото недостатъчната ерекция. Тя може да има различна тяжест: изхвърлянето може да стане още когато мъжът едва е докоснал тялото на жената; при нежната любовна игра; при допира на члена до срамните устни („ante portas“)40. До сношение не се стига изобщо, когато желанието на мъжа не се появи отново след прибързаната еякулация. На други мъже се удава да проникнат във влагалището, но еякулацията настъпва неудържимо само след няколко движения. В двата случая мъжът и жената са разочаровани, защото нищо не са получили един от друг — той се чувствува неспособен, а тя е далеч от оргазъма. Ако тя е по-студена натура, която нито желае половото сношение, нито очаква задоволяване, това състояние може да понася с години. То може обаче рано или късно да доведе до криза, а с течение на времето — и до намаляване на потентността и на либидото.

Сълзите бяха на очите на един 50-годишен ръководител на предприятие, когато по време на приемния час бе седнал срещу мен. Той иначе не бил толкова мекушав в професията си, но вторият му брак бил пред крах и затова нервите му изневерили. Първата му жена му изневерила в собственото му жилище и накрая го напуснала. По време на бракоразводния процес той по принуда поел цялата вина върху себе си, защото тя го заплашила, че ще разкрие половата му слабост и по този начин ще го изложи в селището. Преди дванадесет години се оженил повторно за значително по-млада от него жена, която реагирала много отзивчиво и ценяла духовната общност повече от телесната. Еякулацията настъпвала още щом притеглял към себе си полу- или напълно съблечената си жена. Много рядко му се удавало да вкара члена, след което веднага настъпвала еякулацията.

Досега жена му не се оплаквала, дори го успокоявала, когато той се отчайвал от това. Наскоро обаче тя проронила: „Ако положението не се измени, не гарантирам за нищо.“ Това била причината, за да потърси съвет. (Той е трябвало да стори това още преди години, тъй като можехме да му помогнем както на повечето мъже в подобно състояние.)

Някои жени изобщо не откликват на коитуса, „защото е само мигновено нещо и аз не получавам нищо от него“ — се оплакваше една жена. По такъв начин всяка нежност на мъжа може да загуби възбуждащото си въздействие и в зависимост от обстоятелствата да не се възстанови даже и тогава, когато той е в състояние да удължи коитуса. Други жени обвиняват мъжа, че го интересува само собственото му задоволяване, че не полага никакви усилия и че те се чувствували използувани за сексуален обект. Обективно този упрек е несправедлив, защото преждевременната еякулация настъпва против волята и желанието.

Много мъже търсят изход от това положение за себе си и за жена си, като (подобно на мъжете с недостатъчна ерекция) вършат с ръка или с уста онова, което не им се е удало с члена. Жените с клиторна реакция са по-способни и по-склонни да постигнат по този начин пълно задоволяване. При много от тях обаче след изпразването на мъжа интересът към по-нататъшния контакт угасва; те мислят, че той ги е милвал само за да предизвика полова реакция, а не защото това му се е харесвало. Колкото прелюдията е по-интензивна, толкова по-бързо настъпва изпразването. С течение на времето на жената започва да й липсва по-дългото съвокупление и двамата имат усещането, че актът е незавършен — дори когато оргазъмът бъде достигнат по някакъв начин.

Тридесетгодишен служител имал първото си полово сношение с жена си (негова връстница, за която и той също бил първият партньор), когато били на 26 години. Получавал еякулация още след 6 до 8 фрикции и изваждал кратко време преди това члена си, за да не забременее жена му. С презерватив сношението изобщо не му се удавало. Чрез галене на клитора на жена си с ръка след 3–4 минути тя също достигала връхната точка. Жената свикнала с това и нищо не и липсвало. В приемния час тя обясни, че нямала понятие от половите работи и едва сега чула от някаква колежка, че другите мъже били по-издръжливи при полово сношение. Долавяла само смътно, че брачният им полов живот не е съвършен и сега вече този начин не я задоволявал, но не считала това за толкова съществено както мъжа си.

Бързата еякулация е особено потискаща, когато е съчетана със слабост на ерекцията. Това се случва често. Докато в нормалния случай спермата се изхвърля с три-четири тласъка, в този случай тя често пъти просто изтича. Тогава половото сношение е съвсем невъзможно. Причините за това са по-комплексни, лечението — по-трудно и по-дълготрайно, защото и двете функции са слаби и никоя не поддържа и не компенсира другата, макар и временно.

Съвсем необоснована е загрижеността на някои мъже, които се оплакват възбудено от „тежка импотентност“ и запитани за причината, отговарят, че не могли да изтраят по-дълго от 5–10 минути. Наистина е трудно и едва ли е целесъобразно да се поставя някаква норма, в рамките на която времетраенето на коитуса да се счита за нормално. Още по-трудно е точно да се установи дълготрайността на коитуса (която между другото е променлива). В горните случаи обаче задоволяването при любовния акт очевидно е осуетявано в по-малка степен от бързото изпразване на мъжа, отколкото от забавената реакция на жената.

МЪЖЪТ ЛИ РЕАГИРА МНОГО БЪРЗО ИЛИ ЖЕНАТА — МНОГО БАВНО?

Въпросът показва относителността на преждевременната еякулация. Ако не настъпва извънредно бързо и ако не протича без удовлетворение на мъжа, тя става проблем само ако предшествува оргазъма на жената.

От таблица 9 се вижда, че 63% от анкетираните жени са били на мнение, че мъжът достига по-бързо до оргазъм. Мъжете също така преценяват неблагоприятно способността си: 64% от тях са посочили, че партньорката им достига по-бавно и само 10%, че те достигат по-бавно до оргазъм. За мъжа проблемът е: Как мога да забавя еякулацията? За жената: Как да достигна по-бързо до оргазъм? Онези мъже, които от самолюбие се борят за оргазъма на жената, издигат на много по-висок пиедестал проблема, отколкото го правят някои жени, чието ощастливяване те често пъти осуетяват тъкмо с прекомерно осъзнатата, понякога несръчна тактика на забавянето.

Никой мъж не се оплаква, че жената реагира с оргазъм много бързо. Съществуват жени, които за секунда стигат кулминационната точка, а при по-дълго сношение — дори два или няколко пъти. Това бива възхвалявано, срещу него няма възражения от страна на мъжа, защото сношението може да продължи, докато и той стигне до оргазъм. Много рядко нему е потребно толкова дълго време, че на нея да й омръзне (ако, разбира се, тя по начало не намира коитуса неинтересен). Неговото изпразване, напротив, принуждава партньорката да завърши акта; изключение правят много малко млади мъже, които са в състояние да продължат без почивка. Така жената не достига до оргазъм. Изключение правят случаите, когато тя се остави да бъде задоволена по друг начин.

Бързите реакции никъде в животинския свят не се считат за малоценни или болестни; такива са по-скоро бавните, проточените, закъснелите. Според Форд и Бийч мъжките на много от бозайниците еякулират много бързо (шимпанзетата — за 10–20 сек., лъвовете и котараците — за 5–10 сек., слоновете — за 30 сек. след началото на съвокуплението).

Нямаме намерение да извиняваме затрудненията на мъжа, като посочваме за пример поведението на маймуните и на другите животни. Сексуалността на човека не може да бъде сравнявана с половия нагон у животните. Обаче тя съдържа физиологични съставки, които показват — както показва и биологията на зачатието — очевидни прилики с начина на реагиране у някои висши бозайници. Дикинсън е анкетирал 362 брачни двойки относно времетраенето на коитуса; 40% от тях са посочили времетраене под 5 минути, 26% — над 15 минути. Нашата анкета на 1500 мъже и жени показа подобни резултати (фиг. 23).

Това са субективни преценки на времетраенето. Реални данни за него изобщо не могат да се получат чрез анкета. Наблюдава се обаче следната закономерност: след обстойна индивидуална беседа по-голяма част от анкетираните намалиха на по-малко от половината първоначално посочената от тях средна продължителност на коитуса, след като я сравниха с броя на фрикциите (от 30 до 100 в минута) или с други процеси, например просвирването на една песен — около 2 минути. Според Кинси оргазъмът настъпва при три четвърти от мъжете две минути след започване на половото сношение, а според съобщенията на американски лекари всеки девети американец еякулира веднага след започване на сношението и всеки шести американец не може да забави оргазъма повече от две минути.

За повечето мъже настъпващата еякулация скоро след започване на сношението е също така, ако не и по-сладостна, от нарочно забавената. Те са недоволни само от това, че жената не достига до оргазъм едновременно с тях. Ако тя би могла това, всичко щеше да е наред.

Може ли диагнозата „преждевременна еякулация“ да зависи от това, колко бързо реагира жената и да бъде поставяна само защото жената не може да бъде задоволена по-бързо? Правилно ли е да се залепи на мъжа етикета на болестта, защото партньорката му много бавно, колебливо или изобщо не достига до оргазъм, докато при него процесите протичат съвсем нормално и биха били напълно достатъчни на някоя друга, по-бързо откликваща жена? Вярно е, че като любящ съпруг той трябва да положи усилия за ощастливяването на жена си.

Но, ако това не му се удаде, би било наистина несправедливо да бъде обременен с упрека за полово смущение, от каквото в същност страда тя. Защото, както видяхме в глава 5, повечето полово здрави жени при благоприятните условия на продължителната подготовка чрез нежности, средно взето, могат да реагират с оргазъм също толкова бързо, колкото и мъжът.

Както бе вече споменато, за сексуалността трудно могат да бъдат създадени норми за продължителност. Но според възгледите на повечето специалисти, ако даден мъж може да извършва фрикции в продължение на около една минута, преди да настъпи оргазъмът, той не страда от преждевременна еякулация. Васильченко и др. свалят границата на 25 фрикции. Гебхард е доказал, че половите сношения с продължителност по-малка от една минута, са твърде кратки за повечето жени, за да достигат редовно до оргазъм. Но ако тази минимална продължителност бъде надхвърлена, броят на оргазмите се увеличава незначително — даже когато сношението продължи пет, десет или повече минути.

