Мъглата

IV

Адвокатът нави ръкави, зачеса се яко по гърдите през дъгообразното деколте на мантията си, пръхтейки като разчесан кон, сложи шапката си върху блестящия череп на колонката до него и започна пледоарията си.

— Господа съдии — каза той, — да оставим настрана мотива за убийството, обстоятелствата, при които то е извършено, и самото убийство. В такъв случай в какво обвинявате моя клиент?

Съдебните заседатели, поразени от подобен поглед върху въпроса, какъвто не бяха очаквали, мълчаха, леко обезпокоени. Съдията спеше, а прокурорът беше продаден на немците.

— Да представим проблема по друг начин — продължи адвокатът, щастлив от първоначалния си успех. — Ако не вземем под внимание болката, достойна, разбира се, за съчувствие, на родителите на жертвата, пред която аз се прекланям, ако се абстрахираме от необходимостта, пред която се е изправил моят клиент в състояние на законна самоотбрана — позволете да добавя това, да убие двамата полицаи, натоварени да го арестуват, и най-после, ако не отдаваме голямо значение на тези факти, какво остава?

— Нищо — почувства се задължен да признае единият съдебен заседател, който беше начален учител.

— Ако приемем това и вземем предвид, че от най-ранна възраст моят клиент е общувал само с бандити и убийци, че през целия си живот е имал за пример един развратен и мръсен живот, че самият той се е отдал на такъв живот и го е приел за напълно нормален и в крайна сметка сам е станал развратник, бандит и убиец, какво можем да заключим?

Съдът беше все така сащисан от това красноречие, а брадатият старец от края вдясно следеше с мъдро прилежание падащите по паркета хвърчащи слюнки. Но учителят отново се почувства задължен да отговори: „Нищо!“, и веднага се изчерви.

— Е, да, господине — отвърна адвокатът така мощно, че върху публиката скандално се посипаха парчета стъкло (беше ги изял сутринта). — Можем да заключим, че попаднал в почтена среда, моят клиент би придобил само почтени навици. Поговорката гласи: „Asinus asinum fricat“1, но не добавя, че и обратното може да бъде вярно.

Учителят мисли известно време кое може да бъде обратното на магаре и това усилие толкова го изтощи, че той съвсем омекна и умря, без да стане отново.

— Обаче — завърши адвокатът — това, което току-що ви казах, не е вярно. Моят клиент е от семейство с прекрасна репутация, получил е отлично образование и съвсем доброволно, като познавач, е убил жертвата, за да й открадне цигарите.

— Имал е право — провикна се съдът в един глас и след кратко заседание убиецът бе осъден на смърт.

Адвокатът излезе от палатата, качи се на колелото си, за да се прибере вкъщи и за тази цел се постара да сложи задника си направо върху седалката, та да може щом вятърът нахлуе под широката му мантия от „Пиге“, да примамва всекиго с окосмените си бедра, което беше на мода. Отдолу носеше червени памучни гащи с ластици на краката.

Недалеч от дома си падна, спирайки пред витрината на някакъв антиквар. Един холандски часовник, изложен пред очарованото око, се мъдреше със сложния си многофункционален циферблат, върху който фазите на луната бяха изписани с низ от полумесеци, които разцъфтяваха в златисто-черното великолепие на новолунието и пълнолунието. Върху скулптирания фронтон се четяха също и дните, месеците, датите и възрастта на конструктора.

Клиентът, когото беше защитавал, му бе приписал като хонорар в завещанието си цялото си състояние. Знаейки, че скоро ще получи наследството, защото благодарение на неговите усилия го бяха осъдили на смърт, адвокатът прецени, че ще е справедливо да отпразнува този щастлив ден с покупката на часовника. Не го отнесе със себе си, защото си имаше часовник, и каза, че ще изпрати да го вземат.