Мъглата

III

Горещината продължаваше да приижда и да се блъска в ниския таван, притискайки малко по малко въздуха за дишане към тясната пролука под входната врата. Легнал на земята пред леглото си, Андре вдишваше на едри глътки малко по-свежия въздух, чието неосезателно движение раздухваше къдели от прах по пълните жлебове на изтъркания паркет. От кранчето, клюмнало от изнемога над своя умивалник, се процеждаше нишка вода върху една бутилка с алкохол, за да не й позволи да се самозапали. Това беше втората бутилка, а съдържанието на първата клокочеше в празните черва на Андре и излиташе през порите му на малки сиви струйки пара.

Долепил ухо към пода, той отчетливо долавяше равномерния ход на часовника и започна да се мести, докато не попадна в зенита му. С голямото острие на джобното си ножче се помъчи да изреже дупка в митата и премита ела, за да го вижда. Жилките на дървото, по-жълти и по-твърди, изскачаха под стоманеното острие, а сърцевината между тях, протрита от непрекъснато търкане с четка, поддаваше доста лесно. Първо той прерязваше напречно жилките, после вкарваше острието по дължината им и под натиска му изскачаха трески, дълги колкото кибритена клечка.

В ослепителната рамка на разтворения прозорец бръмчеше самолет, много високо, като блестяща точка, която бяга пред притвореното от мигрена око и не може да спре. Нямаше бомбардировка. Частите на ПВО, заели позиция в края на близкия мост, мълчаха.

Отново взе ножа.

Ако имаше пак бомбардировка, може би адвокатът щеше да остави още веднъж вратата отворена…