Обикновено мъжът стига до оргазъм за толкова по-кратко време, колкото по-бързо следват фрикциите една след друга. Това се отнася и за жената.

Трябва още един път да се подчертае: значителното удължаване на половия акт рядко е решаващият фактор за задоволяването на жената.

ПРИЧИНИ ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА ЕЯКУЛАЦИЯ

В специалната литература преждевременната еякулация обикновено се разглежда като една от формите на импотентността, но й се отделя много по-малко внимание, отколкото на смущенията в ерекцията, макар последните да са много по-малко разпространени. Двете форми охотно се обясняват с еднаква причина и преждевременната еякулация се счита за симптом на невроза. Някои психоаналитици (Абрахам, Бергелер, Райх и др.) твърдят, че на либидото на мъже с ускорена еякулация липсвала смела мъжка активност и типично мъжки полови функции: ерекция, имисия41, фрикция. При тях сластните усещания били съсредоточени в задната част на пикочопровода вместо в главичката. По характер тези мъже били отпуснати и пасивни или нервни и винаги припрени. При по-тежки случаи липсвала каквато и да била потребност за вкарване на члена във влагалището; еротичните фантазии се ограничавали само до любовната игра — да се притискат до жената, да я докосват или да бъдат докосвани от нея. При това съвсем не се стигало до ерекция.

Тези наблюдения понякога се потвърждават в брачната консултация. Но обясненията, които предлага за тях психоаналитичната сексуална теория, имат съмнителна научна стойност: мъжът с преждевременна еякулация бил заседнал в развитието на либидото си на „пикочопроводно стъпало“ или отново се бил върнал на него; той усещал еякулацията като отделителен процес, като уриниране и я използувал, за да отреагира потиснатата агресия (искал несъзнателно да напикае жената и да я изцапа). Вместо да се откаже напълно от отъждествяваната с урина или с мляко сперма, той я отдавал по дразнещоагресивен начин (т.е. в момент, когато жената не изпитва нищо от това). Тази карикатура на отдаването представлявала „късно отмъщение“ за орални разочарования по време на кърменето. Франкл тълкува преждевременната еякулация като израз на недостатъчен стремеж към нежност и невротично намалена потребност за отдаване. Някои от тези мъже били ориентирани в съответствие със състоянието си, търсели само сексуално разтоварване, не можели да кажат „да“ на другия или завързвали сексуални връзки без оглед на личността.

Нашият опит показва, че в много малко случаи се касае действително за невроза. По-скоро върху преждевременно настъпващата еякулация на мъжа се наслагва погрешно поведение, което вече вторично се разраства в сексуална невроза и може да ускори изтичането на спермата още повече.

Резултатът от бързото изпразване — незадоволяването на партньорката — може да съответствува на последиците от смущенията в ерекцията. Двете смущения могат да се появят и едновременно, но причините им, както и техните психически и физиологически механизми значително се различават и изискват различно лечение. Дори по чисто анатомически съображения липсата на ерекция и преждевременната еякулация не бива да бъдат обединявани. Центърът на ерекцията и центърът на еякулацията се намират на различни места в гръбначния мозък. Ерекцията се предизвиква предимно от парасимпатиковата, а еякулацията — от симпатиковата част на вегетативната нервна система. Тези мъже, безпомощни поради относително бързата си еякулация, най-често не показват телесни признаци на заболяване, нито психически странности. Те еякулират доста бързо — винаги или през много дълги периоди от живота си, също и при различни жени. Свързаната със съдовата моторика ерекция обаче е много лабилна, колеблива и зависима от променящите се психически въздействия. За щастие с напредването на възрастта, с отслабването на сексуалните пориви способността да се забавя еякулацията расте. Затова пък по-младите, по-възбудими и поради това бързо еякулиращи мъже могат да повторят сношението веднага или след късо време. Те идват да търсят помощ едва когато след някой кратък акт са се изразходили, или когато са се свързали с друга, по-бавно реагираща жена, или когато вследствие неудовлетвореността от собствената полова мощ към преждевременната еякулация се присъедини и слабост на ерекцията.

От какво зависи кога ще настъпи еякулацията? В този процес участвуват четири главни фактори, които взаимно се обуславят:

1. От индивидуалната нервна възбудимост. Тя определя прага на дразнението, при чието прекрачване сексуалните стимули привеждат в ход еякулацията. Колкото по-нисък е този праг, толкова по-малобройни и по-краткотрайни са дразненията, необходими, за да се предизвика изпразването. Измежду пациентите с преждевременна еякулация се срещат мнозина нервно превъзбудени или вегетативно лабилни мъже, чиито ръце лесно се изпотяват; при всяко психическо натоварване и при всяка нова ситуация те се обливат в пот, стават неспокойни и се вълнуват. Успоредно с предразположението към неврастения едностранчивата умствена дейност и нервното пренапрежение изострят тези нежелателни реакции. Установено е, че преждевременната еякулация е по-честа сред умствените работници в Англия (Стопс) и сред менажерите (Хесе). Когато се бои от преждевременна еякулация, когато очаква с вътрешна тревога оргазъма на жената и така стига до нервна свръхвъзбуда, мъжът неволно сам си докарва бързото изпразване. Известно е, че някои чувствителни младежи получават спонтанна еякулация по време на класна работа, когато не им стига време и се страхуват, че няма да я завършат навреме.

2. От моментното ниво на възбудата. То може още преди сношението да доведе мъжа непосредствено до прага на еякулацията; при най-малките контакти с жената (които иначе му правят малко впечатление), той вече бива прекрачен. Има мъже, които мислят, че при такова състояние непосредствено усещат напиращата навън сперма. Сексуално активните мъже, свикнали на редовен полов живот, стигат до такова състояние при продължително въздържание. То може да отзвучи по време на отвличащи вниманието на мъжа занятия, но може и да се натрапва на съзнанието му, докато не настъпи облекчение. Силната възбуда кара мъжа трескаво да желае жената и прави свърхпрагови всичките й прелести; тогава сношението се извършва със силно желание и на мъжа не се удава да задържи еякулацията. Щом това не е постоянно състояние, не може да се каже, че мъжът е прекалено сексуален. Неукротимият полов глад на любимия действува възбуждащо върху не съвсем фригидната жена и скъсява пътя й до оргазъма. В това състояние, наричано „сексуално бедствие“, мъже с нестабилен морал рискуват да станат безкритични при избора на партньорка, да изневеряват, да търсят само полово удовлетворение без любов.

3. От психически въздействия. Между тях и моментното ниво на сексуалните потребности съществува взаимодействие. Дразненето разпалва желанието, а желанието форсира търсенето на дразнения (фантазии, снимки, съзерцание на някоя привлекателна жена, представи за желани контакти или за коитус с мечтаната партньорка, думите й, поведението й, вида на тялото й и реалните полови контакти). Тези психически стимули довеждат мъжа несравнимо по-бързо до еякулация, отколкото жената до оргазъм, и то толкова по-ефективно, колкото повече представата или реалната партньорка съответствува на идеала му.

4. От усещанията при контакт. Докосването, прегръдката, милването на тялото на партньорката доставя чувствени усещания, които обикновено предизвикват само ерекция и желание за полово сношение. Някои мъже с преждевременна еякулация се изпразват още при тези ласки, които за жената са само подготовка.

Антипод на бързото изпразване е липсата на еякулация — едно много по-рядко явление, оплакванията от което напоследък зачестяват. Такива мъже могат да продължат коитуса почти неограничено дълго и понякога да доведат жената до оргазъм няколко пъти. Въпреки това коитусът за тях е мъчение, защото самите те не се разтоварват. Това потиска и жената и те избягват сношението.

В много такива случаи мъжът (съзнателно или не) отрича жена си най-малко като полов партньор. Тялото й не съответствува на представите му или той психически не я възприема; поради това му липсва готовност за пълно отдаване. Някои от тези мъже твърдят, че с жена, съответствуваща на идеала им, стигат до пълен оргазъм. С това те търсят морално оправдание пред жените си, за да се разделят с тях. Липсата на еякулация може да бъде обяснена по този начин. Истинската привързаност към партньорката е предпоставка за лечението.

Когато мъжът не може да еякулира във влагалището, опитът на жената да му помогне с ръка може да успее. Когато това се удаде няколко пъти, трябва да се опита след ръчна стимулация на пениса да се постигне еякулация във влагалището. Тогава моментът на вкарването постепенно може да се измества все по-напред.

Покрай другите психически причини (страх от забременяване или от изненадване, невротично поведение) смущението може да има органична причина — особено ако еякулацията липсва винаги, включително с други партньори или при мастурбация. Често пъти продължителната употреба на медикаменти с потискащо действие върху нервните процеси или за лечение на високото кръвно налягане играят някаква роля.

СЪВЕТИ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ПОЛОВИЯ АКТ

Каквито и да са причините за преждевременната еякулация, все едно дали се счита за нормална или болестна, дали се движи в умерени граници, или стига до крайност, дали настъпва в началото или кратко време след започването на половото сношение, тя влияе неблагоприятно върху половия живот и затруднява приспособяването. Тя насажда и у жената, която не може да се нагоди към преждевременното й настъпване, и у мъжа, който не може волево да я забави, чувство за малоценност, прави и двамата нервни. Жената става недоволна, сприхава или безразлична, мъжът — унил и несигурен. Любовният акт остава недовършен. Липсва му нежното, омиротворяващо отпускане, което следва бурната прегръдка и оставя благодарната двойка да почива заедно. Добрият брак не страда, ако от време на време любовният акт протича набързо или несъвършено. Продължителните смущения обаче вредят сериозно. Това неприятно положение трябва да се промени. По-тежките и усложнени случаи трябва да бъдат лекувани от лекар. Но и там, където половият живот е сносен, препоръките на специалиста ще бъдат от полза. Следващите съвети, ако бъдат приложени разумно, няма да навредят никому, но могат да помогнат в достатъчна степен на мнозина. Във всеки случай на практика те се оказаха полезни.

Нека подчертаем още веднъж: всяка двойка има своите привички, всяка жена и всеки мъж — своите особености в половия живот.

