Мъглата

VI

Сянката на стълбищната шахта вече избледняваше край прозорците на разноцветни квадратчета, обковани с олово.

Краката му с болка и тежест го носеха по улицата. Две бели котки изникнаха от една боклукчийска кофа като пяна от бутилка шампанско и притичаха пред него.

Мостът не беше далече и гладката повърхност на парапета бе по-удобна за вървене от олющения асфалт на тротоара.

Тогава силуетът на Майора, побеснял, че не участвува в разказа, се изправи зад него и го хвана за яката. С повдигнати рамене, разперени ръце и глава напред, Андре ръкомахаше на няколко сантиметра над парапета и крещеше: „Пуснете ме!“ Но само той разбра, че Майора го беше повдигнал, защото последният бе станал току-що невидим, а за останалите хора Андре просто изчезна в реката.