Мъглата

I

Директорът на приюта за луди гледаше как Андре си отива. Той вървеше с прибрани до тялото лакти и отметната под прав ъгъл назад глава.

— Излекуван е напълно — помисли си директорът.

Преди три месеца, когато му го доведоха, този кротък пациент се движеше само с разперени ръце, гледаше пъпа си и бръмчеше като земна пчела.

— Забележителен случай — каза си директорът. Извади пакет цигари, пъхна една в ухото си, задъвка кибритената клечка, подскачайки от крак на крак, и се добра на четири крака до кабинета си.

Андре измина двеста метра и като се почувства уморен, разпери ръце, наведе напред глава, наду бузи и пое, бръмчейки: Б-з-з-з.

Земята пърхаше под нозете му, а дърветата по пътя размахваха опашка. Гостоприемни къщички, накачулени с посърнали лози, се взираха пътьом в брадясалата физиономия на Андре, но без да стигат до определено заключение.

Като видя, че трамваят идва, Андре удари един спринт до кръв и болезненият вой, който нададе, заглуши шума от съприкосновението между челото на трамвая и темето на бегача.

Както можеше да се очаква, заведоха го в аптеката и му сервираха цяр със спирт, въпреки че беше вторник. Той даде малък бакшиш и пое към вкъщи.