Още Овидий в поемата си „Изкуството на любовта“ е дал този съвет. Очевидно общовалидни „рецепти“ не съществуват; възможни са само насочващи съвети, които трябва да бъдат приспособени към интимния живот на всяка двойка.

Както всеки сексуален проблем преждевременната еякулация потиска и двете страни; мъжът и жената страдат и трябва да решат проблема с общи усилия. Никъде това не е така ясно, както тук. Тя реагира много бавно, той — много бързо. Следователно те трябва да опитат да се доближат един към друг, да се срещнат по средата на пътя. В предната глава бе показано как може да се ускори оргазъмът на жената. Какви съвети трябва да бъдат дадени на мъжа с преждевременна еякулация?

1. Преди всичко той трябва да провери дали не трябва да промени начина си на живот. Не спада ли той към онзи тип нервни хора, които постоянно се ядосват, тичат насам-натам като подгонени, шетат нагоре-надолу и се суетят? Не прахосва ли енергията си напразно в прилежни, но безпорядъчни усилия? Не е ли положеният труд несъразмерно по-голям от получения ефект? Ако това е така, той най-напред би трябвало да започне разумен живот, да се научи да се разтоварва, да въведе разумен ред във всекидневието си. Който действително е преуморен и нервно претоварен — това не винаги са онези, които си го мислят, — трябва или да почака, или да си вземе отпуска по-скоро. Понякога тя върши чудеса. Начинът на хранене също има нужда от решаващ обрат: насочването към здравословна храна, умерена по количество и с малко подправки. Физическите упражнения снижават сексуалната свръхвъзбудимост. Сексуалността трябва да намери място в един пълноценен, ощастливяващ живот. Тези препоръки обаче са много общи; тяхното изпълнение, макар винаги да е полезно, рядко е достатъчно за отстраняване преждевременната еякулация. Поради това са уместни няколко специални съвети.

2. Колкото по-редки са половите сношения, толкова по-бързо настъпва еякулацията. Това е почти закон или най-малкото — правило, тъй като се срещат и изключения. От сто анкетирани мъже деветдесет го потвърдиха. Очевидно колкото по-дълго време се въздържа, толкова по-лесно и по-силно мъжът се възбужда и толкова по-трудно му е да се овладее. Телесната близост на жената го възбужда особено интензивно. Самата прегръдка вече довежда до усещането на надигащия се оргазъм, който при тези условия често пъти настъпва неотвратимо още в началото на половото сношение. Ако мъжът се опита да удължи любовната игра, той трябва да знае, че ще реагира по-бързо. Логично, естествено и най-успешно средство в този случай е по-честото сношение. Само то в много случаи води до излекуване. Немалко мъже, които имат нужда от това средство, вършат тъкмо обратното: те ограничават честотата на сношенията си, защото погрешно мислят, че трябва да се щадят или защото не желаят да вдъхнат на жената надежда и после да я разочароват. Както и да се обосновава такова поведение, резултатът е един и същ — влошаване на преждевременната еякулация.

Близо до ума е, че съблюдаването на този съвет трябва да се съгласува с желанията на жената. Тя го посреща с готовност, защото при болшинството от жените разреждането на половите сношения действува отрицателно: при продължително въздържание женският оргазъм обикновено се явява късно. Отвикването понякога изисква многократни сношения, докато жената отново стигне до задоволяваме. Следователно половото въздържание и при жената много пъти води до обратен на очакванията ефект. Обратно, ако партньорите са заедно по-често, нараства вероятността половото сношение да съвпадне с дните, в които жената изпитва особено силно желание и поради това реагира по-бързо.

Когато сношението се извършва по-често, отколкото желанието налага, може да настъпи пресищане; то не носи вече лечебен ефект.

3. На същия принцип се основава и предложението актът да се повтаря, когато и доколкото мъжът е в състояние да стори това. Повторният коитус по правило може да бъде удължен, докато жената достигне до оргазъм. На нея вече не й е необходимо толкова дълго време, тъй като предизвиканата от първия акт възбуда още не е отзвучала. Срещата след дълга раздяла (моряци, войници, работещи другаде) често е най-доброто средство и за двамата партньори. Някои мъже могат да повторят сношението повече от два пъти. Много мъже обаче само се хвалят с това постижение, което изобщо не е необходимо за задоволяването на жената. Жената никога не оценява телесната любов по количеството. Това правят само простите мъже.

На рано оженени мъже, които често се оплакват от преждевременна еякулация в най-буйните си години, също така трябва да се препоръчва повторният коитус, ако сами не са стигнали до него. С напредването на възрастта прекомерната възбудимост намалява; освен това мъжът се научава и да забавя реакциите ги, а жената — да ускорява своите; хората се приспособяват един към друг. От мъжете, които посочихме при нашата анкета, че имат сексуални затруднения, преждевременна еякулация са имали 64% във възрастта до 30 години, 49% от 30 до 40 години, 38% от 40 до 50 години и 34% — над 50 години.

Мъже от различни възрасти съобщават, че често в началото на интимната връзка еякулират неприятно бързо. Липсата на навик, необичайността на партньорката и новата ситуация действуват възбуждащо и рефлексите протичат нежелателно бързо. На тези мъже също трябва да се препоръча повторението на половото сношение. Тези двойки и без това удължават максимално взаимните ласки след акта и повторният коитус следва от спонтанното желание и на двамата.

4. Много мъже, които знаят, че след еякулация либидото им изчезва за по-дълго време, се стремят да удължат сношението, като спират за малко фрикциите, преди да се е появил еякулационният рефлекс. При това интимният контакт се запазва; той може да се задълбочи, така че възбудата на жената не само не изчезва, но се засилва; това не се отнася за възбудата на мъжа. Щом се появи опасност от спадане на ерекцията, той продължава фрикциите.

По подобен начин мъжът може да запази ерекцията и да забави еякулацията, като прекъсне коитуса при появяването на първите предвестници на еякулацията (без да изоставя жената) и го продължи, когато тези усещания затихнат. След известно упражнение коитусът може да бъде доведен до завършек, който задоволява и двамата партньори и без такова прекъсване. Забавянето на еякулационните рефлекси може да бъде постигнато с тренировка.

5. Върху това се основава методът, наречен „техника на натиска“, който превъзхожда всички опити за лекарствено лечение и при последователно прилагане прави мъжа способен да овладее еякулационния процес и волево да го забавя. За тази цел обаче е необходима готовност за съдействие от страна на партньорката. Тя трябва да стимулира мъжа с ръка и при първите признаци на предстоящата еякулация да притисне с пръсти главичката на пениса там, където тя е сраснала с гема, като по този начин прекъсне рефлекса на еякулацията. Това трябва да се повтори многократно. Индивидуални пояснения на този метод се дават от опитен сексолог.

6. След акта пещеристите тала на пениса остават напълнени с кръв толкова по-дълго, колкото повече еякулацията е била забавена. Така оргазъмът на жената понякога може да се постигне по обичайния начин и след еякулацията. След прекъснат коитус пенисът спада по-бързо. Този начин на предпазване от бременност не се препоръчва на мъже с преждевременна еякулация, защото при това сношението се скъсява още повече макар това скъсяване да е само със секунди, понякога те са решаващи за жената. Когато преживява оргазъма на мъжа, това може да предизвика бързо и интензивно нарастване на възбудата й; отдръпването му я угасява за миг. Поради това по-добре е да бъде използуван презерватив. Той се препоръчва на свърхвъзбудимите мъже с преждевременна еякулация, защото притъпява дразнението на пениса, особено при използуването на по-плътни видове. Тук се търси нарочно неблагоприятното в други случаи притъпяване на усещанията. За съжаление то понякога засяга и жената и въпреки удължаването на акта очакваният ефект не настъпва. Когато ерекцията спадне поради изолацията на пениса, нищо не се печели. Това може да се случи и при намазване на главичката на пениса с анестезиращ42 крем.

7. Много лекари се опитват да лекуват преждевременната еякулация с лекарства. Напоследък се прилагат предимно средства, успокояващи нервната система и даже хормони. Доказаните успехи с тези медикаменти обаче са съвсем малки. Само някои от т.нар. невролептици43 могат наистина да забавят еякулацията, но поради действието им върху други органи и системи те се прилагат само в изключителни случаи, когато всички други мерки са се оказали напълно безуспешни.

8. Подобно, дори по-добро и по-приятно действие може да се постигне в някои случаи с вино или бира. Мъже с преждевременна еякулация редовно съобщават, че с малко алкохол в стомаха могат да удължат коитуса. Това се дължи на факта, че алкохолът отслабва усещанията и забавя реакциите; освен това добитата от хмел бира съдържа бром. Още Шекспир е казал в една от творбите си, че алкохолът засилва желанието, но потиска действието. Както е известно, той премахва до известна степен и задръжките у жената. През главата й вече не минават толкова отклоняващи мисли. Тя става по-склонна към отдаване и кривата на възбудата й се изкачва по-стръмно нагоре. По този начин тя настига мъжа, който пък напредва по-бавно.

В любовта обаче алкохолът е двулик като Янус44. Много млади момичета са прелъстени, много омъжени жени и женени мъже са изневерили под въздействието на алкохола. Алкохолът подбужда към полови контакти, на които човек не би се решил в трезво състояние, и които впоследствие го карат да се срамува и да се разкайва. Те водят често до забременяване, защото пийналият човек става безгрижен.

Коитусът в алкохолно опиянение унижава партньорите и особено жената — също и в брака. Не една жена чувствува отвращение и дори погнуса, когато пияният й мъж поиска да я „използува“. Така може да се стигне до отвращение към коитуса въобще. За щастие напълно пияният мъж не е способен за коитус, а хроническото пиянство прави импотентен не един мъж. В пияно състояние половият живот става вулгарен и престава да бъде израз на любов. Мярка е необходима и при консумацията на алкохол. Една хубава вечер с бутилка вино може да донесе добро настроение и да регулира реакциите.

9. Тъй нареченият „метод на отвличане на вниманието“ може да се препоръча само условно. Както е известно, сексуалната фантазия на мъжа е съществен възбуждащ фактор, а психическите дразнители, които произлизат от партньорката му, водят към еякулацията. Ако по време на акта той се замисли за професионалните си проблеми или за събитията през деня, ако започне да решава задача или просто да брои, то потокът на възбудата може да бъде спрян, коитусът се удължава и еякулацията се отлага. Тези трикове подхождат за сексуална терапия само по изключение, тъй като противоречат на същността на половото общуване, при което човек иска да се слее с любимия телесно и душевно. По време на коитуса мъжът трябва да мисли само за жената, а не да смята или да брои овце. Ако усети, че той върши това (пък макар и заради нея), тя ще се разочарова много по-силно, отколкото от краткия, но страстен коитус; колкото и да траят неговите усилия, те няма да могат да компенсират разочарованието й.

10. Много мъже, които искат да еякулират по-късно заради жена си, успяват да забавят собствените си реакции, без при това да прекъсват стимулацията на жената. Най-чувствителната част на пениса е главичката с венечната бразда. Ако мъжът при дълбоко проникнал пенис прави само къси движения, главичката остава в крушовидно разширеното дъно на влагалището, където дразненето е по-слабо. Стволът на пениса обаче се плъзга по оргастичната маншета и дразни жената точно там, където болшинството от влагалищно реагиращите жени усещат по-силно. Това представлява предимство и за жените с предимно клиторна реакция, защото клиторът е под интензивния натиск на корена на члена.

Някои мъже могат да удължат акта по този или подобен начин почти неограничено, докато жена им дойде до оргазъм, след което предизвикват еякулацията с по-енергични движения. Много мъже осъществяват забавянето без особени „технически“ тънкости и волево стигат до еякулацията заедно с оргазъма на жената. Последният изключва неговата волева спирачка, която вече не е нужна — взаимното ощастливяване е настъпило. Някои мъже опитват да удължат акта, като забавят движенията си. Това обаче не е за препоръчване кратко време преди оргазъма на жената — тогава тя се нуждае обикновено от бързо следващи една след друга фрикции.

Други мъже локализират натиска на пениса толкова умело, че усещат по-слабо от жената мощните дразнения, водещи до оргазъма. Съществуват и пози, които улесняват мъжа да удължи акта. Благоприятно в този смисъл е страничното положение на мъжа спрямо легналата по гръб жена. Съобщава се и за мъже, които посредством волево свиване на аналия сфинктер45 предотвратяват преждевременната еякулация.

Всичките тези варианти на сексуалното поведение са успешни само ако доставят удоволствие и ако не се изродят в напрегнати усилия да бъде задоволена жената. Ако тя усети, че той се измъчва заради нея, и че от първоначалното страстно желание не е останало много, която и да било тактика на удължаване на акта ще се размине с желания ефект. При половото сношение емоционалният фактор най-често е по-важен от физиологичния и от „техниката“. Необходимо е двата фактора да са в правилно съотношение, без последният да се пренебрегва.

При описанието всичко изглежда много по-сложно и „по-техническо“, отколкото е в действителност. Опитайте се да обясните някое съвсем просто действие с продължителност само няколко секунди — ще видите, ще се получи цяло съчинение.

Още нещо трябва да бъде изтъквано постоянно: на Земята живеят стотици милиони двойки. Точно толкова са и вариантите на любовния акт, макар разликата да е в нюансите. Щом се появят затруднения, всяка двойка се опитва по свой начин да се справи с тях. Изложението на основните им черти и писмените наставления по необходимост трябва да опростяват нещата; те могат да ги осветлят само в най-едри щрихи, да посочат само най-честите смущения и най-важните препоръки; последните могат да се прилагат разумно само след като бъдат приспособени към собствените проблеми.

Почти всички дадени досега съвети имат един общ недостатък: те зависят от качеството и трайността на ерекцията. Ако мъжът освен преждевременната еякулация има затруднения и с ерекцията (за съжаление такива мъже не са малко), не може да има полза от удължаването на половото сношение; членът спада, актът не може да бъде продължен. При други мъже заглушаващите възбудата средства могат да отслабят либидото. В такива случаи е необходимо индивидуално лечение в брачната консултация. Има средства, които помагат да се излезе и от такива сложни затруднения.

На мъже, които имат и двете смущения, може да бъде посочен следният път. Впрочем той е единственият, при който никак не се засягат либидото, ерекцията, психическият и телесният контакт на партньорите, но се поема и разбира от някои мъже едва след подготвителна психотерапия: мъжът трябва постепенно да промени цялата си нагласа спрямо жената и половия акт, да измести акцента на половите си потребности от задоволяването само на собствения нагон към взаимната нежност и духовното общуване. Той трябва да възпита у себе си способността да изпитва еднакво психическата и телесната наслада от единението с любимата жена, да се любува на многобройните други контакти и същевременно да изживява дълбоката връзка с нея.

Най-важният или даже единственият мотив за удължаването на любовния акт не би трябвало да бъде намерението на всяка цена да се доведе жената до оргазъм, а желанието да се усеща партньора колкото може по-дълго, за да се изживее непосредствено взаимното принадлежание. Това задоволява много жени повече, отколкото набързо постигнатия оргазъм, след който всеки партньор се оттегля веднага в леглото си. Така еякулацията ще настъпва и за двамата в подходящия момент на любовния акт.

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ БРЕМЕННОСТ. ПЛАНИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО.

При разглеждането на сексуалните смущения видяхме, че страхът от нежелана бременност може силно да накърни способността за изживяване, особено при жената. Използуването на надеждни средства за предпазване от бременност допринася за преодоляване на затрудненията в интимната сфера. Всеки човек, всяка двойка има свои навици, свои собствени желания, а също и определени слабости при любовния акт и не всеки вид предпазване от бременност е приятен всекиму. Затова в следващия раздел ще разясним методите за предпазване от бременност, ще преценим техния противозачатъчен ефект и ще обсъдим дали и доколко те оказват влияние върху сексуалните преживявания.

Цялото развитие на човечеството дава право на всеки индивид на щастлива сексуалност и на съзнателното й отделяне от размножението. В интерес на оптималното разгръщане на личността, към което принадлежат образованието, професионалната квалификация и другата общественополезна работа, през определени периоди на живота си човек не желае бременността и раждането, които задържат развитието му. При други обстоятелства, напротив, детето обогатява семейното щастие; обикновено всеки зрял човек изпитва нужда да възпитава деца, да им предава опита си, който те ще доразвият.

Всяка двойка трябва да решава съзнателно и отговорно кога да има деца.

Науката решава задачи, които обществото й поставя. Фактът, че тя е създала противозачатъчните средства, показва, че за това съществува обществена потребност. Общо взето, личните и обществените интереси до голяма степен се покриват при разумното регулиране на демографския прираст.

Въпреки възможностите, които медицинската наука предоставя, даже и при сегашните условия не навсякъде и не всички хора посрещат бременността с радост или поне без външни или вътрешни конфликти. Това може да доведе до затормозване и до отрицание на зачатието, раждането и родителството. Обществото е задължено чрез юридически и социални мерки да отстрани всички пречки, които се противопоставят на желанието за дете, но то няма право да застави жената да забременее. Ненужно, даже нечовешко е жената да заплаща с цената на отказ от полово задоволяване своя страх от бременност. Зачитането на достойнството на човека налага да му бъдат съобщени веществените предпоставки и научната информация, които са му необходими, за да си спести тези конфликти.

Социалното и моралното оправдание на антиконцепцията46 почива върху научно обосновавания образ на човека като биологично и социално същество, върху прогресивното развитие, върху овладяването на природните и обществените закони с оглед разумното им ползуване от човека и не на последно място — върху отговорността му. Разгледани от такава идейна позиция, предпазването от бременност и желанието за раждане на деца образуват неразделно единство. По такъв начин възниква разумното регулиране на раждаемостта посредством антиконцепцията, съгласувано с жизнените интереси на двойката. То не само повишава възможностите им за сексуални преживявания, не само ги предпазва от всевъзможни психични травми, които ограничават личното им щастие, но в крайна сметка служи и на детето, защото като желана рожба то има по-добри шансове да бъде обичано; с това се създава важна предпоставка за бъдещото му щастие.

Да се обърнем към сексологичните аспекти на планираната раждаемост47 и да запитаме:

1. Съществуват ли надеждни противозачатъчни средства?

В края на краищата, колкото по-сигурно е средството, толкова страхът от бременност е по-малък.

2. Съществуват ли противозачатъчни средства, които не вредят на сексуалните преживявания на жената и на мъжа?

Ако потискат сексуалните пориви по химически или механичен път, с начина на прилагане те не са подходящи за осигуряване способността за оргазъм на мъжа и жената.

Разбира се, тези средства не бива да притежават вредни за здравето странични действия.

Под надеждна антиконцепция се разбира такъв метод, който при правилно прилагане прави забременяването невъзможно. Абсолютно сигурно предпазва от бременност само пълното полово въздържание или стерилизацията, която е необратима. Като се абстрахираме от някои изключения, и двата тези метода не могат да се препоръчат на здравите хора. Днес обаче съществуват противозачатъчни методи, които са почти абсолютно сигурни.

Според специалистите измерител за надеждността на определено противозачатъчно средство е броят на бременностите за стогодишен срок на приложение. Ако например десет брачни двойки прилагат един и същ метод в продължение на по десет години и през това време се случат четири бременности, то „квотата на отказа“ е 4. За съвременните антиконцепционни средства се допускат не повече от 2 до 3 бременности в продължение на сто години прилагане.

Трябва да се прави разлика между отказ по причина на метода и отказ по причина на пациента. И най-добрата теоретична ефективност на което и да било противозачатъчно средство става безсмислена, ако то не се прилага правилно и последователно. Отказите по причина на пациента могат да настъпят, когато методът е много сложен за приложение или (най-често) когато пациентът го прилага неправилно или е небрежен.

Само практиката показва колко е надежден даден метод. Колкото той е по-сложен, толкова по-голяма е опасността да откаже при практическото приложение.

Поради това правилният избор на противозачатъчното средство зависи от личността на този, който го използува. Опитните лекари и брачни консултанти се съобразяват с това в препоръките си и винаги дават най-добрите указания. Това обаче не е най-важната причина, поради която трябва да се потърси съвета на опитния специалист. Днес разполагаме с голям избор противозачатъчни средства. По-нататък ще изброим само по-важните, но не и всяка тяхна разновидност. За да не засегнат или поне да засегнат половия живот съвсем малко, те трябва да бъдат грижливо избрани в съответствие с темперамента, реакциите и вкуса на двойката, на жената и на мъжа.

Следователно „най-добрият метод“ зависи и от двойката, която го прилага. Той може да се променя, тъй като се променя и отношението на двамата един към друг, променят се схващанията, мотивите и насоката им. Антиконцепцията, която допада и на двамата и е в съзвучие с житейските им навици, ще бъде задълго най-ефективна.

РАЗСТРОЙСТВА И РИСКОВЕ ОТ ПРЕКЪСНАТИЯ ПОЛОВ АКТ

Страхът от нежеланата бременност предизвиква вътрешен конфликт в интимния живот: желанието за безгрижно отдаване се охлажда от разума. Това стълкновение между чувството и разума смущава способността на жената да стигне до оргазъм и накърнява потентността на мъжа; въздействието му е особено смущаващо при прекъснатото полово сношение. Мъжът прекъсва акта, като изважда пениса от влагалището, щом усети наближаващия оргазъм и еякулира навън. По-страхливите жени следят мъжа и се опасяват, че той би могъл да пропусне точния момент. По такъв начин вниманието им е толкова ангажирано, че не им остава никаква възможност да изживеят собствения оргазъм.

За двойките, които не са прекомерно страхливи и имат достатъчен опит, за да забавят еякулацията, докато жената достигне и надхвърли момента на пълното задоволяване, прекъснатият акт не е толкова опасен и вреден за нервите, както понякога се сочи в ръководствата. Той обаче не бива да бъде практикуван от жени с неустойчив оргазъм и с полови смущения и от страхуващите се от бременност жени, както и от мъжете, които бързо еякулират; при мъжа независимо от загубата на удоволствие то предизвиква чувство за малоценност, когато жената остава незадоволена. При определени обстоятелства прекъснатият коитус може да доведе с течение на времето до аноргазмия у жената и до импотентност у мъжа. Влюбените трябва да се освободят от прегръдката с мощно усилие на волята тъкмо в момента, когато под влиянието на силно желание и на чувството за сливане те копнеят да останат дълго свързани, един в друг. При споменатата анкета можахме да докажем, че прекъснатият коитус накърнява способността за сексуално изживяване на много от жените; 48% от жените, чиито мъже по навик извършват прекъснат коитус, страдаха от аноргазмия; само 29% от онези, които използуват други противозачатъчни средства, имаха такива оплаквания.

На всичко отгоре този метод също носи рискове. Квотата на отказа при него е 17. Отдръпването често става твърде късно. Мъжът желае да остави пениса във влагалището колкото е възможно по-дълго, защото желае там да усети началото на най-силното си усещане и защото се надява да доведе в последния момент жената до оргазъм; последният обаче често пъти се предизвиква именно от оргазъма на мъжа. Не винаги началото на еякулацията може да се определи с точност до секунда — и понякога тази секунда е решаващата.

Въпреки тези недостатъци прекъснатият коитус е все още един от най-често прилаганите начини за предпазване от бременност — сигурно, защото е най-прост, не изисква подготовка и е безплатен. Самообладанието е достатъчна предпоставка за него.

Прекъснатият коитус може да бъде препоръчан като привичен метод само в случаите:

1) когато другите методи са по-неудобни или не са подходящи по здравословни причини;

2) когато и за двамата партньори евентуалната бременност не е напълно недопустима;

3) когато мъжът е в състояние да забави еякулацията, докато настъпи и отзвучи оргазъмът на жената;

4) когато мъжът не страда от значително отслабване на изживяването поради отдръпването преди еякулацията;

5) когато двамата не се чувствуват ощетени в изживяванията си от това.

И все пак прекъснатият акт е по-добра профилактика от липсата на профилактиката изобщо. Това се отнася за всеки метод.

КАЛЕНДАРНИ И ТЕМПЕРАТУРНИ МЕТОДИ

През 1932–1933 година японският учен Огино и виенският гинеколог Кнаус доказаха, че жената може да бъде оплодена само през една малка част от менструалния цикъл. Това откри нова ера както в предпазването от нежелана бременност, така и в постигането на желана бременност.

Според многократно потвърдените изследвания на Кнаус, Огино и Смулдерс зачатието може да се осъществи само кратко време преди или непосредствено след овулацията. Узрелият фоликул се пуква приблизително 15 дни преди очакваната менструация, т.е. приблизително по средата между две менструации при четириседмична периодичност. Освободената яйцеклетка може да бъде оплодена в тръбата до 24 часа след това от спермий на най-много двудневна възраст (вж. глава 1). Следователно зачатието е възможно само в три последователни дни на менструационния цикъл. Това обстоятелство може да се използува за предпазване от бременност само ако е възможно да се предскаже точно моментът на овулацията, т.е. ако е налице редовен цикъл. За по-голяма сигурност се взема под внимание и определен обхват на разсейване на овулацията.

Как се прилага този метод на практика? Ако жената въз основа на грижливо воден календар на менструациите е установила най-късия и най-дългия си цикъл през последните 12 месеца, тя или мъжът, който спокойно може да поеме воденето на календара и изчисленията, трябва да извади от най-късия цикъл (считано от първия ден на менструацията) 17 (т.е. 15 + 2) дни, а от най-дългия цикъл — 13 (т.е. 15 — 2) дни.

Полученото число указва диапазона на дните, в които вероятността на зачеване е най-голяма (по Кнаус).

Цифровите таблици с подвижни части улесняват определянето на неплодовитите дни на жената. Въз основа на данните на Кнаус ние построихме опростена скала; по нея могат да се отчетат дните с най-голям риск за зачеване за всички менструационни цикли, които лежат в нормалния обхват (фиг. 25 с примери на сгр. 227.

Огино препоръчва от най-късия цикъл да се извадят 18 дни, а от най-дългия — 11 дни. Полученият по този начин обхват на дните с риск за зачеване е по-голям; това увеличава надеждността на метода. Някои автори дори са на мнение, че овулацията може да настъпи до 22 дни преди менструацията и считат само дните, които непосредствено я предшествуват, за безрискови.

Температурният метод също се основава върху физиологията на менструационния цикъл. Чрез измерване на базалната температура (Ван де Велде, 1904) моментът на овулацията може да бъде определен по-точно, отколкото при календарния метод. Вследствие на действието на прогестерона във втората половина на цикъла утринната температура на жената е с около 0,5 до 0,8° по-висока, отколкото в първата. Този метод изисква определени усилия. В продължение на една година жената трябва всяка сутрин да измерва температурата си в ануса в продължение на 5 минути. Това трябва да се прави преди ставане от леглото, при еднакви условия и по едно и също време. Продават се специални термометри за тази цел. Сутрешните температури се нанасят върху карирана или милиметрова хартия с точност до 0,1° и получените точки се свързват, както е показано на фиг. 26.

Зачатието е много вероятно в деня на покачването на температурата и в двата предхождащи го дни в случай на полово сношение без противозачатъчни мерки. От третия ден нататък предпазването от зачеване е още по-сигурно, отколкото в цялата фаза с ниско равнище на температурата. По време на заболявания придружени с висока температура, и при всяка друга промяна на ритъма на живота методът е неприложим; иначе той е по-надежден от изчислението по календара.

Двата метода намериха широко приложение през последните години. Те са безплатни и римската католическа църква ги приема. Мисионерите дори са просвещавали първобитните народи и са давали на жените специални огърлици, по които да определят дните без риск за зачеване, без да пресмятат.

Най-голямото им предимство в сравнение с всички други обичайни методи се състои в това, че правят възможно половото сношение по време на неплодовитите дни при неограничено изживяване (разбира се, ако не са налице някакви смущения). Квотата на отказ е много ниска при двойки, които спазват стриктно методите, и преди всичко, когато жената измерва редовно сутрешната си температура и се съблюдава по-широк обхват на дните с риска за забременяване.

Тези методи са за препоръчване само:

1) когато менструационният цикъл на жената лежи в нормалния обхват (приблизително между 26 и 32 дни) и е относително стабилен;

2) когато жената проявява интерес и води точно и постоянно менструационния си календар или всекидневно измерва грижливо температурата си и подготвя диаграмата;

3) когато по време на дните с риск за забременяване се прилагат други противозачатъчни средства.

Трите условия трябва да бъдат изпълнявани едновременно.

Кнаус изисква пълно полово въздържание по време на дните с риск; това обаче противоречи на възгледите на сексолозите. В любовта не бива да се „скъперничи“48, двамата трябва взаимно да си подаряват щастливи часове, когато копнеят за това. За жената, която и без това рядко достига до оргазъм, това е още по-важно, отколкото за мъжа.

1. Пример (жена с нормален менструационен цикъл)

Най-къс цикъл 27 дни, отчитаме — 10

Най-дълъг цикъл 31 дни, отчитаме — 18

Резултат: от 10-ия до 18-ия ден на менструационния цикъл (считан от започването на кървенето) зачеването е много вероятно.

2. Пример (жена с къс менструационен цикъл)

Най-къс цикъл 21 дни, отчитаме — 4

Най-дълъг цикъл 24 дни, отчитаме — 11

Резултат: от 4-ия ден на менструационния цикъл (т.е. вероятно още по време на кървенето) до 11-ия ден зачеването е много вероятно.

3. Пример (жена с дълъг менструационен цикъл)

Най-къс цикъл 32 дни, отчитаме — 15 Най-дълъг цикъл 37 дни, отчитаме — 24

Резултат: от 15-ия до 24-ия ден на менструационния цикъл (т.е. дълго след средата на цикъла) зачеването е много вероятно.

4. Пример (жена с нередовен менструационен цикъл) Най-къс цикъл 20 дни, отчитаме — 3 Най-дълъг цикъл 40 дни, отчитаме — 27

Резултат: от 3-ия до 27-ия ден на менструационния цикъл зачеването е възможно. (Поради големия интервал на риск от забременяване този антиконцепционен метод е вече неприложим).

Тези методи не са подходящи:

1) когато са налице големи разлики в менструационните цикли (осем и повече дни); тогава периодът с риск от забременяване става много дълъг и остават малко или изобщо не остават действително безопасни дни;

2) когато вследствие на заболяване, лечение с хормони, нервна лабилност, пренапрежение, промени в начина на живот (напр. пътуване) и на психически сътресения трябва да се предполага въздействие върху функциите на яйчниците и върху срока на овулацията.

Тъй като този срок зависи от множество фактори, които усложняват точното му определяне, тези методи не се числят към най-надеждните начини за предотвратяване на бременността.

МЕХАНИЧНИ И ХИМИЧЕСКИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА

А. Презерватив (кондом). След прекъснатия коитус в много страни презервативът бе и все още е на второ място сред прилаганите противозачатъчни средства. Във века на „хапчето“ и на вътрематочния песар (вж. следващите глави) мнозина считат кондома за отживелица. Преди всичко мъжете мислят, че не е необходимо да се връщат към него; за тях е по-удобно, ако жената взима хапчета, ако носи песар; ако все пак „нещо се случи“, бременността може да бъде прекъсната. Макар да е изработен от тънка гума, кондомът има недостатъци: той трябва да се постави на пениса преди акта и изключва непосредствения допир на гениталите. Мнозина мислят, че презервативът причинява намаляване на усещанията. В същност той е много тънък и обективно няколко секунди след вкарването на члена едва се усеща.

Във всеки случай пред споменатите по-нови средства кондомът притежава предимството, че жената не трябва да се примирява със странични явления, както при другите обичайни методи (прекъснат коитус, избор на времето), че е далеч по-сигурен, особено при постоянна употреба, и че налага малко ограничения на интимния живот.

Ако се удаде да бъдат съществено намалени споменатите неприятни явления чрез усъвършенствувана производствена технология и техника на прилагането и ако освен това на кондома бъдат придадени стимулиращи ефекти, които липсват на другите противозачатъчни средства, той би станал почти идеално противозачатъчно средство. Най-малко обаче трябва да се подчертае, че той съвсем не е станал старомоден, и както показват международните тенденции, ще се търси отново и по-силно. Кондомът е напълно безвреден за здравето. Затова кръгът на потребителите му трябва да се разширява, като се осигури отговарящ на всички изисквания асортимент и подходящи, дискретни форми за предлагането му.

Във VEB Plastina, гр. Ерфурт, се произвеждат с най-модерна технология много видове презервативи.

Най-употребяваните видове се предлагат със или без резервоар. Той представлява малък придатък към предния край на презерватива и служи за поемане на спермата. За мъжа е по-приятно, когато спермата се впръска в кухината на резервоара; освен това опасността от спукване на кондома вследствие налягането още повече се намалява. Кондомите без резервоар не трябва да се изпъват силно върху пениса.

Кондомите, намазани отвън с безвредно масло, премахват неприятното триене или усещането за чуждо тяло особено при жени и с недостатъчна влагалищна секреция. Същият ефект може да бъде постигнат, макар и малко по-трудно, при намазване на обикновения кондом с фино кожно масло или крем.

Обикновено кондомът се поставя на члена преди началото на коитуса. В зависимост от опита и желанията сношението може да се започне без кондом и той да се постави едва тогава, когато еякулацията наближи. Прекъсването на сношението може обаче да доведе до безвъзвратна загуба на възбудата на жената, особено когато тя е близо до оргазъма. То трябва да стане преди връхната й точка. За тази цел кондомът трябва да бъде предварително приготвен и да е под ръка. Опитни партньори могат да продължат коитуса след 3–5 секунди.

Ако сношението трябва да се повтори след еякулацията, членът трябва да се почисти от спермата.

Половото сношение с кондом се препоръчва:

1) когато и двамата партньори не усещат презерватива като чуждо тяло, използуването му не ги смущава и не намалява изживяването на контакта; при това трябва да се изчака определено време, докато се привикне към него и евентуално се изпробват различни кондоми;

2) когато срещу хапчето и вътрематочния песар съществуват възражения или ако тези методи са непоносими и предизвикват странични явления;

3) когато двойката се сношава рядко, напр. поради отдалечена месторабота на единия партньор, военна служба, следване и др.;

4) на начинаещи партньори, докато сексуалните контакти още са нередовни, и особено на млади мъже, чиито приятелки още не са имали сношение;

5.) когато ерекцията е добра и не отслабва при слагането на кондома;

6) при склонност към преждевременна еякулация, за да се притъпи свръхвъзбудата и се удължи актът. За случая е уместно да се подбере по-плътен кондом;

7) когато същевременно е желателна защита от венерическа зараза; от нея не предпазва никое друго противозачатъчно средство, но и кондомът не е абсолютно сигурен.

Б. Песар (диафрагма, калпаче). По начин на действие песарите съответствуват приблизително на кондомите с тази разлика, че се вкарват от жената във влагалището. Те също са направени най-често от гума и имат еластичен, пръстеновиден ръб. Предназначението им е да закрият устието на матката, за да възпрепятствуват навлизането на спермиите в нея. Съществуват песари с най-различна форма, които закриват или само отвора на матката (калпачетата на шийката) или голяма част от влагалището.

Днес много малко жени употребяват традиционните песари. Когато прилягат добре, те имат предимството, че не се усещат като пречка; само представата, че във влагалището има чуждо тяло, може психогенно да намали изживяването. Недостатък представлява сложната им употреба. Поставянето трябва да се извърши от лекар. Някои песари се слагат от жената преди половия акт и след това се отстраняват; калпачето за навлизащата във влагалището шийка на матката остава по време на цикъла на мястото си, но преди менструация трябва да се извади от лекар. Ако не стоят добре, песарите може да раздразнят лигавицата или да се изместят, поради което без допълнителни химически средства те не могат да бъдат причислени към най-сигурните противозачатъчни методи (квота на отказ — 15).

В. Вътрематочни песари. Употребата на съвременни вътрематочни песари расте скокообразно. Предшествениците им бяха създадени през двадесетте години. От 1959 г. насам с тези методи отново започнаха да се занимават и да ги изследват. Засега съществуват над 20 различни вида вътрематочни песари (ВМП), изработени от недразнещи изкуствени материали. ВМП и особено новите модели с медно покритие стоят вече на второ място сред надеждните противозачатъчни средства; само „хапчето“ ги превъзхожда.

Лекарят ги вкарва в матката в края на менструационния цикъл със специален инструмент. В ГДР се употребяват предимно внасяните от ЧССР песари Дана-Супер, които се доставят в четири размера.

Изследването на начина на действие на ВМП още не е приключено. Между другото се приема, че чуждото тяло в матката осуетява по механичен и химичен път оплождането и загнездването на яйцето в матката.

ВМП не са за препоръчване при жени със склонност към възпаление на гениталите, с по-обилни или по-продължителни менструации; при жени, които още не са раждали, те се поставят само в изключителни случаи.

Предимствата на ВМП:

1) мъжът и жената вече не се тревожат от евентуално зачатие; отпадат всякакви противозачатъчни мерки преди коитуса, по време на коитуса и след него;

2) ефектът на ВМП не се влияе от субективните фактори, намаляващи надеждността на всички други методи (забравяне, лекомислие, незнание, грешки в пресмятането и начина на приложението) ;

3) плътният контакт на гениталите на партньорите е неограничен; нито мъжът, нито жената усещат намиращия се в матката ВМП;

4) в противоположност на хапчето ВМП не влияе на хормоналния регулиращ механизъм.

Евентуалните усложнения, които могат да се появят вследствие поставянето на ВМП, са: обилна, удължена или нередовна менструация, в единични случаи — възпаления и течения, както и изхвърляне на песара. Понастоящем тези неприятни явления могат в много голяма степен да бъдат избягнати с грижливото изследване на жената за поносимост към песара, избора на най-подходящия модел и чрез оптималната техника на поставянето му.

ВМП е прост, удобен и необременяващ противозачатъчен метод и е за препоръчване на жените със здрави полови органи, които в следващите няколко години не желаят да имат други деца; един и същ ВМП може да остане средно до 5 години в матката, докато бъде заменен с друг.

Г. Химически средства, убиващи спермиите. Съществуват кремове, желета, разтворими таблетки, свещички, пулверизатори, чието вещество убива спермиите или ги уврежда така, че да не могат вече да оплождат. Много от средствата възпрепятствуват навлизането на спермиите в отвора на матката посредством образуване на пенеста тапичка. Те трябва да се вкарат с ръка или с приставна тръбичка във влагалището своевременно, преди половото сношение. Тази процедура, разбира се, може да провали еротичната романтика. Когато химическите антиконценпционни средства се прилагат неправилно (твърде рано или твърде късно) и същевременно не бъдат взети други предпазни мерки, квотата на отказ става сравнително висока, още повече че убиващото спермиите действие е доста различно и ограничено по време. То най-често започва 10 минути и завършва 30 минути след поставянето на средството.

Все пак самостоятелното им прилагане не е за отхвърляне, когато:

1) начинът на приложение не смущава двамата партньори и те не усещат на гениталиите си неприятни странични явления като парене, сърбеж, дразнене на лигавицата и т.н.;

2) от здравословна гледна точка са поносими и от двамата партньори (да се консултира с гинеколог!) и

3) се поема известен риск за забременяване.

Търговията в ГДР предлага влагалищни свещички Нонагел, крем Тутус и желе Инаид. Последните две средства действуват веднага след поставянето им.

Промивката на влагалището с хладка преварена вода, подкиселена с оцет или лимонов сок в съотношение 20:1, когато не са предприети други противозачатъчни мерки, е само полумярка дори когато се извършва непосредствено след акта. Тя трябва да остане само като много рядко изключение, тъй като не е безопасна, а противозачатъчното й действие — много ненадеждно. Поради вредното им действие върху лигавицата на влагалището трябва да се избягват промивките със сапунен разтвор, както и душовете под налягане поради опасност от проникване на течността в матката и яйцепроводите.

ХОРМОНАЛНИ ПРОТИВОЗАЧАТЪЧНИ СРЕДСТВА

В 1952 г. бяха създадени научните предпоставки за временно освобождаване на жената от способността да зачева с помощта на хормонни препарати. Резултатите от едно голямо изследване в Пуерто Рико, които Пинкъс публикува през 1958 г., откриха нова ера в антиконцепцията. Оттогава насам изследванията върху хормоналната антиконцепция станаха толкова много, че е трудно да се обхванат. В 1973 г. имаше вече около 200 препарата, които понастоящем се вземат от кръгло 100 милиона жени. В ГДР още през 1975 г. всяка трета от способните да зачеват жени употребяваше „хапчето“. То бе наречено „anti-baby-pill“49. По-подходящо е обаче названието „Хапче за желано дете“ (Мелан), тъй като ние няма да го употребяваме против зачатието на дете въобще, а за създаване му в желания момент.

Най-важните съставки на хапчето са два хормона: естроген50 (хормон на женското полово развитие) и гестаген51 (т.нар. „хормон на бременността“). В съвременните хормонални антиконцепционни средства най-често се комбинират естроген и гестаген. Препаратите се различават главно по съотношението на двете съставки. Днес дозите на последните са несравнимо по-малки, отколкото в първите години след създаването на хормоналните антиконцепционни средства — колкото предпазването от бременност да бъде гарантирано. Заедно с комбинираните съществуват и секвенциални52 препарати. Те съответствуват на двуфазния менструален цикъл. Таблетките за първата, 15-дневна фаза съдържат само естрогени, а в тези за втората, 5-дневна фаза са добавени и гестагени. Секвенциалните препарати имат по-малко странични явления, т.е. понасят се по-добре, но не са толкова сигурни, колкото комбинираните.

КАК ДЕЙСТВУВА „ХАПЧЕТО“?

Хормоналните антиконцепционни средства действуват върху хипофизнохипоталамусната система в главния мозък (вж. глава 1), като потискат секрецията на „командни“ хормони за яйчниците Вследствие на това яйцето не узрява и овулацията се прекратява. Затова тези противозачатъчни средства в началото бяха наречени орални (вземани през устата) блокатори на овулацията. Днес вече знаем, че този фактор наистина е най-важният, но не и единственият, чрез който комбинираният препарат предпазва от бременност. Той влияе и непосредствено върху яйчниците, като потиска производството на хормони, променя лигавицата на матката по такъв начин, че се осуетява загнездването и развитието ма оплодената яйцеклетка. Накрая естрогенът в него сгъстява дотолкова слузта в маточния канал, че спермиите трудно могат да проникнат в нея. Освен това хапчето вероятно увеличава подвижността на яйцепроводите, така че яйцето бива изхвърлено по-бързо, а с това намаляват изгледите то да бъде оплодено.

Взаимодействието на тези фактори прави оралната антиконцепция най-надежден от всички съществуващи методи. Може да се каже, че хапчето е абсолютно сигурно средство, при условие че жената никога не пропуска да го вземе съгласно предписанията.

Както видяхме, за да може да подействува, хапчето оказва многостранно влияние върху организма на жената. Поради това то се получава само с рецепта. Под контрола на гинеколога то не може да навреди. Той ще установи най-напред най-подходящия за всяка жена препарат, при нужда ще я посъветва да премине към друг препарат или изобщо да приложи друг метод. В ГДР се предлагат: овосистон, ноновлон, двуфазният препарат секвенцовосистон, а напоследък — гравистат и „седмичното хапче“ депосистон с удължено действие. Те се дават безплатно на осигурените срещу рецепта.

Опаковките на най-употребяваните марки съдържат 21 таблетки във фолио, на което са отбелязани дните на седмицата. На петия ден от цикъла се взема първото хапче. Ако лекарят не е дал друго предписание, всекидневно се взема с малко течност по една таблетка, по възможност винаги в едно и също време (вечер, преди лягане). Пълна сигурност се постига четири седмици след вземането на първото хапче: Ако жената пропусне веднаж вземането, тя може да го навакса на другата сутрин. Ако са изминали повече от 36 часа от момента на вземане на последното хапче, предпазването от бременност трябва да се допълни с някои други методи или с полово въздържане. След 21 дни следва 7 дневна пауза, по време на която не се вземат хапчета. Обикновено по време на паузата настъпва кървене, което наподобява менструалното. Независимо от продължителността му с новата опаковка трябва да се започне след пауза от точно 7 дни. При поява на усложнения, на междинни кръвотечения (които най-често са безобидни) или на по-обилно кръвотечение трябва да се потърси консултация с гинеколог, без при това своеволно да се прекъсва вземането на хапчетата.

Нежелателни странични явления се появяват относително рядко, обикновено само в първите месеци; както бе казано, това са предимно смущения в кръвотечението. Те засягат приблизително всяка десета жена. Много рядко се явяват гадене, повръщане, отпадналост, увеличаване на теглото, потиснато настроение или други неприятни явления.

В повечето бракове с помощта на хормоналната антиконцепция половият живот се подобрява, защото отпада страхът от нежелана бременност и някои други досадни противозачатъчни мерки стават излишни. Някои жени обаче се оплакват от намалявате на половото влечение. Понякога това се дължи на гестагенната съставка и може да се отстрани чрез преминаване към препарат с предимно естрогенен състав. Загубата на либидо много по-често е обусловена от психически фактори. От нея се оплакват предимно жени, които, и преди да вземат хапчето, са имали слабо либидо и които сега вече не могат да отклоняват честите желания на мъжете си под претекст на риск от забременяване. Жените, които вземат хапчето, но се съмняват в действието му или се опасяват за здравето си, се оплакват много повече от непоносимост към него. Това се отнася и за онези жени, които в същност желаят да имат дете. Ето защо хапчето трябва да се предписва само след обстойна консултация и само когато жената убедено го приема.

Преди всичко тя трябва да знае, че то по никакъв начин не води до раково заболяване, а по-скоро го възпрепятствува. Освен това, след като спре да го взема, тя може да забременее даже с по-голяма вероятност. При това предшествуващата зачатието антиконцепция не уврежда плода. След 3–4-годишна употреба се прави тримесечна почивка, за да се провери дали естественият цикъл протича нормално. Ако липсва желание за дете, през това време трябва да се приложат други противозачатъчни средства.

Все пак съществуват и някои противопоказания за вземане на хапчето. След изчерпателна преценка на резултатите от изследванията лекарят може да реши да не го предписва (временно или постоянно) на някои жени при определени чернодробни заболявания, тумори, тромбози, смущения в кръвообразуването и при млади момичета, чието телесно развитие (главно изграждането на скелета) още не е завършило и чиито менструационен цикъл още не се е стабилизирал.

Общо взето, хапчето се оказва неподходящо по здравословни причини само за 2% от всички полово зрели жени.

В много страни, включително и в ГДР, се изпробват и други някои медикаменти, напр. „месечното хапче“, респ. месечната инжекция, „хапчето за следващата сутрин“, „хапчето за следващия месец“, които могат да подействуват и след евентуално зачеване. Изпробва се и хормонална антиконцепция без блокиране на овулацията. Тези методи обаче още не са готови за широко приложение. Неуспешни излязоха досегашните опити да бъдат приложени средства, които потискат плодовитостта на мъжа. Те намаляват либидото и потентността му, не са надеждни и дори водят до трайни увреждания в развитието на спермиите.

Оралната антиконцепция трябва да се препоръчва главно на жени и двойки, които:

1) биват сексуално потиснати от другите противозачатъчни средства;

2) желаят почти абсолютно сигурна защита или се нуждаят от нея по здравословни причини;

3) психически я приемат напълно и телесно я понасят добре;

4) вземат хапчето редовно съобразно предписанието.

Съвременните средства за предпазване от бременност обезпечават сигурност срещу нежелателни последствия от половото общуване и допринасят за повишаване на сексуалната наслада. Във връзка с това често се повдига въпросът, дали вследствие на това удобство те няма да доведат до лекомислена смяна на партньорите, до сексуална разпуснатост или до пълно отричане на родителството. Такива опасности не съществуват, когато обществото се е издигнало на такова равнище, че с нарастването на знанията расте и отговорността на индивида и качеството на съвместния живот на хората.

СТЕРИЛИЗАЦИЯТА И ПРЕКЪСВАНЕТО НА БРЕМЕННОСТТА КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА

Накрая ще бъдат засегнати накратко два метода, към които трябва да се пристъпи само в краен случай.

Стерилизацията до днес е практически необратима. Либидото, потентността и способността за оргазъм, напротив, се запазват, но способността на жената да забременява и на мъжа — да опложда е загубена завинаги. Стерилизацията не трябва да се бърка с кастрацията, при която половите жлези се отстраняват оперативно. При мъжа стерилизацията се извършва относително лесно, като се превързват семепроводите. При жената операцията е малко по-сложна. Съществуват различни хирургически методи, които в крайна сметка се свеждат до преграждане на пътя на яйцето през яйцепроводите. Те са показани само тогава, когато при бременност жената или очакваното дете могат да получат сериозно увреждане на здравето, ако тази опасност не може да бъде отстранена по друг начин и когато другите противозачатъчни средства не могат да предотвратят със сигурност бременността. В ГДР молбата за стерилизация, която жената може да подаде, след като е била всестранно осведомена за последиците от нея, трябва да бъде придружена от грижливо клинично изследване и от решение на лекарска комисия на равнището на окръжна болница.

При по-възрастни жени с по няколко деца решението за стерилизация естествено се взема по-лесно, отколкото при млади жени без деца.

В някои страни относително млади хора, предимно мъже, се подлагат все по-често на стерилизация само защото не желят да създават повече деца и не искат да прилагат никакви други противозачатъчни средства. Така например в САЩ стерилизацията е станала мода. Камбъл установи още през 1964 г., че в 10% от браковете на белите единият партньор е стерилизиран. В някои страни с висок прираст на населението стерилизацията се пропагандира от държавата и подлагащите се на стерилизация получават премии. Така в Индия за 10 години на стерилизация са се подложили 1,5 милиона мъже.

От време на време и у нас някои пациенти питат в брачната консултация или лекуващия си лекар за възможността да бъдат стерилизирани. Ние можем да препоръчаме почти на всички тях сигурни, удобни и безплатни възвратими противозачатъчни методи, които отговарят на техните индивидуални интимни навици. А и тези, които вече имат достатъчно деца и мислят, че никога вече няма да пожелаят да имат други, не могат да предвидят дали няма да попаднат в такава жизнена ситуация, че да съжаляват за желаната сега стерилност, която може да им създаде конфликти и комплекси.

Някои хора се отнасят лекомислено към предпазването от зачеване, тъй като в случай на нежелана бременност в ГДР съществува възможност тя да бъде прекъсната. Тази безнравствена нагласа за съжаление се среща преди всичко у млади хора и главно — у някои млади мъже, които мислят, че могат да се отърват от отговорност, като очакват от парньорката си да взема хапчето или при нужда да поиска прекъсването на бременността. С един закон, посрещнат с одобрение от населението и утвърден през м. март 1972 г. от Народната камара на ГДР, на нашите жени се даде правото през първите дванадесет седмици на браменността да решат сами дали да я запазят или да я прекъснат. Прекъсването на бременността в ГДР се извършва безплатно в гинекологична клиника, когато не е противопоказано и ако по време на последните 6 месеца не е имало друго прекъсваме. Като алтернатива на криминалните аборти, които всяка година отнемат здравето и живота на десетки хиляди жени в други страни, този закон е един действително хуманен акт.

Но и легалното прекъсване на бременността си остава неприятна и крайна мярка, която може да бъде избягната с предпазна антиконцепция и която би трябвало да стане рядко изключение при наистина основателни възражения срещу момента на забременяването. Дори и извършената от специалист операция не е съвсем лишена от рискове (наранявания, възпаления и инфекции), които могат да увредят способността за зачеване тъкмо при млади, още нераждали жени.

След влизане в сила на споменатия закон броят на поискалите прекъсване на бременността, както се очакваше, най-напред силно нарасна. Това бе установено и в други социалистически страни. В последно време обаче този брой приблизително се изравнява със сумата на предишните легални и нелегални аборти.

„Равноправието на жената в образованието, професията, брака и семейството — гласи законът — изисква жената сама да решава съдбата на бременността и нейното износване. Осъществяването на това право обаче е неразривно свързано с растящата отговорност на социалистическата държава и всички нейни граждани за постоянното подобряване на здравеопазването на жената, за укрепването на семейството и любовта към детето.“

ДЕЦАТА СА НЕОБХОДИМИ ЗА СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

Десет-петнадесет процента от браковете са по неволя бездетни. Читателите, които се числят към тях, сигурно са клатили глава, четейки предхождащите глави и са считали прекъсването на бременността за кощунство; те са могли да бъдат щастливи, ако са имали деца.

Днес повечето хора мислят, че жената има вина, когато не може да забременее, макар мъжът й да е потентен и детето да е желано. В същност причините за стерилността53 се крият у жената само в половината от случаите (липсваща или нередовна овулация, запушване на тръбите и пр.). В повече от една трета от случаите причината е у мъжа (недостатъчен брой нормално оформени спермии с добра подвижност в еякулата54 и др.). Останалите 15% се дължат на антитела55 срещу спермиите или са неизяснени.

В болшинството от случаите стерилността е лечима. Изгледите за успех са толкова по-добри, колкото по-рано започне лечението и колкото по-млада е двойката, особено жената. Ако една двойка е извършвала в продължение на една година редовни полови сношения без противозачатъчни средства и в благоприятни за зачатието дни (вж. скалата на стр. 227) и не е настъпила бременност, това е вече сериозно основание да се потърси гинеколог. На много места в ГДР съществуват специални консултации56 за стерилни двойки, в които работят и андролози57. Споменатите по-горе причини налагат да бъде изследван и мъжът, още повече че изследването на еякулата за количеството на спермиите е много по-просто от изследването на проходимостта на яйцепроводите у жената. Дългото изчакване е лишило мнозина от щастието да имат деца.

Често пъти само една консултация за формите и честотата и преди всичко за благоприятните дни на половото сношение довежда до успех (необходимо е да се води календар на менструациите и крива на базалната температура). В много случаи лечението е по-трудно. То зависи от установените причини на стерилността. В ГДР се изразходват за лечение на всяка стерилна двойка по 40 000 марки (в тази сума влизат разходите за стационарно и амбулаторно лечение, за балнеолечение, получените обезщетения за временна нетрудоспособност и загубите от непроизведена продукция). Въпреки това всяко дете, родено благодарение на тези разходи, е придобивка и за родителите, и за всички нас.

Това обаче е и повик към всички брачни двойки, способни за безпрепятствено зачеване, да не пропиляват възможностите си за образуване на семейство. За жените възрастта между 19 и 25 години е фазата на оптимална плодовитост и минимален риск от усложнения при раждането. От биологична и медицинска гледна точка е за препоръчване жената да роди в този период поне първото си дете. На 30-годишна възраст вероятността за зачеване вече се намалява на 30%, докато опасността от усложнения на бременността и раждането значително нараства, особено при първескините.

От социална и демографска гледна точка по-ранното раждане на първото дете е желателно, защото вероятността първото дете да остане единствено е толкова по-голяма, колкото майката е по-възрастна при раждането му. Около единственото дете възникват много повече проблеми, отколкото около израстващото между други деца в семейството. Понятно е, че всички жени биха могли да имат до двадесет и петата си година благоприятни условия, за да станат майки и да отглеждат дете. Към тези условия спадат не само оптималната плодовитост, но и психосоциалната зрелост, която често идва по-късно. Затова 18-годишните не бива да се поощряват да забременяват по-скоро. Макар в нашето социалистическо общество детето вече да не е петно за неомъжената майка, то намира по-благоприятни условия за психическо развитие в един здрав брак, при двама родители, които са го искали и му се радват от сърце. Не всяко момиче ще намери до двадесетата си година желания съпруг и баща на детето си; прибързаният избор на партньора за съжаление много често се заплаща с несполучлив брак и с разтрогването му — в ущърб на вече създаденото дете.

Днес жените встъпват в брак средно на около 22 години. Дори и когато съпрузите са чакали две години, за да се пренагласят към брака, за да се приспособят един към друг и да се справят с новите проблеми, все още не е късно да създадат дете. Късно става вече, когато в името на привидно първостепенни цели (обзавеждане на жилището, кола), заради удобство или по други мотиви се пропиляват още някоя и друга година.

Недовършеното образование не е сериозна причина да се зачеркне детето от семейния план, макар и временно. Следването във висше учебно заведение обикновено се застъпва с най-благоприятния за раждане период в живота на жената. Някои считат студентката и съпруга й за безотговорни, ако тя забременее по време на следването. Днес ние по-скоро сме склонни да препоръчаме това, защото статистиката показва, че когато първото дете (ако изобщо се стигне до него) е родено след завършване на следването, то остава най-често единствено, каквито и субективни или обективни причини да съществуват за това.

Трябва да се подчертае, че когато от един брак се раждат две деца, това не е достатъчно, за да се поддържа броят на населението. За тази цел трябва да се ориентираме към семейството с три деца, защото не малък дял от населението остава по биологични или други жизнени причини без собствени деца. Само три от четири момичета стават майки. Със съвременната антиконцепция интервалите между ражданията (по възможност не по-малки от две години) могат добре да бъдат планувани и съгласувани със съответната жизнена ситуация — напр. да се вземат под внимание изпитните сесии и т.н.

Без съмнение в миналото раждането и майчинството създаваха много по-малко проблеми за жената, която беше само домакиня. От друга страна, по-високо развитата личност на жената с образование и с професия в крайна сметка и позволява да даде повече на детето. Затова обаче й е необходима подкрепата на обществото. Всички трябва да преустроят мисленето си и да не виждат в майчинството инцидент, който обременява трудовата дейност и образованието, а да го считат за също толкова важен дълг на обществото и на родителите.

Нашата социалистическа държава обича децата, макар че все още не всеки гражданин ги обича. Тази любов се изразява в редица социалнополитически мерки и преди всичко в онези, които бяха набелязни на VIII и IX конгрес на Германската единна социалистическа партия. Те насърчават желанието за дете и дават възможност майката да отглежда децата си (удължаване на отпуската за бременност и раждане до 24 седмици: запазване на работното място в продължение на 1 година, когато майката не желае да започне работа веднага след раждането; платен отпуск по болест за същото време от второто дете нататък; намалено работно време за многодетните майки при запазено възнаграждение; ускорено изграждане на ясли, детски градини и детски домове; детски надбавки от 1000 марки още за първото дете, отпускане на щедри кредити до 10 000 марки на младоженци; предимство на многодетните семейства при разпределяне на жилища и т.н.). Всеки отделен човек трябва да се чувствува призван да действува в духа на тези мерки — колегите, ръководителите на предприятието, съседите и не на последно място — и бащите. Равноправието на жената става формален юридически фарс без равноправното участие на мъжа в задълженията в семейството и домакинството. Не се касае само за това детето да бъде „настанено някъде“, родителите му да бъдат финансово подпомогнати и да бъде разтоварена майката, макар и това да е все пак значителна подкрепа. Важното е тя да има достатъчно време да се занимава с детето, без да бъде претоварена. Едва тогава детето става радост и потребност. Без тази нагласа даже при най-добри социалнополитически мерки ще имаме малко деца.

Утвърждаването на семейство с повече деца не е главно въпрос на материални условия; хората с достатъчно пари, време и битов комфорт съвсем нямат най-много деца. Най-важна е положителната нагласа към детето. Тя се изразява в готовността да се възприемат с удоволствие някои трудности, които децата налагат, но не премахват радостите и човешкото богатство на родителството. За да се развива тази нагласа и да се отстранят факторите, потискащи естествения стремеж към създаване на деца, е необходимо системно възпитание, в което трябва да участвува с всички средства цялото общество.